www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Ganka в Ноември 06, 2006, 00:44:21 am
-
За пръв път се престрашавам да пусна тема тук. Чуствам се ужасена, изнервена, нещастна и не знам на къде да поема. Винаги съм намирала утеха и приятелско рамо сред вас, надявам се и сега да ги намеря.
Не знам какво да правя. Предстоят Коледни и Новогодишни празници. Дни, в които човек е сред хората, които обича и които го обичат. Предстои ни евентуално едно пътуване за България. Мило ми е, болно ми е, искам да си ида. Да видя родителите си, да видя брат си, приятелите, които оставих там... Но същевременно изпитвам ужасен страх и не знам как да се преборя с това.
Малко предистория, която ще обясни защо се чувствам така.
Обичам съпруга си много. Заедно сме от 6 години и минахме през ада. Борих се с нокти и зъби за този брак, за това да сме щастливо семейство, да имаме дете... Неща, които всяка една от вас изпитва и е изпитвала всеки божи ден, в който се е борила за най-свидното. Имах пълната подкрепа на моето семейство, невероятната помощ от страна на брат си /неговата сила ме запази жива и ми даде възможност да се радвам на чудесното си дете. Благодаря ти, братче!!!! :balk_81:/
За сметка на това, почти никакво разбиране и да не кажа никаква помощ от страна на семейството на съпруга ми. Шест години изпълнени със скандали, интриги от страна на свекърва и етърва... Препоръчване на баячки, врачки, знахарки и тем подобни и пълна мъгла по отношение на борбата със стерилитета. Държа да подчертая, че и двамата са уж интелигентни хора, тя - стоматолог, той - инженер. Само че никакви ги няма в отношенията с хората.
Моят мъж освен всичко друго е диабетик. Болест, както всички знаете - лечима, до определена степен, коварна до безобразие. Майка му - диабетичка също. И двата диабета придобити - единия старчески, другия - от стрес.
Няма да обяснявам какви проблеми създаде това заболяване и как всеки ден моето мило ми казва - Щастлив съм, че успях да видя детето ни преди да умра :balk_145:
Не знам как да постъпя сега. Лятото си бяхме в България. В деня преди той да отлети свекърва ми ми вдигна грандиозен скандал за измислен повод. Разменихме си остри думи, които аз дълго време таих и от уважение към мъжа си, от желание да запазя мира, не пророних. Но този път не издържах. Казах неща, за които и той смята че съм права. Застана на моя страна. Не се чувствам удовлетворена, а по-скоро ми е болно, защото тя му е майка. Защото не мисли за него и го тревожи. Сега аз трябва да се прибера в същия град, в който е тя. Евентуално ще ми се наложи да ида на гости на Коледа или Нова година, а аз не мога. Не мога да пречупя себе си, не мога да простя :balk_133: И знам, че ужасно ще натъжа моето момче, но не знам как да постъпя. Не мога да кажа - не искам да виждам майка ти, не мога да лишавам детето си от баба и дядо, но и не мога да причиня това на себе си...
Объркана съм, тъжна съм... не знам какво да правя... знам само, че не искам да виждам повече тази жена :balk_146:
Съжалявам, ако стана много дълго и тъжно, но в момента се чувствам ужасно...
-
Оф, тия неща са много сложни. Съвет - няма! Направи го, както го чувстваш.
В предишната ми връзка много компромиси съм правила, много съм премълчавала и като артистка съм играла, само мир да има. И наи- накрая се разведох. Сега съм си обещала, че ще правя всичко за удоволствие, животът и без това ми е труден, няма смисъл да си го правя по- труден.
Съпругът ти знае за отношението ти към родителите му. Дали ще отидеш или не, твоето отношение няма да се промени, нито тои ще си помисли, че ги харесваш. Така че гостуването ти ще е само израз на лицемерие. Говори с мъжа си и го накараи да те разбере. И не се натоварваи с това, имаш си семеиство, любящ съпруг, детенце (ама много е сладък!), живи и здрави сте, удари му една маина и се наслаждаваи на празниците. :bighug:
-
Ох, наистина е много трудно.При мен ситуацията е долу-горе такава, тъй като аз живея със семеен и ...всички последващи проблеми.Първите три години дори не познавах родителите му.След това имахме два грандиозни скандала при които майка му все дигаше кръвно, а пък на мен нищо ми нямаше.Той винаги ги е защитавал и е бил срещу мен.И аз казах-край.И реших че няма да се срещам повече с тях.Но съдбата нали знаеш как си играе с нас.Леко полеко стоплихме отношенията.При всяка наша среща чувах само едно за жена му и дъщеря му и как й/на майка му/ било трудно и кофти и т.н.И реших да се направя на циркаджийка.Ей така на майтап един ден й казах майко.Боже, не можеш да си представиш как се промениха нещата. :lol:Сега е друг човек.Пак ми говори за детето, но ...Искам да ти кажа само нещо, което тя ми заяви.Аз не те обичам или мразя, нито Х/съпругата му/Аз ще съм винаги и само на негова страна, защото той ми е син, а вие сте чужди.Това е миличка.Ти ще си бъдеш чужда за тях дори и да се правиш на клоун без да си облечена в клоунски дрехи.
Приеми нещата с усмивка.Ако искаш не ходи в тях, но не лишавай една баб от възможността да виде внучето си, още повече че сте далеч и тя ще се пречупи.Вярвам го.Стискам палци и не се тревожи повече.
-
Ситуацията е много сложна, защото тя има и друго внуче. На по-големия му брат детето е осиновено и скандала беше, че аз го мразя. Вярно, детето е ужасно разглезено и на моменти прекалява, но кажете ми - нима може жена, който се бори за дете и има такива проблеми да мрази децата, пък били те и осиновени :( Аз не мога. Вярно, правила съм му забележки, но те са били за негово добро. В началото на брака ни етърва ми ми се беше обадила по телефона и ми каза - Недей да фамилиарничиш с детето. За това че съм му донесла подарък или че съм го гушнала. Е, отдръпнах се. Не искам да го тормозят него. Обаче сега свекърва ми смята, че го мразя??? Е, аз на кого да угодя? Винаги съм ги уважавала. Не съм пропуснала ни един празник да им направя като хората. Като си дойдем - първо при тях ходим. Карам мъжа ми да им се обажда, все пак са възрастни. И защо... За да ми кажат, че съм неблагодарна.
Не мога повече да играя цирк. Борбата за моето дете ме изтощи емоционално. Имам сили само на него да се радвам. Не мога да пилея и без това малкото си и ценни емоции за хора, които не го заслужават.
Мъжът ми знае как се чувствам, защото ме защити и застана на моя страна. Говорили сме за това, и двамата ревахме след скандала. Но нищо не казва сега за пътуването. Мълчи. Не знам...
Скрита, тя няма желание да го вижда. Като сме в тях вади снимки и сравнява. Сякаш съм изневерила на мъжа си и детето не е негово :( а няма човек, който да е виждал мъжа ми и детето и да не е казал, че прилича на него. Е, как да ида при тази жена, която се съмнява???
Момичета - благодаря ви :bighug:
Кафенце, чакам ви да се обадите с Бени за кафе
-
Познавайки скандалджийския тип съм склонна да смятам, че тя ще се прави, че нищо не се е случило. Особено след като веднъж си я поставила на мястото й.
Родители на мъжа ти са, ще се наложи да ги видиш ако той държи. Просто носа горе и си прави оглушки за простотиите. Малкия Алекс не оставя грам съмнение кой е татко му, ще й запушиш устата.
Само няма да се ядосваш за глупости! :kiss:
-
O Гане, милото то!
Аз съм в абсолютно същата ситуация с тази разлика, че ние няма да ходим никъде, а най-вероятно може да се наложи те да дойдат. Преди дни си разменихме такива реплики заради нейните ирационални плетеници в главата и неспособност за взимане на адекватни решения трезви преценки във всякакви ситуации, че едва ли скоро ще си проговорим. Мъжът ми знае, че съм напълно права, но не смее да й каже, защото го е страх да не му се разсърди. И има за какво да го е страх, тя като дете не му е говорила със седмици, ако нещо се провини, представяш ли си - майка! Ами нали това е най-важното за детето - да е сигурно в любовта на мама. Що за възпитателни методи е прилагала не знам. Направи й веднъж забележка, че трябва като влиза в спалнята ни в 3 часа през нощта без да има сериозна причина за това, че трябва да чука на вратата преди това (по обясними причини), тя се разрева, направи скандал, нацупи се... Мъжът ми го е страх елементарна забележка да й направи. Беше хрисима и кротка 6 години и най-накрая си показа зъбите с пълна сила - каруцарската. Ама като чета и по другите форуми това обикновено става като се появят децата. Въпрос на интелект, загриженост, такт и толерантност. Не съжалавям за нищо, не съм се женила за семейството му, а за него. Преди съм се чудела - как той се осмелява да държи по-сопнат език на майка ми отколкото на неговата. Ами много просто - на майка ми и минава на 10-тата минута от спречкването и всичко става все едно нищо не е било, а неговата майка може и с години да се цупи. Майка ми ни е спасявала няколкокатно брака ни през всички тези години, докато ако бяхме в София по-близко до неговата досега НЯМАШЕ да сме заедно вече, отдавна!
Да си гледа работата - тя само може да загуби от цялата работа! И ми е странно кви са тия жени дето си чакат внуците с години и после правят сплетни и скандали, гледат снимки и сравняват, обработват подмолно синовете си и тем подобни глупости. Що не ги оставим да си гледат критическата и да не се бъркат в семействата ни!!!??? Айде, че пак ще се нервирам. Гане, ако си мислиш, че само ти си така - грешиш. Пълно е с такива женички, а и тези отношения, както четох наскоро някъде, са стари колкото света!!!
-
Ех, Ронка, колко си права. Не говореше с мен точно 3 седмици, от което аз бях щастлива. Сега обаче се опитва да замаже положението в очите на мъжа ми, като ми праща поздрави по телефона. Винаги като се обадехме преди и тя искаше с мен да говори, с него - не. Като си спомня как съм се карала с милото, че й се сопка и че говори лошо с нея :balk_149: А сега си се чудя на акъла??? Майка ми винаги ме е карала да съм - со кротце, со благо. Спасявала ни е брака също много пъти, нищо че сме далеч едни от други и сме по-близо до свеки. Тя все ми се караше, че съм джаста праста и не търпя чуждо мение. Ама сега и тя вдигна ръце. Майка ми всеки ден ако може по два-три часа седи да си говори с нас и да гледа малкия по скайпа. Иска непрекъснато снимки, дори и да го е видяла преди час. Мъжа ми им се обади да пита - няма ли да отидете до брат ми да видите малкия колко е порастнал. И баща му каза - ааа, не ни се ходи, щото не можем да се разберем със снахата :balk_160: Е, не ти ли е интересно да го видиш това дете? Да разбереш как е? Мерки и теглилки нищо не значат... В момента е толкова сладък, бърбори, ходи, усмихва се... Как може да пропуснеш всичко това??? :balk_159:
Дони, оня е връзвала мъжа ми и брат му за крака на масата, мокри, напикани, щото нямало кой да и гледа децата :balk_154: и ми се хвали, че сама си ги е гледала. А аз че съм сама тук, че на 8 ден след секцио съм станала и съм почнала да си го гледам, че мъжа ми не е взел и ден отпуска да помага??? Това не важи. Една приятелка на родителите ми, съвсем наскоро ми каза, че за нея това е голям героизъм и че тя не би се наела да го прави. Е, чуждите ме оценяват, а тя ме пита по телефона - я, кажи сега как ми гледаш внука 8O Ми как - връзвам го за масата...
Вероятно е така, ама не искам да ми се случва... Не искам и с това да се боря... Малко сили ми останаха вече....
-
За връзване за масата не бях чувала до сега! 8O
ГанЮшо, знам, че от чуждата исторя няма да ти стане по-добре, но ей така да ти кажа, че не си сама. Не искам да я разказвам, че ужасно се разстройвам. Много, ужасно много жени са в подобна ситуация. От възрастта ли, от годините ли, от това, че са силни жени и не искат да делят с друга ли, от ревност към синовете си ли, забравят и възпитание, и бон тон, и деликатност, и собствения си горчив опит тези жени. Уникално е. Само свекърва това го може!
Сега да ти кажа 2-3 основни пункта, на които можеш да стъпиш и евентуално да си помогнеш:
1. Ти си имаш ТВОИ майка, татко и брат. ТОВА са хората, които те обичат истински, разбират истински и ще застанат зад теб дори и да не си права. Винаги споделяй с тях. От тях ще чуеш думите, които са ти нужни. Винаги искай да си с тях. В тяхната компания ще си добре, спокойна и усмихната.
2. На своя територия-у вас или пък у майкини ти, си най-силна. Тогава не си в позицията на заловена животинка в къщата на свеки, а ще си в позицията на стопанката, която може и да те изгони, ако се държиш неприлично.
3. Ако се налага да се виждате със свекитата, гледай и твоите хора да са там. Повярвай ми пред твоите родители, пред брат ти, няма да посмеят да говорят с теб така както ако си сам сама там сред тях.
4. Не разделяй мъжа си от тях, нито пък Алекс. От това никой няма да спечели. Но обясни на мъжа си, че той да си гледа неговите родители, а ти-твоите. Той да си комуникира с неговите, а ти-с твоите. Той си познава най-добре вкуса, нравите, порядките на неговите, а ти на твоите. Той да си избира подаръци на неговите, а ти -на твоите. Да, тежко е, особено, ако досега все ти си ги правила тези неща, но ще се научи и ще свикне. Казва ти го човек с опит.
Значи аз на твое място, при такова държание, при такива скандали и при такова търсене на под вола теле, бих им дала пълен игнор. Първо, бих си помислила дали е наложително тази зима да си ходим в България. Алекс е малък, в България върлуват различни бацили през зимата, толкова ли искате да си ходите? А да си останете на спокойствие в Германия, да си купите нещо хубаво и голямо с паричките за самолета? Дечко ще си има негова елхичка, първи снимки с неговата елха, а не да обикаля по баби и дядовци. Така хем вие доволни, хем няма да ти се налага да видиш свеки. Второ, ако много се налага да си идете, настоявай да сте у майкини си. Нека свекитата там да дойдат, на ваш терен. Да поседят 2-3 дена във Варна, да погостуват. Майка ти ще ти помага, баща ти ще е около теб, брат ти-ще са ти опора. После, между единия и другия празник насърчи мъжа си да си иде за 2-3 дена у тях, да си види роднините, дома, неговите си неща, а ти си остани у вас на топло и сигурно. Кажи на мъжа си, че няма да избираш ти картички и подаръци. Той да купи нещо или пък дайте парички на другото детенце да му купят каквото решат. Увери го, че го обичаш, цениш, искаш най-много от всичко на света след детето си. Но обясни, че е важно да си майка със здрави нерви и за да не става положението по-зле между теб и свекитата, по-добре да се дистанцирате, за да запазите и малкото добро впечатление, което е останало. Обясни му, че като майка, която ще прекарва повече време с детето, ти никога няма да го настройваш срещу баба му и дядо му. Напротив. Очакваш същото и от тях и той трябва да бди дали това се спазва. Обясни, че знаеш колко е важно детето да си има баба и дядо от двете страни, обясни му, че когато Алекс поотрасне, ще го пращаш с татко му да ходят за няколко дни у другите баба и дядо, татко му да му покаже останалите роднини, да му покаже училището си, улицата си. Обясни му, че с удоволствие ще насърчаваш детето си, когато поотрасне да пише писма, картички и на ДВЕТЕ страни, че ще си му направите традиция да си говори и с едните, и с другите по телефона. Но за да стане всичко това, ти трябва да си дистанцирана, защото иначе се получават недоразумения, човек, като е афектиран казва неща, за които съжалява, българите сме си инат и не се извиняваме така лесно и т.н. И очакваш същото от ответната страна: дистанциране, което да донесе една цивилизована, макар и далечна връзка в името на детето. Визуално нещо като 30-те. Срещат се на улицата хората, жените кимат лЮбезно, мъжете докосват шапките си с наклонена глава и който от където дошъл. Няма друг начин. Иначе просто ще се въртите в омагьосан кръг и заради комплексите на другите, ще страдате вие.
Надявам се да се оправиш с този проблем, да намериш най-удобната точка за всички страни. Ти си силна жена, ще се справиш, убедена съм!
:bighug:
-
Аз нали съм на всяко гърне мерудия, та и аз да си кажа....
Гане много ти е трудна задачата и никой няма да може да ти даде точната рецепта, но ще ти напиша аз какво бих направила (може би защото не съм била поставяна в абсолютно същата ситуация. В подобна - да).
Първо мисля, че това е семейството на съпруга ти, щеш не щеш, те съществуват и не могат да бъдат избегнати. Горчивата истина е, че кръвта вода не става, и според мен много бъркат онези, които разчитат на това, че половинката им ще забрави семейството си. Ти имаш два огромни плюса в тази ситуация:
1. Ти си твърде интелигентна, и не искаш да разделиш съпруга си от семейството му дефинитивно и досега винаги си пазила "добрия тон"
2. Мъжа ти е на твоя страна - което е страхотно
Аз имам подобна ситуация в триъгълника - свекърва ми - аз - жената на брата на мъжа ми. Аз съм добрата снаха, другото момиче е "лошата". Не мога да ти опиша какви тихи битки водя и с двете на отделни фронтове, за да може на празниците да сме заедно, защото за мен е изключително важно братята (мъжа ми и брат му) да са опора един за друг, да се обичат и да се подкрепят. Искам децата ни също, ако не да се обичат, поне да знаят, че могат да разчитат един на друг.
Семейството е страшно важно нещо, изобщо не е задължително да се обичаме безумно, но е важно да знаем, че ни има, да сме лоялни един към друг и да можем да разчитаме между нас си.
Свекърва ти явно е от тези жени, които правят живота си интересен и пълен със събития, като създават интриги и изкуствени скандали между близки хора. Моето оръжие в подобни случаи - винаги е истината, право куме в очи, по един много тих и внимателен начин, с предварително подготвена реч. Винаги работи, поне за мен.
Пример - Ако решиш, че можеш да изтърпиш 2, 3 часа в тази дружелюбна компания - иди. Като се съберете, ама всички, кажи 5 изречения в смисъл:
"Радвам се, че всички сме заедно, държа на една яснота и коректност помежду ни. Държа всички да знаят, че сте важни за мен , мъжа ми и детето ни. Държа на всеки един от вас, - тука кажи нещо за детенцето " и така....
Просто всяка интрига, която свекърва ти измисли - извади я на показ - пред всички - кажи - знам, мислите еди какво си, държа да ви кажа, че няма такова нещо. Просто отнеми и оръжието на тайните....
Каквото и да решиш - ние сме тук, за да го изговорим, да го изнищим и да те подкрепим.
-
Момичета, обичам ви!
Такъв интелигентен разговор и съвети за толерантност към свеки и запазване на собственото достойнство може да се прочетат само в нашия форум.
Горда съм, че съм една от вас. Щастлива съм, че ви познавам, макар и само виртуално. Вие сте интелигентни, нежни, решителни, умни и емоционални СИЛНИ ЖЕНИ! :bighug:
-
Ех, Мари... Аз от нея съм чувала и по-страшни неща докато си е "гледала децата".
Знам, че няма кой да ми я даде рецептата, просто исках мнение, защото ми е ужасно трудно в момента. За съжаление кацаме във Варна, а неговите родители са там. Моите живеят във Велико Търново и се налага да дойдат те у дома. Така или иначе зимата не мога да транспортирам малкия до нашите, а и да успея, няма как да оправя проблема със затоплянето на жилището.
За мое огромно съжаление свекърва ми живее в света на сапунките от сорта на "Дързост и красота", "Къде си татко?" и още хиляди такива. И понеже по цял ден само това гледа, главата й се пълни със сценарии за разни ситуации, дето никога няма да се случат.
Винаги до сега, Фуси, съм се опитвала да лавирам между трите семейства, за да няма проблеми и да не се делят братята. Оказа се обаче, че само аз го имам това желание. Правих компромиси цели 5 години, но след като миналата година за рожденния ден на свекър ми, етърва ми едва ли не ме повика навън да се бием, се отказах. Реших, че желанието ми да имам дете, нормален брак и човешки отношения с мъжа ми са ми по-важни от това да поддържам мира в неговото семейство. За сини каски медали не дават :?
Опитах се да покажа, че на мен като на член от семейството може да се разчита, но се оказа, че от тяхна страна на такова нещо не мога да разчитам.
Опитвала съм да говоря директно. След един от скандалите спрях да ходя у тях и обясних на всички защо го правя. Починахме си един от друг за 2 месеца и аз пак си плюх на фасона в името на общия мир. Но... вместо да срещна разбиране, аз получих нов ритник в корема.
На свекърва ми любимия син е девер ми. Мъжа ми го използват за дойна крава, ако може нещо да помогне с пари или нещо друго, я някоя кола да подари, я нещо друго... И понеже брат му обяви, че се развежда, а снаха ми плаши, че няма да им дава да виждат детето... и хоп - драма. А ако се разведат - ония ще живеят в съседния вход. Е, как може да не го виждаш, като след училище трябва да мине покрай вас, за да се прибере??? Съответно нова драма - оная не иска да се развежда... И те ти тебе нов повод за драматизъм - тя като не иска да се разведе, ти що мразиш онова дете??? Не знам... Вече нямам сили и тайните й оръжия да ликвидирам... Уморена съм... Искам един празник да изкарам като бял човек...
А не ми се седи тук, сама... далеч от хората, които обичам... Брат ми има рожден ден на 4и януари...
-
Виж сега!
Аз съм синя каска, ама защото и двете страни подават...
При теб явно е по-различно.
Я си идвай в БГ!
Просто кажи, че на този етап си прекалено уморена, за да участваш в 4893-ти епизот на "Дързост и красота".
Идвате си замалко, просто за празниците и не е необходимо взаимно да се натоварвате. Мъжът ти да отиде да ги види, да им заведе бебчо, ти не е необходимо.
Кажи, че няма сръдня, няма лоши чувства, просто имаш нужда от почивка....
Мисля, че и мъжът ти ще те разбере....
Ама да си проваляш Коледата и да си седиш самичка в Германия, че и напрактика да лишиш твоето семейство от себе си....ааааа, не!
-
Фуси :balk_21: :bighug:
-
Взаимно е
:lol:
П.С.
Че и кафе трябва да се пие с нас....... то да не тие само една работа на главата.... :drunk:
-
не дават медали на сините каски, а и повечето герои са мъртви. така че няма нужда от жертви. а и като те чета, явно че пак ще си виновна! Със шапка или без шапка, готви се, ти си! :lol: Неможеш да ужастваш в "Дързост и красота", изпуснала си няколко хиляди серии, и трябва много да наваксваш с материала. няма да можеш да влезеш в час, ами се отказваи, докато е време. :lol: От Търново да Варна са 200 км, ще ги минете някак си, има редовно автобуси, и то готини с парно и климатици. Успех в мисленето и кажи какво реши.
-
Взаимно е
:lol:
П.С.
Че и кафе трябва да се пие с нас....... то да не тие само една работа на главата.... :drunk:
Ми аз с Варненската група пих. Пусто да остане, тая София много далеч ми се вижда, бе... Ей, виж ако Венус-Мелена направи среща на бебешоците лятото - ще пием кафе, и още как :lol:
-
Аз си мислех, че ти си варненката, а той-търновец, пък то било обратно. Ако си имате самостоятелно жилище във Варна-викай вашите на гости при теб да седят от първия до последния ден. И насаме в стаята да не оставаш с другите роднини! Брех, чак бой ще се биете! Ама какви са хората значи! Вместо да гледаме да се повеселим, да си кажем по една мила дума, ние все гледаме на нож да е положението... :(
-
Кафенце, така си е - всички герои - все са мъртви герои. То е ясно, че аз пак ще съм лошата... Пък за сериалите - ако требе - ще наваксам, да са живи и здрави торентите :lol: За съжаление повече се притеснявам от отиване до Търново - там има парно, но е на дърва и не е ясно самата къща как ще се стопли. А знаеш, че тук в Германия сме си на централно парно. :?
Мари, имаме. Даже днес говорих с майка ми. Само че тя нещо се дърпа. И на нея не й се играе ролята на каска. Не знам какво ще решат. Ако те не искат да дойдат, ще се откажа от пътуването. Просто няма смисъл така.
Колкото до веселенето - ония и това не знаят как да направят. За съжаление :( Ние имаме обичай например да се събираме всички на спалнята на нашите. Говорим си, разказваме си деня, смеем се, споделяме... А те като се съберат, поговорят, поговорят, па всеки грабне я вестник, я списание и се разпределят по стаите... Ей тва не го разбирам 8O Ама явно това им е идеята за семейство.
-
Ами дърпа се, жената. То да дойде, че да си изкара хубаво... А то...Ама ако й кажеш "Мамо, имам нужда от теб, моля те", няма ли да дойде?
Аз с моята така съм се уговорила. Ако ще трябва да се виждам със свекитата, тя да е при мен. Аз на техен терен НЕ ХОДЯ. Не се интересувам какво правят и как са. Не им желая нищо лошо, но не се интересувам от тях. Преди година и половина ни беше раздялата. Ще ги науча аз тях как се снима корема на бременната снаха пред пълните със сълзи очи на тази, която харчи всичките си спестявания в надежда да забременее. Ще ги науча аз как се полива с червено вино отличната спермограма на тяхното дете и как се вменява изрично вина на чуждото. Ще ги науча как се раздрънква на целия свят какво ни е положението, след като съм помолила да не се казва на никого. Айде да не загравям, че не можете ме спря, но онова "Завърти коремчето наляво, завърти коремчето надясно" и щрак-щрак само корема на фокус никога няма да го забравя. Та: не ходя у тях. Не им пращам картички, подаръци. Е, синът им като иска да им прати. Те са му майка и татко на него, не на мен. Аз си пращам на моите. Забранила съм да ми купуват на мен подаръци, не приемам от тях нищо-нито съвет, нито съчувствие, нито подарък, нито благопожелания. Имаха 7 години да ги правят тези неща. Каквото можаха да ми благопожелаят, те го благопожелаха. Повече такава възможност не им се дава. Помолила съм мъжа ми да не ги осведомява аз какво правя и с какво се занимавам, какви са ми радостите и грижите за деня. То си е моя работа. Те да си питат за тяхното си дете. Уговорили сме се когато той ходи да си ги види, аз ходя да си видя моята майка. Казала съм му да не купуват картини за негов подарък и да не си налагат вкуса под каквато и да е форма, защото тези предмети няма да бъдат окачани из нас в знак на голямо тачене и обич. Ако се наложи един ден да се виждаме, майка ми ще присъства. И ще бъде на мой терен. И знаеш ли какво-сега ги е страх, не смеят дума да кажат. Мълчат като бити гъзове, изведнъж си спомниха колко много слънце получиха от мен, а как не го оцениха. А аз съм си супер рахат и много се кефя. А какви съм им ги намислила за в бъдещето, бедна им е фантазията. Ще видят те наживо как изглежда бациликус булгарикус! Само да сме живи и здрави всичките-и ние, и те, и всички! :D
-
Мари, :balk_173:чакам какво си намислила за в бъдеще, може нещо да плагиатствам и аз.Ох, зареди ме с доза добро настроение, защото цял ден рева :youwoman:
-
Кафенце, така си е - всички герои - все са мъртви герои. То е ясно, че аз пак ще съм лошата... Пък за сериалите - ако требе - ще наваксам, да са живи и здрави торентите :lol: За съжаление повече се притеснявам от отиване до Търново - там има парно, но е на дърва и не е ясно самата къща как ще се стопли. А знаеш, че тук в Германия сме си на централно парно. :?
Мари, имаме. Даже днес говорих с майка ми. Само че тя нещо се дърпа. И на нея не й се играе ролята на каска. Не знам какво ще решат. Ако те не искат да дойдат, ще се откажа от пътуването. Просто няма смисъл така.
Колкото до веселенето - ония и това не знаят как да направят. За съжаление :( Ние имаме обичай например да се събираме всички на спалнята на нашите. Говорим си, разказваме си деня, смеем се, споделяме... А те като се съберат, поговорят, поговорят, па всеки грабне я вестник, я списание и се разпределят по стаите... Ей тва не го разбирам 8O Ама явно това им е идеята за семейство.
Не можеш да влезеш в "дързост и красота", иска се специална постановка на ролята. ти и да ги изгледаш всичките серии, пак няма да можеш да се вживееш в драматизма! Обаче, ако решите да останете там, купуваш си всички вестници и списания и активно се вписваш в семеината атмосфера! :P
Ние един ден посетихме свекър ми, (мир на праха му, много добър човек), и нещо се заговориха за монети и човека извади колекцията, извади и една лупа и не мръдна. Това, че седим на една маса изобщо не можа да го извади от блаженството да си гледа монетите. Аз нещо се опитах да се държа прилично, показах някакъв интерес, обаче лаишки и тои даже не ми отговори. Така де, ще отговаря на някакъв си лаик. :lol: Мъжът ми нещо му говори, аз седях като паметника на съветската армия, обаче пак никаква реакция и си отидохме. Но пак да кажа, много добър човек, ама особен за моите разбирания! В очите на мъжа ми, сигурно ние сме наи- циганъорското семеиство, викаме, ръкомахаме, ядеме по 3-4 часа, смееме се,... :lol:
Изобщо не и обрзщаи внимание на твоята, кажи и че имаш мигрена и трябва активно да си почиваш.
-
Ех, Мари :lol: Развесели ме. Въпреки че са сълзи през смях нашите. Какво да ти кажа - същото е у нас. Правих, подарявах, показвах жестове на внимание, ама аз не съм тя или пък се изтъква като заслуга на мъжа ми. Майка ми още се ядосва - знаеш тук какви красиви луковици за цветя има. Бях пратила 7 килограма луковици. С най-различни цветя, да има да засадят. Свекър ми и майка ми са цветари и обичат много. И казах - избери си ти, толкова колкото ти харесват, колкото вида искаш, каквото остане - прати на тях. Като в един пакет има по 50 луковици. Значи има предостатъчно за всички. Майка решила да е честна. Разделила всичко по равно и й пратила. А тя - раздала, на кой се сетила. Като поникнаха свекър ми ми вика - цветята ти цъфнаха, страхотни са. Оная вика - на сина ми цветята са много красиви. Като ни посрещаха на летището - донесе гербери :? дето не мога да ги понасям, а имаше нацъфтели лалета, от тея дето й пратих. Как не каза - ето ти едно, много са красиви. Или ела да видиш как са нацъфтели. А майка се радва като малко дете и всеки ден докладва какво има цъфнало. Ходи да снима, да може да ми ги покаже.
Покани гости, роднини, да видят Алекс. Обажда се по телефона и вика - кажи на майка си питка да направи 8O Е, преглътнахме, направихме... Майка се тръшка, че й позагоряла питката, да не се излагала... А оня се кипри...
Оф, нема такова животно като свекървите. Моля се един ден да не кукна така :?
А иначе, мама ако я помоля много може и да се съгласи, ама що да я наказвам :balk_144: Ни ще се зарадва на бебо както трябва, ни празници ще изкара ако се притеснява...
-
Мари, :balk_173:чакам какво си намислила за в бъдеще, може нещо да плагиатствам и аз.Ох, зареди ме с доза добро настроение, защото цял ден рева :youwoman:
Скрита, какво става, мила? Казвай да помагаме? Няма да плачеш, ей :balk_77:
-
Кафенце, златна си ми ти :balk_81: :balk_21:
-
Ох, не можах да прочета всичко, но ако съм полезна и с моя опит - и ние малко натам я бяхме подкарали, преди да се оженим (доста рано във връзката ни) - уж ми се усмихваха, като им ходехме на гости, после се ужасих като разбрах как всъщност са ме приели и много се обидих, щото аз съм открит човек и не мисля, че съм дала поводи за такива съмнения. Доста грозна картинка - само ще нахвърлям щрихи - искала съм да му взема апартамента (панелна гарсониера!) пък нещо съм мотаела за моето имотно състояние (*3 на неговото!), чак изпратили хора да ми проучват родителите дали не лъжа какво работели и какви били. Отделно ме учудиха много с настоявания как да минела сватбата, а аз примерно не допускам, че моите родители биха ми разваляли празника с някакви странни искания. Резултат - почти се отказах да се женя. Казах на мъж ми, който не желаеше да поеме никаква позиция отначало, че ако сме заедно, не желая да виждам майка му. В крайна сметка свекър ми дойде да говори с мен - той ствестен - не било така, както съм разбрала аз - а пък аз разбрах по една случайност точно как е - притеснен, притеснен. То бяха истории, нямало да ни дойдат на сватбата, после решихме да се женим, ако щат да идват. Казах, че ще говоря с майка му само след като ми се извини, и тя ми се извини в крайна сметка и дойдоха и на сватбата. Та след като не съм полагала усилия в лицемерие и фалш да си премълчавам какво мисля и т.н., сега мога да кажа, че сме в отлични отношения - не смеят въобще да ни се бъркат, канят ни всяка седмица на гости, а един път като се бяхме скарали с мъж ми му се скарали и му казали веднага да се сдобрява с мен, защото ме харесвали.
Та искам да кажа - всичко директно в очите и ако станат нещата, станат. Ако не - минимално общуване.
-
Гане, хич не ти е лесно миличка! Ще гледам да бъда по-кратка затова ще ти кажа едно - не им се връзвай на простотиите! Имаш право сама да избереш къде да прекараш празника, затова го обсъдете с мъжа си. В крайна сметка кой ще спечели, ако на Коледа вие сте в лоши отношения? Вярно, че те имат право да виждат Алекс, ама защо свекито не се замисли преди това колко уважава майката на своя внук, ами вади снимки и търси под вола теле?
Правилно са те посъветвали момичетата - нека твоите близки са до теб, пък да видим тогава дали ще имат смелост да те разстройват. А най-важното ти си го имаш - дете и съпруг, който те обича и е на твоя страна. Така че горе главата и помни, че не си длъжна да правиш нещо, което не искаш :D
-
Мари, :balk_173:чакам какво си намислила за в бъдеще, може нещо да плагиатствам и аз.Ох, зареди ме с доза добро настроение, защото цял ден рева :youwoman:
:D Аз като ви казвам, че съм слънце! Само онез шматки не го оцениха, ама сега се хапят от яд, но късно е, чадо! :D С най-голямо удоволствие споделям, ако е на някого от полза, ще се радвам.
Ами нали все чакаме дете да имаме. Та бъдещето е свързано с него. Щото иначе е лесно-не се виждаме, не се чуваме и си мислим само доброто. Когато един ден си имаме дете, на свекитата ще им бъдат наложени следните ограничения:
1. Виждане на детето-точно толкова дни колкото и майка ми ще го вижда. Те имат възможности да пътуват, но ако си въобразяват, че ще ми висят непрекъснато у нас, много се лъжат. Детето ще си комуникура колкото с едните баба и дядо, толкова и с другите.
2. Купуване на подаръци. Те имат възможности, а майка ми е на минимална заплата и после я чака българска пенсия. Свеки няма да има право да купува в несвяст, огромни неща, скъпи и т.н. Ще й бъде казано до 20 лири примерно и точка. При неизпълнение-напомняне на ситуацията и връщане на подаръка. Докато детето е малко и не разбира, ще ги отработим тези моменти, че да се научи за в бъдеще, че аз не моля, а изисквам така.
3. Налагане на вкус под формата на подаръци. Ако свеки си мисли, че ще бори собствените си комплекси от "бедните" си младини, когато не можела да купи на детето си каквото си искала и да ме засипва мен с намалени дрешки и купувано без нужда, само и само да си начеше крастата за пазаруване, много се лъже. Дрешките и всички свързано с вкуса са неща, които ще се определят от МЕН и ТАТКОТО. На свеки ще й бъде казвано какво точно да купи по описание и списък-нещо смислено и от което има нужда. Ние сме мобилни и не можем да пренасяме тонове излишни свекини боклуци с нас по света.
4. Детенце ще им пише писма, ще си говори с тях по телефона толкова колкото и с моите родители. Това, че свеки може да си позволи да говори с часове по телефона, няма да е от значение в случая. Трябва да има равенство и справедливост.
5. Ходене на гости. С тати, когато порасне детенце. Мама ще си витрее ветрилото малко в скука, но все пак трябва да се прави контакт и на място. Ако свекитата си мислят, че като им идат двамата ми най-скъпи човека на гости и ще са хванали Господ за шлифера, да не забравят, че Господ е българин. Няма да има мотане и безразборни разговори или пък каквито и да е настройки срещу мен и моите хора. Ще има план-график: детето да се заведе с образователна цел тук, тук и тук. Татко му ще е отговорен да следи всичко да е в бон тон и да не се казва нищо лошо за майка му. А пък аз си имам начини да ги разбера тези неща. И то с финес!
6. Отношението към мен. Ако си мислят свекитата, че когато си имаме детенце един ден, аз ще си стана пак същата слънчева и раздаваща се Мари към тях, много грешат. Всичко ще си остане по старому: аз подаръци, съвети, съчувствие, благопожелания от тях не приемам. Ако ми поставят въпроса ребром: какво ще каже детето, че на теб не пращаме подарък за Коледа, отговорът ще бъде: дарете сумата за подаръка на която и да е организация на двойки, борещи стерилитет и смятайте сметките за уредени. Уха, как го чакам този момент... :twisted:
7. Когато се налага да гостуват, Мари вече няма да готви по 8 манджи и няма да чисти като луда, само и само да им угоди и да се представи блестящо. Свърши тя тази с българското гостоприемство. Те и без това са кьорави за блестящото, ами нека тогава се потрудят и те. Да сготвят, да напазаруват или да ни изведат на вечеря, да поръчат пица и т.н. Ако не могат, синът им да помага. Няма повече да ползвам майка ми като безплатна чистачка и готвачка. Защо? Защото ние сме женската половинка и така трябвало. Как пък да не! А от мъжката половинка какво трябва-достойно държание, справедливост и такт, ама те да са го показали? Колкото повече държиш свекитата айляк, толкова повече се разпускат и започват да мислят каква поредна глупост да сътворят. Затова айде списъка с покупките, айде сега да изведете детето в парка, айде сега да измиете чиниите от вечерята, че да спите сладко и да си залужите почивката.
Ей такива съм ги намислила. Вие ако имате някакви други намислени, кажете, че да добавям. :D
-
Мари, това определено беше готино :D
-
Фреши, какво да ти кажа - аз също не съм лицемерничила. От самото начало бях добронамерена, защото са родители на мъжа ми и смятах, че трябва да ги уважавам. Мен така са ме учили. В последствие разбрах от най-добрата приятелка на майка ми, как милото свеки отишло и казало - абе аз нея не я исках за снаха, ма той като реши да се жени... Е, колко акъл се иска да идеш точно на този човек да го кажеш???? Моята е пълно перде и никога няма да се извини.
Мари, пълна си с изненади :lol:
-
Ми като няма да се извини, какво тогава си я зауважавала и заискала? Хайде, надалече, всеки да си знае къщата и толкоз. Пред дечко лошо няма да говориш. Децата не бива да чуват такива неща. Ей тука си споделяй като в яма бездънна, за да ти олекне и си слагаш усмивката на устата и толкова.
А аз съм установила, че казарменият ред е велико нещо! Дръж ги свекитата като в казарма, гък да не могат да кажат, че като се приберат у тях си да разберат колко сладък е животът! Да си пият чая с наслада и да си мислят, че са голямата работа след като са оцеляли след поредното гостуване у нас. :bonk:
-
Мари, ама ти пускаш ли ги на гости у вас свекитата ? Аз моята - НЕ!!! Ама няма да навлизам в подробности, че яхам турбото и то юнашки :lol: :lol: :lol:
-
Мари, ама ти пускаш ли ги на гости у вас свекитата ? Аз моята - НЕ!!! Ама няма да навлизам в подробности, че яхам турбото и то юнашки :lol: :lol: :lol:
А бе, не, бе, Рали! Не ги пускам! Прогонени са през девет земи в десета. Нито се виждаме, нито говорим. Само се догаждаме, че ни има. :lol: Това с гостуването за в бъдеще става въпрос. Когато един ден имаме детенце и ще искам да покажа колко съм благородна-тогаз ще идват на гости.
-
Ахххаааа, така бива... И ние така :lol:
-
Мари, душа, не се тръшкам. Хич даже биля, дето вика баба ми. Ако не я видя, няма и да ми домъчнее. Ами на милото му е криво и мъчно. И аз го жаля. А иначе в къщи на тая тема не говорим. Аз не намилам, само от време на време той като говори питам как са. И то конкретно за свекър ми. А като си летяхме за насам след скандала казах - нея не я искам на летището или на гости. До тук бях. ако трябва, ще си взема такси, брат ми ще ме изпрати, ама тая не я искам да я виждам. И край. А каненето на гости е отдавна отживяло у дома. Само дето не мога да я отуча да се самопоканва :?
-
Гане, не ти е лесно :x
Само няма да се даваш. Те са ти писали момичетата. Много хубави съвети са ти дали, които напълно подкрепям.
Искам да ти кажа, че не си сама в такава ситуация.
А3 до преди няколко месеца и3дигах семейството на мъжа ми на пиедестал, докато сестрата на мъжа ми не си пока3а рогите :evil:
То било пре3 цялото време, откакто сме женени, голямо лицемерие.
Естествено страната на 3ълвата в3ема цялото семейство с и3ключение на мъжа ми.
Свекърва ми продължава да ми се усмихва и ма3ни, но а3 повече не я понасям и я обвинявам, че не се опитва да спре о3верялата си дъщеря. 3а мен свекърва ми е в отбора на противника.
Сестрата на мъжа ми, ме обиди толкова лошо, че не мога да простя.
3а срещи и семейни събирания и дума не може да става. Просто да 3абравят. И бе3 тях съм си добре.
Лошото е, че сме в един двор. Със свекитата се виждам докато си отворя вратата. По3дравявам. Ако се наложи да ра3говарям, го правя много предпа3ливо. Всяка и3речена дума от мен се тълкува погрешно. Със 3ълвата делим една къща, но тя живее при съпруга си на 100км. от нас. Въпреки всичко е всяка седмица 3а около 2, 3 дни при мама.
Като дойде, само се чуди 3а какво да се 3аяде. Имаме общи помещения в къщата, които пол3вам в момента само а3.
3аради стеклите се обстоятелства сме обявили нашата част 3а продажба. Просто кошмар.
Ааа..върхът на всичко беше, че донесе покана 3а сватбата си, която ще бъде 1.12., адресирана само 3а мъжа ми и устно му е ка3ала, че кани само него. Естествено той и ка3ал, че сам няма да иде.
Пиша ти това, като успокоение, че не си сама.
Цунки на Алекс :D
-
Ааа..върхът на всичко беше, че донесе покана 3а сватбата си, която ще бъде 1.12., адресирана само 3а мъжа ми и устно му е ка3ала, че кани само него. Естествено той и ка3ал, че сам няма да иде.
Леле, Перла, това пък е направо извън пътя! 8O
Гледай си хубавото момче, което си имаш. Обичайте се, подкрепяйте се. Гледай си твоите родители, твоите роднини, приятелите ви и толкова. Никъде не е писано, че като сме "по закон" станали роднини, трябва да умираме от любов един към друг.
-
Гане, 4ак сега виждам темата ти, бе затворено за профилактика.
Само да питам, защо "4ак сега" се реши да пуснеш темата? Та ти все си първа, когато имаме нужда от помощ, винаги си на линия и съпри4астна, как така ще се колебаеш?
А ина4е по същество, Фуси ме о4арова със съветите си, аз така разбирам "цивилизованите" отношения при конфликт.
Сега вярно е оба4е, 4е твоята е тежък балкански субект и затова последните са трудни за прилагане.
Но не забравяй, Гане, тя му е майка. Ако мъжа ти и твоята майка не се разбираха, дори ти да бе на негова страна пак щеше да ти е мъ4но. Ти сама казваш, "жалиш" го. Затова недей прекъсва радикално отношенията си с нея, и заради сладкото ти син4е също :D
Аз разсъждавах така, когато майката на мъжами дойде в Бг и за 1ви път бяхме заедно 3 седмици всеки ден. Само да обясня,преди това се виждахме от време на време - без проблем, задружни отношения.
Тя е била модел, сега е още доста красива и живее с мъж с 20 год по-млад от нея, казвам това защото то обяснява защо тя е свикнала света да се върти около нея. В Бг ВИДЯ 4е аз с това не съм съгласна, поне спрямо мен, в 1 ресторант стана демонстративно от масата и вси4ки 4акаха да я търся и да се извиня ( и мъжа ми) щото тя е гостенката. Нито аз нито тя се извини, реших 4е тя ще си остане майка му и аз като такава ще имам отношения с нея, макар и от време на време. В Бг пове4е заедно, не, тя го знае няма проблем. Даже после живяхме 2 седмици у тях, щото нали апартамЕнта ни бе в ремонт.
Та това е, без лицемерие, подържай отношения в определения от теб лимит - или само у вас, или само в присъствието на вашите или само за един обяд у тях,простотиите да ти се сти4ат по гърба, щото ти си знаеш, 4е изълняваш синдикалния минимум заради мъжа, който оби4аш и от хуманност. Това е.
-
Само да питам, Мари, ти в предишен живот да не си се казвала Круела :D
Хубаво е, 4е си написала вси4ко с усмивка, щото от първя ти постинг ми стана тъжно за теб, 4е си така наранена. Не ме бий, ама някой по-у4ен от мен бе казал (не е само в Библията), 4е най-великото нещо на света е прошката :D
-
Мари, мила, лошото е, че като сме се 3аженили 3а чужденци и роднини, бли3ки и приятели са надалече. Ей това ми тежи :(
Вярвам, не мога да се съглася с теб.
Понякога търпението има граници.
В предишния си брак търпях и се и3винявах, дори и да не бях виновна. В тоя ка3ах, не.
Достатъчно. Стига съм се молила и просила уважение.
И а3 имам достойнство.
Вече не прощавам.
А ако мъжа ми, толкова му е мъчно, че не се ра3бираме с неговите, нека им постави условие. Или да е всичко нормално, като хората или бе3 тях.
Ако моите родители не се ра3бират с мъжа ми, а3 3аемам страната на мъжа ми, 3ащото с него живея и с него искам да остарея.
Просто е, но свекървите си мислят, че ние като по млади трябва да им целуваме краката.
Не.
Това съветвам и Гането.
-
Ех, Перличке, не се успокоявам от това, че не съм сама. И не мога да го разбера това. Защо, след като си родил едно дете, да не искаш то да е щастливо и да се радва на добро семейство? Защо го тормозиш и караш да избира??? Личи си, че мъжа ти те обича, което означава че и държи на теб, на твоето мнение. Ако вижда, че не се опитваш да го отделиш от семейството му - ще държи на твоето мнение и ще те защитава и пази.
Вярвам, не съм свикнала да моля за помощ. За това до сега не съм писала нищо по този въпрос. Беше ми много тежко когато се върнахме от България. Отрови ми последните дни от престоя там. Защото дори и да си кажеш, че това е затворена страница, няма как да не се връщаш към ситуцията. Чух, че съм неблагодарна, намеси и семейството ми - и те са неблагодарни. Опита се да изгони брат ми от нашия апартамент... Е, какво да ти кажа - това са неща, които не мога да простя. Моето дете не заслужава такова отношение. С нищо не е по-лошо от другото. Не защото е мое, а защото е нейно внуче, кръв от кръвта й.
Моят мъж и моите родители не се разбират, но в името на семейния мир майка ми и баща ми се пречупиха, нищо, че са по-възрастните и заслужават добро отношение. От майка му не сме получили и една коричка хляб. А моите родители всяка година правят буркани и пълнят мазата. Без да се оплачат от отношението му. Майка му за празника на здравния работник, дето и баща ми го празнува, понеже пропуснах да се обадя - такава забележка ми отпра, че чак мъжа ми се възмути. ТО бяха въпроси ще се развеждаме ли, какво мислим да правим, защо мразя тоя или оня... За 6 години заедно имаме повече скандали заради нея, отколкото заради нас си. Е, как да не се отделиш от такъв човек, да си дистанциран и да не искаш да го виждаш. И съжалявам само, че свекър ми е добър човек, ама е мъж под чехъл....
Колкото до прошката - не мога да простя. Един ден, когато твоето дете дойде на бял свят, ще ме разбереш. Когато си майка, ако си истинска майка, защитаваш детето си до смърт. Моето дете няма нужда от такава баба...
-
Вярвам,
за да получат прошка, те трябва да я поискат първо. Аз не искам да съм велика, но не искам и да се гаврят с мен, с чувствата ми, със страданието ми, с достойнството ми. Никога не съм им дала повод за това и никой не им дава право за това. Така че, докато не се променят условията, всеки да си знае къщата и толкоз.
-
Мари, мила, лошото е, че като сме се 3аженили 3а чужденци и роднини, бли3ки и приятели са надалече. Ей това ми тежи :(
Вярвам, не мога да се съглася с теб.
Понякога търпението има граници.
В предишния си брак търпях и се и3винявах, дори и да не бях виновна. В тоя ка3ах, не.
Достатъчно. Стига съм се молила и просила уважение.
И а3 имам достойнство.
Вече не прощавам.
А ако мъжа ми, толкова му е мъчно, че не се ра3бираме с неговите, нека им постави условие. Или да е всичко нормално, като хората или бе3 тях.
Ако моите родители не се ра3бират с мъжа ми, а3 3аемам страната на мъжа ми, 3ащото с него живея и с него искам да остарея.
Просто е, но свекървите си мислят, че ние като по млади трябва да им целуваме краката.
Не.
Това съветвам и Гането.
Перле, недеи така. И за българин можеш да се ожениш и пак да си далеч от приятели и роднини. Освен това, приятелите и роднините не решават проблемите, само могат да те подкрепят, да са ти опора. А както се вижда, някои дори и това не могат да направят. Наи- важното е да се обичате с мъжа си, да сте "отбор". Другите, ако са добри към вас - добре, ако не са - на кучетата. Но, добре сте решили с продажбата. Бягаите далеч, докато можете. Пък току виж може да се заобичате с "кака"! :P
На мъжа ми роднините са на 100 км от нас, голям рахат. Не, че имат отрицателни чувства към нас, дори мога да кажа, че ме харесват. Но ми отпада задължението да съм непрекъсното любезна. Лошото е, че и мъжа ми така ги чувства, не като семеиство, а като задължение. :(
Гане, ти не страдаи толкова, всички ти казаха, няма хора без проблеми. Различни сме, съдбата някак ни е събрала, не можем да се обичаме, ама трябва да се понасяме.
-
Гане, мила твоята история напълно потвърждава една теза на майка ми, лека й пръст. Тя казваше така "с прост човек не можеш да се разбереш, единствено можеш да му паднеш до нивото, но и тогава няма да се разберете, само унижаваш сеибе си". И е точно така. Интелигентния човек, дори да не те харесва ще ти го каже и ще се опита да разреши ситуацията по цивилизован начин. А простака от своя страна, ще съботира всичките ти опити за разбирателство, не защото наистина иска да не се разбирате ами просто ей тъй на на инат и за да стане на неговата. Така че каквото и да направиш си мисля, че ще ти правят напук, само защото ти си го направила, а не защото не мислат така. Опитай се да запазиш добрия тон, но не им се оставай да те мачкат. За себе си се убедих, че най-добре работи стратегията "каквото повикало, такова се обадило" и стъпили ми някой накриво си казвам. Каквото и да решиш мила знам, че ще бъде правилно защото си интелигентна и умна жена.
-
Кафенце, така е. Знам че няма семейства без проблеми. Аз и не очаквам да е идеално. Просто се надявах на уважение. Друго не ми и трябва. Ама явно не става.
Пешек, така е - права си. Баба ми, лека и пръст имаше една приказка - в живота човек трябва да е келеш. Аз опитах и като интелигентен, и като простак. Не стана. Явно трябва да съм келеш. А иначе нещата се опитвам да ги реша по най-безболезнения за нас тримата начин. То е ясно, че нея не мога да я включа в сметката.
-
Гане, Мари, Перла, под прошка не разбирам "целуване на крака" :D
Аз я разбирам като решението да си кажеш - този 4овек ми стори лошо, вадя го от сърцето си, но не се измъ4вам да го мразя, да го ненавиждам, контактувам с него дотолкова доколкото съм реШила спрямо контекста, близостта му с дуги близки итн. За съжаление, за да адаптирам към себе си християнската догма на прошката (вярваща съм, но индивидуалистка :D), просто имам индивидуален и даже егоисти4ен подход към прошката- тя е на4ин да освободя себе си от негативни 4увства и емоции (поне в по-дългостро4ен план). Да не се тровя от нерви заради някакви други хора , не тези които са ми в сърцето.
А ина4е наистина нямам деца все още, но мислех 4е като ще имам, ще бъда по-щедра, по-блага, ще видим...
Затова ви казвах, 4е и без да ги допускате до сърцето си, именно като го освободите от всякакви страсти -било то позитивни или негативни спрямо тези хора, може все пак да не скъсвате отношенията си радикално, заради тези които оби4ате .
Това е просто съвет, знам ще кажете, 4е е лесно отстрани и 4е "тежкия балкански субект" трябва да се вземе под внимание, аз менаджирам един такъв, но въпроса за радикално скъсване не се поставя, щото става дума за баща ми :D
-
"А иначе нещата се опитвам да ги реша по най-безболезнения за нас тримата начин. То е ясно, че нея не мога да я включа в сметката."
-именно, то4но това имам вредвид, решаваш спрямо тези, които са ти в сърцето :D
-
Мила, аз също съм индивидуалистка вярваща, щото си имахме спор с оня от горе. Аз още не съм му простила за някои неща, нищо, че той удари едно рамо. Така или иначе ти няма как да го извадиш от живота си този човек, а това винаги по един или друг начин ще те натоварва. За съжаление. Просто този тип - простаците, винаги намират какво да заджуркат и колкото и да си ги отделил /простил/, никога не можеш да ги изолираш напълно, в такава степен, че да не вредят.
Колкото до това - да си щедър и благ, когато имаш дете - получава се, но само с хора, които към теб са щедри и благи. Когато посегнат на най-милото ти, защото едно дете е точно това - най-милото, винаги ще си готова да скочиш като лъвица, за да го защитиш. Там нямаш право на отстъпление. А когато си се борил толкова дълго да имаш такъв безценен дар, борбата за неговата закрила е още по-жестока. И не подлежи на преоценка.
-
аз съм в същата ситуация. само дето са баща му и сестра му. за близо 10 год положих нечовешки усилия да имаме нормални отношения. колкото повече се стараех той (баща му) толкова повече се осираше. един ден преди няколко години предупредих мъжа ми че правя последен опит. опита се срина с гръм и трясък пред очите му. тогава най-отговорно и окончателно заявих че баща му е мъртав за мене и не искам да го знам повече. мъжа ми нямаше как да не ме подкрепи.
нашта най-голяма драма идва от там че ни се налага да живееме заедно. коридорче метър на метър ни дели физически. но другото разделение от моя страна е пълно. гадничко е но се свиква...
другата ми голяма драма е че баща му е лицемер до мозъка на костите си. чувствата му към мене са съвсем същите и точно толкова силни колкото мойте към него. разликата е че той като ме види се почва едо мазнене, едно лицемерничене...едно...не е за разправяне. чудя се кой ден ще му повърна в краката. не може ли и той като мене просто да си млъкне като гъз и да се обърне на другата страна като трябва да се разминеме.
ноооо заявила съм на мъжо още отдавна - ако някой ден ни огрее да се отделиме от него не ща и на снимка да го видя вече. хич да не си мисли че ще ми се влачи в нас и ще му устройвам развлечения. мъжо и тука ме подкрепя.
ако доживея деца още не съм решила как ще процедирам. най-вероятно ще го лиша от срещи с тях в мое присъствие. ще ги вижда когато мъжа ми има възможност и желание да му ги покаже. та така. никакъв компромис вече. така и така винаги съм била лошата и неподходящата - така поне си заслужавам епитетите и оценките.
усилията за нормалниотношения не видяха и не оцениха. усилията за никакви отношения няма как да не видят. дали ще ги оценят - хич не ми пука
-
Лиле, права си, душа. Аз имах късмет, че моята ми спретна номера в присъствие на мъжкото. Иначе щях да се пъна да доказвам кой крив, кой прав. А така той видя и чу за какво иде реч. Така че вече няма връщане назад. И моята си осра пътеките. За мой огромен късмет не живеем заедно, а сега сме и на 2000 км от тях. За щастие прекалено далеч :lol:
-
и 20 км биха ми стигнали...ама няма :(
а иначе поне зълвата е на 2000 км. нещо напоследък взе твърде често да си идва и тя та ужас. ама кво да се прави - нещата от живота.
-
"Така или иначе ти няма как да го извадиш от живота си този човек, а това винаги по един или друг начин ще те натоварва"
- ми аз пък го правя, разбира се ако не го оби4ам този 4овек (ако не ми е бил или ве4е не ми е в сърцето). Радразни ме краткосро4но, 1 ден ще го мисля, после край, казвам си толкова по-зле за него 4Е е прост и сърцето ми се освобождава от негативни 4увства (простено му е :D).
Това е може би щото съм близнаци, не знам, нали уж сме способни "от страни" да се наблиудаваме, да решаваме емоциите си. Фройдиското обяснение, ще да е, просто щото така съм се нау4ила да решавам трудностите с баща си.
Лили, наистина ти съ4увсвам щом живеете заедно.
-
Гане миличка сега видях темата ти . Всъщност аз не съм влизала в саита от доста време, заради не доброто си емоционално състояние, но както и да е. Прочетох първия ти постинг и реших да кажа мнението си по въпроса. Значи не според мен не си длъжна да търпиш свекърва си изобщо даже. Тя може да му е майка, но за теб е един чужд човек. Дори не ти е роднина, да си го кажем (кръвна нали ). От друга страна не е задължително да я лишаваш от внука й, но това може да става и без да се налага ти да я тръпиш. Все пак наистина проблема си е м/у вас двете и детето няма вина нито пък ще е честно да й го отнемаш. И ти знаеш това не по малко от мен.Щом имаш подкрепата на твоя съпруг, което е повече от прекрасно спокоино може да оставяш Алексчо с баща му да ходят при родителите му, без да се притресняваш, че тя ще му налива женска омраза в главата спрямо теб и тя ще повлиява по някакъв начин на вашите вазимоотношения.Личен пример няма да давам все пак нямам дете още, но само ще кажа че и моята ( бъдеща ) свекърва е супер студенокръвно, човек от който не мога да очаквам подкрепа само че в моя случай аз все още не съм видяла сина й да застане изцяло зад мен.Това е моето мнение. Дано да постигнеш някакво вътрешно решение и нещата да се наредят. Прегръщам те и също много прегръдки за малкия красавец.
-
И аз да се намеся в темата :D. Имам си същото "съкровище" в къщи което търпя вече 10 години, живеехме заедно 5 години след което заминахме извън България и мисля че тя беше причината за това. Неискам да ви разказвам за всички премеждия през които минах защото дори неискам да си спомням за тях, но устоях на всичко заради милото ми съкровище нали му е майка, и аз като Вярвям мисля че трябва да се прощава заради спокойствието на любимия човек , няма безгрешни хора а и със свекървите ни свързва доста .
За мен най-важното беше че любимият ми винаги е бил зад мен винаги ме е защитавал и това още по-вече ме стимулира да и прощавам, заради него. На мен примерно не би ми било лесно ако той неиска да говори с майка ми и винаги ще ми тежи точно затова неискам да го карам да се чувства така.
ПП: може би ми е лесно да и прощавам защото не я чувствам близка и каквото и да казва не може да ме нарани така както може да го направи някой който обичам.
Целувам ви милички
-
Здравейте мили момичета.
Аз си мислех че само аз съм в такова положение.
Моята свекърва е по-готина от всички.
Когато бях бременна в 7 месец,тя дойде до мене,прекръсти се,
и ми каза:"Дано да те хване рак,нелечима болест и да умреш,а аз да съм жива и да се радвам"........
Забравих да кажа че тя е на 82 години.
Това и още много други такива ми ги каза защото аз казах на сина и /брат му на моя/че е глупак,а от него с мъжа ми стигнахме до развод.
А най-много ме заболя,че мъж ми я защити.щом съм убидила детето и как няма да ме прокълне....
Какво да ви кажа,ужас,не се ядосвайте/ако можете/,пък каквото дойде.
Целувам ви.
-
Гане, след толкова съвети не знам какво да ти кажа.
А и аз нямам такъв проблем. Живеем с родителите му и слава богу се разбираме. А аз мисля, че щом обичаш мъжа си трябва да ги изтърпиш заради него. :bighug:
А между другото - ако кажеш отивам до Нептун и............
само кажи кой балкон беше. :balk_602:
Хайде оправяй настроението!!!
-
Мила, Жени, каквато и любов да имам към моя мъж, просто повече не става с търпение. Тя прекрачи всички граници. Аз не мога да издържа повече, така че вече караме на прекратени дипломатически отношения. И така си е по-добре :D
Хихи, ще ми е жал да го лежиш за човек това чудо бре ;) По-добре да се видим на кафе, не да я търсиш по балконите :lol:
-
...А между другото - ако кажеш отивам до Нептун и............
само кажи кой балкон беше. :balk_602:
а в софия работиш ли... :lol:
-
Лиле :youwoman: :bighug:
-
що бе гане, ти като отказваш барем аз да се възползвам :lol:
-
Е, кофти сега момичето да лежи за човек, пък да те оттърве от добитък ;)
-
Малиии!!! Гангстерки!!!
А ние не можем ли да гледаме поне?! :lol: :lol: :lol:
-
Малиии!!! Гангстерки!!!
А ние не можем ли да гледаме поне?! :lol: :lol: :lol:
Ееее, аман от воайори ;) Ние се чудим как да свършим тихо работата, ти искаш да гледаш :lol:
-
Е, кофти сега момичето да лежи за човек, пък да те оттърве от добитък ;)
хм, шегаджийка. то ако беше толко лесно да не мислиш че нямаше да съм го довършила до сега... :lol:
-
Бе случват се инциденти - я тухла да ти падне на главата, я саксия... Всичко може да се уреди, ама требе да е тайно...
-
е аз що мислиш си поръчвам човек от далече... :D
-
Много кръвожадна стана темата накрая :lol: Абе да вземем да уредим нещо от тук, ама много пари ще ни излезе бе :? Пък може и такъв бизнес да развием ;) Пари ще направим здрави :lol:
-
абе чешеме си ние езиците а те си живеят живота гадовете.
-
Мдам, за съжаление :balk_88: :balk_132:
-
...А между другото - ако кажеш отивам до Нептун и............
само кажи кой балкон беше. :balk_602:
а в софия работиш ли... :lol:
Ставаше въпрос за саксиите с цветята, ама......ако кажете - и за друго може да се помисли.
Човек да не се пошегува......
:balk_70:
-
Жени, то в тая работа шега няма. Или... или... ;) Жалко че там има само една и тя е със здравец, та не върши работа. Ма ще го измислим де :lol: Пък тя Лили ще почерпи да удари едно рамо и там :lol:
-
4ерпи, 4ерпи... :lol:
-
Оооо, Лилко, ти се появи :lol: Аз сега мъдря варианти, че стана ясно, че се прибираме...
-
Лили, де се губиш те, бре? :D
Да не си свърши сама работата? :lol: :lol: :lol: :kiss:
-
гане, вие се прибиратеа аz съм в de. нета е на телефон, кредора е смърт...мъка. имам много ба4 и като добавиме и нета влиzам zа по малко. и гледам и да не пи6а 6тото се нервя ама тука не се стърпях... :lol:
мари, zлато...де да бях. ма то тва (свекъра де) 6те ни иzпрати вси4ките и накрая доволен 6те ни последва...та да ни е гадно и там... :lol:
-
Лиле, де сте у ДЕ? Наблизо ли си? За колко време сте тук? Мани го тоя, той ще иде у ада, няма да ви се пречка.
-
дале4е съм от тебе zа съжаление_ в hohnstedt (o_тo e с 2_тe тo4kи отгоре. не zнам 6то не ми го приема :?) съм. тва е на 30 км от хале в иzто4ната 4аст. ти си някъде надолу към мюнхен ако не се лъжа. ина4е сама съм_мъжо е в бг :(. до кога 6те седя... според zависи. 4овек върти_су4е се от менzиса си zависи...ако ми дойде (към 6_7 трябва да е това) 6те се прибера в бг другата година. ако ли не...по_скоро 6те да е :wink:. във всеки слу4ай 6те пукна от любопитство да 4уя коментарите на ба6та му после_тя твойта жена сама zамина...бременна се връ6та... :lol: 8)
-
Ми нема да се изненадам :? И нашите коментари бяха такива, то лошо няма ;) Айде дано бременна се върнеш :lol:
-
бе то мноо малко е вероятно 6тото бяха вклю4ени много ако_та тоя път...ма zнае ли 4овек. то нали надеждата последна умира...
-
Абе то когато има много акота по става ;) Хайде стискаме палци дядо Коледа да те посети :lol:
-
4удя се дали е уместно да ти пожелая тъпкано да ти се връ6та... :lol:
-
Хаха, изчакай поне година да мине бре :lol: Лошо няма, аз си искам да ми се връща ;)
-
хайде тогава zа до година да ти се връ6та :lol:
вижда6 ли гане от къде ти тръгна темата и до къде стигна... :lol:
-
Ех, Лиле, разнищихме ги гадовете и ги оставихме да живеят /за сега/ А пък то нашето лошо няма - нека има повечко дечица.
П.С. Ти не спиш ли бре? Аз че съм куквица, то е ясно, ми ти що не почиваш?
-
бе 4ата си тука с тебе ама след малко иz4еzвам 4е се zаседях...а не ми е много удобно...нали не пла6там аz тука zа сметките...
-
Ми да бяхме пуснали по едно icq или skype та да стане ясно за кво се морим :lol: Айде то и аз така, че от снощи се опитвам да ритна камбаната нещо :? Лека ;)