Мила Хигия, мисля точно, ама точно като Лали. Този мъж не те заслужава!

Искам да подчертая, че става въпрос за хора с висше образование/моето е средно/ и с големи претенции за интелектуалното си ниво! Имахме големи дебати по въпроса, но това е много дълга тема. Лошото е, че той също мисли като сестра си. Оттогава нещо в мен се пречупи...

А майка му не ми задава въпроси, просто не иска други внуци. Решила съм, октомври, когато ще правя инвитро, да го направя на всяка цена, дори и ако трябва да ползвам донор! Вече не ме интересува тяхното мнение!

На прав път си ,Хигия! :bighug:Много показателен е фактът,че господина си е прибрал изследванията за инвитрото!Такъв човек не те заслужава и най лошото е ,че не вижда майката в теб!Ти не си ялова!Много -скоро ще дойде денят ,когато ще бъдеш невероятна майка! :balk_21:Не се подтискай от техният натиск и за нищо на света не поддавай! :balk_602:Ти не си втора категория човек и образованието не прави възпитанието(и аз съм с висше,но мъжа ми е със средно,което не го прави по-глупав от мен) :balk_77:И въобще не си удобна,защото нямаш деца!Ти не си подлога и ще бъдеш невероятен родител! :hug2:Както виждам имаш план,изпълни го(със или без въпросната личност)!И...тегли им една...

 :DМного са симпатични тези роднини - думи нямам. Той с теб ли живее или с апартамента ти?
Апартаментът е придобит преди брака. Дори и да се ожениш за него - пак си е твой. Трябва да осиновиш децата му, за да имат някакви претенции, без твое изрично завещание в тяхна полза. Съветът ми е бягай от този човек , колкото можеш по-бързо!
Тези въпросните роднини и мъжа в това число си ги предствям след време (ако останеш при него) как въпреки, че си имате деца пак заявяват претенции към този имот.
Убедена съм, че някъде те чака по-добър мъж, дето ще ти дава апартаменти (това метафорично), вместо да чака да получи каквато и да е изгода от теб. Така е, когато обичаш, искаш да даваш, не да получаваш!

Лан, много се радвам, че Майка ти е "влезнала в час" - спомням си темата, в която сподели, че не те разбира. Наистина е чудесно!

Хигия, много калпав народ има в този свят. Това "предложение" освен, че е лишено от логика, е и много грубо и обидно - един вид, твоето най-естествено желание да имаш деца няма никакво значение за тях Ами ти би искала да осигуриш финансово собствените си деца, не чужди, все пак. Много груби и прости хора могат да измислят тази простотия - те въобще не уважават твоето естествено желание за собствени деца? Да не би да си се предала, какво като нямаш до момента.
Какво да ти кажа, единственото хубаво е, че нямате брак - така можеш да си направиш и ин-витро с донорски материал и въобще да не ти пука! Ние преди време имахме едно недоразумение с мъжа ми, точно като правихме инсеминации, и на мен ми стана доста зле като осъзнах, че заради "брака" не мога да поискам донорско инсе. (Обаче пък си има логика в това ограничение, какво щеше да стане, ако пък бях направила донорско, докато си изясним недоразумението )

Като чета историите направо ми настръхва косата какви хора има. 
Не знам от стрес ли, от какво обаче народа масово е изпростял и озлобял.

Хигия, подобни претенции от роднините му към имот, с който те е подсигурила майка ти са безобразно нахалство. Да те били наследили децата му, а? Вие даже брак нямате, а те бързат да мислят какво щяло да стане ако умреш. Че и той с тях ... 

Моя личен живот не е точно розов, че да давам акъл на хората обаче без съмнение - след тези неща, които казваш аз бих си взела багажа и бих изчезнала по най-бързия начин от този плужек. Бебето не е самоцел, че да стоиш с такъв нещастник ...

Ще намериш човек, който те заслужава, да вярва и да желае деца с теб и не си прави сметки как да ти заграби жилището! Късмет!!!

FreshBreeze, и аз много много се радвам!
Това много ми тежеше. Сега е леко досадна, защото чете всевъзможни материали по темата и ми праща за четене какво ли не. Събира пари за изследвания (а на мен ми е криво да взема от нея, още повече, че се справяме за сега и сами) и така, но определено е много по-добре. Впрегнала се е с всички сили в каузата и заедно ще успеем! Аз така и казвам . Наистина е много тежко, когато толкова близък човек не те разбира...

ХИГИЯ.мила този мъж не е за теб!!!!!!

Хигия - твоята история ми напомня нещо.... Навремето, когато кандидатствах в Търново, ми се беше паднала темата "Дребнособственическата страст на Юрталана"... Тааа, все си мисля, че тази дребнавост и еснафщина, този стремеж да се заграби максимално от всеки по възможно най-грубия начин все още битува във българското съзнание и народопсихология....
Просто този мъж не е за теб, аз така си мисля...

Колкото до идеята на "свекървата", че не иска да има внуци от теб... така като се замисля, и моята не й минават някакви такива мисли, в посока ние със сина й да имаме наше дете - аз поне така ги усещам нещата, защото изобщо не е повдигала този въпрос, а и мъжо ми си има дете от предишен брак... Което от друга страна е ОК за мен, защото Ники не иска да им споделя, че имаме проблем...

Аз пък да ви се оплача от мойто родителско тяло - маман взе напоследък все да ми повтаря, че трябва да се успокоя, да престана да се стресирам, че ако продължавам така да се натоварвам каквото и да правя няма да се получи.... ГРРРРРРР - иначе е напълно зад гърба ми, ама аз пусто като чуя изречението "Успокой се и ще се получи" и ми иде да убия някого... Още не съм я сдъвкала юнашки, ама сигурно в скоро време и това ще стане 

Хубаво е човек да има приятели като вас, момичета!

Радвайте се, че родителите са ви "леко" досадни в намерението си да ви бъдат полезни и да ви разберат... Все пак те са родители и мислят най-доброто за нас!! И майка ми много често ми казва: "Успокой се и нещата сами ще се наредят. Важното е ти да си здрава!! М****та му на другото!!" Не ми става много хубаво, ама няма как, по-добре да са загрижени отколкото да не им пука как сме!! 
Успехи, момичета!!!

 ама аз пусто като чуя изречението "Успокой се и ще се получи" и ми иде да убия някого...

И аз така, Рали 

Не знам дали ненавиждам друго така силно, както изречението Успокой се и ще стане  направо подивявам!

Хигия, миличка я вземи си стегни багажа и го зарежи този мъж. Той определено не те заслужава и явно съвсем открито се опитва да сложи ръка на апартамента ти. Ти да не си на 100 години, че се е закъхърил кой ще ти наследи имота, що за наглост е това??? Тези мисли той самостоятелно ли ги ражда или някой му помага 
Миличка помни, че ти заслужаваш да бъдеш майка и да имаш човек до себе си, който го желае не по-малко от теб. Просто вземи живота си в ръце и  не позволявай на другите да те разстройват! Тук винаги ще намериш подкрепа и разбиране   

На приятелите, с които се виждаме най-често сме казали, че се опитваме сериозно, но имаме проблем. Мислех си, че поне те ще спрат да задават въпроса "Кога?". Да, ама не. Единият да вземе да ни дава зор по-бързо да сме правили момче за дъщеря му . Е, познайте дали издържах. Трябваше да ме усмиряват. Казах му, че моят щъркел сигурно е излязъл в почивка за известно време, и че не при всеки става като с тях: от половин път и един аспирин между краката . Ама така исках да му набия канчето .Баси, нямат мяра тия хора...

Хигия, миличка я вземи си стегни багажа и го зарежи този мъж. Той определено не те заслужава и явно съвсем открито се опитва да сложи ръка на апартамента ти.

С две ръце подкрепям мнението на Розовелка, с изключение на това - ТОЙ да си стегне багажа и да изчезва! Поведението, което описваш, мила Хигия, въобще не ми прилича на такова на любящ и желаещ семество мъж. Все пак изборът си е твой, мила. Но каквото и да направиш, мисли първо за себе си и за твоите бъдещи деца - сигурна съм, че със или без този тип те ще се появят скоро на бял свят. 
Коки, знам какво имаш предвид, но ме разсмя с описателния си постинг Просто се опитвам да обръщам проблемите и болката на смях, поне когато имам сили за това...

В началото и аз ужасно се притеснявах от въпроси и подканяния като "Какво чакате още" и "Айде бе, няма ли деца да раждатете ". Че и виновна се чувствах, че се чудех къде да гледам, да не говорим колко ме болеше при такива простотии.
Просто аз съм адски строго възпитана и ми е вменено, че с хората не трябва да се държиш грубо, че трябва да си мил, внимателен и "да се държиш ПРИЛИЧНО". Това възпитание ме е направило беззащитна в много случай. Майка ми пък е още по-трагичен случай - английски възпитаник - ужас!
Обаче, все пак - асцендент скорпион търпи до време 
Една случка от преди 3 месеца:
Моя приятелка, пардон позната, с която живеем на две съседни улици, от 4 години насам, всеки път като ме срещне ми задава гореспоменатите въпроси, а когато аз отговоря с дежурното "има време", винаги следва "ООООО, ти ще видиш, като родиш, какво е. Ще ти се роди едно, че тогава ще си говорим....."
Такааа, преди време, аз и мама се разхождаме безгрижно и връхлитаме на въпросната ми позната, която води за ръка ПРЕКРАСНИЯ си 8 годишен син. Аз го щипвам за носа и започваме нещо да си се закачаме. Развам се аз нещо на детето и чувам как приятелката ми казва на майка ми - "Е хайде де, ти внуци няма ли да дочакаш". В тоя момент, аз с най-лъчезарната си усмивка и мил глас отговарям:
"Ади, ние сме стерилни и не можем да имаме дете. Чакаме да си осиновим."
На мама и стана лошо, познатата ми пребледня, все едно съм и казала, че съм болна от проказа примерно. "Ама аз, такова, не знаех, ама извинявай....."
Аз продължих със същия мил и тих глас (макар, че мама каза, че очите ми са станали сивосини) - "От толкова години задаваш този въпрос, какъв отговор очакваш да получиш. От 7 години живея с един и същи мъж, не е ли очевидно, че има проблем? "
Продължих да се усмихвам, познатата ми се изпари като дим, а мама напълни очите. Мълча, мълча, после каза,  че явно човек може да се защити и без да бъде груб.

Прочее УБЕДЕНА СЪМ, че подобни въпроси и подмятания в дъното на душата си са недобронамерени. Много хора обичат проблемите на другите, обичат другите да ги боли, да имат грижи, така си отдъхват и си казват аз пък съм си добре.

Такива амеби и чехълчета - директно в игнора. Животът е кратък за да го хабя с негативни емоции

Fussii,естествено на хората им е ясно,че след като от n брой години
живеем с половинките си и още нямаме дечица,имаме проблеми!
Но "оперираните" от деликатност и добро чувство нямат сетива
за това,че нараняват и че от посредственните им въпроси,БОЛИ!
Все ми се иска да мисля,че не е нарочно и това е от- просто
нещо да си кажем,разговора да върви!Но явно,не е така!
Доброто възпитание и деликатноста е това което те спира да бъдеш груб!
И усещаш наистина добри чувства и разбиране от хора
с който дори не си споделил проблема!Как само умело извъртат нещата!
За да не те наранят веднага сменят темата!
Това се нарича ДОБРОНАМЕРЕНОСТ-
която в това "вълче" време много рядко се среща!
А на посредственните хора им е достатъчно да се вгледат в чуждите неудачи,
за да изместят от дневния ред своите неуспехи и комплекси!
Усетя ли такова отношения правя като теб -ИГНОРИРАМ!
Място в моя свят за това няма!И само още нещо:
Fussii и твоята МАЙКА и моята ще бъдат-БАБИ!
Най-прекрасните,най-всеотдайните,най-мъдрите!
             

Много хора обичат проблемите на другите, обичат другите да ги боли, да имат грижи, така си отдъхват и си казват аз пък съм си добре.

  Fussii,точно така е ! За съжаление.
Много е гнусно. Наблюдавала съм го много пъти,но ти си го казала с едно изречение - много точно. Аз лично ги сравнявам с лешояди тия хора. Кръжат около теб сякаш чакат да паднеш ,за да те наръфат. Доставя им удоволствие ,някакво садистично удоволствие да ти задават един и същи въпрос хиляди пъти все едно с това искат самите те да изпъкнат ,колко са добре.
Незнам ,сигурно е нормално.Не го разбирам. 
Ако искаме да им натрием носа трябва да постъпваме точно ,като теб. Браво !!!
Това ги стъписва и обърква ...та това никога не би могло да им се случи  ?! Всеки се е сврял с някаква кутийка ,качил се е някакво мааалко пиедесталче ,избутал си е напред "постиженията" в живота и раздава правосъдие наляво и надясно .Когато някой има проблем или е в беда повечето хора не мислят как да помогнат ,а си казват "ох,добре,че не съм аз."
Жалко е, и толкова човешко. 

На подобни въпроси вече отговарям:
" Нашият ЩЪРКЕЛ го е хванал птичия грип ." И като сме в компания сатава веселба за наша сметка, само дето само аз си зная колко му е весело на моето сърчице
Най близките ни приятели знаят, че имаме проблеми, само комшийките ме изнервят с тъпи въпроси и намеци

Много тъжно ми стана като прочетох всички постове по темата....И не знам как да напиша всичките мисли, които се въртят из главата ми като кинолента...Ние правим опити от съвсем скоро и не се получава, а сме заобиколени от бебета и вече усещам как ни залива хорската "доброжелателност" - защо и ние не сме мислели за бебе, колко сме щяли да чакаме...Дори по лицата им чета въпроси и душата ми се свива ка ще издържа на напъните на това злобно човешко любопитство...А така ми се искаше, сигурно и на вас, да не минаваме през тези вълни на надежди, страхове и отчаяние всеки месец преди и след идване на лелката...
Много ми се иска нещата в живота ми да бяха по прости...Амамн вече от всичко, което е от сложно по-сложно..
Толкова ли много искаме - да прегърнем детенце - и толкова ли не го заслужаваме???
Оххх, отплеснах и се замислих....Дано да има по 1 спасителна шамандура за всяка от нас....

Здравейте, дами.
Току-що се включих във форума, но темата за тъпите въпроси ми е до болка позната. Аз съм на 34 повечето ми съученички имат деца ученици, а аз никога не съм забременявала. И аз в началото шикалкавех, че видите ли " имаме време" ,че "трябва да се опознаем "( бях на 30 когато се запознах с мъжа си), и други такива.Сега обаче пробвам директния подход :"имаме проблеми и работим по въпроса". За съжаление и тогава се намират хора дето подпитват "е работите ама кога?". Как да им обясня какво ми е на мен всеки месец и колко много искам "вече да си родя" , като че ли само желание е достатъчно. Най много ме боли от "доброжелателки" за които знам че са забременели без да искат, така случайно и затова са се оженили даже, доста млади при това. Та като почнат такива "трябва да родиш докато си млада да ти е по-лесно да се грижиш за бебето" или пък "на твоите години ще ти е много трудно да се справиш". Имам чувството че се опитват да си осмислят живота с това да доказват на такива като мен колко са важни и се държат сякаш само те са родили дете, а всички други сме от инкубатора.
Все пак всичко което прочетох по темата ми помогна да осъзная, че този проблем не е само мой и малко грубост понякога не е излишна.
P.S.Момичета, колкото и да ви дразни излишната загриженост на майките ви, радвайте се, че ги има, защото аз загубих моята и подкрепата и ужасно ми липсва. Затова съм благодарна че ви има.