www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: milichko в Октомври 22, 2006, 21:14:29 pm
-
Здравейте момичета,
Изчетох почти всички теми във форума. Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!
От две години /може вече и три да са/ сериозно се занимаваме с бебеправене. То не бяха лекари, лекарства, стимулации, прегледи, секс по график .... Последният хит беше инсеминацията - големи надежди след първата- още по-голямо разочарование, когато разбрах за неуспеха й. Е, последва втора - вече не хвърчах във въздуха, започна да ми става безразлично и почти никаква емоция когато, отново, се оказа неуспешна. Не виждам смисъл от трета, да не говорим за ин-витро. Омръзна ми да слушам "Успокой се" и "Има време"!!! Лошото, е, че усещам същото разочарование и в съпругът ми. Има явно нежелание от негова страна да говорим по въпроса.
Минават ми лоши мисли през главата - ами ако беше друг мъж, ако се разделим....Обичам го много, но ако не стане бебето, да го оставя да си намери друга жена, кояо ще може да му роди деца. Влагам всички сили в работата си, но едното не компенсира другото!
С две думи отчаяна съм!
-
Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!
Аз също съм загубила куража си, ако това те утешава донякъде, но не си признавам. :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
-
:bighug:Момичета, я да се стягате - можете и двете, сигурна съм!
Какво е това "да ме оставя и да си търси друга"...дрън, дрън ярина! Ако проблемът е твоята яйцеклетка, по-добре помисли за донор на яйцеклетка, но през главицата ти повече да не минават подобни глупости!
-
И аз се присъединявам към миличко и Лали и то не само, че куража си изгубих, а и вярата :cry: (въпреки, че и аз не си го признавам). Не знам още колко молитви към Господ и сълзи ще излея. И като споменах вярата се сетих, че точно една година (на Коледа) преди да започнем с опитите за бебе ми се падна късмет от празничната питка, на който пишеше ВЯРА. Тогава се засмях и си помислих що за късмет?! Е, сега вече разбирам значението :(. Направо са ме обзели едни чувства на меланхолия, отнесеност и напоследък все едно всичко ми е на сън.
-
...ако не стане бебето, да го оставя да си намери друга жена, кояо ще може да му роди деца.
Хей, това не си го и помисляй!
1-во: Знам какво е да се чустваш изчерпана и разочарована от многобройни манипулации, операции, болки, разочарование и хорско безхаберие. А работохолизмът ми е станал втора природа. Но истински "скъпите" за някой неща искат да платиш висока цена. Миличко, щом си изчела повечето истории, трябва да знаеш, че има момичета които са понесли и много повече от нас. Помисли за тях - действа заразително.
2-ро: Дори и нещата да са безнадежни, двама души могат да усмислят общия си живот и по много други начини, освен отглеждането на детенце. Важното е обич да има, че без нея вече човек наистина губи кураж. А щом за момента половинката ти не иска да говори по въпроса, помълчете си, но заедно!!! - и това е форма на споделяне.
-
И аз се присъединявам към миличко и Лали и то не само, че куража си изгубих, а и вярата :cry: (въпреки, че и аз не си го признавам). Не знам още колко молитви към Господ и сълзи ще излея.
Аз също съм загубила куража си, ако това те утешава донякъде, но не си признавам. :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Май доста станахме дето не си признаваме! :bad_idea:Миличко стягай се и не мисли глупости! :hug2:Винаги има надежда! :sunshine:С тебе сме! :balk_21:
-
milichkoмного сме тези по-загубили вяра ,отчаени....но не си признаваме!Всички имаме такива моменти!Аз се боря 7 години и повярвай ми много пъти съм била на ръба да се откажа от всичко!
Но трябва да се борим!!!!!Дължни сме да опитаме всичко!!!
Аз също имам 2 неуспешни инсета ,но мисля да продължа!Има много момичета успели 3-4 път!Така че мила почини за малко,и после продължавай напред! :bighug:
-
Миличко, това с отчаянието и загубата на вяра на всяка една от нас е до болка познато :( за съжаление. Но не трябва да се предаваш, все пак каузата си заслужава. Този месец аз също преминах през първото си неуспешно инсе и наистина възлагах големи надежди, но уви.... Когато М се появи и то без никакви симптоми сякаш света се срути върху мен. Поплакахме си и двамата и заради напрежението около последните месеци решихме да си дадем почивка до Нова година. Ще отидем някъде извън града, че в началото на месеца имаме годишнина от сватбата и ще се радваме един на друг, а пък за останалото каквото Господ реши. Както виждам и на теб ти е писнало от манипулации и напразни надежди, но никога не си помисляй за раздяла, щом се обичате. Това е изпитание, което трябва да преминете заедно, но изход винаги има. Просто си давай почивка понякога, за да се заредиш с нови сили.
Желая ти късмет и ако искаш пиши ми на лични!
-
Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!
Аз също съм загубила куража си, ако това те утешава донякъде, но не си признавам. :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Аз също съм от загубилите куража си. Уча се да свиквам :cry:
-
И аз съм на дъното и страшно много се страхувам
-
Аз също, но не се отказвам. След няколко дни започвам стимулация за ИКСИ и се моля да тръгнат поне 2-3 фоликула, за да стигна изобщо до пункция, пък после.....ако има поне едно качетвено яйце..., ако се оплоди....,ако сане лигавица.........
Толкова много "АКО" са при мен, ама все се надявам че ще се получи. Куража може да ми е на изчерпване, ама вярата - НЕ.
Два пъти преживяам ужаса да прекратяваме стимулацията. Повярвайте ми - ужасно е.
-
и се моля да тръгнат поне 2-3 фоликула, за да стигна изобщо до пункция, пък после.....ако има поне едно качетвено яйце..., ако се оплоди....,ако сане лигавица.........
yahoo_17Момичетата,които забременяват без усилия,дали някога изобщо оценяват ,какви невероятни късметлийки са! :heartbeat:Едва ли са чували за горепосочените молитви...Solei,бъди силна! :sunshine:Дано чудото те споходи този път! stork-girl
-
Момичета, като стигнеш дъното - няма на къде да ходиш - има само един път и той е нагоре. Значи и вашето време идва. Нали затова сме заедно тук - да си даваме кураж. Умиране има, ама отказване - не. Ще се получи, по един или друг начин. И винаги има шанс за успех. Просто не трябва да спирате да вярвате. Светът е пълен с чудеса, значи следващото трябва да е вашето!
Всички си имаме страхове, изпитваме ужас от неизвестността и неуспеха, но няма друг начин - трябва да стане!
Прегръщам ви всички и ви пращам малко от моята сила и вяра, че ще се получи при всяка една от вас!!! :bighug: :balk_21:
-
ААААААА БЕЗ ТИЯ!
Лали, Бора, Дианке, миличко, аз също съм на дъното - ако не сте вие, кой ще ме измъкне?
Мисля, че човек е така устроен, че всичко преживява (за съжаление понякога). Трябва да се стягаме, че деца имаме да гледаме, а това ми се струва по-трудна работа от зачеването и раждането.
Мрачните мисли са абсолютно противопоказни на бебеправенето. Аз лично съм УБЕДЕНА че си провалих поне 2 от инсетата (от общо 6), особено последното - донорско, защото тръгнах с нагласата "Ами и тоя път няма да стане"
-
Само като ви чета и ми се плаче.
:balk_144:
Ама недейте така бе момичета. Може да се побъркате така.
Няма кой да ви помогне в емоционално отношение, само във вас е тази сила!!! А ако поискате може да е много голяма!!!
Много пъти стигах дъното, искаше ми се да изчезна от този свят. Не това ми помогна обаче.
На всичко отгоре сега е есен и с наближаване на зимата човек се затваря във себе си и започва да мисли глупости. Не го правете!!!
Обърнете внимание на себе си, външен вид и физически тонус. :balk_96: :balk_110:
Поглезете се, :balk_177: направете си малка екскурзийка през уикенда :balk_170: , изненадайте милото с нещо, излезте с приятели beer::(и по - честичко).
Просто "излезте в отпуск" , ако чувствате безисходица в момента.
И най - вече правете любов. :balk_22: Вземайте всичко от секса, без да ви пука поза ден за ову и т.н.
Вие сами си дайте срок за тази "отпуска", но и го спазете. Никакви мисли, никакви доктори. Само разнообразие. Нека всеки ден да е различен.
След 5 г. това ме спаси от лудостта.
Имайте вяра и не забравяйте, че със сигурност ще станете майки, а затова трябва да сте здрави и физически и психически! :balk_602:
:bighug:
-
Айде ся, всички отчаяли се да си поизмъчат пръстчетата и да се разпишат в темата : Малките неща, които ни радват.
Няма да се предавате, я! Бой ще има!
-
А,така Лаленце и Лейди_11! :bighug:Карайте ни се,че много се отпуснахме! :balk_21:Благодарим за подкрепата! :sunshine:
-
Миличко, не се отчайвай скъпа! И аз съм минала през тези неща. И аз си мислех, че света ще се срине когато с първото инсе не се получи. После дойде и второ - пак нищо. И какво от това - докато съм жива се надявам. И аз се отчайвам понякога, но нали затова сме всички тук. Да си даваме кураж и да се подкрепяме. Знам, че и на двама ви е много трудно сега, но ще се справите. И не си мисли глупости за оставяне и друга. Това, че не става засега не значи, че твоето момче ще те зареже. Знаеш ли какво ми каза моя мъж, когато след второто инсе го натиснах да говорим( иначе и той не е по приказките). Тогава бях решила, че няма да стане никога и исках да знам той какво мисли. "За мен е важно да сме двамата и да се обичаме, а бебето ако стане - добре."
И никакво отказване! Докато опитваме имаме някакъв шанс, дори и нищожен, но ако спрем наистина няма шанс.
Момичета желая ви сили, за да се преборите с депресиите. Бебето е само въпрос на време!
-
А,така Лаленце и Лейди_11! :bighug:Карайте ни се,че много се отпуснахме! :balk_21:Благодарим за подкрепата! :sunshine:
А така, аз не съм се карала. Аз плаках.
Как ме възприемате по презумция скандалджийка. :lol:
-
А така, аз не съм се карала. Аз плаках.
Плачла!
Ставаме две. В събота, дори мъжът ми, който е голям и принципно гледа лошо, напълни очите, като заговорихме за мечтаното ни бебе. Аз пък най-откровенно си плача (ама само в къщи) и гушкам Хъкълбери, докато го омокря съвсем.
Обаче.... обикновено... като се разкисна много, накрая ме напушва смях. Луда работа а? Започвам да се подигравам със себе си, черния хумор ми е в повече, и така минава....
Така стана и тоя път - самоиронията пак ми помогна, днес вече съм добре и готова за нови подвизи по пътя към детенцето ми. Ще си направя всички тироидни хормони като начало.
П.С
Хъкълбери е кокер шпаньол
-
Лалинка, ставаше дума за Лале предполагам. Пък ти не си скандалжийка :D
Момичета, никъде другаде не съм срещала толкова много силни жени на едно място като тук. :balk_81: Всяка една от вас повдига планини по пътя си и това че едно камъче временно ни е препънало, не е повод да се отчайваме. Хубаво е човек да си поплаква :balk_600: Поне така пише по дебелите книги. Ама като паднем - ставаме, изтупваме колената и право напред пак. Трънлив и труден е пътя към щастието, но затова пък успеха е толкова сладък...
Колкото до разделите - ако се обичате, както е казано - в добро, и лошо, в болест и здраве - все заедно! :balk_5:
-
Мдаааа, май все по-често ми се случва да се отчайвам и все по-рядко да съм оптимистка. Само че ако аз не се стегна, май няма кой вместо мен да го направи и да продължи напред.... Всеки нов ден е като следващ ден в ада. Не искам да е така, но уви....
Лейди, пък не се и сещам кво да напиша в позитивната ти тема. Май няма нещо което да ме е радвало в последно време. Съжалявам....
-
И аз се разревах.
Но мили момичета, когато открих вашето малко общество, само преди 3 седмици, бях тъжна картинка. Вие сте тези, които ме изкарахте от кошмарите с виртуалната си прегръдка. Искам и аз да ви прегърна и да ви заразя с макар и още хилавата си надежда. Младостта ни е само една и повярвайте ми, доста е нетърпелива да избяга (поне при мен). Не можем да я отровим с черни мисли и самосъжаление, а трябва да използваме енергията и. Хайде, разровете се в себе си и ще се учудите колко много неподозиран заряд ще откриете. Днес си поплачете, изкарайте навън това, което не си признавате, а утре - утре ще е нов ден и ще продължим нататък, каквото и да ни очаква (и дано е хубаво!). Прегръщам ви всички.
-
Аз намерих сайта абсолютно случайно преди година и нещо. Немога да ви опиша в какво изумление изпаднах,като видях какво пише. Няма как да опиша физиолномията , с която стоях залепена за монитора часове наред ,а сълзите ми се стичаха без да се усетя. До този момент бяхме правили опити за бебе,около четири години без резултат. Понеже нямах нет на работа,а само в къщи ,ставах по-рано за да чета преди да изляза . Прибирах се на бегом и още от вратата включвах компа и залепвах.Имах чувството че съм открила съкровище. Казах си - това е ,най-после намерих пътя ,има светлина в тунела.
Направих каквото можах,но за съжаление се оказах сама в борбата след няколко месеца. Другото не ми се разказва. Не вярвам ,че някога ще успея. Успехите на другите момичета ме радват и едновременно с това ме забиват още по дълбоко. Това е . И аз съм отчаяна и няма думи ,които могат да ме успокоят.Не ме интересува вече нищо. Дори на моменти не искам вече дете. Не може да е толкова трудно . Просто НЕМОЖЕ. Това не е нормално,не е истина..не може да ми се случва..неможе целият ми живот да се върти около това ..Явно няма да съм майка в тоя живот. Така да е. Опитвам се да свикна с това. Сигурно някой ден ще го приема.
Свалям шапка на всички момичета,които имат силата,която аз нямам. Бъдете живи и здрави и винаги толкова смели ! Рядко се срещат хора /особено в днешно време/,които въпреки собственото си нещастие намират сили да се усмихнат и дори да дадат кураж на другите ! Това е достойно за възхищение. :balk_81:
Извинявам се,но днес съм се разкиснала тотално. :balk_145:
-
Елинко, не така мила :balk_21: :bighug:
-
Гане :bighug:- кофти момент :balk_144:
Благодаря ти ,душа :balk_21: Супер си .
Ще ми мине ,ама трябва да порева малко само...отдавна не съм,а после ще се изтупвам и пак ..нали знаеш.. :balk_132: :thankyousign:
-
Ех, нали знаеш - винаги можеш да поплачеш на приятелско рамо. Винаги си добре дошла. Пък и ние сме хора, случва ни се на всички да си имаме кофти моменти. Ама приятелите са за това, да ти поизтупат колената, да се облегнеш, да поплачеш... Та такива ми ти работи :kiss: :balk_14:
-
И аз съм отчаяна и няма думи ,които могат да ме успокоят.Не ме интересува вече нищо. Дори на моменти не искам вече дете...Явно няма да съм майка в тоя живот...Свалям шапка на всички момичета,които имат силата,която аз нямам.
Eli_,когато прочетох поста ти беше преди час. :hug2:Не съм срещала такова отчаяние до сега и започнах да чета всичките ти постинги от началото на регистрацията ти във форума.Чудех се какво ли си преживяла,което да те доведе до ръба... :heartbeat:Ти си по-силна от много от нас!Доказала си го не веднъж с постъпките си!Сега си отворила нова страница от живота си,напиши я само със щастливи моменти!Много силно те прегръщам!Желая ти по-скоро да намериш точният :lol:татко и да сбъднеш мечтата си! stork-girlИмам много-добри предчувствия за теб и повярвай ми :balk_600:,те никога не ме лъжат! yahoo_17
-
Благодаря ти,Баракуда ! :hug2:
Нека всичкият позитивизъм,които струи от постингите ти се върне при теб като буменранг ! :sunshine:
Ще се съвзема ,разбира се ,просто днес ми е супер кофти ден ! Дано се сбъднат хубавите ти предчувствия ! :balk_602:
Тук наистина можеш да срещнеш истинска солидарност ! :balk_21:
Още веднъж се извинявам,че оревах темата... :oops: :oops: :oops:
-
Не вярвам ,че някога ще успея. Успехите на другите момичета ме радват и едновременно с това ме забиват още по дълбоко. Това е . И аз съм отчаяна и няма думи ,които могат да ме успокоят.
Ели, нека ти кажа нещо - аз имам интуиция за хората и след като те видях, усмивката ти, блясъка на очите ти и онази неповторима жизнерадостност, която излъчваш - аз съм убедена стотици проценти, че твоят път и твоята борба не са дотук. Ще видиш, че с друг човек е по-лесно, когато имаш рамо за утеха и кой да изтрие сълзите ти. И ще си говорим пак да ми кажеш колко съм права като си гушнеш бебчето. Не ме питай как, сигурна съм, че това ще стане.
:balk_69:
-
И ще се запиша в темата :?...Не мога да разбера и приема защо при повечето става от раз, а при мен/нас не!!!Защо най-хубавото е толкова трудно??Защо???....Капката, която ми преля чашата дойде миналата седмица, когато бях във Варна...Срещнах се с 1 приятелка и в началото на срещата с нас беше още 1 момиче- нейна приятелка, която по край общи излизания познавам....И какво?И тя е бременна - от първи път - от 1 единствено непазене....А е момичето, което през вечер се напиваше...Не знам има ли жена изконсумирала толкова алкохол за целия си живот....И накрая - ето - никакъв проблем... :PЯдосвам се на себе си, не на нея.... :xЗначи просто аз не съм наред :dontknow: :balk_149:- може да си пиеш до припадък, да пушиш и трева даже, да сменяш партньорите през вечер и пак всичко да си е тип топ....Но когато няма да стане, значи няма да стане каквото и да се прави :balk_144:
И от сега даже в самото начало не искам да си създавам излишни илюзии :balk_77:Не може да се тръгне срещу природата и да се търси под вола теле :evil:
-
... не искам да си създавам излишни илюзии :balk_77:Не може да се тръгне срещу природата...
Но на природата може да и се помогне, когато леко се е "отклонила".
Така, че мило саморасличе, не си пълни главицата с глупости, а "помогни" на природата с всичките си сили. Без да си създаваш илюзии, но целенасочено и упорито.
Мога да ти цитирам един куп поговорки в този дух, но това едва ли ти е до тях.
Колкото до въпросната позната, на нея сигурно и предстоят други изпитания. Но това не е важно. Важното е ти да се справиш с твоето.
Прегръщам те.
-
ААА!!! :director:Не може така, бе! :director: Какви сте такива-отчаяни и предали се?! :bonk: Ами ако бяхме войници?! :?:Как щяхме да се справим! :?: Да знаеш, че някой ти изнасилва жената, убива децата, гаври се със старите ти родители, подпалил ти е колибката и просто те унищожава и вместо да викаме ура и да нападаме, ние ще се кльофнем като едни мекици и ще викаме "Ауу, много съм отчаяна, знам си, че ще загубим битката, нищо няма да стане...". Не може така! :!:Не може! :!: Я горе главите и бръкнете по-надълбочко в сърцето за нова сила и смело напред! :BangHead: Таз стена все по някое време ще успеем да я пробием! :BangHead: ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС! :bighug:
-
Мари, права си, че нетрябва да се предаваме на отчаянието и като войници трябва да се борим. Лошото е, че понякога не виждаме врага.
Аз няма да пиша, колко съм отчаяна. Не съм. Просто съм уморена. Естествено, не се отказвам, но в последно време нямам желание дори да чета и пиша във форума. Нямам желание да мисля, какво трябва да правя. Като щраус съм заровила глава в пясъка.
Ако бях войник, щях да виждам врага и да се боря с него.
Не се оправдавам. Не се оправдавам. Просто констатирам, че наистина е много гадно, да не виждаш никаква полза от това, което правиш и да чувстваш, че не всичко зависи от теб, от желанието и усилията ти.
-
И аз ще се присъединя към вас момичета, не искам да губя надежда макар че се чувствам точно така и докато тичах по лапароскопии и 3пъти инвитро имах усещането, че поне нещо правя но след поредица от неуспехи вече всичко ми се струва без смисъл и сега вече не знам накъде да поема. :help: Лутам се между отчаянието и кратките опити за борба и надежда проблясвящи на моменти. Разбирам напълно всички тук какво преживяват. Нощем дори не мога да заспя ако пък успея сънувам кошмари... и после пак се събуждам за да осъзная отново реалността в която съм затънала и сякаш не мога да се измъкна...Съжалявам хиляди пъти за миналите си възможности когато два пъти забременявах преди много време и не взех правилното решение -тогова ми се струваше обратното и направих 2 аборта по желание, а сега се оказа много трудно тово забременяване и всичко след това. Гледам моите приятелки забременяват една след друга, та дори и тези с многото си болести и проблеми успяха без никакъв проблем.Дори тези на които докторите бяха казали да не се надявят. :blob10:Не знам какво да кажа и даже не искам да мисля, но не мога. Искам всичко да забравя но и това не мога да направя. Все ми се иска да вярвям, че ще се сбъдне моята мечта която винаги съм имала и е била в моите представи , а именно да си родя и гледам деца-да бъда майка. Искам на всички тук да ви пожелая също да се сбъднат мечтите ви, момичета, не унивайте, моля ви и да грейнат усмивките на лицата ви отново!!! :comm:
-
Момичета,
Някои от вас сигурно знаят историята ми и че след безброй прегледи, изследвания и перипетии открих причината бебето при нас да не става. Е, падна ми се един от най-тежките жребии - генетични проблеми и шанс за забременяване (изобщо някога) абсолютно минимален.
И след като повече от три месеца не можах да изляза от дупката и да приема мисълта, че не мога да имам деца, ето че намерих сили - изправих се и поех по пътя на осиновяването. Но тук с вас ми е страхотно и влизам винаги, когато ми остане свободна минутка. Радва ме всеки успех и нова бременост и ми дава кураж да гледам напред и да вярвам, че все пак Бог се смилява над нас и рано или късно ни дарява с най-голямото щастие.
Това е за вас:
Когато си на дъното на пъкала
Когато си най-тъжен и злоест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Дамян Дамянов
-
Голям кураж се иска човек да понесе всички гадости, които му се ступват от веднъж. След ден като днешния направо ми идва да срещна дървото.
След всичките ми безуспешни опити, след като починах лятото, събрах слъце и оптимизъм и хайде стегнах се за следващ опит - ИКСИ. Изследвания, посявки - всичко в норма. Приключвам с примолута и в понед.-вторник трябваше да започвам стимулацията. Настроих се позитивно и чаках с нетърпение да дойде момента и да започвам.....
ДА ама НЕ! Той дявола не спи! :twisted: Преди 10 дни ме тръшва як вирус - витамини, чайове, разтривки, осцилококцинум - нъц.. Температура, втрисане и неприятни болки в гърба. Изтърчавам се до джипито (голяма грешка). Слуша ме и казва "грубо дишане"- няма да мине без антибиотик. и ми предписва оксацилин от 1г. рез 8часа. И аз нали съм си водоплавща птица - слушам. Викам си, може би пък е по-добре така, да не се провлачвам , а да го пресека навреме. Предписвам си сама низорал(тъкмо съм чистичка и няма никаки гъби) и почвам да пия антибиотика. Пия го 5 дни, обаче температура 37.2-37.4 всеки ден. И понеже едно такова джипи ме докара до тежка бронхо пневмония преди10-тина год. ме хвана параноята и тичам веднага в частния кабинет на една докторка от белодробния диспансер ( за нея поне знам, че като сложи слушалки знае какво чува). След като ми каза, че ми е изписан крайно неподходящ антибиотик жената добави, че дробовете са чисти и че е убедена 100%, че тази температура не е от там, нито е и от гърлото, което е съвсем леко зачервено. Посъветва ме жената да търся на друго място огнището и като начало да пусна една урина. И слава богу, че има и такива лекари на тоя свят. След като днес съм отново с 37.4 и вече 6 дни антибиотик-пускам урина и с резултата при нефролог. В урината - нищо тревожно,но като ме погледна на УЗИ док. каза, че съм с инфекция на пик. пътища, удебелена стена на пик. мехур, болезнен десен бъбрек при палпация, с една дума- пиелонефрит.
Оставаше и да започна стимулация с уро инфекция, и щях да се уредя съвсем. Е кажете ми сега що за каръщина е това.......
Между другото само да вметна още нещо- звъня й на личната и й казвам, че съм притеснена, че след 6 дни антибиотик съм с 37.4, а тя ми казва буквално следното- "Това изобщо да не те притеснява. Важното е как се чувстваш. Такава температура може да се поддържа и 3,4 месеца след прекарана вирусна инфекция или грип". :bonk: :bonk: :bonk: БОЖЕ опази. Ще я сменям и тази то се е видяло... :nono:
И така изплаках ви се. Простете за което. Отлагам нещата с инвитрото до като не се възстановя напълно.
-
solei, ето от такива доктори ме е страх - като твоята лична. Аз вече съм си научила урока и при личната въобще не ходя. Плащам си и направо на специалист. Нервите са ми по-ценни от 15-20лв.
В тази връзка ако някой знае свестен личен лекар, дето като му отида веднъж годишно няма да ми говори дивотии, а ще ми даде съответното направление, в София моля да го препоръча. Тази моята я "моля" от три месеца да ми направи задължителния профилактичен преглед - но нищо! Щяла да ми звънне, а аз вече от две години не съм ходила - все ми звънка. Бас ловя, че по документи съм ходила, че и изследвания са ми правени даже!
А ти се оправяй по-бързо ,мила! Хубаво е, че все пак си разбрала какво ти е точно преди стимулацията! :bighug:
-
Благодаря ти Лан, абсолютно си права.
Аз 1.5 не съм ходила при нея за нищо. Последния път когато бях беше 2004г., когато я помолих да ми даде наравление за хоспитализация за 1-ва АГ, когато правих ин витро.
На всичкото отгоре вчера като видя кой набор съм и ме попита дали сам си направила мин. година ваксината с/у тетанус? Ами - НЕ СЪМ. И това ли трябва аз сама да знам? Абе това са пълни БЕЗОТГОВОРНИЦИ. Какви са тези хора бе? Аз ако знам, е съм пропуснала някой за вакисна - ами няма да спя спокойно......
-
"Благодаря ви мили моми4ета" - това бе 1та тема която написах, когато открих Форума ! Защото Фуси, Лали, Диди,Бора, Пети, вие ме заредихте с вашата невероятна сила и вяра ! Затова и избрах псевдонима Вяра, за да ви имитирам, за да вярвам като вас.
Знам, 4е и силните имат право на своята секунда слабост, но моля ви се нека е само секунда...
Солей, Лале, живота ви не е свършил, откъде знаете 4е няма да сте майки по биологи4ен или друг път. Неведоми са пътищата Господни.
-
Момичета не мога да ви препоръчам читаво джипи в София, но определено ви трябват нови. Ако това може да ви успокои има и свестни такива. Моят например само ме дебне да му се появя за нещо и си ми прави контролните прегледи. Това лято ходих да ми пусне кръвна картина и група за делатацията и като ме пачна: "дай кръв за диабет, дай урина за намкво си, а сега ЕКГ, та ръст, та тегло, оооо ама сега и имунизация за тетанус, айде сега марш на цитонамазка.Ама че ходиш на частно - няма значение на теб ти се полага и искам да я направиш". Вчера от колежки разбрах, че са им искали по 5лв. за да си вземат резултатите от "безплатната" цитонамазка - при това едната ходи в същата поликлиника като мен, но при друг док., та затова си мисля, че от него зависи. Щото аз всички резултати си ги търся от него.
Та исках да кажа де - има свестни лични лекари . От сърце ви пожелавам да си намерите такива
-
Солей, по повод за пиелонефрита да кажа нещо което знам от препатили. Това заболяване трябва да се лекува и да не се подценява. Една моя приятелка два пъти прави сонтанен аборт в 4 и 5-ти месец заради пиелонефрит, който най-накрая откриха и след излекуването му си изкара трета вече успешна беменност и след нея в момента кара още една. :lol: Така че първо е по-добре да оправиш тези неща и после успех с ИКСИ-то.
:cheerleader:
-
Привет на всички ! Предварително искам да ви се извиня за това, че ще ви натоваря и с моите проблеми , но просто не мога да продължавам така . Имам нужда да кажа на някой какво ми тежи и , ако не на вас не виждам на кой друг ? Всеки ден чувам успокоителни думи и съвети , но те по никакъв начин не ми помагат , дори ме разстройват повече.
1/ първото нещо,което ще ви споделя е свързано със сестра ми : по принцип с нея се разбираме много и много се обичаме.Единствения път , когато се скарахме с нея , тя ми каза нещо, което никога няма да забравя :" ДАНО НИКОГА ДА НЯМАШ ДЕТЕ !" - тези думи и днес ме преследват , макар, че тя ми се извини хиляда пъти и сега заедно всеки месец чакаме " чудото " да стане , но по ирония на съдбата , това се случи с нея , а не с мен . Отидохме заедно на гениколог и бременната беше тя, а не аз .Още на следващия ден направи аборт - но тя все пак имаше две малки куклички. Преживях много тежко това, че тя се отказа от онова, което аз най-силно желаех. Но и сега продължавам да вярвам , че някой ден и аз ще чуя думата "МАМО" ! Винаги до сега в живота ми нещата са били планувани и са се случвали тогава, когато желая ,но сега всичко е различно - само , ако можех бих дала всичко ,което имам за да стана майка ! Благодаря на Господ ,че ви има вас и ,че мога да ви споделя проблемите си . Обичам ви и ви моля да не се предавате и да вярвате, че ще станете родители в най-скоро време. Ще продължа да ви пиша и да търся утеха и надежда сред вас !
-
Права си Марина. благодаля за съвета и пожеланията. Отложихме нещата. Първо ще се лекувам.
-
Солей, радвам се че мога да съм полезна, имай предвид че лечението доколкото знам е бързо и просто-пие се някакъв антибиотик в рамките на седмица и след това можеш да действаш. Желая ти успех. :a_cat_06:
-
Момичета незнам дали само на мен ми се струва така но почти винаги силните жени имат проблеми със забременяването , може би ако е слаба една жена няма да може да живее с това бреме. Тъй че не се правете на слаби защото знам че сте силни , знам че сте и щастливи и също знам че ще е трябвало да минем през това по една или друга причина, но ще минем успешно. Има толкова много красота и любов с нас.
Бъдете много щастливи