www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: tite в Юли 12, 2006, 11:25:45 am
-
Как се справяте?Случва ли се при вас?Когато разговорите не помагат, и той не вижда проблема?И дали има въобще проблем или е само в моята глава?
Уморих се да чакам от овулация до овулация.Не чакам вече да ми дойде цикъл, защото секс не сме правили...чакам овулацията и евентуално нещо да се случи.Чакам да му мине умората.Чакам да е благоразположен.Не набивам, кои са важните дни-само аз си ги знам, та не е от това стресиран да кажем.Просто...го няма никакъв...не участва.Опитвам се да разчовъркам мъжкото в него-два-три пъти успях.Вече удрям на камък.Как да излезна от ситуацията-вече много се проточи? :(Страх ме е ако поставя нещата открито-да не се дръпне съвсем и да не се уплаши съвсем от секс по график-това за сега не е ставало...Къде греша?
-
Ами случва се доста често.Ревах, виках, заплашвах, събирах багаж.През всичко съм минала.Казва-аз каква вина имам/резултатите му бяха перфектни миналата година, защото го натиснах да ги направим/И...нищо.Като кажа днес е деня и правим секс, като кажа няма да правим секс - не правим.Можеш да подлудееш - знам.До ден днешен не мога да разбера / 4 г./ иска ли дете или не/той има дъщеря/
А какво значи да поставиш нещата открито?
Един съвет-изчакай мнооого подходящ момент, тъй като се оказва/по мое мнение/, че това е много деликатна тема за мъжа.т.е. да не излезе един вид, че му вменяваме чувство за вина.
-
Ами открито-в смисъл да говорим, защо не му се прави секс?Аз като кажа-хайде-и не иска... :(ама аз не казвам ей така-старая се все пак....да не изглежда нагласено.До преди известо време всичко беше ок, не сме се отчайвали от неуспеха засега.Ама как да постигнем успеха, като секса изчезна...Ревах една нощ, тръшках се-казах му как се чувствам след поредният му отказ.Не му се правело сега....а кога ще му се доправи мамка му!Не искал насила-ми аз не съм го насилвала.А иначе ме пита-кога ще разберем дали е станало бебето?какво бебе бееее, то така от въздуха не става! :xТа това е драмата при мен-спряхме секса.Вече не чакам с трепети датата за цикъл-знам,че ще ми дойде.Знам си овулацията-познавам си тялото, следя-та като дойде този момент-съвсем се сдухвам...ето-сега яйцеклетката ми дреме някъде на свобода и чака...чака...чака...ма няма да дочака... :(
-
еЕЕЕЕЕ, как така няма да иска да правите секс???!!!Да ти кажа аз подозирам моичкия, че хойка :fighting: обаче няма не искам, няма недей. :wink:Случвало се е понякога да е изморен или поради друга причина да ми откаже, но....изчаквам го да заспи и хайде върху него, какво ще прави :D
Но определено това си е проблем и си има причина за него.От колко време сте заедно, рутината понякога оказва влияние.Ние например имахме период от около 2-3 месеца, когато имахме "график" сряда вечер, неделя сутрин.Не знам защо така се получаваше???
Но при нас проблемът е друг, на мен ми е достатъчно само да го видя гол и ....Така че ние обикновено се караме, защото ме обвинява че само за секс мисля и все не ми е достатъчно
-
Aбе рутината си е рутина-11-12 години сме заедно, имали сме такива периоди, ма да се напъне малко бе-само аз това бебе не мога да го направя!Нали иска!Вчера се метнах върху него-ми изръмжа ми.... :(, не се поддава.Гола му се мандахерцам-тц...незнам къде бъркам, наистина, незнам как да го изкарам от това му състояние...ако ще да хойка, ма да не подминава и мен/ а сега съм сигурна,че не е така, защото си е вкъщи/Аз затова казах-чакам го-чакам го да се пооправи-всеки има такива периоди-ма ми писнааа-много дълго нещо продължи това!А допреди бяхме като младоженци :?Приемам съвети,че този месец съвсем ще се срина.И не заради това, че бебето не е станало, а заради това, че пропуснахме поредната възможност да стане... :(
-
Мила, сега е преиода на отпуските и почивките. Вземи организирай нейде нещо по-така за почивка. Спри да го закачаш. Не се занимавай със секс, не му мисли за яйциклетки и други такива. Остави го да почива. Нагласи се, почини си. На почивката се разходи, флиртувай с някой ако трябва, но пак не го закачай да правите нещо. Остави го малко сам да се усети какво губи. Той ще доиде при теб. Колкото повече ги гоним тея нащите мъже, толкова по-малко ни обръщат внимание. Ама като видят, че някой ни хареса и ни обръща внимание и се втурват да спасяват мъжка чест. Така си мисля аз - дай си почивка. Лято е... И не говори за бебето... :D
-
Ganka, 3 седмици не съм го пипнала, вчера беше първият ми опит, несполучлив.Иначе-не му говоря въобще, оставила съм го...да си почине, да не го товаря с моя товар допълнително.Той за яйцеклетки пък въобще не знае.Говорихме веднъж миналият месец, че не го насилвам,а че ми е странно,че не иска-ей така-остави казах, бебето-за удоволствието.даже му казах, ако иска-да спрем с това, да си починем.Отделно не съм си вкъщи с пеньоара.Излизам, ходя на работа, виждам се с приятели-това важи и за него, напоследък той не толкова често колкото преди-очевидно е изморен, съгласна съм.Но аз съм го оставила така, като обясняваш вече 6 месеца....не смятам, че е малко....може би така се е случило сега-пак казвам, не е болката че бебето не е станало, а че няма как да стане без негово участие.Има мъже-дори и по график , милите-действат, значи не е невъзможно.На него и това му е спестено.Та не разбрах в края на краищата-дали дръпването му е заради самият процес на правене на бебе или е от друго.Не му се правело сега...и толкоз...А паралелно с това говори-ако имаме бебе товаааа, ако имаме бебе оновааа....Ако има проблем някакъв-достатъчно голям е-да сигнализира, да каже.Имаше в миналото такъв момент-пиеше АБ за зъби и го удари в полова система-и пак-като млади гаджета-каза си човека.А сега-нищо.Страх ме е, аз самата сега, надъхана вече, защото ми писна все да чакам-да не го настъпя лошо-съвсем ще се дръпне.Ей затова искам съвети.Аз как да се отърся, когато ме боли корема и напомня-яйцетооооо, ето гоооо, излюпи се-действай!Изпадам в такова състояние сега, утре, вдругиден ще ми мине и пак той ще е почивка, аз дори и през останалото време-извън овулацията не го притискам.Но когато дойде денят-не се сдържам, поне да съм опитала, нали?До сега го смятах за почивка.От тук нататък-накъде? :?
-
Предложи му да направите инсеминация, щом не иска "насила".
Но седни и му обясни, че ето, сексът е за удоволствие и щото се обичате, а инсето е за бебе. Защото, без да се срещнат яйцеклетката и сперматозоидът, няма как да стане. И други подобни. И наистина, не го закачай за секс.
Вероятно, проблемът е психологически.
-
Аля, още не сме за инсе.Не го закачам...до кога ще издържа да не го закачам ми е мисълта...колко време още и дали ще се справя.Ето-днес ми е ревливо, имахме шанса вчера-реален при това/ доказани проблеми при нас няма, нямам основание да тръгна по лекари, защото 6 месеца чакам да се случи да правим секс във фертилните дни, че да преценя/Аз все пак вече и години трупнах-искаше ми се след 6 месеца да си пусна набор изследвания-как да го направя?на какво основание?Това си говорихме скоро с една приятелка-ако стигнем до изследвания-аз секс не мога да го накарам-как ще стане с даването на материал-каузата ми е обречена от сега.Та си го наричам моя-мъжкият ми фактор, без да имам реална представа защо.Редно е да спомена, че имаме едно дете вече, та не му е като при него-страх дали ще стане.Живее с илюзията, а не е в 1 клас и знае, че яйцето и спермитата трябва просто да се срещнат.Даже и филм ми донесе да гледам навремето-гледал го и той-много бил интересен.
-
Ох, не знам какво да ти кажа. :? Мъжете са си странни птици по начало и много рядко споделят с нас какво ги мъчи. Може да има проблеми в работата или да го тревожи нещо съвсем странично. Лошо е когато не споделят с нас. И трябва с кристална топка да гадаем какво ги тормози... И защо не ни обръщат внимание :(
-
tite, съвети няма да ти давам. Аз съм последната ,която може да ти даде решение по темата. Само искам да знаеш,че те разбирам как се чувстваш и не си само ти. След дълги периоди ,като този,който описваш реших да се махна и всичко да свърши. Не ,че сега съм на върха на щастието ,но просто си казвам "ами нямам дете,защото още не съм срещнала бащата" и дишам по-спокойно. Дали ще го срещна ,времето ще покаже. Сега пак си усещам Ову-то ,но не ме хващат бесовете ,че пропускаме момента отново :ywoohoo:Даже си казвам,добре,че съм сама,че да не се ядосвам...после си чакам спокойно цикъла и се чувствам много по-добре.
Незнам,може би е звучи налудничаво,но вече дори съм склонна да приема идеята да нямам деца ,само и само да не живея в тоя кошмар. Толкова години пропилях и изживях ,като в лош сън...Разбих си нервите ,дори на лицето ми се изписа всичката тая мъка. Може би аз съм прекалено чувствителна. Приятелят ми казваше,че "сама си го правя" ...Как така сама ? Защо да искам да си причинявам това ?
Неискам да си спомням. :balk_133:Не ме интересува вече. Вбесявам се само като си помисля.Знам,че постъпих правилно. А,ти ...незнам какво да ти кажа.
Ако се обичате - всичко ще се оправи - това е !Знам,че изглежда безнадежно ,но си длъжна да опиташ всичко. Трябва от една страна да се говори много ,да се споделя и т.н. ,а пък от друга да НЕ СЕ говори за това...абе трябва да си виртуоз,да намериш "златната среда" ,баланса. Аз не можах. Дано ти успееш. Успех !!! yahoo_17
-
Не знам 11 г. са множко, може наистина да иска да си почине.Бих искала да изрека един епитет в момента, но не го познавам човека все пак :lol:
А при мен "сряда - вечер" :lol:
-
Никога не съм очаквала да е като в началото.Но до скоро всичко си беше наред.Да, имало е и друг път неискащи периоди, но са отминавали.На скоро преживяхме едно възраждане на връзката ни-не пропускахме ден.Затова затишието беше очаквано, но все пак решихме дете да правим-той е наясно как стават децата-т.е.че трябва да се потруди и той.В началото се майтапеше-че не е свършил работата и че трябва да се потруди.Наистина има период в работата на голямо напрежение-и това изчаквам.Все нещо се случва.Или е някъде-пътува.А чакането вече ме подлудява.Много са комплексни нещата, много-то е ясно че с две думи няма как да се обясни.Но все си мислех,че така, както аз полагам усилия това да се случи-така и той трябва...а той се е оставил на течението сега.
За тръгване от връзката-дума да не става-все пак ние сме семейство-имаме и едно дете, живеем добре.
Ето-сряда- вечер-имате си нещо като код ли?И човека се труди, нали?Пък аз ако кажа-хайде-сега е момента най-много да го накарам още-повече да се дръпне.
НО, спокойно, всичко ще ми мине още след ден два, когато овулацията безвъзвратно е отлетяла, ще си дочакам по-спокойно цикъла...и пак наново-дебнене на овулация-два-три дена нерви...кръговрат. :?
-
Здрасти Tite,
Когато мъжът ти спре да участва - то е по основателна причина. доколкото разбирам от писаното тук става дума, за това, че мъжът ти няма желание за секс, а ти имаш желание за второ дете. Имам чувството, че си влезнала в капана на "манията за забременяване". Аз така сиго наричам това състояние, в което обикаляш лекари, правиш изследвания, гледаш сиовулацията.Имен ме е прихващало неведнъж. Проблемът е, че докато си седа в банята ипишкам в бурканче, меря чертички и т.н. въобщене се усещам, че цялата тази истерия ме отдалечава все повече от секса като начин на изразяване на любов. мъжът ми ги усеща тези неща. Гадно е да знаеш, че за жена си си пенис и донор на сперма, т.е. кон за разплод. Всяко желание за секс изчезва, защото другия не иска теб или удоволствието, което му доставяш, а някаква твоя телесна течност. Това е едната страна на нещата. Мъжете не са така просто устроени както тук си мислят някои.Вярно е, че жените сме по-сложни, но това не означава, четвоя човек работи като асансьор - копче и нагоре, копче и надолу. :)
Ти сигурна ли си, че мъжът ти наистина иска това 2-ро дете или понеже знае, че ти го искаш затова "решихте да имате второ дете". Може би се притеснява как ще успявате с парите, с времето, а и ще трябва дате дели отново с едно бебе. може пък да те иска повече за себе си. Има и такива мъже, защо не. Въобще какво наистина иска мъжът ти е много важно, защото ако го направите това дете през главата му.... със инсеминация и такива лекарски манипулации, то товаще е твоето и на медицината дете, но дали ще е негово..... Не съм против инсеминациите и изкуствените методи, но те трябва да се ползват за решение на физиологични проблеми и безплодие, а при теб проблемът не е такъв доколкото разбирам. та мисълта ми е, че ако сега питаш какво да правиш, когато той не участва в правенето на детето, да не стане така после да питаш защо той не участва в грижите за него. Ето тук да тъсиш отговора, а не в работата и командировките.
Давай го по-леко и го изчакай. Ако пък не можете давлезете в ритъм потърсете някой психолог за един разгоор нямада тинавреди, а и не е чак толкова скъпо вече.
-
Ирина, горе- долу си налучкала :)
Мания ли е, незнам все още.Мисля си, че не съм попаднала в капана, но съм на път, затова и пуснах темата.
Много съм анализирала ситуацията.Второ дете искам много отдавна, но не бих си позволила да е на моя глава.Признавам, имала съм тези мисли, но не бих го допуснала.Изчаках го.Да каже той.Както и с пъртвото.През това време не съм припирала, не съм говорила.Финансово и от към време няма да сме притиснати точно сега и той затова също иска-сега дойде подходящият момент.А той е много трезвомислещ-той успява да потуши емоционалните ми пориви-да се случи нещо на всяка цена.Затова се и съобразявам с него.
Другото-знам, че не е копче и затова съм бягала от секс по график и той не знае нито за меренето на температурите ми, нито нищо.Даже му предложих-ако се чувства не готов и това го кара да се отдръпне или мисълта,че прави бебе, а не любов го спъва-да спрем.Той е малко по-различен-не е от мъжете, които страдат, ако не им обърнеш внимание.Когато забременях първият път-искаше да е момиченце-да съм имала с кой да си говоря и да го оставя малко :lol:Иначе ние към дете нямаше да пристъпим, ако финансово не бяхме готови-това беше и причината да чакаме и с първото доста.Той на манипулация от моя страна няма да се поддаде.Случи се насоро-преди два месеца.Правихме тест заедно, видяхме бледа втора чертичка-няма да забравя изражението му, очите му-това говори много-той го иска!Видях и посърналият му поглед, когато въпреки теста ми дойде...Така че за мен съмнение дали той е готов и иска-няма.В това съм сигурна, той заради мен, да задоволи мои някакви подобни потребности не го прави, защото е мъж и чак така не я разбира тази потребност.
После-мислила съм и за други натоварени моменти, но пък сме си правили секс нормално.
И да, ако проблемът се задълбочи-помощ от специалист ще потърсим-дано и той се съгласи.
До тогава-ще го давам по-леко и неангажиращо.Благодаря за разговора-помага, определено :bighug:
-
Чудих се доста дали да пиша, но сякаш виждам себе си, затова ще ти кажа са собствените си размисли по въпроса. Когато и при нас секса стана повече от оскъден започнах да се чудя къде е проблема, мислих си че е в това че бебе не се получава, също като теб се опитвах да спестя на половинката си всичко и да изнеса целия проблем върху себе си и колкото повече му спестявах отлкова повече той се отдръпваше, замислих се и сигналите затова положение взеха да изплуват в главата ми и те бяха от доста преди това. Спрели сме да си говорим, някога когато се прибирахме винаги разменяхме целувки в асансьора или когато някой излизаше, където и да беше винаги се обаждаше да си говорим е тез неща вече ги нямаше, ние се бяхме превърнали в най-обикновени съквартиранти, започнах да се питам кога се случи това и кое ни доведе до тук. Факторите са много, няма да си разказвам сапунения сериал, просто се замисли дали не се е случило нещо преди това, дали не си се променила ужасно много през времето в което си мислила за дете. Съвет как да постъпиш немога да ти дам, ти сама за себе си трябва да го направиш, аз четях много психология опитвах се да се самоанализирам, но ако тогава някой ми беше казал има един добър психолог (пък и сега) с удоволствие бих отишла. Ако проблема за теб е труден, те съветвам да потърсиш помощ. Искрено се надявам нещата да се оправят при вас, когато постигнеш хармония в себе си едва тогава ще си дадеш шанс да се случи най-желаното нещо, никога не забравяйте бебе се прави с любов, независимо какъв е начина, за да разсте в хармонично семейство. На финала когато имаш бебе а нямаш любовта на човека до себе си дали ще бъдеш щастлива.
-
Аз по-скоро се притеснявам от неговата реакция на неуспеха.Дали не го е страх ,че няма да стане, и това да му е успокоението-като не правим секс-много ясно, че няма да стане....Така ги интерпретирам на този етап нещата.Страх ме е, ако повдигна завесата-да не падне щората.
Миналата година имахме голяма криза.Преодоляхме го и сякаш се възродихме.Идеята за дете се загнезди след това и дойде като естествено продължение.Съквартиранти просто не сме-участваме си взаимно в живота, интересуваме се, той е малко по-неразговорлив и по принцип не обича да говорим, но не сме охладнели един към друг, ако това имаш предвид.
Момичета-много ви благодаря за гледните точки.Има над какво да работя.Аз самата до скоро бягах от манията и се бях настроила позитивно, но периода стана доста дълъг и нормално взех да се питам какво става.Та не искам да се плъзна по леда, че е много тънък.
-
tite,явно това е етап през който минаваме с партньорите си!
Писах на Роси в "страхувам се,че брака ми се разпада"!
И ще ти го копирам защото съм вложила много емоции,
и ако тръгна да го препредавам може да не е същото!
:balk_122:"Твоята история прилича много на това което се случва и с мен!
Поне като чувства и емоции,през последната година!
Трудностите в семейството,или сплотяват двама души
и ги правят още по-силни в борбата им!
Или,ако не се осъзнаят на време,безвъзвратно ги разделят!
Първоначално си мислих,че проблема нас ни събира,
но скоро с ужас осъзнах,че е на път да ни раздели!
И си дадох сметка,че съм на път да загубя най-ценния човек за мен!
Този който обичам безкрайно!Този който ми е всичко.......!
Този който бърше сълзите ми всеки път,когато изпадна в униние!
И мълчаливо стои до мен и също страда по-своему!
И си мисля,че при мъжете чувството и желанието за дете идва
когато го видят и усетят,когато го пипнат и чуят гласа му!
При нас жените това да бъдем МАЙКИ е заложено и го усещаме
много преди да забременеем!
И това усещане и желание ръководи цялата ни женска природа !
Съвети не мога да ти дам!
И аз самата не откривам винаги верния подход,но се опитвам!
Не се отказвам да се боря за това да имам дете,но вече....
......НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!
И ако го имам,а за това се моля всеки ден,искам да го отгледам с човека до мен!
Той да бъде БАЩА на моето бебе!Да е като него смело и силно!
Искам любовта ни да оцелее в тази надпревара с времето!
За да я получава и ТО от нас,когато се появи!
Желая ти СИЛА и КУРАЖ да продължиш и ТИ!"..........
..........Та Титенце :balk_102: до това стигнах аз,
минавайки през депресии,сълзи и трудни дни!
Това страдание отне от мен и него 6-7от най-хубавите ни години!
Аз повече любов по-календар не искам и няма да правя!
Искам да се обичаме и да се желаем,да имаме нужда един от друг!
А ЧУДЕСА стават там,където е жива ЛЮБОВТА!
Желая ти и ЧУДО и много ЛЮБОВ!
:grouphug2:
-
Мила, издебваш ги докато спи, вързваш го за леглото. Чакаш го да се събуди и му казваш "Или почвай да си казваш какво има или ти запушвам устата и те изнасилвам!" За достоверност му показваш от ония най-големите тикса за кашони. Срещу странни и инати мъже - странни и инати мерки! Явно трябва да ти сподели нещо...според мен или му трябва "тръпка", с малко садизъм може да ги постигнеш и двете. Не забравяй - трябва да е вързан здраво и ти да си с много еротично бельо и гримирана! С една дума - да не може да те познае! :bighug:
-
Лан :balk_46:!
Представих си го и се разсмях!
Скица! :balk_5:
За това е хубаво че Ви има!
:grouphug2:
-
И аз-тази интерпретация на ситуацията ме изкефи максималнооо! :lol:Момичета-страшни сте, без вас щях да затъна много надълбоко, а само като си помисля вчера колко пъти писах и трих докато се престраша да си пусна темата...Благодаряяяя!
-
Всичко, което мисля по темата вече е казано, искам само да те помоля едно нещо:
Представи си че си мъж (то това е трудно упражнение, де). От х години живееш с жена, която говори само за забременяване и бебета, разплаква се при вида на бременни, насълзяват и се очите при вида на бебешки колички. При идването на поредния цикъл, изпада в депресия, а в дните на овулация в еуфория. Темите на разговор са основно - анализ на миналите изследвания и планиране на следващите.
Секс по график. Всеки път, когато жена ти облече еротичното бельо - ти си мислиш -ааа явно е в овулация. Започваш да се съмняваш, че те използват само като следство за разплод. Започваш да се съмняваш теб точно ли иска или само спермата ти....
Не че мъжете много мислят по този начин, де, ама не може да не минават и такива мисли и съмнения през главите им.
ЕСТЕСТВЕНО, описанието е силно преувеличено, но честно казано, аз самата за тия 6 години вече, ходене по мъките неведнъж съм се превръщала в гореописаната сладурана.
Изобщо не е задължително да има друга жена, друга история или кой знае какъв проблем. Можепросо да му е крив света, точно както на теб, да се чувства напрегнат, нещастен и натоварен.
Когато с нас са се случвали подобни ситуации, първо съм се налагала да оставя темата "стерилитет" за малко в шкафа с дрехите за другия сезон. Трудно е, но е постижимо. После опитвам да видя отстрани собственото си поведение и обикновено това, което виждам не ми харесва. Накрая го удрям на страшни подигравки със себе си и ситуацията и това адски помага - аз се успокоявам, а Калин се разсмива и лека по лека всичко отминава.....
Споко - ще се оправят нещата. Ама и ти го давай по-спокойно
-
Мила tite, и аз се чудех дали да се включа, но все пак се реших. Знаеш, че съвети за другите семейства човек не бива да дава, защото никога не е съвсем наясно с всичко, което се случва там, за да може да види ситуацията изцяло и безпристрастно. Както казва Л. Н. Толстой в началото на романа си Анна Каренина "всички щастливи семейства си приличат и всяко е нещастно по своему" (цитат по памет). Обаче ситуацията в моето семейство е различна например от това, което ти пишат момичетата. Съпругът ми е този, който ме преследва сексуално вече 10 години и е готов да опитваме за бебе по колкото пъти искам на ден, стига да му останат сили и за работата. Никога не ми се е налагало да използвам специални женски трикове, за да го накарам да ми обърне внимание. Точно обратното е: на мен ми трябва повече време да се настроя, доста често работата ми е по-важна за мен и т. н. Той е наясно какво е нужно за бебеправенето и участва по-ентусиазирано и от мен. Заедно преодоляхме и двете неуспешни бременности и не сме се отчуждили, а напротив - съзнаваме, че това са реални рискове. Хората сме различно устроени и реагираме по различен начин на една и съща ситуация. Затова не мисля, че си се вманиачила, като следиш овулации и т. н. Постъпваш правилно, защото така се прави. Но и не мисля, че мъжете са устроени чак толкова сложно и мисълта за това ги кара да бягат. Все пак вие имате дете вече, живеете заедно от 11 години и той явно е наясно с отговорностите си. Вярно, че хората се променят с времето. Най-доброто решение е да настояваш твърдо и решително за разговор и да ти дефинира точно с какво са свързани страховете му. Диалогът е спасението на всичко, защото това е единственият начин да разбереш и доброто, и лошото. За 11 години съвместен живот би трябвало да можете да си споделите абсолютно всичко. Просто го притисни да говори и ще видиш, че всичко ще си каже. Все пак ти си му най-близкият човек в емоционален план и не трябва да се страхува от присмех или друго. Приказки от типа на "аз съм си такъв и не говоря за чувствата" са тъпо извинение да прикриваш неща или от мързел, или от нещо друго. Извинявай, че беше малко дълго. Но всеки от нас може да ти разкаже своята история, но дали ти ще откриеш себе си там - това ти трябва да решиш. Успех! Щом се обичате, всичко може да се реши.
-
Fussii :balk_105: описанието ти за мъжките мисли,
ги чух не много отдавна от устата на моето момче!
Не точно така подредени,но не са преувеличени!
(както се изразяваш)
Стигна се наистина до там да се съмнява
във всяко мое действие и дума!
Не ми е много лесно да се доказвам отново!
Да му обеснявам,че не гоня дати и други важни за
забременяването ни неща,но не се осъзнах навреме!
Вярвам че ще поправя стореното!
Защото в битката ще загубя най-верния си съмишленик!
Обичам си го и това е,нека БЕБЧО види и дойде скоро!
:grouphug2:
-
Да, аз искам да говорим.Искам той да говори най -вече заради самия него.Да, познавам си го много добре и знам част от проблемите...но не всички.Така е било винаги просто.А следя поради няколко причини овулацията.Започнах като на шега-да си я потвърдя исках, да я засега със сигурност.Това беше след няколко неуспешни опита, така че нито сме били обескуражени още, нито вманиячени.Опознавам тялото си все още.Но не го преследвам.Усетих веднъж, че се дръпна при едно мое настояване, пак не поставено по начин да го накара да си мисли само за донорство едва ли не.И разбрах, че се движа по много тънък лед.Спрях.Няма еротично бельо, няма ревове/ не е имало никога по такъв повод, а и не рева пред него/Не се депресирам от бебета, та аз съм по градинките нон-стоп-имам приятелки, те ме разпитват, говорим за бебета-да, даже и той се включва със съвети към бъдещи татковци.Абе с две думи-няма нищо насила и нежелано, измрънкано и с рев.Както вече споменах-ние сме и от демократичните един към друг двойки-излизаме доста поодтелно-даже негови приятели го бъзикат как го търпи жена му да се прибира по нощите.Има приятелите си-не е вързан вкъщи.И винаги поддържаме контакт обаче-дали ще излиза, дали ще се прибира-нямаме скрито-покрито, говорим.Затова ми идва чуденката...защото хем го опправдавам с едни промени и служебни работи, дето го съсипват/ той за това не говори, но аз го виждам/, хем го е имало и друг път-дали сега аз не се вторачвам във времето,защото просто си знам овулкацията, а секс няма?Дали и преди е имало и по-дългички периоди, а сега аз не ги оценявам като такива, защото тогава не съм брояла?Ето тук идва тънката граница, която ако прекрача вече-ще го накарам да се уплаши и да реши,че секса е график....
Пак благодаря-всичко ми е ценно в момента, да огледам хубаво ситуацията.Грешката е може би в мен и е важно на време да се осъзная, ако навлезна вече във фиксирането в правенето на бебе...Не, че не искам , естествено вече да стане!Нетърпението понякога играе лоша шега, знам...Важното е да погледна и в себе си-да се наблюдавам и да не правя насила да става.Не искам и аз така.
-
tite yahoo_17 в последното което написа има една дума-НЕТЪРПЕНИЕ!
Това чувство определя действията ни и моите и твоите!
На всички тук,не се съмнявам в това!
Но на ТЪРПЕНИЕ се учим трудно и ни коства много!
И то за какво,за най-ценното с което желаем да се сдобием!
Но трябва да минем по-този път!
Да го извървим до край с човека който обичаме
и ни подава ръка винаги! :grouphug2:
-
:lol:Ами да, пробвай всичко - вързването няма да избяга :D, но си е краен вариант! Важното е да го накараш да говори!
-
Tite, наистина последен коментар от моя страна. Разбираш, че всеки се изказва според своите си разбирания. Ти сама пишеш, че има неща за него, които не знаеш и че той може би си има някакви, може би не много сериозни и важни, но все пак, че си има тайни. Според мен не бива така. Не е редно да има, каквито и да са тайни от теб, щом в настоящето живеете заедно. Може да не ти споделя всичко за минали свои истории - това е разбираемо, ако е с цел да не се дразниш излишно, но за настоящето му ти трябва да знаеш всичко. Моята представа за демократично семейство е малко по-различна и тя не включва недоизказани неща. По написаното от теб разбирам, че и ти се страхуваш да го питаш и да настояваш. Пишеш за някакъв "тънък лед", който не бива да се счупва. Аз пък мисля, че можеш да го питаш абсолютно всичко, докрай и е проблем, ако той не иска да говори открито докрай. Не търси вината изцяло само в себе си и не се задълбочавай прекалено в самостоятелни анализи на чувствата ви. Правете го заедно. Много е удобно да се използва теорията, че за бебеправенето се вманиачава само жената и видите ли така тя разваляла всичкото спокойствие на господина? Не споделям тази теория. Не знам дали има някакъв смисъл за теб това, което ти пиша, но то е продължение на твоите размисли. Извинявай, ако съм ти досадила. Успех, миличка, ще се справиш!
-
Не, мила, не си...мисля трескаво над думите ти.Права си, че не трябва да има недоизказано.Но ме е страх да ръчкам-да не каже, че търся под вола теле и го притискам.За този тънък лед говоря-да не стане вместо да изпиша вежди-да избода очи.Да не го вкарам в правенето по график-тогава ще е мислия невъзможна вече.И да-от друга страна започвам да се дразня, че не полага усилия.Или поне аз така го виждам, той може и да се старае.Искам да говорим много, много, много.Не сме го правили никога освен нормалните ни разговори.Случи се само миналата година, когато бракът ни беше в криза и то много голяма, много.Тогава говорихме за чувства.Тогава се възродихме и станахме ненаситни един на друг-някак си и секса беше на друго вече ниво-30- годишен, не 20 -годишен, зрял , ако щеш.После , естествено нещата поутихнаха, но всичко си остана в норма/ ако може секса да се вкара в някаква норма де/Заправихме бебе.С чувство.То си е и до днес, обаче...мнооого рядко-1-2 пъти месечно.Пак казвам -имали сме периоди и периоди-нормално.Но много дълъг взе да става вече този, а аз не искам да подходя с думите-и кво сега секс няма-бебе няма, кога ще се потрудиш повечко...И паралелно с това виждам другите около мен-знаят си дните и мъжете даже сами настояват.А аз моя си го знам-кажа ли му-ето-сега е момента-давай-няма да стане.За това го предпазвам-да не знае кога.И се дразня вече, разбираш ли?Правилно ли е да се дразня на това, или трябва да туширам малко?Да дам ли още малко време?Все още имам на къде да се сдържам, но това не е полезно, струва ми се.От друга страна, ако заговоря-ще предизвикам най-вероятно по-голямо отдръпване....
Лан, не знам кога ще ми падне пердето и верно ще го вържа.Да говори.Иначе-бой.Кръстосан разпит ще му приложа аз...
Мишанта-търпение, казваш, но докога е редно да търпим?
А , сигурна съм-той също търпи нещо в момента.
Та така...заедно....преборихме се с много тежък период заедно-надявам се и това да преодолеем...пак заедно.Прекалено много си давам и равносметка, прекалено се връщам назад понякога, а не бива.Но това е от годините май.Така е, като минеш една граница и се замисляш.
Момичета, пак казвам-с голям страх пуснах темата, но някак си ми олекна.Не очаквах такава подкрепа от мнения, благодаря ви от сърце, че ми помагате с вашите виждания, опитвам се да се огледам в тях и да намеря верният път...
-
:babydust: tite-Благодаря ти!
Аз също намерих много отговори за себе си в твоите
и на другите момичета споделени мисли!
Понякога ситуациите са толкова сходни!
Ти просто си много смела и откровенна,разкривайки ни своя свят!
Желая ти много силно всичко онова за което мечтаеш! :sunshine:
:grouphug2:
-
Определено трябва да говорите, дали с радикален сексуален метод или като го обърнете на шега. Аз преживях нещо подобно на мъжа ти, в дните на ову-то само да ме докосне мъжа ми и си мислех:"Наистина ли го прави от желание, или съм като някаква крава за разплод" :(, даже пуснах тема тук, така не ми се правеше секс по време на ову. Обаче мъжът ми почна да се шегува със "семейните задължения" и "разплодния период" и някак си започнах да мисля с усмивка за "оплождането". Така да се каже - предолях го, но без да си "изплаче" мъката просто няма да стане...тънък не тънък леда, трябва да се търси начин!
-
Понякога рутината точно в кои дни и как писва не само на нас жените но и на мъжете.Дайте си известно време-например 1-2 месеца почивка от дати и т.н. Правете го само за собственно удоволствие когато на вас ви се иска и не мислете ще дтане ли точно сега.Спокойствие ви трябва.
-
Ми то ние дати не коментираме, аз това съм казала, че бягам от това.Всъщност аз си знам датите-но на мен не ми пречи точно това.Пречи ми,че не правим секс и преди това и след това.Ако правехме достатъчно количество нямаше да си следя даже овулацията кога е.А сега, понеже е толкова рядко гледам да знам деня,че да се целя в него.Спокойствие до няколко месеца още, а след това? :?
-
titi,
не забравяй,че мъжете са силниа пол-но са с по-особенна да не кажа по-слаба психика от нас жените.Дай му време.УСПЕХ!
-
Здравейте,
Аз съм омажена от 6-7 години (но сем заедно от 9 години) и при нас го има този проблем , мъжът ми изгуби интерес към секса в момента в който решихме че спираме да се пазим и когато стане бебето....но от 6 месеца насам секса постепенно намаляваше докато стигнахем до момета в който не правим секс ваобще.:( И всеки месец като наближи цикала ми ме пита дали няма бебе..викам какво бебе тя Дева Мария е била само една .КАк да стане това бебе като не правим секс въобще.....? Знам си кога ми е овулациата ама не му иа навирам постоянно....но той и през другия период вече не ще.Не знам вече какво да направя...и аз му се мандахерцах по готино секси бельо, закачам го.....само и само да добие желание за секс...но ядец все удрям на камък.
-
Ми то е ясно-разговори му е майката.Моя не говори по дефолт-твоя говори ли?В смисъл податлив ли е за разбор на ситуацията?Опитай се да разбереш защо не иска секс, а не му се мандахерцай по прашки, защото това няма смисъл-гарантирам ти.Мъж, на който му се прави секс не чака прашките и жартиерите на жена си, а действа.Има друго освен рутината-опитай се да го налучкаш какво е това друго...
-
Браво, tite! Можеш да се гордееш със себе си! За да се случват, или да не се случват нещата винаги има някаква причина - външна (обективни и несвързани с човека обстоятелства), или вътрешна (лична, субективна). Дали ще е ясно осъзната, или не толкова, човек винаги знае с какво е свързана и какво провокира действията му или тяхното отсъствие. Няма такава игра - "не обича да говори"! Щом е женено, социално животно, ще говори и хоро ще играе! И стига с тази идея колко сложно са устроени мъжете, защото те са толкова сложно устроени, колкото и жените. А на тема секс - мъжете са изключително просто устроени - първично и първосигнално. Поне повечето от тях. И щом не реагира на този сигнал, значи има нещо и той трябва да си каже честно какво е то. Не споделям идеята (както стана ясно), че жените се вманиачават на тема "бебе" и тормозят горките си мъже. Е, че те, бебетата, като станат (дай, Боже!), нали ще са и техни. Или да молим съседите за помощ, а те да си почиват, щом толкова се затормозяват. Тази идея унижава жената и работи в полза на мъжа. Сигурно има и вманиачени жени, но повечето са нормални същества, които просто искат деца. Айде, да почнем да им се извиняваме, че имаме овулация, менструация, че дишаме... Умереният феминизъм е добър за жената, защото може да и помогне да си запази достойнството и защото в БГ обществото все още е доста затворено и патриархално за някои неща. Щом не иска секс, който да доведе до бебето, значи има няколко варианта: или вече не иска бебе, но не иска да си признае, за да не излезе, че е лош баща (или по други причини); или има наистина обективни причини в работата, които все пак вие трябва да знаете, за да можете да му помогнете и които най-вероятно ще отминат;или временно го мързи, заради горещото време (?!); или пък може и друга жена да има; или един куп други неща. Трябва да разберете кое от всички тези неща съсипва точно вашия сексуален живот. По-добре истината, колкото и болезнена да е тя (защото нещата понякога могат и да се поправят), отколкото като щраус цял живот с постоянните извинения, че дишате. Малко повечко смелост е нужна! Успех на всички!!!
-
Емоционално съм доста по-добре, но то е,че овулацията ми мина :lol:.Майтапа на страна.Миналите проблеми ни бяха много сериозни.Разнищихме ги, но след изблика, след срива.Как залепихме после счупеното-честно казано си нямам идея!Тогава не бяхме правили сеск около 3-4 месеца, но напълно.Даже не смеех да се събличам пред него.Но пак казвам-проблемът беше пред раздяла.Сериозен и свързан със наши си неща,не на база секс в никакъв случай.Сега това ме тормози-признавам си-може би заради идеята за бебето.Ако не исках едва ли щеше да ме гложди толкова.Та след онзи срив и при т.н ни сдобряване-секса беше в повече даже, описала съм чувствата и по-нагоре.Та тогава той ми каза-скарването си беше скарване-ама що ме държа на сухо толкоз време-едното няма общо с другото!Значи такаааа!Щом това,че сме пред развод не му влияе на секса, не би трябвало и овулацията да му влияе!Та тръгнах в друга посока да търся, защото моя наистина си е първосигнален в това отношение.Работата е основният дразнител.Тамън се закрепиха по едно време нещата и сега са пак в разгара си.Мислите са му там, има защо, признавам.Той е от хората без гръб и всеки един негов риск е и риска огромен за НАС-мен и детето.Това го затормозява много, вечно е в дилема.Знае, че ако не рискува няма как да се развие, но страхът от провал си остава.Та сега е в този гаден период.После-някоя жена?Дори и да е така-няма как-позволявам му флиртове, но той излиза в компания, която може веднага да ми каже :lol:не, че няма как, но да кажем-имам му доверие/ тривиално, но факт-надживяла съм ги тези неща/И вътрешните му дразнители-неудовлетворението, че не е станало още-гаранция и това му влияе малко.Както горе казах-не смее едва ли не да прави повече секс, че ако пак не стане?Но това е по-назад ми се струва.Така-това успях да скалъпя за моят случай, само времето ще покаже дали съм била права.Предстои развръзка скоро в работата така или иначе, а след това и море-смятам, че ще лъсне истината тогава и или ще се оправи всичко или...деда знам всъщност какво.
Това е от мен.Много, много ви благодаря, че ми помогнахте поне за сега да успокоя топката.Довечера предстои разговор.Като начало за работата му, след това и за Нещата От Живота....
Весел уикенд на всички!Повечко любов и много бебета...дано, дано, дано! :D
-
Мила, издебваш ги докато спи, вързваш го за леглото. Чакаш го да се събуди и му казваш "Или почвай да си казваш какво има или ти запушвам устата и те изнасилвам!" За достоверност му показваш от ония най-големите тикса за кашони. Срещу странни и инати мъже - странни и инати мерки! Явно трябва да ти сподели нещо...според мен или му трябва "тръпка", с малко садизъм може да ги постигнеш и двете. Не забравяй - трябва да е вързан здраво и ти да си с много еротично бельо и гримирана! С една дума - да не може да те познае! :bighug:
Лан ти направо ме разби!!!!! :D :D :D
-
стига с тази идея колко сложно са устроени мъжете,
:balk_50: Това много ми хареса !!! Ами наистина,толкова пъти съм чела тук как те са слабите,как трябва да им правим живота по-лек и да не ги плашим и затормозяваме . Ами ние ??? Нас кой ще ни жали ? Никаква милост :witch:
-
Браво ELi_ готино е това! Мъжете много се плашат от това да станат бащи...изпитват изключителен страх..а никой не пита жените....дето първо трябва да им се молят да направят едно бебече, да го износят да го родят....кое от двете си е по страшно?За мен (поне съдейки от моя марзеливец или по точно страхливец, защото изключвам друга жена или жегите) мъжетеизпитват ПАНИЧЕСКИ страх от това да имат дете....защото до момента в който неможех да забременеиа защото се пазехме сексуални ни живот беше наред, от как решихме да имаме бебе..КРАЙ....за мен това си е чиста доза страх..и това с връзването за леглото стршно ми харесава:)... Аз точно сега сам си в овулация и се надаявам да успея да го излажа моя тази вечер(но му казах че ми е минала овулацията, дано да имам касмет)Мразя лъжите но явно така трябва ....да се играе нечесно:(ПОне тогава му идва желанието:(...защото разговорите и мадехерцането по прашки не дава ефект.....
-
3 седмици........... Този мъж от желязо ли е??????????
tite, съчувствам ти. Аз нямам подобен проблем и затова не мога да кажа нищо по-вече. Обикновенно жените са тези, които отказват по-често. Мъжете са -
ВИНАГИ ГОТОВ. Но всяко нещо си има изключения. Надявам се в в най-скоро време всичко да се оправи. :bighug:[/quote
-
Момичета, а възможно ли е да ги е страх не от това да станат бащи, а от вашето разочарование, когато ви дойде цикъла. Така си мислят: "Не сме правили секс - няма начин за бебе, значи жена ми няма да се съсъпе този месец!".
Adi, моят мъж беше много затворен в себе си. Това, което на всички прозвуча като шега, аз съм го пробвала и беше с блестящ резултат :D(но не гарантирам, че така действа на всички мъже, все пак си е екстремно). Налагало ми се е да използвам какви ли не методи, за да свикне той с мисълта, че хем е по-лесно, но и по-мъчително и за двете страни да не се споделя. Накрая се разбрахме, че каквото и да стане, каквото и да чувства, не можем да вървим напред без да сме "изгладили" стари неща. Сега споделя, макар и много мъчно, (пък за мен е още по-мъчно да изслушвам, защото когато човек цял живот не е споделял е много трудно да бъде разбран) и все по-рядко ми се налага да играя театър...По-точно сега играя само за удоволствие!
-
3 седмици с по веднъж в седмицата секс за мен е крайно малко :DИли да го сметна-веднъж на десет дена-нещо такова... :?
Миналата година, когато бяхме много скарани-2-3 месеца без грам.Тогава ми каза, че секса си бил на друго ниво и е трябвало да му "пускам".Без значение дали сме скарани-секса си се секс.Значи психически секса си се прави и в неприятна ситуация.
Лан, не го е страх от рев при цикъла-аз не рева, като ми дойде.Ревала съм си тайно в банята, или присто когато го няма-той се прибира много късно в повечето случаи.Аз си мислех, че той се разочарова от това,че ми идва и не смее да прави повече секс, за да не се окаже че пак няма да стане. :?нещо такова.НО, вчера си поговорихме.Малко.Нещата в работата му се нареждат като че ли и веднага ми намекна за сексуални подвизи за през ноща.Значи-излиза от това състояние. :lol:Пък аз може би много се вторачих сега, именно заради правенето на бебе.Надявам се да се стегнем и двамата :)
-
Тите, искрено ти желая успех в начинанието.
-
Знаеш ли какво - промених си мнението - вързваш го и направо го набиваш! Ама ха - когато сте скарани, ти си длъжна да му "пускаш", защото "сексът бил на друго ниво", а той когато има проблеми в работата те оставя да се чудиш и да се маеш каква е работата и даже не смята за нужно да ти обясни?! Пък той през това време си излиза с компания и оставя грижата са семейните ви отношения да я имаш само ти. Ами че то така много лесно! Това е разглезен мъж и трябва превъзпитание!
-
Права си :lol:Той самият си признава, че много не го юркам :)
Да-за мен това беше сравнението, когато някой по-нагоре ми каза, че мъжа да не се чувствал притиснат и да се щади и да не му се казва едва ли не кога са важните дне-сакън да не се стресира.Ми пред развод като бяхме-малко ли му беше стреса-ама секс си искаше-значи-можелоооооо :xЗа това погледнах в друга посока.Е, вчера не го вързах, не че не ми се искаше, ама му наговорих много неща и му казах, че бебе скоро да не чака, а отивам в близкия секс-шоп!Да си избера достоен заместител :lol:Ама тогава-грам да не ме търси.Да, оставя ме да се мая къде е проблема и отива да разпуска по друг начин.Нямаше да е лошо това разпускане, ако и мен ме беше посветил в проблема.Е, заставих го най-накрая да си признае нещата, въпреки, че аз и сама достигнах до тях-ама защо трябва да ме поставя в такава ситуация?Ми характер-той е такъв по принцип.Сега май нещата се регулират-ще видим до кога.Надявам се да се е отпушило положението и до есен ако бебето не стане-нови сили за борба ще ми трябват-този път да го убедя да започнем серия изследвания... :?
-
Абе мацки, аз ли само нищо не му спестявам на любимият? Всичко му споделям, даже последно време по доктори го мъкна с мен! Никога не е мрънкал, когато трябва той да изследва нещо. Единствено хромозомните не сме правили, защото припада от капка кръв. Наистина пребледнява, вие му се свят и губи равновесие. Това от капчица като се порежа. Така или иначе К.Тодорова каза, че на този етап те са излишни предвид другите изследвания, но идеята ми беше - защо толкова ги позите и им спестявате болката си? Нали за това сме семейства, за да споделяме и хубавите, и лошите моменти заедно. Това не е само нашата борба (на жените), тази борба би следвало да е обща - на двойката като цяло! Защо носите "товара" сами, споделете отговорността.
Аз поне виждам така нещата, направо ме потресохте с това, че съпреживявате всичко вътре в себе си. Дайте му външен израз иначе ще полудеете от лоши мисли!
-
Ми Бубе-хората са различни-едни се поддават, други- не.Аз това сега няма как да променя.Не се потрисай от това, моля те :lol:Моят просто е такъв-винаги е бил, а ако го настъпя да се промени-то това няма да е той и скоро ще стане проблем, произлизащ от това.Човек се формира и моделира като характер от много събития в живота му.Няма да обяснявам какъв е бил животът на мъжа ми.А аз споделям.Много даже.Не тая в себе си.Моят проблем беше, че не правим често секс, за да имаме шанса да стане бебето.Депресирах се, че ловя овулация, но без секс-кел файда че го правя, разбираш ли.Беше ме страх сега да го настъпя, при все,че виждах, че има проблеми.И както очаквах, макар и по-късно-разяснихме си позициите, обяснихме си приоритетите.Просто бях с него и в лошото, но по неговия начин-мълчаливия.Когато отмина бурята-сам ми каза и показа.
Е, момичета-това беше-смятам, че нещата се оправят и проблемът се стопява.Благодаря на всички за подкрепата и съветите. :balk_602: :bighug:
-
Дълго мислих, дали да се включа в темата. Не се сдържам обаче.
Тите, ти от липсата на секс ли се притесняваш или от изпуснатата овулация?
Аз на твое място сериозно бих се замислила за първото. НЕ Е нормално мъж да не иска да прави секс 3 седмици. Проблем има и той НЕ Е в работата.
Каквото и да ти обяснява, има нещо премълчано между вас.
Преди години имах такъв случай с приятеля си. Нямахме никакви намерения за деца, но той често пропускаше секса. Обяснението беше, че е уморен и натоварен в работата.
Години по-късно като се разделихме, спомена, че по това време е бил влюбен в друга жена. Не съм питала за подробности, но съм убедена, че са имали връзка за кратко.
Ако се страхуваш от липсата на секс само по време на овулация, напълно ще го разбера този мъж. Той да не е бик за разплод? Защо по време на овулация ще ти липсва секса, а в другото време- не? Ако можеш да си представиш, колко огромни въпроси възникват в главата на един мъж в подобна ситуация, ще се изплашиш до смърт. Опитай се първо да нормализираш половия си живот и после да се заглеждаш в подходящите дни.
Все пак рано или късно бебето ще е налице и тогава отново ще станете мъж и жена. Ще правите отново секс само заради самия секс. Тогава ще ти трябва желанието само заради удоволствието да си с любимия човек.
Помисли си, какво точно ти липсва и какво те притеснява. Мисля, че имаш неизяснени за себе си неща.
Желая ти от сърце да сбъднеш мечтите си с човека, с който ги споделяш.
-
Ами аз си казах-притеснява ме пропуснатата овулация.Защото ние секс правим, само че е малко, крайно недостатъчно за да не целя овулацията.И да-имали сме и друг път такива периоди-на по веднъж в седмицата.Не търся под вола теле и не търся друга жена-това е смешно :lol:Не,че не е възможно, но дори и да има друга-няма да е намален секса.Винаги, когато това се е случвало/ намаляването на секса/ винаги е било във връзка с някакви промени при него-дали работа или нещо друго-няма значение.Има и такива мъже, на които това им влияе.Странно, че проблем от друго естетсво при него влияе обратно-т.е. ако сме скарани например-повече му се иска :?На опаки е малко.
А аз уточних, че за 3 седмици сме правили 2-3 пъти секс-по веднъж на седмица грубо да го кажем, което не е никак, но за мен е малко.
И не е бик за разплод-очевидно си пропуснала обясненията ми, когато съм описвала неговата реакция спрямо правенето на бебе, положителният тест и т.н.Ние в момента не правим секс за бебе, а за нас двамата.А на мен ми се иска паралелно да е повече, за да не мисля за овулацията.Защото ми се иска и да го зарадвам вече./Коя от нас не го иска/Така е било винаги.Само че , както вече нееднократно обяснявах-нещата се забавиха.Аз започнах да навлизам в едни неприятни и за мен самата състояния-да дебна овулация, защото това съвпадна и с нередовния секс вече.И ме беше страх-от една страна да не го притисна прекалено, от друга-да не се вманияча.Пак казвам-нещата са комплексни.Огледах се, ослушах се и взех поука.Аз под вола теле повече няма да търся, а и нещата се пооправиха-несексуалният период на мъжа ми свърши, в момента в който нещата в работата му се наредиха.Съвпадение-не мисля.Просто има такива хора.Както вече писах-говорихме и изяснихме нещата.Проблемът е бил именно в работата а и в недоспиването./Да се прибираш редовно в 3 от работа и липсата на сън да се натрупва-понякога на 30 и кусур години се отразява на сексуалността/
Нещата са били много простички, но моят мъж по дефолт малко говори-такъв е бил винаги-такъв и ще си остане.А аз се притеснявам и мисля и оглеждам ситуацията от всички страни и търся причините.Понякога измислям всякакви чудни варианти-толкова далеч от действителността, че роман може да стане.Ами това е-проблемът е решен.отново благодаря за мненията, които ми помогнаха да си избистря нещата в главата. :D
-
Не съм искала да звуча грубо. Просто гледам нещата отстрани и търся всички възможни причини, не само удобните. Много ще се радвам да сте прескочили критичния период и да се радвате на щастливи мигове заедно.
Аз също съм минала през периоди на следене и нацелване на ову, но при открития мъжки фактор и невъзможността за естествено забременяване, сега се наслаждаваме на секс за удоволствие.
Жалкото е, че трябва понакога да минем през много препятствия, за да започнем да оценяваме малките неща в живота.
Желая ти скоро да имаш повод за темичка в Дългоочаквана бременност.
-
Ами, не си прозвучала грубо, просто това е най-лесния вариант -да кажеш че има друга жена, щом не му се иска секс.А причини освен тази има толкова, колкото са хората по Света.За мен най-удобната позиция беше да започна да подозирам за друга.Но предпочетох да задълбоча малко нещата.Защото ако беше друга жена -щеше да е лесно и очевидно.Но на психологическа основа нещата са малко по-различни, особено при човек, който не споделя.Да, проблемът дойде от там,че той говори, но постфактум-когато бурята е отминала.А до тогава аз гадая, налучквам.
Аз желая на всички ви дългоочакваната вест!Все пак всички мнения много ми помогнаха, наистина!
-
Тите, не съм казала, че непременно има друга жена. Просто обяснението с работата хич не ми звучи логично, а щом не намирам логика, обикновено се оказва, че съм била права. Възможно е причината да е съвсем друга, но е малко вероятно да е само проблеми в работата. То проблеми, проблеми, ама нагона не пита.
Надявам се в този случай ти да си правата :D.
Въпреки всичко, трябва да се опиташ да намериш пътечка към по-свободни разговори с мъжа ти. Те като цяло не си падат по говоренето, но трябва да разберат значението на думите за нас. Иначе как може да разберем, какво се случва в главите им?
Късмет и кекс ти желая.
-
Тите, не съм казала, че непременно има друга жена. Просто обяснението с работата хич не ми звучи логично, а щом не намирам логика, обикновено се оказва, че съм била права. Възможно е причината да е съвсем друга, но е малко вероятно да е само проблеми в работата. То проблеми, проблеми, ама нагона не пита.
Аз пък от собствен опит съм се убедила, че проблемите в работата могат да повлияят. Явно не всички мъже са еднакви в това отношение, но и моят е такъв като на tite :? Не че не споделя, но когато е преуморен, ляга и заспива. То много зависи и каква му е работата, но когато му се съберат по три 24-часови дежурства на седмица и няколко дневни смени помежду за разнообразие, май никой мъж не би бил в състояние да мисли за секс :wink:
-
Охх, Копринкова, защо ли положението при теб ми звучи безкрайно познато... Моят мъж през вечер е нощна смяна, отделно другата му работа, която си му е всеки ден от понеделник до петък... Как целим "дните" просто и аз не мога да си го обясня, но някак си инстинктивно го правим.... Иначе и мойто мъж е като труп :? Само събота и неделя маалко понадига "глава" :lol:
-
Охх, Копринкова, защо ли положението при теб ми звучи безкрайно познато... Моят мъж през вечер е нощна смяна, отделно другата му работа, която си му е всеки ден от понеделник до петък... Как целим "дните" просто и аз не мога да си го обясня, но някак си инстинктивно го правим.... Иначе и мойто мъж е като труп :? Само събота и неделя маалко понадига "глава" :lol:
Мила Рали, май сме в една и съща ситуация :bighug:
Ами ние доста често въобще не уцелваме дните :(. Не че ако кажа "сега е момента, давай" се дърпа, даже напротив. Ама като го гледам такъв синьо-зелен от умора ме е страх да не му стане нещо и гледам да си трая с мисълта, че следващия месец може би графикът ще се промени или ще имаме късмет овуто ми да е през почивните му дни :?
-
Копринкова, миличка .... напълно еднаква ситуация... не мога и не мога да го тормозя, само като го гледам с тези ми ти огромни кръгове под очите и как едва се държи на краката си....
Много голяяяяма :bighug: и вярвам, че при вас, както и при нас ще се наредят нещата :balk_21:
-
Благодаря Рали :balk_21: :bighug:
Много си мила. Дано скоро и двете да имаме късмет :crossfingers: yahoo_17
-
Момичета, направете им почивка/ дори за уикенд!/Ужасно е, наистина.Имало е случаи, когато ми се обажда рано сутринта след работа....тогава е приключил,схванат от студ от климатиците в сървърното.Аз наистина знам,че има такива периоди-ужасно натоварени.Недоспиването си казва думата-кой каквото ще да ми говори за нагон...Дано имате късмет, а на мъжете ни пожелавам по-спокойни дни!Успех! :bighug:
-
Tите, душата - защо не почна директно с това, че е сис админ, ммм??? Добре дошла в клуба миличка... много добре те разбирам :balk_21:
-
Ами да не излезне като възхвала, затова :lol:
Но това не го оправдава, че не говори и споделя, когато е нужно.От това произлиза проблема.
-
Тите, недей така.... това са особенна порода мъжа... моят докато го науча да говори и веднага да си казва какъв е проблема... няма да ти казвам колко усилия съм хвърлила...
А пък една моя колежка (мъжът й е програмист), когато иска нещо мъжът й да направи / да сподели нещо важно с него, му пише мейлове 8O защото ако му го каже на глас и / или напише на ICQ-то, той просто забрява 8O :lol: 8O :lol:
Не, че професията им ги оправдава де.... ама аз все пак малко или много се отнасям със снисхождение към особенностите на "породата" :lol: :lol: :lol:
-
Права си-особена порода е той :lol:Аз това и в началото го казах.Характера се формира от много събития в живота.Неговия е белязан още в началото, а професията му е похлупака!Любовницата му е клъстъра :lol:Вкъщи, като влиза паролата е логоффни се :?Всеки си е с акаунта тук.
Дай сега идеи как да го науча да говори-много е сложен, наистина.Сприхав е, когато се опитвам нещо да изкопча.Ама беше такъв и преди 10-ина години, когато професията му беше по-различна.Смята винаги, че след като той в главата си го знае какво му е-и аз някак си телепатично го разбирам-то до някъде е така, но аз го разбирам след като започне да се проявява вече и външно :?
Лан-да ти кажа-вързах го, ама символично и се оказа добър стимулатор това връзване.Освен да продължавам така, пък той ако ще да си говори :lol:
-
Боже господи хора какво да ви кажа Тите на теб лично мъжете са ни от една и съща порода не можеш го накара да каже какво му е и това е колкото повече го питаш толкова повече се затваря в себе си...а да поясня моя е компютърен спец така да се каже запознахме се в нета и колкото и да е странно имам чувстявото, че като му пиша повече се вслушва работата го е обсебила и в малкото време, което има за себе си предпочита приятелите си когато стане крайно напечено и се стигне до сълзи и люти кавги се замисля, че имам сърце и, че се боря със зъби и нокти за да му родя дете.... а инъче иска :D спор няма ( дете де 8)) предложението на Лан и на мен ми допадна малко как да го кажа перверзиика не е излишна :balk_600: и малко смяна на мястото...не че не съм се будила в 3през ноща защото усещам как губя мига на зачеването :x и със сълзи на очи го моля едва ли не да се смели над мен тогава знаеш ли какво ми каза- Не заслужаваш 8O 8O 8O ( както се подразбира бяхме скарани, но това беше върха ) работата е там, че 8) поне в леглото трябва да сме актриси :D :biglove: аз съм разбрала, че от говорене смисъл няма е за момента сигорно ти е познато - да добре, разбрах ,става ,хубаво, де е че как с тебе съм ..... и в следващия миг гледаш гърба му и ти идваааа :bonk: ама не по неговата а по твоята, че си му се доверила за пореден път ....малеиии много се отплеснах :balk_71: дано не съм те объркала повече, но най-вероятно и тои преживява труден период и ако сметнеш за необходимо постави нещатат така, че да няма избор освен да ти даде качествен отг. ( абе не, че има и от това смисъл ама чат пат при някои работи) Пожелавам много скоро да откриете пътя един към друг и тои да ви заведе до така желаното дете :bighug:
-
И моето Мило е в групата - програмист, това е, те са със странно мислене и се изискват странни методи, за да влезе информацията на хард диска им. Иначе не чуват, не разбират...Трябва ексцентричност и провокация, за да се постигне някакъв успех. В противен случай просто тази информация не може да се мери по интерестност с двоичен код (и колкото и да ме убеждава Милото, че това е кодът на Вселената, аз все пак не го умея). Или в най-лошия случай да му напишете, каквото искате да споделите като програмка на С. Това също съм го пробвала - пак действа :D!
-
Аз се убедих вчера, че тои не ме слуша когато му приказвам по най-лесния начин -казах му нещо, за което по-късно стана дума и като го попитах тои и една дума не можа да каже, която да е иречена от моята уста. Това беше нещо като върха на върховете. Напоследък не се чувствам уверена в него интересува го само работата му и сякъш пасивното му участие в бебеправенето го прави нещо като страничен наблюдател на чуждата( в случая моята) болка. С чисто сърце мога да кажа, че тои участва само механично ( ако се сещате ) и поради тоя факт ме мъчат доста въпроси относто бъдещето ни.
-
Наха, мила, не се притеснявай, нещата ще се оправят...
Между другото, да ви споделя тест за чуваемост - работи безотказно...
Когато се усъмните, че не ви слуша мъжа, просто го попитайте: "Ти ли ще храниш алигатора" :lol: Голяяяяям майтап става :lol: :lol: :lol:
-
Нахита,
мисля си, че всички ние, понякога, объркани, отчаяни, страдащи от това, което ни се случва, като че ли изсискваме твърде много от мъжете си. Това би могло да доведе и до край на връзките ни, понякога ме е страх да не се събудя бременна, а помежду ни да не останало нищичко, след всичките обвинения, че не ме разбира, че нищо не прави... Това дали е по-добре, да имаш бебе, пък да си сама, не мисля - поне не за мен. Затова, аз лично направих следния избор - не занимавам мъжа ми с проблемите и болките си, разочарованията и изследванията, които тр. да си направя още. Ако тр. той нещо да изследва - казвам му, той го прави и толкова. Усещам, че се чувства ужасно безсилен когато споделям с него колко съм отчаяна понякока, когато плача, че М. пак е дошла и т.н., защото той иска, а незнае как да ми помогне и така осъзнах, че не стигам доникъде. Сега отношенията ни са прекрасни, аз споделям с всички вас, с мои близки приятели, а с него - си правим любов, радваме се един на друг, той се грижи за мен, аз за него, мога да кажа, че преживяваме втори меден месец:). За мен така е по-добре, надявам се и ти да отркиеш кое е оптимално за вашите отношения, но не забравяй, че семейството са мъжът и жената преди всичко и тогава и децата.
-
Рали-пат мила обезателно ще го пробвам :D
Рали-джи какво да ти кажа много е хубаво това, че си успяла да намериш начина, по които да върнеш в релсите контакта ви, но аз не мога и то от доста време и не става дума само за бебеправенето отдавна съм спряла да му приказвам за това .чат пат споменавам колко се радвам или питам итересували те да ти кажа....... на което тои разбра се казва да, но до там. И понеже страшно много го обичам ще се мъча да направя нещо за нашата връзка , но както се подразбира не става само единия да тика ако не стане колкото и да ми е тежко......дори ми е трудно да го напиша, но трябва поне млако признание и уважение да има и от негова страна. Не са хубави тези неща, но понякога не зависи само от мен. Трябва и тои да участва. Инъче какъв ми е смисъла да искам да градя семейство с него.....Тежко ми е и искам да направя нещо за да спася връзката си.. Ще се радвам на съвети от ваша страна ще са като светлина в тъмна пътека за мен. Прегръщам ви.
-
Наха,
нямам нищо против да се опитам да ти помогна с каквото мога, да споделя своя опит, но опиши по-конкретно какво те тромози в отношенията ти с половинката?
-
naha, нечуването е естествена реакция при хора, които са преуморени с умствен труд. Ако стресът и умората са съчетани с шумов фон, демек някой му говори много, но не на важни теми, които не искат от него да си натоварва допълнително мозъка, реакцията "нечуване" е почти 100%. При нас, и при двама ни, се получава от време на време. Много се смеем на "глухотата си". Обикновено след отпуска или след хубаво изкаран уикенд (без умствена работа) се чуваме доста по-добре и по-често. Обикновено нечулият действително не е чул и безкрайно се дразни ако му се натяква за това. Може да се стигне до спор или дори до скарване след реплики от рода на: "аз нали това ти го казах", "ти не ме слушаш", "ти не ми обръщаш внимание", "аз да не съм радио" и други такива.
Всичко това го знам, дори както вече казах, и аз не чувам от време на време. Това обаче не ми пречи да се вбесявам, когато Милото не ме чуе. Просто моментното чувство е, все едно съм мебел някаква, която той може да пренебрегва :(. Опитвам се да съм по-толерантна и да говоря само по същество. Когато не говоря много, обикновено и двамата се чуваме и си почиваме същевременно.
-
Не знам хора, но аз вече се чувствам супер уморена да се мъча да го накрам да сподели с мен какъв е проблема знам, че като мислим двамата ще го решим по-бързо.Просто ме кара да се чувствам изолирана от живота му и това, което му се случва. Знам, че е уморен от многото работа, но тои сякъш се опитва да се скрие с тази работа. Притеснява ме това, че търси утеха при приятелите си , не го обвинявам, но не и за сметка на мен. Не знам как да ви го опиша. Кара ме да се чувствам изолирана сякъш откакто съм тръгнала да се боря за дете всичко се промени и вместо това да ни сплоти ни разделя. Трябва ли да спра да искам дете, за да не загубя мъжа когото обичам? И каква ми е гаранцията, че ако го направя всичко ще си доиде на мястото? Питам се аз ли съм егоистка, че понякога искам да ме уважава и да чува това, което му говоря или тои е егоиста, че се занимава само с неговите си проблеми? Какъв е смисъла да казваш обичам те ...за нас го правя и разни такива като всичко остава до казването...Забелязвам , че когато почна да му приказвам нещо не за деца ооо не попринцип когато искам нещо да изясниме тои веднага започва да се занимава с нещо друго или пък ако вече се е занимавал просто не спира да го прави и не обръща внимание на казаното от мен . Сякъш колкото и банално да звучи приказвам на стената. И когато вече напрежението в мен ескалира тои казва взех си поука ще се постарая и така вече повече от година нищо не прави. Днес реших, че повече няма да повдигам тази тема за слушането и др. , но съм сигорна, че и тои няма да го направи.... сякъш му е добре така и когато се опитам да кажа нещо за него това е упрек или забележка имам чувството че приятелите му влиаят :( мисля си че колкото и да се боря не става само аз да го искам все пак...Старх ме е че всичко се разпада а аз нямам сили да го спра.
-
Naha,
какво означава "само механично". Ако иска да прави секс на ову и е съгласен да направи всички изследвания, без много много да го каниш, значи е решил, че иска дете. Ако не е - ами поговорете първо на тази тема - иска ли дете, готов ли е за баща. Все пак на едно детенце му трябва "работещо семейство", в което проблемите се изясняват. :bighug:
-
Или трябва аз да замълча, че да започне тои да говори 8) :lol: :x не знам как да го накарам да сподели......тои веднъж да каже къде е проблема ще е добре. Ми де да знам механично в смисъл да хубаво прави секс даже викаше по едно време тоя месец ще правим повече секс 8O ама като, че ли приема, че няма задълженията в момента, щом си сваля гащите 8) Веднъж неговия приятел каза - Трябва да си доволна, че каквото и да прави, вечерта се прибира при теб 8O 8O 8O.... и тои май прави точно това, и изобщо не го интересува моето мнение. Трудно е знам, че и на вас вие трудно, но това сме ние жените ще споделим ще кажем и може би в нас самите ще намерим отговора на въпросите си. Изобщо не искам да го променям обичам го и тои го знае, но една връзка е от двама и са важни чувствата и на двамата. Ако няма споделяне няма разбиране....
-
Изобщо не искам да го променям обичам го и тои го знае, но една връзка е от двама и са важни чувствата и на двамата. Ако няма споделяне няма разбиране....
Какво искаш да кажеш, че той не те обича?! Защо си още с него тогава? В една въръзка НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО той да се прибира при теб вечер. Най-важното е да я има тази връзка. Ако си само секс кукла, перачка, гладачка, готвачка и т.н. и хотел за през нощта, направо го зарязвай този мъж!
-
Знаеш ли, ако съм на теб и аз така ще попрактикувам. Най-важното ще ми стане да се прибирам при него вечер и нищо друго. Пък да го видим тогава, ако и тогава не му пука, се вземаш в ръце и колкото и да го обичаш му казваш "чао". Все пак една кукла за секс е 500лв, ти "струваш" неизброимо повече!
-
Мила, широко разпространена заблуда е, че децата скрепяват семейството. Механично - двамата родители остават заедно заради детето, но в действителност? Готова ли си ти да поемеш изцяло грижата за детето си? Мъж, който сега не те подкрепя и разбира, не очаквай да започне да го прави само защото си имате дете. Готова ли си да поемеш целия товар, да ставаш само ти нощем, само ти да водиш детето на разходка, да го храниш, обличаш и т.н.? Тогава ще бъдеш не по-малко изнервена от сега и ще имаш не по-малка нужда от подкрепа. Без неговата подкрепа рано или късно бушоните ти ще ти прегорят, не ми се мисли тогава... Дори да си готова за себе си, помисли за детето си, не казвам че баща му няма да го обича или няма да му обръща внимание, но това, което то ще получи като модел на поведение е "най-важното е да се прибира при теб вечер". Колко то ще се научи да разбира и уважава жените ако е момченце или до колко ще позволи да бъде тъпкано ако бъде момиченце, зависи от отношенията на родителите. Пожелавам ти, това да е само моментна криза, която да намерите начин да я преодолеете, но от постовете ти стигам до съвсем друго заключение. :(
-
Lan-и мила както винаги пряма и абсолютно права. Ще ти пиша подробно утре защото ми свърши раб. време и съм доста уморена вече ... не мога да си събера мислите на куп 8) прегръдки и много много цунки от мен... и за другите
-
Мила,Наха ,незнам ,доколко си ме чела,но аз се разделих с моя приятел,защото той престана да участва /няма да се повтарям/. Не успях да спася връзката ни и сега ,като гледам нещата отстрани си казвам "слава богу,че не стана" - никога не съм си мислела ,че ще го кажа някога... Живота е страшно непредвидимо нещо !
Така се бях вкопчила в идеята да имам бебе,че сякаш това щеше да реши всичките ми проблеми. Сега виждам,че съм била ужасно заблудена. При нас го имаше и проблема с голямата разлика във възрастта, но пък нямахме финансови грижи ,за сметка на това :)Както и да е ...не това е най-важното. Въпроса е ,че наистина когато забременееш нещата няма да свършат ,а ще започнат . И аз съм си мислела,че ако забременея ще въздъхна с облекчение и ще се чувствам все едно съм финиширала след дълго бягане и вече мога да си почина.Мислех си "веднъж да стане - една година няма да правя секс "... :)Така ми беше писнало от всичко !
Незнам какъв съвет да ти дам,защото при всички двойки е различно...при нас любовта си беше отишла,при вас явно още е жива...това най-важното. :love:Рецепти няма,нито хитрости. Когато си с човека до теб и го чувстваш със сърцето си,това ти дава криле и сили да направиш всичко. Мъжете са си трудни на емоции ,нали знаеш,а ти си по-емоционална и може би това му идва в повече и търси отдушници. Това е. Ама той те е харесал ,такава каквато си - с всичките ти плюсове и минуси,така ,че не се променяй - остани си такава - а за отказване и дума да не става !!!
Опитай се да "успокойш топката" ,доколкото е възможно ,това е най-доброто ,което можеш да направиш за момента,според мен ! Успех !!!
Използвам случая да кажа на всички момичета,че много ги обичам и всеки ден преглеждам форума,като наркотик ми е .... :)Не се предавайте ,следя ви изкъсо, ей ! :director:
-
Здравейте Тите, Наха, виждам че темата е от преди месец, но мен ме мъчи същия проблем и затова се разрових и прочетох всичко тук....Не сте писали отдавна, промениха ли се нещата, всичко наред ли е вече?Има ли рецепта за "незаинтересувани" мъже? :?
Лан, последния ти постинг направо ми звучи отчайващо, а аз си мислих, че детето ще сплоти семейството ни, ще го накара да говори повече, да участва във всичко повече, да стане по-отговорен..... :(
Всички ли са на мнение, че зачеването и раждането на дете няма да пробуди в един мъж бащинско чувство и желание да бъдем по-близки и по-дейни...?
Моят човек не работи много с компютъра, но след работа се превръща в абсолютен "плеър маниак"....часове наред, всеки ден, вече години наред и съвсем сме загубили диалога :( Ако го провокирам да каже нещо е че: "когато имаме бебе няма да играя толкова много и ще имам други задължения затова сега си наваксвам" А междудругото докато той на наслаждава на игрите в нета, аз се грижа за всичко и не получавм нито разбиране, нито съдействие, да не говорим за "желание" :( Това малко по малко ме отдалечава от момента в който ще се получи..... :(
-
Мила Али, съжалявам, че ти се налага да тормозиш главицата си с подобни въпроси.
Преди няколко години бях с човек с подобен проблем с компютърните игри. Чувствах се по начина, по който и ти. Получавах същите отговори с разликата, че ние не се опитвахме да си правим бебе.
В един момент не издържах на отношението, безотговорността и егоизма. Всичко си има граници и те са валидни и за двамата в една връзка. Омръзна ми да чакам някой да порасне и да начеше детските си красти. За всичко си има време.
Събрах си багажа и си тръгнах. Минаха вече близо 3 години. До себе си имам прекрасен човек, опитваме се да си имаме дете от 2,5 г., чувствам се спокойна и щастлива.
Нито за миг през тези 3 години не съм съжалила за крачката, която направих.
Не мога да ти дам съвет за твоята ситуация. Послушай сърцето си и вземи своето решение.
Желая ти много щастие и слънце в живота.
-
Alie, да ти кажа и моя е по цяла вечер пред компа, не ми помага кой знае колко, но и аз не се напъвам много, много. От друга страна пък и аз не се дразня от това, тва си е неговото св. време и ще си го прекарва както иска, респ. и аз. Това незначи непременно, че правя компромис - всеки си има пространство и след като там е НЕГОВОТО - О.К. - притеснява ме по скоро, че живее виртуално ама...
Е, понякога имам нужда да не му гледам гърба /щото е пред РС-то/, но
пък нали сме силния пол - справяме се сами.
Не съм си представяла, че със съпруга ми ще стоим вечер като влюбена двойка и той да ми държи ръката през цялото време, а колкото до секса - ми има случаи когато аз съм статиста в брачното ложе :D.
Я си спомнете прословутата фраза - Не днес, боли ме главата, скъпи!
:lol: :lol: :lol:
-
Alie, аз се отчайвам много рядко, да не кажа никога :D! Постът ми е трезв поглед върху ситуацията. Никъде не съм казала, че мъжът няма да се промени при бебе. Това не е вярно и жената, и мъжът се променят. Въпросът е, че тази промяна ще е насочена към детето, той няма изведнъж да се научи да разбира и подкрепя жена си ей така от въздуха, защото има дете. По-скоро и той ще е изнервен от новите задължения и промяната в начина му на живот. Да се очаква, че детето ще реши всички проблеми на двойката е нереалистично. Ако така може да се каже, детето носи със себе си нови отговорности и нови проблеми за решаване. Двойката трябва да се е научила преди това да води диалог и навреме да си решава проблемите, това се опитах да кажа.
За игрите, ами приложи българската поговорка "Клин, клин избива!" - много е ефикасна. Т.е. започни и ти да играеш, ама трябва добре да се запалиш и то на игрите, които и той играе! Моят мъж също играеше много едно време, докато не станах по-добра от него на SC, сега и двамата играем, но играем заедно, много по-малко време и ни е истинско удоволствие! Семейно хоби така да се каже и не повече от една игра на ден.
-
Момичета, здравейте!
Нямаше ме дълго време, виждам чак сега, че сте писали.
Какво да ви кажа-ами да-нещата при нас се промениха и то много.Като започна от това, че успяхме най-накрая/т.е. аз успях , смея да твърдя, защото си изиграх прекрасно ролята и си свърших работата, пък извадих и късмет най-накрая!/Второ-имаше развитие и в служебнуте дела на мъж ми, та сега го намирам по-успокоен.Желанието за секс му се възобнови на морето.
Колкото до промяната на мъжа при идеята за дете или при появата на такова-все пак ние имаме вече едно-не му се е отразило негативно, по-скоро на мен в един момент ми дойде нанагорно.Мислех си и аз, че детето сплотява, но имахме период, в който детето ни делеше.Той почти не се прибираше от работа/ по дяволите-има и такива периоди, не е на държавна работа!/пък аз вдигах скандали, че не участва в живота ни и не познава детето си.Мина и замина това.
И ей ме на-за втори път ощастливена.Дългичко се борихме за това и както си очаквах -проблемът е бил и наполовина в неуспеха до момента, в който не отидохме на море.Оказах се права за моят мъж-все пак си го познавам
Та така, извинявайте, че така набързо, разпокъсано и скучновато ви писах!С най-топли чувтсва и с пожелания за сбъдване на съкровените ви желания!Благодаря, че ми писахте в един много труден за мен момент! :bighug:
-
Честито!!! Лека бременност, радости вкъщи!!!