Саморасличе... колко съм плакала на бебешки рождени дни тайно. Колко пъти съм се чувствала празна, лишена от смисъл, чужда и излишна на погачи или просто когато наоколо има бременна или майка с бебе.. ... И знаеш ли кое ме е спасявало - да почисля за това, което имам.Куки, радвай се на това, което имаш, ти си на път да имаш и повече - чакам те и теб да се похвалиш!! :crossfingers: preggo
Имам човек, който ме обича. имам родители. имам неговото семейство. имам баба. имам приятели, които са ми като семейство.
имам ПЛАН!
Опитай.. Дано разкара буцата. :bighug:
Саморасличе... колко съм плакала на бебешки рождени дни тайно. Колко пъти съм се чувствала празна, лишена от смисъл, чужда и излишна на погачи или просто когато наоколо има бременна или майка с бебе.. ... И знаеш ли кое ме е спасявало - да почисля за това, което имам.
Имам човек, който ме обича. имам родители. имам неговото семейство. имам баба. имам приятели, които са ми като семейство.
имам ПЛАН!
Опитай.. Дано разкара буцата. :bighug:
Хей момиета, горе главата!Ето, joshi е първия разумен човек. Кои ще се включи в следващите коледни усмивки?????
Не може да е толкова зле.Не може да няма, за какво да се хванете, на какво да се усмихнете.Толкова е кратък живота.Не се отчайвайте!Ще се получи-рано или късно.
ГОРЕ ГЛАВАТА! УСМИХНЕТЕ СЕ!
Ох, колко е позната тази болка стаена в сърцето. Аз поне от 5 години не празнувам коледа, рожден ден, велик ден. Това са за мен най-светлите празници, но вече я няма тръпката. От най-веселите празници, за мен са вече една агония. За какво, за кого да празнувам - пак сами. Няма го предпразничното настроение, пазаруването по магазините, вече спрях да купувам и подарявам подаръци, спрях да украсявам елха и да правя коледна украса. И всяка година е последната кофти, следващата вече ще е различна, но уви. Това се повтаря вече 8 год. А с годините болката се засилва, става все по -тежко и все по - болезнено. А до кога - не знам. Колко може да изтърпи една душа?
Но въпреки всичко и всички НЕ ТРЯБВА да се предаваме... Трябва да си направим най-прекрасната Коледа, нашите домове да са най-добре украсени, да са най-топлите и най-приветливите... Милички.... Ние ИМАМЕ надежда, НИЕ вярваме в нещо, НИЕ мечтаем за нещо, и НАШИТЕ мечти ще се сбъднат...
Започват да се прокрадват едни такива мисли, от които самата мен ме е страх. Чудя се вече, дали наистина искам да имам бебе или това не е навик. Чудя се дали да не тегля една майна на всичко и да започна да си живея живота. Абе не знам вече и аз какво да мисля и как да постъпвам. Знам само, че е време да светне и на нашата улица.
...Започват да се прокрадват едни такива мисли, от които самата мен ме е страх. Чудя се вече, дали наистина искам да имам бебе или това не е навик. Чудя се дали да не тегля една майна на всичко и да започна да си живея живота...Едва ли ще ти стане по-леко от това, но тези мисли дълбаят и в моя мозък. Даже съм още по-напред с материала (е, и с годинките) - незнам дори дали вече ме е страх от тях. Но като ме споходят се успокоявам, че това е естествен резултат от натрупалата се умора - нещо като самозащитен механизъм..., а дали?
"Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова".
Галка, хич да не ти пука :bighug: Аз се убедих, че няма полза от това, да се опитваш да обясняваш... Има хора, които вдяват, има хора, които каквото и да им обясняваш са на системата "Едно си баба знае, едно си баба бае" :lol: :lol:Много-правилно!
"Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова".
"Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова".
тая година милото в усилията си да ме развесели предложи да си направим една баница само за нас двамата и да си наредим късметите и така всичките ще ни се паднат и дай Боже да се сбъднат.:mrgreen:Гери,да го черпиш милото и от мен за великата идея с баницата!Е,че ме развесели! :lol:Страхотна идея! :lol:
За моя радост и агония стигнахме до ин витро-четвърти ден след трансфер съм. Вместо да се радвам аз хленча че няма да се получи-какво ще стане ако не стане.
Аз не мога да се примиря с факта, че при едни става от раз - и то при повечето, а при други с родилни мъки и насила едва ли не??мила, аз пък съм от тези които забременяват от раз
...,но вие ще ме разберете най-добре.И как още...
още по-малко да съм свидетел как кумата гушка детето...Просто нямам сили да обръщам внимание,не искам.Все пак си взех 3 месеца неплатена отпуска,за да релаксирам от хора.Милото прави това,защото има нужда да бъде с близки хора,но...така ми се искаше да си бъдем двамата.Как да му "строша хътъра"?Извинете ме за словоизлиянието,но вие ще ме разберете най-добре.