www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: radinaaa в Юни 08, 2009, 17:49:02 pm
-
Здравейте на всички кото посещажате форума. Аз чета подробно този форум можеби от два месеца и все не се престрашавам да напиша нещо, но сега след поредното ми разочарование, и емоционалния стрес който преживявам всеки път реших да потърся утеха и разбиране. Защтото знам че много момичета го преживяват и макар човека до теб да ти казва че те разбира, само ти си знаеш какво ти е. Ще се радвам ако темата ми ви заинтригува.
И честито на всички които вече са постигнали желаната бременност. Честито
-
Здравей Радина,
Определено всички, които сме тук, сме преживявали разочарования и намираме утеха, като споделяме с хора със сходни проблеми.Аз също съм нова и наскоро се престраших да започна да пиша(а от доста време само чета)....но момичетата са много отзивчиви и готови да те утешат.Ще се радвам да продължим темичката :)
-
Радина, всеки е минал по този път. Аз и мъжа още не сме направили пълните изследвания, но всеки месец като дойде лелката ни е гадно.
Цаката е да не превръщаш това във фикс-идея, защото рискуваш да си навредиш повече, отколкото предполагаш.
Пиши за себе си, от колко години правите опити, БТ мериш ли, ей такива неща-разкажи ни.
-
Вярно е , че не трябва да мислим само за това и да го превръщаме във фикс-идея...но е много трудно.Всеки изминал месец, който води отново и отново до неуспех, ме кара да губя надежда и да си мисля, че никога няма да се случи това щастие и на нас.Знам, че това е най-голямата ми грешка, но не мога да приемам нещата по друг начин.Може би точно това е проблема, тъй като при нас няма открита причина за стерилитет.Всичко си е нормално, освен моята поликистоза, но пък си имам овулация и това не би трябвало да е пречка.
Пожелавам успех на всички в опитите и се надявам и моята мечта да стане реалност. :blowingdust2:
-
Аз не пиша по принцип много ,но тук не мога да не се включа.Просто причината е една-аз също 10г.чаках да забременея и накрая започнах да се примирявам с факта,че бебе няма да имам.Болката е огромна,усещаш липсата,но се стараеш да вървиш напред като се преструваш,че всичко е ок.Преди 3 месеца се роди моето момченце и все още като го погледна не мога да повярвам,че е при мен,че мога да го гушна и нацелувам.След десет годишен стерилитет(неустановен) след първи опит инвитро забременях.Така че трябва да вярваме,че все пак се случват чудеса. :lol:
-
Светла ти си живия пример, че чудеса се случват и никога не бива да се отчайваш. Аз се усетих, че идеята за бебе ме накара да изоставя други планове - смяна на работа, да си завърша и т.н. Знам, че ще стане, но не искам както преди няколко месеца само там да ми е акъла и да си внушавам симптоми.
Аз се оставих на течението и като ми дойде просто чистосърдечно си изпивам една чаша с цигара и книжка и ми минава гадното. Или излизаме на кафе с приятели - абе нещо правим.
Радина, а вие т колко месеца пробваш?
-
Болката е огромна,усещаш липсата,но се стараеш да вървиш напред като се преструваш,че всичко е ок.
Подкрепям напълно казаното по-горе.
И добавям, че наистина ми е трудно да не мислия само за това. Загърбвам реалния си живот, отдавам се напълно на идеята да имам дете. Не пестя сили и средства и вместо да стане чудото - все повече потъвам. Понякога се чувствам като сомнамбул -цяла вечер чета за евентуални проблеми, които имам и после си ги лепвам като диагноза. Денем на работа ми се спи, не съм пълноценна.. Все още имам надежда - тя ме крепи, но май един ден ще стигна предела на силите си или просто ще полудея. А може да стане нещо още по-страшно - да се примиря !
Ето това правя в очакване на желаната бременност и така преживявам стреса от разочарованието.
-
И аз така бях,години наред през деня-весела,забавна на работа.Отстрани всички ,които незнаеха за моята болка ме мислеха за безгрижен и доволен от живота си човек.Но останех ли сама тъгата и отчаянието ме задушаваха,накрая и престанах да плача дори,когато мес.цикъл идваше.С една дума бях започнала да се примирявам и си казвах ,че по важно е да сме здрави пък каквото ще да става.Но видех ли бременна жена или малко бебе нещо се преобръщаше в мен и си казвах,че бог или някой лекар трябва да ми помогнат да стана майка и вярата се връщаше отново до следващия цикъл.Не исках да виждам съжалителни погледи и затова се правих на много щастлива,въпреки че сърцето плачеше.Вече съм майка,но никога няма да забравя годините на надежда,болка,разочарование и безкрайно много сълзи.
-
Кураж момичета! И аз съм на същото положение.Голяма мъка ми е в душата, че все още нямам дете. Ще стана скоро на 34г., това допълнително ме ужасява. На себе си трудно давам кураж, но може би заедно ще преборим тъгата.
-
Подкрепям напълно казаното по-горе.
И добавям, че наистина ми е трудно да не мислия само за това. Загърбвам реалния си живот, отдавам се напълно на идеята да имам дете. Не пестя сили и средства и вместо да стане чудото - все повече потъвам. Понякога се чувствам като сомнамбул -цяла вечер чета за евентуални проблеми, които имам и после си ги лепвам като диагноза. Денем на работа ми се спи, не съм пълноценна.. Все още имам надежда - тя ме крепи, но май един ден ще стигна предела на силите си или просто ще полудея. А може да стане нещо още по-страшно - да се примиря !
Ето това правя в очакване на желаната бременност и така преживявам стреса от разочарованието.
[/quote]
Кураж миличка! В твоите думи виждам себе си, но трябва да преборим мъките! Дай БОЖЕ скоро рожбички!
-
Не се отчайвайте момичета.Трябва да сме силни и да продължаваме напред.Сигурна съм че отчаянието,притеснението и постоянното напрежение много ни пречат и в много случаи са една от причините за стерилитет.Сами знаете колко много момичета, и то със сериозни проблеми, са забременели когато най-малко очакват и колко много случаи има , когато АРТ процедурите не са помогнали, а след това се е получило по естествен път.Така че, постарайте се поне в част от времето на чакане да се разсейвате с нещо приятно за вас и да не ангажирате съзнанието си с "Дали този път ще стане?"И ....все някога и на нас ще се случи. :blowingdust2:
-
Не се отчайвайте момичета.Трябва да сме силни и да продължаваме напред.Сигурна съм че отчаянието,притеснението и постоянното напрежение много ни пречат и в много случаи са една от причините за стерилитет...
Поддържам казаното по-горе,но е толкова трудно да се направи.
А за себе си мисля,че това са единствените причини за моя стерилитет.Но как да не се притеснявам като след няколко месеца ще навърша 40год.Как да не съм отчаяна като 10 години траят опитите ми за бебе и резултат няма.Как да не съм под напрежение като преди 15 години забременях и родих без да знам какво е овулация,БТ,тестове,ехографи(то тогава нямаше чак такава апаратура при всеки гинеколог),а сега съм станала 1/2 доктор,но нищо не става.И стигнах до извода че мъжа ми е прав-всичко е Божа работа.Дал ни е едно дете,ако иска ще ни даде още.Аз съм се примирила вече,почти.Само се надявам,че може би някога преди да стана баба ще стана майка за втори път.
Извинявам се че стана толкова дълго,но си излях и аз душата.
-
titibar, наистина е Божа работа!Това е нещо, което не зависи от нас, и което не бихме могли да планираме за съжаление.Радвай се, че вече си изпитала това щастие да станеш майка.Пожелавам ти отново да го изпиташ много скоро.Вярвай и ще се случи :balk_5:
-
Това да имаме дете да не се обръща на фикс идея - добре казано! Това са и точните думи на мъжа ми и винаги когато той ги каже аз избухвам в рев и почвам да му обяснявам милион и една причина поради които не мога да избягам от вече станалата ФИКС ИДЕЯ.... Наистина разбирам че прекалявам. Човек колкото повече се вглъбява в нещо, толкова по-трудно го постига... знам го! Но и аз като много от вас не мога да избягам и си скапвам ежедневието. При мен нещата вървят към инвитро. Когато док. ми го каза реакцията ми беше странна като че ли някой ми чертаеше бизнес план, а аз безропотно се съгласявах. След това по план трябваше да десети ден от МЦ да отида на док, но тогава док се оказа че ще бъде в чужбина.... Добре смятам аз по-следващия месец десети ден - но тогава се оказва че аз ще съм извън града.... и така прибавих два месеца отклонение от бизнес плана... което тотално ме разстрои. Луда работа ---знам го! Но каква е рецептата момичета - кажете? Как наистина да не обръщаме желанието за бебе във фикс идея, а фикс идеята в бизнес план... Като капак на всичко имам чувството, че всички тия бакалски сметки за дни, дати, МЦ, изследвания и финансови средства страшно много отблъскват мъжа ми - чисто емоционално той е по-склонен да се затвори и отдалечи... И тогава накъде ???
Радина - толкова много те разбирам... Успех ви желая на всички ви.
п.п. Между другото опитах като лекарство да не чета известно време в зачатие - не се получи изтърпях само два дни. Може би някой трябва да ми прибере компютъра.
-
И аз подобно на вас си направих черно миналото лято, че и много месеци преди него...Всичко естествено започна с проблемното забременяване-изпадала съм в големи депресии, но най-гадно беше лятото на 2008 г. Тогава направихме 2 инсета, едно след друго. По цял ден и цяла нощ само за резултата от тях мислех- дето се вика превърна ми се забременяването във фикс идея. Нямах настроение и желание за нищо, не исках да контактувам с приятели и познати, все се карахме с мъжа ми..., дори не исках на море на ходя, защото си мислех, че след като не съм успяла да забременея заслужавам наказание и не ми се полага почивка!!!! :( :oops: :)
Тази година съм изключително позитивно настроена-голям оптимист съм относно фонда и си мисля, че ще съм сред одобрените. Казах си, че няма да допусна и това лято да се превърне в някакъв кошмар и че ще си го изкарам страхотно. Радвам се на всеки ден и си мисля само хубави неща. А това е изключително важно-нагласата е половината от борбата, която всички ние водим...
Сега се чувствам страхотно и с нетърпение чакам да разбера решението на Фонда за мен!
Късмет и много усмихнато настроение на всички!!!!
-
аз също минах през кошмара, но сега вече гледам на нещата от друг ъгъл. не съм се примирила, просто редя другите неща от живота си и не следя цикли, прегледи и т.н. благодарение на човека до мен съм щастлива, че има кой да е до мен. починахме си на морето вече, сега правим ремонт, след това планраме нова почивка и вярвам, че нещата ще се променят. вече съм одобрена и от фонда и това вече променя нагласите ми за това лято. пожелавам ви много сбъднати мечти и незабравими мигове от щастие и радост с любимите хора около вас. :)
-
j_j_ana, аз се отърсвам от фикс-идеята с няколко неща:
1. Казах си - ок, първа стъпка е направена, меря БТ, направихме някое и друго изследване, до втора стъпка има време.
2. Престанах да си правя планове "когато бебето се появи". Сега правя планове "и ако има бебе в тоя момент". Тоест градя планове за учене, нова работа, ремонт, кредит, кола и т.н
-
Явно това е рецептата да затъна в работа до уши и да нямам време да мисля.
Трябва и за всеки случай да си намеря някой с когото да си споделям и поплаквам защото така сама наистина не се издържа. Въпреки че не знам дали ще помогне - така ненавиждам съжалителните погледи. По един или друг начин двете ми най-добри приятелки знаят за проблема ми и двете имат бебета в момента, и двете след като родиха ми пожелаха и на мен същото. Но на мен не ми стана по-добре а напротив, по-мъчно... и по-тъжно - защото за разлика от тях винаги съм била закопана от проблеми. Да са живи и здрави и двете и дечицата им. А милата ми майка така въобще не може да ме разбере, че обикновено ме пита "Ама ти защо си се вглъбила така, ако стане стане ако пък не не.
Хайде успех момичета - и дано за по кратко да ни се налага да се справяме със стреса, очакването, желанието, мечтите... и по едно бебе бързо да ни сполети. :P
-
Човек НИКОГА не бива да се отчайва. Омъжих се през 1995 г., първата ми бременност беше през 2005 г. с близнаци (след първо ИКСИ), но за съжаление приключи с мисед. Родих през 2007 г. Докато се борехме да имаме собствено дете, обмисляхме много сериозно варианта за осиновяване. Дори, почти бяхме решили да се опитаме да осиновим 1 или 2 дечица от друга раса, за да е ОЧЕВИДНО, че не сме техни биологични родители. Така според нас щяхме да се предпазим от опасността след години някой "доброжелател" да им съобщи този факт.
Когато човек е жив и здрав и има човек до себе си - ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ, НЕЗАВИСИМО ОТ ИЗПИТАНИЯТА, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН ЖИВОТА.
-
Явно това е рецептата да затъна в работа до уши и да нямам време да мисля...
Мда, тази рецепта май действа успешно, но не на 100% :(
-
Това да имаме дете да не се обръща на фикс идея - добре казано! Това са и точните думи на мъжа ми... Като капак на всичко имам чувството, че всички тия бакалски сметки за дни, дати, МЦ, изследвания ... страшно много отблъскват мъжа ми...
п.п. Между другото опитах като лекарство да не чета известно време в зачатие - не се получи изтърпях само два дни. Може би някой трябва да ми прибере компютъра.
Не мога да престана да мисля за зачеване, за трудностите, за изтеклото време... Само това ми е в главата. С мъжа ми се опитвам да поддържам шеговит тон, постоянно се самоиронизирам. А покрай важните дни се старая да съм непринудена и да не ми личи, че се превръщам в харпия, и а е отказал да сътрудничи, а съм го изяла жив. Истината е, че бебе се прави от двама.
Помага ми много това да имам план във всеки един момент. Създавам си задачи през всеки период от цикъла, за да минава по-бързо времето. Само че напоследък съм се побъркала да чета форума - лягам и ставам с него, и на работа постоянно го следя. Много ми е хубаво да си прекарвам времето сред сестри по съдба, но започвам да прекалявам и да се откъсвам от хора и хобита, за които преди едва намирах време. Но постоянно си мисля, че ще науча нещо ново, ще последвам нечий пример и ще се получи, тоя месец вече няма как...
-
Явно това е рецептата да затъна в работа до уши и да нямам време да мисля...
Мда, тази рецепта май действа успешно, но не на 100% :(
мога да споделя моята нова рецепта за по- малък стрес след разочарованието от поредния неуспешен опит:
1.да се чете активно този сайт... и ако има какво да кажеш- да се споделя
2.да се натовариш в работата си поне на 80% и да се захващаш с все нови и нови предизвикателства
3.в свободното време- да се захванеш с нещо, което никога не си смятал, че ще ти е приоритет..... е за мен- както много, много не ме биваше в готвенето.... сега след определен брой опити.... направо съм се захванала за пиша книга с изпитани рецепти :)))))
4.да не се изолираш от приятелите, които имат деца..... :))))) само.. да не се прекалява.... - че се минава в крайната ситуация- да станеш любимка на децата :)))))
5.да не се забравя, че съпругът също преживява стреса от поредния неуспех.... и е време да му се обръща и повече внимание..... :)))))
6.да се пробваме да променим нещо.... в живота си
7.да станем по- добри и по- красиви :))))).... а и усмихнати......
и последно - това, което ни се случва.... хубаво или лошо ни се е случило..... и без да се влиза в някаква приповдигнатост да се надяваме :)))) "разумно", че може и на нас да ни се сбъдна така желаната мечта :))))
-
gaha151551, много позитивна и полезна рецепта :P :P :PАко успеем да спазим поне част от нещата, със сигурност ще ни е по-лесно.
-
Здравейте момичета радвам се че сте толкова отзивчиви.
Аз и мъжа ми опитваме от около година да имаме бебе, знам че това време не е много, но имам чувството че вече нямам сили за нищо. Всичките ни познати и причтели са или бременни или вече имат дечица и всеки път когато излизаме някой ни пита: какво става аиде няма ли да правите бебе се чувствам толкова зле че немога да го опиша с думи. Аз също не искам да ме съжаляват и за това не споделям с никого за проблема си. А когато видя бременна жена салзите ми са на очите и се питам дали господ щте ме дари и мен с толкова очакваното бебче. Напълно съм съгласна с това че не трябва да ми се превръща във фикс идея, но вие всички знаете че каквото и да правиш това ти е пак в главата. А когато пак ми дойде направо се сасипвам от обвинения и дори не искам да се виждам със съпруга си защото той също много тежко го преживява въпреки че не го показва. Не искам да си правя изследвания ,защото много ме е страх от резултата и мисля че ако не е добър просто ще се предам
-
gaha151551, Поздравления за добрите съвети!!! Страхотни са!!!
radinaaa, една година е нищо, няма защо да се товариш психически. Нас като ни питат, моя мъж отговаря: "Работим по въпроса." Мисля, че това е добър отговор. Просто им запушваш устата така и те спират да питат.
-
Аз и мъжа ми опитваме от около година да имаме бебе, знам че това време не е много, но имам чувството че вече нямам сили за нищо. Всичките ни познати и причтели са или бременни или вече имат дечица и всеки път когато излизаме някой ни пита: какво става аиде няма ли да правите бебе се чувствам толкова зле че немога да го опиша с думи. Аз също не искам да ме съжаляват и за това не споделям с никого за проблема си. Не искам да си правя изследвания ,защото много ме е страх от резултата и мисля че ако не е добър просто ще се предам
Радина, не се тревожи, докато не си направиш изследвания и лекарите не установят проблем, такъв просто нямаш. Една година наистина не е чак толкова дълго време...
Просто ти самата реши колко още да продължите с опитите и кога да отидеш за първоначални изследвания. Аз също съм с около година неуспешни опити засега, но съм фиксирала август като краен месец. (Отразява ми се добре, не се шашкам като преди...)
Колкото до приятелите ти, които вече са се размножили, просто ти попитай колко време им е отнело - ако са приятели, не виждам причина да не ти кажат. Аз разпитах всеки, който ме е "преварил" и се оказа, че ВСИЧКИ са опитвали повече от година - и от това ми олекна.
И най-вече не се кори когато ти дойде мензисът. Това не е причина да обвиняваш нито себе си, нито мъжа си. Говорете, споделяйте и вървете напред заедно - и в разочарованието, и после в радостта и щастието, когато и вашето бебе се получи, което ще стане, ще видиш. Стискам ти силно палци!
-
Здравейте,
ще споделя и аз моята история. С моята половинка сме заедно от 13 год, през които не сме се пазили, макар че бяхме млади. От около 6 години вече упорито пробваме за бебе, оказа се, че сме с тежки мъжки фактор. Минала съм през всичко - мерене на БТ, овулационен календар, прегледи, изследвания, 5 доктори, инсеминации.
Миналата година забременях от 1 опит ИКСИ, с две момиченца, но уви до 25г.с. Едното бебе ме дари с цели 5 месеца щастие и надежди. Но както и да е, пак се изправих на крака и си казах - ще се боря, ще се боря заради самата себе си, заради съпруга който е до мен всеки един миг, заради Алекс, която ми показа какво е желание за живот, макар и за малко.
Не трябва да мислите, че стерилитетът е проблем, че ние сме по-различни. Ние не сме, и при нас ще изгрее слънцето някой ден.
Не съм спряла да се надявам и да вярвам. И знам, че скоро и аз ще гушна моята рожба.
-
Здравейте момичета!
Благодаря ви за подкрепета и съветите които ми дадох те, ще се вслушам в тях и ще се опитам да не мисля чак толкова много. Много сте добри, поздравявам ви за което, и желая на всички скоро да прегърнем така желаната рожбичка :blowingdust2:
-
Момичета аз обявих на всички приятели и познати, че сме спрели опитите поради куп причини. Иначе затваряне на устите няма ама никак. И не се и сещат как нараняват.
Най-близките ми приятелки са с различна полова ориентация и много искат да имат деца, но не сега, а ако може всички да народят деца и те да им се радват. Иначе за свои деца мислят при условие че емигрират в друга страна.
Като им казахме, че пробваме още през зимата се зарадваха. После се започна всеки месец - едни съжалителни погледи, едно "спокойно ще дойде" и накрая директно ме питаха - да нямате проблем. И аз им казах "отказахме се" и те са замлъкнали за някоя и друга година.
Казахме на едно друго семейство с дете и те ни викат "като го пожелаете истиснски ще стане". Те да не мислят, че се преструваме и на мен ми се играе на мама, а на мъжа на татко и всъщност не го искаме?!
И ги отрязах всички наред, без много приказки. После ми викат що не се виждаме. Е, не, благодаря!
Иначе, това за различните периоди на цикъла ми хареса :) Ще си измисля и аз занимание :)
-
Здравейте момичета,
не пиша много често,но смятам че това е много необходимо т.е. да се говори за проблема и то със хора които те разбират. Самата аз имам едно дете(да ми е живо и здраво).Със неговото износване не съм имала никакви проблеми,от 5 г. насам искаме 2-ро и все не се получава.Имам вече 6 спонтанни аборта,след всякакви изследвания и имунотерапии - нищо.Бях много отчаяна,но сега спирам!!Да сме живи и здрави, а ако е писано ще стане.
Желая на всички - успех!!!
-
ЗДРАВЕЙТЕ!
Как сте момичета, аз много мислих и най - накрая се престраших се престраших и отидох на лекар с моя съпруг направихме си изследвания и се останови проблем в съпруга ми, сега ни дадоха направление за друг доктор да видим и той какво ще каже, но малко или много ми олекна когато доктора каза че не е сериозен проблема. Незнам дали просто ме утеши или наистина е така. Но моят савет към вас е мили момичета да се консултирате с доктор, защото поне разбираш каква е причината а не се тормозиш с хиляда въпроса. Аз сега сам по спокойна като знам от какво е и имам надежда че ще стане, а бях се отчаела от живота дори.
Късмет и на вас желая ви го от все сърце и ви моля да не губите никога надежда както бях изгубил аз
-
Здравейте момичета ,аз също чакам вече 3 години,ходим по лекари изследвания уж нищо ни нямо но и бебе няма.В момента усещам че летището пак ще ме връхлети.Но най ми е болно когато някай ни попита какво се бавим още,приятеля им отговаря с " ами действаме"омръзна ми,трябва да даваме отчети на чужди хора.Един път един колега ме попита кога ще има трети човек osi_8 /попита грешния човек ,си помислих аз/ затворих му устата ,че това са лични неща и не ги споделям с всеки.
Не спирам да се надявам и вярвам ,знам че един ден ще държа моето дете .
-
И аз не пиша много но ето че се решавам в даден момент да разкажа и моята история.Някой от момичетата знаят началото на моята борба.Близо 3 години нищо не се получаваше,тестове за бременност не оставаха в аптеката под нас всеки месец,докато през 2004г. дойде така желания положителен тест.Да, но не ми било писано оказа се извънматочна бременност.Така останах само с едната си тръба която уж беше проходима и проблем нямаше да забременея отново.Времето вървеше и пак нищо,четях тук из форума, питах и се опитвах да намеря начин от къде да започна.Пратиха ме на 2 инсемениции и пак нищо,лекувахме хламидия и пак нищо.Бебето беше вече голямаааа фикс идея за мен.В един момент си казах че повече немога и отивам да пробвам инвитро.2007г. го направихме,2008г се роди най-хубавото бебе което бях виждала-моето слънчице.Естественно за всяка майка детето и си е най-хубаво.Станах майка и забравих за проблема забременяване.Синът ми е на 1г.3м никога за тази година не си помислих че мога да забременея, но ето че забременях.Радост вкъщи а аз изпитвам страх не смея и да се зарадвам.Е, имало е защо оказа се че плода е в останалата ми тръба и хайде пак операция.Сега се възтановявам от това.Психически този път не ми е тежко може би защото имам моето съкровище.Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.
-
.....Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.
На определен етап е лесно да се каже така.............
-
.....Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.
На определен етап е лесно да се каже така.............
И да, и не .... Истината е, че вторачването и втренчването в желанието ни за бебе влияе изключително отрицателно на живота ни като цяло, на психиката ни в частност. Това го казвам от личен опит и изпитано на гърба ми. Бях станала непоносима за околните, уж живеех нормално но! винаги го имаше но-то. Не можех да изляза в парка, защото се разстройвах, не можех да се разходя нормално по улиците, нищо не можех да правя нормално, освен да се подложа на машината "работа къщи работа къщи".
А в края на краищата, когато сбъднем живот и здраве мечтите си, нали ще трябва да имаме здрава психика, за да можем да отгледаме истиски щастливи деца?
Слава богу, намерих сили и начин да преодолея тази фиксация и депресия, и в момента се чувствам прекрасно, радвам се на живота и се наслаждавам на хубавите му мигове.
Та затова трябва да го даваме на темата "Успокой се" (ама без продължението... и ще стане), тази фраза много я мразя, когато се сглоби, но наистина трябва да примеме нещата спокойно, да сме уверени, че един ден ще успеем. Не е важно как и кога, важното е, че ще успеем, а междувременно трябва да се наслаждаваме на всичко, което се случва около нас :lol:
-
.....Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.
На определен етап е лесно да се каже така.............
Да на определен етап...но не забравяй че аз минах през всички етапи през които минават всички момичета тук.Имах много разочарования, много сълзи и не понасях всеки който ми кажеше "УСПОКОЙ СЕ И ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ" Как да се успокоя като знам че имам проблем и че не мога да имам деца?
Но ето че ако съм била по спокойна щяло е да се получи, друг е въпроса че пак щях да стигна до инвитро заради тръбите.Но въпроса е че стана...след като се успокох.Аз лично никога не успях да се успокоя докато не видях бебето си.Смятам че е грешно, но го разбирам чак сега.
-
Но ето че ако съм била по спокойна щяло е да се получи, друг е въпроса че пак щях да стигна до инвитро заради тръбите.Но въпроса е че стана...след като се успокох.Аз лично никога не успях да се успокоя докато не видях бебето си.Смятам че е грешно, но го разбирам чак сега.
Не съм убедена, че успокояването е решението.
И много ми е интересно, каква е дефиницията за спокойствие- да не мислиш за деца, да не се лекуваш, да се отдадеш на луди купони или просто да забравиш, че нямаш деца?
Според психолозите реакцията на психиката ни спрямо стерилитета преминава през няколко фази(не ги помня точно, нито последователността им)-отричане, гняв, примиряване и т.н. Всеки преминава през всичките, ако достатъчно дълго страда от стерилитет.
И всеки етап трябва да се изживее.
Ако спокойствието беше решението на проблема стерилитет, психолозите щяха да ни изпишат антидепресанти за 2-3 месеца, да си забременеем и всичко е ОК.
И това да искаш дете и да правиш всичко по силите си за това(например няколко броя ин витро, инсеминации, операции и т.н.) фикс идея ли е?
Фактът, че си имала 2 извънматочни бременности не означва ли според теб, че имаш физиологичен проблем, а не психически?
Да, спокойстието е много важно за цялостния ни живот и е важно да сме в мир със себе си...дори и да не успеем да имаме деца.
Но фразата "Успокой се и ще стане" е много неприятна. "Успокой се" - да!
Но да твърдим, че бебето става само и защото си се успокоил, е малко цинично.
-
Мила alia_alia не съм казала че спокойствието е решението на проблема стерилитет.Естествено, е че като нямам 2 тръби спокойствието няма да ми помогне, нито минаването през инсеминации, операции и няколко броя ин витро е фикс идея.Явно не се изразявам правилно.Това което написах беше за момичетата които все още нито знаят какъв им е проблема нито дали изобщо имат проблем.Познавам такива които дълги години са заедно, но от една година са решили да правят бебе.Идват и ме питат за ин витро.За тази година единственото за което мислят е бебе и "Аз не мога да имам деца".Не може да знае някой дали може или не това ги изнервя и натоварва повече и със сигурност мисленето им не им помага.Не може да се натоварваш психически като даже на лекар не си отишъл.Аз не отричам че мислих по същия начин.И относно двете ми извънматочни да уточня че след като ме оперираха от първата ми казаха че спокойно мога да си имам деца...само че детето не идваше и се чудя защо?Защо тогава не забременях като уж тръбата ми беше проходима и нямах физиологичен проблем.Знам само че всеки път когато правехме опити аз мислех само за това.След ин витрото не съм си и помисляла че мога да забременея, а взех че забременях.Има логика според мен.Да не говорим че има много жени които правят ин витро и след това забременяват по естествен път.А тези момичета дето пък осиновяват и след това имат собствени деца...това цинично ли е?
-
Нели, предварително искам да кажа, че не пиша тези редове с цел конфронтация или заяждане, а защото и аз дълги години съм си задавала въпроси, на които съм си отговаряла по различен начин, в различните моменти. И не съм само аз. Всички, които са минали, дори и за кратко по пътя на стерилитета са си ги задавали тези въпроси. И мисля, че тук е мястото за обсъжаденето им. :)
Ще използвам това, което си написала за себе си като пример.
Ти пишеш, че 3 години не е ставало, а след това се е получила извънматочна бременност. Когато забременя за първи път - по-спокойна ли беше?
Когато забременя за втори път, при положение, че е било ин витро, не мислеше ли за забременяване?
И когато забременя за трети път, отново извънматочно, мислиш ли, че е случайно?
Според мен, (не съм лекар, говоря по наблюдения от този форум) си имала някакъв проблем с тръбите, който е довел, при това 2 пъти до извънматочна бременност. Каквъв проблем не знам-може да е някаква инфекция, някакво нагъване, лека ендометриоза или нещо подобно.
Затова по нормален път или чрез инсеминации е било по-трудно(но не и невъзможно)да забременееш. Тубарният фактор е най-лекият за преодоляване чрез ин витро.
Закономерно забременяваш още при първото ин витро и твърдиш, че спокойствието е основното.
Извини ме, че направих такъв "разрез" на разказаното от теб. Не претендирам да е вярно. Може да е пълна глупост. Но моля те, замисли се. Дали няма логика?
За бременностите, които се получават след осиноваване на деца не мога да говоря хипотетично. Ако имам достатъчна информация, бих се опитала да разтълкувам причините една жена да забременее, след като е осиновила. Не познавам такива жени и не мога да говоря.
Казваш, че има жени, които правят ин витро и след това забременяват по естествен път. Няма нищо странно в това, освен ако не се касае за тубарен фактор.
Само при тубарен фактор, не е възможно естествено забременяване, а забременяването с ин витро е възможно.
Спирам да пиша, че ставам досадна. Имам и още аргументи, ако е нужно.
Отново казвам, да спокойствието е нужно, най-вече за да се съхраним през годините.
Благодаря за търпението на тези които стигнаха до тук.
-
Твоето мнение е толкова важно колкото и моето затова е форум за да си изказваме мнение
и това през което си минал, но всеки сам избира в какво да вярва и в какво не.
Аз вярвам че психиката на човек е много важна, но не само за да се съхраним през годините.
-
От ден първи, когато разбрахме че има проблемм със зачеването, не съм спряла да се боря. Всеки месец. Изледвания, прегледи, планове..търсих верния път и се молех да не прекарам 10 години в тази борба, защото...не съм толкова силна.
Винаги имах 'бекъп' план. След неуспешните инсеминации...след всеки месец неуспех, търсех начин. Абсолютна фикс идея беше забременяването. Не мога да си кривя душата. Мислех денонощно, само за това. Не е имало ден без да влезна тук в сайта- да преслушам всички възможни проблеми, да се видя в най-страшните ситуации...и да измисля "какво да направя ако...". Ако спермограмата на мъжа ми се влоши още, ако не успеем със инсеминациите, ако не успеем с инвитрото, ако успеем, но го загубим....Ако, ако
Всеки ден ми беше стрес-планове и пак стрес.
Но успяхме от първия опит икси. Даже не вярвах, всеки ден се страхувах, докато не започнах да усещам бебетата. Тогава изведнъж стреса изчезна. Започнах да забравям и трудното икси, и усложнението след него, даже повярвах че ще се родят 2те ми деца живи и здрави.
Така и стана. Те са прекрасни. Красиви, здрави, добри бебета.
Борете се, трябва да успеете. Ще видите след 1-2 години като влезнете з зачатие, колко много от вас ще имат рожба/и. И ще се радвате и за тях и за вас.
Пък дано ме чуе Господ !
-
Борете се, трябва да успеете. Ще видите след 1-2 години като влезнете в зачатие, колко много от вас ще имат рожба/и. И ще се радвате и за тях и за вас.
Пък дано ме чуе Господ !
Благодаря ти ! Вдъхна ми надежда ...
-
Борете се, трябва да успеете. Ще видите след 1-2 години като влезнете в зачатие, колко много от вас ще имат рожба/и. И ще се радвате и за тях и за вас.
Пък дано ме чуе Господ !
Благодаря ти ! Вдъхна ми надежда ...
Супер си Аида! Благодаря ти за вдъхнатата надежда в нас!
-
АИДА, :bighug:
-
АИДА, точно днес твоя пост ме изпълни с надежда.
Прегръщам те силно!
Тъкмо и моята надежда да сме хванали яйцето се затвърди и днес лелката започна да напомня за себе си. Даже не съм разочарована, а по-скоро отегчена. А това ми е най-ужасното състояние, защото все едно повяхвам, нищо не ме интересува и така до следващата ОВУ.
В тези моменти чета постовете на момичетата, пълни с надежда, даващи сили.
Към всички, които ми връщате усмивката :bighug: :bighug: :bighug:
Дано скоро си говорим за много по-приятните теми като първи стъпки на бебока, първа дума, първа беля.
-
Здравейте и от мен момичета!
Аз съм нова тук,но съм съпричастна към всички ваши мисли и чувства :(Месеци на ред вече не се получава,въпреки че имам дъщеря на 11 г.....Лошото е, когато мъжът ти живее в негов свят и вместо да ти дава сили,кураж и подкрепа,непрекъснато те притеснява всеки месец в очакване и аз така се разстройвам,че вече нямам сили.........накрая,ще загубя и него зааради това......и аз като някои тук преди 11 год. забременях без никаква представа от овулация и др подобни.сега вече със и без не се получава,единствено надеждата ме крепи и очакването всеки месец.казват че трябва да сме спокойни - как се постига това в такъв момент и с такъв проблем?мисълта за бебето обсебва и двамата,и спасение няма.още повече,че детето ми не е от този мъж,а ние искаме наше бебе........има ли изход? успех на всички вас,момичета
-
..още повече,че детето ми не е от този мъж...
Ако мъжът, който искаш да направиш баща няма изследвания(спермограма) може да си направи, вместо да те притеснява. Няма смисъл от отчаяние. :)А "спасение дебне отвсякъде".
Успех!
-
А когато пак ми дойде направо се сасипвам от обвинения и дори не искам да се виждам със съпруга си защото той също много тежко го преживява въпреки че не го показва. Не искам да си правя изследвания ,защото много ме е страх от резултата и мисля че ако не е добър просто ще се предам
[/quote]
Здравей и от мен.Ето тези твои думи описаха това което и аз преживявам.Мъжете ни не са склонни да говорят открито за проблема,нито да отидат на лекар с нас.Когато предложих на моя мъж да направим въпросните изследвания,той беше ужасен.Ако може това да мине без него-ще бъде много добре......да,ама не може!Да се отиде на лекар е наистина важно!Защото има проблеми,които могат да се поправят,и колкото по-на време,толкова по-добре.А времето работи против нас-жените,за нас годините имат голямо значение.Аз не срещам подкрепа от моя мъж в този наш проблем.Той също е в очакване всеки месец чудото да се е случило....аз започвам да се чувствам много зле,защото мисли ми минават през главата-ами ако не можем да имаме наше дете,той ще ме остави,за да си има свое.....значи той не ме обича,и аз не съм жената на живота му,и би ме заменил с друга..........не ми помага изобщо в това отношение.......не знам какво да правя?
-
Здравейте момичета
Искам да кажа ,че понякога трябва да поглеждаме на нещата и от друга страна ще се опитам на бързо да ви разкажа и за мен дано не стане прекалено дълго.
Имам сестра със 7 год по-голяма омъжи се през 1993 опити за бебе не стана лапароскопии пластики два опита инвитро без успех преживявах всичко с нея защото я обичам ужасно много,през това време аз пораснах и намерих своята любов още първата година голямо закъснение но.. напразно лапароскопии цветни снимки докато не разбрах че имам куп малоформации по рождение но на всичкото отгоре за по пълна гадост и мъжки фактор диагноза некроспермия .
През цялото това време виждах и как сестра ми започва да се съсипва съсипваше се и брака им наблюдавах това и си мислех,че същото ме очаква и мен имам вече един отказ за инвитро след него търсех причина да намеря сили да гледам напред и се замислих ,липсата на дете ми даде и други неща сила за борба която не съм подозирала,че имам и всички моменти които сме преживели местата на които успях да отида и да видя може би ако детето беше станало по-рано щяхме да пропуснем много други неща и че бог решава кога да стане за да можем да видим и преживеем и други неща трябва да намираме хубавото и в най лошото ако успеем ще преминаваме през проблемите много по лесно.Пожелавам на всички вас мили момичета да намерите сами за себе си вашите хубави неща успех на всички :bighug:
-
Момичета,не бива да губите надежда!Изпълнете се с търпение и оптимизъм!Вглъбяването в проблемът със зачеването няма да ви помогне,а само ще ви измъчи!
Аз се бях обсебила от идеята за бебе и месеци наред не спирах да мисля само за това-броях,пресмятах..И изведнъж,след няколко поредни разговора с мъжът ми,които завършваха със скандал,взех решение и спрях..Спрях да брая и изчислявам дни преди Ову,да правя тестове и се успокоих!Наложих си да не мисля за зачеване и се изпълних с надеждата,че Бог и мен ще ме дари с бебче някой ден,когато му е писано да стане!Пустах се по течението на житота изпълнена с надежда и оптимизъм,за което много ми помогна този форум,както и приятелите ми..
Не зная дали това е правилната тактика,но поне при мен внесе малко спокойствие в ежедневието..
-
Здравейте момичета!Ние с моя мъж също всеки месец се надяваме да стане и дано да е този!М.трябва да ми дойде на 21.и естествено не го чакам!Предните месеци като видя лелката и си казвам може би не го искам достатъчно силно или просто още не ми е дошло времето!Наистина има случаи когато се разколебавам за желанието си да имаме бебе!Дали не е това проблема?
-
сисата ,
когато си гушнеш бебчето ще разбереш ,че винаги си била готова за това поне като гледам приятелките ми ,които имат дечица ,но със сигурност не бива това да ти става фикс защото така само ще си навредиш .Късмет от мен
-
Здравейте и от мен!Дълъг път изминах,но продължавам..
Опитвам да бъда силна въпреки болката и разочарованието, да вървя напред...
За надеждата...понякога надеждата ми се стопява,а вярата изчезва.Те не са константи и никой не е длъжен да се насилва да вярва,когато му иде да се навре вдън земя и да забрави за всичко!Понякога има и гняв,разочарование,огорчение...Тези чувства трябва да си изживеят...
Понякога човек има нужда околните да му позволят да помрънка,да бъде слаб и невярващ.Не можем все да се правим на корави,все да сме на ринга....
Но в един момент вдигаме глава и продължаваме в поредната "битка".
Ето,пред прага съм на поредната дата ,естествено след толкова време също НЕчакам.Само това ми желание остана,само това има смисъл,само това би запълнило празнината...Много ли искам? :?
-
Здравейте мили момичета! При мен нещата също продължават да не се получават, въпреки че докторите казват че всичко вече ни е наред пак не става бебчо.
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
-
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу. ... Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
По отношение на болестите, ме жегна темата та се включвам. Моя позната, която беше в течение на опитите ни икси и й бях казала, че по естествен път нямаме шанс НЕ пропускаше случай да ме се вие свят и да не предположи, че съм бременна?!?!?! 8O Нито пък се въздържа от коментари "Аз все пак мисля, че трябваше да опитате първо по естествен път известно време" 8O 8O 8O 8O Какъв ти естествен път след два неуспешни опита икси?!?! Беше в течение на патилата ни от момента на първото икси (не и преди това) и даже бях подхвърлила, че като не си наясно какво говориш, по-добре да мълчиш...но уви! :lol:
Всеки път, когато ми идваше МЦ си правех план за следващите стъпки: изследвания, дори хранителен режим за по-качествени яйцеклетки...това ме крепеше да не лудна. Но докато правих последния опит все си мислех за следващия път как да действам...а за текущия не бях оптимист. Толкова го правех между другото, че като стана не можех да повярвам.
Успех на всички ви!
-
Здравейте мили момичета! ...
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
Оххх, защо ли ми е познато всичко това :(
Ще ти кажа аз как се спасих от такива коментари - ами просто ограничих до минимум контактите си с хора, от които съм чувала подобни изцепки. Или с такива, от които мога да очаквам неадекватно поведение. Вярно, почти с никого от старите си познати вече не се виждам, но по-добре така, отколкото всеки път да рева и да изпадам в депресии, защото хората са прости и не могат да разсъждават и да си държат езика зад зъбите.
В никакъв случай не твърдя, че това е вярното решение. За всеки истината е различна и всеки сам преценя как да действа. На мен това ми помогна. Имах една много близка приятелка, с която вече изобщо не се виждам, защото въпреки многократните ми отбягвания на темата, намеци и директни молби да спре да ме пита всеки път дали не съм бременна, тя продължваше да ме гледа първо в корема като се видим. И да пита - "нещо няма ли?" с онзи закачлив съзаклятнически поглед, от който ми ставаше лошо и ми идеше да я удуша :x Е с такива - стоп, благодаря! Нямам нужда от такива приятелки. Не мога да си причинявам повече мъка и страдание като комуникирам с такива хора. Който иска да ми се сърди, не ми пука. Истинските приятели си личат в такива моменти.
Наистина е много трудно да не мислиш за проблема и да си спокоен. Дори смятам, че в повечето случаи е невъзможно, след като толкова силно го желаеш и това ти е цел номер 1 в живота. Поне за мен е така. Няма начин да не мисля, при условие, че съм без тръби и единствения ми шанс е ин витро. Разбира се, че мисля, за следващия опит, как да намеря пари и т.н. Особено сега, когато приключи първия ми неуспех :(
Мисля, че по-скоро трябва да се опитаме, когато мислим за това, да го правим с положителна нагласа, с вяра в успеха! А не да се натоварваме допълнително с негативни емоции, доколкото е възможно. За тази цел, се стремим максимално да ограничаваме техните източници :)
Успех ,мили момичета! И ние ще успеем и ще станем майки, сигурна съм в това!
-
Здравейте мили момичета! ...
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
Оххх, защо ли ми е познато всичко това :(
Ще ти кажа аз как се спасих от такива коментари - ами просто ограничих до минимум контактите си с хора, от които съм чувала подобни изцепки. Или с такива, от които мога да очаквам неадекватно поведение. Вярно, почти с никого от старите си познати вече не се виждам, но по-добре така, отколкото всеки път да рева и да изпадам в депресии, защото хората са прости и не могат да разсъждават и да си държат езика зад зъбите.
В никакъв случай не твърдя, че това е вярното решение. За всеки истината е различна и всеки сам преценя как да действа. На мен това ми помогна. Имах една много близка приятелка, с която вече изобщо не се виждам, защото въпреки многократните ми отбягвания на темата, намеци и директни молби да спре да ме пита всеки път дали не съм бременна, тя продължваше да ме гледа първо в корема като се видим. И да пита - "нещо няма ли?" с онзи закачлив съзаклятнически поглед, от който ми ставаше лошо и ми идеше да я удуша :x Е с такива - стоп, благодаря! Нямам нужда от такива приятелки. Не мога да си причинявам повече мъка и страдание като комуникирам с такива хора. Който иска да ми се сърди, не ми пука. Истинските приятели си личат в такива моменти.
Наистина е много трудно да не мислиш за проблема и да си спокоен. Дори смятам, че в повечето случаи е невъзможно, след като толкова силно го желаеш и това ти е цел номер 1 в живота. Поне за мен е така. Няма начин да не мисля, при условие, че съм без тръби и единствения ми шанс е ин витро. Разбира се, че мисля, за следващия опит, как да намеря пари и т.н. Особено сега, когато приключи първия ми неуспех :(
Мисля, че по-скоро трябва да се опитаме, когато мислим за това, да го правим с положителна нагласа, с вяра в успеха! А не да се натоварваме допълнително с негативни емоции, доколкото е възможно. За тази цел, се стремим максимално да ограничаваме техните източници :)
Успех ,мили момичета! И ние ще успеем и ще станем майки, сигурна съм в това!
Благодаря ви за подкрепата мили момичета! sixsens мисля че трябва и аз като теб да ги изолирам тези хора, които не пропускат да те наранят без да се замислят. Всеки път се обеждавам че хорат са много големи злабари. Предната седмица отиваме с мъжа ми и с едни наши познати които като нас дълго време се бореха с тази борба и сега тя е в четвъртия месец и аз наистина най сърдечно се радвам за тях, но какво ни се случи, влизаме ние двамата и оставяме вратата отворена за да влязът и те и в този момент излиза една дама и ми вика "защо не затваряте вратата, невиждате ли че има деца, е ама вие сигурно нямате и затова" казвам ви идваше ми да я удоша с голи раце, как може да има толкова прости хора. Нямам думи направо.
Аз също вярвам че един ден и ние ще даржим своите рожби в раце и ще бъдем щасливи.
Успех момичета желая ви го от все сърце, дано господ чуе молитвите ни!
-
Здравейте момичета,мислех си да пиша ли,да не пиша ли....не съм сигурна как ще бъда разбрана...
Хора,три пъти почвам да пиша,и трия и пак пиша и пак взема,че го изтрия....
Като цяло ще напиша само това
- Надеждата за мен е сестра на Неволята,да седя и да се надявам...някак не ми
се връзва...сещам се за оня разказ за двамата братя и Неволята,та седнали двамата да се надяват,че видиш ли ти от нейде нищото,ще им се оправи каруцата....
- АЗ ВЯРВАМ,вярвам че трябва да правим каквото можем,а ще стане каквото ни е
писано!....
- Приемете стерилитета!Не се инатете срещу съдбата си,такова е каквото е!
Не си задавайте въпроси от сорта "защо аз?" защото отговорът е "защо не?".
Не сме по-спецялни,не сме златни...но стерилитета ни прави по-силни и за това ще успеем!
пп Някой беше написал,че след 1-2г ще се върнем във Зачатие и ще видим че вс са бременни и успели....мене това ме побъркваше от страх,че ще се върна след две години и вс ще са заминали,а аз още ще се мотая "опитваща" из пространството...ето,с тази мисъл се пимирих!Че може да е след година,ама може и да е след 10 години....колкото ме побъркваше от страх,толкова и ме сваляше на земята!
- последно - Бъдете Реалисти!!! Като ви дойде пак,просто поемете дълбоко въздух...
Кураж на абсолютно всички
-
Здравей fibo, всеки има право на мнение но аз вобще не съм съгласна с теб. Защото това което пишеш и съветваш е много ама много тежко за мен лично. Ако повечето момичета които пишат тук разсъждават като теб това означава, че всички ще се примирят с проблемите си и ще се откажат да се борят, а някои дори и да съществуват. А този форум ще е празен. Мен лично единственото което ме крепи е една едничка НАДЕЖДА и ако остана без нея то по добре вобще да не съществувам. Да питам се "защо на мен", защото мисля че живота понякога е несправедлив към някои хора. Не се мисля за по специална от другите, но и немисля че по - малко заслужавам да стана майка.
НЕ МИСЛЯ ЧЕ МОМИЧЕТАТА КОИТО ИМАТ ТОЗИ ПРОБЛЕМ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА БЪДАТ МАЙКИ!
Успех момичета и не губете надежда!
п.п FIBO уважавам мнението ти,всеки има право на такова. Извини ме ако има нещо.
Просто това е моето мнение.
-
Здравейте! Аз съм съгласна с мнението на fibo, че трябва да бъдем реалисти. "Това, което не ни убива ни прави по-силни!" и би трябвало да се примирим с факта, че имаме този проблем и да се борим с него с всичка сила?! Аз дори вече не се надявам, че мога да забременея по нормален път. Всички минаваме през различни етапи на емоционалното състояние, но с времето нещата се променят. Не си мислете, че съм много смела, имала съм моменти, в които съм ревала като дете :( ... В зачатие прочетох за много истории, също така знам и за много други истории около мен и мисля, че стерилитета не е най лошото нещо, което може да ни се случи. Това, че 'аз' го имам този проблем не ми дава правото да искам това, което имат другите?!
Вярвам, че ако направим това, което е по силите ни ще успеем! Най-голяма сила естествено ми дава подкрепата на любимия ми и семейството ми.
-
Аз по-иначе я разбрах Фибо. Не твърдя, че е правилно. Но отдавна и по други поводи се убедих, че от "защо аз" полза няма. Приемаме, че ни било писано. Не да не успеем - това никога, за никоя тук няма да приема. Просто да е по-трудно. Това е. Не питайте защо, премете, че това е пътя, който трябва да извървите. И вярвам, че всяка една ще успее. Само въпроса кога подлежи на уточняване.
Но за отказване и примиряване и дума не може да става.
Вярвах за себе си, вярвам по същия начин и за всички останали.
Успех ви желая!
-
Подкрепям последните 2-3 мнения.Каквото е писано,Съдба,но отказване няма-откажеш ли се умираш,а аз няма да допусна да умрат мечтите ми!За себе си съм приела,че точно сега не е отредено да ни се роди втората рожбичка,защото ще се случи по-късно,в по-добро време и ще дойде на бял свят с по-добра съдба.
И нещо за всички:
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал…познайте какво?
Надежда!Надежда за всички.
“Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
(http://svejo.net/img_story_custom/29/298347-big.jpg)
-
Радинка,как ще ме обиждаш бе :D Не се тревожи,не съм обидена...аз си знаех,че може и да не бъда много добре разбрана :oops: аз по принцип имам проблем в писменните излияния,за което се извинявам...
Но Пешето и Кайра са ме е разбрали правилно....аз също не твърдя че така трябва,казвам само как аз съм си запазила разсъдъка бистър...не казвам че мнението ми е миродавно,стандартно или важи за всеки :)
пп Искам само да се уточня,че и дума не става за "примирявам с проблема и скръствам ръцете",имам в предвид "примирявам с проблема и запрятам ръкави".Ама да си блъскате красивите главици със "защо"....не знам,наистина няма смисъл...ама и този етап ще преминете...
Мила Радинка,далече съм от мисълта че не заслужаваш....как да не заслужаваш!Всички заслужаваме! Кайра, права си....много хора не заслужават съдбата си(защо изгубих рожбата си,защо майка ми има рак,защо любимия ми ме напусна и безброй други)...но това не променя фактите...и тези космически въпроси отправени към пространството :( просто нямат отговор.....
-
Всеки има различна съдба и знам, че е трудно, даже невъзможно до някъде да се преборим но е така?! Знам, че аз и всички, дори да искаме да се предадем няма да можем, защото това е най-благородното чувство - да гушнеш едно малко дете и никой в никакъв случай не би се отказал от това?! Представям си само ръчичките, миризмата на едно мъниче и това ми е достатъчно да продължа напреду защото много, много го желая...
Вярвайте мили момичета! Още не е дошъл момента но ще дойде... :bighug:
-
Разочарованието всеки път е толкова болезнено, че аз се заклех повече никакви тестове за бременност да не правя :(
Всеки път е още по-гаден от предния, всеки път надеждите са още по-големи, всеки път си казваш че този път ще стане и после идват онези гадни 2 седмици в които с трепет чакаш да разбереш бременна ли си или не...
На мен лично ми омръзна много. Усещам се дори на моменти че това е единственото нещо за което мисля и единственото нещо което желая
-
Ох, момичета, разбирам ви напълно! Много е гадно. Аз дори вече нямам и онези 2 седмици, в които да се надявам. Надеждата е само, когато съм в процедура......През останалото време - чакане и празнина.... Няма как да стане чудо и някой месец да ме изненада. Без тръби, едва ли :? И да знаеш, че времето до следващия опит буквално е загубено, но няма начин. Това ни е съдбата, приемаме я и се борим с нея!
Трудно е, много е трудно! Но ще се справим. А въпроса "защо" вече не си го задавам. Отговор няма да получа, а и да получа, вече няма значение. Така или наче това няма да промени нещата!
Прегръщам ви! Успех на всички!
-
Сикс, :( много мъчно ми стана..... :( :( :(....аз ще вярвам и заради тебе :D и даже когато ти не вярваш,аз ще вярвам вместо теб за да можеш понякога да си почиваш...гуш
-
Сикс, :( много мъчно ми стана..... :( :( :(....аз ще вярвам и заради тебе :D и даже когато ти не вярваш,аз ще вярвам вместо теб за да можеш понякога да си почиваш...гуш
:bighug: Много ти благодаря! Вярата си я имам и тя не ме напуска, нито за миг! Тежко е, но явно трябва да минем през това, но пък после ще сме по-силни! И повече ще оценим дечицата, които ще имаме! А че всички ще ги имаме, в това не се съмнявам и за миг :D
-
sixs много сиправа в това че всички ние които сме тук ще отценим много повече нашите бъдещи бебчета като знаем през какво сме минали за да ги има и ще изживеем всеки един миг с тях пълноценно и с много любов. Трябва само да имаме надежда мили момичета и подкрепа от близките ни хора.
fibo извинявам се наистина не съм те разбрала правилно, грешката е моя.
пп Успех и подкрепа на всички :bighug:
-
момичета моля ви помогнете ми с мнение ,Днес ми е десети ден от трансфер от икси,Рано ли е за уринален тест ,Имам много слабо процапване кафяво на цвят и ме боли корем,Нормално ли е или ми идва цикъл?
-
момичета моля ви помогнете ми с мнение ,Днес ми е десети ден от трансфер от икси,Рано ли е за уринален тест ,Имам много слабо процапване кафяво на цвят и ме боли корем,Нормално ли е или ми идва цикъл?
Малко е извън темата въпроса, но предполагам, че си много притеснена.
За уринен тест е рано, може да пуснеш кръвен ако искаш.
Корема е нормално да те боли. Зацапването - уведоми лекарят си за него, може да се наложи да ти предпише допълнителни лекарства. И спокойно :)
Успех ти желая!
-
Фибо, благодаря за смелостта да си споделиш мнението! Мисля, че разбрах смисъла зад думите ти и това е и моето виждане :) Щастлива и лека бременност!
-
Фибо, благодаря за смелостта да си споделиш мнението! Мисля, че разбрах смисъла зад думите ти и това е и моето виждане :) Щастлива и лека бременност!
:bighug: На теб успех....всички успяват....рано или късно,но всички успяват...
-
Този път паднах много от високо... Всеки път разочарованието е огромно и колкото и да си повтарям да не се навивам, всеки път си мечтая как ще видя мечтаните две чертички. Този месец дори сънувах бебчето. Дори, не ми се смейте,си бях сметнала предполагаемия термин и бях почнала да чета отчетната юлска тема в БГ мама - явно много съм се замаяла. Трудно си сдържам сълзите, за да не се изложа в офиса. Дори не знам дали е подходяща тема да си изливам мъката, простете, ако съм се объркала.
-
Zai - недей мила, няма нищо по нормално от това да мечтаем!Колко добре и до болка те разбирам! Поплачи си, после се изправи и и си кажи, че това е началото, а не края. :bighug:
Аз напоследък дори и не мога да плача, само една буца ми засяда на гърлото. Щастлива съм че имам една мила дущичка, която като ме прегърне и ми се усмихне, и сълзите изчезват.
Пожелавам го и на вас мили момичета. Нека нашите мечти се сбъднат!
-
...Дори, не ми се смейте,си бях сметнала предполагаемия термин и бях почнала да чета отчетната юлска тема в БГ мама - явно много съм се замаяла. Трудно си сдържам сълзите, за да не се изложа в офиса. Дори не знам дали е подходяща тема да си изливам мъката, простете, ако съм се объркала.
Мила,силна прегръдка от мен. :hug2:Аз редовно чета по Отчетните в БГ мама. :? Всеки път разочарованието е огромно,но дано някой ден сънищата ни станат реалност!
-
Момичета, това със сънищата е просто фаза от пътя, по който минаваме. И аз съм сънувала каквото се сетите по този повод. Ама каквото се сетите - бебета, злато, бременност, раждане, накити ... Какво ли още не беше. Всичко, което се смятало за "блага вест", ама за сега - нейсе ! Но ще дойде нашият час. Ще дойде. Знам го. Животът е кратък, но всяка една от нас ще получи своята награда за търпението и болката, през която е минала.
Горе главата !!!
-
Благодаря ви. Ще се събера след някой друг ден и ще продължа напред.
Ще дойде и нашият ред! :bighug:
-
Ще дойде и нашият ред! :bighug:
Ще дойде разбира се, рано или късно, лесно или трудно!
Трябва да вярваме и никога да не се отказваме!
-
Този път паднах много от високо... Всеки път разочарованието е огромно и колкото и да си повтарям да не се навивам, всеки път си мечтая как ще видя мечтаните две чертички. Този месец дори сънувах бебчето. Дори, не ми се смейте,си бях сметнала предполагаемия термин и бях почнала да чета отчетната юлска тема в БГ мама - явно много съм се замаяла. Трудно си сдържам сълзите, за да не се изложа в офиса. Дори не знам дали е подходяща тема да си изливам мъката, простете, ако съм се объркала.
ZAI мила и аз като теб вчера така се стоварих, че незнам как да го опиша просто. Вървях по центъра и ронех крокодилски сълзи като гледах децата около мен,а хората ме гледаха като че ли съм луда. Просто този път ми беше толкова тежко както никога, бях убедена че този път ще се получи и кроях планове а съпруга ми просто незнам. Дори и сега като пиша ми идва пак да ревна. Разбирам те много добре.
П.п ПОЖЕЛАВАМ СИ НА МЕН И НА ВСИЧКИ ВАС ДАНО ТАЗИ КОЛЕДА ДА НИ ДОНЕСЕ КЪСМЕТ, И ДАНО НАИСТИНА СТАНЕ ЧУДОТО!
-
ZAI мила и аз като теб вчера така се стоварих, че незнам как да го опиша просто. Вървях по центъра и ронех крокодилски сълзи като гледах децата около мен,а хората ме гледаха като че ли съм луда.
Мен сега така ме гледат. Не издържах, седя и се рева пред компютъра с още трима души в стаята, които тракат по клавиатурите чатейки си с гаджетата си... Сигурно мен обсъждат, каква е тая дето седи и реве за нищо. Не ми пука. Даже по улиците ми е по-лесно да рева, там не ме познават.
-
Зайченце :bighug: Знам какво ти е, миличка! Поплачи си щом ти се плаче и хич да не ти пука кой какво щял да каже. Да не би някой да поеме болката ти вместо теб, че да те кори? Айде бе! Да си гледат работата! Отдавна спрях да се съобразявам с хората и се опитвам да се науча, да мисля предимно за себе си. Иначе ще откача, не мога да понеса такъв товар и от другите да се притеснявам. Моя си е достатъчен.
Сега ще ти е тежко и гадно, ще те боли. Но ще дойде ден, в който само за миг ще забравиш всичката болка, която си изпитала. И това ще е мигът на срещата ти с твоето прекрасно чудо! И той ще е скоро, повярвай! Съвсем скоро!
:bighug:
-
Сега ще ти е тежко и гадно, ще те боли. Но ще дойде ден, в който само за миг ще забравиш всичката болка, която си изпитала. И това ще е мигът на срещата ти с твоето прекрасно чудо! И той ще е скоро, повярвай! Съвсем скоро!
:bighug:
Много ви благодаря за подкрепата! Вече се окопитих и продължавам напред!
-
Зайко байко, :bighug: :bighug:
Не си сама, душичко! И ние сме като теб. Много добре разбирам мъката ти. И аз си плача сама като хахава и мъжо ми се кара, че съм била луда и само за това съм мислела. А един ден ще се срещаме по градинки, бъди убедена в това :)
:bighug:
-
Много добре разбирам мъката ти. И аз си плача сама като хахава и мъжо ми се кара, че съм била луда и само за това съм мислела.
:bighug:
Раши и моя мъж все това повтаря.
При мен също е так момичета плача си постоянно когато ми се доплаче и не ми пука каде съм.
Но всеки ден се моля по скоро сълзите от болка да свършат, и да започнем да плачем от радост. Успех момичета стискам палци
-
Привет ,момичета. Радвам се ,че ви намерих и много ми помогнахте. Бях се отчаяла след първото си неуспешно инвитро.Мислех да се откажа.Беше супер гадно ,защото години живея с мисълта ,че не мога да стана майка и като ме одобриха от фонда ... надеждата ми дойде . Бях толкова убедена ,че ще забременея и като не се получи ,изпаднах в пълно отчаяние.Намерих ви тук в този форуми и разбрах,че трябва да сменя клиниката. Изчетох хиляди неща за всички клиники в София и реших че втори опит ще има ,но ще е при друг лекар. Благодаря ви.Въпреки ,че рядко пиша ,редовно ви чета и ми вдъхвате голяма увереност и сила.
-
Момичета, и аз да се оплача, че няма на кой .. След 3,5 год. опити, след спонтанен аборт, неуспешно инвитро, операция от варикоцеле, някакси се самозаблудих, че този месец съм забременяла. Имам огромни гърди с подути ареоли, повръщане, болки в кръста и т. нат. Направих 2 кръвни, един уринарен ,
и ходих и на лекар, толкова бях сигурна, че няма накъде. Тази сутрин видях последния отрицателен кръвен, който няма как да не е 100% достоверен вече. За капак, едн априятелка и мъжа й дойдоха у нас за 1-2 месеца, защото тя е бременна, а старата им квартира е без парно. Не мога в момента да я погледна в очите, не искам .. Какво ми е виновна тя, но, не мога, стоя си в стаята и съм толкова опустошена в момента. Изглежда хормоните ми влизат в норма след неуспешното инвитро и сега всички симптоми са налице.. Ще се гръмна вече, никаква надежда не ми остана
-
Мили момичета,
Наистина важно е да имаме първо правилната диагноза и после сериозна програма за действие.
Успех на всички, не губете време в празни размисли... и дано да имате правилния човек до себе си.
Не съм предполагала, че опитът за второ дете ще ми носи също толкова горчилка, колкото и първия. Все си мислех, че като имам вече едно, ситуацията ще е съвсем друга и по-спокойно ще приемем неуспехите. Да, ама не-е-е-е... Дните около Неочакване на МЦ са ужасни, ставам груба и раздразнателна, през 10мин съм в 00 за проверка на памперса, отнасям по 3-4 дена с много слабо зацапване, през които продължавам да се самузаблуждавам, че все пак може и да не дойде, но ... първият ден съм в сълзи, вторият вече пресмятам следващата О., че даже и термин и зодия на детето при евнтуална брем. :oops:
И така вероятно ще трябва да започна с всичко отначало - хормони, ЦС, инвитро ... Слава богу днес вече има решение за всички проблеми. Но този път към манджата има и други подправки - годинките вече са пресолени и мисълта, че нямам време ме убива, мъжкият фактор (имам пред вид не медицинския термин, а точно мъжкото присъствие до мен) не знам какво да мисля - нещо куцаме в отношенията :( Не става след като последните дни не сме разменили и дума, просто да ударя един лакът и да му намигна към леглото...
Не мога и да споделя с никого открито тревогите си, дори пред никого не споделям съкровеното желание за дете. Страх ме е, че ако го изрека, ще се срине... Но след всичко това Желанието за Дете пак остава и ме Изгаря... и чакам Знак ... и търся Пътеводна светлина...
-
Мили момичета, пожелавам на всички нас Дядо Коледа да ни донесе ++++ резултат :bighug: така желаните бебчета
-
Мили момичета, пожелавам на всички нас Дядо Коледа да ни донесе ++++ резултат :bighug: така желаните бебчета
Дано е така дано тази коледа наистина да донесе....
Лично на мен Коледата ми е особено тежка и трудна, винаги около Коледа са ми се случвали по-скоро лоши неща отколкото хубави.... И колкото и магическа да е и изпълнена с копнеж за една по-хубава година и за едно по-добро бъдеще на мен винаги ми е тежко и тъжно около Коледа. Преди две години в нощта преди Бъдни вечер ме приеха за задържане и малко по-късно направих спонтанен аборт в болницата... Не бях казала почти на никой че съм бременна, което направи по-поносими празниците с близки и роднини след това. После някак си бях в едно очакване че видиш ли следващата Коледа може да съм бременна или може пък да си имам бебенце. Но уви вече втора коледа се задава на хоризонта и няма изгледи отново да забременея. Намразих себе си... и като че ли взаимоотношенията с мъжа ми също се влошиха... Ние имаме вече едно детенце и всеки път когато ми каже че аз не искам да му родя братче или сестриче ми идва да се разрева....И това за което още повече ми е мъчно че вече дори някак си да успея да имам второ дете връзката между тях при такава голяма разлика от 11-12 години няма да е силна и може само да се дразнят едно от друго.... Незнам ! Тъй че дано ТАЗИ КОЛЕДА не следващата или по-следващата или още по-следващата да донесе на ВСИЧКИ НИ по една така желана рожбичка...Успех момичета.
-
....И това за което още повече ми е мъчно че вече дори някак си да успея да имам второ дете връзката между тях при такава голяма разлика от 11-12 години няма да е силна и може само да се дразнят едно от друго.... Незнам ! Тъй че дано ТАЗИ КОЛЕДА не следващата или по-следващата или още по-следващата да донесе на ВСИЧКИ НИ по една така желана рожбичка...Успех момичета.
Ех, мила, ако може някой да каже каква е най-удачната възрастова разлика между децата? Аз бих ти казала - всякаква, само да ги има :crossfingers: Чакаме мъниците 2010 :bori_007: :bori_004: :bori_005: :bori_002:
-
Ех, мила, ако може някой да каже каква е най-удачната възрастова разлика между децата?
[/quote] Естествено че никой не може да ми каже аз и не питам това. Просто споделих това което ми е на сърцето - за желанието, стреса разочарованието. При всяко семейство е различно и всеки различно се справя с това да е родител. Блажени са тези които лесно постигат мечтите си за дечица. Отдавна съм спряла да се интересувам от това каква би била разликата между децата и за това съм тук. Няма да се откажа от мечтата си. Просто понякога ми е по-трудно от обикновенно...
Успех момичета и дано всеки достигне мечтата си и напълни сърцето си с онази любов която може да се даде само на детенце.
-
Здравейте,преди 2 седмици преживях спонтанен аборт.В деня в който се случи не ме болеше нищо и нямах никакви оплаквания. Лекарката ми не каза нищо, нито кога да ида пак при нея,нито за изследвания, само да пия витамини и да се пазя 2-3 месеца. Като си взех епикризата казаха че вероятно е от настинка изкарана на крак а моята лекарка каза "куха яйцеклетка". И двамата с мъжъ ми и се ядосахме много.Дайте съвет, незнам какво да правя.
-
Здравей, s_weet! Съжалявам за това, което си преживяла! Дано следващият път всичко да е наред.
Въпросът ти, обаче касае по-скоро техническата част на нещата, а тази тема е за емоционалната страна на проблемите.
В този подфорум (http://www.zachatie.org/forum/index.php?board=10.0) ще намериш доста информация, за нещата, които те интересуват. Поразгледай темите и ако някоя съвпада с твоя проблем, можеш да зададеш въпроса си там :)
Успех, миличка и дано скоро се похвалиш с добри новини!
-
Здравей sixsens, много ти благодаря сега ще погледна какво има там и дано всеки се похвали с добра новина :)
-
Момичета, на всички, които са изпитали неприятното чувство да загубят бебе, както и на тези, които никога не са имали щастието да видят двете чертички поради една или друга причина, ще кажа- НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА !!! Аз не загубих моята и всеки момент очаквам моето бебе, което в момента ме подпира с дупе под ребрата.
Само трябва да не превръщате тази мисъл във водеща, спокойствието е неоценим помощник в живота на една бездетна двойка.Аз ви говоря от позицията на преминала през необяснимия стерилитет жена, през различните стимулации и процедури, през унижението на роднини и близки и не толкова близки ... изобщо вашата мъка не ми е чужда. Слава на Бога, че съпругът ми се оказа мъж на място и никога не ме погледна с укор ... и сега, като се замисля, спомням си, че се бях зарекла, ако до тази Коледа не забременея, да започнем процедура по осиновяване и ... ето ... то взе, че чудото ни се случи ... ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА, НО ТЯ ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА СЪС СПОКОЙСТВИЕТО ... УСПЕХ НА ВСИЧКИ ВАС И НА ТЕЗИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА СЕ ПРЕСТРАШИЛИ ДА СПОДЕЛЯТ БОЛКАТА СИ, А НЕ ЗНАЯТ КОЛКО ЩЕ ИМ ОЛЕКНЕ, КОГАТО ГИ ИЗСЛУША ЧОВЕК, КОЙТО Е МИНАЛ ПО ТЕХНИЯ ПЪТ ...
УСПЕХ И МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ И ЩАСТЛИВИ СЕМЕЙСТВА ...
ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ НАЙ-ХУБАВОТО ДА НИ СЕ СЛУЧИ, ЗАЩОТО ИДВА СВЯТА НОЩ ... КОГАТО МЕЧТИТЕ НИ МОЖЕ И ДА СЕ СБЪДНАТ ...
-
Здравейте и от мен,
Моята битка е от две години и все още не съм прегърнала мое бебче. Много е тежко. По принцип минали сме с мъжа ми през всички всевъзможни изследвания и всичко вече е добре. Имах проблеми с хормоните, едната тръба беше леко запушена, минахме през лекарствата и този месец доктора ми каза, че всичко вече е стабилизирано и няма причина да не стане. Това ми е най-дългото чакане, след два три дена трябва да ми дойде лелката. Надеждата ми е много голяма, че това няма да се случи, а все пак идва и Коледа и много се надявам да стане чудо с нас и семейството ни да се увеличи. Сега докато пиша някак си усещам, че отново ще купувам превръзки и отново ще съм разочарована.
Наистина на всички, които тези дни чакат да видят двете желани чертички, им пожелавам да ги видят и да усетят радостта да си мама. Това пожелавам и на себе си.
-
Аз пък ще кажа, че разочарованията около Коледа са едни от най-тежките. Всички разчитат като че ли на чудо и когато шанса да се получи е същият както и през Януари или Април - то с какво е по-висок ?
-
Аз пък ще кажа, че разочарованията около Коледа са едни от най-тежките. Всички разчитат като че ли на чудо и когато шанса да се получи е същият както и през Януари или Април - то с какво е по-висок ?
:balk_47:
-
Не е по-висок, но на нас много ни се иска да е така. :wink:
Същото е на рождените дни (нашите и на половинките ни), много ни се иска да имаме "подарък" точно тогава. Или през пролетта, защото идват щъркелите :D ; през лятото, защото е слънчево (понякога и през есента е слънчево :wink: ); на дата 13-ти, защото е 13-ти (или на 14-ти, защото не е 13-ти); на специални дати, специални комбинации от цифри или когато сме получили някакъв друг "знак"... винаги, в такива случаи, започва да ни се струва, че "шансът е по-висок". Не, че сме толкова наивни, просто.... нали трябва да има сламки-надежда, за които да се хващаме. :)
А на Коледа наистина е най-гадно :(, защото... е Коледа...
-
Ми на мен шансът ми е най-висок, т.е. изобщо го има, когато съм в процедура. През останалото време е 0! Няма какво да се залъгвам с Коледи, Нови години и прочее :wink:
Вече мразя празниците....Смачкват ме. И ме карат да осъзнавам колко съм жалка и отчаяна. Поне така се чувствам. И въпреки, че имам прекрасния си съпруг до себе си, всъщност съм сама, както и той. Всеки в неговия свят, с неговата си надежда и заблуда.... Тъжно е. Дори тази година мислех да не украсявам вкъщи, но все пак си промених решението и изкарах елхата, с надеждата, че това ще е последната ни самотна Коледа!
Дано е последна за всички ни!
-
Вярно, че идва нова Коледа без бебе, но поне няма да си броя чашките по празниците. А ако все така върви, ще карам ски и тая зима. Все е файда.
-
Ми на мен шансът ми е най-висок, т.е. изобщо го има, когато съм в процедура. През останалото време е 0! Няма какво да се залъгвам с Коледи, Нови години и прочее :wink:
Вече мразя празниците....Смачкват ме. И ме карат да осъзнавам колко съм жалка и отчаяна. Поне така се чувствам. И въпреки, че имам прекрасния си съпруг до себе си, всъщност съм сама, както и той. Всеки в неговия свят, с неговата си надежда и заблуда.... Тъжно е. Дори тази година мислех да не украсявам вкъщи, но все пак си промених решението и изкарах елхата, с надеждата, че това ще е последната ни самотна Коледа!
Дано е последна за всички ни!
:bighug: нали знаеш,че те мисля :wink: Нали не си забравила да вярваш :D Е,може да не е баш за Коледа,може да е по някое време догодина,или когато и да е...но ЩЕ Е!!!Всички ще имаме бебчета...рано или късно - но ВСИЧКИ :D
Кураж,и...Коледа е прекрасна - естествено,че ще украсиш :wink:
пп Убедена съм,че все още дълбоко в себе си не си се предала и вярваш - и ти и той :D
-
Вярно, че идва нова Коледа без бебе, но поне няма да си броя чашките по празниците. А ако все така върви, ще карам ски и тая зима. Все е файда.
osi_9
-
От болката в думите написани и премълчани ми става толкова тъжно, и искрено се моля всяка от нас да срещне своето малко чудо! Винаги съм вярвала, че когато някой друг се помоли за тебе, молбите по лесно се чуват - та в тоя ред на мисли е моята искрена молба за всички нас!
-
Аз съм с 5 годишен стерилитет и май вече сме с двустранен фактор.Аз нямам една тръба а другата е с пластика.А на моя спермограмата е с влошена морфология каквото и да означава това.Питах доктора,но той каза,че това нямало значение за инвитрото.Е май-има,защото съм вече с два неуспешни опита и съм наясно с мъката на всички неуспели,но не съм изгубила надежда.Сигурна съм,че и ние ще гушнеме някой ден деца в обятията си.Ако някой е наясно с тази морфология.моля да ме светне по въпроса.БЛАГОДАРЯ за което. :bighug:
-
Винаги съм вярвала, че когато някой друг се помоли за тебе, молбите по лесно се чуват - та в тоя ред на мисли е моята искрена молба за всички нас!
Точно така е.Молитвата е най-силна,когато друг се моли за теб! yahoo_33 А понякога имаме нужда друг да вярва вместо нас.
И не е нужно да е Коледа,за да стават чудеса.Естествено тогава като че ли повече боли от разочарованието.... :?
-
sixsens, точно така, както си го описала, съм се чувствала и аз, години наред. При мен "сатурновата дупка" около рождения ден, се слива с коледната депресия и двете заедно ми правят декември най-мрачния месец в годината (после ме държи и през целия януари). Коледните празници не са ми "светли", "изпълнени с надежда",... дрън-брън.. Изпълнени са само с подтискащото усещане, че още една безуспешна година си отива. Казваш си "дано следващата да е по-добра" и си вярваш все по-малко...
Но, не знам как се получи,... тази година имам всички основания да съм още по-отчаяна и депресирана от предишните, обаче, нещо в мен се съпротивлява на мрачните мисли и лошото настроение. Не, че много ми се празнува, но поне ще направя нещо вкусно за хапване и ще украся в къщи... заради самата украса, без да мисля, че къщата ми е празна и може никога да не е пълна.. Няма да му мисля много, дали е Коледа, просто са "някакви" празници и почивни дни.
Само не знам, как ще избутам задължителните гостувания при семействата. Като си помисля само за коледните баници с късметчета, в които задължително има "бебе" и направо ми прималява. Как няма надежда, да се сетят, да измислят нещо по-неангажиращо този път.
Преди поне имаше с кого да споделям "късмета", но тази година зълва ми роди една малка, сладка племенничка, така, че познайте гадната хартийка, клечка или каквото е там от баницата, на кого ще бъде пробутана...
Ох, айде, стига съм писала, че ще ми се изпари "твърдото" решение, да не се оставям на тази Коледа да ме скапе :-)
А понякога имаме нужда друг да вярва вместо нас.
Да, точно така е...
И да ни напомня, че (все пак) има надежда.
-
Миналата година всяко второ късметче в баницата беше "бебе". Познайте кой ги надписа :)?!
И аз вече не чакам чудеса по Коледа...... Както казва sixsens само по време на процедура има опция да се надявам на каквото и да е.
Честно като се замисля обаче, докато имах тръби-вярвах, че може да има изненада, нищо, че сме и с мъжки и с имунологичен фактор.
Сега се чувствам по-спокойна, колкото и парадоксално да звучи. Знам, че вече чудо няма как да се случи и затова съм насочила вярата си към екипа, при който ще е следващото ин витро.
А цигуларче ме разби с пиенето. И аз така мисля и съм в кюпа.И кънки ще карам и вино мисля да пийна.
Исках да звуча оптимистично, ама май не успях......:(
-
Фибо, :bighug: Хич даже не съм се и отказала, ама хич :D Вярата си я имам аз, ама не в Коледните чудеса, а в екипа, както Зайко много точно го е написала! Всички сте много, много прави в това, което сте написали. Цялата тази палитра от чувства я изпитва всяка една от нас. Но ще дойде краят, ще видите, ще дойде и то съвсем скоро! Хич няма да се предаваме, ей! Дайте по-весело тая година, колкото и да е трудно.
Аз много приказвам, ама.... :lol: и на мен на моменти ми е тъжно. Тази година реших, че искам да прекарам Коледа вкъщи, сами със съпруга ми. Никакви родители и прочее, не ща. Това за баницата е много вярно, всяка година едно и също. Само дето тази година и аз сама ше си тегля късмета с бебето, щото сестра ми е бременна, да е жива и здрава. Нашите искат да празнуваме заедно Коледа, да се съберем у тях, със сестра ми....не знам дали искам...Уффффф, писна ми вече. И между другото, Плумерия, и аз съм така с празниците - на 21.12. имам рожден ден, който се слива с Коледа и става едно мазало.......
Абе майината му на всичко вече! Смело и ведро напред и това е! В крайна сметка, сами си скапваме празниците с черни мисли. Не го искаме, но го правим, по-силно е от нас. Да се постараем тази година да е различно и да си прекараме супер на празниците! Усмихнете се всички и вярвайте, не в чудеса, не в Коледи, не в късмети....вярвайте в себе си, в лекарите си! Вярвайте на душите и телата си, защото собствената ни природа е тази, която се бори с нас и в нея е ключа за всичко!
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Усмихнете се всички и вярвайте, не в чудеса, не в Коледи, не в късмети....вярвайте в себе си, в лекарите си! Вярвайте на душите и телата си, защото собствената ни природа е тази, която се бори с нас и в нея е ключа за всичко!
:bighug: :bighug: :bighug:
:good_post: :hug2:
-
.. и за да допълня последните няколко постинга - Нека на празниците се помолим освен за нашете и на любимите ни хора здраве, да са живи и здрави всеотдайните лекари, които съшо мислят за нашите проблеми. Да имат сили, търпение, че и нерви да понасят заедно с нас препядствията.
-
Миналата година и моето късметче от баницата беше бебе- "Малко юначе в къщата ще плаче" бях много щастлива, и беше само едно...,но уви чакам си цяла година :( , повярвах като малко дете. Единственото нещо което ще направя, е да продължа напред и да не се отказвам, а на късметчета няма да се надявам. :goodluck: на всички!
-
Ооооо, на мен всяка година ми се пада бебе на късметите, че и на мъжа ми му се пада :lol: :lol: :lol: Засега си останахме с късметите само, ама таз година - последно :D Догодина всички ще гушкаме поне по едно истинско и реално късметче :D
П.С. Тази година ще забраня да го слагат тоя късмет в баниците.....
-
здравейте на всички :balk_64:от дълго време не се решавах да пиша но идва коледа-времето на чудесата и искам да пожелая на всяка една жена едно мъничко чудо preggo което да я направи щастлива!имаме един неуспешен опит и втори успешен но завършил с абразио :balk_145: въпреки болката не съм изгубила вяра в чудесата - особено на коледа!!!!!!!! mc101
-
Миналата година и моето късметче от баницата беше бебе- "Малко юначе в къщата ще плаче" бях много щастлива, и беше само едно...,но уви чакам си цяла година :( , повярвах като малко дете.
На мен преди две години на Коледа ми се падна същия късмет. И аз много се надявах и вярвах, че ще успея тогава. Е не се сбъдна веднага, но все пак се сбъдна.
Незнам дали имам право да тълкувам писанията в Библията, но знам, че при Бог понятието за време не съществува както при нас-смъртните. Представете си целият си живот записан на една лента. Ако стоите отгоре и виждате цялата тази лента, за вас няма значение в кой момент точно ще посегнете към някой кадър....
За това не трябва да спираме да се молим. Дали Бог ще посегне към този кадър, на който е записано най-мечтаното от нас веднага или малко по-късно, няма значение. Важното е да не спираме да вярваме.
-
Дали Бог ще посегне към този кадър, на който е записано най-мечтаното от нас веднага или малко по-късно, няма значение. Важното е да не спираме да вярваме.
Който има време да чака, нека да вярва и да се надява за "друг път", обаче аз вече нямам време и затова се присъединявам към тази идея:
П.С. Тази година ще забраня да го слагат тоя късмет в баниците.....
osi_9
пък дано тази година късметът ни да се покаже от друго място, стига вече се е мушил само в баниците :P
-
Охо, колко пъти ми се е падал този "късмет" в баницата. Почти всяка година. Как пък се навираше все в моите ръце ? 'ми късмет е, че все аз го издърпвах. Много по-валидни са явно законите на Мърфи, отколкото божиите. Тази година няма да си пожелавам бебе. Ами уморих се от желания, пожелания, суеверия и прочее. Надявам се само да сме здрави, живи и да имаме късмет. Дори вече започнах да си мисля, че ще ми е далеч по-леко, ако силното ми желание се позаслаби. Поне в душата ми да е мирно.
Хубави празници на всички ви !
-
Гардже, много точно си го казала! И аз искам вече да ми е мирно в душата, че се уморих наистина, много се уморих. Искам спокойствие и хармония...Дано ги постигна :D
Пожелавам на всички ни да бъдем много щастливи и удовлетворени на тези празници!
-
Ха така :D от последните две - ей точно това исках да чуя...аре бе момичета,така ви искам - мир и хармония... :D :D :D
-
Здравейте,аз рядко чета в тоя подфорум,понеже много ме натъжава,но нещо ми е сдухано и реших да попрочета и съответно си поплаках.Написаното от sixsens за украсяването на дома,като че ли аз съм го писала.Никак не ми се украсяваше и на мен тая год.,ми кой да се радва на тая украса?Ама аз пък си падам малко суеверна и все пак украсих,даже съм чувала че всяка год.се купува по 1 нова играчка и това направих,но като гледам украсата,не ми става хубаво,а тъжно,много тъжно.Като погледна елхата си представям как едно малко човече щъка покрай нея и чака с нетърпение да получи подаръка си.Обичам Коледа защото тогава се събираме цялото сем.,моите и на мъжът ми родителите,защото на Бъдни вечер празнуваме и РД на мъжът ми,роден е на 22.12.,но на деня се събираме с приятели.Нооооо до колко вярвам в чудесата на Коледа,май вече не вярвам.
-
Ами не знам, дали трябва точно по Коледа да стават чудесата, за мене е по скоро психическа нагласа и искрена вяра и надежда, те не изчезват никога, колкото и да ни е тъжно след всеки опит. Но, ние сме силни! И не знам, защо все трябва да прикриваме тъгата си, в това лошо няма, всеки човек има нужда да се разтовари малко, та дори и да си поплаче, но замислете се и ще видите, че дори след всеки най труден мопмент, някъде дълбоко в нас пак покълва зрънцето на надеждата!
-
Ами не знам, дали трябва точно по Коледа да стават чудесата, за мене е по скоро психическа нагласа и искрена вяра и надежда, те не изчезват никога, колкото и да ни е тъжно след всеки опит.
Не,не трябва да е само по Коледа...Може и по Великден,рожденния ти ден,този на човека до теб..,а вече колко такива изминаха,а чудото така и не идва. :?
Изтощих се да бъда силна и позитивна,и да понасям.Изморих се...
Имам отчаяна нужда някой да повярва вместо мен...
Затова вече не очаквам нищо,ако е Божията воля нека се случи! :dontknow:
-
Мамчо - знам миличка, мога да ли вярвам и за тебе? Ние си говорихме на тая тема с тебе - ще видиш! :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
-
Стерче,да мила,вие сте нашите пътеводни звездички,нашата позагубена Надежда! :bighug: osi_17
-
Не само по коледа трябва да стават чудеса а и през цялата година.Силно се надявам догодина всички да се похвалим с така желаното чудо БРЕМЕННОСТ и всички да гушнем по едно сладко бебче,а може и по две.Вярвайте чудото ще стане.
-
Мамче, споко! И на мен ми писна да се правя на силната и обнадеждената, та затова и вече не го правя :lol: Хич не ми пука как ще изглеждам в очите на другите, ама хич. Обаче, когато споделих тук, че съм уморена от тая пуста вяра, едно момиче с пухкаво зайче в аватара /Фибчо, :bighug:/ ми обеща, че ще вярва вместо мен :D И сега ми е леко и спокойно! Не че аз не вярвам, но е друго като има кой да помага :lol: Така че, аз ти гарантирам, че всички тук вярваме вместо теб :D
Ще се случи чудото, момичета, ще видите!
Весели и усмихнати празници!
-
Относно баницата с късметите- да, и на мен много пъти през годините ми се е падал късмета с бебето и много вярвах(наивно естествено), че ще ми се случи през идващата. Не се случваше. Миналата година си празнувахме само двамата с мъжа ми и си направих баница с късмети за първи път само за двама. Късметите бяха следните: "Да имаш близнаци"; "Да изхранваш семейството"; "Да имаш близнаци" и пак "Да изхранваш семейството", и една пара сложих по средата да видим в кой ще остане- май смесих повечко традиции тогава. Но ни беше доста весело като си теглехме късметите с мъжо. Естествено го накарах и второ парче да си избере, щото 4- те късмета са само за нас. На него се паднаха и двата пъти близнаците, на мен да храня дома. Незнам дали съм бременна с близнаци, скоро ще разбера, знам само, че съм бременна със сигурност след 2 неуспешни опита, в навечерието на Бъдни вечер.Е, не биваше той да е бременния, я! С това исках да ви развеселя и да ви кажа, че наистина най- важното е да вярваме на екипа, на който сме се досверили без съмнения и безпрекусловно(аз бях така), но не и да губим вярата в чудеста, които се случват, макар и с човешка намеса, и най- важното според мен- когато не им пречим емоционално и психически да се случват. Незнам дали ме разбрахте, дали не станах сложна за четене, пробвайте да си направите нещо весело и късметлийско тези празници, пожелайте го наистина, почувствайте го със сърце и душа, и всички сетива, и оставете да се случи през Новата година, не пречета на Щастието да се докопа да вас, било то чрез докторите или не. И, sixsens, по- малко черни мисли да си вкарваш в главицата, аз знам, че си силно момиче и идващата година ще ни зарадваш, но и сега недей така да позагубваш Надеждата периодично!
-
Момичета, здравейте. Днес видях намалявощото ЧХГ /след ИКСИ/. Е поне си поживях една седмица с огромна надежда. Поревах си и после изведнъж почувствах едно такова облекчение. Ужас направо граничи с тихата лудост. Сега като знам какво ми предстои... цялата рода ще ми съчувства, а така не го искам. Благодарна съм на Господ, че имам прекрасен син на 8г. от първия брак. Благодарна съм, че мъжа ми ме подкрепя и се грижи за сина ми като за свое дете от както беше бебе. Ех, дано всичко лошо остане в тази година и всички да сбъднем мечтите си.
-
Mileto6, като прочетох поста ти, ми се сви топка в стомаха (не знам как да определя по друг начин усещането) :( Мислех, че съм го превъзмогнала това преживяване и съм го забравила, но явно и след месеци болката продължава да тлее. Преди ден-два се чудех, защо точно тази тема постепенно се превърна в "коледна", но сега разбирам отговора. Наистина, разочарованието преди тези празници горчи още повече, отколкото по всяко друго време на годината.
Не знам какво да ти кажа, освен :bighug: Опитай се да не мислиш за болката и загубата. Мисли само за елхи, подаръци, меню за празнични вечери. Радвай се на близките си. Радвай се на това, как хлапето ти се радва на Коледа (няма начин да не така :wink:). Мисли си за хубави неща и вярвай в Новата година, която идва по-светла и пълна с надежда за нас.
-
Мила Плумерия, не съм забравила как ме окуражи в онзи труден момент :wink: Също така искам да ти кажа, че прочетох около 100 пъти една тъжна тема започната от теб...
Искам да ти кажа, че ти се възхищавам много! Ти си много силен човек!
Е тази тема, че се превърна в коледна е вярно, но също така и знам, че това е поредното изпитание. Ние май сме от хората при които нещата стават малко по-трудно. Така мисля и съм сигурна, че има период в който не е възможно да превъзмогнем тъгата.
За това ще потъгуваме, но за малко! Истината е, че времето лекува и съвсем скоро ще изправим глави и ще сме готови за нова борба!
:bighug: Мнооого
-
Mileto6, :bighug:
-
Коледа ...
Празнични камбани бият вън,
но аз едва долавям този звън.
Зад тъмните стъкла стоиме двама,
но всъщност всеки сам е, думи няма.
Самотна свещ догаря ... погледите - жива рана.
Безвкусно вино, от гняв сълза проляна ...
Ръце притиснати към празното в корема ...
Навънка Коледа е,
ала тук я няма ...
:bighug:
-
Снежи, много хубаво, но и тъжно стихче :( Пожелавам ти, ако не друго поне да намериш радост в празниците, роднините, семейните събирания и т.н. Нека не забравяме, че както минават дните ни - така минава и живота ни !
Весели празници, момичета !
-
Гардже,
Аз разбира се нямам право да се оплаквам, слава богу имам и много поводи за радости, силно се надявам и вие също.
Но понякога емоциите вземат връх, особено по Коледа ...
Като си поплача, разгонвам облаците и отварям място за слънчицето.
Силни прегръдки за всички ви :bighug:
-
Коледа ...
Празнични камбани бият вън,
но аз едва долавям този звън.
Зад тъмните стъкла стоиме двама,
но всъщност всеки сам е, думи няма.
Самотна свещ догаря ... погледите - жива рана.
Безвкусно вино, от гняв сълза проляна ...
Ръце притиснати към празното в корема ...
Навънка Коледа е,
ала тук я няма ...
:bighug:
Много тъжно :balk_145: :balk_145: :balk_145:
-
Желая ви весели празници и нека наближаващата
Нова Година е по-щастлива, пълна с положителни емоции,
приятни изживявания, незабравими моменти, много
поводи за усмивки и сълзи от щастие !
Нека започнатите процедури завършат успешно !
Постигнете целите си, сбъднете мечтите си ... обичайте се !
Бъдете здрави !
Вълшебна Коледа и Щастлива Нова Година
-
Снежи, много тъжно стихче :( не бива да се оставяме на такива настроения osi_8
Хайде, момичета, изгонете всички тъжни мисли! 2009 не беше добра за някои от нас, но идва нова година - нов късмет :D Нека да я посрещнем с надежда.
И на мен ми се прииска да ви пожелая нещо за новата година :D
Нека всяко начинание през 2010, започнало с мерене на температури, хормони, фоликули и/или други разни стойности, всяко инвитро, икси, инсе и всяка друга подобна думичка, т.е. всяко нещо, свързано с правене на бебета, да продължава задължително не по-кратко от 9 месеца и винаги да завършва накрая със здрав бебешки рев! :D
А новите бебета и по-големите палавници на форума, да растат все така здрави, засмени и хубави като картинки, за да продължават да ни дават надежда! (Всеки път се чудя, защо са толкова хубави... Дали защото са направени по поръчка? И аз си поръчвам едно такова за догодина, по възможност с доставка преди следващата Коледа :wink:)
Желая ви хубаво настроение и весело посрещане на Новата 2010 година! Нека тя да е щастлива и много успешна за всички нас!
:bighug:
-
Весело посрещане на новата година и дано тя изпълни повече ваши мечти.
Обичайте се и нека бъдем по добри хора.
-
Никой не писал тук от известно време..Дано само поради хубави причини :)
И аз като много от момичеата преди мен се чувствам отчаяна и не виждам светлина в тунела.. Уж съм веселячка, всичко ми е весело и забавно (за пред другите) но като остана между 4 стени в нас, почвам да ровя из форумите, в гугъл.. вечно търся отговори на въпросите си, а пределно ми е ясно, че отговор няма да намеря никъде..
За 3 години, след 4 неуспешни бременности някакси се обезкуражих..И хем не се предавам, продължавам упорито...хем постояно съм в диалог със себе си и се убеждавам, че или няма да стане нищо, или пак ще го изгубя.. След последния спонтанен аборт, през Декември (на бъдни вечер) приятелка моя ме попита дали да забременееш и да го загубиш е по-добре отколкото да не забременееш изобщо ( при нея е неизяснен стерилитет)Разбирам и болката, но не мога да я сравня с това да загубиш бебе.. Тогава и обясних, че когато ми дойде след куп надежди...ДА, става ми отвратително гадно, но имам на какво да се надявам - следващ месец,по-следващ месец... а когато загубиш бебето - няма надежда! Седиш и си чакаш да се свърши и няма капка мир в душата ти.. За празнотата да не говоря!
Започнахме изследвания, надявам се да има някаква поносима причина.. Надеждата не ме е напуснала...но сега трябва да се боря със страха..
-
Здравейте момичета!
Реших да послушам саветите на някои от вас - да не мисля да си намеря друго занимание, спирам да меря и следя каквото и да е, дори във форумите не съм влизала, абе нищо не съм правила и така половин година. И какво да ви кажа разочарованието е голямо, болката, пак нищо не се получава. Бебето така и не идва. Вече все повече се отчайвам че все някога ще стане, а съжалението в очите на хората направо ме убива бавно. Опитвам се да не показвам колко ми е зле и да се държа заради мъжа ми, защото знам и виждам че и той го изживява по негов си начин и затова днес пак тръгваме по доктори и изследвания, пак по мъките, но вече силите ми са на изчерпване. И аз като остана сама почвам да рева и да се питам защо, защо, обвинявам се, критикувам се и т.н.
Надявам се момичета поне вие да имате по - голям касмет от моя и най скоро време да прегърнете своята рожбичка. Успех мили момичета, и се извинявам за дългия пост.
-
Реших да послушам саветите на някои от вас - да не мисля да си намеря друго занимание, спирам да меря и следя каквото и да е, дори във форумите не съм влизала, абе нищо не съм правила и така половин година. И какво да ви кажа разочарованието е голямо, болката, пак нищо не се получава.
... и затова днес пак тръгваме по доктори и изследвания, пак по мъките, но вече силите ми са на изчерпване.
Радина, съветите за спокойствие и изчакване имат смисъл до време. Ако опитите ви са неуспешни в продължение на една година, е дошъл моментът да предприемете изследвания в клиника по репродуктивна медицина.
На много хора им помага да търсят активно проблема и разрешението му. Може би ще се почувстваш по-добре като знаеш, че всяка предприета стъпка те доближава до желания резултат. Избери правилното място и добър лекар - това е едно добро начало.
-
... съветите за спокойствие и изчакване имат смисъл до време.
На много хора им помага да търсят активно проблема и разрешението му.
:good_post:
-
Здравей цигуларче, благодаря ти за съвета.
С мъжа ми правим опити малко повече от две годинини, и преди година почнахме да си правим изследвания и излезе че нито той нито аз имаме проблем и тогава ни казаха че всичко било на психическа основа. Но чесно да си кажа вече не вчрвам че е така, защото не правихме нищо задължаващо, не мерихме и следихме нищо, отдадахме се на други увлеченияи сега като си помислим една година минала, но пак не се получава. Сега почваме пак при други доктори да видим защо не става.
И аз като другите си мислех че като се успокоим и не мислим нещата ще се получат, но сега мисля че винаги има някакъв проблем просто не са го открили. Незнам по друг начин как да си го обясня това.
-
Радина мила, и при нас положението беше абсолютно същото - лекарите ни казваха, че нямаме проблем, да се успокоим, че всичко било на психическа основа.
Да, обаче годините си минаваха и се случи така, че близо 7 години сме си пилели времето на вятъра. А факторът "време" е изключително важен, що се отнася до стерилитета.
Затова се насочете към някой специалист и действайте.
Късмет!
-
Радина, подкрепям из цяло Кристи времето е такава ситуация е безценно преди да се усетиш и са минали годинките.При нас станаха 8години и нещо дори.И сега като се замисля защо е трябвало да изживея всички операции и манипулации много ме е яд можеше и без тази болка да мине.Свързвай се със специалисти и действай това е моя съвет.Успех и следващия път да се похвалиш с нещо :wink:
-
Здравейте, момичета !
Отдавна не съм писала тук, тъй като бебето изпълва дните и нощите ми ... но не веднъж съм споделяла тук моят опит от безпричинния стерилитет. Аз и съпругът ми минахме през почти всички задължителни изследвания и процедури, които се правят, но едно нещо ми помогна - вит.Е и само това. Спокойствието също е задължителен елемент. На някого може да му се стори несериозно, но познавам вече няколко семейства, които опитаха съвета ми и поредното бебе е напът ..., а моето днес навършва три месеца ...
Оставям ви да мислите по въпроса, но не забравяйте, че който си помага сам, помага му и Господ ... Желая успех по пътя, който сме поели в търсене на така жадуваното щастие ... :) :) :)
-
Здравейте, момичета !
Отдавна не съм писала тук, тъй като бебето изпълва дните и нощите ми ... но не веднъж съм споделяла тук моят опит от безпричинния стерилитет. Аз и съпругът ми минахме през почти всички задължителни изследвания и процедури, които се правят, но едно нещо ми помогна - вит.Е и само това. Спокойствието също е задължителен елемент. На някого може да му се стори несериозно, но познавам вече няколко семейства, които опитаха съвета ми и поредното бебе е напът ..., а моето днес навършва три месеца ...
Оставям ви да мислите по въпроса, но не забравяйте, че който си помага сам, помага му и Господ ... Желая успех по пътя, който сме поели в търсене на така жадуваното щастие ... :) :) :)
Как го пиеше този витамин Е?Интересуваме по колко хапчета си пила на ден.Благодаря ти предварително.
-
КРИСТИ, БУБА12 Благодаря ви за подкрепата наистина!
Но пак се оказва че нищо ни няма, и в двамата няма проблем. Изписаха ни витамини и след два месеца ако пак не станело ще правим икси.
Надявам се вече да стане наистина, спокойни сме, не се натоварваме с проблеми, но да видим дано да имаме късмет този път.
Благодаря на всички ви, и стискам палци и се моля и за вас!
-
Дано стане по естествен път но ако не и това е решение.Важното е да се действа :wink: Успех :crossfingers:
-
Радина, успех и от мен. Дано отложите икси-то
-
Момичета, благодаря ви от все сърце за подкрепата!
:bighug:
-
Изписаха ни витамини и след два месеца ако пак не станело ще правим икси.
Радина, защо така от нищо направо на ИКСИ?? За ИКСИ трябва да има определени показания...
Не е в тази тема мястото, но не видях и в другите да си споменавала... какви изследвания са ви правени? За да са така сигурни лекарите, че всичко е наред, трябва да са направили доста неща. Дали не пропускате някое важно изследване?
-
Миличка, да нямаш предвид ИНСЕ, а не ИКСИ.
ИКСИ е тежката артилерия и обикновено се прилага, когато налице е проблем и в мъжа и в жената или при тежък мъжки фактор.
-
ПЛУМЕРА правиха ми уж всички изследвания без цветна снимка.
БУБАРАНСКИ честно да ти кажа незнам кое от двете ще ми правят, аз си мисля че е едно и също нещо. Извини ме за невежеството :oops:
-
radina, без цветна снимка - нито едното, нито другото!!
Дори да иска някой да ти ги прави, не се съгласявай!
-
Радина, Плумерия ти е написала едно изключително важно нещо - задължително направете цветна снимка преди да предприемете каквото и да е като процедура.
Освен това предполагам вече си се поинтересувала каква е разликата между инсеминация и икси, защото двете са коренно различни неща.
Потърси, прочети, питай лекаря си за всичко, защото това са много важни неща...
-
Благодаря ви момичета! Поинтересувах се и прочетох и за двете процедури много обстойно. А за цветната снимка доктора ми каза да изчакам два месеца, но аз нямам намерение да чакам вече и затова още след празниците ще я направя.
Благодаря и успех на всички!
-
А за цветната снимка доктора ми каза да изчакам два месеца,
Благодаря и успех на всички!
Радина извинявай, но си писала погоре, че сте направили всички необходими изследвания, а цветна снимка - нямаш. Не се обиждай, но това меко казано звучи несериозно. Цветната снимка е едно от на-основните и важни изследвания по пътя на откриване причината на стерилитета.
А относно изказването на д-ра, да изчакаш още 2 мвс, без коментар. А хапчета даде ли ти да пиеш вече? А със спокойствие и неиследвани за евентуални запушвания, тръби как става бебе незнам :D
Явно има доста още да прочетеш и се ограмотиш по въпросите на с-та.
Д-ра, при който сте, специалист по с-т ли е?
Успех
-
Благодаря ви момичета! Поинтересувах се и прочетох и за двете процедури много обстойно. А за цветната снимка доктора ми каза да изчакам два месеца, но аз нямам намерение да чакам вече и затова още след празниците ще я направя.
Благодаря и успех на всички!
Извини ме, но какви са тези иследвания, които сте правили и са ви казали, че и при двамата няма проблем? Би ли написала имената им.
Боби
-
Благодаря ви момичета! Поинтересувах се и прочетох и за двете процедури много обстойно. А за цветната снимка доктора ми каза да изчакам два месеца, но аз нямам намерение да чакам вече и затова още след празниците ще я направя.
Благодаря и успех на всички!
Извини ме, но какви са тези иследвания, които сте правили и са ви казали, че и при двамата няма проблем? Би ли написала имената им.
Боби
Боби, мисля че момичето говори за ИКСИ, ин витро и ИНСЕ. Че е прочела за тях.
Обаче си мисля, че искат да й правят ИНСЕ, а не ИКСИ - а за това определено е задължително да се знае дали тръбите са проходими. Но дори да става дума за ИКСИ пак е задължително да се направи ЦС.
-
Но дори да става дума за ИКСИ пак е задължително да се направи ЦС.
А защо и в този случай да е задължително,не мисля :?
-
Но дори да става дума за ИКСИ пак е задължително да се направи ЦС.
А защо и в този случай да е задължително,не мисля :?
Защото, ако има хидросалпинкс, полипи или неправилна форма на матката (двурога, недоразвита и т.н.) - е от голямо значение !
-
Но дори да става дума за ИКСИ пак е задължително да се направи ЦС.
А защо и в този случай да е задължително,не мисля :?
Защото, ако има хидросалпинкс, полипи или неправилна форма на матката (двурога, недоразвита и т.н.) - е от голямо значение !
Ясно!
-
Боби, мисля че момичето говори за ИКСИ, ин витро и ИНСЕ. Че е прочела за тях.
Обаче си мисля, че искат да й правят ИНСЕ, а не ИКСИ - а за това определено е задължително да се знае дали тръбите са проходими. Но дори да става дума за ИКСИ пак е задължително да се направи ЦС.
Питам, защото тя каза,че са правили някакви изследвания и са им казали, че всичко им е наред и те са си отишли в къщи и са продължили да пробват. Затова питам какви точно иследвания са им направили, за да има кажат, че всичко им е наред след като дори и цветна снимка нямат.
Боби
-
Здравейте момичета!
Правиха ни разширена спермограма, съвместимост, изследваха ми хормоните, но как се казват точно трябва да погледна в къщи на листа за да ви кажа, гледаха ми матката и единственото което ми каза е че е обърната, гледаха ме за кисти, взимаха ми секрет за изледване, правих тестове имам овулация, и това. Друго не са ми правили.
Моля ви за мнение! И ви благодаря предварително.
-
Здравейте момичета!
Правиха ни разширена спермограма, съвместимост, изследваха ми хормоните, но как се казват точно трябва да погледна в къщи на листа за да ви кажа, гледаха ми матката и единственото което ми каза е че е обърната, гледаха ме за кисти, взимаха ми секрет за изледване, правих тестове имам овулация, и това. Друго не са ми правили.
Моля ви за мнение! И ви благодаря предварително.
Обърнатата матка не е проблем. Редовен ли ти е цикъла и мерила ли си някога БТ - питам, защото дали се знае че имаш овулация всеки месец и дали ти е достатъчно дълга лутеалната фаза ( втората половина след овулацията)? Проследявали ли са ти целия цикъл?Добре е да се проследи, за да се види как се увеличава маточната лигавица. В България много лекари правят биопсия, но при нас моят специалист не прави, защото каза, че това с днешната техника не е необходимо. При всяко положение, по един или друг начин трябва да се установи дали се удебелява колкото е необходимо. И след това( или по същото време) е на дневен ред цветната снимка.
Според мен е добре да отидеш на специалист по стерилитет, защото ( по мое мнение) кварталните гинеколози по някаква причина или са много мудни с тези изследвания или не правят някое, а те карат да чакаш. А ти нямаш време да се моташ и затова по-добре при специалист, направо да направят каквото си трябва.
Боби
-
Радина, хормони на щитовидната правиха ли ти? Те са важни.
Изследванията, които изреждаш, наистина са от основните. Добре е, че са ти ги направили. Но само по тях не може да се каже "всичко ви е наред, не му мислете"...
Първо - задължително е (поне) цветната снимка.
След това - в клиниките по стерилитет назначават някои имунологични и генетични изследвания. Ако не е открит друг проблем при предхождащите изследвания, добре е да се премине и към тези.
Направи ЦС и кажи какви са резултатите (ама в друга тема :wink:)
-
Момичета, моля ви придържайте се към темата. Това е подфорум "Емоционални проблеми", Техническата част се обсъжда в други подфоруми.
Благодаря!
-
здравейте момичета!
сега серегистрирам в форума дори незнам как да започна..
в пълна депресия съм отново, след 2-ри спонтатен аборт..
може би трябва да пиша като се успокоя просто сега немога...
извинявайте
-
здравейте момичета!
сега серегистрирам в форума дори незнам как да започна..
в пълна депресия съм отново, след 2-ри спонтатен аборт..
може би трябва да пиша като се успокоя просто сега немога...
извинявайте
:bighug: :bighug: :bighug:
Надявам се скоро да се съвземеш и това да е последното негативно изживяване за теб!
-
здравейте момичета!
сега серегистрирам в форума дори незнам как да започна..
в пълна депресия съм отново, след 2-ри спонтатен аборт..
може би трябва да пиша като се успокоя просто сега немога...
извинявайте
Миличка, съжалявам за това което преживяваш :( :( :(
Само времето лекува мъката...
Незнам на колко години си и как си забременяла, но е време да се обърнете към специалист.
Успех ти желая и дано следващата бременност завърши с бебче.
-
nadenci, :bighug:
-
Мисля че започвам да губя вяра вече...
Ами ако и следващия път стане така... Незнам колко загуби мога да понеса...
-
Надеж миличка само не губи вярата си :bighug: :bighug: :bighug:
Може да загубиш вяра в околните,в господ,в докторите ,ноо никога не губи вярата в себе си че си силна и че ще успееш :bighug:
-
nadenci мила съжалявам :( :hug2:
Наденце и аз се чувствам така.Мятам се между желанието за нова бременност и огромния ужас от нова загуба.Знам обаче, че ако се откажа няма да си простя никога.
Нека Господ е с всички нас.
-
благодаря ви за подкрепата и положителните мисли, все още се опитвам по нормален начин да забременея,и след 3 годишна пауза разбрах че явно мога да забременея... но отново страх да не стане пак аборт... и стана... не можах да се зарадвам, нямах време дори. преди ме измъчваше чувството че не мога да забременея пак след първия аборт преди 3 години, а сега ме измъчва чувството че не мога да го задържа....
ходя по лекари, казват че до 3 мес не зависи от мен... а това ме измъчва още повече защото ме прави безсилна... :(
-
ходя по лекари, казват че до 3 мес не зависи от мен... а това ме измъчва още повече защото ме прави безсилна... :(
Не е така, насочи се към специалист по стерилитет.
http://www.zachatie.org/forum/index.php?board=2.0
Ще видиш, че не си сама и не си безсилна. Слава богу вече има много решения на проблемите ни.
Не се отчайвай, гледай смело напред, 90% от борбата я водиш ти.
Успех!
-
Наденце, силно те прегръщам. Както ти го направи в реално време. Като чуя "Следващият път ще стане" и ми иде понякога да му извия врата на този, дето ми го казва. Оф, нямат ли край тези притеснения? Но Дениса е права - откажем ли се, няма да си простим. Нужно е да правим каквото трябва. yahoo_17 И бавно, но сигурно да се доближаваме до финала. Оф, ама като се сетя и аз какви ревове съм изревала. Добре, че сега е поне пролет и навън така е разцъфтяло, :flower:
-
Благодаря ви, момичета, просто ще ми трябва време...
-
Като чуя "Следващият път ще стане" и ми иде понякога да му извия врата на този, дето ми го казва.
Точно същото си мисля и аз. Ужасно ми е писнало от тривиални фрази и клишета. Честно казано предпочитам просто съпричастие и никакви опити за утеха. Такава няма как да получим с думи. Просто е нужно време, за да се изправим и да продължим. Убедена съм, че няма отказване. Поне не и докато има надежда за успех. Една виртуална прегръдка или обикновено съчувствие са за предпочитане пред подобни на горепосочената фраза. Поне за мен. А че ще успеем - вярвам ! Но кога - не знам :?
Наде, много съжалявам за случилото се :(
-
Много искам да мога да повярвам на "Следващия път ще стане"...
Благодаря ти за съчувствието, Кроу...
-
Надеж, аз чак сега видях какво е станало при теб. Аз след моята инсеминация така се сдухах, че спрях да чета много, не ми се говореше с никой.
Само не губи надежда, на правия път си! :bighug:
-
Зай, благодаря ти, но немога да спра да пиша и чета тук, защото тук съм най-разбрана и намирам утеха и надежда...
-
Зай, благодаря ти, но немога да спра да пиша и чета тук, защото тук съм най-разбрана и намирам утеха и надежда...
Нямах такова нещо предвид. Мисълта ми беше, че аз загубих желание да чета и да пиша по темата и съм изпуснала какво става тук.
-
Така е тук пишем ,за да ни олекне и да бъдем разбрани.Аз смених тактиката.Вече не се хващам за мисълта за бебе като удавник за сламка.Вече съм по спокойна,живея си живота и съм си казала каквото стане и се чувствам много добре в момента.Бях изпаднала в много лоша депресия отукоято много трудно излязох.Поредния неуспешен опит ме беше сринал.Но се взех в ръце и си казах край.Няма да оставя мисълта за бебе да контролира живота ми.Повярвайте момичета просто само си вредим на себе си .Никой не ни разбира.Добре,че ви има вас,че споделяме и ни олеква.Желая ви много щастие и късмет момичета.
-
isho75 браво на теб. Аз имам едно дете на 12години е, но така съм се вманиячила да има още едно, че незнам. Вече правих едно икси съвсем скоро приключи, неуспешно, но все още ми е в главата. Постоянно сънувам разни работи свързани с това. Вече трета седмица нямам мира. Просто съм си такава, зодия телец съм нямам мира докато не постигна целта. Хубавото е че не се оливам с поставянето на цели. Виждам, че трябва да мисля по малко но не мога. Когато мога все тук се ровя, по принцип уж съм силен човек, но сега мие гадно. Съвсем се издухах с идеята да имам още едно дете. Извинявам се че Ви натоварвам, но знам че ме разбирате.
-
Гюлчи напълно те разбирам,но приеми един съвет от мен.Не се вманиачавай в идеята да имаш второ дете а се радвай на това,което вече имаш.То е цялото ти щастие и не го подминавай.Ние тук се борим да имаме това,което ти вече имаш.Успокой се и се отдай на детето си а другото ако е рекъл господ и то ще дойде.Желая ти много късмет.
-
Момичета, виждам, че темата вече не е особено активна, но бих искала да ви помоля да се помолим за всички онези, които и тази Коледа ще очакват чудото на сътворението да ги посети. Обръщам се най-вече към тези, които вече имаме дечица, да проявим съпричастност и на наближаващите прекрасни празници, когато посещаваме църквата, да запалим една свещичка и за семействата, които нямат нашата радост ...
С обич ... :kickgirl: :kickboy: :stroller: