www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Mechtatelka в Януари 21, 2011, 13:33:52 pm
-
В тази тема искам да се обърна към хората които са се справили с тези думи и са преодолели тази болка, чули са тези думи осъзнали са ги и са ги приели.
Как се справихте с болката като разбрахте че никога няма да сте биологична майка или баща какво решение взехте. Аз не мога :(
Толкова много се измъчвам!
Мисля че няма много теми в тази насока може би хората не искат да говорят за това - и аз не искам но не издържам вече мога само анонимно да споделя- така сме решили с мъжа ми osi_1 :help1:
-
Много трудно, Мечтателка. Повече от половин година бях в дупка и плачех по цяла нощ. Не зная дали го приех, по-скоро си направихме план, и да го следваме, а каквото е трябвало да става - дали ще успеем със собствени, дали с донорски, дали ще осиновим. Иначе трудно се преглъща. Най-тъжното е, че тогава нямаше никой, с когото да споделя, много отдавна беше.
Имахме същата диагноза като вашата и никаква алтернатива да се подобрят нещата. Четох те в мъжката тема и съм оптимист, че скоро и при вас всичко ще изглежда съвсем различно! Прегръщам те и можеш да ми пишеш когато ти потрябва и съвет и опора!
-
Болката е голяма, но се преодолява. Не се отчайвай. След три неуспешни опита ин-витро, просто решихме да си починем от процедури и лекари, но не и от действия за реализаране на мечтата ни да имаме дете. Буквално първите дни след последния неуспешен опит подадохме документи за осиновяване.Вярно, че го бяхме обсъждали по-рано като принципна възможност След по-малко от година вече имахме най-прекрасното момченце на света,което понякога сякаш всички забравят, че не съм го родила аз - търсят и обсъждат някакви прилики в характера и външния ни вид, както между всеки родител и дете.Щастливи сме. Това е. Не казвам, че това е единствената "рецепта", но знам, че има начин всеки да намери своя път и своето решение на проблема. Успех!
-
Трудно се приема т.е. Не се приема .Просто тябва да свикнеш с това и да си казваш оная дума с голямо М .Ние имаме собствен генетичен материал обаче пак неможем да имаме собствено дете. И аз мъчно и трудно свикнах с тази мисъл. Няма да е лесно ,минава много време само внимавай да не се очуждите със съпругат ти.
Избягвай ситуациите при които се чувстваш зле поради този факт. Има много начини ,незнам точно какво те тормози!
-
Здравейте мили момичета...Искам да ви подкрепя изцяло,да ви прегърна и да ви дам сила и надежда,и най важното да ви споделя една история на моя приятелка,на която лекарите казаха категорично,че е стерилна....Забременя момичета,а уж беше стерилна...Не се отчайвайте,спрете да мислите за това НИКОГА защото никога не се казва никога...Аз също доста години нямам дете....Сега за първи път в Петък ще отида на 4д ехограф дано той покаже нещо...Ще направя каквото трябва но вече ще разбера каква е причината....Лошото е че моя партньор не ме подкрепя и е склонен да ме остави заради това нещо,но аз ще се боря със зъби и нокти както се казва,и съм твърдо решена да разбера какво става....Прегръщам ви и се моля на Бога на всички ни да даде дечица,защото ние сме жени и сме родени за да даваме живот и никой няма право да ни отнема това....Стискайте ми палци момичета в Петък да излезне нещо хубаво......Целувки за всички ви,и не плачете всички ще имаме дечица вярвам силно в това....
-
Ние така и не го приехме. Борихме се със стерилитета 10 години, имам 2 извънматочни бременности, в следствие на които загубих и двете си тръби, последваха опитите инвитро - с лоши отговори на стимулациите и без нито една имплантация, диагнозата ИЯР,съвети за донорство и осиновяване отстрана на лекари и близки...имах чувството че блъскам с глава в бетонна стена. Но всеки път намирах сили да продължа, когато си помислех, че единствения сигурен начин да не станем родители е като спрем да опитваме. Нашето чудо дойде след осмия опит инвитро, напук на всички лоши прогнози и съжалителни ооооо-та от страна на околните. Не спирай да се бориш!!! Не вярвай на 100% на лющите прогнози! Мечтай за това и вярвай, че ще стане!
-
В тази тема искам да се обърна към хората които са се справили с тези думи и са преодолели тази болка, чули са тези думи осъзнали са ги и са ги приели.
Как се справихте с болката като разбрахте че никога няма да сте биологична майка или баща какво решение взехте. Аз не мога :(
Толкова много се измъчвам!
Мисля че няма много теми в тази насока може би хората не искат да говорят за това - и аз не искам но не издържам вече мога само анонимно да споделя- така сме решили с мъжа ми osi_1 :help1:
когато една жена иска и силно желяе да стане майка то това е ВЪЗМОЖНО. дали си биологична майка или осиновителка в един момент няма значение. много е важно в този период / който често е години / двойката да е много сплотена и силна.
при нас решението беше и трудно и лесно. трудно защото е трудно да приемеш факта и лесно защото не останаха много възможности. преодолява се. когато силно искаш.
ние 5г се бориме и търсихме причина и отговори за да "не става". имаме 2 инсе-та и 3 ИКСИ и последното становище беше за донорска яйцеклетка. много мислихме и решихме да подадем документи за осиновяване. при нас стана много бързо. рабзбирай 2-3 месеца.
и ето вече водя дъщеря си на детска градина; празнуваме рожден ден, поръчваме торти; ходим на пързалка с шейна; вкъщи се прескачат детски играчки, велосипед и конче-люлка....и какво като не съм я родила. тя е моето дете и винаги ще бъде.
сега обмисляме за второ, но ще изчакаме малко да стане по-самостоятелна и със сигурност ще действаме.
не спирай да вярваш.
-
Много се възхищавам на жени които имат сили да продължат и вярват че това ще стане . като ви чета наистина набирам кураж а иначе вече почти две години несмея да се захвана .Нито да повторя инвитрото поради страха от следващ аборт нито да осиновя поради страха дали ще се справя .Мъжът ми и той също се умори .Иначе няма нощ в която да не заспивам с тази мисъл или сутрин с която да ставам с нея.
Много кураж на всички силни жени.
-
Благодаря на всички за подкрепата
И аз се възхищавам на жените които намират сили, моите са към края си ... остава само да приема това което се случва.
Понеже не вярвам в чудеса не съм съгласна:
...и най важното да ви споделя една история на моя приятелка,на която лекарите казаха категорично,че е стерилна....Забременя момичета,а уж беше стерилна...спрете да мислите за това НИКОГА защото никога не се казва никога...
Темата е такава защото има случаи за които не може да се направи нищо, след много опити АРТ без резултат или без дори 1 опит е доказано че НИКОГА съществува.
Това е равносилно жена без матка да се моли да забременее ..... или без яйчници да са моли.... е няма как да стане и затова НИКОГА може да се казва.
При тези случаи единственото което остава е осиновяване или донорство.
Възхищавам се на Луиза и напълно съм съгласна че генетичния материал не те прави добър родител ......... но това че съм го осъзнала не намаля болката ми, може би когато станем родители ще отмине........ :?
-
Хм, не ми харесва думата "стерилна", момичета 21-ви век е използвайте съвременни изкази!
Мария, колкото и решана да бъдеш и каквито и изследвания да правиш тази борба е за двама, не че сама няма да се справиш, но 50% от причините може да са в мъжа.
-
ЕГЕНА,ЛУИЗА ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ МОМИЧЕТА...Нека всички се поучиме от тях...Да не казваме никога НИКОГА...Да бъдеме силни и да вярваме,че и нашите деца скоро ще дойдат и ще сме истински щастливи и обичани...Дай Боже на всички да имаме дечица...Събрали сме се тук говориме си всеки ден,аз от скоро но вече чувствам,че всякаш познавам всички ви,а ние дори не знаеме как изглеждаме,но това не е важно нали???Ще се подкрепяме ще си даваме сила една друга и ще постигнеме мечтите си да прегърнеме децата си НАЛИ МОМИЧЕТА???НАЛИ???След този пост очаквам от вас по едно убедително ДА,и много силна вяра,че ще видиме скоро очите на децата си...Целувам ви всички... :bighug: :bighug: :bighug: :bfp: :sbabygirl: :babyboy: :bfp1: :babbycarrage: Надежда и вяра момичета...НАЛИ???
-
офффффффф
явно темата няма да се получи такава каквато исках и каквато беше целта й, както и да е.........
ОК всички се надяваме и всички това искаме.
Мария доколкото разбрах вие дори не сте си направили изследвания/поправи ме ако греша/ и аз преди да знам така се надявах и аз така говорех.............
Но след като нещата са ясни всичко е по-различно затова озаглавих темата така и се надявах да има друга насока, но явно или няма хора с такива проблеми или не им се говори, изключвам тези които се включиха наистина по темата и им благодаря за откровеността! :thankyousign:
-
доколкото разбирам, Mechtatelka очаква разказите на хора, които са се озовали в окончателна ситуация да нямат биологично дете. не ви пита как понасяхте мисълта за репродуктивните си проблеми, докато ги решавахте. доста по-различно е...
според мен, във форума за осиновяване ще намериш повече контакт с такива хора. а и не бързай, може тепърва да идват мнения...
-
Възхищавам се на Луиза и напълно съм съгласна че генетичния материал не те прави добър родител ......... но това че съм го осъзнала не намаля болката ми, може би когато станем родители ще отмине........ :?
мила, не разчитай на това ... имам предвид, че осиновяването не бива да е лекарство. Добре е осиновяването, ако решиш подобно нещо за себе си, да е "на чисто". Изболи си болката, колкото имаш нужда и колкото ти е необходимо ... Да приемеш да осиновиш дете с надеждата "да ти мине", не е честно спрямо детето, което ще отглеждаш.
Твоята болка е дълбока, сериозна и заслужава да бъде изживяна и преработена. Как става това ... колко ще продължи, не мисля, че някой може да ти каже. Ние имаме осиновено момченце, дай боже скоро да имаме още едно детенце, отново осиновено, но аз подобна на твоята болка не съм изживявала ... В смисъл още след първия икси опит решихме, че този път не е нашия. Имаше болка от неуспеха, но бяхме пощадени от това, което ти описваш като емоционално състоние. Просто не съм имала драма с това, че няма лично да бременея и родя ... просто така се е случило, никой няма заслуга или вина за това.
-
Ние също можем да забременеем единствено чрез инвитро/ИКСИ и никакви молитви или вяра в чудеса не биха променили този факт... (Отстранени са ми тръбите и единия яйчник)... И на мене незапознати с проблема често са ми обяснявали, как щяло да се случи като се успокоим и как щяло да стане, когато най-малко очаквам... :?
Моят начин да се справя беше да не задълбавам много-много, да не мисля... Иначе може мислите да се завъртят дотолкова, че проблемът с времето вместо на намалява, да нараства като претърколена снежна топка... Естествено, че първоначално страдах много. Но постепенно намерихме своето отношение към случващото се... Това беше процес, не стана изведнъж... И сега просто приемаме този път като предизвикателство... Знаем, че това е нашата съдба и не искаме да се жалваме... "Бог дал - бог взел", както казват хората... Имаме много причини да сме щастливи...
Съпругът ми много ми помогна по този път. Тъй като сме с женски фактор, най-дълго ме измъчваше мисълта, че ще го лиша от биологични деца. Бях готова дори да се разделим по тази причина... Но той ме убеди, че за него има по-важни неща... Че е от значение не само да имаш деца, но и с кого точно ще ги имаш, дали ще си добър родител,... дали си намерил половинката си, дали си щастлив с нея...
Ние мислим евентуално да направим още един ИКСИ - опит, но едновременно с това искаме да осиновим. За нас това са просто два различни пътя... и ще сме щастливи, ако ги изживеем и двата... Ако ли не, здраве да има... (и това за здравето го мисля сериозно ;)) ...Мисълта, как скоро къщата ни ще бъде огласена от детски смях, ни прави щастливи... :)
Мечтателка, мислех си, защо не пишеш в темата на професионалния психолог? Четейки представянето на г-жа Савова имам чувството, че тя може да даде много добри насоки и че въпросът ти ще е полезен на много момичета... Ето линка:
Консултации с психолог ТУК (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44784.0;all)
Хубав ден! :) :sunshine:
-
В тази тема искам да се обърна към хората които са се справили с тези думи и са преодолели тази болка, чули са тези думи осъзнали са ги и са ги приели.
Как се справихте с болката като разбрахте че никога няма да сте биологична майка или баща какво решение взехте. Аз не мога :(
Толкова много се измъчвам!
Мисля че няма много теми в тази насока може би хората не искат да говорят за това - и аз не искам но не издържам вече мога само анонимно да споделя- така сме решили с мъжа ми osi_1 :help1:
Как го приех ли - ами трудно!
КОлко време ми отне - няколко месеца.
Помогна ми факта, че пуснах една тема пак тук - в емоционални за донорската яйцеклетка и нашите страхове, получих много мъдри съвети, след което вече нямах никакви съмнения какво точно искам.
Главния довод ми беше, че децата не идват случайно при нас - ако едно дете иска да дойде при теб и не може да дойде чисто физиологичски ( в случая нямам вече качествени я. )трябва да му се даде и друг шанс - при мен решението беше донорска я - да, няма да носи моя генетичен материал, но аз и не мисля, че той е най-ценния на тази планета. Важно в любовта, важно е това да можеш да дадеш и получиш майчина любов, какво тук значи някакво си ДНК? Погледни някой братя и сестри колко са различни и като поведение и като външност, а са с идентичен генетичен материал. Всяко дете е уникално според мен и не идва случайно при един или друг родител, а факта че лично моето ДНК няма да участва в този процес едва ли е ще е чак такава трагедия. :lol:
НО разбира се бяха ми нужни няколко месеца, за да узрея и да приема така спокойно факта. Това беше преди първия трансфер на ембриони от донорска яйцеклетка.
В момета в който ми върнаха ембрионите, вече нямаше абсолютно никакво значение, че не са от моя яйцеклетка - те вече бяха мой деца.
За съжаление не се стигна до бременност, но аз вече нямах никакви терзания и съмнениея какво искам.
Успех и късмет!
-
Много е трудно и тежко когато стигнеш до момента , че никога няма да имаш биологично дете.Не си единствената която е стигнала до тук аз също като тебе "никога няма да имам биологично дете" и да ли съм го преживяла на пълно не съм сигурна.Ревах тръщках се и си виках защо на мен каде съм сгрешила,боли страшно много боли трудно е да се преживее такова нещо нямаше ден в които да не съм плакала .Премирих се че няма да стана майка по естествения начин и се ориентирах към осиновяване съпруга ми ме подкрепи и беше заедно с мен въпреки че проблема е изцяло в мен. Подадохме документи за осиновяване и макар че все още не съм осиновила аз се чувствам щастлива спрях да плача и да се тръщкам просто обърнах друга страница и започнах да мечтая за детето което ще доиде в къщи . Горчивина все още има но има и нови надежди.А в интерес на истината дори не съм правила ин витро икси или там каквото и да било записах се в донорска програма за ин витро с донорска яйцеклетка и се бях навила поне веднаж да опитам е те така или иначе не са ме потарсили но не мечтая да го направя това инвитро дори не го искам по скоро искам да ме потърсят да ми предложат дете може и аз самата да не съм на ред нещо но неискам да се подложа на нови страдния и разочарования просто за себеси реших че моя път е осиновяването.
-
Тези мисли никога няма да си отидат, просто се примиряваш и свикваш защото няма какво друго да направиш. Гледаш да се залъгваш с работа и да си намираш други ангажименти само и само да ти минава времето.
Да и аз не държа на своя генетичен материал ,но просто винаги съм искала да видя как ще изглежда моята голяма любов/т.е. любовта между мен и мъжът ми/ от плът и кръв.
Не искам просто да осиновявам за да се запиша че имам дете ,аз се страхувам че не съм узряла за това ,понеже ми се струва че отговорноста е по-голяма .Незнам но така го чувствам.
Да и на психолог съм ходила ,чак голяма помощ кой знае каква не съм получила .Привидно да но не намерих своя вътрешен мир и за това ,когато ми стане много тъжно си казвам едно стихче.
"Когато си на дъното на пъкъла
когато си най-тъжен най-злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни...........
Дамян Дамянов
-
Много ми е тъжно в тази тема...
Случайно ми попаднаха координатите на една английска организация, която подкрепя хора, които се отказват от фертилно лечение поради изчерпване на медицинските похвати, поради поредица от неуспешни процедури и други подобни, както и хора, за които осиновяването не е решение или все още не са узрели за него. Надявам се да намерите нещо полезно за себе си в техния сайт: www.moretolife.co.uk
-
Немога да разбера едно момичета.....Защо докато едни се молят ден и нощ за детенце,други съдбата ги дарява,а те ги изхвърлят по кофи,домове и къде ли не???Ква е тая справедливост???Ква е тая ирония на съдбата...
-
Да така е и аз съм открила това и то противоречи на схващането че ако нещо искаш прекалено силно то се случва .Да ама не. Точно обратното става. Имам един пример,може би не е съвсем подходящ но.
Имах едно цвете ,отглеждах го с голямо внимание и правех всичко по гнига .Грижих се да цъфне 6г а то все неискаше накрая започна да изъхва и аз го изнесох преди година на плошадката на етажа. Там е тъмно ,студено никой не го полива,само чистачката му хвърля по малко мръсна вода ,изглеждаще като болно и изъхнало . Обаче взе че цъфна и то как ,цялото се отрупа с цветове ...
незнам какъв е извода но явно че нетябва да се иска толкова силно или дори въобще.
Незнам ако проблема е прекалено сериозен дали трябва да се остави да се реши от самосебе си ,Невярвам и как тогава да не мислим . Или по-скоро да си казваме -че не искаме дете за да вземе да се случи. Просто и аз незнам
-
Немога да разбера едно момичета.....Защо докато едни се молят ден и нощ за детенце,други съдбата ги дарява,а те ги изхвърлят по кофи,домове и къде ли не???Ква е тая справедливост???Ква е тая ирония на съдбата...
И аз това се чудя, но това е живота - тежък и понякога доста гаден.
Имам едни приятели сега разбраха че бременеят и ........умуват как да го махнат.
доста несправедливо, но никой не е казал че живота е справедлив.
Зарина хубава история за цветето, но не ми се вярва с бебето така да се получи според мен е загуба на време. А аз не бих могла да си кажа че не го искам и наистина да спра да го искам. То е по-силно и не мога да се откажа както бих могла да се откажа от надеждата че цветето ще цъфне. Мисля че трябва да се научим да живеем с тази болка а не да я подтискаме и така да се задълбочава още повече.
-
Права си но нали и ти виждаш ,какво показва живота.Тези които не го искат го плучават .То може би от тяхна страна живота не е справедлив ,защото не го взимат за толкова важно и значимо .А ние които искаме го нямаме и си удряме главата в стената.Мога да кажа че след 14 г борба съпроводена с много неудачи и тежки ситуации които съм преживяла за мен надеждата си отиде .Няма от къде да почерпя сили за да си повярвам и да продължа с борбата.Може би големите надежди които близки и лекари са ми давали че ще стане не само че не се оправдаха ,напротив тази вяра ме изчерпи до такава степен че не ми остана нищо за което да се захвана . Ето така умира надеждата,а с нея и вярата и така свикваш и приемаш действителноста,така се отрезвяваш и ясно разбирашш че това няма да ти се случи.Понякога си мисля за да излезна от тежките мисли ,че може би Господ ни е наказал но и ни е благословил ,да не изпитваме трудностите и да гледаме страданията на нашите деца през които евентуално биха минали .Чесно незнам какво да мисля .КОе е по-доброто...
-
Може би човек трябва да знае и кога да слага точка и да продължава нататък живота си с деца или без, семеен или без....никой не си избира сам да върви по по-различни пътеки от нормалния курс на живота, но се случи и не смятам, че съм виновна затова,макар и аз да съм минала по онзи път когато се чудих какви грехове имам, че така съм наказана :lol:...от тази година нататък съм решила да приемам нещата такива каквито са и незасимо, че няма да спря процедурите засега,вече няма и да слагам толкоз напразни надежди и емоции...каквото дойде,дойде и ще реагирам спонтанно според обстоятелства :wink: Дотогава правя това което мога най-добре,продължавам да бачкам :lol: и единственото за което се моля вече е да сме живи и здрави:)
-
Ваня, след самообвинението идва примирението .Така е минах през това преди около 2 години не се забравя но почва да ти става все едно . Точно както го каза според ситуацията.Освен това започва да ти харесва и по-безгрижния живот.
-
Имах едно цвете ,отглеждах го с голямо внимание и правех всичко по гнига .Грижих се да цъфне 6г а то все неискаше накрая започна да изъхва и аз го изнесох преди година на плошадката на етажа. Там е тъмно ,студено никой не го полива,само чистачката му хвърля по малко мръсна вода ,изглеждаще като болно и изъхнало . Обаче взе че цъфна и то как ,цялото се отрупа с цветове ...
Вярвам, че ако човек желае нещо истински...чисто, с цялото си сърце и любов, на която е способен - то ще му се даде.
Ако гледаш цветето само за да краси дома ти с цветовете си, може и да не цъфне.
Не ме разбирайте погрешно, ясно е, че ако жена без тръби мечтае истински да забременее, без АРТ, няма как да стане.
Ако жена без яйчници истински желае да види своя генетичен материал, няма как да стане.
Но ако мечтае да бъде родител, да отгледа дете и да го дари с любовта си - това може да се случи.
Дано не се обидите, че пиша в темата .
-
Раиса подкрепям те напълно...
-
Raissa777,
osi_9
-
Не ме разбирайте погрешно, ясно е, че ако жена без тръби мечтае истински да забременее, без АРТ, няма как да стане.
Ако жена без яйчници истински желае да види своя генетичен материал, няма как да стане.
Но ако мечтае да бъде родител, да отгледа дете и да го дари с любовта си - това може да се случи.
Да де, това е така, но в случая е ясно, че жената не може да има собствено генетично дете, има своите терзания и не знае как да продължи.
Дано да успеем да и помогнем как да се ориентитра в собствените си страхове, мисли и чувства и как да продължи...
-
Да Танита, абсолютно съм съгласна...
Човек не може да си представи колко болка може да понесе, докато не му се случи .
Мисля, че в подобен момент човек трябва да изживее мъката си, да мине време за да приеме нещата и тогава вече да продължи напред. Всеки човек е различен и по различен начин ще мине през този път.
Аз , доколкото се познавам, в такава ситуация ще се срина жестоко, ще вляза в дълбока дупка и ще се затворя, сама. Ще ми трябва много време да се осъзная, но в един момент просто се сблъскваш с една реалност, която няма как - трябва да приемеш и да продължиш. А и сълзите пресъхват, остава празния поглед.
Когато избереш някакво решение за себе си е по-лесно, решил си и гледаш само към целта, без да се ровиш в раната. Тогава някак всичко изглежда по-добре, защото надеждата се връща.
Има една приказка, че на едно магаре му се слага толкова багаж, колкото може да понесе. Ако това е вярно, всяка жена минаваща по този път е достатъчно силна за да преживее болката си ...само трябва да намери тази сила в себе си.
-
Има една приказка, че на едно магаре му се слага толкова багаж, колкото може да понесе. Ако това е вярно, всяка жена минаваща по този път е достатъчно силна за да преживее болката си ...само трябва да намери тази сила в себе си.
именно, понякога си мисля, че се е случило на мен, за да се преборя с него. и се оказа, че мога.
-
Или казано по друг начин: Бог не ни праща повече неволи, отколкото можем да понесем.
Раиса е права, че човек не знае колко силен може да бъде, преди силата му да бъде подложена на изпитание. Просто всеки по различен начин се справя и с мъката, и с болката. А проблемите са нерешими само дотогава, докато не намерим решение за тях. Да, решението понякога се налага да бъде компромисно, изборът е труден... А път към щастието винаги има, на моменти трънлив, осеян с препятствия, но го има!
-
моето магаре не може да носи повече
Трябва му малко почивка, но лошото е че не ми я дават тая почивка
Проблема не е че аз не мога да бъда биологичен родител, а партнъора ми.
Винаги съм искала децата ни да приличат повече на него, но сега е невъзможно
Тревожи ме че хората ще търсят прилики, и така ще го нараняват а в тази ситуация какво да направя ..... Ще замълча ... тогава може да се издам, или да продължа театъра .... а тогава може да засегна човека до мен. Това ми изглежда неизбежно всеки търси прилика между родителите и детето, дори и аз съм го правила.
Не мисля че е нужно някой освен нас да знае че детото е от донор.
Ами ако няма никаква прилика между нас и това се коментира.......определено ще ме върне към тези тежки моменти. Тези терзания изглеждат незначителни но не мога да ги подмина.
-
Аз си мислех, при донорството се избира материал сходен с белезите на реципиентите.
Ако греша....съжалявам .
-
Mechtatelka- ще ти дам един пример, с приятелско семейство. Мъжът е тъмнокос, тъмноок, жената също. Не са имали репродуктивни проблеми, детето си е тяхно, не е имало "помощ от приятел". Дъщеря им, да им е жива и здрава, е русокоса и зеленоока. Просто гените на някоя баба са се оказали доста силни.
А и Вали е права, при донорски материал се търси сходство във външните физически белези. Освен това, вие сте "късметлии" (прости ми за израза), защото при вас се търси донор мъж, и има много повече донори, отколкото при донорството на яйцеклетки, съответно и изборът е доста по-широк, много по-лесно ще се намери донор, чиито физически белези да са сходни с тези на половинката ти.
Виж, при донорки на яйцеклетк...
-
Мечтателка,
може би трябва да обсъдиш тези неща с половинката ти...той как би се почуствал, каква реакция очаква от теб. Трудно е, но вие сте тандем и ще решите тези въпроси заедно.
Хората постоянно търсят прилики, особено при бебета. Досадно е каквито и да са коментарите. Факт е, че и аз понякога го правя...то някак е като за "добър ден" . В смисъл, хората не влагат толкова замисъл в думите си, колкото просто е в реда на нещата да го коментират.
Има семейства, в които приликите са очевидни между родители и деца...но в повечето случаи няма ( поне по мои наблюдения ).
Майка ми е ниска, баща ми висок - аз съм по средата. Майка ми е с кафяви очи, баща ми със сиво-зелени, аз съм с кафяво зелени. Нито веждите ми, нито устните, нито формата на очите, нито носа ми не са като на някой от родителите ми.
Преди години ми казваха че приличам на майка ми, сега ми казват че приличам на баща ми...май само за да кажат нещо. Приличам на себе си и това е.
Имаме роднини, двамата са с кафяви очи, а двете им дъщери - със сини. Това от генетичка гледна точка е голяма рядкост и наистина изглежда странно :) Всички се заглеждат, коментират какви хубави очи имат децата и до там.
Като видя дете с родителите му се радвам на детето, мога да загледам дали прилича много на някой от тях, но дори да не видя никаква прилика, никога не ми е минавало през ума дали е осиновено, дали е 100 % техни гени и т.н. Понеже, в крайна сметка - какво значение има...нали детето е тяхно и те са родителите му.
-
Mechtatelka- ще ти дам един пример, с приятелско семейство. Мъжът е тъмнокос, тъмноок, жената също. Не са имали репродуктивни проблеми, детето си е тяхно, не е имало "помощ от приятел". Дъщеря им, да им е жива и здрава, е русокоса и зеленоока. Просто гените на някоя баба са се оказали доста силни.
А и Вали е права, при донорски материал се търси сходство във външните физически белези. Освен това, вие сте "късметлии" (прости ми за израза), защото при вас се търси донор мъж, и има много повече донори, отколкото при донорството на яйцеклетки, съответно и изборът е доста по-широк, много по-лесно ще се намери донор, чиито физически белези да са сходни с тези на половинката ти.
Виж, при донорки на яйцеклетк...
Рали е напулно права - при донорството на сперматозоиди - го правиш по каталог и имаш избор, така че ще го докараш на външни белези, а и не само на външни - има образование, интереси май...
Така че, този твой кахър мисля, че ще се окаже бял :lol:
А ние с донорските я. ще казваме, че прилича на съседа :lol: Мен външните не ме вълнуват толкова...
Майтап - да не се обиди сега някой! :wink:
-
Mechtatelka, Относно твоите притеснения , Дали някой няма да разбере че детенцето не приличало на мама или на тати.
Имах една приятелка .Тя правеше кариери и въобще не искаше да се жени. Да успя .На 40г реши да се жени и го направи а таткото беше тогава на 56г .Разбраха че има някакъв проблем и те по най-бързия начин осиновиха бебенце . Много скоро след това тя забременя естествено и родиха момиченце. Разликата между двете е само 1 година .Когато ги видя винаги бъркам осиновеното за тяхно а тяхното за осиновено. Незнам защо но осиновеното има характерни черти на таткото. А тяхното е някак си смесено и не мога да кажа на кой прилича.
Друг е въпроса какво ти влагаш в това разпознаване ако недай си боже някой ти каже че детето ти прилича на теб а пък ти си знаеш че не е така или обратното ,дали ще се почувстваш засегната. За да си изградиш така да се каже защитен щит срещу неприятното усещане за казани неща ,трябва много да си наясно със себе си т.е. кое точно те тормози ,само така ще намериш правилния начин да не се почувстваш уязвима. Намери това което точно те тормози.
-
Хайде и аз, да си кажа :? все ми е едно на кого ще прилича детето :D по-важното е да го има!
Нали, затова се борим всички :D
До авторката, мила ти си щастливка, че проблема е за донорството на сперма (не ме разбирай погрешно щастлива, че не си с ИЯР там и въпроса е по-сложен и вътрешният мир идва по-късно, поне при мен беше така :oops:), Танита е права, там избора е голям, друго яче стои въпроса с дон. на яйцеклетки. Изборът (белези) там, стои на последно място!
Какъвто и да е проблема ни, ние няма да спрем да се борим за да постигнем мечтите си! Защо ли, ами аз мисля защото сме жени иии просто сме устроени така ;))
-
Dess права си и аз това си казвам и се опитвам да се утеша с мисълта можеше да е и по зле, но не се получава. Думата никога ме депресира. А около мен само за бебета се говори и някой ей така случайно станали и тогава си казвам е можеше и при нас нещата да са по-добре и така кръга се затваря.
За момента и аз не мисля как ще изглежда но мисля за далечното бъдеще и емоциите които ще преживеем, просто съм такъв човек че ако нещо не зависи от мен и не мога да го променя се тормозя психически, може би съм твърде слаба :?
Един познат /мъж/разказваше за раждането на сина си и вика: не можеш да си представиш чувството като го чуеш да изплаче и знаеш че ти си го създал и това е твоето дете, само като имаш можеш да разбереш за какво говоря. Е да ама тук се появавя пак едно никога. не знам в този момен дали ще има значение чии гени носи това дете.
Гледате ли стъклен дом? Там пресъздадоха всичките ми страхове, в следващия епизод се заформя да пресъздадат и най-големия ми?
Извинете ме малко объркано стана, но като се опитвам да си изразя чувствата винаги губя дар слово :oops:
-
Dess права си и аз това си казвам и се опитвам да се утеша с мисълта можеше да е и по зле, но не се получава. Думата никога ме депресира. А около мен само за бебета се говори и някой ей така случайно станали и тогава си казвам е можеше и при нас нещата да са по-добре и така кръга се затваря.
За момента и аз не мисля как ще изглежда но мисля за далечното бъдеще и емоциите които ще преживеем, просто съм такъв човек че ако нещо не зависи от мен и не мога да го променя се тормозя психически, може би съм твърде слаба :?
Един познат /мъж/разказваше за раждането на сина си и вика: не можеш да си представиш чувството като го чуеш да изплаче и знаеш че ти си го създал и това е твоето дете, само като имаш можеш да разбереш за какво говоря. Е да ама тук се появавя пак едно никога. не знам в този момен дали ще има значение чии гени носи това дете.
Гледате ли стъклен дом? Там пресъздадоха всичките ми страхове, в следващия епизод се заформя да пресъздадат и най-големия ми?
Извинете ме малко объркано стана, но като се опитвам да си изразя чувствата винаги губя дар слово :oops:
Мила моя, стъклен дом е просто един филм, всичко е пресъздадено художествено, има в голяма степен хиперболизация, изобщо там се търси друг ефект, ефекта на скандала, на атрактивното.
И ваше генетично дете да е, пак може да наследи някои гени на някой прачичо или леля или прабаба, които да са меко казано ужасни.
Няма гаранции и не се втелясвай толкова в тези гени, когато възпитаваш детето си с любов, отговорно и загрижено, смятам, че положителните резултати ще бъдат налице :D
В крайна сметка ние правим това, което можем, а така или иначе ще се случи това, което трябва!
Успех на всички и нека не гадаем какво ще се случи, нека просто видим какво ще се случи - все пак нямаме друг избор! :D
-
Мечтателка,
и аз съм чувала подобно нещо, от мъжа ми. Не си спомням точно, но беше нещо , че това е смисъла на живота на човек ( негови си виждания ), да остави нещо на света...своето дете, своята кръв и гени. Предполагам говори по-силното мъжко Его.
На мен подобно нещо никога не ми е хрумвало. Мисля че тази разлика идва, от различния начин на мислене мъже/жени. Аз съм си представяла как общувам с децата си, как ги възпитавам, как им показвам моето светоусещане и т.н. Никога не съм си представяла как ще изглеждат, на кого ще приличат и подобни. За мен по-важно е след мен да остане Човек, а не гените ми...Изобщо не ги смятам за толкова специални :)
Не знам, може би трябва някой мъж да изкаже мнение...Понеже мисля, че жените усещат и приемат нещата по друг начин.
-
Dess права си и аз това си казвам и се опитвам да се утеша с мисълта можеше да е и по зле, но не се получава. Думата никога ме депресира. :
Не се е получило до сега, но предстои да се получи. Всички тук сме задруга от желаещи Майчинството, но с препятствия по пътя.
След първата среща с "никога" следва душевна буря със сила и особености според индивидуалната метереология на всяка жена. Всяка тук познава своята болка от близо. Аз от моята позиция искам да ти кажа: не се плаши от Болката. Тя е само етап. Слава Богу психиката ни има свойството да се самолекува. Инстинкта ти за самосъхранение ще те измъкне от там. Лека по лека бурията се оттича и ти можеш отново да потърсиш радостта в живота. Това че нещата не се случват по желания начин не значи че няма да си щастлива, когато се случат по друг. Няма готови рецепти как да се справиш, но всички тук ти казват че можеш. Хората сме по силни от колкото сами очакваме от себе си. За съжаление го научаваме минавайки през болка. Но, обърни внимание, само минаваме от там.
Ако съм досадно-теоритична - моля извинете ме.
-
Не си досадна,а според мен си го написала прекрасно. И смятам, че е вярно. Дано само тези, които още не са постигнали твоето равновесие, да успеят да "вземат" това, което им е нужно от редовете ти. И за да бъда по убедителна, ще споделя - осиновихем дете, което вече е на 4 години и е прекрасно да бъдем заедно и да се обичаме. Вече иска да става батко и ние подновихме опитите с помощта на медицината. Не обръщам внимание на тези които ме питат, ако родя "свое" дете как ще се справям с емоциите си /дали ще ги обичам еднакво и тям подобни глупости/. Мъжът ми понякога на шега се "безпокои" ще може ли да обича и следващо дете толково силно, колкото нашия хубостник, за който всеки от нас "би умрял". Животът е прекрасен и пълен с изненади... Само е нужно да опитваме да се освобождаваме от страховете и предразъдъците си. А поняга става дума дори просто за капризи. Надявам се да ме разберете правилно.
-
Не си досадна,а според мен си го написала прекрасно. И смятам, че е вярно. Дано само тези, които още не са постигнали твоето равновесие, да успеят да "вземат" това, което им е нужно от редовете ти. И за да бъда по убедителна, ще споделя - осиновихем дете, което вече е на 4 години и е прекрасно да бъдем заедно и да се обичаме. Вече иска да става батко и ние подновихме опитите с помощта на медицината. Не обръщам внимание на тези които ме питат, ако родя "свое" дете как ще се справям с емоциите си /дали ще ги обичам еднакво и тям подобни глупости/. Мъжът ми понякога на шега се "безпокои" ще може ли да обича и следващо дете толково силно, колкото нашия хубостник, за който всеки от нас "би умрял". Животът е прекрасен и пълен с изненади... Само е нужно да опитваме да се освобождаваме от страховете и предразъдъците си. А поняга става дума дори просто за капризи. Надявам се да ме разберете правилно.
:good_post: :good_post: :good_post: :balk_47: :thankyousign:
-
Мечтателка,
чета темата още от пускането й. Иска ми се да те окуража, иска ми се да те успокоя, но не зная как, с какво. Стояла съм на този път и мога да си представя въпросите ти.
За сега мога само виртуално да те прегърна.
Съвети и насоки не мога да ти дам, нямам това право.
:bighug:
-
Благодаря Vera
-
Мечтателка. Аз съм една от късметлийките, която вече има дете. Много пъти съм била в твоето положение и съм мислила, че няма да имам дете. Ту лоши яйцеклетки, лоша спермограма, за капак и двурога матка. Не се отказвай, не се отчайвай, бори се, защото какво ни остава освен надеждата. Защото, когато искаш да имаш дете, ще успееш. Дали ще го родиш или осиновиш, то ще си бъде твоето бебе.
Не знам откъде си, но в много градове има психотерапевтична програма с психолог, обучен да общува с хора с репродуктивни проблеми. Може би ще ти помогнат да си вдъхнеш кураж. Ако искаш ми пиши на лични и по подробно ще ти разясня програмата. :)
-
Мечтателка, всеки в живота е имал и има поводи да погледне на нещата философски и да приме, че дадена загуба може да бъде, да се превърне в плюс или в повод да научим нещо ново – за нас, за околните, за живота.
Предполагам голямата част от нас не са с физика на топ модели. Предполагам голяма част не са професори или супер първенци в областите, в които работят. Предполагам една част от нас нямат идеални семейства – без разводи, скандали и прочее.
Сблъсквали сме се или се сблъскваме в момента с болести, загуби, огромни разочарования във всякакъв план. И сме успели да ги приемем, да разберем, че не може всичко да е идеално, че трябва да изживеем траур по отношение на някои неща, които няма никога да имаме или които сме изгубили трайно, а понякога и завинаги. Това май е част от израстването ни като възрастни хора.
Смятам, че не може винаги и всичко да е както го мечтаем. Което не пречи да вървим по нашия пътя и търсим нашето си щастие, различно от това на съседа.
Доколкото разбирам проблемът е, че може би няма да имаш дете, което да прилича на съпруга ти. А какво мисли той по въпроса? И той ли е така объркан от перспективата? Все пак той ще живее с дете от „чужди гени”, ако се стигне до там, въпреки че проблемът действително седи пред двойката.
Както казаха вече многократно момичетата, никой не е застрахован, че детето му ще прилича точно на баща си! Примери стотици. И аз имам съседи – като се ожениха бяха супер двойка – и двамата красавци. Двете им деца са симпатични и приятни, но далеча от красотата на родителите. Е какво? Това, че не са вземи точно хубавите им гени, омаловажава ли с нещо това, че са техни деца, добре възпитани, добри хора?
Доколкото знам, мечтаното дете е винаги различно от реалното и един от тънките моменти в родителството е да се приеме точно това.
Мислиш ли, че би обичала по-малко детето си, ако не прилича на съпруга ти или се притесняваш само от хорските погледи и приказки?
Ако детето показва различен характер или черти от вашите със съпруга ти, мислиш ли, че това ще е от чуждите гени?
Какво мислиш по въпроса за това дали то трябва да знае за начина на зачеването си? Мислиш ли, че ще е ужасно ако узнае, че не е от гените на баща си?
Може би подобни въпроси биха допринесли да си изясниш позицията си. Не ги задавам, за да им даваш отговори по форуми. Те са много лични и според мен един-единствен отговор няма. Но ми се струва, че отговорите ще ти помогнат да видиш по-ясно от какво точно се страхуваш.
Хубаво е, че си задаваш въпроси. Всички или почти всички си ги задаваме. И поне моето мнение е, че е по-добре да ги зададем и да сме наясно със себе си, отколкото да даваме „през просото” на сляпо, пък после да се оправдаваме с това или онова.
Желая ти много успех в постигане на мечтата ти да бъдеш родител!
-
И още нещичко то мен: Вземай и от хората, които ти предлагат съчувствие и от тези, които ти предлагат сила и знания.
-
Мечтателка, още първия отговор по темата е твоят отговор. Прочети отново поста на Сигнус, а след това намери някъде и прочети цялата й история. През трите години борба, докато забременея изчетох много лични истории, някои по няколко пъти и до 2007г. прочетох не помня колко, точно като твоята, но завършени. Завършени, защото в тях НИКОГА се беше превърнало във ВЕЧНОСТ от щастие и любов. Това са истории за чудото, защото всичките до една завършваха с раждането на биологично дете. Моя приятелка след две седмици ще празнува 2-ия рожден ден на детето си, което носи гените на своя татко, но преди 5г. лекарите не вярваха че това е възможно. Но се случи. Когато им предложиха да използват донорски материал мъжът й отначало предпочете да спрат опитите, но после промени мнението си и тогава показателите се подобриха, смениха лекаря и след няколко неуспешни опита инвитро се случи и тяхното чудо. Месеци преди да забременея, едно от нашите момичета след лечение на еднометриоза и няколко неуспешни инсеминации и инвитро опити забременя спонтанно на втория месец след последното неуспешно инвитро. Струваше ми се невероятно и някак неповторимо като чудо, но след като е минала повторно през всичките перипетии на проблемното забременяване вече е мама на двама. Същото се случи и при мен. Забременях на втория месец след неуспешното ми инвитро, когато 5 лекари /специалисти от клиники за репродуктивни проблеми/твърдяха че с нашите физиологични данни е напълно невъзможно да забременея спонтанно. А вече съм била бременна, когато ме убеждаваха в това. Тези чудеса се случват спонтанно, случват се с помощта на АРТ, случват се и когато погледнеш в очите на дете, родено от друга жена, а видиш че това са очичките на твоето дете, това което си чакала цял живот. Не мисли че никога няма да се случи на теб. Защото ще се случи. Надявам се да е скоро.Успех!