Все пак Мили жени ако вие правите опити от 2 3 4 5 години за дете и все още не се е случило ,Вие нямате стерилитет .Аз си мисля че си пиша със сериозни жени които нямат деца вече над поне 8 години .

Абе, че е след полунощ в България ясно, ама да не си попрекалила с чашките тази вечер?
Извинявай спирам да "си пиша" с теб, явно не съм сериозна, въпреки сериозната диагноза с която се борим.

Да проблема с парите е нерешим и това наистина неможе да се коментира тук сме на едно мнение, докато при над 8 годишен стерилитет ти е все едно.
Ама ако нямаш пари не ти е все едно .Дори и проблема със стерилитета не можеш да решиш и децата неможеш да си храниш.

Нямам нищо против че не ви харесва моето мнение .Така е то е по радикално но е най -близко до истината. Аз обаче приемам и уважавам начина по който се забавлявате  Научете се обаче да уважавате и другите мнения ,колкото и неприятно да ви звучат

Цитат на: zarina в Януари 09, 2011, 00:48:51 am

Все пак Мили жени ако вие правите опити от 2 3 4 5 години за дете и все още не се е случило ,Вие нямате стерилитет .Аз си мисля че си пиша със сериозни жени които нямат деца вече над поне 8 години .

Абе, че е след полунощ в България ясно, ама да не си попрекалила с чашките тази вечер?
Извинявай спирам да "си пиша" с теб, явно не съм сериозна, въпреки сериозната диагноза с която се борим.

Объркала съм се вие наистина сте несериозни

Да проблема с парите е нерешим и това наистина неможе да се коментира тук сме на едно мнение..

Не, не сме на едно мнение!

...Така е то е по радикално но е най -близко до истината...

Това е истината САМО за теб. За себе си аз имам друга истина, жената от съседната тема има трета истина, и така. Земя широка, хора много, истини също.

Зарина всички са различни и гледат по различен начин на живота.Честно не можах да те разбера какво искаш да кажеш и ме хвърли в тъча с тези си изказвания.Да парите са важни, но стига да искате, стига да се разбирате ще успеете.Все пак минали сте през толкова неща и това не би трябвало да ви спре.Та кой в тази криза е добре?И извинявай, но за мен липсата на пари може да се преодолее, но липсата на дете трудно.

Опс, май трудно следя мисълта ти Зарина.
Както Оливия е казала - свят шарен.
Приятен ден.

Преди време съм пускала заключението на психолозите, с които се консултирах между първата и втората процедура. Мисля, че някои точки биха били полезни. Отнася се по-конкретно за ин витро процедурите: Преодоляване на стреса при ин витро

Cignus, много благодаря за полезните съвети!

Относно приятелския кръг, странно как при нас така се стекоха обстоятелствата, че повечето от най-близките ни приятели имат репродуктивни проблеми.

Осем двойки на различна възраст, в различни страни, в период от около пет години насам. Три от семействата вече преодоляха проблемите, пет още ги търсят и се борят, някои благодарение на споделеното от мен.

Радвам се, че съм помагала, благодарение на наученото в Зачатие, да не губят време. Също че в общуването ни стерилитетът е редовна тема на разговор, макар и не основната. Разбирането и подкрепата от приятели много помагат.
 

П.П.: Броих, смятах, наложи се да променя цифрите няколко пъти. Категорично не става дума за автоселекция, тоест не сме се сприятелили заради репродуктивните проблеми... Ще почна и аз да твърдя, че поколението ни е поголовно увредено от Чернобил.

Аз съм съгласна със Зарина. Колкото и да не ми се иска все още не мога да се преборя с тези чувства. Разбирам думите й и не мисля че е правилно но не винаги постъпваме правилно то е по-силно от мен не мога да натисна копчето и да спра да се чувствам по този начин не мога да се радвам на празниците, не мога да стоя в офиса и да не ми е гадно защото темата е внука на колежката и дъщерята на другата - да не е правилно, но ми е гадно. Постоянно хората около теб /без да знаят за твоите проблеми/ говорят как най-голямата радост е детето им, какви бели прави какви успехи има.........и за финал изречението като имаш ще видиш.... АМИ АКО НЕ ВИДЯ?????

Но мисля че няма значение от колко време се бориш със стерилитета дали 1 или 10 години тя болката е една и съща.

Извинявай Зарина, но изобщо не съм съгласна със теб.
Не знам, колко сериозно ти изглеждаме хората тук,и с какви жени си мислиш, че си пишеш, но явно трябва да ти се изяснят някои неща:
1. Стерилитетът както знаем може да бъде по различни причини засягащи жената или мъжа, и е свързан с НЕВЪЗМОЖНОСТ за забременяване по конвенционалния начин в продължение на 1 година при редовен полов живот./медицински критерий/.
2. стерилитетът като състояние, в доста случаи няма нищо общо с броя на годините от които се опитваш да имаш дете/преди това хората обикновено не знаят, че имат проблем/
Искаш да кажеш, че  аз като съм забременяла бързо след откриване на проблема ми, не съм страдала от стерилитет? За твое сведение,от както имам цикъл/който също беше предизвикан с хормони/, НЯМАМ спонтанна овулация. Та може да не съм се борила 10 години, но при мен забременяване по естествен начин,беше невъзможно. А пък ти си обяснявай, как стерилитета е обвързан с броя на годините.
Повярвай ми, не е необходимо да минат 10 години, за да се чувстваш смачкан и непълноценен.

Нямам нищо против че не ви харесва моето мнение .Така е то е по радикално но е най -близко до истината.

  - това много ме развесели
Зарина, всеки има своята истина, праг на търпимост и набор от неща, през които е готов да мине и които не може да поеме.

За мен (имам предвид моя живот и плановете за него)например - борба над 8 години със стерилитет е нерационална, неефективна, душегубна. Затова съм организирала живота си по определен начин

За теб очевидно 8 и повече години борба със стерилитета е ОК. Затова си организирала живота си по твоя начин.

Тук не си ги мерим кой е по-прав, а кой как се справя по неговия си начин в неговия си живот.

Точка 5 от първа страница и на мен ми беше проблем, може би най-сериозният в несериозно кратката ми борба за дете (не се класирам за жена със стерилитет, според Зарина очевидно - 7 години, 6 завършени опита ин-витро, 3 инсеминации и няколко започнати, но недовършени процедури ). Не знам защо, може би мъжете по друг начин преживяват тези моменти, а и през цялото време аз бях "водещата" фигура в начинанието. При мен беше проблемът, аз се занимавах с болници, изследвания и т.н. В някакъв момент прецених, че просто трябва да приема това отношение към нещата, защото изискването на нещо различно като реакция от страна на мъжа ми, просто щеше да нажежи атмосферата. Повтарях си, че ме обича, че прави хиляди други неща, които са важни за мен и влага много в нашата връзка, грижи се за мен и като цяло е най-добрият мъж, който съм се надявала да срещна. Преминахме през това и се радвам, че съхранихме семейството си.

Не съм чела много внимателно всички изказвания, но нещо, което много ми помогна, беше книгата на д-р Малпани, която превеждахме с други момичета от форума - на мен се паднаха някои глави третиращи проблема за Решението с главно "Р": кога да спрем, кога да прекратим борбата и да решим, че ще живеем щастливо без дете? Самият факт, че започнах да мисля по този въпрос, ме накара да се почувствам свободна. Не съм си поставяла краен срок към този момент, всичко беше много абстрактно, но в главата ми започваше да се оформя идеята, че не мога да продължавам вечно така. Впоследствие нещата започнаха да придобиват по-ясни очертания и вече имах краен срок - трябваше до 1 година да реша кога ще спра. Не се наложи да стигам до там, но знам, че се почувствах по-добре.

Друго нещо, което също ми помогна, беше да изхвърля една приятелка от живота си. Целият негативизъм, с който ме зареждаше, вината, която ми вменяваше с изказвания от сорта "Сама си го правиш, защото много си се фиксирала върху този проблем. Сама си си запушила тръбите - това е психосоматично" и т.н., ме смазваха. Колкото и да си мислим, че не ни влияят, подобни изказвания ни натоварват ужасно.

Наистина, всеки трябва да намери своя път, но мисля, че темата е много полезна.

Много ми е тъжно мили момичета за вас ,както и за мен самта . Аз обаче се боря с природата 14г .Минала съм през всичко през което вие сега минавате . Но намерих много упреци към мен затова реших да се отдръпна , знам че страдате но се радвам че разкрихте истинските си мисли . Незнам защо продължавате да ме коментирате след като ме обявихте някй от вса за озлобена дори че съм била пияна . Върнете се към вашата си тема Топ 10 .ходете по екскурзии може пък това наистина да ви реши проблема ,радвайте се на чуждите радости след като си нямаме наши .Така е .

Чувствата на човек в подобна ситуация минават през различна метаморфоза през годините на неуспеха . Да помага на всеки , Да се упреква , Да се озлобява кум самия себе си или близките си . Да вини  Господ и да го пита защо на мен. Да се чувства празен и безмислен неговия живот ,защото всичко др си има само детенце си няма. Да се чувства някак си не на място в доста ситуации. да гледа др как се хвалят с децата си ,колко са добри какви успехи са постогнали . Кава е била първта им думичка и колко са били красиви на абутурентския си бал и тн  и тн.
Когато това ви се натрупа в годините тогава ще ме разберете .Дай Боже да не ви се случва
И все пак тук не е форум за даване на морална оценка на това какво чувствам аз или вие а за споделяне и взаимопомощ и подкрепа . Е аз не намерих това от вас но дано пък Вие да сте го намерили . Аз съм убедена че всяка една от вас е намерила себе си някъде тук между редовете . Някъде измежду тъжните Коледни празници ,в безсилието да се противопоставиш между действителността и предназначението за което си създаден.
Истината е че има значение кокло се бориш с този проблем и наистина ако е повече от 10г няма как да ме разберете ,но аз и не искам това . Защото не искам да стигате до изводите до които съм стигнала аз.

Не ми тябваше много да разбера че съм се объркала в тази тема . За това Моля ви върнете си темата ТОП 10 начина за справяне с емоционалните проблеми на стерилитета . Не се отклонявайте от темата.

   
Топ 10 начина да се справим емоционално със стерилитета!

zarina, не се обиждай. Струва ми се, че коментарите ти звучат малко нравоучително за някои, затова реакциите са такива. А много от жените тук са преглътнали бая горчиви хапове за кратък период от време. Да не дава господ да се поучаваме една друга, понеже сме се намъчили повече, а да е защото знаем повече.

Хич не съм привърженик на Топ 10 в какъвто и да е формат, прекалено американско ми седи. Но всеки си има чалъми да се справя и да надига глава.

С голямо предимство при мен се ползва ударна доза алкохол след неуспех. След третата чаша всичко е наред. Горещо препоръчвам.

Зарина, толкова мъка има в думите ти и много познато и болезнено ми е написаното във всеки ред от теб (макар че моят път през стерилитета бе по-кратък) Във форума познавам много жени като теб преминали през повече от 10 години болезнено очакване, които се радват вече на едно и дори две деца. Аз вярвам, че и твоят прекрасен миг ще настъпи и имаш нашата подкрепа! Ще цитирам едно изречение от известен филм Life will find a way

И все пак тук не е форум за даване на морална оценка на това какво чувствам аз или вие а за споделяне и взаимопомощ и подкрепа . Е аз не намерих това от вас но дано пък Вие да сте го намерили . Аз съм убедена че всяка една от вас е намерила себе си някъде тук между редовете . Някъде измежду тъжните Коледни празници ,в безсилието да се противопоставиш между действителността и предназначението за което си създаден.

зарина не се отказвай от форума и от нас. не е приятно да останеш неразбран особено от хора с подобни проблеми.според мен в тази тема не важно кой е прав а по скоро всеки, открито да изрази чувства и мисли. и какво толкова ако някой не е съгласен с теб , както виждаш има хора които те разбират. аз също съм попадала под лек обстрел, тук във форума, при това аз не съм особено активна.
участвам защото имам потребност от това,да чуя различни мнения,усмихвам се доволно, като видя че някой е съгласен с мен и малко накриво, когато видя ,че някой не е

а сега по темата ,опитвам се да спазвам четири правила , както в живота така и в борбата за дете,те са по скоро универсални.

Не приемай нищо лично
Не гадай а питай
Чистота на мислите
Прави най-доброто на което си способен в момента

Цигу , исторически и статистически погледнато , алкохола е спасил мого повече животи от антибиотика ,наздраве!


А иначе, шегата на страна , желая от все сърце, всички да решим проблемите си с раждането на хубави, живи и здрави деца!!!!!

Зарина, разбирам те прекрасно, с изключение на една част, но ако попитам, и разкрия "истинските си мисли" ще се омажем за пореден път  

Точка номер едно при мен беше да се съхраня аз - такава каквато съм в максимална степен. Да живея весел и радостен живот - точка номер две. Вероятно звучи инфантилно и егоистично. Вероятно е точно такова. Но за мен радостта и веселието са креативните неща ... тъгата и болката създават основата и фундамента, но стремежа към радост гради.

Много се самонаблюдавах, наблюдавах и хората около мен ... Още от началото си казвах, че за мен е важно да не измествам вътрешния си център и да избягвам обсебването до колкото ми е възможно.
Сериозно се изплаших за себе си, когато в офиса дойде колега да покаже бебето си, а на мен ми трябвахе 10 минути криене в тоалетната, дишане дълбоко, бавно броене до 100, за да се събера, да сложа фалшива усмивка и да демонстрирам радост. Жената беше на 38, имаха проблеми с мъжа и - изобщо беше мой човек и би следвало да се радвам за нея ... е да ама аз не се радвах, ами тъгувах за себе си.
Тогава си дадох сметка, че това моето не е нормално, разбираемо е, обяснимо е, но не е здравословно. Представих си тогава и точно това, което ти описваш Зарина:

Да се чувства празен и безмислен неговия живот ,защото всичко др си има само детенце си няма. Да се чувства някак си не на място в доста ситуации. да гледа др как се хвалят с децата си ,колко са добри какви успехи са постогнали . Кава е била първта им думичка и колко са били красиви на абутурентския си бал и тн  и тн.

Тогава си дадох сметка, че господ може би ме е лишил от възможността да родя дете точно от моя човек или изобщо, кой знае, но пък ме е дарил с възможността да имам лесен изход. Със същия проблем във Франция напр. няваше да го имам... Така се утешавах тогава

Зарина, от сърце ти пожелавам болката и тъгата да си отидат от живота ти  

Тогава си дадох сметка, че господ може би ме е лишил от възможността да родя дете точно от моя човек или изобщо, кой знае, но пък ме е дарил с възможността да имам лесен изход. Със същия проблем във Франция напр. няваше да го имам... Така се утешавах тогава

Прекрасен изход ,много светъл и вдъхновяващ

Единствено имам проблем с точка 10 - вината, все още се чувствам зле, че досега не съм дарила мъжа, който толкова много обичам с дете. Старая се да го преодолея, но се справям по-добре, отколкото в началото, когато се установи проблемът.
Почивам си, радвам се на живота, старая се да сведа стреса до минимум, а относно споделянето - семейството ми, приятелите ми знаят. Това не ме притеснява. Това, че шансът да имам дете е само чрез ин витро не ме прави по-различна от тях. В началото ме притесняваше съжалението, но напротив - чувствам единствено подкрепа.