www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: jazzybaby в Декември 26, 2006, 01:42:43 am
-
Да ви разкажа за моята коледа. През деня сме със семейстивото, а вечерта с пирятели. Идват приятели и питат: "Какво ти донесе дядо коледа?", и недочакали отговор, щастливо обявяават, "Защото на нас ни донесе бебе!". Аз се радвам, хората са видяли положителен тест. Девойката не е чувала за овулация. БТ, какво е това? Фолиева киселлина, ми не знаех!?!
И цяла вечер стоя аз, между щастливите влюбени, и слушам, как не трябва да се казва на лоши хора, защото може да завиждат. Как толкова им е било трудно, защото цели четири месаца отпиват, докато най-накрая се е случило. Сълзите ми напират, но не мога да плача. Та това е най-щастливият им миг. Та те са опитвали цели четири месеца. А Вие защо се ослушвате? Какво чакате? Ми... чакаме...
Сега не мога да спра сълзите си... грях ми на душата, но се питам защо? Защо аз знам какво е БТ, защо аз знам какво е овулация, защо ..., защо ...., защо ....
И вече пред дома, сълзите ми потичат, а моето лъвче казва: " Не плачи, и нашето бебе ще дойде"
А аз не мога да спра сълзите и се питам само защо?
Защо на мен? Защо на тези прекрасни момичета тук? Защо?
Извинявам се ако развалих нечия Коледа, но сега искам да знам Защо?
-
Джази, недей така мила.
Чувствала съм се така и знам колко боли. Отговор на твоето "Защо?" не мога да дам. Аз лично мисля, че всеки е орисан сам да извърви своя път, да се бори, да пада и пак да става.
Избърши сълзите, вдигни гордо глава и си кажи : "Вървя напред и продължавам да се боря!". Един прекрасен ден твоят път ще свърши /или пък ще започне/ с двете чертички, с пложителния кръвен чхг, с притесненията, ужасните и демонични страхове девет месеца, с първия плач на бебо в родилната зала, с първото засукване от гръдта ти ...
За неадекватността и суеверията на хората, които описваш да ти кажа още нещо. Когато забременеш , което искренно и от сърце ти желая, ще се наслушаш на абсолютни дивотии.
-
:heartbeat:Джази....мила!
Защо на мен?Защо на нас?
Защо на другите се случва на нас не!?
Защо те,ние не сме ли заслужили?!Нямаме ли право на това!?
Задавах си тези въпроси много,много време!
И в един миг спрях,казах си и да се измъчвам,и да не се....
Ще остана само кълбо от нерви и ще подлудя и момчето си!
Просто толкова искам да ми се случи ,но не на всяка цена.....
Не ме разбирай погрешно,просто искам,когато се появи нашето ЧУДО-
да има и мама и тате!И те да се обичат.... да са съхранени емоционнално....
Ние ще станем родители,трудно но ще станем.....
И ти и момчето ти ще бъдете най-ценните за вашето слънце!
И в това аз никога и за миг не се съмнявам!
Просто на празници е по-изострено....това чувство ,че има нещо непълно!
Ти си усмихната и много амбицирана ,прекрасна млада жена! :flower:
И ще бъдеш прекрасна МАЙКА!Прегръщам те,силно!
Ще се случи и на нас,и ще бъдем безумно щастливи! :balk_104:
:grouphug2:
-
Благодаря Ви момичета за топлите думи :bighug:
Знам, че ще вдигна глава, че ще продължа... но явно вчера ми дойде в повече. Може би невежеството и безхаберието, може би бирите дето ги изпи девойката, или цигарата дето я изпуши...
-
Джази мила, каквото и да кажа няма да ти олекне. Знам, че много боли. Повечето ми приятелки се омъжиха доста след мен и вече гушкат бебетата си. Една от тях винаги казва, че бебо много трудно е заченат. След цели 8 месеца не пазене. За себе си знам, че се научих да не се впрягам на думите им. Обичам малките им деца с цялото си сърце. И се чувствам горе-дилу добре. Искренно вярвам, че един ден и аз ще гушна своето бебе. Ти също го знаеш нали? И тогава няма да има по щастливи жени от нас. За съжаление ние сме орисани да извървим дълъг път до така желаното щастие. :bighug: те силно и не се давай на лоши мисли. Вдигни глава и продължавай напред. :balk_21:
-
Джази, не се коркай, мила. Ами че това е нашият проблем. А тези хора може би имат друг, за който ти не знаеш, а който за тях е огромен. Кой знае, може те да си мислят "виж ги тези, как безгрижно си живеят, не бързат с деза, имат си това и онава.. а пък ние, защо защо на нас се паза да имаме точно ТОЗИ НАШ проблем"...
Радвай се на това, което имаш. Ами ако на нея, да речем, мъжът и преди 2 седмици е изневерил и сега минават пред ужасен период, в който трябва да се научат отново да си имат доверие? Ами ако живее в един дом с ужасна и властна свекъвра? Ами ако някой от близките и е болен неизлечимо? Да не дава Господ, разбира се, но исках само да се аргументирам, че каквото и да ни се случва, трябва да си даваме сметка какво имаме, а не какво нямаме, и да го озеняваме, обичаме и пазим.
Целувам те и горе главата!
-
О, Jazzybaby, как можа да се подразниш от бременно момиче, при това приятелка? Ти, която си толкова благородна?
Въпросът ми е риторичен.
Защото аз те разбирам, но ти не ме разбра преди време.
-
аз съм напълно съгласна с куки-такава е горе-долу и моята философия.а за чувствата на jazzy мисля че са оправдани,като се има предвид мъката и болката и-те не означават че е лош човек-напротив щом ги споделя с нас това още повече я издига в очите ми.ако беше злобен или НЕблагороден човек щеше да запази размислите си за себе си.....
jazzy :bighug:
и знай че и твоят ред ще дойде и тогава ще преливаш от любов към околните-само имай сила и вяра.....
-
Викторита, не твърдя че Jazzybaby е лош, злобен или неблагороден човек.
По-добре като не знаеш за какво става въпрос не се бъркай.
Рано или късно човек го заболява от едно или друго нещо.
Затова /преди да го заболи!/ трябва да е толерантен към болката на другите.
Jazzybaby, едни съвет: научи се да казваш "не!", ще видиш, че се живее по-лесно.
На твое място аз щях да си тръгна.
С или без обяснение.
Ако държа на тях, щях да обяснявам. Както на теб в случая.
Ако не държа - нямаше да обяснявам.
Болката в сърцето ми е предостатъчна, за да позволя на някой да ме измъчва волно или неволно допълнително.
-
Ра3бирам те напълно jazzybaby, но раzбирам и бременната девойка :)
А3 на такива хора не се дра3ня, а и 3ащо?
3ащо трябва да е 3апо3ната с всички проблеми от не3абременяването след като тя си 3абременява лесно. И с какво е виновна тя?
Просто трябва да се поставяме и от отсрещната страна и да се попитаме как ние бихме реагирали, ако сме в нейното положение...
Ще ти ра3кажа какво се случва с мен.
На почти 18 год. 3абременявам от приятеля си, бе3 да съм чувала 3а БТ, овулация и т.н. От едно правене на секс бе3 предпа3ни средства.
Ходя все още на у-ще и до шести месец от бременноста вли3ам в часовете по фи3ическо.
Во3я се на мотор и правя всичко щуро което ми дойде на ум.
3а първи път отивам на гинеколог след като вече 3апочнах да усещам бебето и много, много такива...
Сега, на друг акъл и от другата страна на камбанарията си мисля, че това не може да се случва на мен.
Ра3ка3ах ти всичко това, 3ащото ти си права 3а себе си, но 3атова не си струва да се дра3ним.
Мисли си, че и при теб ще стане, само дето не се 3нае кога.
Пожелавам ти да е скоро.
Не си ра3валяй хубавия пра3ник.
-
Ами че това е нашият проблем. А тези хора може би имат друг, за който ти не знаеш, а който за тях е огромен. Кой знае, може те да си мислят "виж ги тези, как безгрижно си живеят, не бързат с деза, имат си това и онава.. а пък ние, защо защо на нас се паза да имаме точно ТОЗИ НАШ проблем"...
Подкрепям!
Аз имам един много жесток отговор на въпроса "Защо на мен?". Хладнокръвен, но истински, той звучи така: "А защо не?". Природата така е отредила-един късно се жени, преживява синдрома и подигравките на "старомоминството" и "староергенлъка", друг попада на кръвопиещи свекър, свекърва, трети се подлъгва по шарлатанин, четврърти проиграва на ролетка семейното жилище, пети седи безработен с години, шести...Важното е, какъвто и проблем да те напада, да не се оставяш, да се бориш, да вършиш всичко както трябва, да промениш живота си, да надвиеш неприятностите!
А иначе съм стигнала до извода, че нетактични, непроницателни и неосведомени хора има под път и над път! За съжаление много от тях са наши приятели и близки. Учете се на лицемерие, момичета!
Джазинце, прегръщам те, миличка! Ти си силна и след седмица ще забравиш за разговора с тези приятели! Гледай напред и нагоре! Следвай си плана! Знам, че бебенцето ще дойде и ще си една прекрасна майка, грижовна, обичаща, справедлива и можеща! :bighug:
-
лали,мила,няма нужда от агресия....
не мился че съм обидила някого с думите си-най-малко пък теб-съжалявам че съм криворазбрана....
-
Дано не съм оставила грешно впечатление, но в емоцията си явно не съм успяла да изкажа правилно чувствата и емоциите си :(
Когато ми казаха новината се зарадвах. Това, което ме потресе, беше невежеството. И каквото съм наивна, реших, че мога да помогна. Опитах се да кажа, защо е важно да се пие фолиева киселина. Опитах се да отговоря на въпроса, кога е станало и защо тогава. Опитах се да обясня, че цикълът не е четири дни. Опитах се да обясня, че ако миналия месец си имала гъбички, а сега си видяла положителен тест, трябва да се обърнеш към гинеколог. Не съм държала поучителни речи, или поне се постарах да не звуча като мрънкаща тетка... но не срещнах нито разбиране, нито загриженост :(
Девойката изпи литър и половина бира, защото случаят трябва да се полее 8O
Това, което ми дойде наистина в повече, бяха нетактичните въпроси. Винаги съм се опитвала да не се ядосвам. Хората не знаят през какво минавам, не подхождат с лошо. Когато ме попита: "Вие какво чакате?" се опитах спокойно да заобиколя въпроса. Е, наложи се да го правя на няколко пъти :( Някои хора наистина са лишени от чувство за такт :(
Лали, права си, трябваше да си тръгна. Щях да си спестя излишен стрес и разочарование. Не съм толкова благородна, опитвам се да бъда толерантна, но по природа съм много откровена и малко първосигнална. Реагирам на нещата така, както ги чувствам и трудно си премълчавам. Често ми се случва да съжалявам за казаното, но поне съм искрена.
Благадаря на всички за подкрепата :bighug:
-
А иначе съм стигнала до извода, че нетактични, непроницателни и неосведомени хора има под път и над път! За съжаление много от тях са наши приятели и близки. Учете се на лицемерие, момичета!
:dance2:Джейзи бейби!Това помага!Добър съвет(и за мен)!Нямаш нужда от излишен стрес! :hug2:
-
Опитах се да кажа, защо е важно да се пие фолиева киселина. Опитах се да отговоря на въпроса, кога е станало и защо тогава. Опитах се да обясня, че цикълът не е четири дни. Опитах се да обясня, че ако миналия месец си имала гъбички, а сега си видяла положителен тест, трябва да се обърнеш към гинеколог. Девойката изпи литър и половина бира, защото случаят трябва да се полее 8O
Да го хванеш за кратуната и бой, бой! :bonk: Направо не знам вече! Хем ми иде да вдигна ръце и да си пазя нервите, хем пък после ми става гузно, че и 0,00001 % шанс да е имало аз да кажа за фолиевата и да предотвратя човешка мъка, аз няма да съм го сторила, ако съм замълчала.
Казваш и млъкваш. Който имал уши и слушал- слушал, който нямал-и с фуния да му го наливаш, все таз!
-
Джази, мила понякога наистина боли и не мисля, че има някоя от нас която да не си е задавала тези въпроси, но както казва Мари
Аз имам един много жесток отговор на въпроса "Защо на мен?". Хладнокръвен, но истински, той звучи така: "А защо не?"
А моят отговор на въпроса " Защо?" и на репликата "Не е честно" също е жесток, но верен. Открих го в "Истории от света на Диска" от Т. Пратчет :
" Ооо мислиш че не е честно, ами отвори вратата към Вселената и извикай, че не е честно. И тя веднага ще ти отговори" съжалявам, сега ще оправя нещата"". Ми това е - може да звучи грубо или примиренчески, но откакто спрях да очаквам някаква справедливост ми е по-лесно да се изправям срещу изпитанията в живота си. А колкото до невъзприемчивите към съвети, ми не е виновно девойчето - акъла му толкова стига.
А за подмятанията "какво чакате?" Джази не знам откога пробвате, но опитай да си създадеш няколко варианта за отговор и готово. И ги прилагай според човека насреща. На хора които смятам, че ще ме разберат отговарям в прав текст, а на такива които само си чешат езиците изтърсвам някоя простотия (колкото по-абсурдна толкова по-добре) и се кефя на опулени очи и увиснали ченета.
-
jazzybaby, искам да ти кажа, че много добре те разбирам за нетактичните въпроси и искрено ти съчувствам, защото знам какво е да те боли, да излизаш навън само и само за да избягаш от депресията, да се събираш с приятели, защото искаш поне за малко да забравиш... и когато седнеш на масата да те питат:"не мога да разбера какво чакате?" или "ето ние вече чакаме второто, а вие за първото още не можете да се престаршите". Тактично заобикаляш темата или просто казваш, че има време за всичко, обаче не! Не те оставят на мира хиените и това си е - започват да ти привеждат аргументи защо е хубаво да родиш по от рано.
Много, много болка има във всички тези приятелски коментари. Понякога си мислех дали не трябва направо да кажа на всички, че поради някаква причина не мога да износя бебето си и току виж са млъкнали!! Но ако им кажа, ще започнат да ме съжаляват, да ми поднасят съболезнования, да ми предлагат утеха.. а за мен по-лошо от това няма.
Въпреки цялата болка научих едно: да не питам за нищо, освен, ако не ми кажат доброволно. Имаме няколко семейни приятели, женени от по 3-4 години без деца. И никога няма да ги питам дали искат да имат. Камо ли да изисквам обяснение защо или пък да настоявам кое е най-доброто за тях!
Научих се да бъда толерантна към хората около себе си, да им давам нужната подкрепа и да оценявам решенията им, защото не винаги мога да знам или да разбирам причините за тях.
А относно бирата и цигарите - не се трогвай, когато получиш нещо без да влагаш много труд, рядко осъзнаваш цената му.
-
абе нетактичните въпроси и подмятания от типа "айде и вие_какво чакате" отдавна не ми правят чак такова впечатление. простаците са си простаци_какво да ги правиШ. обаче все по_често ми идва малко кич бъдеЩа майка да ми се оплаква с цигара в уста как се притеснява от утреШния преглед при доктора Щото много пуШела... 8O (абе къде иzчеzна оная емотика с оЩе по_опулените очи). еми не zнам кво се очаква от мене_да я успокоя може би. и после съЩите тия ми се оплакват че децата им били дребнички и ревяли повечко...е аz кво да направя_да ги потупам по гръбчето и да ги черпя по цигара евентуално...ми ай сиктир от такива поzнати и приятелки...сега имат нова драма_ти Що не ми се обаждаШ, кога Ще те видя...ми не се сеЩат че ниЩо не ме свърzва с тях и среЩите ни ме натоварват...следователно ги иzбягвам. в редките случаи когато все пак се прескоча zа среЩа оплакване номер 1 "ми той (името) като се раzболее толкова се притеснявам че се чудя дали не е по_добре иzобЩо да го нямаШе" (ей тая емотика с по_опулените очи много ми липсва). това с "благородната" цел да ме успокои_един вид живей си живота докато нямаШ дете zа което да се притесняваШ... ми сори_не виждам аz точно така неЩата...оплакване номер 2 " ми тя хич не Ще да яде"_zа уточнение тя е 100 кила и не спира да тъпче Шоколад почти откакто е прогледнала...ми след толко Шоколад и аz да съм и аz няма да искам друго да ям.
джаzи, Ще имаШ своето бебе въпреки теzи подмятания и болката която предиzвикват. сигурна съм. така трябва да е_няма друг начин просто
-
Може й да е банално, но нямаше да се справя без Вас :bighug:
Много, много Ви благодаря :bighug:
-
Джейзи, разбирам от какво те е заболяло, миличка :? Няма как да не се питаме ЗАЩО. И аз се питам, защо на тези чудесни момичета тук :?
Че е несправедливо, несправедливо е.
Мисля си, че сега повече мога да вникна в положението на други групи хора, ощетени от съдбата с лоши болести. Сигурно и те се питат защо :(
Аз с нетатктичност не се сблъсквам, защото приятелите ни знаят, че се борим с проблем - споделяме с тях. Препопъчвам този подход на всички, хората стават много по-внимателни и проявяват разбиране да ти щадят чувствата.
-
Фреши, на най-близките си приятели сме казали. Но има хора, които не искат да знаят. Изкушавах се да им кажа, но щеше да е жестоко от моя страна, щях да им помрача щаститето. А и на толкова бабини диветини се наслушах, и толкова суеверия и щуротии... сигурно щяха да ме включат в списъка на "лошите очи", злите вещици и знам ли още какво :(
-
Джейзи, това са нормални неща от живота (несправедливи, но се случват) - при един станало веднага, при друг имало проблеми - няма място за суеверия!
Аз съм сигурна, че хората задават въпроса "няма ли да мислите за дете" и т.н. от добри чувства, защото искат да изразят подкрепата си за семейството ви и че ви желаят най-доброто. Откъде да знаят хората, че има проблем. Е, вярно, биха могли да са тактични и да не питат, ама не всички хора са много тактични - сигурно въобще не са се замислили върху такава възможност - че имате проблеми.
Междудругото, имам една много близка приятелка - на 34 години. Преди време с отстранен яйчник, сега с втора операция - за малко да остранят и другия. Семейна от 3-4 години, материално задоволена, но не мислят за бебе още 8O 8O Казах й, че ако не ми беше толкова близка приятелка и й вярвам и я разбирам, нямаше да повярвам, че това нещо е възможно 8O Така че, може би има двойки, при които такива въпроси "няма ли да се замислите за деца" са напълно уместни :D
-
Джази , познавам тази болка!
Те са две.
Едната идва от вътре , от сърцето , от заложения майчински инстинкт. И тя не спира да боли , кара те да се чувстваш непълноценна , излишна понякога . Смазва те !
Другата идва от вън. От "приятели" и "роднини".
-Айде ,бе ,докога ще чакате?
- Е стига само бизнес де , ами деца?
- Ох, като ви ревне едно ,ще видите вие..
- Не се ли наживяхте вече, ами хайде де, време ви е!
Ей такива бисери с лопата да ги ринеш. И ти иде да изкрещиш в лицата им "СПРЕТЕ! " " МЛЪКНЕТЕ!" ,но вместо това се усмихваш пресилено и измисляш поредното оправдание.., а душата ти е опустошена .
Обвиняваш ги!
Обвиняваш собственото си бездушие!
Обвиняваш съдбата си!
Но това не ти помага.....
После ,някак заживяваш с болката , приемаш я като част от теб, като сянка ,която винаги те преследва.
И спираш да се оправдаваш. Ставаш директна и груба понякога. Някои хора спират да задават този въпрос , успяла си да им затвориш устите. Те вече не питат!
Но и това не ти помага!
Няма как да спреш онази болка дето идва от вътре, и напомня за себе си:
на всеки детски рожден ден,
на всеки първи учебен ден ,
пред всеки детски магазин,
в парковете пълни с детски колички,
по празниците ........
И знаеш ,че трябва да бъдеш силна ,за да продължиш напред!
И знаеш , че един ден всичко това ще свърши , защото ти ще бъдеш най-добрата майка!
Знаеш и вярваш , и ще бъде, защото мечтите се сбъдват ,когато не спираш да мечтаеш!...
И когато зад гърба си имаш истински човек, любящи родители и шепа верни приятели.
-
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ СТЕ ТУК!
:bighug: :bighug: :bighug:
Във всяко мнение виждам, част от мен, от емоциите и болката, която имам...
Хубаво ми е, че има хора, които дори не съм виждала а ги чувствам толкова по-близки от други, с които съм живяла цял живот!
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!
-
Мила Джази, напълно те разбирам :( :( :(
:bighug:
И аз често се питам защо и още не съм намерила тоговора за себе си. Може би това е изпитание, през което трябва да минем, защото съдбата така е решила ...
:bighug: :balk_21:
Искам да ти дам много сили, за да продължиш напред ...
Аз самата вече нямам такива ...
-
Миличка, някъде прочетох нещо което много ми хареса.
Аз намерих отговор на своите въпроси „Защо”, а той е прост „Бог праща изпитанията на смелите и силните”.
Спрях да се питам „Защо”, просто няма смисъл ....... Отговор няма кой да ми даде ... а и дори да има пак няма смисъл. Сега ми е много по-добре, не се терзая с глупави въпроси, чиито отговор няма как да получа.
Опитай, ще видиш че е по-лесно ;) :)
-
Миличка, някъде прочетох нещо което много ми хареса.
Аз намерих отговор на своите въпроси „Защо”, а той е прост „Бог праща изпитанията на смелите и силните”.
Спрях да се питам „Защо”, просто няма смисъл ....... Отговор няма кой да ми даде ... а и дори да има пак няма смисъл. Сега ми е много по-добре, не се терзая с глупави въпроси, чиито отговор няма как да получа.
Опитай, ще видиш че е по-лесно ;) :)
Таня, отговорът ти е страхотен
:youwoman:
надявам се не възразяваш, но от днес това ще е и моят отговор
-
Още веднъж Ви благодаря, от сърце :bighug: :bighug: :bighug:
-
Джазибейби, понякога Господ пази такива хора-неинтересуващи се и не пазещи крехкото си ново състояние...И аз съм се чудила на неравновесието и милионите въпроси `защо` така си и висят, хванали паяжини.
Но аз те видях-ти си прекрасно момиче, интелигенто и сдържано, нима не заслужаваш щастие?Отговорът е ясен-заслужаваш-много,много....
Всеки ден твоя приятелка, братовчедка, колежка, близка ще забременява.Всеки ден ти ще си по-близо до твоето такова-не губи вяра!
-
Jazzybaby пътя е трънлив и не лек за съжаление, но аз вярвам че сме добри хора и носим много истински чувства в себе си и вярвай ми ще успееме точно заради добротата. Не се затормозявай толкова с бременни мами които са забременели от раз! Знам че е тежко, но това е нашата съдба и ние ще се бориме за да я направим такава, каквато ние искаме да бъде...
Прегръдки от мен
-
Миличка Jazzybaby, на няколко пъти се опитвам да пиша в темата ти и не успявам. Преди да кликна на последното бутонче се спирам, защото написаното ми прозвучава или кухо или сухарско или поучително или помпозно-философско. А всъщност времето ще отговори на въпросите ти и съм сигурна, че ще разбереш, защото ти си един много мил, чувствителен, деликатен и съпричастен човек.
Прегръщам те!
-
За мен в христианската философия няма отговор на въпроса защо - защо изпитания, на силните и смелите? По-добре ми звучи другото, че Господ обича смелите (но не се връзва с горното?). В източните философии с кармата повече намирам някакво обяснение.
Не съм религиозна и не се увличам от философия, де, просто си разсъждавам.
Но наистина е най-добре да не си задаваме въпроса защо точно по причината, която Таня е написала - и без друго отговор няма да получим.
Една мацка веднъж ми написа в една тъжна моя тема, че тези изпитания ни правят по-специални - сигурно има нещо такова - щяхме ли да имаме това прекрасно общество тук? Е, сигурна съм, че всеки би искал никога да не се е сблъсквал с проблема, но поне с това да се утешаваме ...
-
Всички сме се сблъсквали с такива моменти :(
И на мен скоро ми се наложи да обесня, че трябва да се пое фолиева киселина поне 1-вото тримесечие, а отсреща ми отговотиха: " Няма да пия, защото не искам да порасне много бебето, че да ми е по-лесно при раждането...."
Погледнах я, погледнах я пак и си замълчах, но мислите нахлуха в главата ми: " И аз искам да не знам защо се пие, искам да не знам какво е това стимулации, хормони и т.н. "
Така че, Джази, знаеш, че надеждата умира последна!!
А докато има надежда значе има шанс да стане!!!
Пожелавам на всички ни това толкова жадувано малко човече и дано то направи дните ни по-весели през новата 2007!!!
-
Jazzy, моят свекър често казва "Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще!". Ти си направила точно това - казала си защо се пие фолиевата, предупредила си за рисковете. Не можеш да спасиш света, можеш обаче да пообразоваш тези, които искат да чуят. И ти си го сторила. За останалите няма какво повече да направиш. Приятелите ти са големи хора и сами носят отговорност за това, което правят (или не правят) за своето дете.
Ти си по-умна, по-образована и ЩЕ БЪДЕШ най-добрата и грижовна майка на своето дете.
За подмятанията какво чакате - някои хора избират да кажат на приятелите си и така си спестяват много заобиколки. Ние се борихме 5 години, но не казахме на никого, просто в моя свят това НЕ влиза в работата на никого, даже на най-близките ни приятели. Някои от тях никога не попитаха, с тях ходехме на море, говорехме за кино, музика и какво ли не друго. С останалите просто спрях да се виждам - и аз като Лали реших, че си е мое право да избера колко да се товаря емоционално и като знам, че ще срешна нетактичност, просто се извинявам и не отивам да се видя или не се чувам с тях. Даже да са добронамерени, пак биха ме наранили, така че защо да хабя емоциите си за това, един живот живеем все пак.
-
Миличка, аз също ще подкрепя Мармотчето, защото и аз действам по същия начин - ограничила съм си контактите с хора, които ме натоварват емоционално. Не си сама, тук определено ще срещнеш разбиране, но не очаквай такова от всички хора. За съжаление докато не ти е личен проблем много неща остават неразбрани.
И аз хиляди пъти съм се питала защо и с какво съм го заслужила???? Няма отговор, затова единственото, което можем да направим е да продължим да се борим. Знам, че ще успеем, всички тук, просто ще е по различно време, но също така знам, че ще бъдеш прекрасна майка. Вярвай в това и гледай напред, защото там някъде твоето бебче чака да те прегърне :D
Успех и бъди смела!
-
Момичета, пътят ни наистина е труден. И когато станем майки, а това наистина ще стане, нашите деца ще бъдат щастливи, че са истински желани, че имат отговорни и пълноценни родители, че ще можем да ги научим на стойностните неща в живота.
А бог наистина изпраща изпитания на смелите и силните, като нас. Защо ли? Та как иначе ще докажем, че сме такива.
Възмущавам се от невежите и станалите по случайност майки. Жал ми е за дечицата им милите.
Добре де, не всички знаем всичко, но когато доброжелателно ти казват нещо, което не знаеш, поне го приеми.
Май се размърморих много.
Джези, мила, опитай да игнорираш такива преживявания. Знам, че е трудно и да си призная аз самата не успявам да го направя.
Ти ще бъдеш прекрасна майка. Пожелавам ти го, както и на всички тук.
-
ей, момичета, понякога ми се ще мама да не ме беше възпитала така добре. и когато получа поредното подмятане от приятелка : вие какво чакате? да ИЗКРЕЩЯ, защото и на най - нетактичното животно ще му стане кофти като си споделиш (меко казано :wink:) проблема. изкушавам се, но засега удържам фронта. кога ли ще ми писне :D
да не ти пука, jazzybaby, в тези подмятания май има нещо доброжелателно, едва ли не бяла магия, като ги споделят младите майки, някакси в божиите уши се чува. ако това те трови, намери си саркастичен отговор, с който да им затваряш устите (аз сега го търся, като го намеря, ще споделя, обещавам!). или просто си наложи лицемерие и ирония над себе си и се усмихвай - някой ден слънцето ще изгрее и на нашата улица... :bighug:
-
Jazzybaby,
Знаеш, че за нищо никой не е виновен. Ако при нас зачеването беше безпроблемно, едва ли щяхме да знаем всички тези медицински подробности... просто съдба. Усмихни се и си чакай твоето бебче - то няма нищо общо с ничие друго щастие или нещастие!
И пази нервната си система, товари я, колкото се може по-малко.
Казвам го от личен опит. От такива "прекрасни" емоции си докарах "паническо разтройство". Не ми се ще да обяснявам как се чувства човек с такова нещо! (И за това нищо не знаех, докато не похлопа на вратата ми)
-
Джейзи, аз не съм намерила за сега задоволителен или утешителен отговор на всичките въпроси, започващи със "Защо"...Просто няма такива отговори, когато вътрешно те чоплят толкова много страхове...Ето започна новата 2007 и още отначалото мога да кажа, че аз свързвам януари месец с 1 основно нещо - става 1 година от началото на опитите ни...Много се надявам да няма много години още...
И просто не мога да се примиря, че страхотните хора, с които се запознах по край форума трябва да преминават през цялата тая гадост!!!Защо мама му стара точно ние????Защо, а???С какво сме ги заслужили тия ежеминутни,ежедневни, ежемесечни кошмари!!!
Така, че стига толкова вече - не ги мисли толкова много нещата в детайли като мен, че ще се побъркаш!!!Аз вече усещам как почвам да се хлъзгам по 1 много неприятна плоскост надолу и надолу...Станала съм невъзможно нервна и избухлива!!!
Това е от мен :bighug: :bighug: :bighug:
-
Мили момичета,прекалено добре сме възпитани.Ако не ни бяха насаждали родителите понятието бон тон,много от тревогите ни нямаше да ги има.С това добро възпитание не си помагаме много,защото в стремежа си да не обидим някой(дори когато се рови в личния ни живот) - нараняваме себе си.Поне за себе си стигнах до това заключение.На никого не сме длъжни да даваме обяснение.Не съм съгласна,че хората питат от доброжелателност - по-скоро от чисто любопитство.Този,който го боли за теб няма да задава въпроси,а ще чака ти самият да споделиш.
Убедих се в горенаписаното,защото след загубата на бебето ми - свестните хора ме виждаха и поздравяваха с думите "радвам се,че си жива и здрава",а уж добронамерените с Думите "какво стана,защо".Тук ми идва да вийна от болка....Ами аз ако знаех защо....
Боли ни най-много нас и нашите родители.Докато аз плачех,че моето бебе се ражда мъртво,майка и татко плачеха аз да не умра....А свекър ми се задушавал от мъка по мъртвото бебе,което толкова много чакали...Преди случилото се много се връзвах на думи,коментари.Взе да не ми пука.Всеки сам за себе си знае какво му е на душата.Не очаквам физическата и душевната болка да бъде разбрана от никой,нито ще допусна някой с голото си невежо любопитство да ме нарани.Хората не са глупави,виждат всичко,досещат се за нещата.
-
Моя приятелка, която ще ражда в началото на февруари ми се оплака снощи от някаква нейна позната, която също е бременна. Казала й: "Ти въобще защо пиеш тази фолиева киселина, то от това наддават повечето бременни и качват много килограми?" 8O. На нея лекарката й казала, че всички изследвания са ОК и няма нужда нито от фол.к-на, нито от каквито и да било витамини 8O 8O 8O. Приятелката ми ако я питаш защо е фол.к-на, не би ти отговорила правилно, но поне слуша доктора. А оплакването й беше "Направо като я слушах и се почувствах много проблемна като бременна, в началото пиех дуфастон(заради леко прокървяване), фол.к-на, после хемоглобина ми беше нисък, та трябваше и допълнително желязо и още някакви други витамини ми изписаха." Само да уточня, че моята приятелка кара изключително лека бременост, чувства се прекрасно.
След снощният ни разговор осъзнах, че тя наистина НЕОСЪЗНАВА аз какъв проблем имам (въпреки подробните ми обяснения). Съществуват хора, на които им е изключително трудно да се опитат да застанат от твоята страна и да се опитат да видят през твоите очи. Те не желаят да погледнат нещата от различните им ъгли. Мен ме ядоса факта, че тя е засегната и се чувства "проблемна бременна" защото пие ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА и др.(де да можеше и на мен такъв да ми е проблема), но пак не разбра, ами аз как се чувствам бе мила, като дори не мога да видя две чертички?
Не искам да я разтройвам, защото е бременна, но след като роди ако ме засегне по такъв глупав начин, бих й го казала директно в очите.
Бих казала по темата "Искам да не знам" - НЕ, аз искам да знам, искам да знам всичко това което научих до тук и което ще науча още. Аз съм благодарна, че знам много неща, благодарение на този форум и "благодарение" на стерилитета ни. Може да се наложи да бъда полезна на някой близък или приятел.
-
jazzybaby, аз ако бях на твое място, бих и казала. На директен нетактичен въпрос: "Какво чакате още?", отговарям директно и нетактично, че не чакаме нищо вече почти две години... Обикновено близките ми хора реагират адекватно, не толкова близките въобще не ме интерисува как ще реагират. Истината е, че след като се разбере се оказва, че много хора са минали пряко или косвено през подобен проблем, я брат, я сестра, я самата двойка, която пита са имали или имат проблем. Куриозното е, че някои от хората се опитват така да ни помагат!
-
jazzybaby, аз ако бях на твое място, бих и казала. На директен нетактичен въпрос: "Какво чакате още?", отговарям директно и нетактично, че не чакаме нищо вече почти две години...
След доста размисли съм решила следващият път да направя точно това. Тогава се въздържах, за да не вгорчавам щастливият им момент, но от сега насетне ще казвам. Ако не искат да знаят, да не питат :D
-
jazzy, :bighug:
Всеки намира отговор на въпроса "Защо". Необходимо е време обаче. По време на търсенето, Господ ни учи на нещо. Ето сега за нас двамата, това е много труден момент и се обичаме все по-силно. Аз се уча да бъда в неговия емоционален свят. Имам чувството, че общуваме на съвсем друго ниво. Давам си сметка, че много хора цял живот нямат шанс да имат връзка като нашата, със или без деца. Има семейства, в които хората не се познават.
Уча се да бъда и лицемерна, груба. Вече лъжа невероятно, какъв театър мога да разиграя само :lol: А мама ми се караше за това в детските години :wink: А то е полезно, налага се почти всеки ден.
Уча се и да помагам на другите, да имам очи да "видя" проблемите им.
Точно по Коледа и аз имах голяма криза, породена от поредните тежки и лоши новини при нас. Говорихме си с моето момче. И знаеш ли какво ми каза? Каза ми: "Това си е моята съдба, ще ни е невероятно трудно, но ще се борим! Трябва да сме сигурни, че сме опитали всичко за да имаме наше дете. И все пак не се сещам за човек, на чието място бих искал да бъда!"
Другите хора също имат болки, кои по-явни, кои дълбоко скрити. Би ли искала да живееш нечий друг живот?
-
jazzy, :bighug:
Би ли искала да живееш нечий друг живот?
Бих се пробвала като дърщеря на Рокфелер :lol: Поне нямаше да се притеснявам за цената на инвитрото :lol:
Извън шегата, Верче, не съм открила отговор на моето "Защо". Човек се учи докато е жив, но понякога ми се иска да е по-лесно. Знам, че има хора с много по-сериозни проблеми, но от това хич не ми става по-леко, даже напротив. Знам, че всеки носи своят кръст, но понякога ми тежи.
Не ми се случва за първи път да попадам в подобна ситуация. Но за първи път се почувствах толкова обидена, безсилна, безпомощна :( Може би се насъбраха много фактори, атакуваха ме на няколко фронта :lol:
Е, аз вече съм по-добре. Като мине време, човек преосмисля преживяното и гледа на нещата от друг ъгъл, с по-малко емоция и по-реален поглед. Вади си изводи и си слага обичка на ухото :lol:
Още веднъж искам да Ви благодаря, момичета. За подкрепата, разбирането, споделеният опит... :bighug:
-
jazzy, :bighug:
Всеки намира отговор на въпроса "Защо". Необходимо е време обаче. По време на търсенето, Господ ни учи на нещо. Ето сега за нас двамата, това е много труден момент и се обичаме все по-силно. Аз се уча да бъда в неговия емоционален свят. Имам чувството, че общуваме на съвсем друго ниво. Давам си сметка, че много хора цял живот нямат шанс да имат връзка като нашата, със или без деца. Има семейства, в които хората не се познават.
Уча се да бъда и лицемерна, груба. Вече лъжа невероятно, какъв театър мога да разиграя само :lol: А мама ми се караше за това в детските години :wink: А то е полезно, налага се почти всеки ден.
Уча се и да помагам на другите, да имам очи да "видя" проблемите им.
Точно по Коледа и аз имах голяма криза, породена от поредните тежки и лоши новини при нас. Говорихме си с моето момче. И знаеш ли какво ми каза? Каза ми: "Това си е моята съдба, ще ни е невероятно трудно, но ще се борим! Трябва да сме сигурни, че сме опитали всичко за да имаме наше дете. И все пак не се сещам за човек, на чието място бих искал да бъда!"
Другите хора също имат болки, кои по-явни, кои дълбоко скрити. Би ли искала да живееш нечий друг живот?
:heartbeat:Еха,Вера!Шапка ти свалям,бе момиче! :balk_21:Сякаш пишеш от мое име! :lol:Като се замисля,друг живот не бих живяла.Но,ако можех да върна времето назад,бих започнала борбата за бебче по-рано. :lol:...Абе,то не е гаранция,че до сега щях да съм майка... :lol:
Jazzy,момичета!Горе главата,дано тази година бъде нашата най-щастлива!Дано всяка от нас успее! :grouphug2:
-
Мила Джази и аз 10 години ходих по тази жарава а ето сега още десет минаха в напразни надежди за второ детенце.Всеки път когато чувах такива въпроси дъхът ми спираше от мъка виех нощем забила глава във възглавницата и се питах защо Боже защо????И знаеш ли разбрах че ако аз не се съхраня ако всеки път рева от нетактичността на някого убивам своята душа/не се наказвай за грешките на другите е казал мъдреца/.Събрах кураж и при последвал въпрос отговорих че искам да си поживея да походя по чуждо и тогава ще му мисля.Сигурно се досещате каква бе реакцията : 8O 8O 8O 8O 8O.Сигурно са прави момичетата че не всички го правят с умисъл да те засегнат но от тази нетактичност как боли.Затова мила и Вие прекрасни момичета заключете душата за нетактичността и глупостта вдигнете глави и ВЯРВАЙТЕ!Аз въпреки че навърших 40 все още вярвам че ще стане че добрият Бог ще се усмихне пак.Прегръщам Ви и от цялата си душа ви желая успех. :bfp: :crossfingers: :sucky: :bighug:
-
jazzy, не съм искала да прозвучи поучително, ни най-малко. Просто за мен това е начин да го преодолея. Всеки си има някакви сламки и трикове, с които си помага да не затъне съвсем.
Най-малко аз, която сменям настроенията си през час, мога да давам съвети. При мен това действа, помага ми да се чувствам по-спокойна Понякога. Друг път си казвам, ами ако няма план? Ако след всички мъки и страдания не следва хепиенд? Защо трябва да съм силна, не искам да бъда такава.
От дете издържам на болка. Никога не съм ревяла от лекари, инжекции и процедури. Ей на, иска ми се да хленча и аз за дреболии, но не би.
Мога само да искам всички момичета от тук да имате невероятен добър късмет, защото всички сме силни повече отколкото искаме, повече от другите!
-
Верче :bighug:
Мога само да искам всички момичета от тук да имате невероятен добър късмет, защото всички сме силни повече отколкото искаме, повече от другите!
От цялото си сърце го пожелавам и на тебе и на всички момичета във форума :bighug: