Силванче, и аз страдах много. През септември 2008 г. загубех бебето си в 34 г.с. ....не искам да се впускам в подробности. Писала съм и в други теми, не искам да те натоварвам излишно емоционално...
Знам как се чувстваш, болката ще се притъпи с времето, но винаги ще бъде в теб. Тиха, но в теб...Сега си поплачи, страдай, говори, просто изживей етапа на първоначалната режеща болка...Ще минеш през това, няма как, но не сдържай сълзите си, не се преструвай на силна, не позволявай на хората около теб да се правят, че нищо не е имало (за да те успокоят или да ти спестят емоции). След това ще настъпи период на примирение, след това ще обвиняваш съдбата, ще търсиш вина в себе си, в другите, ще питаш защо на теб?...И накрая, когато започнеш да мислиш с разума и избуташ емоциите в някое ъгълче на душата си ще видиш, че нямаш избор освен да вървиш напред и да мислиш положително. Това ще те спаси, защото в крайна сметка така е устроен света....доброто винаги побеждава злото, живота побеждава смъртта .-..това е вечния кръговрат. А това което се случва с тези неродени бебета няма обяснение. Някои го наричат божа работа, но аз не вярвам Бог да е лош, други казват малшанс, други го наричат случайност, която не е задължително да се повтори....Незнам...Просто няма обяснение. Случва се, помита те и трябва да ес изправиш. Приеми (колкото и гадно да звучи), че просто се случва!
Аз лично посетих психиатър (дори ходихме 2 месеца на семейна терапия с мъжа ми) и смятам, че доктора определено ми помогна много. Дори не се наложи да пия антидепресанти, просто говорихме, плаках, пак говорихме и така...Моят съвет е да потърсиш такава помощ. Няма нужда да се правиш на желязна. Разговаряй и със съпруга си, споделяйте болката. Той те обича и ти го обичаш. Това е всичко, което в момента има значение. Ще се борите заедно, защото там някъде зад ъгъла ви чака ВАШАТА МЕЧТА!
Целувам те и те прегръщам! Наистина!