Здравейте момичета!
Реших да послушам саветите на някои от вас - да не мисля да си намеря друго занимание, спирам да меря и следя каквото и да е, дори във форумите не съм влизала, абе нищо не съм правила и така половин година. И какво да ви кажа разочарованието е голямо, болката, пак нищо не се получава. Бебето така и не идва. Вече все повече се отчайвам че все някога ще стане, а съжалението в очите на хората направо ме убива бавно. Опитвам се да не показвам колко ми е зле и да се държа заради мъжа ми, защото знам и виждам че и той го изживява по негов си начин и затова днес пак тръгваме по доктори и изследвания, пак по мъките, но вече силите ми са на изчерпване. И аз като остана сама почвам да рева и да се питам защо, защо, обвинявам се, критикувам се и т.н.
Надявам се момичета поне вие да имате по - голям касмет от моя и най скоро време да прегърнете своята рожбичка. Успех мили момичета, и се извинявам за дългия пост.