www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: parola в Август 29, 2006, 16:35:54 pm
-
Здравейте момичета!
Аз съм на 37год. а мъжът ми е на 30год.
Не можем за сега да имаме деца,защото мъжът ми е с големи отклонения в спермограмата,поради пролактином,открит наскоро.
Тъй като аз съм на 37год.повечето роднини и познати мислят,че в
мен е причината и ежедневно съм принудена да слушам съвети,да търпя упреци,че съм много закъсняла за бебе.Родителите ми са отчаяни и когато им казвам,че нямам проблеми,а просто бебето ще
дойде малко по-късно,те не ми вярват.Не искам да споделям здравословните проблеми на мъжа ми с никого,защото сега съжаляват
мен,а ако кажа ще съжаляват и двамата.
Мисля,че борбата със стерилитета е като всяка друга борба и на нас,
които водим тази борба ни е нужна сила и увереност а не съжаление.
Как се справяте с всичко това?
-
Да, права си, борбата си е борба, а за фалшивата добродетел съжаление към ближния пък да не говорим. Не само заради годините, мнозина по презумция приемат че проблемът е в жената. Ние за щастие сме максимално пощадени от въпроси, напътствия и подмятания но неизменно и това се случва. Причината и при нас е мъжки фактор. И аз като теб не считам за необходимо да обяснявам на родители и други какво и как, проблемът е общ, ние така го чувстваме, от двама ни зависи разрешаването му. Подкрепям те в размишленията ти, пожелавам на вас, на нас и на всички ни бързо справяне с неудачите. Вярвам, че друг път няма! :D
Целувки!
-
mectatelka , много точно си го казала.Но за съжаление другите ,на които не им се налага да "воюват" не могат да го разберат.
Мисля,че борбата със стерилитета е като всяка друга борба и на нас,
които водим тази борба ни е нужна сила и увереност а не съжаление.
Как се справяте с всичко това?
За момента никак.Моят съпруг е студент(следва 2-ра магистратура ва ТУ-София).Благодарение на това ,когато близки и познати повдигнат въпроса"Какво още чакаме?" и т.н. аз винаги им казвам "има време, нека първо Иван да завърши пък после ще гледаме бебета"Така отклонявам вниманието от нас и си спечелвам малко време с надеждата , че този месец(може би) ще победим .
-
Аз просто отговарях, че имаме проблем и бебето не става, но се лекуваме. Никога не съм лъгала, че чакам, има време, млади сме още и т.н и т.н. Пробвайте, на мен ми беше много по-лесно от колкото да се чудя какво да измисля, а и когато кажеш, че не става хората се смущават и не знаят как да реагират, и просто спират да питат :wink:
-
Аз си измислях по нещо до първите 2-3 години! - /но и незнаех, че ще си стигне до тук/ Сега и да лъжа няма кой да ми повярва, изминаха 10 години, и отдавна не се притеснявам да отговарям на такива въпроси. Крайно време е да приемем положонието, и Стефи - УЖАСНО си права са смута в лицата им, след като им кажа, че чакаме дете от толкова време, даже понякога изпитвам задоволство от смута им.
Аман, винаги има някой любопитен, недорзбрал, някой дето да си вре носа дето не му е работата...
Кураж мацки!!!
Все някога и ние ще станем майки, и то какви майки ще сме... :bighug:
-
УЖАСНО си права са смута в лицата им, след като им кажа, че чакаме дете от толкова време, даже понякога изпитвам задоволство от смута им.
Аман, винаги има някой любопитен, недорзбрал, някой дето да си вре носа дето не му е работата...
А аз си мислех, че нещо съм извратена да чувствам такива неща, но явно така ни олеква - е поне малко.
-
И за си казвам "право куме та в очи", дето има една приказка :D
Пък и да си кажа честно, явно хората, с които контактувам, са много разбрани - един не ми е казал една дума на въпреки, подигравка и т.н.... Не ме гледат и със съжаление - просто аз съм нормален човек, който се бори да има дете, и ще го постигне...
Честно ви казвам - пожелавам на всяка от вас да работи с такива хора като моите колеги :D
Отделно, че родителите ми винаги са били най-добрите ми приятели, и те са напълно запознати със случая... какъв е проблема, какво смятаме да правим и т.н. ... Виж, със свекърите случая е различен, но това си е лично решение на милото, и тъй като това все пак са неговите родители, уважавам решението му....
-
И аз съм "за" право в очите, без обяснения къде е проблемът - напоследък дори много ме забавлява, как някой като ми задудне, "Хайде, кога и вие..." или други глупости, като му кажа направо "Ами ние не можем да имаме деца" - изумлението в очите и безпомощността, че не знае какво да отговори искрено ме забавляват - в крайна сметка много е лесно да говориш, когато нямаш проблем, ха да те видим като се изправиш пред някой с проблем какво ще кажеш?
А най се нервирам на реплики от рода - "Гледай ги тия - гледат куче вместо да гледат деца." - е направо изперквам, но те са все от непознати, та на тях им отговарям - "Ами родете си вие и си гледайте.". Предвид обикновено напредналата възраст на индивидите, позволяващи си тези забележки, обикновено реакцията е бурна.
-
"Гледай ги тия - гледат куче вместо да гледат деца."
Аман, винаги има някой любопитен, недорaзбрал, някой дето да си вре носа дето не му е работата...
Ох,момичета,не знам!Писна ми от такива въпроси!То,това си е живо изтезание! :trash:Даже имам една колежка,която много се вълнува:"Защо чакаме още?"Постоянно намира начини да ми "напомни"че ми е време и т.н.Другата ми колежка(в майчински е),с която съм споделяла,че не се получава"чудото"при нас и работим по въпроса,когато идва да ни види се държи така сякаш е единствената майка на света!В погледа й се чете"Видяхте ли,аз успях,нещастници такива!"Да й е живо и здраво!Но прекалено много се "надува с това си постижение" :blob10:!Отдавна не давам обяснения и не се смущавам както преди!Обикновено казвам,че това не ни е цел номер едно сега! Аман от такива "доброжелатели"! :balk_149:
-
И аз все още лъжа, че изчакваме с бебето, но кой ли ми вярва!?!
Вече 6 години не става, и предполагам че на всички им е ясно, че не мога да забременея. Не знам, ако започна да казвам, че не мога да имам деца дали ще ме оставят на мира??? :balk_159:
-
Аз, доста трудно изживявам въпросите на любопитковците, въпреки че би трябвало вече да съм свикнала, броейки годините, в които се борим за детенце. Все още ми става тежко :(, когато някой ме заразпитва. На най-близките съм казала, че имаме проблем, но на такива, които всеки ден живеят само и само да разконспирират поредната клюка и после да я разнесат, да ти дават съвети как да действаш за да стане и после да те сочат зад гърба, въобще не давам отчет. Наглите хора са навсякъде, като започнем от съседи и стигнем до не чак толкова доброжелателни роднини и познати.
Това е, опитвам се да се сдържам пред хората (независимо кои са), но тайничко вечер като се сетя и не мога да заспя. Не знам дали някога ще мога да го преодолея и да си кажа, че не ми пука от хорските въпроси.
-
В началото и ние отговаряхем уклончиво - млади сме, има време, дрън-дрън... Сега започнахме да казваме като ни питат - работим по въпроса (лекуваме се, правим изследвания) и скоро трябва да стане. Не обяснявам какъв е проблемът при нас, защото колкото пъти съм пробвала, ме гледат сякаш им говоря на китайски. И някои почват да ми обясняват как като пия фолиева к-на и правим Кекс на 13-14ти ден от цикъла ще стане. Абе уж интелигентни хора са край мене, ама ... Не може да ни разбере човек, който не го е преживял :( И дано по-малко двойки да минават през това, което всички ние тук преживяваме!
-
Хмм, моите близки, приятели, колеги и роднини явно пък са много деликатни - никой нищо не пита, а сме семейство вече 2+ години (е, пробваме от преди, но това няма как да го знаят).
Може би пък не питат, щото аз пък казвам, особено на близките ни приятели, че работим по въпроса. И на колеги, при нужда, казвам - сега работим по въпроса - и хората сумират 2 и 2, предполагам. Факт е, че никой не пита, нито подмята какво чакаме. Родителите също - никой нищо не казва по темата, даже ми е неловко. При нас имаше един по-деликатен момент - в началото, когато бяхме с по-ясно изразен мъжки фактор. Аз на нашите не исках да казвам, че това е проблемът. Обаче някак се надявах мъжа ми да обясни на техните горе-долу ситуацията (щото се чудя някой път свекърва ми какво ли си мисли). Ама мъж ми не стига, че нищо подобно, но като си правих диагностична лапароскопия (бях толкова горда със себе си, че ето, правя тази жертва за общото ни благо) - казал на техните, ами тя е оперирана, женски работи - идваше ми да го убия, колко неделикатно спрямо мен! Та хората 100% си мислят, че в мен е проблемът :?
-
Няма как да се скрие очевидното, ясно е че нямаме деца, ясно че искаме да имаме, очевидно е че има проблем. На родителите, моите и неговите, не сме разказвали нищо конкретно, освен че вземаме необходимите мерки. Твърдо сме против това да ги държим подробно в течение за всичко. Достатъчно са им проблемите около братята ни и семействата им, не бихме искали да прекарват безсънни нощи, бидейки не-добре запознати със съвременните методи за справяне със стерилитета. Кога моят баща например би смелил понятието ИКСИ, едва ли ще запомни и точното наименование. Или пък свекърва ми, ми тя ще вдигне кръвно до небето, ако разбере че трябва да извадим 7 бона за да станем родители. Далече са от нас и няма как да получат подробно обяснение за нещата. Знам ли какво могат да си въобразят, какви нерационални страхове могат да ги налегнат. Човек не се стахува от проблема само когато лично е зает с разрешаването му, така знам аз!
-
Здравейте.В началото и аз послъгвах-''сега уча'',после-''да си намеря добра работа'' и т.н.,но като минаха годинки,бебето не ставаше и не става,вече не ме и питат(9 год).Не съм съгласна,че родителите не трябва да знаят-особено майка ми или свекърва ми,както мойта,така и неговата се притесняват,искат и те внучета.В момента съм в Америка,и поне тук няма кой да ме пита,гледа и одумва.Преди време(може би 2-3 год,откакто сме били женени)една моя роднина срешнала майка ми,тя била на единия тротоар,майка на другия,оная се развикала''айде,ма,какво става с Данчето,няма ли си още?'',лелееее,тази жена не искам да я видя вече.Никога не съм предполагала,че на мене може да ме сполети това-да милея за детенце.Мили момичета(жени),никой не може да ни разбере,докато не му дойде до главата,но-СЪДБА.
:balk_146:
-
Мили момичета(жени),никой не може да ни разбере,докато не му дойде до главата,но-СЪДБА.
:balk_146:
Така е!Затова и не очаквам разбиране от такива хора!Нормално е така да разсъждават,но на никой не го пожелавам да му се случи.Иначе е добре родителите да са запознати с "проблема".Само тука е мястото,момичета! :grouphug:Не знам колко още бих издържала,ако не ви бях намерила! :heartbeat: :bighug: :heartbeat:
-
Като чета всичко това и си мисля, че някои хора живеят само, за да нараняват другите. С едната ми баба никога не съм била близка, тя е особен човек и от може би 10 години дори на улицата не ме поздравяваше. Не само мен, и брат ми и майка, но на нас така ни е по-добре. В крайна сметка преди месец отишла на работата при майка ми и й казала, че докато не отдида да й целувам ръка и да й се извиня (само дето не знам защо) цитирам Ще ходя ялова цял живот....
-
Розинка :flower:,не можеш да ги промениш,можеш да ги игнорираш!
От мислите, от съзнанието,от чувствата-били те и с негативен знак!
Винаги помним това което ни е засегнало дълбоко!
Дори и тази жена,извини ме тя баба не може да се нарече!
(В моите спомени и представи бабата е нещо свято,
тя може да дарява само обич,спокойствие и мъдрост!)
Хората сипейки обиди и наранявайки,осакатяват само себе си!
Остави ги на собственните им черни мисли!
Това последното,което си написала,е немислимо!
И много грозни думи от нейна страна!
Изгони го от главата си!То не е реално!
Въпрос на време е да се случи при теб :sunshine:!
:grouphug2:
-
Абе, баби! :?
Тя, мойта много ме обича и милее, ама и тя не се въздържа да изръси простотия цитирам *кой знай колко аборти е направила, та сега как ше забременее...* - даже майка ми се беше афектирала, че няма да й говори повече... Е, аз какво да й кажа, а? Че нямам нито един аборт по собствено желание и да й обяснявам за извънматочна бременност, за кюретаж напълно излишен, за неспасената ми тръба пак поради лекарско... поведение, да го наречем, за срастванията след това, цветни снимки, прегледи, рев, неуспешен опит инвитро, лапароскопия и махане и на другата тръба, лекарства, надежди, безсъници и отчаяние, обвинения,... какво можем да разказваме на хора, без значение колко са ни близки или просто минават от другата страна на улицата, на хора, които даже не са и чували за подобни проблеми и не могат и да знаят какво е да не можеш да имаш дете; да не говорим за специфичната терминология...
По-добре се опитайте да говорите за тея неща само с хора, които знаят за какво говорите и знаят как се чувствате, за да нямате излишни демони; запазете възможно повече от силиците си заради вас самите, а и заради мъжете си. Че трябва да оцелеем и след това, ей!
Прегръщам ви всички много!
:bighug:
-
Много прост народ има :( :( :(
-
"че докато не отдида да й целувам ръка и да й се извиня (само дето не знам защо) цитирам Ще ходя ялова цял живот...." - Розовелка мила, както казват французите, това изказване "да ти се сте4е по гърба", главата ти хи4 да не докосва!
Относно въпросите, тук никой не се шашка ни от възрастта ми, щото не съм и на 30 още, а тук това е средната възраст за 1во дете; нито от това 4е 4акаме- времената и ежедневието са такива 4е "подклаждат " слабата фертилност. Така 4е с по-близките обсъждам резултати, ле4ение, вси4ко се приема съвсем нормално, както ще се приеме нормално ако в стаята има някой болен от спин или от диабет. Сега в България отношението е съвсем друго.
В духа на разказа на Розовелка, спомням си преди време, бях женена ве4е, но не исках още дете, срещам един бивш в Бг и естествено той ме пита защо още нямам деца. Аз казвам истината,засега кариерата ми е приоритетна и я карам с противоза4атъ4ни. А той отговаря " ма мъжа ти как може да приема това, той не те ли уважава?" 8O
Слава на Господ, 4е въпросния си остана само "бивш", представяте ли си как щеше да ме "уважава", ако се бяхме "взели" :lol:
-
лично на мен ми беше гадничко в началото и се опитвах да смотолевя нещо, но след това казвах , че имаме проблем и гледаме да го решим възможно най бързо.Как не се промени виждането на хората около нас. толкова рядко се намират хора,които наистина биха разбрали и съчувствали искренно.Какво означаа всеки месец да чуваш двусмислени въпроси и погледи по корема - да не би случайно да си хванал този месец.Гледат те комшиите клюкари, колежките злобарки, приятелки интригантки........както се казва в една тема - за простотията няма почивни дни.
-
Ние се опитваме да имаме бебе от повече от 5години.Няколкко месеца след кокато се омъжих ме оперирах а от поликистоза, но тогава срешнах разбиране от мойте и от неговите родители.Сега след толкова време нещата не стоят толкова добре за мен.Миналата гогина на 8 март сестрата на моя съпруг ми се обади да ми " честити" празникаи да ми обясни на дълго и на широко колко е хубаво да си майка, но как аз все още не го знам.Дори и след една година и половина,когато го пиша изпадам в нервна криза.Тази година и се обадих аз да и честитя 8 март и да и пожелая да е много обичана и да се чувства истинска жена не семо на този ден, но и през цялата година.
Е, момичета познайте, наща реши да ми честити новата пералня и да ми пожелае ВЕЧЕ да пера в нея бебешки дрешки :balk_149: :balk_146:.
Е това не е всичо.Аз запонах да си мълча в нейно присъствие и да избягвам лични разговори с нея. Винаги съм смятала,че и интелигентна жена, но поредната изненада на Велик ден.Идва при мен и започва да ме разпитва защо страня от нея,че тя толккова много искала ние с нейното "бретче" да имаме дета, а аз един път не съм се сетила да и се обадя по телефона за да и кажа как съм със здравето.Тя винаги палела свещ да имаме дете, а пък аз неблагодарницата съм завиждала, че тя има две деца.Не съм вярвала, че някога ще изпитвам толкова силно негативни чувства към нея , но в момента аз истински я МРАЗЯ :balk_153:затова,че не пропуска да сложи сол в раната ми на всеки празник.
-
Цвете, не е хубаво да ти давам акъл като не съм на твое място, но аз бих й казала тези неща, които споделяш тук - "опитваме за дете, но все още се не получава, темата ми е болезнена, не сипвай сол в раната". Ако наистина е интелигентна, поне ще се опита да разбере.
-
И аз, отново да ви се оплача момичета :(, какъв гад живее до мен и ме тормози вече 2 години. Имам една съседка ДРАЗНИТЕЛ, с която живеем врата до врата, страшно куку и дъската здраво й хлопа - стара мома. Та, въпросната особа, където ме срещне (пред входа, на стълбите и т.н.), започва да си показва корема и да ме пита: - Айде, няма ли скоро да забременееш? Е, виж моят корем, ще те изпревара да знаеш! 8O
След това избухва в кикот и въобще не й пука. Най странното е, че започва да си разтваря палтото, да си дига блузата или с каквото там е облечена и да ми навира дъртия си корем под носа и то пред хората. 8O По някой път ми идва такъв да й отвърта, че да си събира ченето по земята.:twisted:
Сори, за думите, но поне бях искрена.
И какво после, ходи обяснявай на такива, че имаш проблем :evil:.
-
Абе какви хора има ,бе?!?То бива,ама... :crazy:Гледам да не се ядосвам,но ми е трудно :BangHead:!Айде,да не им правим удоволствието,да се връзваме и да не ни пука!!! :balk_50:
-
И аз, отново да ви се оплача момичета , какъв гад живее до мен и ме тормози вече 2 години. Имам една съседка ДРАЗНИТЕЛ, с която живеем врата до врата, страшно куку и дъската здраво й хлопа - стара мома. Та, въпросната особа, където ме срещне (пред входа, на стълбите и т.н.), започва да си показва корема и да ме пита: - Айде, няма ли скоро да забременееш? Е, виж моят корем, ще те изпревара да знаеш!
След това избухва в кикот и въобще не й пука. Най странното е, че започва да си разтваря палтото, да си дига блузата или с каквото там е облечена и да ми навира дъртия си корем под носа и то пред хората. По някой път ми идва такъв да й отвърта, че да си събира ченето по земята.
Сори, за думите, но поне бях искрена.
И какво после, ходи обяснявай на такива, че имаш проблем .
Здравей колежке! Изживявам едни пререкания между дърта яловица /тя си е в ред, но устата и е голяма и май от рода на Оельо Желев, че е яла напреко вафли/ и млада яловица /аз/. Ако искаш да омбеняме опит за мизерни номерца...Разнася ме из цялата махала, ма отбичила съм всякакъв "данък обществено мнение"
-
Ох, Лейди. Тая, моята съседка е просто неспасяем случай. Опитвах се няколко пъти да я сложа на място, но тя все измисля нещо гадно, веднъж даже и кварталният ми беше пратила. Ходила да пише някаква жалба срещу мъжа ми, защото и беше направил забележка, че влиза в къщи без покана. Ако случайно е отворена вратата или е отключена, веднага се намърдва вътре. Жената се чувства като у дома си, обаче мъжът ми й сви сармите и напоследък не смее да нахълтва. Аз си го обяснявам с това, че е много проста женицата, без образование и от самота е изперкала. И понеже много я съжалявам, ми се качва на главата всеки път като я срещна.
-
bori_st миличка мисля че е крайно време да отрежеш тази лелка(по точно дърта баракуда)!!!По -добре вобще да не ти говори!
Не я съжелявай.......та всеки си носи своя кърст-то и твоя не е лек!
Просто намери начин са се оттървеш от нея........имам в предвид дори да несмее да ти проговори!Да ти кажа имам позната която точно от такъв тормож 4 години неможеше да забременее поради отвратителната си свекърва която постоянно я торможеше(май този месец пак няма да ти порастне корема??) .......След 4 години мъки се изнесоха и момичето на 3 месец забременя и си има голямо момченце!Поради тази причина те съветвам да я поставиш на място ,за да спре да те тормози тази КУКАВИЦА!!! :D
-
Според мен тя е един болен човек и не трябва да и обръщаш внимание. Опитай се да се абстрахираш.
-
Аз просто отговарях, че имаме проблем и бебето не става, но се лекуваме. Никога не съм лъгала, че чакам, има време, млади сме още и т.н и т.н. Пробвайте, на мен ми беше много по-лесно от колкото да се чудя какво да измисля, а и когато кажеш, че не става хората се смущават и не знаят как да реагират, и просто спират да питат :wink:
Последния път при мен това не проработи. След, като казах, че имаме проблем и последва въпроса " В кой е проблема?"
отговорих, че е в двамата и вместо да спре тъпата овца взе, че ми даде съвет да сменя мъжа, щото жените нямали проблеми или ако имат, то те се решавали с чужд мъж.
-
Диана с такива хора вобще не се занимавам!Те дори незаслужават да се ядосвам зареди тях! :D
-
аз до скоро не говорех за това и казвах, че все още изчакваме, но вече не ми пука, кой каквото ще да си мисли... общо взето говоря доста открито за проблема си, който ме попита му казвам директно...
-
След, като казах, че имаме проблем и последва въпроса " В кой е проблема?"
отговорих, че е в двамата и вместо да спре тъпата овца взе, че ми даде съвет да сменя мъжа, щото жените нямали проблеми или ако имат, то те се решавали с чужд мъж.
Ако пак се случи - отговаряй, че не е важно в кой е - важното е, че е общ и трябва да се реши, и че това са лични неща, които се коментират с доверен лекар /с две думи, който не е лекар да не очаква изповед/ Брей че досадници ... аз едвам онзи ден се въздържах да се изкажа за "бабата" на rozovelka, че ще взема да кажа много кофти работи ... пък отрицателните емоции не са препоръчителни, но простотията по хората ходи за съжаление ...
-
Аз се оправям с въпросите разяснително към по-близките. Кампанията ми има ефект - почти всики са минали през "http://www.zachatie.org" да четат една или друга тема и естествено са ме оставили на мира. Даже реагират много разбиращо и подкрепящо. Дори и майка ми, която беше направо злобна в началото, (в незнанието и предрасъдъците си, че видиш ли не може току тъй без да си правил не знам какво си да нямаш деца) разбра, че няма по-голяма от тази мъка и сега е пак доброто маме, което си спомням :D.
Към по-далечните и вече наистина злобни, а не просто не разбрали, реагирам като дядо. Той си има пистолет и казва "А някой ми влезе в имота, потъпква ми интереса, краде - стрелям на месо!" и аз така, но с думи. Достатъчно красноречива съм да го натикам въпросния индивид и в к...чи г.з. Обикновено опитват ведъж, повторно - не! Просто си представям как ще насмотам онази дето си заголвала корема, ако ми падне! Така че, никаква доброта, момичета, освен към хората, които са добри към нас. Все пак: "Каквото почукало, такова се обадило!".
-
А за онази баба, дето не знам може ли да се нарече така, защото позори това име, дето ръка трябвало да и се целува, лично аз бих я питала, ако я цункам отзад какво - близнаци ли ще ми даде Господ? Аман бре - тя да не е някаъв ангел дето си има директна връзка с онзи отгоре и като и бъде целуната ръката (демек ангелът е задоволен) и ади - хоп детенце. Това едно на ръка е злобно, второ - смешно, трето - тъпо, а да не говорим за какво Его става въпрос. Ето при такива хора само боя помага!
-
Как бихте реагирали при следната ситуация, аз просто онемях. От 6 г. живея на сем. начала с мъж, който има 2-ма сина от бившата съпруга. Аз съм с Ендометриоза и "ялова" съответно, но се лекувам. Та става въпрос за сестрата на мъжа ми, която се произнесе, че след като съм без мои деца, би трябвало апартамента, който майка ми ми купи, да бъде наследен от децата на мъжа ми, който според закона даже не ми е мъж!!! Искам да подчертая, че става въпрос за хора с висше образование/моето е средно/ и с големи претенции за интелектуалното си ниво! Имахме големи дебати по въпроса, но това е много дълга тема. Лошото е, че той също мисли като сестра си. Оттогава нещо в мен се пречупи...
-
Изгони го.
-
Аз живея при него, а когато нещата станат нетърпими, се изолирам в моята мансарда/и в момента е така/. А той започва да ме моли на 2-3 ден да се връщам. Става особенно настоятелен, когато трябва да се ходи при неговата рода. Започвам да си мисля, че просто ме използват. Много съм им удобна, точно защото нямам деца. Когато подадох докум. за инвитро, бяха големи пазарлъци- "ами ако са близнаци, ти себе си не можеш да гледаш, та и дете ли..."
Накрая изтеглих декларацията с подписите на двамата и подадох друга-само от мое име. Той си прибра вс. изследвания. А майка му не ми задава въпроси, просто не иска други внуци. Решила съм, октомври, когато ще правя инвитро, да го направя на всяка цена, дори и ако трябва да ползвам донор! Вече не ме интересува тяхното мнение!
-
Трудно която и да било от нас може да ти даде съвет. Не че е много трудно, но нито знаем подробности, нито пък чувства ти.
Но лично на мен, това „пречупване” за което говориш в предния си постинг, ме навява на мисълта, че и в чувства ти към този мъж вече нещата не са като преди. Може и да греша. Смятам обаче че в историята която ни разказваш ти имаш право, а ако нямаш вече чувства към този мъж, моя съвет е - бягай надалеч.
-
Мила Хигия, мисля точно, ама точно като Лали. Този мъж не те заслужава!
-
Искам да подчертая, че става въпрос за хора с висше образование/моето е средно/ и с големи претенции за интелектуалното си ниво! Имахме големи дебати по въпроса, но това е много дълга тема. Лошото е, че той също мисли като сестра си. Оттогава нещо в мен се пречупи...
А майка му не ми задава въпроси, просто не иска други внуци. Решила съм, октомври, когато ще правя инвитро, да го направя на всяка цена, дори и ако трябва да ползвам донор! Вече не ме интересува тяхното мнение!
На прав път си ,Хигия! :bighug:Много показателен е фактът,че господина си е прибрал изследванията за инвитрото!Такъв човек не те заслужава и най лошото е ,че не вижда майката в теб!Ти не си ялова!Много -скоро ще дойде денят ,когато ще бъдеш невероятна майка! :balk_21:Не се подтискай от техният натиск и за нищо на света не поддавай! :balk_602:Ти не си втора категория човек и образованието не прави възпитанието(и аз съм с висше,но мъжа ми е със средно,което не го прави по-глупав от мен) :balk_77:И въобще не си удобна,защото нямаш деца!Ти не си подлога и ще бъдеш невероятен родител! :hug2:Както виждам имаш план,изпълни го(със или без въпросната личност)!И...тегли им една... :cuddle:
-
:DМного са симпатични тези роднини - думи нямам. Той с теб ли живее или с апартамента ти?
Апартаментът е придобит преди брака. Дори и да се ожениш за него - пак си е твой. Трябва да осиновиш децата му, за да имат някакви претенции, без твое изрично завещание в тяхна полза. Съветът ми е бягай от този човек , колкото можеш по-бързо!
Тези въпросните роднини и мъжа в това число си ги предствям след време (ако останеш при него) как въпреки, че си имате деца пак заявяват претенции към този имот.
Убедена съм, че някъде те чака по-добър мъж, дето ще ти дава апартаменти (това метафорично), вместо да чака да получи каквато и да е изгода от теб. Така е, когато обичаш, искаш да даваш, не да получаваш! :balk_21:
-
Лан, много се радвам, че Майка ти е "влезнала в час" - спомням си темата, в която сподели, че не те разбира. Наистина е чудесно!
Хигия, много калпав народ има в този свят. Това "предложение" освен, че е лишено от логика, е и много грубо и обидно - един вид, твоето най-естествено желание да имаш деца няма никакво значение за тях :x Ами ти би искала да осигуриш финансово собствените си деца, не чужди, все пак. Много груби и прости хора могат да измислят тази простотия - те въобще не уважават твоето естествено желание за собствени деца? Да не би да си се предала, какво като нямаш до момента.
Какво да ти кажа, единственото хубаво е, че нямате брак - така можеш да си направиш и ин-витро с донорски материал и въобще да не ти пука! Ние преди време имахме едно недоразумение с мъжа ми, точно като правихме инсеминации, и на мен ми стана доста зле като осъзнах, че заради "брака" не мога да поискам донорско инсе. (Обаче пък си има логика в това ограничение, какво щеше да стане, ако пък бях направила донорско, докато си изясним недоразумението :?)
-
Като чета историите направо ми настръхва косата какви хора има. 8O
Не знам от стрес ли, от какво обаче народа масово е изпростял и озлобял.
Хигия, подобни претенции от роднините му към имот, с който те е подсигурила майка ти са безобразно нахалство. Да те били наследили децата му, а? Вие даже брак нямате, а те бързат да мислят какво щяло да стане ако умреш. Че и той с тях ... :crazy:
Моя личен живот не е точно розов, че да давам акъл на хората обаче без съмнение - след тези неща, които казваш аз бих си взела багажа и бих изчезнала по най-бързия начин от този плужек. Бебето не е самоцел, че да стоиш с такъв нещастник ...
Ще намериш човек, който те заслужава, да вярва и да желае деца с теб и не си прави сметки как да ти заграби жилището! Късмет!!!
(http://www.kolobok.wrg.ru/smiles/user/mr47_04.gif)
-
FreshBreeze, и аз много много се радвам!
Това много ми тежеше. Сега е леко досадна, защото чете всевъзможни материали по темата и ми праща за четене какво ли не. Събира пари за изследвания (а на мен ми е криво да взема от нея, още повече, че се справяме за сега и сами) и така, но определено е много по-добре. Впрегнала се е с всички сили в каузата и заедно ще успеем! Аз така и казвам :D. Наистина е много тежко, когато толкова близък човек не те разбира...
-
ХИГИЯ.мила този мъж не е за теб!!!!!!
-
Хигия - твоята история ми напомня нещо.... Навремето, когато кандидатствах в Търново, ми се беше паднала темата "Дребнособственическата страст на Юрталана"... Тааа, все си мисля, че тази дребнавост и еснафщина, този стремеж да се заграби максимално от всеки по възможно най-грубия начин все още битува във българското съзнание и народопсихология....
Просто този мъж не е за теб, аз така си мисля...
Колкото до идеята на "свекървата", че не иска да има внуци от теб... така като се замисля, и моята не й минават някакви такива мисли, в посока ние със сина й да имаме наше дете - аз поне така ги усещам нещата, защото изобщо не е повдигала този въпрос, а и мъжо ми си има дете от предишен брак... Което от друга страна е ОК за мен, защото Ники не иска да им споделя, че имаме проблем...
Аз пък да ви се оплача от мойто родителско тяло - маман взе напоследък все да ми повтаря, че трябва да се успокоя, да престана да се стресирам, че ако продължавам така да се натоварвам каквото и да правя няма да се получи.... ГРРРРРРР - иначе е напълно зад гърба ми, ама аз пусто като чуя изречението "Успокой се и ще се получи" и ми иде да убия някого... Още не съм я сдъвкала юнашки, ама сигурно в скоро време и това ще стане :?
-
Хубаво е човек да има приятели като вас, момичета!
-
Радвайте се, че родителите са ви "леко" досадни в намерението си да ви бъдат полезни и да ви разберат... Все пак те са родители и мислят най-доброто за нас!! И майка ми много често ми казва: "Успокой се и нещата сами ще се наредят. Важното е ти да си здрава!! М****та му на другото!!" Не ми става много хубаво, ама няма как, по-добре да са загрижени отколкото да не им пука как сме!! :D
Успехи, момичета!!!
-
ама аз пусто като чуя изречението "Успокой се и ще се получи" и ми иде да убия някого...
И аз така, Рали :x :x :lol:
-
Не знам дали ненавиждам друго така силно, както изречението Успокой се и ще стане :x направо подивявам!
Хигия, миличка я вземи си стегни багажа и го зарежи този мъж. Той определено не те заслужава и явно съвсем открито се опитва да сложи ръка на апартамента ти. Ти да не си на 100 години, че се е закъхърил кой ще ти наследи имота, що за наглост е това??? Тези мисли той самостоятелно ли ги ражда или някой му помага :x
Миличка помни, че ти заслужаваш да бъдеш майка и да имаш човек до себе си, който го желае не по-малко от теб. Просто вземи живота си в ръце и не позволявай на другите да те разстройват! Тук винаги ще намериш подкрепа и разбиране :bighug:
-
На приятелите, с които се виждаме най-често сме казали, че се опитваме сериозно, но имаме проблем. Мислех си, че поне те ще спрат да задават въпроса "Кога?". Да, ама не. Единият да вземе да ни дава зор по-бързо да сме правили момче за дъщеря му :x. Е, познайте дали издържах. Трябваше да ме усмиряват. Казах му, че моят щъркел сигурно е излязъл в почивка за известно време, и че не при всеки става като с тях: от половин път и един аспирин между краката :evil:. Ама така исках да му набия канчето :bonk:.Баси, нямат мяра тия хора...
-
Хигия, миличка я вземи си стегни багажа и го зарежи този мъж. Той определено не те заслужава и явно съвсем открито се опитва да сложи ръка на апартамента ти.
С две ръце подкрепям мнението на Розовелка, с изключение на това - ТОЙ да си стегне багажа и да изчезва! Поведението, което описваш, мила Хигия, въобще не ми прилича на такова на любящ и желаещ семество мъж. Все пак изборът си е твой, мила. Но каквото и да направиш, мисли първо за себе си и за твоите бъдещи деца - сигурна съм, че със или без този тип те ще се появят скоро на бял свят.
Коки, знам какво имаш предвид, но ме разсмя с описателния си постинг :) Просто се опитвам да обръщам проблемите и болката на смях, поне когато имам сили за това...
-
В началото и аз ужасно се притеснявах от въпроси и подканяния като "Какво чакате още" и "Айде бе, няма ли деца да раждатете ". Че и виновна се чувствах, че се чудех къде да гледам, да не говорим колко ме болеше при такива простотии.
Просто аз съм адски строго възпитана и ми е вменено, че с хората не трябва да се държиш грубо, че трябва да си мил, внимателен и "да се държиш ПРИЛИЧНО". Това възпитание ме е направило беззащитна в много случай. Майка ми пък е още по-трагичен случай - английски възпитаник - ужас!
Обаче, все пак - асцендент скорпион търпи до време :lol: :lol: :lol:
Една случка от преди 3 месеца:
Моя приятелка, пардон позната, с която живеем на две съседни улици, от 4 години насам, всеки път като ме срещне ми задава гореспоменатите въпроси, а когато аз отговоря с дежурното "има време", винаги следва "ООООО, ти ще видиш, като родиш, какво е. Ще ти се роди едно, че тогава ще си говорим....."
Такааа, преди време, аз и мама се разхождаме безгрижно и връхлитаме на въпросната ми позната, която води за ръка ПРЕКРАСНИЯ си 8 годишен син. Аз го щипвам за носа и започваме нещо да си се закачаме. Развам се аз нещо на детето и чувам как приятелката ми казва на майка ми - "Е хайде де, ти внуци няма ли да дочакаш". В тоя момент, аз с най-лъчезарната си усмивка и мил глас отговарям:
"Ади, ние сме стерилни и не можем да имаме дете. Чакаме да си осиновим."
На мама и стана лошо, познатата ми пребледня, все едно съм и казала, че съм болна от проказа примерно. "Ама аз, такова, не знаех, ама извинявай....."
Аз продължих със същия мил и тих глас (макар, че мама каза, че очите ми са станали сивосини) - "От толкова години задаваш този въпрос, какъв отговор очакваш да получиш. От 7 години живея с един и същи мъж, не е ли очевидно, че има проблем? "
Продължих да се усмихвам, познатата ми се изпари като дим, а мама напълни очите. Мълча, мълча, после каза, че явно човек може да се защити и без да бъде груб.
Прочее УБЕДЕНА СЪМ, че подобни въпроси и подмятания в дъното на душата си са недобронамерени. Много хора обичат проблемите на другите, обичат другите да ги боли, да имат грижи, така си отдъхват и си казват аз пък съм си добре.
Такива амеби и чехълчета - директно в игнора. Животът е кратък за да го хабя с негативни емоции
-
Fussii,естествено на хората им е ясно,че след като от n брой години
живеем с половинките си и още нямаме дечица,имаме проблеми!
Но "оперираните" от деликатност и добро чувство нямат сетива
за това,че нараняват и че от посредственните им въпроси,БОЛИ!
Все ми се иска да мисля,че не е нарочно и това е от- просто
нещо да си кажем,разговора да върви!Но явно,не е така!
Доброто възпитание и деликатноста е това което те спира да бъдеш груб!
И усещаш наистина добри чувства и разбиране от хора
с който дори не си споделил проблема!Как само умело извъртат нещата!
За да не те наранят веднага сменят темата!
Това се нарича ДОБРОНАМЕРЕНОСТ-
която в това "вълче" време много рядко се среща!
А на посредственните хора им е достатъчно да се вгледат в чуждите неудачи,
за да изместят от дневния ред своите неуспехи и комплекси!
Усетя ли такова отношения правя като теб -ИГНОРИРАМ!
Място в моя свят за това няма!И само още нещо:
Fussii :butterfly: и твоята МАЙКА и моята ще бъдат-БАБИ!
Най-прекрасните,най-всеотдайните,най-мъдрите!
:grouphug2:
-
Много хора обичат проблемите на другите, обичат другите да ги боли, да имат грижи, така си отдъхват и си казват аз пък съм си добре.
:balk_103: :good_post: :balk_47: Fussii,точно така е ! За съжаление.
Много е гнусно. Наблюдавала съм го много пъти,но ти си го казала с едно изречение - много точно. Аз лично ги сравнявам с лешояди тия хора. Кръжат около теб сякаш чакат да паднеш ,за да те наръфат. Доставя им удоволствие ,някакво садистично удоволствие да ти задават един и същи въпрос хиляди пъти все едно с това искат самите те да изпъкнат ,колко са добре.
Незнам ,сигурно е нормално.Не го разбирам. :(
Ако искаме да им натрием носа трябва да постъпваме точно ,като теб. Браво !!!
Това ги стъписва и обърква ...та това никога не би могло да им се случи ?! Всеки се е сврял с някаква кутийка ,качил се е някакво мааалко пиедесталче ,избутал си е напред "постиженията" в живота и раздава правосъдие наляво и надясно .Когато някой има проблем или е в беда повечето хора не мислят как да помогнат ,а си казват "ох,добре,че не съм аз."
Жалко е, и толкова човешко. :(
-
На подобни въпроси вече отговарям:
" Нашият ЩЪРКЕЛ го е хванал птичия грип ." И като сме в компания сатава веселба за наша сметка, само дето само аз си зная колко му е весело на моето сърчице :(
Най близките ни приятели знаят, че имаме проблеми, само комшийките ме изнервят с тъпи въпроси и намеци :x
-
Много тъжно ми стана като прочетох всички постове по темата....И не знам как да напиша всичките мисли, които се въртят из главата ми като кинолента...Ние правим опити от съвсем скоро и не се получава, а сме заобиколени от бебета и вече усещам как ни залива хорската "доброжелателност" - защо и ние не сме мислели за бебе, колко сме щяли да чакаме...Дори по лицата им чета въпроси и душата ми се свива ка ще издържа на напъните на това злобно човешко любопитство...А така ми се искаше, сигурно и на вас, да не минаваме през тези вълни на надежди, страхове и отчаяние всеки месец преди и след идване на лелката...
Много ми се иска нещата в живота ми да бяха по прости...Амамн вече от всичко, което е от сложно по-сложно..
Толкова ли много искаме - да прегърнем детенце - и толкова ли не го заслужаваме??? :(
Оххх, отплеснах и се замислих....Дано да има по 1 спасителна шамандура за всяка от нас....
-
Здравейте, дами.
Току-що се включих във форума, но темата за тъпите въпроси ми е до болка позната. Аз съм на 34 повечето ми съученички имат деца ученици, а аз никога не съм забременявала. И аз в началото шикалкавех, че видите ли " имаме време" ,че "трябва да се опознаем "( бях на 30 когато се запознах с мъжа си), и други такива.Сега обаче пробвам директния подход :"имаме проблеми и работим по въпроса". За съжаление и тогава се намират хора дето подпитват "е работите ама кога?". Как да им обясня какво ми е на мен всеки месец и колко много искам "вече да си родя" , като че ли само желание е достатъчно. Най много ме боли от "доброжелателки" за които знам че са забременели без да искат, така случайно и затова са се оженили даже, доста млади при това. Та като почнат такива "трябва да родиш докато си млада да ти е по-лесно да се грижиш за бебето" или пък "на твоите години ще ти е много трудно да се справиш". Имам чувството че се опитват да си осмислят живота с това да доказват на такива като мен колко са важни и се държат сякаш само те са родили дете, а всички други сме от инкубатора.
Все пак всичко което прочетох по темата ми помогна да осъзная, че този проблем не е само мой и малко грубост понякога не е излишна.
P.S.Момичета, колкото и да ви дразни излишната загриженост на майките ви, радвайте се, че ги има, защото аз загубих моята и подкрепата и ужасно ми липсва. Затова съм благодарна че ви има.