0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #20 -: Октомври 23, 2006, 11:11:43 am »
Лалинка, ставаше дума за Лале предполагам. Пък ти не си скандалжийка :D
Момичета, никъде другаде не съм срещала толкова много силни жени на едно място като тук.  :balk_81: Всяка една от вас повдига планини по пътя си и това че едно камъче временно ни е препънало, не е повод да се отчайваме. Хубаво е човек да си поплаква :balk_600: Поне така пише по дебелите книги. Ама като паднем - ставаме, изтупваме колената и право напред пак. Трънлив и труден е пътя към щастието, но затова пък успеха е толкова сладък...
Колкото до разделите - ако се обичате, както е казано - в добро, и лошо, в болест и здраве - все заедно!   :balk_5:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #21 -: Октомври 23, 2006, 11:22:51 am »
Мдаааа, май все по-често ми се случва да се отчайвам и все по-рядко да  съм оптимистка. Само че ако аз не се стегна, май няма кой вместо мен да го направи и да продължи напред.... Всеки нов ден е като следващ ден в ада. Не искам да е така, но уви....
Лейди, пък не се и сещам кво да напиша в позитивната ти тема. Май няма нещо което да ме е радвало в последно време. Съжалявам....
*
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #22 -: Октомври 23, 2006, 11:26:37 am »
И аз се разревах.
Но мили момичета, когато открих вашето малко общество, само преди 3 седмици, бях тъжна картинка. Вие сте тези, които ме изкарахте от кошмарите с виртуалната си прегръдка. Искам и аз да ви прегърна и да ви заразя с макар и още хилавата си надежда. Младостта ни е само една и повярвайте ми, доста е нетърпелива да избяга (поне при мен). Не можем да я отровим с черни мисли и самосъжаление, а трябва да използваме енергията и. Хайде, разровете се в себе си и ще се учудите колко много неподозиран заряд ще откриете. Днес си поплачете, изкарайте навън това, което не си признавате, а утре - утре ще е нов ден и ще продължим нататък, каквото и да ни очаква (и дано е хубаво!). Прегръщам ви всички.
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #23 -: Октомври 23, 2006, 21:03:54 pm »
Аз намерих сайта абсолютно случайно преди година и нещо. Немога да ви опиша в какво изумление изпаднах,като видях какво пише. Няма как да опиша физиолномията , с която стоях залепена за монитора часове наред ,а сълзите ми се стичаха без да се усетя. До този момент бяхме правили опити за бебе,около четири години без резултат. Понеже нямах нет на работа,а само в къщи ,ставах по-рано за да чета преди да изляза .  Прибирах се на бегом и още от вратата включвах компа и залепвах.Имах чувството че съм открила съкровище.  Казах си - това е ,най-после намерих пътя ,има светлина в тунела.
 Направих каквото можах,но за съжаление се оказах сама в борбата след няколко месеца. Другото не ми се разказва. Не вярвам ,че някога ще успея. Успехите на другите момичета ме радват и едновременно с това ме забиват още по дълбоко. Това е . И аз съм отчаяна и няма думи ,които могат да ме успокоят.Не ме интересува вече нищо. Дори на моменти не искам вече дете. Не може да е толкова трудно . Просто НЕМОЖЕ. Това не е нормално,не е истина..не може да ми се случва..неможе целият ми живот да се върти около това ..Явно няма да съм майка в тоя живот. Така да е. Опитвам се да свикна с това. Сигурно някой ден ще го приема.
Свалям шапка на всички момичета,които имат силата,която аз нямам. Бъдете живи и здрави и винаги толкова смели ! Рядко се срещат хора /особено в днешно време/,които въпреки собственото си нещастие намират сили да се усмихнат и дори да дадат кураж на другите ! Това е достойно за възхищение.  :balk_81:
Извинявам се,но днес съм се разкиснала тотално. :balk_145:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #24 -: Октомври 23, 2006, 21:12:52 pm »
Елинко, не така мила :balk_21: :bighug:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #25 -: Октомври 23, 2006, 21:21:12 pm »
Гане  :bighug:- кофти момент  :balk_144:
Благодаря ти ,душа  :balk_21: Супер си .
 Ще ми мине ,ама трябва да порева малко само...отдавна не съм,а после ще се изтупвам и пак ..нали знаеш.. :balk_132: :thankyousign:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #26 -: Октомври 23, 2006, 21:29:13 pm »
Ех, нали знаеш - винаги можеш да поплачеш на приятелско рамо. Винаги си добре дошла. Пък и ние сме хора, случва ни се на всички да си имаме кофти моменти. Ама приятелите са за това, да ти поизтупат колената, да се облегнеш, да поплачеш... Та такива ми ти работи :kiss: :balk_14:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #27 -: Октомври 23, 2006, 22:33:30 pm »
И аз съм отчаяна и няма думи ,които могат да ме успокоят.Не ме интересува вече нищо. Дори на моменти не искам вече дете...Явно няма да съм майка в тоя живот...Свалям шапка на всички момичета,които имат силата,която аз нямам.
Eli_,когато прочетох поста ти беше преди час. :hug2:Не съм срещала такова отчаяние до сега и започнах да чета всичките ти постинги от началото на регистрацията ти във форума.Чудех се какво ли си преживяла,което да те доведе до ръба... :heartbeat:Ти си по-силна от много от нас!Доказала си го не веднъж с постъпките си!Сега си отворила нова страница от живота си,напиши я само със щастливи моменти!Много силно те прегръщам!Желая ти по-скоро да намериш точният :lol:татко и да сбъднеш мечтата си! stork-girlИмам много-добри предчувствия за теб и повярвай ми  :balk_600:,те никога не ме лъжат! yahoo_17
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #28 -: Октомври 23, 2006, 23:02:09 pm »
Благодаря ти,Баракуда !  :hug2:
Нека всичкият позитивизъм,които струи от постингите ти се върне при теб като буменранг ! :sunshine:
 Ще се съвзема ,разбира се ,просто днес ми е супер кофти ден ! Дано се сбъднат хубавите ти предчувствия ! :balk_602:
Тук наистина можеш да срещнеш истинска солидарност !  :balk_21:
Още веднъж се извинявам,че оревах темата... :oops: :oops: :oops:
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #29 -: Октомври 24, 2006, 00:00:03 am »
Не вярвам ,че някога ще успея. Успехите на другите момичета ме радват и едновременно с това ме забиват още по дълбоко. Това е . И аз съм отчаяна и няма думи ,които могат да ме успокоят.

Ели, нека ти кажа нещо - аз имам интуиция за хората и след като те видях, усмивката ти, блясъка на очите ти и онази неповторима жизнерадостност, която излъчваш - аз съм убедена стотици проценти, че твоят път и твоята борба не са дотук. Ще видиш, че с друг човек е по-лесно, когато имаш рамо за утеха и кой да изтрие сълзите ти. И ще си говорим пак да ми кажеш колко съм права като си гушнеш бебчето. Не ме питай как, сигурна съм, че това ще стане.

 :balk_69:
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #30 -: Октомври 24, 2006, 09:57:29 am »
И ще се запиша в темата :?...Не мога да разбера и приема защо при повечето става от раз, а при мен/нас не!!!Защо най-хубавото е толкова трудно??Защо???....Капката, която ми преля чашата дойде миналата седмица, когато бях във Варна...Срещнах се с 1 приятелка и в началото на срещата с нас беше още 1 момиче- нейна приятелка, която по край общи излизания познавам....И какво?И тя е бременна - от първи път - от 1 единствено непазене....А е момичето, което през вечер се напиваше...Не знам има ли жена изконсумирала толкова алкохол за целия си живот....И накрая - ето - никакъв проблем... :PЯдосвам се на себе си, не на нея.... :xЗначи просто аз  не съм наред  :dontknow: :balk_149:- може да си пиеш до припадък, да пушиш и трева даже, да сменяш партньорите през вечер и пак всичко да си е тип топ....Но когато няма да стане, значи няма да стане каквото и да се прави :balk_144:
И от сега даже в самото начало не искам да си създавам излишни илюзии :balk_77:Не може да се тръгне срещу природата и да се търси под вола теле :evil:

*
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #31 -: Октомври 24, 2006, 10:30:18 am »
... не искам да си създавам излишни илюзии :balk_77:Не може да се тръгне срещу природата...
Но на природата може да и се помогне, когато леко се е "отклонила".
Така, че мило саморасличе, не си пълни главицата с глупости, а "помогни" на природата с всичките си сили. Без да си създаваш илюзии, но целенасочено и упорито.
Мога да ти цитирам един куп поговорки в този дух, но това едва ли ти е до тях.
Колкото до въпросната позната, на нея сигурно и предстоят други изпитания. Но това не е важно. Важното е ти да се справиш с твоето.
Прегръщам те.
*
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #32 -: Октомври 24, 2006, 10:53:40 am »
ААА!!!  :director:Не може така, бе!  :director: Какви сте такива-отчаяни и предали се?!  :bonk:  Ами ако бяхме войници?! :?:Как щяхме да се справим!  :?: Да знаеш, че някой ти изнасилва жената, убива децата, гаври се със старите ти родители, подпалил ти е колибката и просто те унищожава и вместо да викаме ура и да нападаме, ние ще се кльофнем като едни мекици и ще викаме "Ауу, много съм отчаяна, знам си, че ще загубим битката, нищо няма да стане...". Не може така!  :!:Не може!  :!: Я горе главите и бръкнете по-надълбочко в сърцето за нова сила и смело напред!  :BangHead: Таз стена все по някое време ще успеем да я пробием!  :BangHead: ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС!  :bighug:
Alexandra
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #33 -: Октомври 24, 2006, 12:16:13 pm »
Мари, права си, че нетрябва да се предаваме на отчаянието и като войници трябва да се борим. Лошото е, че понякога не виждаме врага.
Аз няма да пиша, колко съм отчаяна. Не съм. Просто съм уморена. Естествено, не се отказвам, но в последно време нямам желание дори да чета и пиша във форума. Нямам желание да мисля, какво трябва да правя. Като щраус съм заровила глава в пясъка.
Ако бях войник, щях да виждам врага и да се боря с него.
Не се оправдавам. Не се оправдавам. Просто констатирам, че наистина е много гадно, да не виждаш никаква полза от това, което правиш и да чувстваш, че не всичко зависи от теб, от желанието и усилията ти.
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #34 -: Октомври 24, 2006, 13:13:17 pm »
И аз ще се присъединя към вас момичета, не искам да губя надежда макар че се чувствам точно така и докато тичах по лапароскопии и 3пъти инвитро имах усещането, че поне нещо правя но след поредица от неуспехи вече всичко ми се струва без смисъл и сега вече не знам накъде да поема. :help: Лутам се между отчаянието и кратките опити за борба и надежда проблясвящи на моменти. Разбирам напълно всички тук какво преживяват. Нощем дори не мога да заспя ако пък успея сънувам кошмари... и после пак се събуждам за да осъзная отново реалността в която съм затънала и сякаш не мога да се измъкна...Съжалявам хиляди пъти за миналите си възможности когато два пъти забременявах преди много време и не взех правилното решение -тогова ми се струваше  обратното и направих 2 аборта по желание, а сега се оказа много трудно тово забременяване и всичко след това. Гледам моите приятелки забременяват една след друга, та дори и тези с многото си болести и проблеми успяха без никакъв проблем.Дори тези на които докторите бяха казали да не се надявят.  :blob10:Не знам какво да кажа и даже не искам да мисля, но не мога. Искам всичко да забравя но и това не мога да направя. Все ми се иска да вярвям, че ще се сбъдне моята мечта която винаги съм имала и е била в моите представи , а именно да си родя и гледам деца-да бъда майка. Искам на всички тук да ви пожелая също да се сбъднат мечтите ви, момичета, не унивайте, моля ви и да грейнат усмивките на лицата ви отново!!! :comm:


Когато искаш, намираш начин, когато не искаш, намираш оправдание
*

    peti_pati

  • ****
  • 746
  • Обещах на Марианче-догодина на днешния празник
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #35 -: Октомври 24, 2006, 17:39:21 pm »
Момичета,
Някои от вас сигурно знаят историята ми и че след безброй прегледи, изследвания и перипетии открих причината бебето при нас да не става. Е, падна ми се един от най-тежките жребии - генетични проблеми и шанс за забременяване (изобщо някога) абсолютно минимален.
И след като повече от три месеца не можах да изляза от дупката и да приема мисълта, че не мога да имам деца, ето че намерих сили - изправих се и поех по пътя на осиновяването. Но тук с вас ми е страхотно и влизам винаги, когато ми остане свободна минутка. Радва ме всеки успех и нова бременост и ми дава кураж да гледам напред и да вярвам, че все пак Бог се смилява над нас и рано или късно ни дарява с най-голямото щастие.

Това е за вас:
Когато си на дъното на пъкала
Когато си най-тъжен и злоест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
                                   Дамян Дамянов
Намерихме нашето синче.
*
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #36 -: Октомври 24, 2006, 19:39:45 pm »
   Голям кураж се иска човек да понесе всички гадости, които му се ступват от веднъж. След ден като днешния направо ми идва да срещна дървото. 
  След всичките ми безуспешни опити, след като починах лятото, събрах слъце и оптимизъм и хайде стегнах се за следващ опит - ИКСИ. Изследвания, посявки - всичко в норма. Приключвам с примолута и в понед.-вторник трябваше да започвам стимулацията. Настроих се позитивно и чаках с нетърпение да дойде момента и да започвам.....
ДА ама НЕ! Той дявола не спи!  :twisted: Преди 10 дни ме тръшва як вирус - витамини, чайове, разтривки, осцилококцинум - нъц.. Температура, втрисане и неприятни болки в гърба. Изтърчавам се до джипито (голяма грешка). Слуша ме и казва "грубо дишане"- няма да мине без антибиотик. и ми предписва оксацилин от 1г. рез 8часа. И аз нали съм си водоплавща птица - слушам. Викам си, може би пък е по-добре така, да не се провлачвам , а да го пресека навреме. Предписвам си сама низорал(тъкмо съм чистичка и няма никаки гъби) и почвам да пия антибиотика. Пия го 5 дни, обаче температура 37.2-37.4 всеки ден. И понеже едно такова джипи ме докара до тежка бронхо пневмония преди10-тина год. ме хвана параноята и тичам веднага в частния кабинет на една докторка от белодробния диспансер ( за нея поне знам, че като сложи слушалки знае какво чува). След като ми каза, че ми е изписан крайно неподходящ антибиотик жената добави, че дробовете са чисти и че е убедена 100%, че тази температура не е от там, нито е и от гърлото, което е съвсем леко зачервено. Посъветва ме жената да търся на друго място огнището и като начало да пусна една урина. И слава богу, че има и такива лекари на тоя свят. След като днес съм отново с 37.4 и вече 6 дни антибиотик-пускам урина и с резултата при нефролог. В урината - нищо тревожно,но като ме погледна на УЗИ док. каза, че съм с инфекция на пик. пътища, удебелена стена на пик. мехур, болезнен десен бъбрек при палпация, с една дума- пиелонефрит. 
 Оставаше и да започна стимулация с уро инфекция, и щях да се уредя съвсем. Е кажете ми сега що за каръщина е това.......

  Между другото само да вметна още нещо- звъня й на личната и й казвам, че съм притеснена, че след 6 дни антибиотик съм с 37.4, а тя ми казва буквално следното- "Това изобщо да не те притеснява. Важното е как се чувстваш. Такава температура може да се поддържа и 3,4 месеца след прекарана вирусна инфекция или грип". :bonk: :bonk: :bonk: БОЖЕ опази. Ще я сменям и тази то се е видяло... :nono:
  И така изплаках ви се. Простете за което. Отлагам нещата с инвитрото до като не се възстановя напълно.
*
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #37 -: Октомври 24, 2006, 20:10:37 pm »
solei, ето от такива доктори ме е страх - като твоята лична. Аз вече съм си научила урока и при личната въобще не ходя. Плащам си и направо на специалист. Нервите са ми по-ценни от 15-20лв.
В тази връзка ако някой знае свестен личен лекар, дето като му отида веднъж годишно няма да ми говори дивотии, а ще ми даде съответното направление, в София моля да го препоръча. Тази моята я "моля" от три месеца да ми направи задължителния профилактичен преглед - но нищо! Щяла да ми звънне, а аз вече от две години не съм ходила - все ми звънка. Бас ловя, че по документи съм ходила, че и изследвания са ми правени даже!
А ти се оправяй по-бързо ,мила! Хубаво е, че все пак си разбрала какво ти е точно преди стимулацията! :bighug:
« Последна редакция: Октомври 24, 2006, 20:17:07 pm от Lan »
*
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #38 -: Октомври 24, 2006, 20:37:19 pm »
 Благодаря ти Лан, абсолютно си права.
 Аз 1.5 не съм ходила при нея за нищо. Последния път когато бях беше 2004г., когато я помолих да ми даде наравление за хоспитализация за 1-ва АГ, когато правих ин витро.
 На всичкото отгоре вчера като видя кой набор съм и ме попита дали сам си направила мин. година ваксината с/у тетанус? Ами - НЕ СЪМ. И това ли трябва аз сама да знам? Абе това са пълни БЕЗОТГОВОРНИЦИ. Какви са тези хора бе? Аз ако знам, е съм пропуснала някой за вакисна - ами няма да спя спокойно......
Re: За изгубилите кураж
« Отговор #39 -: Октомври 24, 2006, 20:47:35 pm »
 "Благодаря ви мили моми4ета" - това бе 1та тема която написах, когато открих Форума ! Защото Фуси, Лали, Диди,Бора, Пети, вие ме заредихте с вашата невероятна сила и вяра ! Затова и избрах псевдонима Вяра, за да ви имитирам, за да вярвам като вас.
 Знам, 4е и силните имат право на своята секунда слабост, но моля ви се нека е само секунда...
 Солей, Лале, живота ви не е свършил, откъде знаете 4е няма да сте майки по биологи4ен или друг път. Неведоми са пътищата Господни.