Хо, хо хооооо
точно по темата....
Аз от два дни съм малко лоша и гледам да не чета и да не пиша по такива теми, ама сега вече не издържам
Саморасляк! Рибок и всички останали,
Вярвам ви милички, че така се чувствате, как да не вярвам, като аз също съм минавала през подобни състояния. Ще мине... и пак ще започнем отначало, спокойно!
То е много странно чувство -
Хем обида на съдбата, че все при теб не става, след като си положил толкова усилия, уж в правилната посока. След като си изпращал позитивни мисли и енергии, след като си добър човек, след като.., след като...
Мъка от несправедливото развитие на нещата, хем тъга, хем яд, хем примирение...
Пълно нежелание да те бодат, да ти бъркат, та ти промушват тръби, маркучи, игли. В края на краищата - писна ми да си доказвам сама на себе си, че няма начин да забременея.
Желание всичко това да приключи веднъж завинаги - пък каквото ще да става...
ОБАЧЕНе можем да позволим демоните и страховете ни да рушат живота ни. Достатъчно битки изгубихме, войната е наша! Това ви го пиша с абсолютна увереност. УБЕДЕНА съм, че битката за това да имаш дете е една от малкото битки в живота ни, обречена да бъде спечелена.
Няма как да изгубим, ако истински искаме да бъдем майки. В крайна сметка има и осиновяване нали? Ако желанието ни е да бъдем майки - ще станем. По един или друг начин.
Важното е да се съхраним - позитивни, добри, нервно стабилни същества. Важното е да успеем да се запазим смеещи се, обичащи живота, обичащи хората.
Така че гадостта минава, черната вода изтича, светлата идва към нас - вярвайте на цигането Фуси