www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: ollivia в Ноември 18, 2010, 13:46:01 pm
-
Записки от семинар „The Top Ten ways to cope with infertility”, изнесен на 6-ти Ноември 2010 от Anya Sizer, координатор за взаимопомощ в London Women’s Clinic. Аня е родила и двете си деца чрез асистирана репродукция, и се занимава професионално с хора с репродуктивни проблеми.
1. Подготви се
Тъй като стерилитета е както физически, така и психически проблем, е необходимо във всяко едно време да знаем как да си помогнем. Всеки човек е различен и начина за възстановяване на физическите и емоционалните му сили е различен също. Намерете време да се анализирате и да помислете какво и кой ви кара да се чувствате добре.
Намерете си информация за това срещу което се борите - книги, публикации, Интернет. Когато познавате "врага" си, той изглежда по-малко страшен.
2. Организирай си група за подкрепа
Професионалисти – освен лекуващия ви лекар, тук е мястото на хората, който са професионалисти в различни сфери за подпомагане преодоляването на стерилитета – треньори; консултанти по хранене; акопунктуристи; и други, чието професионално мнение може да ви накара да се чувствате добре.
Приятели – преценете кои от приятелите и познатите ви ще ви бъдат упора в пътуването ви, и не се притеснявайте да ограничите контактите с останалите.
Ако е необходимо - направете си списък и сигурно ще се изненадате на хората, които ще попаднат в или извън него. 8O
3. От какво имам нужда точно сега?
Животът ни е толкова забързан – лекари, изследвания, работа, семейство, че понякога в стремежа си към мечтата ни забравяме за себе си и нещата, които сме обичали да правим преди трудната диагноза. Помислете си кои са пренебрегнатите области от живота ви, които биха внесли поне малко цвят в ежедневието ви и им се отдавайте поне веднъж седмично.
4. Помагай, за да ти помогнат
Много често хората около нас незнаят как да подхождат към нас, защото сме се превърнали в супер-емоционални и деликатни същества. За някои дори самата тема е трудна за обсъждане поради липса на такъв житейски опит. След като сте си свършили работата по точка 2, намерете време да си поговорите с всеки един от списъка ви и им обяснете как се чувствате, и как и с какво точно те могат да помогнат. Всички останали са без значение и не е необходимо да им ходите на бебешкото кръщене, ако не ви се ходи. :wink:
Следва продължение...
-
Ollivia, браво за темата :D.
Аз вчера попаднах на "10 начина да се справим емоционално със Стерилитета по време на Коледните празници" и също мислех да го преведа и публикувам тук. Може след като ти довършиш темата, да продължа с другата.
-
5. Подържай семейството си като главен приоритет
Стерилитета като значение и емоционален заряд означава различни неща за жената и за мъжа. Различава се и начина, по който се приема и преживява. Затова не бързайте да съдите партньора си, че не ви подкрепя достатъчно или не се интересува достатъчно за това, което ви се случва. Говорете спокойно за нещата и се опитайте да обсъждате всяка нова информация според възприятията на партньора ви. Не се измъчвайте, ако на него му е по-лесно да не знае подробностите, важното е да изчистите този момент, за да не натоварвате излишно връзката си. Ако все пак чувствате, че не ви е достатъчна тази комуникация, споделете с него как се чувствате и може да намерите заедно компромисно решение. Не се затваряйте в себе си и оставяйте партньра си да гадае, това може да влоши ситуацията. В краен случай, потърсете професионална помощ от семеен терапевт.
6. Помни коя си
Много е важно да не забравяте, че не сте само папка с пореден номер в клиниката по стерилитет. Не позволявайте да се държат така със вас – задавайте въпросите си без да се стеснявате, не напускайте консултацията преди да ви бъде отговорено и да се почувствате спокойна. Изисквайте от лекарите това, за което им се плаща независимо дали финанирате сами или Фонда е поел разходите ви.
7. Запази/ възроди чувството си за хумор
Не забравяйте, че небето е винаги синьо, дори когато е покрито със сиви буреносни облаци. С малка шега и лека усмивка ще ви бъде много по-лесно да приемaте и преодолявате лошите дни през пътуването ви по пътя на стерилитета. Използвайте щастливите си спомени, за да се опитате да си възвърнете спокойствието и ведрия поглед. Визуализирайте мечтите си, за да се почувствате по-добре.
В една клиника /не съм запомнила коя :oops:/ бил направен експеримент с жени след ембрио трансфер. Били разделени на две – на първата група не били предписани каквито и да е специфични инструкции, а втората група трябвало да посещава групови занимания с Клоун. Резултата бил 19% срещу 38% положителни тестове за бременност. Смейте се до забременяване! :P
8. Правилото 80/20
Когато имаш дългосрочен труден проблем за решаване е много трудно да успяваш ефективно с ежедневните си задължения. В главата ти се въртят непрекъснато резултатите от последните изследвания или коментарите на доктора по повод бъдещата стимулация и някак пустия финансов доклад все не излиза. Затова организирайте си всеки ден време, през което да мислите за проблема си. Дайте си 20 минути, през които нищо друго няма да е важно освен ВИЕ и проблема ви. И не забравяйте да се възнаграждавате за усилията, които полагате! :wink:
9. D.A.S.A
Набележете си целта и я следвайте, но си представете по-скоро като дългосрочно пътуване, а не като една спирка. Ако не усетите как сте стигнали до края, ще бъде само във ваша полза.
Д – не успях да го запиша
А – активно следвайте пътя към целта си
С – следете какво се случва и анализирайте
А – адаптирайте се според обстоятелствата и не им позволявайте да ви откажат
10. Бъди добър/ добра към себе си
Бъдете състрадателни към себе си и не се обвинявайте за минали, настоящи или бъдещи постъпки. Вината е като плевел – допуснете ли я, ще ви изконсумира целите. Усмихвайте се повече и се обичайте! :D
Извинете ме за сухото поднасяне на материата, но явно паметта ми не е чак толкова добра, колкото предполагах :oops: Дано поне ви информацията ви бъде полезна :wink:
Като цяло рефрена на всеки един семинар, който посетих беше „Върни си контрола върху ситуацията!”. Лесно е да се каже, да видим дали ще успеем да го направим.
-
Врабчо, предавам ти щафетата :wink:
-
Ще изкажа една малко по-различна гледна точка:
1. Етикета "стерилитет" е неправилно избран от медицинските специалисти от гледна точка психологическото му влияние върху пациента. Този термин звучи някакси отчайващо, дефинитивно и определено на мен ми бърка в психиката. За мен проблемното забременяване (правилният според мен термин) е сложно влияние на много физиологични/здравословни/психологически фактори както при мъжа, така и при жената. В крайна сметка пациента трябва да разбере, че липсата на бременност е един сложен медицински логически пъзел от диагнози, симптоми и изследвания. Като винаги има един момент на "късмет", защото не всичко все още е познато на медицината.
2. Аз не съм съгласна, че трябва да натоварвам близките си с моите здравословни проблеми. Не стига че отделям голямо време в търсене на доктори, записване на часове, ами и да "разнасям" тази негативна енергия извън себе си изживявайки отново всичко, според мен по-скоро ме натоварва излишно. Аз лично споделям в резюме и винаги се опитвам да звуча позитивно.
3. Докторите - много важна част - според мен девизът тук е: искайте логично обяснение за това какво се случва. Изисквайте да се спазват процедурите и протоколите за лечение, диагностика и т.н. така както са утвърдени като стандарти. За съжаление в България не се спазват установените процедури, прескачат се "безсмислени" на вид неща, които са заложени в процедурата. Колко от вас са попълнили въпросник преди цветна снимка? А колко от вас са пуснали всички или почти всички изследвания за разните му гадинки преди цветна снимка?
Аз лично емоционално ще се справя със проблемното забременяване в момента в който забременея. Като междувременно се опитвам да не превръщам това във идея фикс.
Друго нещо, което мен лично ме влудява е, че клиниките по стерилитет забиват в разни абстрактни обяснения, например "имунологичен стерилитет", без да оценяват цялостното здравословно състояние на мъжът и на жената. Или при мъжът се прави само една спермограма и край. Всичко, всичко е важно в един организъм. Не трябва нещата да се гледат "на парче": матка, яйцеклетки, сперматозоиди, аууу, защо не става: сигурно "имунологична причина ще има някаква".
-
Моите слаби места са т.5 и т.8.
Има моменти, в които просто губя всякаква връзка с мъжа си :(. Обвинявам го, че не е достатъчно информиран, че не знае неща, които аз бих искала да знае. Нямам никакво желание да му обяснявам каквото и да е, защото имам чувството, че не ме разбира. Трябва просто да изчистя този момент с подробностите, защото наистина натоварвам връзката ни. Въпросът е как?
И другият основен проблем, че не мога да организирам времето си. Единствено в главата са ми изследвания, процедури и т.н. :( Въобще всичко се върти около това, което от своя страна изпива енергията ми и разбира се ме кара да се чувствам ужасно. Тук вече имам идея какво да правя.
По-късно ще се включа с другата статия.
-
Хм,това с организацията на времето е и мой проблем.Засичам се ,че в последните три години планирайки отпуската си аз я съобразявам единствено с посещенията си в клинката и нямам нито един ден прекаран в почивка или взет за нещо друго освен ходене до София.Направо понякога се чувствам изгубена по пътя към мечтата си :(
-
И при мен някои точки куцат :?
1. Подготви се
Информираността винаги е много важна, не случайно казват, че "знанието е сила".
Много е подтискащо, стресиращо и на моменти даже парализиращо да те е страх от неизвестността. В борбата със стерилитета такива моменти са неизбежни (според мен), но знанията в тази насока определено ги свеждат до минимум.
В голяма част от случаите - има проблем има решение, само трябва да потърсиш отговорите.
Имаш проблем, питаш и търсиш информация, знаеш решението, много по-лесно ми е да се справям с психологическата страна на стерилитета като следвам това.
2. Организирай си група за подкрепа
И тук мисля, че добре се справям :wink:
Е, списък не съм правила, но по правило един такъв е много полезен :wink:.
3. От какво имам нужда точно сега
Тук да си призная ми е трудно :? Време за себе си и за приятни нещица отделям, но си мисля че никак не е достатъчно. Основно се свеждат до посещение при фризьора, купуване на козметика, малко шопинг, разходка с приятели, малко на гости по семейно... но си мисля че е крайно недостатъчно. Явно ми трябва и списък "Приятели с които не е позволено нищо друго освен забавление" :)
4. Помагай, за да ти помогнат
С годините все по-малко се притеснявам да обяснявам за проблемите си, а желанието да помогна на някой друг в подобна ситуация все по-голямо.
Хората извън списъка от т.2 са малко, но и се въздържам от чести срещи :wink:
5. Подържай семейството си като главен приоритет
Имам ясен и точен отговор от страна на съпруга ми - Каквото зависи от мен ще го направя, но не искай от мен да знам всичко с подробности, да идвам всеки път с теб като си на преглед или като правиш изследвания.
Дори и когато нещата са ясни, не значи че ми е лесно, мисля че вече съм го приела и не се старя да го променя, но на моменти много ми тежи. Може би е много егоистично, но малко повече заинтересованост от негова страна ще ме накара да се чувствам по-добре.
Разбира се това не значи, че въобще не си говорим на темата, но често на въпрос "Как мина при лекаря?" отговор от мен - " Ами пак не са наред нещата, нищо няма да правим" или "Всичко е наред" е достатъчен. Говорим повече ако съпруга ми изяви желание или пита за подробности, тогава се опускам и тръгвам до говоря :), използвам пълноценно момента да си кажа всичко :wink: и определено точно в този момент той слуша, опитва се да разбере и да запомни, но иначе...все едно не ме е чул. Намерил си е своя начин да се справя с проблема, а именно да не се задълбочава и се опитвам да го уважа.
6. Помни коя си
Ако не бях толкова притеснинетелна щеше да е и по-добре, но се старя да използвам максимално часа при лекаря :)
7. Запази/ възроди чувството си за хумор
То чувството ми за хумор и преди не беше във върховна форма :lol: ама от усмивки го докарвам :wink:
8. Правилото 80/20
С разпределението на времето...трябва да положа огромни усилия, това ми се струва много трудно, май само на работа усмявам да сведа до минимум мислите за проблема, но в свободното време :?
9. D.A.S.A
Аз нали все имам план :wink: и без такъв не мога...все изпълнявам някакви точки :lol:
10. Бъди добър/добра към себе си
На този въпрос не ми изплува бърз и ясен отговор, замислих се... не мога да съм категорична... но за да съм искрена, мисля че изпитвам мъничко вина, не я допускам да определя действията ми, мечтите и желанията, но мога да бъда и по-добра със себе си.
И в заключение за себе си стигнах до извода, че колкото и добре да се справям с някои от точките, то толкова тези, в които основния елемент съм аз и моето по-леко и "безгрижно" пътуване по пътя на стерилитета, куцат. Имам още да търся правилния начин да балансирам между живота който тече сега и мечтата за която се боря, за да не пропусна ценните неща от него.
-
Аз също май имам пропуски в т.5. Понякога ми се иска мъжа ми да е по съпричастен към това, което се случва, направи ли го обаче се дразня на това колко е неинформиран.
-
10 Начина да се справим емоционално със Стерилитета по време на Коледните празници
http://theadventurouswriter.com/blogbaby/10-ways-to-cope-with-infertility-over-the-holiday-season/ (http://theadventurouswriter.com/blogbaby/10-ways-to-cope-with-infertility-over-the-holiday-season/)
1. Дайте си почивка
Това изисква дисциплина и вместо да се фокусирате върху проблемите свързани със Стерилитета и тяхното разрешаване, колко много искате бебе или напрежението, което поражда проблемът в отношенията с вашия партньор, дайте си малко почивка! Заминете извън града, в който живеете; станете доброволци в някоя Коледна инициатива или научете повече за Коледните традиции на различните култури.
2. Бъдете духовно свързани
Останете свързани с Господ или Буда, или в когото и в каквото вярвате. Отделете време да вдишате дълбоко въздух и да се помолите или просто да седнете на пейка в парка. Ако сте изгубили връзка с вашата душа или с вашия Дух, ще откриете, че да се справите емоционално със Стерилитета е невъзможно.
3. Поемете чист въздух
Колкото по-активни сте навън, толкова повече енергия ще имате, за да се справите със стреса. Вдишването на чист въздух ще помогне на мозъка ви и ще даде повече енергия на вашето тяло, така че карайте ски, сноуборд, пързаляйте се с шейна или просто се разхождайте. Бъдете здрави по време на празниците, което означава да сте заети с повече физически упражнения.
4. Започнете нови традиции
Един от начините да „слезнете от влакчето на Стерилитета” е да скъсате със старите празнични традиции и да сложите началото на нови. Вместо да отидете при своите близки за празниците, обмислете да ги поканите вкъщи. Вместо да се карате с тях, забравете старите спорове и не си помисляйте да започвате нови. Измислете нещо оригинално за подарък за вашия партньор – например екскурзия, вечеря в хубав ресторант, билет за предпочитано мероприятие.
5. Бъдете подготвени
Ако се опитвате да се справите емоционално със Стерилитета от известно време, вие знаете че едни и същи хора, задават едни и същи въпроси. Намерете начини да се справите с неловките въпроси. Не се ядосвайте, ако за хиляден път ви попитат защо не сте бременна все още... Изместете въпроса като отговорите незабавно, че все още не сте „позабременяла”. Бъдете самоуверени и подготвени за тези въпроси.
6. Поглезете себе си
Отидете с приятели на спа или направете нещо за себе си вкъщи. Отидете на маникюр, педикюр, масаж, почистване на лицето и се подгответе за Празниците. Да поглезите себе си е добър начин да се справите с депресията.
7. Спете достатъчно
За да сте в добро здравословно състояние и за да бъдете щастливи, бъдете сигурни, че сте си осигурили такова количество сън, от каквото имате нужда. Отделете си време за дрямки през уикендите. Колкото по-отпочинали сте, толкова по-лесно ще се справите.
8. Бъдете обградени от достатъчно светлина
Ако се борите със Сезонно емоционално разтройство (SAD) или депресия, уверете се, че около вас има достатъчно светлина, дори ако тя е в затворени помещения. Обмислете закупуването на излъчваща кутия или търсете естествени начини да облекчите зимното мрачно настроение. Това ще намали стреса и ще подобри вашето настроение.
9. Правете това, което обичате
Спомнете си какво обичате да правите – какво ви кара да се чувствате щастливи, здрави, спокойни – и намерете време за него. Пейте, танцувайте, четете, пишете, рисувайте – правете каквото и да е, стига то да ви кара да се чувствате емоционално здрави. Включете и вашия партньор, защото като двойка, бореща се със Стерилитета, вие се нуждаете от повече смях и радост. Прогонете чувството на вина и очакванията на другите хора, и останете свързани със сърцето си!
10. Открийте смисъла на Коледните празници
Какво означава Коледа за вас? „Свържете” се отново с вашите стари чувства на радост, спокойствие, щастие и смях. Разглеждайте ваши стари снимки, четете разтоварващи книги, гледайте разтоварващи филми, отидете на църква. Направете така, че каквото и да означава Коледа за вас, да ви помогне да се справите емоционално с проблема.
--------
Така е лесно, въпросът е как да пренесем всички тези съвети в реалността, когато в сърцето ни е пълно с тъга... За мен отговорът се крие в изречението, което си позволих да подчертая.
-
всичко е много добре подредено, но.........
през последната година се опитах да забравя за всичко и наистина прекарах прекрасно лятната отпуска. след това дойде време за опит, но въпреки това отново преди опита се отдадохме на почивка по идея на мъжа ми - той винаги е до мен, но не се вживява така, както аз. е починахме си, около 9 месеца от живота ми минаха като по любовните романи, но уви .....мина опита и края на моята приказка за 2010 г. не бе добър.
надявам се започвайки от нулата през 2011 г. и чакайки новите прегледи и изследвания до тогава да се насладя на една незабравима коледа с човека до мен и всички, които ме подкрепят и ме мислят. сега е момента да си намеря хоби, да започна диета и да се сложа във вид, удобен за "логаритмуване" с идеята детето да ме хареса щастлива и променена и да дойде преди процедурите от 2011 г.
-
Абе всичко е много хубаво и много вярно, обаче, прилагането е доста трудно. Основно по финансови причини, разбира се и не само, не за всичко се иска пари, но за повечето изброени методи.....Е, западняците имат друг стандарт, та там сигурно не е толкова сложно, но при нас е. Не искам да звуча цинично, ни най-малко. Но истината си е истина - повечето от нас влагат всяка свободна стотинка за процедури, изследвания, лекарства. Планираме отпуските си за поредното посещение при доктора или за поредния опит. Какво ти спа, какви ски, екскурзии и прочее. Отделно, че някак нямаме желание за нищо. Както казва Врабчо, сърцето ни е пълно с тъга. За да постигнем целта на тези лекции, трябва да изгоним тъгата, а за да я изгоним, трябва да постигнем целта на лекциите :lol: Омагьосан кръг.
Но не е невъзможно де, просто е много трудно и изисква много време и сила на духа.
-
сега е момента да си намеря хоби, да започна диета и да се сложа във вид, удобен за "логаритмуване" с идеята детето да ме хареса щастлива и променена и да дойде преди процедурите от 2011 г.
Да, и за мен един от начините е задължително да имаме някакво хоби. Нещо, което правим с удоволствие и ни кара да бъдем спокойни, макар и за час-два.
Мина, прегръщам те. И вашата приказка ще има хубав край!
-
Всичко това е прекрасно написано,само че на книга . А какво да правим когато трябва да се сблъскаме с неизбежната ситуация . Като например всичките ви причтелки са родили не по 1 а по 2 деца .Срещате ги на улицата случайно как да ги подминете неможете ще трябва за пореден път да се сблъскате с вашата жалка природа която на тях е дала това което на вас не дава.
Или Коледа е Всички роднини -заедно сте вашата снаха чака първото си дете скоро а вие се стискате да не заплачете след поредния неуспешен опит и оплетени в хиляди имунологични и генетични здравословни проблеми душата ви се стяга като чуете как примерно снаха ви разказва как е минал прегледа при гениколога и колко много е пораснало бебето и колко бил палав/а и т н.
Та каква Коледа е това .Отрова .
Или късмета от баница за дете никога не се пада на вас.
Или Отивате на работа и всеки ден се налага да слушате вашата колежка която скоро е родила и понеже от колежките ви само вие не сте . Стоите като аутсайдер докато другите се суетят и хилят около нея и разказите и за детето.
Ще си намерите всички тези хобита за които писахте само за много кратко време те ще ви закрилят от депресията на стерилитета до поредния неуспех а после .
Не Мили Момичета не това е начина за справяне много хубав съвети ама шаблонни има хужда от справяне в всяка ситуация.. Как??
-
Zarina, не съм съгласна с теб. Животът продължава, не трябва да изпадаме в самосъжаления и озобление, а трябва да се радваме на живота с неговите малки неща.
Лично на мен не ми пречат нито приятелките с деца нито колежките, винаги съм участвала в разговорите и дори за миг не съм помисляла да подмина някоя от тях. Знам, че има надежда и макар да съм се отчайвала често бързо ми минава.
Благодаря на момичетата за готината тема. :D
-
Да, аз не съм се озлобила .Просто написах каква е истината а тя е такава . Също нямах време да напиша по-скоро истинските отговори за справянето със това състояние Стерилитет. Колко пъти ще си купиш нови дрехи. Колко пъти ще отидеш на екскурзия . И като се върнеш от нея дали ще си избягал от този проблем . Колко пъти ще трябва да бягаш от себе си за да немислиш за това . Естествено живота продължава. Но жените с този проблем тябва да знаят ,че едни ще забременеят и този проблем ще изчезне но други няма да могат . За това начина да се справиш със стерилитета е да забременееш и да родиш свое дете а начина да се справиш с депресивното състояние е да си осъзнаеш че имаш такъв проблем и да го приемеш .Дори да започнеш да се иронизираш сам себе си .Освен това Серилитета не е проблем ние си го прави да изглежда така,защото формираме в съзнанието си фикс идеята че трябва непременно да имаме деца а пък то нестава нали по някаква прчина.
МОжем да погледнем нещата по този начин. Например една двойка няма деца и много иска обаче всичко са опитали и нямат. Всичко друго им е наред имат си добра професия и работа добре заплатени са и тн. Изведнъж жената забременява раждат си дете -мечтата се е сбъднала обаче в страната има криза и единя остава без работа започва безпаричния проблем ,скандали и раздяла е за какво си се борил накрая Ето тук се получава стерилитет с парите. Тогава започваме да се вайкаме нчмаме пари . Да обаче липсата на дете може да се преодолее ама липсата на пари не.
-
Да живота продължава а това решава ли ти емоционалния проблем със стерилитета?. Мойте приятелки с деца също не ми пречат . Само че не си ли искала и ти да си като нея и нито веднъж ли не ти се доплака след такава среща . И не говоря за приятелки с големи деца а с бебета не е същото . Не е въпроса дали ти пречат а как го преживявяш след това.
-
zarina, радвам се на децата на моите приятелки, когато ги срещна, смея се и играя с тях. Радвам се дори на непознати бременни жени на улицата, имам желание да им честитя щастието което имат.
Прекъснах връзка с моя приятелка с която по едно и също време правихме процедури...аз забременях , тя не...след това направих мисед, но никога няма да забравя завистта и липсата на подкрепа от нейна страна. Много е жалко.
По точките май ми куца най-много т.2, много ограничен кръг приятели знаят за проблема ни...по настояване на съпруга ми, с мъжки фактор сме. Разбирам гледната му точка и се съобразявам, май съм заместила приятелите с анонимни форумски такива, но ми липсват соц. контакти.
-
Аз също мила се радвам на всички малки дечица и бременни жени дори съм им помагала
И подаръци кушувам и им се радвам истински .Вие не четете внимателно какво ви пиша вторачвате се буквално . А защо малък кръг приятели знаят за ващия проблем защото при нас е обратното Всички знаят за нашия проблем. И може би вие не искате да го кажете . Все пак Мили жени ако вие правите опити от 2 3 4 5 години за дете и все още не се е случило ,Вие нямате стерилитет .Аз си мисля че си пиша със сериозни жени които нямат деца вече над поне 8 години . И ще ми е приятно и на мен някой да ми каже и да ми даде съвет . Това което коментирате за 10 начина е типично за жени които все още не са прехвърлили 5 годишната граница на стерилитета.
-
Не, zarina, не е задължително да нямаш деца над 8 години, за да усещаш тежеста на стерилитета. И да, права си, 10 начина са само някаква идея как може да си помогнеш да се задържиш на повърхността на емоциите, които те заливат. Всеки преценява за себе си как и кое ще му подейства най-добре. А за след 8 години стерилитет мисля, че е най-добре да се търси професионална помощ, във форумите ще е много по-трудно да намериш това, което търсиш.
И все пак ми се иска да не генерализираш нещата по този начин, защото емоционалния свят на всеки човек е уникален.
... Да обаче липсата на дете може да се преодолее ама липсата на пари не.
А това изобщо няма да го коментирам!
-
Все пак Мили жени ако вие правите опити от 2 3 4 5 години за дете и все още не се е случило ,Вие нямате стерилитет .Аз си мисля че си пиша със сериозни жени които нямат деца вече над поне 8 години .
Абе, че е след полунощ в България ясно, ама да не си попрекалила с чашките тази вечер?
Извинявай спирам да "си пиша" с теб, явно не съм сериозна, въпреки сериозната диагноза с която се борим. osi_13 osi_10
-
Да проблема с парите е нерешим и това наистина неможе да се коментира тук сме на едно мнение, докато при над 8 годишен стерилитет ти е все едно.
Ама ако нямаш пари не ти е все едно .Дори и проблема със стерилитета не можеш да решиш и децата неможеш да си храниш.
Нямам нищо против че не ви харесва моето мнение .Така е то е по радикално но е най -близко до истината. Аз обаче приемам и уважавам начина по който се забавлявате Научете се обаче да уважавате и другите мнения ,колкото и неприятно да ви звучат
-
Все пак Мили жени ако вие правите опити от 2 3 4 5 години за дете и все още не се е случило ,Вие нямате стерилитет .Аз си мисля че си пиша със сериозни жени които нямат деца вече над поне 8 години .
Абе, че е след полунощ в България ясно, ама да не си попрекалила с чашките тази вечер?
Извинявай спирам да "си пиша" с теб, явно не съм сериозна, въпреки сериозната диагноза с която се борим. osi_13 osi_10
Объркала съм се вие наистина сте несериозни
-
Да проблема с парите е нерешим и това наистина неможе да се коментира тук сме на едно мнение..
Не, не сме на едно мнение!
...Така е то е по радикално но е най -близко до истината...
Това е истината САМО за теб. За себе си аз имам друга истина, жената от съседната тема има трета истина, и така. Земя широка, хора много, истини също.
-
Зарина всички са различни и гледат по различен начин на живота.Честно не можах да те разбера какво искаш да кажеш и ме хвърли в тъча с тези си изказвания.Да парите са важни, но стига да искате, стига да се разбирате ще успеете.Все пак минали сте през толкова неща и това не би трябвало да ви спре.Та кой в тази криза е добре?И извинявай, но за мен липсата на пари може да се преодолее, но липсата на дете трудно.
-
Опс, май трудно следя мисълта ти Зарина.
Както Оливия е казала - свят шарен.
Приятен ден.
-
Преди време съм пускала заключението на психолозите, с които се консултирах между първата и втората процедура. Мисля, че някои точки биха били полезни. Отнася се по-конкретно за ин витро процедурите: Преодоляване на стреса при ин витро (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=247.msg12287#msg12287)
-
Cignus, много благодаря за полезните съвети!
Относно приятелския кръг, странно как при нас така се стекоха обстоятелствата, че повечето от най-близките ни приятели имат репродуктивни проблеми.
Осем двойки на различна възраст, в различни страни, в период от около пет години насам. Три от семействата вече преодоляха проблемите, пет още ги търсят и се борят, някои благодарение на споделеното от мен.
Радвам се, че съм помагала, благодарение на наученото в Зачатие, да не губят време. Също че в общуването ни стерилитетът е редовна тема на разговор, макар и не основната. Разбирането и подкрепата от приятели много помагат.
П.П.: Броих, смятах, наложи се да променя цифрите няколко пъти. Категорично не става дума за автоселекция, тоест не сме се сприятелили заради репродуктивните проблеми... Ще почна и аз да твърдя, че поколението ни е поголовно увредено от Чернобил. :lol:
-
Аз съм съгласна със Зарина. Колкото и да не ми се иска все още не мога да се преборя с тези чувства. Разбирам думите й и не мисля че е правилно но не винаги постъпваме правилно то е по-силно от мен не мога да натисна копчето и да спра да се чувствам по този начин не мога да се радвам на празниците, не мога да стоя в офиса и да не ми е гадно защото темата е внука на колежката и дъщерята на другата - да не е правилно, но ми е гадно. Постоянно хората около теб /без да знаят за твоите проблеми/ говорят как най-голямата радост е детето им, какви бели прави какви успехи има.........и за финал изречението като имаш ще видиш.... АМИ АКО НЕ ВИДЯ????? :x
Но мисля че няма значение от колко време се бориш със стерилитета дали 1 или 10 години тя болката е една и съща.
-
Извинявай Зарина, но изобщо не съм съгласна със теб.
Не знам, колко сериозно ти изглеждаме хората тук,и с какви жени си мислиш, че си пишеш, но явно трябва да ти се изяснят някои неща:
1. Стерилитетът както знаем може да бъде по различни причини засягащи жената или мъжа, и е свързан с НЕВЪЗМОЖНОСТ за забременяване по конвенционалния начин в продължение на 1 година при редовен полов живот./медицински критерий/.
2. стерилитетът като състояние, в доста случаи няма нищо общо с броя на годините от които се опитваш да имаш дете/преди това хората обикновено не знаят, че имат проблем/
Искаш да кажеш, че аз като съм забременяла бързо след откриване на проблема ми, не съм страдала от стерилитет? За твое сведение,от както имам цикъл/който също беше предизвикан с хормони/, НЯМАМ спонтанна овулация. Та може да не съм се борила 10 години, но при мен забременяване по естествен начин,беше невъзможно. А пък ти си обяснявай, как стерилитета е обвързан с броя на годините.
Повярвай ми, не е необходимо да минат 10 години, за да се чувстваш смачкан и непълноценен.
-
Нямам нищо против че не ви харесва моето мнение .Така е то е по радикално но е най -близко до истината.
:lol: - това много ме развесели
Зарина, всеки има своята истина, праг на търпимост и набор от неща, през които е готов да мине и които не може да поеме.
За мен (имам предвид моя живот и плановете за него)например - борба над 8 години със стерилитет е нерационална, неефективна, душегубна. Затова съм организирала живота си по определен начин
За теб очевидно 8 и повече години борба със стерилитета е ОК. Затова си организирала живота си по твоя начин.
Тук не си ги мерим кой е по-прав, а кой как се справя по неговия си начин в неговия си живот.
-
Точка 5 от първа страница и на мен ми беше проблем, може би най-сериозният в несериозно кратката ми борба за дете (не се класирам за жена със стерилитет, според Зарина очевидно - 7 години, 6 завършени опита ин-витро, 3 инсеминации и няколко започнати, но недовършени процедури ;) ). Не знам защо, може би мъжете по друг начин преживяват тези моменти, а и през цялото време аз бях "водещата" фигура в начинанието. При мен беше проблемът, аз се занимавах с болници, изследвания и т.н. В някакъв момент прецених, че просто трябва да приема това отношение към нещата, защото изискването на нещо различно като реакция от страна на мъжа ми, просто щеше да нажежи атмосферата. Повтарях си, че ме обича, че прави хиляди други неща, които са важни за мен и влага много в нашата връзка, грижи се за мен и като цяло е най-добрият мъж, който съм се надявала да срещна. Преминахме през това и се радвам, че съхранихме семейството си.
Не съм чела много внимателно всички изказвания, но нещо, което много ми помогна, беше книгата на д-р Малпани, която превеждахме с други момичета от форума - на мен се паднаха някои глави третиращи проблема за Решението с главно "Р": кога да спрем, кога да прекратим борбата и да решим, че ще живеем щастливо без дете? Самият факт, че започнах да мисля по този въпрос, ме накара да се почувствам свободна. Не съм си поставяла краен срок към този момент, всичко беше много абстрактно, но в главата ми започваше да се оформя идеята, че не мога да продължавам вечно така. Впоследствие нещата започнаха да придобиват по-ясни очертания и вече имах краен срок - трябваше до 1 година да реша кога ще спра. Не се наложи да стигам до там, но знам, че се почувствах по-добре.
Друго нещо, което също ми помогна, беше да изхвърля една приятелка от живота си. Целият негативизъм, с който ме зареждаше, вината, която ми вменяваше с изказвания от сорта "Сама си го правиш, защото много си се фиксирала върху този проблем. Сама си си запушила тръбите - това е психосоматично" и т.н., ме смазваха. Колкото и да си мислим, че не ни влияят, подобни изказвания ни натоварват ужасно.
Наистина, всеки трябва да намери своя път, но мисля, че темата е много полезна.
-
Много ми е тъжно мили момичета за вас ,както и за мен самта . Аз обаче се боря с природата 14г .Минала съм през всичко през което вие сега минавате . Но намерих много упреци към мен затова реших да се отдръпна , знам че страдате но се радвам че разкрихте истинските си мисли . Незнам защо продължавате да ме коментирате след като ме обявихте някй от вса за озлобена дори че съм била пияна . Върнете се към вашата си тема Топ 10 .ходете по екскурзии може пък това наистина да ви реши проблема ,радвайте се на чуждите радости след като си нямаме наши .Така е .
Чувствата на човек в подобна ситуация минават през различна метаморфоза през годините на неуспеха . Да помага на всеки , Да се упреква , Да се озлобява кум самия себе си или близките си . Да вини Господ и да го пита защо на мен. Да се чувства празен и безмислен неговия живот ,защото всичко др си има само детенце си няма. Да се чувства някак си не на място в доста ситуации. да гледа др как се хвалят с децата си ,колко са добри какви успехи са постогнали . Кава е била първта им думичка и колко са били красиви на абутурентския си бал и тн и тн.
Когато това ви се натрупа в годините тогава ще ме разберете .Дай Боже да не ви се случва
И все пак тук не е форум за даване на морална оценка на това какво чувствам аз или вие а за споделяне и взаимопомощ и подкрепа . Е аз не намерих това от вас но дано пък Вие да сте го намерили . Аз съм убедена че всяка една от вас е намерила себе си някъде тук между редовете . Някъде измежду тъжните Коледни празници ,в безсилието да се противопоставиш между действителността и предназначението за което си създаден.
Истината е че има значение кокло се бориш с този проблем и наистина ако е повече от 10г няма как да ме разберете ,но аз и не искам това . Защото не искам да стигате до изводите до които съм стигнала аз.
Не ми тябваше много да разбера че съм се объркала в тази тема . За това Моля ви върнете си темата ТОП 10 начина за справяне с емоционалните проблеми на стерилитета . Не се отклонявайте от темата.
-
Топ 10 начина да се справим емоционално със стерилитета!
-
zarina, не се обиждай. Струва ми се, че коментарите ти звучат малко нравоучително за някои, затова реакциите са такива. А много от жените тук са преглътнали бая горчиви хапове за кратък период от време. Да не дава господ да се поучаваме една друга, понеже сме се намъчили повече, а да е защото знаем повече.
Хич не съм привърженик на Топ 10 в какъвто и да е формат, прекалено американско ми седи. Но всеки си има чалъми да се справя и да надига глава.
С голямо предимство при мен се ползва ударна доза алкохол след неуспех. След третата чаша всичко е наред. Горещо препоръчвам.
-
Зарина, толкова мъка има в думите ти и много познато и болезнено ми е написаното във всеки ред от теб (макар че моят път през стерилитета бе по-кратък) Във форума познавам много жени като теб преминали през повече от 10 години болезнено очакване, които се радват вече на едно и дори две деца. Аз вярвам, че и твоят прекрасен миг ще настъпи и имаш нашата подкрепа! Ще цитирам едно изречение от известен филм Life will find a way :bighug:
-
И все пак тук не е форум за даване на морална оценка на това какво чувствам аз или вие а за споделяне и взаимопомощ и подкрепа . Е аз не намерих това от вас но дано пък Вие да сте го намерили . Аз съм убедена че всяка една от вас е намерила себе си някъде тук между редовете . Някъде измежду тъжните Коледни празници ,в безсилието да се противопоставиш между действителността и предназначението за което си създаден.
зарина не се отказвай от форума и от нас. не е приятно да останеш неразбран особено от хора с подобни проблеми.според мен в тази тема не важно кой е прав а по скоро всеки, открито да изрази чувства и мисли. и какво толкова ако някой не е съгласен с теб , както виждаш има хора които те разбират. аз също съм попадала под лек обстрел, тук във форума, при това аз не съм особено активна.
участвам защото имам потребност от това,да чуя различни мнения,усмихвам се доволно, като видя че някой е съгласен с мен и малко накриво, когато видя ,че някой не е :D
а сега по темата ,опитвам се да спазвам четири правила , както в живота така и в борбата за дете,те са по скоро универсални.
Не приемай нищо лично
Не гадай а питай
Чистота на мислите
Прави най-доброто на което си способен в момента
Цигу , исторически и статистически погледнато , алкохола е спасил мого повече животи от антибиотика :D,наздраве!
А иначе, шегата на страна , желая от все сърце, всички да решим проблемите си с раждането на хубави, живи и здрави деца!!!!!
-
Зарина, разбирам те прекрасно, с изключение на една част, но ако попитам, и разкрия "истинските си мисли" ще се омажем за пореден път :lol: :lol:
Точка номер едно при мен беше да се съхраня аз - такава каквато съм в максимална степен. Да живея весел и радостен живот - точка номер две. Вероятно звучи инфантилно и егоистично. Вероятно е точно такова. Но за мен радостта и веселието са креативните неща ... тъгата и болката създават основата и фундамента, но стремежа към радост гради.
Много се самонаблюдавах, наблюдавах и хората около мен ... Още от началото си казвах, че за мен е важно да не измествам вътрешния си център и да избягвам обсебването до колкото ми е възможно.
Сериозно се изплаших за себе си, когато в офиса дойде колега да покаже бебето си, а на мен ми трябвахе 10 минути криене в тоалетната, дишане дълбоко, бавно броене до 100, за да се събера, да сложа фалшива усмивка и да демонстрирам радост. Жената беше на 38, имаха проблеми с мъжа и - изобщо беше мой човек и би следвало да се радвам за нея ... е да ама аз не се радвах, ами тъгувах за себе си.
Тогава си дадох сметка, че това моето не е нормално, разбираемо е, обяснимо е, но не е здравословно. Представих си тогава и точно това, което ти описваш Зарина:
Да се чувства празен и безмислен неговия живот ,защото всичко др си има само детенце си няма. Да се чувства някак си не на място в доста ситуации. да гледа др как се хвалят с децата си ,колко са добри какви успехи са постогнали . Кава е била първта им думичка и колко са били красиви на абутурентския си бал и тн и тн.
Тогава си дадох сметка, че господ може би ме е лишил от възможността да родя дете точно от моя човек или изобщо, кой знае, но пък ме е дарил с възможността да имам лесен изход. Със същия проблем във Франция напр. няваше да го имам... Така се утешавах тогава
Зарина, от сърце ти пожелавам болката и тъгата да си отидат от живота ти :lol:
-
Тогава си дадох сметка, че господ може би ме е лишил от възможността да родя дете точно от моя човек или изобщо, кой знае, но пък ме е дарил с възможността да имам лесен изход. Със същия проблем във Франция напр. няваше да го имам... Така се утешавах тогава
Прекрасен изход ,много светъл и вдъхновяващ :D
-
Единствено имам проблем с точка 10 - вината, все още се чувствам зле, че досега не съм дарила мъжа, който толкова много обичам с дете. Старая се да го преодолея, но се справям по-добре, отколкото в началото, когато се установи проблемът.
Почивам си, радвам се на живота, старая се да сведа стреса до минимум, а относно споделянето - семейството ми, приятелите ми знаят. Това не ме притеснява. Това, че шансът да имам дете е само чрез ин витро не ме прави по-различна от тях. В началото ме притесняваше съжалението, но напротив - чувствам единствено подкрепа.
-
Относно вината (точка 10): защото всеки в някакъв момент чувства вина в себе си (независимо дали има доказан или не медицински пробем), аз започнах да се справям по следният начин:
Прехвърлям я на лекарите в чисто психологически план. Не че директно в очите ги обвинявам хората: "Ти си виновен, че не съм бременна!". Просто голяма част от "отговорността" и съответно "вината" я прехвърлям на медицината, лекарите (като сборен образ) и съответно съвестта ми е чиста и спокойна.
Една част от "вината" я прехвърлям на късмета - все пак колкото и напреднала да е медицината и късмет си трябва за тези неща. Също така е късмет (или липса на късмет), че така са се стекли при мен (при нас) обстоятелствата.
И на мъжът ми мъничко "вина" прехвърлих, защото той много време ми загуби с неговата "психологическа основа". Добре, че вече се запозна и той със ситуацията и тепърва започва да се интересува какво, как и защо. Това си е грешка, да обвинявам мъжът ми, но в нашият случай трябваше да има период на отрезвяване.
И след като цялата "вина" съм я раздала ми е по-лесничко и по-лекичко на душата.
Все пак съм си запазила малко "отговорност", но тя е относно това кой лекар да избера.
-
По повод стерилитета открих колко голяма част от живота ми се ръководи от чувството за вина. Притежавах я в изобилие, постигах успехи в живота си захранвайки се от нея. Преследвах целите си с упоритост и с девиз "АЗ ТРЯБВА". И като стигнах до "АЗ ТРЯБВА да забременея" хоп - изненадаааааа - не става така. "Аз трябва" се оказа, че тука не сработва. И тогава, лека по лека, започнах да откривам разликата между вина и отговорност; между "трябва" и "искам".
Отговорността се оказа доста по-приятно преживяване от вината. От него не те боли като от вината и душата ти се чувства спокойна.
Научих се да общувам със себе си с по-любезен тон :) да не се самообвинявам за щяло и нещяло. Отказах се да търся вина и у другите хора. Всеки има своя периметър в живота си. И всеки носи последствията от действията и бездействията си. Така че, какво има да се самообвиняваме или да виним другите. Всеки си е на отделна сметка с Господа.
-
Клариса, интересна гледна точка почти като моята. При мен "Аз трябва" вървеше с "Аз мога", но ударихме на камък и тогава "трябва и мога" следваше да се заменят с "искам". Две години се лутах изяснявайки етимологията на "искам" :D.
Най-трудното при мен е да живея в хармония със себе си, но полагам усилия :D
-
КЪДИ, би ли разказала какво включва етимологията на твоето "искам"?
В моето "и.." най-трудно ми беше да бъда искрена и честна до дъно със себе си. Защото когато цял живот си ползвал "трябва" навика е много устойчив. "Трябва" е хитър похват, който понякога се спотайваше зад "искам". Уж казвам "искам" ама на дъното пак си стоеше "трябва" :)Стана нещо като "аз трябва да искам" еди какво си :)
А в търсенето на хармонията със себе си, аз съм на етап идентификация на нещата, които я отнемат и заменянето им с по friendly-версии.
-
"Трябва" наистина е хитър похват и неусетно преминава в "аз трябва да искам" затова дълго време разделях "трябва" от "искам". Имайки предвид, че бях и съм притисната от времето /почти на 38г.съм/ трябва надделяваше, освен това някакси майчинските чувства и усещания ми убягваха. Усещането преди опит е като преди изпит, за който си положил много усилия и не бива да се проваляш. Мисля, че все още имам проблем с това да възприема АРТ процедурите като нещо,независещо от мен и да позволя на "искам" да измести "трябва".
-
Малко на диалог го обърнахме, дано не се сърдят другите, но страхотна нужда имам да споделя тези мисли със себеподобни и с друго яче мислещи.
За мен вината е нещо, което развиваме в детството си и е като първична форма на съвест и отговорност. Обаче някъде по пътя аз съм тръгнала по дългия път на вината, та се налага сега да търся от къде по напряко се стига до обикновената отговорност, която изключва самообвиненията.
А с майчинските чувства и аз хич не го докарвам. Но смятам че не е защото по начало ми липсват, а защото съм турнала някаква бариера пред тях. Прочетох в нета за тест за психологически бариери пред зачеването.
Някой знае ли кой, къде в България използва тази методика?
-
Аз лично емоционално ще се справя с проблемното забременяване в момента в който забременея.
И аз така. Ако поне имах яйцеклетки и пари нямаше да е толкова тежко.
-
Казват, че като забременееш забравяш болката, че минаваш от другата страна и прочие. Не е така.
Всичко ми е като сега. Но от позицията на вече релазирана майка мога да си спомня кое беше най-силното нещо, което ме спаси през времето на борбата.
Отказвах да приема,че няма начин. Абсолютно. Щом злодеите, дори Азис има дете /да ме прощава, но по мое време това беше аткуално/, не можех да приема, че няма да се случи и при нас.
Но основното е, че в борбата за дете бях започнала да губя себе си. То започна да се случва и буквално, стресът оказа влияние на физическото ми съществуване. Бях на границата на диабета и други тежки проблеми, причинени от незаинтересоваността ми за собственото ми тяло. Наложи се и постъпих в болница за продължително лечение. Слава Богу възстанових се и нямаше последствия доживот. Ходих по прегледи, изследвания, игли, сякаш се случваха на друг човек всички тези неща, някак нямах право да чувствам болка, това беше моят път. Та аз съм смело момиче. Прости неща, дали съм се хранила или не, спортуване - мозъкът ми работеше основно на една честота, темата за детето.
В момент, в който си дадох сметка, че се самоунищожавам, реших че не искам и няма нужда от това.
Та лично за мен от всичко изброено до тук, поздравления на авторката, последната 10точка е най-важна.
Обичайте се! Грижете се за себе си мислете за себе си като едни прекрасни, достойни хора!
И отказвам да повярвам, че няма да се случи с всяка една от вас!
Кураж момичета!
-
запис
-
"Трябва" наистина е хитър похват и неусетно преминава в "аз трябва да искам" затова дълго време разделях "трябва" от "искам". Имайки предвид, че бях и съм притисната от времето /почти на 38г.съм/ трябва надделяваше, освен това някакси майчинските чувства и усещания ми убягваха. Усещането преди опит е като преди изпит, за който си положил много усилия и не бива да се проваляш. Мисля, че все още имам проблем с това да възприема АРТ процедурите като нещо,независещо от мен и да позволя на "искам" да измести "трябва".
Преди да прочета поста на Къди,не осъзнавах точно как се чувствам,но тя описа точните емоции.Само,дето аз все още съм съм,а не бях...
-
Момичета, здравейте,
записвам се в тази тема след няколко години, в които отсъствах от форума. Никога не съм била особено активна и не знам колко от момичетата (и дали изобщо) ме помнят.
Минаха пет години, откакто с моят съпруг (тогава беше още само голямата ми любов) решихме да имаме дете. Скоро стана ясно, че имаме много сериозен проблем, мъжки фактор. Винаги ще си спомням онази Коледа - преди четири години - когато д-р Кацаров ни каза "Мислете за донорство". Отне ни още известно време да повярваме на диагнозата, полутахме се при различни лекари, още и още изследвания. Минахме през изпитания, които никога не съм мислила, че ще се случат. Изживяхме стадиите на болката.
И се съхранихме.
Бях на 23 тогава, когато си мислех, че ще бъда млада, красива майка, сега съм на 28, пак си мисля, че ще бъда красива, не съвсем млада майка. Ако не друго, през тези години се научих да не насилвам нещата. Когато разбрахме, че наше, и на двама ни, дете, не можем да имаме, не бяхме готови на компросмис. Но и двамата подозирахме, че този момент ще дойде. Мога да споделя как намерих път през депресията и пристъпите на паника, които тя ми донесе, как малко по малко стигнах до приемането, къде потърсих център на живота си, щом осъзнах, че не е възможно да имам това, за което мечтая - тук и сега, или изобщо някога. Ако някой иска, ако смята, че може да му е от полза, ще се върна назад, за да разкажа.
Най-важното според мен е, че нито за момент не поставихме детето на преден план, пред нас двамата. Че съхранихме любовта си, превърнахме я в един щастлив брак, въпреки че знаехме за проблема. Не се обвинихме един друг. Достигнахме етапа да помислим за донорство.
Решили сме тази година да направим нужното, за да имаме дете.
И това ме хвърля в ужас.
Не искам да се връщам към онова време. Не искам да влизам в онзи омагьосан кръг, да се фиксирам върху проблема, да гледам с празен поглед, докато ми говорят, защото мислите ми са в някой лекарски кабинет или разсъждавам върху нещо прочетено във форума. Имам нужда от емоционална подкрепа, която да не ми позволи да се фиксирам върху проблема. Прекарах два дни в четене на форумите какво ми предстои (защото при мен изследванията спряха, когато разбрахме за мъжкия фактор). Преиграх мислено всички сценарии - запушени тръби,разбъркани хормони, изчерпан яйчников резерв... и само дето не се върнах 4 години назад. А не искам - онова време не ми донесе нищо добро.
И тук имам нужда от съвет. Как балансирате между вас самите, семейството ви и стъпките към сбъдването на мечтата ви? Как запазвате себе си? Как се спасявате от фиксацията върху проблема?
Приемам всякакви съвети, за да не изпадна в дупка... Защото ние пак сме тук - на фронтовата линия на борбата за рожба.
-
:bighug: много е важно да се съхраните, да се подкрепяте, особено ти трябва да си силна за двама :(, защото силният пол (който въобще не е силен :? освен физически) много трудно възприема, че има проблем при него и че това не го прави по-малко мъж. мъжете се оказаха много плахи, като сърничка, веднага се отказват от алтернативи :? и трудничко (при някои лични познати) приемат чуждия генетичен материал. :lol: ще започна и аз като лекарите да говоря, :? осъзнах го малко късно, но най-важното е вие да сте здрави физически и психически. научихме се да се радваме на това, което имаме - нашата връзка, нашите отношения. имахме някои трудни моменти за брака ни, но тези изпитания ни обединиха, сплотиха. започнахме да мислим и да живеем, а не само да се изследваме, да гоним доктори... въобще ни радват малките неща :) разходка в парка, парченце шоколад, хубав филм. една вечер аз бях много тъжна и просто се гушнахме на дивана в тъмното, изгасихме телевизора, и само си говорихме :)
:lol: 28 годишните да не се бутат в а групата :lol: много морковчета те чакат зайче за да порастнеш
-
Момичета,
всичките постов все едно че азз съм ги писала, ама наистина всде едно всичките - от вината, през приемането-отхвърлянето на познати и приятели с деца, през алкохолните лекарства, до разговорите и единствения изход - ние все още се обичаме.
Надали е нещо ценно това ми писание, но и за мен спасението е в "къде е моята личност и давам най-доброто от себе си да я съхраня такава каквато Господ ми я е дал!
Целувам ви! Ако утре съм на линия ще ви чета и пак ще ви целувам!
Есит
-
Момичета, мисля че вече дойде време да си призная поне пред Вас, че аз по-никаккъв начин не мога да се справя емоциално със стерилитета.
Живея два различни начина на живот - на работа и сред приятели съм най-усмихнатият човек, винаги готов да се шегува, да развесели останалите, да намеря точните думи и да успокоя когато приятелите ми имат проблем. Показвам, че съм приела философски нещата, че няма да имаме деца. Радвам се и на тяхните деца, играя си с бебето на приятелката си, дори го храня и гушкам. Абе, всички точки до 10 са изпълнени, но за пред хората. У дома, се сривам тотално, всяка вечер плача с часове, стигна се дотам, че обвиних за всичко моята майка, че ме е родила и сега страдам заради нейното желание да има дете. Точно в този момент се осъзнах, че съм стигнала края на своето самоунищожение. Беше абсолютно неправилно да обвинявам майка си, но ...
Сега не намирам думи с които да се извиня за своето поведение. Но това е тема на друг разговор. Имам нужда от помощ, която да ми помогне да слея двата си свята, да се справя с този проблем. Но дори пред психотерапевта които посетих бях перфектната "лъжкиня" как емоционално съм се справила. Много е объркано, но повече не мога по-този начин, с моят съпруг вече дори не си говорим,само по задължение. Аз чакам да заспи, да си пусна музика и да се нарева на воля. Не пия, не пуша и не съм посягала към никакви антидепресанти. Това е добре, но как да се справя с омразата към себе си? Как да се успокоя и приема истината? Изчетох толкова книги..Смятам, че това е някакъв напредък, че се осмелих да споделя с вас. Но как да продължа?
-
Здравейте момичета, много е тежко като ви чета, защото знам че и аз минах през това. Колкото и да е трудно, не го правете на фикс идея, така погубвате себе си, и човекът до вас. Имайте предвид, че ние сме издръжливи животни, но мъжете не са. И така вместо да се сплотите, може да се отдалечите един от друг и даже да стигнете до раздяла. Веселете се, живейте си живота, бебето, когато му е писано само ще дойде. Имам 4 опита, 2 успешни, 2 погребани деца и 2 живи. За 4 год животът ми се скъси с 20 год, на мъжа ми не знам. Психически се сринахме и двамата и сега вместо да имаме нерви да се радваме и да гледаме близнаците, ние сме скапани психически от всякъде.
Аз преди 4 опит ходих мн дълго време на спихолог, оказа се, че от детстото си имам мн страхове, които ми пречеха тогава. Мога на лични да препоръчам жената, за София говоря. Но не се давайте на страховете, на отчаянието. С това няма да си помогнете.
-
аз по-никаккъв начин не мога да се справя емоциално със стерилитета.
:hug2:
-
Здравейте момичета, много е тежко като ви чета, защото знам че и аз минах през това. Колкото и да е трудно, не го правете на фикс идея, така погубвате себе си, и човекът до вас. Имайте предвид, че ние сме издръжливи животни, но мъжете не са. И така вместо да се сплотите, може да се отдалечите един от друг и даже да стигнете до раздяла. Веселете се, живейте си живота, бебето, когато му е писано само ще дойде. Имам 4 опита, 2 успешни, 2 погребани деца и 2 живи. За 4 год животът ми се скъси с 20 год, на мъжа ми не знам. Психически се сринахме и двамата и сега вместо да имаме нерви да се радваме и да гледаме близнаците, ние сме скапани психически от всякъде.
:balk_145:
-
Най-трудната борба със стерилитета е вътрешната. Да признаеш и да си простиш. Това ми беше най-трудно. Да простя на себе си. Когато го сторих бях като нова. Говорех и все още говоря открито за това, през което съм минала. Не се срамувах, че ми трябва медицинска помощ да забременея, всички ни подкрепиха, сега открито заявявам, че бебетата ми са ин витро. Благодарна съм на докторите.
Даже единият колега на мъжа ми все ни бъзика, че той правил сам близначките, а на мъжа ми му трябвал цял екип :)
Обичам децата, но не ми е било фикс идея, на опитът бях много спокойна, гледах на нещата от веселата страна. Бях отседнала в един приятел, а той замина на почивка и бях напълно сама. Идеално :) Спокойствие..., което сега липсва с малките дяволчета.
-
но как да се справя с омразата към себе си? Как да се успокоя и приема истината? Изчетох толкова книги..Смятам, че това е някакъв напредък, че се осмелих да споделя с вас. Но как да продължа?
Писах, трих, пак писах, хич ме няма по успокоенията на думи :oops: Ако някой мой близък има нужда от емоционална подкрепа първата ми мисъл е как да го заведа някъде да го разсея, да го зарадвам с подарък, да му сготвя...
Някъде из темите те бях чела, че обичаш да ходиш по планините, а човек спортувайки няма как да мрази себе си.
На мен спорта много ми помага да укрепвам душевното си спокойствие за каквото и да било. Виждайки резуртатите върху тялото ми, самочувствието ми се вдига все повече и повече :)
Другото важно нещо за мен е отношението ми с най-близкия ми роднина - съпругът ми.
Мога да мина като валяк през всички и всичко за да сме добре ние двамата.
Не се взирам в миналото и кой какъв е, приела съм, че се променя времето, не хората. Така си спестявам всякакви обвинения към другите.
Преди време говорех открито, разяснявах за нашия проблем, после осъзнах, че това не е нужно. Хората са устроени да мислят само за себе си, да се състезават, че са по-добри от другия, независимо как ще си подхранват самочувствието.
Дори и тук ако се зачете човек в темата, където вече родилите си споделят, може да прочете нещо от сорта "моето дете и другите келеши" - всеки счита себе си за уникален.
Споделям телеграфно с най- най- близките ми хора, а те просто ме изслушват - това е което искам.
Разбира се, за съжаление се наложи да отлюспя от себе си много близък приятел, бях се поболяла от решението си, но в името на моето спокойствие това беше правилно.
И аз ще се повторя с мнения от предни постове, най-важно е човек да обича себе си. Винаги си повтарям, че щом съм здрава и в мир със себе си, мога да постигна всичко.
-
Тара е написала как мисля аз нещата.
Ами трудно е.Обвинения има, особенно в началото при мен.Но живота продължава, клиширано е, тъпо е, но е така.За мен лично най-важното беше това да не повлияе на отношенията със съоруга ми.Преживели сме толкова неща заедно и няма да се дам на това да развали връзка градена с години, това трябва да ни сплоти, не да ни раздели.Обвинения и натяквания няма да помогнат на никой.Просто го приех, след много сълзи, след много самообвинения и т.н. екстри.Но продължих.А и живота ни показа, че може да е много жесток, показа ни че това че сме живи и здрави, че ще видим утрешния ден е дар и трябва да го оценим.
-
Стоека, много ме натъжи постинга ти :(
Истината е че, всеки сам трябва да намери своето решение. И хубавото в случая е, че тук сме се събрали все хора, които сме минали или все още вървим по един и същи път. Глобално решение няма, както казах ти си човека, който ще намери своя начин да се справи, аз мога да ти кажа моя какъв беше и какъв е по принцип за справяне с проблемите, защото както Маги е писала, освен стерилитета, за съжаление живота ни поднася и доста други изпитания, не по-малко леки.
Няма да повтарям през какво съм минала, защото то не е по-различно от описаното по-горе - мъка, самосъжаление, самообвинения, яд и т.н. Не съм плакала, защото просто не мога, такава съм, но при мен яда беше много голям, чисто и просто се самоизяждах. В началото говорех, говорех само за това, мислех само за това, но идва момента в който виждаш че това не помага, дори не ме утешаваше, спрях. Започнах да си правя краткосрочни планове и четях, ужасно много четях, къде и какъв би могъл да е проблема, чисто физически, чисто практично, без да влагам излишни емоции, спрях да се самосъжалявам. Ако щеш дори се превърнах в един робот, в момента в който помисляйки си, че едва ли не никога няма да имам деца и сърцето ми се свиваше, просто отказвах да мисля за това.
Работехме за Зачатие, правехме нещо смислено, но двамата, много е важно да успееш да съхраниш отношенията със съпруга си. Намерихме нашата кауза, той работеше по календара, по сайта, ние момичетата по други неща. Чувствах се пълноценна, да това е единствения начин да се справиш - да намериш нещото, което ще те накара да се чувстваш пълноценна дори без деца.
Да, и свали маската, на тази възраст вече никой не може да ме накара да правя нещо, говоря с някой или да се държа просто любезно, защото трябва. Не, не трябва, прави само това което не те натъжава, дори и в момента да се радваш на някое дете, или приятел, то не е нормално да бързаш да се прибереш в къщи да се наревеш. Не бива, не трябва, не се срещай, дори и в момента да няма проблем, помисли как това ще ти се отрази след 1-2-3 часа.
Поискай помощ от съпруга си, не го избягвай, вярвам че ще те разбере, просто му признай как се чувстваш, няма нищо срамно.
На мен никога не ми е помагало да живея ден за ден, просто по течението, аз трябва да имам план, да имам цел, било краткосрочна или дългосрочна, но пък има хора точно обратното, така че намери твоя начин, за да се чувстваш добре и в мир със себе си.
-
Намерихме нашата кауза, той работеше по календара, по сайта, ние момичетата по други неща. Чувствах се пълноценна, да това е единствения начин да се справиш - да намериш нещото, което ще те накара да се чувстваш пълноценна дори без деца.
Да, и свали маската, на тази възраст вече никой не може да ме накара да правя нещо, говоря с някой или да се държа просто любезно, защото трябва. Не, не трябва, прави само това което не те натъжава, дори и в момента да се радваш на някое дете, или приятел, то не е нормално да бързаш да се прибереш в къщи да се наревеш. Не бива, не трябва, не се срещай, дори и в момента да няма проблем, помисли как това ще ти се отрази след 1-2-3 часа.
Поискай помощ от съпруга си, не го избягвай, вярвам че ще те разбере, просто му признай как се чувстваш, няма нищо срамно.
Ето това с каузата си изигра голяма роля и при мен.Покрай работата за Зачатие, се чувствам страшно полезна, намирам смисъл в много неща и го правя с удоволствие и усмивка.И престанах да се правя на клоун и лицемер.Избягвам хората когато знам, че ще ме наранят, отказвам да съм някаква каквато те си ме представят.
Бъди себе си, говори с мъжът си, намери нещо което те прави шастлива!
-
Показвам, че съм приела философски нещата, че няма да имаме деца. Радвам се и на тяхните деца, играя си с бебето на приятелката си, дори го храня и гушкам. Абе, всички точки до 10 са изпълнени, но за пред хората. У дома, се сривам тотално, всяка вечер плача с часове, стигна се дотам, че обвиних за всичко моята майка, че ме е родила и сега страдам заради нейното желание да има дете. Точно в този момент се осъзнах, че съм стигнала края на своето самоунищожение. Беше абсолютно неправилно да обвинявам майка си, но ...
Сега не намирам думи с които да се извиня за своето поведение. Но това е тема на друг разговор. Имам нужда от помощ, която да ми помогне да слея двата си свята, да се справя с този проблем. Но дори пред психотерапевта които посетих бях перфектната "лъжкиня" как емоционално съм се справила.
Смятам, че това е някакъв напредък, че се осмелих да споделя с вас. Но как да продължа?
Наистина е напредък :) И то голям! Имах приятелка, която след първите 4 години опити не можеше да произнесе дори думата стерилитет. Тръгна на терапия. В началото разказваше на терапевта си колко добре се справя :(. После смени терапевта ... този път попадна на точния човек - той извади от нея страховете й, мъката й нараненото самочувствие. Сега има две дечица :) Осиновено детенце и две години по-късно биологично
-
Как така до сега не съм попаднала на тази страхотна тема? Ще е изчета с огромно удоволствие.
-
stoeka71, толкова ми е познато всичко, което описваш!
Но всеки има различен начин за справяне с подобни емоции!
Мога само да те поканя на кафе в Бургас - да се видим и запознаем най-накрая!
Не боравя с думите особено добре по интернет :oops: предпочитам личния контакт!
Хей, не съм психолог, само човек, минал по тоя път!
Когато имаш време и желание - обади се. Пращам ти телефон на лични.
-
stoeka71, толкова ми е познато всичко, което описваш!
Но всеки има различен начин за справяне с подобни емоции!
Мога само да те поканя на кафе в Бургас - да се видим и запознаем най-накрая!
Не боравя с думите особено добре по интернет :oops: предпочитам личния контакт!
Хей, не съм психолог, само човек, минал по тоя път!
Когато имаш време и желание - обади се. Пращам ти телефон на лични.
Много ме натъжи и мен поста ти, Stoeka71 и се вмъквам за секунда в темата само и само да ти кажа, че терапията с мама барбаронка наистина е полезна и ползотворна. Тя е непрекъснат изблик на емоции и то все хубави. Единственото по-добро средство ще е ако и аз се дотътря. Моят телефон го имаш. Направи си първата консултация индивидуално с барбаронката, а ако имаш желание - на втората ме покани и мен!
И за да не е съвсем спам по темата ще кажа само, че аз също съм нещо от сорта на stoeka. На работа и в компания съм весел, услужлив човек, душата на компанията. В къщи съм по-затворена, но никога не плача. А и няма вече за какво - мен ме победи съдбата, не се боря вече с никого, с нищо и нямам емоционални проблеми или поне така мисля. Обичам себе си и още повече съпругът си - той ми е всичко на този свят!
-
Душе, благодаря за хубавите думи!
Е, не е точно терапия моето - просто стерилитета ме направи такава - да гледам по-философски на всичко! Не знам и аз!
Но при всички случаи ще ми е приятно да се видим и с теб и със stoeka71, с която все се разминаваме и не можем да се запознаем.
А тебе ще те биеммммммм osi_6, щот не се обаждаш като идваш насам :wink:
Майтап бе!
Малко оспамих темата :oops:
Но пък винаги ми е приятно да седна с момиче от форума на лафче! На дразнителите съм им дала червен картон без право на връщане в моята компания! А те не бяха малко, но това е начина! Сега имам тесен кръг от хора, които уважавам и те ме уважават и са ми достатъчни!
-
О, бургаската групичка е супер! Именно те ми помогнаха да приема нещата. В понеделник докторът каза тежката си дума, а в съботата бях на заведение с тях. След срещата бях различна, по-успокоена и вярваща, че ще успея, което и стана. Няма да забравя тази първа среща...
-
Да темата е готина, и необятна едва ли ще се изчерпи с 10 точки, емоциите наистина на всеки са нещо лично, всеки се справя по различен начин едва ли може да се сложи някаква рамка, колкото и и да ни се иска, няма как!
Аз лично никак не се справям, дори не съм се замисляла, знам, че живота ми се върти около това, че немога да имам деца предпочитам да го наричам безплодие, и няма как да е просто друго яче, особено когато вече не си в пърава младост!
Борим се с безплодието вече 6 години, не са малко половината от тях, може би беше някак си по леко защото все си мислиш, че ще се случи скоро, но от както ходим в София вече 4 години, просто всичко се върти около това чакане, да ми излезе номера от фонда, изследвания, биопсии, хистероскопии пари за всичко това!И да ви кажа право ако парите в нашето семейство не бях проблем, може би до сега щях да забременея знам ли, но като цяло парите мисля, че са основен фактор, клиниките по стерелитет са много скъпи не са по джоба на хора с две заплати!Верно има го ФАР, една голяма крачка напред, но всичко останало се плаща, а то не е никак малко, една от точките трябва да бъде точно това, как се справяме емоционално с това, че всичките ни пари отиват в тези клиники, и не остава много за да се поглезим и да се отдаваме на забавления и екскурзии, когато всичко отива за изследвания и опереции тогава няма как да се погрижеш за себе си, седиш си в къщи гледаш телевизия, и психясваш с разни мисли от типа "защо на мен", "колко е несправедливо всичко" и т.н.!Така, че момичета аз незнам дали има такава тема, но финансовият проблем е наистина огромен, той е не само емоционален, но и физически защото всъшност нарушава качеството ни на живот, на такива двойки като нас, защото ние вместо да отидем на море на почивка миналото лято дадохме парите за хистероскопия и биопсия!Това са фактите!
Иначе съм съгласна с повечето от вас трябва да мисли позитивно човек, и да се обгражда с хора които да го зареждат!
Толкова много ли искаме просто да имаме деца! :D
-
Аnajens, за съжаление си много права, миличка! :( Мен ме събори точно този фактор - финансовия! Съгласна съм с тебе, защото знам как се отделят пари само от заплати, без помощ от никъде и от никого. Само че при нас ситуацията беше и е не с две, а с една заплата. :( :( Като се включи и възрастовият фактор вече и невъзможността да се разчита на държавата - нещата стават още по-зле. Яд ме е, че не съм се родила поне 5 години по-късно, но какво да се прави - съдба. И при мен - още един фактор - факторът "разстояние" - това ме довърши окончателно. :( Работя един ден, пускам неплатен отпуск за 1 ден, пътувам цяла нощ, през деня - прегледи, процедури, после пътувам цяла нощ обратно и сутринта на работа. До преди няколко години това беше животът ми. Бях по-млада и някак си издържах, но вече не мога да си го позволя нито здравословно, нито физически, нито финансово.
Хубаво е хора, като нас да си позволят да отидат на почивка, на релакс, на санаториум... И това лято ще пропуснем... до сега оглеждах ваучерите, поне така се разсейвам и мечтая...
Но темата е за емоциите и за справянето със стерилитета... Аз с него съм се справила, но какво от това? :wink: Не мога да се справя с други неща и за това нямам деца... :( :( :(
-
наистина факторите, с които се борим са много и от всякакво естество. ако нямаш проблем с финансите, ще имаш с обкръжението. ок, ща кежете игнор, но не винаги помага. ако не ще е нещо друго. в нашата борба, продължила близо 8 години и малко, имах подкрепата основно от Човека до мен, дружки от форума и няколко колежки. не се водех по точки, а по течението. надявам се и се моля всеки ден да устискам до финала и да прегърна мечтата си, за която се борех с години и с всичко и всички, както ще се моля за всяка от вас да намери своето щастие в живота.
-
Точно проблемът е финансов, ще изчакам докторите да се върнат от отпуски - поредният отрицателен тест ме закопа, моята борба тепърва започва. Имам проблем и трябва да се боря, осъзнах го наскоро. Тук ме светнаха по някои въпроси и така.
-
Не разбрах как те е закопал тестът и каква борба имаш да се бориш, като дори още не си започнала опити да забременееш? Положи големи усилия да ни убедиш в това преди една седмица.
Даваш ли си сметка колко голямо е страданието на жените, които търсят помощ тук?
Това не е отчетна тема за раздумка.
-
Емоционалната пътечка си я върви всеки самичък....От другите човек може да получи подкрепа, но не и рецепта за справяне. Утешаващо е че някой те мисли, че ти съчувства, че иска да ти помогне, но на практика си помагаш сам. Чуждия опит дава идеи, но в собствения си живот сам намираш начин да ги прилагаш. И терапевта ти помага със знанията си, но срещу страховете си водиш битката самия ти, няма как друг да го направи.
Така мисля аз .....
-
Лично на мен ми помогна физическата умора, когато тялото е изморено умът също спи.
-
Не разбрах как те е закопал тестът и каква борба имаш да се бориш, като дори още не си започнала опити да забременееш? Положи големи усилия да ни убедиш в това преди една седмица.
Даваш ли си сметка колко голямо е страданието на жените, които търсят помощ тук?
Това не е отчетна тема за раздумка.
:good_post:
Толкова голямо страдание, че докато четях темата вчера се разплаках и не успях нищо да напиша...
Всеки има различни методи за справяне с болката и изживява нещата по свой собствен начин. Затова не бих си позволила да давам съвети. Пък и аз далеч не съм преминала през вашите неволи, за да имам някакво право да изказвам мнение... Само ще пожелая на всички да намерят своя път към душевното спокойствие, да бъдат силни и да преодолеят трудностите! :balk_21:
-
Временно се справих се със стреса като 3 години "забравихме" за опити за забременяване. Спрях да ходя по доктори, да чета форуми и вълшебни рецепти. След като родих изпитвах такъв ужас, че при следващата бременност може всичко да се повтори, че не исках да забременявам. 3 години живяхме като нормални хора - почивки, екскурзии, ремонти по дома ни. Старахме се да станем добри в работата си. Всичко, което може да ни накара да забравим и да продължим някак. Макар и тайничко да се надявах на чудо, не ми беше фикс идея. Не ревях при всяко идване на цикъла ми.
От скоро започнахме да мислим за нов опит и всичко се върна. Тичането по доктори. Тревогата, че трябва да имаме пари; да вмъкна изследванията и процедурата между работата - отсъствия; пазене на отпуската специално за инвитро; пазене на парите - пак за същото. Факторът разстояние, за който говори Душето с пътуването в определени дни. Изследванията ми на ЯР - отиваме към изчерпване и едва хванахме месец с добро ФСХ, да подадем документи за Фонда. Мислите - не е честно, нали ми вземат всеки месец данъците и осигуровките - защо да нямам директно право поне на един пълно платен опит инвитро. С тоя намален резерв - 5000 лв от Фонда, ако ми ги дадат - няма да стигнат до никъде. Пак станах изнервена и това се отразява в отношенията ми с хората и в работата :( Миналият месец като ми дойде на 18-ти ден от цикъла и се сринах. Изтече ти времето - това си помислих. Защо пропиля 3 години?
И страхът - ами ако инвитрото не стане; ами ако стане, но се повтори предишната ми бременност. Дали не съм егоист да искам пак да забременея, ако има вероятност да нараня друга малка душичка.
Виждам само два начина за справяне със стреса - вече да си имаме детенце, или да приемем, че никога няма да имаме - но това не мога да го направя. Така искам да мога да приемам спокойно случващото се около мен, но не мога да изключа ума и сърцето си. Ако някой има рецепта...
-
bebe_2009, помня историята ти и понякога се питах как си. Съжалявам да прочета, че не си преживяла една щастлива развръзка през изминалите години.
Пожелавам ти от сърце процедурите и опитите ти да се увенчаят с успех!
-
При мен едно от корабните въжета, на които се крепи светът ми, освен роднините и приятелите, е изкуството. Самата аз пиша. Преди загубата ми след извънматочната бременност преди 3 години, се чудех как поетите пишат сърцераздирателни и мрачни стихове. Е, и аз написах своите Мрачни стихове. Малко по-малко излязох от мрачните образи.
-
bebe_2009, не съм спряла да те мисля и вярвам във вашата щастлива история, с цялото си сърце!
-
Bebe_2009, аз също помня историята ти много добре, а и по стечение на обстоятелствата и двете с теб родихме горе-долу по едно и също време през пролетта на 2009-та...няма как да забравя.
Ако ти кажа колко пъти съм си мислела за теб, с огромната надежда да си добре и някой ден отново да пишеш тук...Радвам се да чуя, че сте събрали сили за нов опит след всичко преживяно! От сърце ти желая успешен финал!
-
Защо пропиля 3 години?
И страхът - ами ако инвитрото не стане; ами ако стане, но се повтори предишната ми бременност. Дали не съм егоист да искам пак да забременея, ако има вероятност да нараня друга малка душичка.
Виждам само два начина за справяне със стреса - вече да си имаме детенце, или да приемем, че никога няма да имаме - но това не мога да го направя. Така искам да мога да приемам спокойно случващото се около мен, но не мога да изключа ума и сърцето си. Ако някой има рецепта...
Bebe_2009, и аз те помня, разбира се... и те мислех, както и другите момичета са ти писали... радвам се, че сте готови отново за борба.
А тези въпроси и аз си ги задавам непрекъснато... Ако не бях чакала толкова, ако бях споделила с близките си и бих поискала заем от тях, ако не бях загубила години в лутане, ако бях напуснала работа по време на опитите поне... много ако, но вече е късно...
Не си егоист, миличка! Надявам се силно да се получи още при следващия ти опит и този път всичко да е наред до края! Прегръщам те силно!
:bighug: :bighug: :bighug:
-
И страхът - ами ако инвитрото не стане; ами ако стане, но се повтори предишната ми бременност. Дали не съм егоист да искам пак да забременея, ако има вероятност да нараня друга малка душичка.
Виждам само два начина за справяне със стреса - вече да си имаме детенце, или да приемем, че никога няма да имаме
Точно така се чувствам и аз след 4-ти опит и 3 поредни неуспешни бременности приключили в 3-4 месец,страхът че всичко пак ще се повтори(почетвърти в моя случай) ме спира дори да си помисля за нов 5-ти опит и се "убеждавам" ,че щом не е станало досега явно така е трябвало да бъде и не ни е писано за наше си детенце..сега съм на мнение че приключихме с опитите и се чувствам що годе добре,спокойна съм ,но ме е страх от деня в който ще се събудя с нови сили и желание за борба( знам че такъв ден ще има)-страх ме е да не се окаже тогава прекалено късно и да не съм изгубила ценни години в лекуване на рани...
От цялото си сърце Bebe__2009 ти желая късмет и успешен финал!
-
Невероятни сте... Винаги съм намирала подкрепа във вас, момичета. Благодаря ви!
Много се зарадвах, когато отскоро започнах да влизам пак във форума и в подписите на почти всички от "старите" съфорумки видях, че са намерили своето слънчице по един или друг начин. Това много ме радва - още едно дълго чакано детенце, още едно преборило се щастливо семейство :)Знам през какво са минали за това щастие. Но вече не ми дава надежда - сякаш стоя извън опашката за бебета. Или пък все ме пропуска щъркелът. Докато бях бременна, "заразих" 3 мои приятелки, които даже не планираха бебе. Уж щяхме заедно да бременеем, заедно да бутаме количка. А сега наборчетата на моето слънчице растат здрави и щастливи, а той - не. Поне спрях да се обвинявам - ако бях направила това, ако бях направила онова.
Сега,докато чакаме одобрение от Фонда, събирам смелост. При първото инвитро всичко ми беше като приключение. Бяхме решили, че ще правим само 1 опит, но евентуален неуспех, няма да бъде голяма драма за нас. И успешно или неуспешно инвитрото, ще си подадем документи за осиновяване - за първо или второ детенце в дома ни. Но човек предполага, Господ разполага и сега сме ни риба, ни рак. Ни с детенце, ни без.
От страх да не нараня друга душичка, сякаш по клоня директно към осиновяване - не се съмнявам, че ще обичам осиновено дете, както роденото. Тук едно птиченце ми каза, че законова пречка няма. Но вината, че ще взема чуждо дете вместо моето, като някаква замяна, още не мога да я махна. Сама се обвинявам, че изобщо го искам, а знам че и другите около мен ще го направят. Не знам защо ми се изпраща това изпитание, но лозунги като "изпитанията се пращат на тези, които могат да ги преминат" и "това което не ни убива,ни прави по-силни" ме побъркват. Благодаря, но достатъчно силна бях. Искам вече да съм слаба, но щастлива и всичко да ми се нарежда като по вода.
-
Бебе, ти носиш в себе си силата да сбъдваш мечтите си...
Знам и вярвам, че скоро ще се убедиш сама.
Прегръшам те и ти желая попътен вятър в платната.
-
bebe_2009, скоро ще си имаш твоето бебе 2013 :wink:
Благодаря, но достатъчно силна бях. Искам вече да съм слаба, но щастлива и всичко да ми се нарежда като по вода.
Само да ти кажа, че като се роди бебето ти, ще станеш още по-силна, отколкото си!
Пожелавам ти го от все сърце!
П.с.Много се радвам, че си отново на старта - а финала ще е най-щастливото събитие в живота ти!
Съдбите ни бяха подобни през 2009г и сега ще са отново :bighug:
-
Но вината, че ще взема чуждо дете вместо моето, като някаква замяна, още не мога да я махна. Сама се обвинявам, че изобщо го искам, а знам че и другите около мен ще го направят.
Ти няма да замениш, ще приемеш още обич в сърцето си, сърцето ти ще дава още обич. И тогава няма да е чуждо дете вместо твоето, ще бъде дете за което ще отвориш сърцето си и ще обичаш.
-
Душе, :bighug: трябва да дойдат и нашите бебчета - по един или друг начин. Как да напуснеш работа и да можеш да си позволиш лечение? А и няма гаранция - може в един момент да си и без бебе и без работа. Така се получи при мен - напуснах точно преди инвитрото и след раждането се бях побъркала. Хванах се на първата появила се работа, само за да съм сред хората, да мисля за друго. Не се обвинявай, миличка - каквото е писано, ще стане. Страхът и вината са безполезни - трябва да намерим начин да се отървем от тях.
Цигу, Джазмин - благодара ви за подкрепата и положителната енергия. Особено за различния поглед на Джаз върху осиновяването - и аз се опитвам в това да се убедя.
Counterfeit; Барбаронче - дано сте прави за съвпадението и за продължението ;) Да са ви живи и здрави сладучетата!
White, а твоят подпис най-много ме радва. Не можеш да си представиш колко :)