Мечтателка,
може би трябва да обсъдиш тези неща с половинката ти...той как би се почуствал, каква реакция очаква от теб. Трудно е, но вие сте тандем и ще решите тези въпроси заедно.
Хората постоянно търсят прилики, особено при бебета. Досадно е каквито и да са коментарите. Факт е, че и аз понякога го правя...то някак е като за "добър ден" . В смисъл, хората не влагат толкова замисъл в думите си, колкото просто е в реда на нещата да го коментират.
Има семейства, в които приликите са очевидни между родители и деца...но в повечето случаи няма ( поне по мои наблюдения ).
Майка ми е ниска, баща ми висок - аз съм по средата. Майка ми е с кафяви очи, баща ми със сиво-зелени, аз съм с кафяво зелени. Нито веждите ми, нито устните, нито формата на очите, нито носа ми не са като на някой от родителите ми.
Преди години ми казваха че приличам на майка ми, сега ми казват че приличам на баща ми...май само за да кажат нещо. Приличам на себе си и това е.
Имаме роднини, двамата са с кафяви очи, а двете им дъщери - със сини. Това от генетичка гледна точка е голяма рядкост и наистина изглежда странно
Всички се заглеждат, коментират какви хубави очи имат децата и до там.
Като видя дете с родителите му се радвам на детето, мога да загледам дали прилича много на някой от тях, но дори да не видя никаква прилика, никога не ми е минавало през ума дали е осиновено, дали е 100 % техни гени и т.н. Понеже, в крайна сметка - какво значение има...нали детето е тяхно и те са родителите му.