www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: mishanta в Ноември 15, 2010, 07:49:58 am
-
Добро утро на всички.
Пожелавам ви една топла, здрава и слънчева седмица.
Здрави деца и майки, спокойни дни.
Мими дано се изясни ситуацията при Дани и нямате тревоги вече!
Гери, Мини бързо да оздравяват децата!
-
Хубава, слънчева и най-вече ЗДРАВА седмица и от нас! Не искам да чувам за болести повече! :D Тази сутрин метнах Дара на яслата /дано се задържи тоя път повече/ и вече съм в офиса!
-
Здрава седмица и от нас пожелавам на всички!При нас за съжаление от вчера не е такава :?.Мишо и Митко се надпреварват в луда кашлица,а при мен носа се бетонира с хрема.След малко ще ги водя да видим с какво ще се лекуваме.
Хубав ден!
-
Слънчева и здрава седмица и от нас!Дано всички болни оздравяват бързо!
Парси дано не е нищо сериозно и не се налага Аб!
И при нас започна да се коментира въпроса ясла вече :? Изобщо не ми се иска да я оставям толкова рано,но след февруари не се знае колко време ще издържим финансово да я гледам вкъщи и може да се наложи да се върна на работа,а бабите ни са далече.Много малка ми се струва да я пратя на 12,13 месеца :?
-
Здрава и слънчева седмица и от мен!
При нас положението е по-добре. Вече не го боли детето, дори сутринта обясняваше на брат си как сега като пиша не го боли, а преди го боляло. Криси го гледа съпричасно и кима с глава с: "Ъхъ, ъхъ, да"
Парси да се оправяте бързо.
Хриска, и моите ги дадох малки - на година и 4, но просто нямаше как с 240лв да гледам 2 деца. Пусни си ако имаш някаква събрана отпуска, аз така направих. Иначе почти всички тук сме минали през терзанията за малки деца на ясла, но такава ни е държавата...
-
Благодаря момичета!
Мими,радвам се че Дани е по добре :)
-
Слънчева и много здрава седмица от нас!
Парси, бързо да оздравявате и тримата!
Хриска, това е положението в БГ- и аз се върнах за по два дни, в които правим невъзможни еквилибристики с бабата и се караме постоянно, но няма как- не се измъчвай!Погледни го от добрата му страна- ще си намери много нови приятелчета.
-
Привет и от нас :) На всички желаем слънчева и здрава седмица :)
Хриска, моя приятелка си даде дето на година и 2-3 месеца и на малката много й хареса :))))
Парси, бързо да оздравявате :wink:
Ники днес успешно го захраних с пилешко пюре и се изненадах - най-чистото ни хранене досега. Нищо не изплю и така сладко ядешееее.... :lol: Обаче реших, че трябва да му дам и нещо познато и му смесих другата част от пюрето с тиква, нали да не се запече от месото уж...бях здраво наплюта :lol:
-
Здрава седмица за всички и от нас!
Парси, бързо да оздравяват момчетата и ти покрай тях!
Ели и тя е вече на АБ, а днес се е обзавела и с разстройство. На Стефан не му спира носа, а и продължава да кашля, а е на АБ вече пети ден. На мен вече нервите ми не издържат, ама това е положението.
Хриска, Ели тръгна на 13 месеца на ясла и бързо свикна, но си е до дете. Колкото до бабите имай предвид, че много боледуват децата и на ясла и без ясла, ще ти се налага да викаш някоя от бабите, ако не работиш от вкъщи. Аз сега съм така, втора седмица почваме със свеки в къщи, защото аз работя от офиса, а целодневно бавачка не мога да си позволя, иначе уж съм наела една да ги прибира от ясла и градина, но още не съм я пуснала в действие...
-
Здравейте и от нас!
Не знам от това топло време ли има толкова много болни :?,
Пожелавам на всички бързо оздравяване.
Ние за сега, дай боже и занапред сме здрави! Вчера трябваше вече да е на градина! Да ама не - групата е в карантина! 8O Трябва да я пусна в други групи, където се преразпределят неконтактните. Май ще си стои в къщи още седмица. Поне времето става за игра навън.
-
Благодаря на всички за окуражителните думи за яслата!
Ще се примиря,няма как!А ще видим какви врътки ще правим,при разболяванията,че при нас болнични и отпуски не са желани...
-
Бързо да оздравяват всички болни деца и майки.
Ние с Александра сме болни също. Много е гаден тоя вирус. Алекс даже до ларингит пак го докара. Аз за сега съм си в къщи, че не мога да си намеря работа, та мога да я гледам като е болна. Лошото е, че много боледува - 2 бронхита, единия с пневмония, 2 ларингита, един вирус с повръщане и една лека ОВИ. И това за 2 месеца. А толкова й харесва в детската градина. Дори не е мрънкала, камо ли да плаче.
Дано като застудее се махнат тия вируси ...
-
Хриси, всяко дете е различно, но...
Ние на ясла ходихме максимум една седмица, след това поне 2 в къщи! За година и половина само два пъти е ходила две пълни седмици една след друга и на третата още на 2-3 ден е болна! Толкова лекарства изпихме, толкова нерви изпотроших, за безсънните нощи и среднощните ходенета по лекари няма да коментирам! :(
Като се върна назад във времето, аз вече съжалявам, че и го причиних. Да свикна, научи доста неща, после и беше лесно на градина, но...
Това е мое мнение, просто го споделям! Моя съвет е:
Ако имаш друг вариант, обмисли го!
-
И ние сме болни. Засега само Антон държи фронта, но много ме съмнява да му се размине. Така се надявах поне идващата ваксина да си сложим в срок, досега всяка с по няколко месеца закъснение, за пневмококовите изобщо не можем да се вредим.
И на Мончето много й харесва в градината и с желание ходи, и веднага й се отразиха положително новите емоции, преживявания и игри, дори се натъжи, че няма да ходи, но това е положението :( Дано леко го изкарат, и все пак дано Тони не го прихване - мечти, надежди...
-
И от нас здрава и слънчева седмица!Много усмивки и бързо оздравяване на болните! :D
-
Бързо оздравяване на болните дечица и от мен! :)
Момичета, нужна покупка ли е дъждобранът за количка? Ползва ли се реално? Питам за зимна количка?
-
Бързо да оздравяват всички дечица !
Раши, аз дъждобрана много си го ползвам. Като ходя по големи магазини го слагам - да не и кихат в количката :)
-
Аз носех почти винаги с мен дъждобрана, но реално съм го ползвала малко! Основно ако съм далече и завали да се прибера, и ако излезе силен вятър да предпазя детето. Лично на нея изобщо не и харесваше да стои под него - много протестираше. Виждам обаче, че майките много го ползват за разходки, но ... аз не съм привърженик на това.
-
При нас дъждобранът беше много ползвана вещ, тъй като рядко се задържахме вкъщи, дори и при лошо време.
Дара тръгна на ясла на 1,5 години, макар че също ми се струваше малка, а и всички деца в групата са по-големи от нея. Сравнително лесно свикна и сега няма никакви проблеми, но болестите са много неприятни за съжаление :(
-
И аз дъждобрана много го ползвах,защото бях нон стоп навън.Още повече Митко много обичаше да спи като му ръсеше дъжд отгоре :)
-
Раши, аз дъждобран съм ползвала вече няколко пъти, 2 от които по спешност. За съжаление обаче дъждобранът за големия кош е с някакви метални хм... банели и не мога да го нося непрекъснато с мен. Този, който става на кошницата за кола е винаги в чантата. Мисля, че е полезна покупка, защото пази и от вятър.
-
Според мен целта на разходката е и вие и бебето да глътнете малко въздух. Като го омотвате с дъждобрани и придвижвате в инкубатор това няма да стане. Дъждобрана ми беше подарък към количката от собственичката на магазина, защото ми беше близка и съм го ползвала два пъти когато валеше дъжд :) Виждам майки придвижващи децата си с количка и дъждобран и без да вали и духа вятър, дори и слънце като си грее. 8O Ама не ги ли варят тия деца вътре, то си е сауна. Мони ако я затворя или пооблека повечко и се изрива, а и не седи. Пък и така все едно сме си вътре зад прозореца, каква разходка е това? Изобщо не разбирам, ама то не ми е за първи път де :lol:
И другата крайност не разбирам, моят племенник тичащ гол по цимента навън при 5 градуса температура, все си мисля, че не съм толкова не добре да си пусна детето така, ама е факт , че е здрав и почти не боледува :) Пу пу на малкия, но детето си ходи от 1 годинка на ски по високите планини в Австрия, Швейцария и т.н. и не съм го чула да киха :). Това отново ми доказва, че прекаленото обличане и омотване във шалове, дъждобрани и 2 чоропогащника и грейка от горе не е начина за здраво и неразболяващо се дете. Но това се прави от бебе, не 3 години в инкубатор и после изведнъж дай да пробваме по тениска при минус 5 дали ще се кали, щото и това съм го виждала и резултата е катастрофален :lol:
-
На мен дъждобрана ми е изключително полезен, когато ме изненада времето. Два пъти ни валя в летните бурии, но Дробчо беше сух. Имам два - един подарък и един оригинален от количката. Оригиналния е много тежък, ще го ползвам за зимата, а подарения ми е Бертони, лекичък и върши работа само за дъжд. Единият ми стои в багажника на количката, а другия резерва в нас.
Ники така мрънка две нощи подред, че не сме спали повече от 2 часа :? Не знам зъби ли са, какво е, но дано скоро пак спи спокойно.
-
дъждобран съм ползвала само 1 или 2 пъти през целия период на бутане на бебе в количка. носех го винаги в багажника, но толкоз му беше употребата.
-
Имам питане - Ники постоянно си чупи някой нокът до кръв, ниско долу, под бялата част :( Колкото и ниско да ги режа, все нещо чупи и пуска кръвчица. Нали не може да му повлияе за последващото развитие, в смисъл да му се опропастя пръстите, заради това, че ноктите се чупят много ниско долу? Как да го предотвратя, при положение, че се нерви на ръкавиците почти толкова, колкото на чорапите?
-
дъждобран съм ползвала само 1 или 2 пъти през целия период на бутане на бебе в количка. носех го винаги в багажника, но толкоз му беше употребата.
и при нас същата ситуация. според мен, ако ще се купува допълнително (щото при нас вървеше с количката), по-добре някой вършещ работа универсален и по-евтин, марковите са много скъпи (за пег перего ми се върти в ума цена от 70лв) и не си струва, не се знае дали ще се ползва често.
и аз винаги съм се чудела на масовото ползване на дъждобрана без да вали, нали си извел детето на въздух все пак. хайде, ако задуха някакъв невероятно силен и пронизващ вятър - как да е, ама масово се използва при просто мрачно време.
-
Аз да си кажа,Моника ми обяви бойкот вчера. Пълна съпротива. Още със ставането каза, че няма да ходи на градина. След 1 час борене и уговорки се облякохме и качихме в колата. До градината рева и преди да влезем ми заяви, че днеска тя нямало да ходи на градина и аз трябвало да съм сигурна в това. :lol: Уверих я, че ще отиде днес на градина и тя трябва да бъде сигурна в това :lol:. Та след като раздаде шутове на мен и госпожата и, все пак влезе. След 15 минути госпожата ми звънна да ми каже, че няма проблем и всичко е наред. Взех я крещяща от радост, тъкмо излизаше от английския. Явно ще си мерим инатите, но бая корички трябва да изяде за да пребори моя. :lol: И на мен ми е трудно все още :oops:.
Днес баща и има рожден ден и обещах да я взема първа още в 4 и 15 следобяд, утре е на английски и танцова в градината, но в петък може да збъркаме завоя ако е хубаво времето и да направим една разходка. И на мен не ми се ходи на работа, така де, ставаме две :lol:
Мисля, че градината и харесва и не показва с нищо, че не и харесва. Чувства се добре, но и се ще да е при мен и да прекарваме повече време заедно. Опитвам се да наваксам, но не е лесно, прекалено много задължения чакат. Преди да се появи се кълнях, че на първо място ще е тя и всячески се опитвам, но пустото му ежедневие е направо убииствено. Опитвам се да комбинирам и двете, но не винаги се получава. Особено когато гоня срокове, като седне в скута ми да ми "помага" направо.. :lol:
Кажи кое копче да натисна и аз ще го натисна, айде мамо, нали ти помагам мамо... :)
Мони, отиди да видиш баба.
Оф тая баба ти, изобщо какво да и гледам сега.. :lol:
Добре, виж баща ти.
Ааа, баща ти пак се рови в колата и пие бира :oops:
Добре виж дядо ти.
Аааа, дядо ти и той като баща ти. Ама може да станеш от компютъра, ти и без това не работиш вече, та да свърша нещо полезно аз. :lol:
Е това ни беше разговора снощи.. :lol:
-
Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете :)
Момичета, благодаря ви за мненията дъждобрана. Ако ще купувам, няма да го слагам ако не вали разбира се :)
-
Лиде, така като гледам скоро ще те купят и продадат :lol: :lol:
Аз днес купих страхотни книжки за малките, да ги запозная с Дядо Коледа, че едва ли го помнят от миналата година. Ето от тази поредица първите две
http://www.posoki.eu/sait/detski/drajki-figuri/drajki-figuri.html (http://www.posoki.eu/sait/detski/drajki-figuri/drajki-figuri.html)
Сега обаче ще търся и другите.
Много хубави картинки и приказки, с много животни. Малките и те много им се радват.
-
Имам нужда от съветите ви, тази тема не е най-подходящата да ви занимавам с това, но не искам да пускам отделна тема на друго място.
Става въпрос за мои роднини, съпрузи на малко под 40те, мъжът всъщност може би ги има. Брак от около 15г, деца нямат. Живеят на село, в близост до много малък град и сравнително далеч от някой от по-големите градове. Малкото, което знам, но не директно от тях е, че по някое време в този период от 15г, жената явно е правила някакви изследвания в Русе, мисля. Изследват й се хормони, следва явно някакво лечение, скоро след това забременява, но се оказва извънматочна - с какви последици, нямам представа, това е всичко, което знам.
Иска ми се да ги уведомя за предстоящото ДРЗ, тъй като Варна им е най-близко от всички градове, където е провеждано досега. Но изпитвам притеснения как точно да го направя. Те, разбира се, може и да знаят, имат интернет, много е възможно дори да са с регистрация тук. Притеснено ми е да не го приемат като вмешателство, темата никога не е обсъждана, не говорят по никакъв начин за проблемите си и не знам как точно да подходя, за да им дам тази информация, която те може така или иначе да имат, но все пак...Мислех си евентуално да я предам недиректно, чрез техни преки роднини, с които се виждам често и не изпитвам такова притеснение да подхвана темата.
-
цвете, ако хората са около 40-те, ДРЗ-то им е даже далече, мисля аз.
ако все още искат да имат собствени деца, трябва да се изстрелят по най-бързия начин към най-близката клиника.
аз това бих им комуникирала. а по какъв начин да го направиш ти, ми е много трудно да те посъветвам, защото не познавам нито хората, нито отношенията ти с тях. а начинът зависи изключително силно от това.
наскоро моя приятелка ме питаше същото - как и дали да говори още веднъж с брат си и жена му на тема евентуално лечение. също двойка на 40+, женена от 10 години без деца, не отварят нито дума за проблем или за нежелание за възпроизводство, не се знае правят ли нещо, не правят ли... интелигентни хора, софиянци, с пари, грамотни... брат и сестра, а тя не знае как да подходи към него, да говори, да разбере какво е положението и може ли да помогне. тогава й казах - ако ще го правиш това говорене, направи го директно.
-
а по какъв начин да го направиш ти, ми е много трудно да те посъветвам, защото не познавам нито хората, нито отношенията ти с тях. а начинът зависи изключително силно от това.
оф, там е работата, че не сме в близки отношения, виждаме се веднъж годишно, че и на няколко години даже, а като се видим е съвсем формално в рамките на 30тина минути и някакси хич не върви ей така аз изведнъж да подхвана темата. мислех си линк да им пусна в скайпа, ама то си е същата работа, само дето няма да сме лице в лице в разговор. може би наистина ще кажа директно на въпросните хора, които обмислям да позлвам за посредници, там поне става въпрос за пряка родствена връзка и мога да предполагам, че са по-близки (въпреки че ти пък разказваш точно такъв случай). знам, че няма как да ми кажете конкретен начин, ама все пак исках да споделя, и да намеря начин да се наканя най-после, истината е, че вече коя година все не го правя и се успокоявам, че те най-вероятно така или иначе правят нещо.
-
Цвете познавам те, твоя директен подход в случая ще бъде изключително деликатен.
Направи го, разговаряй с жената, дори и да не се отвори пред теб,
да не приеме разговора, поне ще си опитала!
А може те само това да чакат, някой да им подаде ръка.
И най-работи когато първо говориш за себе си.
Случвало ми се е, аз винаги започвам със "Зачатие", че съм част от организция на
семейства с репродуктивни проблеми. Как сайта ми е помогнал с информация и подкрепа.
Стискам ти палци и вярвам!
-
Цветенце, нека ти дам една друга гледна точка, просто да го имаш предвид. С мъжа ми бяхме от 10 години заедно, когато обявихме на майка му, сестра му и прочее негова рода, че съм бременна. За цялото това време нито свекърва ми, нито някой друг е повдигал въпроса защо нямаме деца и смятаме ли да имаме. Дума не сме обелили за перипетиите, през които сме преминали. Впоследствие започнах да чувам подмятания от сорта на: "Ние сме се чудели защо нищо не правите", "Ама имаше ли проблем?" и т.н.
В същото време приятелите ни бяха наясно с цялата драма. Вие тук - още повече...
Мисълта ми е, че човек споделя с когото иска. Това, че ти не знаеш, не означава, че те клечат над къртичини или стоят безучастно в очакване на чудото. Сама казваш, че не си много близка с тези хора. Защо смяташ, че те не са предприели правилните стъпки?
Имай предвид горното, когато подождаш към тях - всички знаем, че темата е деликатна, а поредица неуспехи (например) правят хората още по-чувствителни и затворени понякога.
Поздрави и успех!
-
Цветенце имате връзка през скайп ли? Сложи си линка на сайта отгоре до снимката. Аз така направих веднъж и имаше ефект. Жената ми звънна след 2-3 дни, явно го бяха обсъждали. Тогава и пуснах малко темички от форума и към клиники. После от съпруга и разбрах, че са правили инвитро, но деца все още нямат а аз нямам душа и сила изобщо да ги попитам. То резултата е ясен :( Дано продължават да се борят.
Директен подход при някои хора действа добре, но при други граничи с нахалство и това, че го правиш от добро чувство общо взето не ги интересува.
Аз съм на принципа: Знаеш, през какво съм минала, знам какво ти е, ако мислиш че имаш нужда да споделиш или мога да ти помогна заповядай, ако ли не, не бих бъркала насила в раната ти.
Други пък им е неудобно да повдигнат темата и да те попитат, при тях директият подход върши чудесна работа, защото те няма да съберат смелост.
cambozzola има го и този момент, затова не смея да повдигам темата, тя е много лична и се опасявам, че ще нараня някой.
mimi26 и аз все повече се убеждавам в написаното от теб. :) Обаче не се давам лесно, поне не още :lol:
Раши благодаря ти. Това са децата ни в днешно време. Вече се раждат със средно специално, след няколко години ще са с више...
-
Мисълта ми е, че човек споделя с когото иска. Това, че ти не знаеш, не означава, че те клечат над къртичини или стоят безучастно в очакване на чудото. Сама казваш, че не си много близка с тези хора. Защо смяташ, че те не са предприели правилните стъпки?
Изобщо не смятам така и точно това казах по-горе - аз не знам дали са предприели нещо, разбира се, че може да са, може дори да са наши съфорумци. От тук идва и претиснението ми доколко е моя работа да им казвам каквото и да било, най - малко искам да прекрачвам някакви граници, с което бих ги засегнала или просто подразнила.
Съвсем наясно съм, че това че не са споделяли с мен, не означава, че нищо не правят и чакат чудото, аз и никак не очаквам да споделят каквото и да е с мен след като не сме в близък контакт. Но все пак ме гложди мисълта, че ако отдалечеността им от по-големите градове и добрите клиники може да е фактор да не намират вярната посока, съм можела да помогна с някаква информация.
Но всъщност може би си права, те са образовани, интелигентни хора и двамата, с достъп до интернет и не ми е работа, и аз не знам...
-
Цветенце, не ме разбирай погрешно - умишлено преувеличих в изказването си. Просто ти обръщам внимание, с най-добри чувства.
-
не, няма такова нещо, аз те разбрах много добре.
това са точно и моите доводи да се възпирам да правя или казвам нещо толкова време, откакто съм по някакъв начин част от Зачатие.
-
Ами аз съм от село, малко подбалканско селце, хората там колкото и да имат достъп
до интернет живеят затворено и все още за съжаление манталитета е балкански.
Не мога да се съглася със сравнението им с хора, който са на 30 минути път до
най-малко 5 столични клиники!
Цвете ти ще прецениш най-правилно...
-
цвете, освен да споделиш, че си част от Зачатие и търсим доброволци да помагат за ДРЗ.
Предложението на Лидия също ми се струва добро. Хората цъкват от любопитство на линка, който си си сложил в профила.
Хубава седмица от нас!
-
Цветенце, подготви на един изпринтиран лист най-важното, което може да се намери, както и информация за ДРЗ, пусни им го в пощата и това е. Те като намерят листовката, ще я прочетат, ще се заинтригуват, така и ти ще си помогнала, а те ще са прочели и всичко това, без да засягаш директно или индиректно някой.
-
Здравейте мами,
исках да питам тези с по-големи деца, кога махнахте памперсите и как ?
В съседния вход има едно детенце, момиченце, на 2 години, махнали са му памперса преди 6 месеца, но то изобщо не го отбелязва - продължава да си върши всичко в гащите ! Запознах се с гледачката му ( в градинката при нас всички деца са с гледачки...още от 3-4 месечни бебета :? ) , та, момичето се е хванало за главата, какво ли не е опитала - не става.
-
Здравейте мами,
исках да питам тези с по-големи деца, кога махнахте памперсите и как ?
В съседния вход има едно детенце, момиченце, на 2 години, махнали са му памперса преди 6 месеца, но то изобщо не го отбелязва - продължава да си върши всичко в гащите ! Запознах се с гледачката му ( в градинката при нас всички деца са с гледачки...още от 3-4 месечни бебета :? ) , та, момичето се е хванало за главата, какво ли не е опитала - не става.
Като му дойде времето, децата сами си показват. Всичко друго преди това са празни приказки. Какъв е смисъла да не се слага памперс, а да се сменят гащи по n на брой пъти на ден? А на вас ви мноооого рано, слагай си памперс още година и половина - две и хич не му мисли.
-
В тази връзка,Митко почна да ъ-ъ-ка че му се пишка преди 2 месеца до...днес.Пишка в гащите и си умира от кеф като ми види озадачената физиономия :D.Явно си минават през разни периоди.Това да е проблема-здраве да е само.Онази нощ направи обаче ларингоспазъм и ми изкара акъла.Сега си взимаме Вентолина и се надявам повече такива изпълнения да не прави.
-
В съседния вход има едно детенце, момиченце, на 2 години, махнали са му памперса преди 6 месеца, но то изобщо не го отбелязва - продължава да си върши всичко в гащите ! Запознах се с гледачката му ( в градинката при нас всички деца са с гледачки...още от 3-4 месечни бебета :? ) , та, момичето се е хванало за главата, какво ли не е опитала - не става.
значи му е рано да ходи без памперс.
-
За махането на памперсите - пробваш. Махаш за една седмица или няколко дни и наблюдаваш. Ако е готово детето, ще забележиш, ако не - пробваш пак след 1-2-3 месеца. Повечето от нас чакаха топлите месеци за първата сериозна проба. Памперса на Симеон махнахме няколко месеца след като направи 2 години без успех. След няколко месеца имаше напредък. Нощният памперс ни отне повече от половин година и довършихме последния пакет когато беше на 3.5 години.
-
при Стефания памперса е махнат на 2 години и 2 месеца, за два месеца всякакви видове- нощни, дневни спанета- всичко
Две седмици след като тръгна на ясла /на 2 и 8 месеца/ отново върна нощния памперс, а понякога се напишкваше и на обедния сън /за един месец три пъти ми я върнаха напикана и непреоблечена от следобеден сън, а беше яла уж и оправена след сън/. Април месец я спрях от ясла и от юни-юли детето спря да се напишква вечер. Е, имаме 2-3 изтървания, но забелязвам е че се случва преди да се разболее, но тя тогава проявява и всякакви други симптоми.
Сега Преслава гледа от кака си, сяда на гърне- пишка и ака, но пък не влага нищо в това и не търси гърнето, аз също не се напъвам, нямам желание да имам робот вкъщи, като почне да вързва нуждата с това, да седне на гърне ще махнем памперса.
-
Цветенце, подготви на един изпринтиран лист най-важното, което може да се намери, както и информация за ДРЗ, пусни им го в пощата и това е. Те като намерят листовката, ще я прочетат, ще се заинтригуват, така и ти ще си помогнала, а те ще са прочели и всичко това, без да засягаш директно или индиректно някой.
Ако докато ходехме по мъките някой ми беше пуснал подобно нещо в пощенската кутия, щях да се съсипя и допобъркам, честно ви казвам.
-
Благодаря, момичета, за мненията.
Помислих отново и отново, и реших, че ще споделя подробно за организацията на предстоящето ДРЗ с преките роднини на въпросното семейство - те са ми по-близки, с тях комуникирам много по-често, а и все пак са варненци и ще им интересно всяко събитие, което се случва в града им. От там нататък, мисля те по-добре от мен ще преценят дали и какво да кажат, как да поднесат информацията.
Също сложих и един линк към сайта в профила си в скайпа.
-
:D Много съм далече от мисълта за махане на памперс...просто ми стана интересно. Видях го това детенце, как се изпишка, целите му дънки станаха мокри, но то продължи да си играе сякаш нищо не е станало! Все пак е хладно, как пък изобщо не забеляза :)
Иначе то на майката и е лесно, махаме памперсите - гледачката да се оправя .
Започнах да питам тук там и от отговорите ми стана още по-интерено, всеки с номера си :lol: Свекърва ми каза, че накарала мъжа ми да си изпере напиканите гащи...той ревал и прал и така се отучил. Дъщеря си пък хапала по дупето :? и както сама каза - очевидно не и харесваше " да хапя по дупе " ( тя е рускиня ) и така се е отучила.
Баба ми пък, много гордо ми разправяше как държали сестра ми на мивката на 4 месеца и и викала "пиш - пиш" .
-
Цвети, така е най-добре!
Дано роднините ти намерят онова което не им достига,
и щастието се усмихне и в техния дом!
Raissa777 това на средновековна инквизиция ми прилича...
Махането на памперса е строго индивидуално за всяко дете.
При Митака това стана за два месеца около втората годинка!
Пиеше много течности в този момент и съответно му тежеше и запаряваше.
Взе да я дърпа и маха, използвах топлото време и за около 10-15 махнахме дневния.
Този за сън слагах дълго макар и да бе сух
просто за да е спокоен и да нямаме изненади.
Според мен слагането на гърне и изграждането на навика
(ако детето позволи и категорично без насилие), започва когато то седне стабилно.
При моите след осмия месец, два пъти в деня след сън.
Проработи и при двамата, като никога не съм ги дебнела.
Стана спонтано и не ми тежи, а определено ми е по-лесно.
-
Памперса го махнахме на 1.8 години, имаше пропуски, но основно си казваше. Двете съседчета са с 3и4 месеца по голями, тя гледаше от тях и с голям мерак клякаха заедно, като игра. После малко по малко привикна. Нощния го махнах изцяло година след това.
Аз искам малко съвети. Днес като я взех от градина госпожата и ме посрешна Не добре. Цял ден се е инатила, децата са заспали, тя не е искала. Ревала е и ги е събудила. От там госпожата я е заплашила, че ще я прати в яслата и рева се е усилим. Тогава по нейните думи е седнала до нея и я е "притиснала" каквото и да значи, та най-накрая е заспала.
Сега аз си знам, че детето ми е малко инатливо. Знам, че викове и плашене при нея не вършат работа. Изпусне ли си човек нервите само губи, защото тя ще реве и ще стой права, но няма да спре или да направи каквото искат от нея. Общо взето лоша работа. Аз намирам начин и я усещам, знам кога какво ще мине при нея и нещата вървят кротко, тя слуша и рядко имаме сблъсаци. Обаче госпожата и не знае, или вече и е ясно, но днес си е изпуснала нервите. Жената ми е крайно симпатична, не го е направила с лошо и съм сигурна в това, но резултатът от нейното "изпускане на нервите" е катастрофален. От както съм я взела не спира да реве и да ме моли никога да не я водя на градина. Че госпожата не я обича, иска да я затвори в яслата при бебетата, страх я е да не се напика докато спи и не иска да спи в градината и т.н. За утре, ще я взема с мен, но понеделник незнам. Казала съм и че три дни градината не работи, да се отпусне малко. Казах и че госпожата без мен в ясла не може да я прати, да не се притеснява и че я обича, ама е госпожа и трябва да слушат и да има ред. Незнам, направо толкова съкрушена не я бях виждала. Чудя се и госпожата какво да я правя...
В къщи да я оставя пак не върви, ще затъпее буквално с баба си, а и тя гледа майка си, двете са и много..
-
lidia,
първо - остави детето за ден-два у дома, ако можеш. това, виждам, вече си го уредила.
второ - говори с госпожата да не насилва детето да спи, само да я оставя да лежи, като изрично й каже, че не е длъжна да спи. обясни на госпожата, че заплахите не действат добре на детето и го травмират психически. тая заплаха с воденето в яслата явно е част от обучението във факултета по начална педагогика, защото и моя син редовно го заплашват със същото и той отначало също ужасно се страхуваше от това да не го заведат в яслата. Мартин също не спи, примирили са се, не го насилват, а и той им се отплати с това, че вече не вдига шум и не пречи на останалите да спят.
трето - изчакай да видиш какво ще стане. такива кризи идват и отминават, не са вечни. децата имат лоши дни, та и лоши седмици.
-
Jam госпожата не я е карала на сила да спи, но да легне и да мълчи. Доколкото разбрах, тя е ревнала и е събудила групата и оттам са почнали заплахите..
Госпожата ме изпрати със думите: Леле какво е, ще береш ядове :(, всички ли намират детето ми за инат, аз пък си го познавам и според мен нещата не седят изобщо така. Когато и се спи, тя реве и колкото повече и се спи, толкова повече реве и не иска да спи. Ако си изпуснеш нервите както днес лошо и за двете ви. И не укорявам детето, то е дете, яд ме е на госпожата, щото гони 45 и е 15 години в градината. Моето ли дете е сефте. В другия момент я виждам, че се опитва всичко да е ОК, да имат играчки, да научат много неща, да хапнат, да спят, да ги запази и да си направи урока като трябва. Обаче и тя е човек. Пуснаха в групата миналата година едно момченце със заболяване, тамън за година успя да го приобщи и тази година още едно. Виждам я, опитва се вярвайте, ама и тя е човек. Мисля си, че като пускат две по специални дечица, трябва да осигурят и хора да им помагат. Съгласете се че 25 деца в една стая с двама човека просто... А двете сладурчета са непредвидими. Блъскат се, удрят се, дърпат всичко от децата, те ги блъскат...
Персонала е изнервен, децата също. Явно проблема не е от понеделник, а се е натрупал във времето.
Права си ще изчакам, то нямам и друг избор, дано е за кратко, защото така сакрушена с торбички под очите и трепереща не я бях виждала. Направо ми се дорева, все едно съм я пратила и аз незнам къде...
-
ох, Лиде, много неприятна случка :( и моята Десислава е така, започнеш ли да й се караш, да крещиш става още по-лошо и тя отвръща със същото, за това само с добро и уговорки се "работи" с нея :) надявам се да отмине, да забрави детето, това е хубавото при тях, че забравят по бързо.
А за памперсите да си кажа, това с играта на котка и мишка винаги ми е било ужасно странно и непривично. Нямам гърне в къщи, децата ми не са слагани на такова чудо и до днес, а камо ле от както са се научили да седят, защо, да мия и гърне, имам си достатъчно друга работа :lol:
Деси беше на 2г. и 1м., в частната градина където ходеше й махнаха памперса точно за 2 дни, обедния за 1 седмица и за 1м. и нощния махнахме. От тогава си ходи на тоалетната. При Елена нещата са доста различни, което и мен самата ме учуди, защото и двете деца ги гледам по един и същи начин, но явно тя гледа и копира всичко от сестра си. Още на 1г. и 5м., каза - аш акам там (сочейки тоалетната) и вече 3м., тя не е акала в памперс. От 10 дни сме без дневен памперс изцяло, защото след една гонитба 20 мин. да й сложа памперс и да излезем, се отказах и тръгнахме без. Няма проблем, казва си детето и навън и в къщи, слагаме само за спане. Ето 2 деца, гледани и възпитавани еднакво, Деси на тази възраст нямаше никакво намерение да казва кога има такива нужди, а Елена вече е без памперс и то не с цената на 5 напикани чифта гащи на ден, или по мое настояване :lol:
-
Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете :)
Eй, направо си отдъхнах. Най-сетне нещата сработиха и някой свърши черната работа.
-
Стефи, коя е градината?
Лиде, дъщеря ти не е инат, просто не се оставя да й се налагат.
-
Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете :)
Eй, направо си отдъхнах. Най-сетне нещата сработиха и някой свърши черната работа.
Това не го разбрах?
-
Заплахата с яслата явно е повсеместна. Боян ми разказва за същите закани.
Той е по-малък, но при него проблема със спането го решихме като му казахме, че когато не му се спи може само да си почива. При него проработи.
Лиде той е малко като твоята Моника - добро дете е само да не е криво :lol: Умно дете е и когато му говориш с добро се води и се кара прилично.
Аз имах друга грижа в градината.
Боби за три-четири дни, без да съм го питала ми разказа как една и съща госпожа, в две различни ситуации го е ударила /пляснала/ :?
След втората случка бях твърдо решена да се разправям с госпожата и същата вечер в супера той ми спретна театър. Искаше нещо да му купя, аз отказах и ми звънна телефона. Докато говорих той се разплака, затворих и попитах защо плаче, а отговора беше - Защото ти ме удари. На въпросите кога и къде съм го ударила, той отговори - Сега ме удари по лицето 8O
След тази случка аз отложих разговора с учителката, но след като две нощи не спах, заради мисълта че детето ми е споделило нещо, а аз си трая трябваше да действам.
И тук вече направих грешка. Госпожата, от която ми се оплака той е по-възрастната. Другата е по-млада и е просто великолепна. С нея мога да говоря много спокойно и за това реших да поискам съвет, без да споменавам имена и случки. Да ама не ми се получи и в крайна сметка се разбра и за случките и за това коя е госпожата. Получих уверението и, че ще последва дискретен разговор от нейна страна и ме помоли за сега да не предприемам други действия.
В тази градинска връзка да попитам и нещо друго, ако някой се е сблъсквал с това де. Тази готината млада госпожа сега е бременна и към нова година ще ни напусне. Как се обяснява това на детето? Боян буквално е влюбен в нея и има дни, в които ходи на градина само защото ще я види.
За памперсите - моят опит се припокрива със споделеното до тук.
Имах два неуспешни опита да го махна - веднъж на година и осем месеца и веднъж на две години и 4-5 месеца. Махна го от раз на 2г и 8м, и дневния и нощния.
-
Кроки гузен негонен бяга, ако го е ударила според мен сама ще дойде да се оправдава.
-
Лиде, и аз така си мислех. Мира не ми дава тази случка. Ако детето ми се оплаче още веднъж ще има разговор с нея.
Тя е с 30 годишен стаж. Не е ложа жена, но е строга.От онези строгите, за които имам спомен от моето детство. На няколко пъти виждам с очите си как се кара на децата и с всеки път все повече вярвам на моето. Само дето тая случка в супера ме разколеба малко.
Младата госпожа е друга бира. Няма такова спокойствие, така добре разговаря с децата. Всички я слушат, в очите я гледат като им говори.
Децата и при двете слушат, но слушат по различен начин.
-
Вчера и мен Симеон ме изманипулира и бях готова да ходя да се карам тази сутрин. Добре, че баща му се усъмни, та изяснихме ситуацията.
Болна съм тези дни и по изключение вчера баща му го прибра от детската. Симеон беше много разстроен, че му е нарушено статуквото и реши да се оплаква. Каза ми, че повече не иска да ходи на детска градина, защото госпожата му казала, че е бебе и не може да си играе с по-големите. Усъмних се, защото естонците не си позволяват такова отношение и продължих да разпитвам. Каза ми, че понеже не можел да си играе с децата, госпожата му казала, че ще го прати в яслената група. След един час поднових разговора и го помолих да ми повтори на естонски какво е казала точно госпожата, защото на следващия ден ще разговарям с нея. Тогава се оказа, че всъщност той настоявал да отиде в по-голямата група (там са част от приятелчетата му от миналата година), но госпожата му обяснила, че там учат да четат и пишат и той няма да може да си играе с тях, затова по-добре да си остане при по-малките. Симеон от свооя страна се чувства онеправдан - бил голям вече, цели 3 метра и не искал да стои при бебетата, т.е. при своите набори :wink:
Забелязала съм, че недоразуменията се изглаждат с много разговори, при нас двойно повече, защото Ссимеон превежда от естонски, а какво точно разбира не е много ясно. Освен това още не сме изгладили напълно българския, та аз пък превеждам от Моньовски на български :lol:
Поради незнание на една естонска дума, миналата седмица имаше огромна драма - твърдеше, че една учителка му казала "Махай се оттука", а тя всъщност казваше "Можеш да тръгваш, майка ти е тука".
В тази връзка съм пред дилема относно бъдещото обучение на Мони. Нямам идея как стои въпросът със задължителното предучилищно обучение в България (което приеха наскоро) за деца, които са отсъствали от страната. Най-вероятно догодина ще се преместим някъде другаде. Ужасявам се от мисълта, че ще трябва да учи нов език. Мисля си, че или трябва да се върнем до година и половина, или трябва да останем доста по-дълго време на едно място, за да свикне с нов език и нова система на обучение, включително и в началното училище.
Ще сме си в България сега почти за месец и се чудя дали не е добра идея да се консултирам с детски психолог или друг подходящ специалист по въпроса. Ако имате идеи, ще се радвам да ги споделите...
-
Ани, с много любопитство изчетох поста ти, имам подчертан интерес към езиквата страна на мултикултурното общуване, а в детска възраст е направо феноменално. Да не говорим пък за естонския /угро-фински/ език, който за мен е истинска мистерия, чела съм че в него понятие словоред не съществува /т.е. можеш да подредиш думите в изречението както решиш, без това да променя смисъла/. Не мога да дам съвет за адаптация, мога само да пожелая на детето да съхрани знанията си по езика, независимо къде му предстои да живее вбъдеще.
Успех на всички!
-
Ани, ако решиш за детски психолог - имам къде да те насоча.
-
чела съм че в него понятие словоред не съществува /т.е. можеш да подредиш думите в изречението както решиш, без това да променя смисъла/.
Не е така, имат си относително стабилен словоред, както в повечето езици. Най-сложното е, че няма никави родствени думи с другите популярни езици и че абсолютно всички взаимоотношения се изразяват чрез 14-те им падежа. И разбира се, всяко правило има по няколко изключения :D
Като всеки език обаче, е податлив на изучаване - аз съм вече второ ниво и обмислям да запиша трето. Симеон замества трудните български думи с естонски, защото имат повече гласни и са по-лесни за произношение, например вече почи никога на казва Благодаря, а Aitah (ойта), рядко казва Не искам, предпочита Ei taha и т.н. С почти всичките ни приятели говорим на английски, Мони също се включва понякога, с някои аз говоря на руски, а със шепата българи - на български. Понякога по цяла вечер като сме на гости Симеон мълчи, защото му е трудно да реши на какъв език да говори. Изобщо - объркахме детето тотално! Знам максимата, че езици лесно се учели на младини и че за децата е естествен процес, но се оказва, че не е общовалидно. Моето дете има съвсем други заложби, а в езиково отношение (имам предвид говорене, разбирането му е перфектно на български и естонски и задоволително на английски) е на нивото на двегодишно дете, въпреки непрестанните логопедични упражнения.
-
tzvetenze, мисля си от вчера за твоите познати с евентуален репродуктивен проблем. В такива случаи аз споменавам нещо за себе си по тази тема, казвам, че съм член на Зачатие и че сдружението помага на хора като МЕН да се ориентират по-бързо. Ако хората захапят сламката и попитат за повече информация, си казвам всичко, с което мога да съм полезна. Ако не, не досаждам. Гледам и винаги да спомена сайта ни, защото има и хора, които не биха коментирали с мен, но биха дошли да поровят тук и да си потърсят своите пътеки. Ако ги виждаш/чуваш скоро, може да споменеш, че през лятото имаш път към Варна за ДРЗ, защото си член на Зачатие и т.н. Ако няма да имаш възможност за разговор скоро, говори с техните близки. И идеята на Лидия за линк към Зачатие в скайп профила е супер. Ти си много деликатен човек, ще се справиш :).
к(Р)оки, не съм психолог, но наистина ще трябва да подготвиш Боби, че госпожата ще има свое бебенце и няма да може да идва за известно време. За удрянето - дано не е истина, не знам как може да се разбере със сигурност. Но мисля, че не си сгрешила в реакцията си, аз бих направила точно същото нещо.
lidia, много мъчно ми стана за Моника. Никак не е образцова реакцията на госпожата, но всички сме хора. Важното е да осъзнае къде е сгрешила и да не повтаря този модел на поведение спрямо никое дете. Не е само твоето, почти всички са склонни да се инатят на тази възраст, ако не стане на тяхното. Просто в повечето случаи имаме възможност да ги оставим да им мине, а тук залогът е бил събуждането на всички други деца и малко нервно е действала госпожата. Остави си я вкъщи няколко дни, но не я спирай - наистина много неща учат там, а и за нея е добре да се справи със ситуацията, не да бяга.
ultra, нямам съвет, но ти желая да вземете правилните решения за бъдещето. И ми е много интересно да чета за естонските подвизи на Мони.
От нас само ще кажа никога, ама никога да не позволявате на децата да пътуват без предпазен колан - без значение дали сте за 1 км из квартала, колко мрънкат и дали са в столче или кошница. Поводът е, че благодарение на коланите и другите системи за безопасност в колата сега имам деца и мъж. Малките мармоти и баща им претърпяха тежка и нелепа катастрофа на магистрала Тракия миналата неделя, но се разминаха без никакви сериозни наранявания. Колата е тотално смазана, обърнали са се на покрив в нивите отстрани, но децата са без драскотина; баща им има само повърхностни наранявания по ръцете и главата, предимно от бързане, докато ги е вадил от колата. Та, никога, никога, никога не правете компромиси със сигурността, това наистина спасява живот.
-
Боже мой, какво си преживяла! Прегръщам те! Направо се разтреперих като те четох. Цяло щастие е, че всичко с любимите ти хора е наред. Как се справяте психически след катастрофата?
-
Слава на Бога, Мармотче, че е бил малкият дявол. Пожелавам на всички ви здраве!
-
Психически всички са забележително добре... Никой не е имал време да се уплаши, децата са спели, всичко е станало за 2 секунди и мъжът ми е имал приоритет да измъкне себе си и децата бързо, не е имал време за паника, после вече е било ясно, че са ок. Тази седмица си променихме раб. време и гледаме у дома, да ги наблюдаваме. Не са уплашени, не осъзнават какво се е случило, това е добре. Играят на случката - обръщат някоя кола и викат полиция и пътна помощ, Дани звъни на "жена си" да ги прибере. Запомнили са удивително добре всички реплики на всички хора, които са били там и са казали нещо. Аз не се меся, оставям ги да го изиграят, така според мен извеждат всичко извън себе си. После минават на друга игра и не задълбават в това. По-скоро аз всеки ден малко повече параноясвам на тема сигурност, но и това ще мине, нормално е на този етап.
-
Мармотче :bighug:
-
Мармотче, това е един от големите страхове на всеки човек!
Важно е, че всички са добре!
Дано голямото ти момче преодолее преживяното бързо!
Прегръщам ви!
-
Оххх, Мармотче!!! Важното е, че всички сте добре! Много хубаво, че малките не са разбрали, какво точно е станало!
Вики и до сега не понася пътуването на тъмно, явно това и е останало само като отпечатък в съзнанието от катастрофата.
И аз не правя никакви компромиси - дори градината е на 800 м от нас и пак я връзвам!
Момичета, по-нагоре четох за памперсите! Само написаното от Ултра ме успокои, че не сме много закъснели с махането му изцяло! Слагаме го само вечер! Тя продължава да го ползва, имали сме 2-3 редки случая на сух памперс сутрин. Явно не усеща като спи дълбоко, че и се пишка! Почти всяка вечер обяснявам, че го слагам за всеки слуачай, но ако и се ходи в тоалетна трябва да ме събуди, но не го е правила до сега.
Ако я оставя без, дали няма да е по-лесно да се научи. Притесняваме това, да не спи цяла нощ мокра и да настине. :oops:
-
ох, Стефи, дъха ми спря като го прочетох
радвам се, че всичко е наред :bighug:
-
Оле, Мармотче ужас. Кураж и сила.
Дано никога не преживявате нещо такова.
А за памперсите и при мен това е на дневен ред. Аз въобще не съм правила опити да го махна, но и опитите да го сложа на гърне или да ходи в тоалетната са неуспешни. Лятото имахме някакъв успех с тоалетната, но ми беше доста трудно с корем да го дебна и така останаха нещата. Мислех си, че доста съм закъсняла, ма като гледам доста от децата с памперси са над 2 год. Иначе като цяло памперса му пречи, като го понапълни се пипа и иска да се махне, като се наака казва да го сменим, но когато му кажем да ака в тоалетната отказва категорично. Не знам и аз как да подходя. Мислех си да направа някаква проба без памперс, но ме е страх да не изстине.
-
Момичета, благодаря за подкрепата, прегръщам ви всички. Всъщност, даже не исках да коментираме повода, но много исках да натъртя още веднъж колко е важно да се прави каквото трябва за безопасността на пътя (пък дано никога никога да не се случват такива неща).
За памперсите - децата много ясно си показват кога са готови. Пробвате в удобно за вас време за ден-два, ако детето е готово, ще стане без усилия. Ако не е, пробвате пак след 2-3 месеца и така...
-
Мармотче, настръхнах цялата. Радвам се, че всички са добре и дано не се случва повече! :bighug:
За памперса Ели го отказа на 2 години и 10 месеца дневния, след месец аз се престраших да и махна и нощния и имахме инциденти само 2 пъти в началото, от тогава, си става сама нощем, съблича си чувала, прескача кошарата и си ходи на гърнето. Стефан, гледа кака си, но само я имитира в носенето на гърнето от банята смъкване на панталон и сядане с памперса, пробвах няколко пъти да му махна памперса като вземе гърне, но никаква не я върши, рано му е. На пролет, лято като проговори ще се пробвам пак ;).
-
Стефунка, ти си знаеш... :bighug:
И според мен има връзката между говоренето и махането ма памперса. Поне при моите деца го забелязах, имам предвид осъзнатото махане, а не дресировката :wink:
-
Мармотче,ужасно преживяване за всички ви :?Радвам се че са добре децата и мъжа ти.
И аз като гледам една позната как го вози детето на 2 години,а то се разхожда отзад направо настръхвам.
Митко продължава забавата с пикането в гащите и си прави смях та се къса :DДнес отново му лепнах памперса.Ще го изчакам да позабрави този номер ако пък не напролет пак :)
По важното е че с кашлицата вървим към напредък.След 2-3 дни се надявам да сме здрави.
-
Marmotche пълен ужас. Между другото добре ми "плесна шамара" ти, защото когато е с дебелото яке трудно я закопчавам и сутрин до градината си признавам, че доста често не я закопчавам. Та добре го написа, за такива като мен, да ми стане ясно, че това не е шега. Радвам се че са добре и децата и мъжа ти. Дано не се случват повече подобни инциденти. Това ми напомня, че ме удариха ма прав участък и излязоха от тревата, та още сега отивам да разхлабя коланите на максимум и никакви компромиси.
ultra не мога да ти кажа нищо. Мисля си обаче, че сега на малкия ще му е трудно, но като порасне ще е изключително напред. Да знае в днешно време език, два или нагоре, просто ще е чудесно. :)
Парси :lol:, забавно му е на детето. Сигурно е картинка, голями сладури са като се радват на подобни неща. :)
Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете :)
Eй, направо си отдъхнах. Най-сетне нещата сработиха и някой свърши черната работа.
Това не го разбрах?
mariposa би ли ми обяснила ако обичаш. Чета отново и все още не разбирам. Просветли ме.
-
Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете :)
Eй, направо си отдъхнах. Най-сетне нещата сработиха и някой свърши черната работа.
Това не го разбрах?
mariposa би ли ми обяснила ако обичаш. Чета отново и все още не разбирам. Просветли ме.
Не съм предполагала, че ще ми се наложи точно на теб да се обяснявам: имах предвид, че след толкова хвалебствия, най-сетне се намери кой да задоволи егото ти. Рапорт даден!
Иначе sorry за заядливия тон, за това не бях права.
-
marmotche, ледени тръпки ме полазиха, ужасно е това, което се е случило, но много се радвам, че всичко се е разминало.
-
marmotche, слава Богу, че всички са добре! Мисля, че е необходимо да се разказва наляво и надясно какво се е случило, та дано някой да проумее колко е важно децата да са обезопасени и отзад в колата- писна ми да споря с хората и да ме полазват ледени тръпки като видя как си возят дори бебетата отпред и в скута си! Ето и днес видях една майка така да се вози с бебето и то на мястото до шофьора , на което на испански му се казва sede de muerte (седалката на смъртта)!!! Хич и не ме интересува кой и колко протестира- в стола с коланите, коланите на колата, отзад!Преди време бяха стартирали в Румъния една много зловеща кампания с ужасяващи клипове- май трябва и у нас да ги излъчат.
ultra, изхождайки от скромния ми филологически опит и от опита на няколко приятелски семейства, които са дву- и триезични- стига на детето вкъщи достатъчно да му се говори на основния език, то обикновено лесно превключва м/у езиците и не се затруднява да учи нови.
-
Мармотче, благодаря ти за съвета. Ще започвам вече да му говоря, защото годината почти привърши, не искам да му дойде като гръм от ясно небе.
За пътуването без колани - понеже забелязах, че си позволявам в личната кола от време на време до градината, например, да си затварям очите /защото е буквално на минутка път, а ми е в посоката за работа/ и да го водя без колан направих следното - точно два пъти обясних на детето колко е важно да се слага колан, как мама и тате никога не карат без колан, защото е опасно и сега резултата е на лице - детето не иска да се вози, ако не е закопчано.
Аз подхождам, може би малко крайно, не го плаша с полицаи, а директно му казвам, че ако се блъснем ще се случи нещо лошо, той и аз ще сме наранени и т.н.
-
Мармотче, много съжалявам за случилото се. Радвам се, че мъжа и децата ти са живи и здрави. Дано скоро преодолеят случилото се, най-вече съпруга ти - явно за малките е било по-скоро забавна случка, но на него...само той си знае какво е изживял. Сега се замислих и аз, че понякога като пътуваме на дълъг път си позволявам да взема Дари в ръце, защото ми писва да ми мрънка и реве в столчето, но явно не трябва да го правя. Иначе в редките случаи когато я возя сама задължително я връзвам, въпреки че яслата е на 500-600 м. от къщи, а поликлиниката малко по-далече. А и аз съм един шофьор :oops:
Това с детската градина също ме потресе :( Ама и тези госпожи изобщо не си дават сметка каква травма могат да причинят на детето в тази крехка възраст. Аз самата веднъж като ходих да взема Дара бях свидетел как госпожата каза на едно момченце: "Ами така е, като идват да те вземат все последен". И това беше дете на две години, което вече разбира...Стана ми ясно, че тази реплика беше отправена малко и към мене, защото бяха останали само 2-3 деца и това в 5 часа! Все едно умишлено отивам да взема детето си толкова "късно", не ми се налага да работя и т.н...Другата реплика, която много ме подразни беше, че малката ми се сърдела, защото съм я оставила в яслата :? За съжаление много ясно си спомням как едно време аз обожавах да ходя на градина, когато беше едната госпожа, а когато беше другата, към която изпитвах голям неприазън се правех на болна и много ревях. Жалко е, че за 30 години нещата в тия заведения изобщо не са се променили и подходът към децата :(
За памперса и аз се бях похвалила, че почти бяхме махнали дневния - да ама не. Откакто тръгна на ясла изобщо не ще и да седне на гърнето даже, като тръгна да я слагам се изпъва като струна.Незнам на какво се дължи това, но се отказах и да я мъча, като му дойде времето сама ще си каже.
И сега да се похваля :oops: На госпожата явно й е направило впечатление, че Дара е много музикална, защото постоянно пеела в градината. :D Трябвало да я насочваме да се развива в тази област. Е, аз й казах, че може би е твърде малка още за да я "развиваме", но ми стана много мило. А тя примерно изкарва едно към едно зайченцето бяло, само че с нейни си думи от рода на: "мамо, како бааааааааабо, дека кака каааде"...но може би не ми е правило чак такова впечатление. Е, ще се радвам наистина да има такъв талант.
Хубава и спокойна вечер от нас!
-
Мармотче, докато четох, направо ми се дорева. Голям стрес е за вас, но за децата, ако не им го пренесете, мисля че ще се оттърсят бързо. Дано премине бързо.
Аз съм била много инато дете и бая бой съм изяла за да ме пречупят - без успех. Просто в някакъв момент го надживях, пораснах и някак се разминаха драмите. И разбира се майка ми - с нея имаме много специална връзка и тя винаги е бела зад мен, дори когато очевидно не съм била права.
Баща ми беше руснак и като малки все бяхме или там или тук. Аз не си спомням, но са ми казвали, че първата седмица сме мълчали, докато "превключим" на езика. Говорили сме по-зле от връстниците и сме смесвали езиците.
За детската градина и аз си спомням такива ужаси. Все бях последна! Госпожите ни нареждаха последните деца на един диван в антрето и изключваха осветлението в цялата сграда. Та така, оставах аз последна с госпожите да чакам майка ми в тъмното...Много е кофти, защото госпожите го насаждат на децата, понеже искат да си ходят по-рано. Все едно майките не ги обичат и затова не отиват по-рано... Сестра ми я взимаше баба ми в 4 часа и тя беше най-любимото дете в групата!
Спомням си веднъж, една госпожа искаше да ме води в тях...пък после майка ми да ме вземе. Леле няма такъв рев !
-
Мармотче, съжалявам за това, което сте преживели, знам много добре какво е. Аз и дъщеря ми претърпяхме сериозна катастрофа заради един идиот, който не спря на стоп. Колата ми стана на хармоника, но ние се отървахме без драскотина, точно защото бяхме с колани. Ако това ще те успокои донякъде - психическата травма е по-скоро за родителя, заради осъзнаването какво точно е можело да се случи и заради отговорността към малкия човек в колата.
Моята дъщеря (тогава на около 9-10 г.) реагира учудващо адекватно на ситуацията, излезе от колата веднага и намери сили да ми отвори вратата (беше деформирана от удара), за да изляза. След злополуката, наблюдавах дъщеря си много внимателно и с облекчение установих, че тревогите ми за психическото й състояние са силно преувеличени от собствените ми страхове. На следващия ден дори тръгна с класа си на екскурзия, макар аз да настоявах да остане вкъщи, опасявайки се, че няма да иска да пътува. Мисля, че тя мина по-лесно от мен от това изпитание, на мен ми трябваше повече време.
Бъдете живи и здрави, и дано никога повече не преживявате подобно нещо!
-
мармотче, :bighug: Дано никога повече не ви се налага да изживявате такова нещо!
ултра, и при нас ще стане един миш-маш. От януари почваме ясла. Уж избрахме такава, където има немски, но онзи ден ме сюрпризираха, че всъщност нямали в момента учителка, която да знае този език. И така - ще го пускаме на френски (белгийски френски :lol:). Ще видим къде ще му излезе краят. Той засега и без това не говори (и без това е твърде рано), но поне разбира (и немски, и български).
На моя колежка детето, което е на възраст колкото Мони горе-долу, говори бащиния си шведски, френския от градината и майчиния румънски по-малко (бил по-труден от шведския и затова така, според майка му). В един момент и Мони ще ги оправи. Все пак той едва преди година започна естонския. Иначе всички езици, които се учат до 6-годишна възраст, могат да достигнат нивото на майчиния. Така пише в дебелите книги. Някой ден това ще му е от голяма полза.
Ние в неделя сме на концерт, а една приятелка ще гледа дребното. Миналия уикенд за втори път го гледаше за час най-малкият батко и този път се бяха справили отлично - без драми. :D
Приятна събота и неделя!
-
Ох, Мармот настръхнах и още повече се убеждавам, че хората изобщо не мислим трезво, що се отнася до сигурността ни /на нас самите и на децата/околните/
Първосигнално когато бързаме и сме за кратко разстояние си казваме, само сега няма да го закопчея, ама то се повтаря, потретва и ... фаталната случка обаче се случва само веднъж и може да има непоправими последствия. Радвам се, че всичко е ОК за вас, но помислете и за психолог, не само за децата. Преди години се возих в такси и катастрофирахме на почти празна улица, тази травма ми остава до момента. за това и не се престраших да изкарам шофьорските курсове и стана шофьор.
Дано не ви прозвучи като реклама, но помислете да застраховате вас самите и съпруга ви със застраховка живот със спестовен характер. Започнах наскоро в най големият застраховател в БГ и веднага се убедих/направих, защото това е уникален начин на рискова защита и на спестовност.
Лиде, това което описа за вашата градина преди 1 седмица се случи и при нас. Тони рядко спи там, но обикновено лежи и не вдига шум. Един ден обаче е ревял, незнайно защо и е събудил групата, заплашили го, че ще го пратят в другата група при г-жа ... а всички деца знаят, че е лоша и ги е страх от нея. Моето дете, явно и повечето реагират със същото, както се отнасят към тях. Тоест щом е с лошо и той с лошо, а сме и инати и проклети ,колкото аз си знам. Това ми разказа детето у дома а следваха почивните дни, учителката нищо не ми каза, но ще имаме разговор при повторно подобно поведение. Такива са май повечето учителки в детските заведения.Нашата група е от 35 деца,за две жени е ужасно трудно да укротят инатите и капризите им, аз виждам зор с едно, за тях не знам как се справят. Сигурно ако видя от страни никога няма да го пусна повече там, но съм сложила розовите очила и се правя че не виждам и чувам.
-
Андрея проговори на български :) отговаря на въпроси на английски но отговорът е на български - не знам как ще научи английски след като единствения човек който общува с нея на този език е баща й .... е четем книжки и гледаме филмчета но не знам дали това е достатъчно.
-
mariposa, ще те помоля да спазваш добрия тон при общуването си с другите. Сарказъм, ирония, заяждане - моля в кварталната градинка или на лични!
-
Мармотче голям ужас сте преживели!Радвам се,че всички са добре!
-
Мармотче, невероятен ужас! Дано Господ ви пази и повече да не се случва!
Аз заради това се карам на мъжа, като карам и малкия реве, той го взима в себе си :( Мен ме е страх да карам с бебето сама, защото само се разсейвам. Вие бързо ли свикнахте?
Лиде, аз също не спях с ДГ и редовно ме пошляпваха. Яво нещата не са се променили, а е още 1989 г.
Стефи, ти за коя ДГ беше писала, частна?
-
Лиде, аз също не спях с ДГ и редовно ме пошляпваха. Яво нещата не са се променили, а е още 1989 г.
Променили са се, но явно не достатъчно. Не им е лесно и на тях, но работят с деца. Не трябва да допускат подобни изцепки. Циркове и драми не са нужни никому. Водят само до излишно хабене на нерви и до лоши последствия за децата.
-
graco, ако баща й общува с нея само на този език, ще го научи (поне говоримо). От там нататък трябват допълнителни занимания, за да се научи и да чете и да пише на него. Но за това има време.
-
Ох,това за памперсите ми е любимо.Бях на родителска среща и попитах как да направим така,че да ги махнем с взаимни усилия на което ми беше отговорено вие досега не сте го направили така ще сте си докато се оженят.Децата са ми били там и лятото аз и преди съм го писала в редките случай когато не са там е много кратко времето да ги отучим ние от памперси.Така,че ще чакам да се оженят и другите да им мислят. :D
Това за катастрофата е ужасно,хубавото е,че всички са добре.
-
Вени, градината е в редута, Вила вилекула се казва :)
-
Мерси, Стеф, ще я запомня. :D
Аз се обръщам с питане, да помогнете, че явно нещо съвсем оплетох нещата с Ники.
Опитвах се още от раждането да се водя по детето за всичко. Сега драмата е със съня. Не спи нощем като хората и това е...Та бебо се буди към 7, играе до 9-10, тогава суче малко и заспива за час. В 11 се буди играем, храним се в 12, в 13 заспива до 14:30-15:00. Обаче от там не мога да го удържа буден и в 17 пак заспива за малко. В 20:30 се къпем и заспива към 21. И после започва едно буденеее - в 12, в 3, в 6 часа.
Та според брат ми трябва да махна всички спанета, освен обедното, за да спи вечер и да давам вода през нощта, за да не го свикна и на 3 години пак да търси мляко.
Според свекърва ми пък, детето не спяло много, даже питала мъжа ми, дали не приемам "някакви неща", че детето трябвало да спи. И сега колко трябва да спи едно бебе в крайна сметка? Според брат ми, ако детето се буди нощем, нещо сме объркали тотално режима и само болно дете не спи нощем.
само да вметна, че той има две и ги е научил да спят от 22 часа до 7 сутринта.
-
Здравейте мами,
исках да питам тези с по-големи деца, кога махнахте памперсите и как ?
В съседния вход има едно детенце, момиченце, на 2 години, махнали са му памперса преди 6 месеца, но то изобщо не го отбелязва - продължава да си върши всичко в гащите ! Запознах се с гледачката му ( в градинката при нас всички деца са с гледачки...още от 3-4 месечни бебета :? ) , та, момичето се е хванало за главата, какво ли не е опитала - не става.
Като му дойде времето, децата сами си показват. Всичко друго преди това са празни приказки. Какъв е смисъла да не се слага памперс, а да се сменят гащи по n на брой пъти на ден? А на вас ви мноооого рано, слагай си памперс още година и половина - две и хич не му мисли.
Здравейте, аз повечко ви чета, не пиша, че ръцете са ми все заети с някое дете...
Ние махнахме на Момчил памперса за през деня през май тази година, значи е бил на 1,7год. Махането беше по финансови причини :oops: беше топло, той тичаше гол по цял ден на двора, сущи ексхибиционист, и с голям кеф гледаше как пикае. Не смея да кажа, че сме го махнали окончателно, нощем все още спи с памперс, както и следобед. Не зная кога ще го махнем, преди сън той приема доста течности...
Жаси, брат ти е много забавен :lol: как ще даваш вода нощем, ако Ники е гладен? аз кърмех Момчил по 1-2 пъти на нощ до към 1,2 год. Детето беше сито и си осигурявах блажен сън до към 10:30-11ч. Децата спят толкова, колкото родителите им позволят- ако го държиш гладно, няма как да спи много. Създаването на режим е бавен и сложен процес. Обикновено децата преминават към едно спане през деня около годинката или малко по-рано. Мъничък е Ники да спи само един път за цял ден.
-
jasmin_veni, нищо ненормално не виждам, може би за теб идва малко в повече буденето в 3 часа през нощта. не пишеш какво прави като се буди - яде ли? Вие в колко лягате? Имахме подобна ситуация и се справихме с удължаване на някои пероиди на будуване и изместване на други за храна. Ако не се буди заради глад, може да се промени режима. Все пак опиши по-подробно, ако искаш си записвай 2-3 дена часове и активности и после ще коментираме.
-
ultra, ще водя дневник и после ще пиша, но нощем търси храна - мен или АМ, каквото му предложа. Той ляга към 20:30 - 21:00 , ние към 23-24 часа.
-
И на мен това ми е много интересно...педиатърката ни казва вечер да давам вода . Как да и дам вода, като тя се буди от глад . Опитах 2-3 пъти - пълен крах. Плюе и не иска да пие , или ако успея да я залъжа да пийне, че даже да успея да я залъжа да задреме - тя не спи, просто дреме мрънкайки и най-късно след час пак надува гайдата.
На финала не се случва нищо друго, освен да разбием режима и после да я мъча през деня докато си влезем в часовете.
Сега Дария се храни последно към 23-24 часа, после към 5, след това към 8 , 11 и т.н.
Храни се 7 пъти на ден, а трябвало 6... Но ми прави впечатление, че в 20 часа и в 23 се храни по-малко.
Аз си лягам с бебето към полунощ и ставаме към 9-10 часа.
-
Режима на Дария си е супер, та тя е съвсем мъничка! 7 хранения са си ок, ние правехме такава голяма пауза нощем чак трети месец. Вода на кърмено бебе не се дава до шести месец, няма нужда.
-
8O Жасмин, ще ме извиняваш, ама колко е годишна тази твоята свекърва, много акъл от нея, бе- много нещо
моята Преслава на почти две години не всеки ден спи само по веднъж, зависи кога се буди сутрин :)
-
8O Жасмин, ще ме извиняваш, ама колко е годишна тази твоята свекърва, много акъл от нея, бе- много нещо
моята Преслава на почти две години не всеки ден спи само по веднъж, зависи кога се буди сутрин :)
Mini, на 60 е и на всичкото отгоре записа магистратура тази година и ходи на лекции и практики по болници, което води до неспирни разговори за "измислени болести" на детето. Седи, седи, не знае какво й се прави и започва - ако не оправите това (примерно спането), такова ще му стане на детето , от това ще се разболее(примерно нервни болести изрежда), заради това, че си удря главата в таблата на леглото щял да стане глупав и още куп неща за какви ли не болести ми казва, които няма да пиша от уважение към всички майки тук.
-
Според мен тя нещо много си е удряла главата...
-
Жаси как търпиш изобщо?
Аз още от самото начало отбих всякакви набези. Отказах каквато и да било помощ от всички даващи зор ( 4 женички ), идването на гости също отказах. Веднъж седмично ходя на посещения с бебето и така , мир да има.
Аз имам друг проблем, ако е такъв изобщо - бебето много често плюе. Четох че е нормално, така се регулира количеството, но това е с почти всяко ядене. Като я кърмя тя не пуска, аз я махам...и после плюе. Сменям по няколко екипа на ден . Най-зле е положението вечер, храненията в 20 и 23 часа. Досега е повръщала 3-4 пъти истински, като фонтан, и пак е било на нощните хранения.
-
като захраниш ще спре
което не трябва да ти е повод от веднага да я почваш
-
Благодаря ! :)
-
Храни се 7 пъти на ден, а трябвало 6...
няма такова нещо "трябвало". храни се, когато е гладно. моят син се хранеше по 7 пъти до 3-месечна възраст. няма да го държа гладен, за да е доволна педиатърката.
-
Раиса, мен ме вбесява това вкарване в рамки на децата. Това, че е едно е така, не значи, че всички трябва да са така. И това с режимите е от преди 100 години. Като ти ревне, ако са минали "само" 2,5 часа, гладно ли да го държиш, докато станат 3 и му дойде "времето за хранене"?! Въпросът не е насочен към теб. :x
А за водата просто нямам думи - и моето дете не обича да пие вода (пие рядко). В тази връзка, като беше на 9 м. педиатърката ми каза да не му даваме да пие повече мляко през нощта, но не само мляко, а и вода или каквото и да било. Така че не виждам как бебето ще спре да се събужда, ако си търси вода или биберон.
Жасмин, моят син също спи по два пъти по принцип (един час сутрин и два следобяд). Понякога сам се отказва от сутрешния сън, затова пък в 19 ч. е каталясал. Ще видим как ще е в яслата, защото там на неговата възраст спят само по веднъж.
-
Raissa, Ники плюеше по много до 3 месечна възрадст, после спря.
Аз скоро и мъжа ще заудрям - имахме желязна подготовка за сън - вана, кърмене, слагане в креватчето и после само галене по главичката, но не и на ръце. Снощи го разнася два часа на ръце и днес познайте - Ники реве та се къса и не иска в креватчето :( Ама аз съм по-инат - не го взех на ръце, но го гушнах при мен на спалнята и сега е в "страната на сателитите".
Което ме навежда на мисълта - кой е по-инат при вас - детето или вие? Питам, защото виждам, че има семейства, в които детето е по-инат и се тръшка докато не му купят каквото иска/заведат където иска и т.н.
-
В нашето семейство и двамата не са носени на ръце.Така и не се научиха защото когато баткото беше бебе живеехме 100 човека в една къща и аз трябваше да върша всичко.С Митко сега пък трябваше на баткото да се обръща внимание и другите домакински задължения.А относно ината всички го проявяват само че според мен въпроса е с какъв характер е и детето.Митачо като много иска нещо в момента е на вълна лягане на земята и рев.Аз обаче примерно нямам как да му дам верото за което реве,защото ще се отрови и му отвличам вниманието с друго.Той се води,което е добре.Междувременно докато мия чинии обяснявам и говоря че това е отровно и т.н.
А иначе не знам.Примерно ако поиска нещо което не можеш да му дадеш и да искаш не можеш пък то да се инати и реве колкото иска...много дълго стана :D
-
Вени, виждам че момичетата са ти отговорили, но и аз да си кажа. Детето е все пак на 6м., то трябва да има три сънчета през деня, моите и двете деца спяха по три пъти до към 9-10м. А относно храненето вечер и това е нормално, Елена я кърмих до 1г. и през целия този период тя си се будеше по 1-2 пъти на нощ за да цоцка :wink: Това с даването на водички и сокчета вече мазоли ни излязоха тук да повтаряме че не се прави нощем, ти като си гладна вода ли пиеш? :wink:
А за носенето на ръце аз имам особена теория, че детето не можеш да го научиш на нещо което не иска. Деси я приспивах на ръце до 5.5м., след това сама се отказа, а преди това ей бога ми ако някой можеше да я приспи по друг начин голяма почерпка давах :lol: елена никога не е заспивала на ръце, тя си обича креватчето, ляга, хваща някой за пръста и за минута и половина е заспала. Така че децата са различни, аз дете не мога да слушам да реве, никога не съм оставяла да се дере с часове в креватчето, защото видиш ли "така трябвало".
-
Храни се 7 пъти на ден, а трябвало 6...
няма такова нещо "трябвало". храни се, когато е гладно. моят син се хранеше по 7 пъти до 3-месечна възраст. няма да го държа гладен, за да е доволна педиатърката.
И моето така, това беше и една от причините да сменя педиатърката. При нас изречението беше "Ма погледни го, той, ще стане сумист, как може да го храниш по седем пъти на ден". С малкото пояснение, че моето дете се роди 2700 гр.Което ме навежда на мисълта - кой е по-инат при вас - детето или вие? Питам, защото виждам, че има семейства, в които детето е по-инат и се тръшка докато не му купят каквото иска/заведат където иска и т.н.
Жаси, ще си говорим пак като детето ти стане на годнка, две или три /до тук съм стигнала лично аз/...Обърках се от теории за бебешки пубертет и прочие идеи, даващи обяснение за поведението на мъниците. Според мен не става въпрос за инат, а за установяване на някакви рамки и граници, които във всяка възраст с нейните специфични особености, детето пробва да премине. Да си призная, аз лично не мога да намеря златната среда, но и не претендирам, че съм перфектен родител.
-
Stefiz и аз не съм давала сокчета/водички/чайчета нощем, но брат ми сериозно ме стресна днес. Според него, ако продължавам така, сън няма да видим, в ясла няма да се присподобим, ще продължи да се буди и след 3 годишна възраст за мляко, ще му объркаме биологичния часовник...с две думи, такова зло му правим с това, че не сме му създали железен режим, че в един момент започнах да се усъмнявам в себе си. Ако ми го говореше майка в градинката бих го подминала, обаче те имат две деца и ме стресна.
lady_11 аз съм била много изявен бебешки пубертет. Един път съм духнала на плажа, защото никой не е искал да ми купи сладолед, нашите са позеленели, два часа не са ме открили :oops: Накрая са ме намерили...пред количката за сладолед :oops: Та въпросът за ината беше по-скоро, защото искам да разбера различни мнения и гледни точки.
-
Добре де Жаси, брат ти какво предлага ? В смисъл, как го е направил този режим ?
Аз мисля че самите деца са се нагодили...
Наистина не си представям, като ревне детето в 3-4 посред нощ, да речем, какво можеш да направиш ?
Аз за моето дете знам, ако не и дам да яде, ще реве докато издържи, после ще заспи от умора...и като събере малко сили пак ще ревне .
Педиатърката казва, че с нощното хранене съм и създавала условен рефлекс и после нямало да има спиране...А нея, колкото и да ме дразни, не мога да я сменя, понеже е леля на мъжа ми . Има си доста плюсове освен минусите...идва у нас когато я повикам и ако имам някакви въпроси е повече от подробна.
Аз обаче предпочитам да питам вас, понеже ... ясно.
-
Хех, Жасмин, децата са различни, имат различен метаболизъм, най-малкото и усвояват храна по различен начин. Ако детето се буди от глад, и на челна стойка да му стоиш, все тая, то пак ще е гладно. А и всички дето коментират, са много отворени, ама в къщи си правят каквото си знаят и не се съобразяват с другите. Аз не мога да си представя да ми реве детето от глад, пък аз да се опитам да спя или да го игнорирам 8O Винаги съм се водила по двамата, те сами си направиха режима.
Ей я Джам, да ти каже и тя, нейн Марти се будеше преди време да яде по късни доби. А и понякога шишетата с мляко са си за успокоение на децата, освен глада.
Води се по детето си и спри да слушаш глупости :wink:
Раиса, Мила спря да се буди за храна на 4тия месец, нощното ядене само отпадна. Батко й около нтория месец. Те сами си правят режимите и вярвай ми, има отказване :wink:
-
Жаси и аз да те "успокоя" :lol:
Митака пиеше до почти две годинки поне по два пъти на нощ-литри.
Мислила съм си дори, ако сънена и в бързината му направя млякото
с някоя по силна напитка от тези на баща му дали няма да реша проблема,
това последното е за брат ти! :lol:
Махнахме шишето, да е жива и здрава баба му (тя спеше при него тогава като се роди Калина),
и една измислена катерица дето отнесе шишетата, с много говорене и гушкане станаха нещата.
Сега си спи човека по цяла нощ и хич не мисли до първи клас да се буди.
Калина спрях да кърмя на 11 месеца и сама спря да се буди нощем,
като казвам спря, означава 3-4 пъти, пробужда се разбира се и сега,
но приготвям вода за 50-60 мл мляко и ако се събуди давам успокоява се и заспива.
Днес е деня на християнското семейство и младеж!
Хубав и спокоен празник днес!
Бъдте здрави и благословенни вие и семействата ви!
Обич, разбирателство и слънчеви дни!
-
и двете ми деца кърмачета са ставали на по 20-30 минути понякога /в периода на зъбоникнене/, не зная какво е това пълноценен сън откакто са родени, но пък в момента в който са отбити и двете почнаха да спят "като пънове" по цяла нощ
изключвам моментите на зъбоникнене, или като са болни, когато се будят заради дискомфорта на тези състояния
Преслава например вчера спа на обед само половин час /бяхме на разходка, а тя не може да спи навън/, после заспа чак в 6 до към 8 и половина едва се надигна, но заспа преди кака си, която спа от 3 до 6 /уж съвсем нормално време/, децата са ми много различни в това отношение
майка ми натяква, че "нейните деца заспивали в 8:30", какво било това Стефкиното заспиване след 12, е повярвайте ми не съм я щипала да ми прави компания вечер, щото не ми се е спяло, и до ден днешен си е такава
Честит празник на всички, повече любов в сърцата и усмивки по лицата
-
За нощното хранене,Митко преди седмица спря да си търси сам млякото в 5 сутринта.Никога не ми е минавало през ума да се вкарвам в приключения и да му го махам.По лесно ми беше да стана за 5 мин. да го забъркам след което се заспиваше веднага.И аз спокойна и детето спокойно.едни по рано,други по късно,но идва момента на отказването без драми.
-
Моята дъщеря е кърмена до 2 години и месец, два. До около година и три, четири месеца се будеше задължително по един два пъти на нощ за сукане, както и 40-тина минути след заспиване нощен сън с рев. Този период просто си отмина, тя продължи да си суче със същата интензивност, но просто спря да се буди. Т.е. моят опит сочи, че нощното будене не беше пряко свързано с хранителния й режим.
-
Жасмин, аз само не разбрах що слушаш другите :lol: Това си е твоето дете и ти най-добре усещаш от какво има нужда детето.
Моята дъщеря се будеше по 3-4 пъти на нощ и изпиваше до 1 литър мляко през нощта до 2 години и три месеца. Тогава Дядо коледа и донесе приятели, които да я пазят докато спи, но това съвпадна и с израстването на последните за възрастта кътници. След това престана да се буди. Сега се буди само като е болна или като й се пишка.
Ще се наспите и вие, ама няма да е скоро. :D Свиквай с това. :wink: А пък за инатите, ти още нищо не си визяла, почакай и пак ще си говорим. :lol:
-
Моята дъщеря е кърмена до 2 години и месец, два. До около година и три, четири месеца се будеше задължително по един два пъти на нощ за сукане, както и 40-тина минути след заспиване нощен сън с рев. Този период просто си отмина, тя продължи да си суче със същата интензивност, но просто спря да се буди. Т.е. моят опит сочи, че нощното будене не беше пряко свързано с хранителния й режим.
А, все едно за Момо си писала. И аз така мисля - не винаги голямото дете се буди нощем, защото е гладно. Но за бебе на 6 месеца вероятността да е гладно е голяма. Момчил спря да цока нощем, след като започна да яде повечко на вечеря - после само за приспиване и след това чак на сутринта търси мляко.
Вени, тая твоя свекърва явно има доста трески за дялане. Не й се връзвай :D
Раиска, радвам се, че се кърмите :bighug:
-
Мармотче, съжалявам за ужаса, който сте преживели, представям си милия ви татко какво му е било, докато извади децат и се убеди, че са добре :( дано никога повече нямате подобни инциденти!
Хайде и аз да се изкажа за нощните будения :) Жасмин, брат ти много ми напомня жената на брата на мъж ми - и те са с две деца. Една голяма лекция ми изнесе как ние сме виновни, че не ни спят децата нощем, а тя нейните ги е научила. Децата са много различни, едни имат здрав сън, други не, едни хапват с охота, други - едвам ги нахранваш и т.н. Ами нейните деца съм била навремето свидетел как в шумно заведение заспиват непробудно и нищо не може да ги събуди. Моите едно одеалце да им метна и са събудени. Едва ли тя ги е научила има някакв азаслуга за здравия им сън, ама така си мисли.
Още примери ще ти дам с две приятелки. Едната много организиран човек, с първото дете само ми разправяше как не може тя да зависи от детето,а то от нея трябва, и наистина детето спеше и се хранеше като по часовник. Сега второто й дете обаче не го интересува колко е часът, нощем ли е, ден ли е - звъни и ме пита къде бъркала, че сега така станало. Еми никъде не бърка, просто децата й са различни! То, ако беше до научаване и приучаване - както е "научила" първото, щеше да научи сега й второто, нали? Колкото до другата ми приятелка - първото й дете, при все че беше изключително кърмено, много рано само отказа нощното хранене. Второто й дете, което беше на АМ, сега е над година, но още пие мляко нощем. Ще ти предам думите й - "преди, като ми кажеше някой, че нямало как да не даде през нощта мляко, защото детето му много плачело и аз казвам - е колко пък чак толкова може да плаче? Е, сега видях колко може."
Моят опит - дъщеря ми започна да заспива в нормално (що годе) време, с нормално заспиване, с нормален сън на три години. През цялото това време аз правих какви ли не опити да я "науча", безуспешни разбира се, в един момент детето само започна да спи. Второто ми дете е два пъти по-голямо от твоето, но както описваш как стоят нещата със спането - е, ние се будим много по-често от вас :wink: И аз нормален сън не знам какво е от почти 4 години, но това е положението, все ще дойде момент, когато и ние ще поспим! Какво научаване, какви 5лв - еми нека, който много разбира, да дойде да ми научи бебето, да видя какви резултати ще постигне!
А, и още - както казах, дъщеря ми започна да спи нормално на 3г, през този период на нощно будене тя е боледувала сериозно само два пъти и е била едно много здраво, весело, пълно с енергия дете - така че теорията на брат ти куца, спри да слушаш околните.
-
Момичета, възползвам се и аз от съветите ви към Жаси :)
Жаси, и аз мисля, че не трябва да слушаме другите толкова. На мен постоянно се опитват да ми налагат някакви идеи относно обличането, храненето и спането на бебето. Но, аз категорично ги отхвърлям. Това страшно много вбесява съответните хора, понеже те си мислят, че знаят всичко, и се започват едни още по злостни атаки. Била съм постъпвала лошо, че съм била "научила" детето да заспива на ръце. А бебето ми е само на един месец и има колики. Как да я оставя да се дере в кревата, като я боли. Естествено, че ще я гушна и ще направя всичко възможно да и помогна. Каква майка съм иначе!
Почти са ме докарали до състояние на лудост, но няма да се дам. Пожелавм ти успех и ще се чуем! :)
-
:D Цвети, още си спомням как пламено ме убеждаваше на скайп, че ще е за мое добро да науча Стефания да спи в кошарата, за да мога аз да съм бодра за работа на другия ден :lol: :lol: :lol:
-
Ей аман от "доброжелатели и мозъци" в тая държава бе, до като има кой да им се връзва, тая практика ще си съществува още дълго време. Аз все още съм лоша жена, сигурно и за дълги години напред ще съм пак така, но не ми пука. Няма да позволява някой друг да взима решения, относно детето ми, как ще си го гледам, обличам, кога и как ще го храня, кога ще играе, кога ще учи, абе въобще НЕ позволявам да ми се дават акъли ... /на каква за заприличах :D 8)/ Преди не го оценях, но сега си давам сметка, че като се вбесявах на съвети и предложения от сорта на коментираното до тук, на практика бях изключително нервна, което нямаше как да не се предаде и на детето, така че имайте и това в пред вид. Няма лошо и да ги изслушате гореспоменатите и дори и съгласите с тях, а всъщност правите това по ваше вътрешно убеждение, без да влагате излишни нерви. Така и вие сте добре и детето/децата също. С времето ще отсявате и оценяте компетентните съвети.
-
Мармотче, дано това ви приключение е последното. Важното е, че е завършило без последствия.
И аз като мерудия на всяка манджа да се изкажа :lol:
Моите деца пиеха мляко през нощта до годинка и 8м. Отказаха го сами - разболяха се от гадния вирус с повръщането и през нощта и малко да пийнат - повръщаха, явно се изплашиха и сами спряха. Преди това какво ли не съм правила- вода, гушкане и т.н., ефект никакъв, дори започнаха да се будят още повече. Сега не пият мляко, но това не означава че спят по цели нощи. Броени са нощите, когато някой не се е будил (обаче другия компенсира) - то не е пълнене на чашите вода, стават да пишат, дори съм имала и повиквания в 5 сутринта, за да четем "на дядото къвичката" или да караме влака. Кой влак и къде да го караме не е ясно, важното е да сме в железниците :lol:
Ох, а за ината, ние сега сме във вихъра си явно. Сега успявам да ги укротя само покрай новите книжки - Дядо Коледа ги гледа оттам и като не слушат няма подаръци :wink: Иначче вече си знаят, ако реват от инат, сами си отиват в другата стая, докато се нареват. Много съм доволна, хем не ми реват на главата, хем много бързо приключва ината. А за навън, досега не сме имали инциденти, но винаги чантата ми е заредена с бисквити, ако видя че към инат отива работата, с 1 бисквита всичко свършва - дай ни ядене и мълчим :lol: :lol: :lol:
-
Мерси за съветите момичета :)
Както казах, думите на брат ми, че ние сме родители, ние решаваме, но това НЕ Е нормално ме стреснаха. Той си оставя ние да решаваме, защото сме "по-странно и откачено семейство", затова реших да се посъветвам с вас.
Днес бяхме заети и го оставихме за 3-4 часа на свекито, което се възмути, че детето ядяло малко. Днес на Ники не му беше ден за храна - запозна се с куче и коте :lol: Да ви кажа, те бяха по-уплашени от него.
-
:D Цвети, още си спомням как пламено ме убеждаваше на скайп, че ще е за мое добро да науча Стефания да спи в кошарата, за да мога аз да съм бодра за работа на другия ден :lol: :lol: :lol:
ох, моля ти се, много добре помня :oops: :lol: даже съм се самоцитирала неведнъж в темата какво съм мислила преди и какво сега - както пише в една книга "преди имах поне три теории за това как се гледат деца, но нямах деца, а сега имам три деца и нито една теория" (може да бъркам бройката де, ама смисълът е ясен :))
и едва ли ще забравя как пламенно те съветвах, защото скоро след това си дадох сметка, че повече никого няма да наставлявам как да си гледа детето, кое е редно и кое не.
малко и за носенето и приучаването на ръце - никога не съм си оставяла бебето да се дере, щото да не се научи все да го нося. даже напровтив, и двете ми деца умишлено често ги разхождах из къщи, носейки ги изправени в мен, с такъв интерес пулеха очички, в крайна сметка няма само да лежи и да гледа тавана. ами нито едно от двете не се "научи" на ръце - като стане активно едно бебе и почне да пълзи и иска всичко да пипне много ще иска да ти стои в ръцете! имам приятели, които много стриктно спазваха съветите да не си носят детето на ръце, то пък нямаше нищо против и 7-8 месеца си отлежа, до към 10я месец крачетата му бяха като кашкавалени - опреш ли ги на твърда повърхност, изобщо не реагираха, а се подкосяваха. педиатърът им препоръча по - често да го държат изправено и тренират крачетата, след няма и седмица детето вече отскачаше с крачетата.
-
Теории много, "умни" глави още повече, но когато човек се води само и единствено по своята преценка и вътрешно усещане как да гледа и възпитава децата си, според мен, намира правилния начин :) Преди да имам деца бях чела, чувала и т.н. за майчиния инстинкт, ми ей богу, не вярвах да съществува такова чудо..., а сега вече вярвам и го следвам сляпо, така да се каже :wink:
Спокойствие момичета, това е най-важно и за вас и за децата, ако това постигнете, поне на 50% битката е спечелена :lol:
-
аз не се сърдя на съвети по принцип, напротив- слушам, чета и преценям кое мога да приложа в нашата ситуация
ей сега например Теда на Дани джей ми същинска Стефания, ей какво ли не я правят това дете е решило, че 1 часа е нормално заспиване за нощен сън
дето се вика- дежа вю получавам :lol: :lol: :lol:
-
аз не се сърдя на съвети по принцип
а, не исках да прозвучи така :)
просто наистина съм запомнила ясно този случай, защото той ме накара да си дам сметка колко различни са децата и как две деца в една и съща ситуация могат да имат съвсем различно поведение. и оттогава не си позволявам на никого да давам ъкъл :wink:
да не гоеорим, че много преди да имам деца, видех ли тръшкащи се такива, цъках колко са невъзпитани и какви са тези родители :lol:
-
хахах, това е култово просто
колко пъти съм си викала при вида на майка с ревящо дете, видимо бързаща да се прибере- е хубаво де, толкова ли много бърза, че не може да спре и да го успокои това дете да не реве
а после колко крос-ове съм навъртяла бутайки количката с пищящо създание вътре 8)
живи и здрави да са, ще си ги търпим, минават през всякакви периоди, на нас нервите да са големи
много често като ме срещнат познати и питат- как са децата, слушат ли- предполагам, ей така- от уважение
викам- слушат ами, колкото и ние сме слушали навремето и така ми става по-спокойно, че нищо необичайно не правят децата ... просто са си деца :D
-
хахах, това е култово просто
колко пъти съм си викала при вида на майка с ревящо дете, видимо бързаща да се прибере- е хубаво де, толкова ли много бърза, че не може да спре и да го успокои това дете да не реве
а после колко крос-ове съм навъртяла бутайки количката с пищящо създание вътре 8)
живи и здрави да са/quote]
ехеее Мини сякаш аз съм го писала това :)
Цвети Андрея беше като детето на тези твои приятели че даже и след 10-тия месец й се подкосяваха крачетата щото аз бях от тези майки дето да не свикне детето на ръце за което сега съжалявам защото детето проходи сравнително късничко на 1г 2м
-
Това с ревящото и нежелаещо да се вози в колиичка бебе ми е ежедневие
последната година, сега откакто имаме захапка зайко солетите ме спасяват за 5 минути.
Мен пък ми е любимо, "аууу на годинка и още не ходи..."
Има деца, виждала съм и познавам, просто летят на 10 месеца.
И да искаш, не можеш да спреш този порив.
Аз не приемам обратната родителска амбиция и крайност,
детето не иска да стои право, иска да лази примерно,
така се чувства по-уверено и бързо, но зор за да кажем "проходи на годинка".
го бесиш едва ли не, я на каиши, я водейки го за ръце.
Митака проходи стабилно на 1г3м, една вечер както си седяхме тримата мина през стаята.
Зяпналите ни усти бяха за снимка, но кой да знае.
Сега като гледам Калина как облазва терена у нас и тя ще проходи на толкова.