0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #20 -: Септември 02, 2006, 19:43:53 pm »
"че докато не отдида да й целувам ръка и да й се извиня (само дето не знам защо) цитирам Ще ходя ялова цял живот...." - Розовелка мила, както казват французите, това изказване "да ти се сте4е по гърба", главата ти хи4 да не докосва!
Относно въпросите, тук никой не се шашка ни от възрастта ми, щото не съм и на 30 още, а тук това е средната възраст за 1во дете; нито от това 4е 4акаме- времената и ежедневието са такива 4е "подклаждат " слабата фертилност. Така 4е с по-близките обсъждам резултати, ле4ение, вси4ко се приема съвсем нормално, както ще се приеме нормално ако в стаята има някой болен от спин или от диабет.  Сега в България отношението е съвсем друго.
 В духа на разказа на Розовелка, спомням си преди време,  бях женена ве4е, но не исках още дете, срещам един бивш в Бг и естествено той ме пита защо още нямам деца. Аз казвам истината,засега кариерата ми е приоритетна и я карам с противоза4атъ4ни. А той отговаря " ма мъжа ти как може да приема това, той не те ли уважава?"  8O
 Слава на  Господ, 4е въпросния си остана само "бивш", представяте ли си как щеше да ме "уважава", ако се бяхме "взели"  :lol:
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #21 -: Септември 03, 2006, 00:54:53 am »
лично на мен ми беше гадничко в началото и се опитвах да смотолевя нещо, но след това  казвах , че имаме проблем и гледаме да го решим възможно най бързо.Как не се промени виждането на хората около нас. толкова рядко се намират хора,които наистина биха разбрали и съчувствали искренно.Какво означаа всеки месец да чуваш двусмислени въпроси и погледи по корема - да не би случайно да си хванал този месец.Гледат те комшиите клюкари, колежките злобарки, приятелки интригантки........както се казва в една тема - за простотията няма почивни дни.
17.01.2005                                                                              21.11.2013
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #22 -: Септември 03, 2006, 12:47:54 pm »
Ние се опитваме да имаме бебе от повече от 5години.Няколкко месеца след кокато се омъжих ме оперирах а от поликистоза, но тогава срешнах разбиране от мойте и от неговите родители.Сега след толкова време нещата не стоят толкова добре за мен.Миналата гогина на 8 март сестрата на моя съпруг ми се обади да ми " честити" празникаи да ми обясни на дълго и на широко колко е хубаво да си майка, но как аз все още не го знам.Дори и след една година и половина,когато го пиша изпадам в нервна криза.Тази година и се обадих аз да и честитя 8 март и да и пожелая да е много обичана и да се чувства истинска жена не семо на този ден, но и през цялата година.
Е, момичета познайте, наща реши да ми честити новата пералня и да ми пожелае ВЕЧЕ да пера в нея бебешки дрешки :balk_149: :balk_146:.
  Е това не е всичо.Аз запонах да си мълча в нейно присъствие и да избягвам лични разговори с нея. Винаги съм смятала,че и интелигентна жена, но поредната изненада на Велик ден.Идва при мен и започва да ме разпитва защо страня от нея,че тя толккова много искала ние с нейното "бретче" да имаме дета, а аз един път не съм се сетила да и се обадя по телефона за да и кажа как съм със здравето.Тя винаги палела свещ да имаме дете, а пък аз неблагодарницата съм завиждала, че тя има две деца.Не съм вярвала, че някога ще изпитвам толкова силно негативни чувства към нея , но в момента аз истински я МРАЗЯ :balk_153:затова,че не пропуска да сложи сол в раната ми на всеки празник.
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #23 -: Септември 03, 2006, 14:20:49 pm »
Цвете, не е хубаво да ти давам акъл като не съм на твое място, но аз бих й казала тези неща, които споделяш тук - "опитваме за дете, но все още се не получава, темата ми е болезнена, не сипвай сол в раната". Ако наистина е интелигентна, поне ще се опита да разбере.
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #24 -: Септември 03, 2006, 15:04:31 pm »
И аз, отново да ви се оплача момичета :(, какъв гад живее до мен и ме тормози вече 2 години. Имам една съседка ДРАЗНИТЕЛ, с която живеем врата до врата, страшно куку и дъската здраво й хлопа - стара мома. Та, въпросната особа, където ме срещне (пред входа, на стълбите и т.н.), започва да си показва корема и да ме пита: - Айде, няма ли скоро да забременееш? Е, виж моят корем, ще те изпревара да знаеш! 8O
След това избухва в кикот и въобще не й пука. Най странното е, че започва да си разтваря палтото, да си дига блузата или с каквото там е облечена и да ми навира дъртия си корем под носа и то пред хората. 8O По някой път ми идва такъв да й отвърта, че да си събира ченето по земята.:twisted:
Сори, за думите, но поне бях искрена.
И какво после, ходи обяснявай на такива, че имаш проблем :evil:.
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #25 -: Септември 03, 2006, 20:49:20 pm »
Абе какви хора има ,бе?!?То бива,ама... :crazy:Гледам да не се ядосвам,но ми е трудно :BangHead:!Айде,да не им правим удоволствието,да се връзваме и да не ни пука!!! :balk_50:
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #26 -: Септември 03, 2006, 20:56:39 pm »
И аз, отново да ви се оплача момичета , какъв гад живее до мен и ме тормози вече 2 години. Имам една съседка ДРАЗНИТЕЛ, с която живеем врата до врата, страшно куку и дъската здраво й хлопа - стара мома. Та, въпросната особа, където ме срещне (пред входа, на стълбите и т.н.), започва да си показва корема и да ме пита: - Айде, няма ли скоро да забременееш? Е, виж моят корем, ще те изпревара да знаеш! 
Цитат
След това избухва в кикот и въобще не й пука. Най странното е, че започва да си разтваря палтото, да си дига блузата или с каквото там е облечена и да ми навира дъртия си корем под носа и то пред хората.  По някой път ми идва такъв да й отвърта, че да си събира ченето по земята.
Сори, за думите, но поне бях искрена.
И какво после, ходи обяснявай на такива, че имаш проблем .


Здравей колежке!  Изживявам едни пререкания между дърта яловица /тя си е в ред, но устата и е голяма и май от рода на Оельо Желев, че е яла напреко вафли/ и млада яловица /аз/. Ако искаш да омбеняме опит за мизерни номерца...Разнася ме из цялата махала, ма отбичила съм всякакъв "данък обществено мнение"
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #27 -: Септември 04, 2006, 01:02:04 am »
Ох, Лейди. Тая, моята съседка е просто неспасяем случай. Опитвах се няколко пъти да я сложа на място, но тя все измисля нещо гадно, веднъж даже и кварталният ми беше пратила. Ходила да пише някаква жалба срещу мъжа ми, защото и беше направил забележка, че влиза в къщи без покана. Ако случайно е отворена вратата или е отключена, веднага се намърдва вътре. Жената се чувства като у дома си, обаче мъжът ми й сви сармите и напоследък не смее да нахълтва. Аз си го обяснявам с това, че е много проста женицата, без образование и от самота е изперкала. И понеже много я съжалявам, ми се качва на главата всеки път като я срещна.
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #28 -: Септември 04, 2006, 07:19:40 am »
bori_st миличка мисля че е крайно време да отрежеш тази лелка(по точно дърта баракуда)!!!По -добре вобще да не ти говори!
Не я съжелявай.......та всеки си носи своя кърст-то и твоя не е лек!
Просто намери начин са се оттървеш от нея........имам в предвид дори да несмее да ти проговори!Да ти кажа имам позната която точно от такъв тормож 4 години неможеше да забременее поради отвратителната  си свекърва която постоянно я торможеше(май този месец пак няма да ти порастне корема??) .......След 4 години мъки се изнесоха и момичето на 3 месец забременя и си има голямо момченце!Поради тази причина те съветвам да я поставиш на място ,за да спре да те тормози тази КУКАВИЦА!!! :D
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #29 -: Септември 04, 2006, 09:41:38 am »
Според мен тя е един болен човек и не трябва да и обръщаш внимание. Опитай се да се абстрахираш.
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #30 -: Септември 05, 2006, 17:36:07 pm »
Аз просто отговарях, че имаме проблем и бебето не става, но се лекуваме. Никога не съм лъгала, че чакам, има време, млади сме още и т.н и т.н. Пробвайте, на мен ми беше много по-лесно от колкото да се чудя какво да измисля, а и когато кажеш, че не става хората се смущават и не знаят как да реагират, и просто спират да питат :wink:
Последния път при мен това не проработи. След, като казах, че имаме проблем и последва въпроса " В кой е проблема?"
отговорих, че е в двамата и вместо да спре тъпата овца взе, че ми даде съвет да сменя мъжа, щото жените нямали проблеми или ако имат, то те се решавали с чужд мъж.
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #31 -: Септември 05, 2006, 22:01:51 pm »
Диана с такива хора вобще не се занимавам!Те дори незаслужават да се ядосвам зареди тях! :D
*

    Любс

  • ***
  • 418
  • Имам си една мечта....
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #32 -: Септември 06, 2006, 06:16:24 am »
аз до скоро не говорех за това и казвах, че все още изчакваме, но вече не ми пука, кой каквото ще да си мисли... общо взето говоря доста открито за проблема си, който ме попита му казвам директно...
No body is perfect, i`m NOBODY!!

*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #33 -: Септември 07, 2006, 06:05:49 am »
След, като казах, че имаме проблем и последва въпроса " В кой е проблема?"
отговорих, че е в двамата и вместо да спре тъпата овца взе, че ми даде съвет да сменя мъжа, щото жените нямали проблеми или ако имат, то те се решавали с чужд мъж.
Ако пак се случи - отговаряй, че не е важно в кой е - важното е, че е общ и трябва да се реши, и че това са лични неща, които се коментират с доверен лекар /с две думи, който не е лекар да не очаква изповед/ Брей че досадници ... аз едвам онзи ден се въздържах да се изкажа за "бабата" на rozovelka, че ще взема да кажа много кофти работи ... пък отрицателните емоции не са препоръчителни, но простотията по хората ходи за съжаление ...
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #34 -: Септември 07, 2006, 08:17:49 am »
Аз се оправям с въпросите разяснително към по-близките. Кампанията ми има ефект - почти всики са минали през "http://www.zachatie.org" да четат една или друга тема и естествено са ме оставили на мира. Даже реагират много разбиращо и подкрепящо. Дори и майка ми, която беше направо злобна в началото, (в незнанието и предрасъдъците си, че видиш ли не може току тъй без да си правил не знам какво си да нямаш деца)  разбра, че няма по-голяма от тази мъка и сега е пак доброто маме, което си спомням :D.
Към по-далечните и вече наистина злобни, а не просто не разбрали, реагирам като дядо. Той си има пистолет и казва "А някой ми влезе в имота, потъпква ми интереса, краде - стрелям на месо!" и аз така, но с думи. Достатъчно красноречива съм да го натикам въпросния индивид и в к...чи г.з. Обикновено опитват ведъж, повторно - не! Просто си представям как ще насмотам онази дето си заголвала корема, ако ми падне! Така че, никаква доброта, момичета, освен към хората, които са добри към нас. Все пак: "Каквото почукало, такова се обадило!".
« Последна редакция: Септември 07, 2006, 20:22:06 pm от Lan »
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #35 -: Септември 07, 2006, 08:22:10 am »
А за онази баба, дето не знам може ли да се нарече така, защото позори това име, дето ръка трябвало да и се целува, лично аз бих я питала, ако я цункам отзад какво - близнаци ли ще ми даде Господ? Аман бре - тя да не е някаъв ангел дето си има директна връзка с онзи отгоре и като и бъде целуната ръката (демек ангелът е задоволен) и ади - хоп детенце. Това едно на ръка е злобно, второ - смешно, трето - тъпо, а да не говорим за какво Его става въпрос. Ето при такива хора само боя помага!
« Последна редакция: Септември 20, 2006, 13:15:00 pm от Lan »
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #36 -: Септември 07, 2006, 12:59:31 pm »
Как бихте реагирали при следната ситуация, аз просто онемях. От 6 г. живея на сем. начала с мъж, който има 2-ма сина от бившата съпруга. Аз съм с Ендометриоза и "ялова" съответно, но се лекувам. Та става въпрос за сестрата на мъжа ми, която се произнесе, че след като съм без мои деца, би трябвало апартамента, който майка ми ми купи, да бъде наследен от децата на мъжа ми, който според закона даже не ми е мъж!!! Искам да подчертая, че става въпрос за хора с висше образование/моето е средно/ и с големи претенции за интелектуалното си ниво! Имахме големи дебати по въпроса, но това е много дълга тема. Лошото е, че той също мисли като сестра си. Оттогава нещо в мен се пречупи...
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #37 -: Септември 07, 2006, 13:01:46 pm »
Изгони го.
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #38 -: Септември 07, 2006, 13:26:18 pm »
Аз живея при него, а когато нещата станат нетърпими, се изолирам в моята мансарда/и в момента е така/. А той започва да ме моли на 2-3 ден да се връщам. Става особенно настоятелен, когато трябва да се ходи при неговата рода. Започвам да си мисля, че просто ме използват. Много съм им удобна, точно защото нямам деца. Когато подадох докум. за инвитро, бяха големи пазарлъци- "ами ако са близнаци, ти себе си не можеш да гледаш, та и дете ли..."
Накрая изтеглих декларацията с подписите на двамата и подадох друга-само от мое име. Той си прибра вс. изследвания. А майка му не ми задава въпроси, просто не иска други внуци. Решила съм, октомври, когато ще правя инвитро, да го направя на всяка цена, дори и ако трябва да ползвам донор! Вече не ме интересува тяхното мнение!
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #39 -: Септември 07, 2006, 15:37:42 pm »
Трудно която и да било от нас може да ти даде съвет. Не че е много трудно, но нито знаем подробности, нито пък чувства ти.

Но лично на мен, това „пречупване” за което говориш в предния си постинг, ме навява на мисълта, че и в чувства ти към този мъж вече нещата не са като преди. Може и да греша. Смятам обаче че в историята която ни разказваш ти имаш право, а ако нямаш вече чувства към този мъж, моя съвет е - бягай надалеч.

"С моя приятел споделяме всички проблеми. Често не успяваме да ги решим, но това, че сме един до друг, готови да се изслушаме, е единствената помощ която ни е нужна!"Линда Макфарлън