Моя приятелка, която ще ражда в началото на февруари ми се оплака снощи от някаква нейна позната, която също е бременна. Казала й: "Ти въобще защо пиеш тази фолиева киселина, то от това наддават повечето бременни и качват много килограми?" . На нея лекарката й казала, че всички изследвания са ОК и няма нужда нито от фол.к-на, нито от каквито и да било витамини . Приятелката ми ако я питаш защо е фол.к-на, не би ти отговорила правилно, но поне слуша доктора. А оплакването й беше "Направо като я слушах и се почувствах много проблемна като бременна, в началото пиех дуфастон(заради леко прокървяване), фол.к-на, после хемоглобина ми беше нисък, та трябваше и допълнително желязо и още някакви други витамини ми изписаха." Само да уточня, че моята приятелка кара изключително лека бременост, чувства се прекрасно.
След снощният ни разговор осъзнах, че тя наистина НЕОСЪЗНАВА аз какъв проблем имам (въпреки подробните ми обяснения). Съществуват хора, на които им е изключително трудно да се опитат да застанат от твоята страна и да се опитат да видят през твоите очи. Те не желаят да погледнат нещата от различните им ъгли. Мен ме ядоса факта, че тя е засегната и се чувства "проблемна бременна" защото пие ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА и др.(де да можеше и на мен такъв да ми е проблема), но пак не разбра, ами аз как се чувствам бе мила, като дори не мога да видя две чертички?
Не искам да я разтройвам, защото е бременна, но след като роди ако ме засегне по такъв глупав начин, бих й го казала директно в очите. 

Бих казала по темата "Искам да не знам" - НЕ, аз искам да знам, искам да знам всичко това което научих до тук и което ще науча още. Аз съм благодарна, че знам много неща, благодарение на този форум и "благодарение" на стерилитета ни. Може да се наложи да бъда полезна на някой близък или приятел.

jazzybaby, аз ако бях на твое място, бих и казала. На директен нетактичен въпрос: "Какво чакате още?", отговарям директно и нетактично, че не чакаме нищо вече почти две години... Обикновено близките ми хора реагират адекватно, не толкова близките въобще не ме интерисува как ще реагират. Истината е, че след като се разбере се оказва, че много хора са минали пряко или косвено през подобен проблем, я брат, я сестра, я самата двойка, която пита са имали или имат проблем. Куриозното е, че някои от хората се опитват така да ни помагат!

jazzybaby, аз ако бях на твое място, бих и казала. На директен нетактичен въпрос: "Какво чакате още?", отговарям директно и нетактично, че не чакаме нищо вече почти две години...

След доста размисли съм решила следващият път да направя точно това. Тогава се въздържах, за да не вгорчавам щастливият им момент, но от сега насетне ще казвам. Ако не искат да знаят, да не питат 

jazzy,
Всеки намира отговор на въпроса "Защо". Необходимо е време обаче. По време на търсенето, Господ ни учи на нещо. Ето сега за нас двамата, това е много труден момент и се обичаме все по-силно. Аз се уча да бъда в неговия емоционален свят. Имам чувството, че общуваме на съвсем друго ниво. Давам си сметка, че много хора цял живот нямат шанс да имат връзка като нашата, със или без деца. Има семейства, в които хората не се познават.
Уча се да бъда и лицемерна, груба. Вече лъжа невероятно, какъв театър мога да разиграя само А мама ми се караше за това в детските години А то е полезно, налага се почти всеки ден.
Уча се и да помагам на другите, да имам очи да "видя" проблемите им.
Точно по Коледа и аз имах голяма криза, породена от поредните тежки и лоши новини при нас. Говорихме си с моето момче. И знаеш ли какво ми каза? Каза ми: "Това си е моята съдба, ще ни е невероятно трудно, но ще се борим! Трябва да сме сигурни, че сме опитали всичко за да имаме наше дете. И все пак не се сещам за човек, на чието място бих искал да бъда!"
Другите хора също имат болки, кои по-явни, кои дълбоко скрити. Би ли искала да живееш нечий друг живот?

jazzy,
 Би ли искала да живееш нечий друг живот?

Бих се пробвала като дърщеря на Рокфелер  Поне нямаше да се притеснявам за цената на инвитрото 

Извън шегата, Верче, не съм открила отговор на моето "Защо". Човек се учи докато е жив, но понякога ми се иска да е по-лесно. Знам, че има хора с много по-сериозни проблеми, но от това хич не ми става по-леко, даже напротив. Знам, че всеки носи своят кръст, но понякога ми тежи.

Не ми се случва за първи път да попадам в подобна ситуация. Но за първи път се почувствах толкова обидена, безсилна, безпомощна  Може би се насъбраха много фактори, атакуваха ме на няколко фронта 
Е, аз вече съм по-добре. Като мине време, човек преосмисля преживяното и гледа на нещата от друг ъгъл, с по-малко емоция и по-реален поглед. Вади си изводи и си слага обичка на ухото 
Още веднъж искам да Ви благодаря, момичета. За подкрепата, разбирането, споделеният опит... 

Мила Джази и аз 10 години ходих по тази жарава а ето сега още десет минаха в напразни надежди за второ детенце.Всеки път когато чувах такива въпроси дъхът ми спираше от мъка виех нощем забила глава във възглавницата и се питах защо Боже защо????И знаеш ли разбрах че ако аз не се съхраня ако всеки път рева от нетактичността на някого убивам своята душа/не се наказвай за грешките на другите е казал мъдреца/.Събрах кураж и при последвал въпрос  отговорих че искам да си поживея да походя по чуждо и тогава ще му мисля.Сигурно се досещате каква бе реакцията : .Сигурно са прави момичетата че не всички го правят с умисъл да те засегнат но от тази нетактичност как боли.Затова мила и Вие прекрасни момичета заключете душата за нетактичността и глупостта вдигнете глави и ВЯРВАЙТЕ!Аз въпреки че навърших 40 все още вярвам че ще стане че добрият Бог ще се усмихне пак.Прегръщам Ви и от цялата си душа ви желая успех.

jazzy, не съм искала да прозвучи поучително, ни най-малко. Просто за мен това е начин да го преодолея. Всеки си има някакви сламки и трикове, с които си помага да не затъне съвсем.
Най-малко аз, която сменям настроенията си през час, мога да давам съвети. При мен това действа, помага ми да се чувствам по-спокойна Понякога. Друг път си казвам, ами ако няма план? Ако след всички мъки и страдания не следва хепиенд? Защо трябва да съм силна, не искам да бъда такава.
От дете издържам на болка. Никога не съм ревяла от лекари, инжекции и процедури. Ей на, иска ми се да хленча и аз за дреболии, но не би.
Мога само да искам всички момичета от тук да имате невероятен добър късмет, защото всички сме силни повече отколкото искаме, повече от другите!

Верче 

Мога само да искам всички момичета от тук да имате невероятен добър късмет, защото всички сме силни повече отколкото искаме, повече от другите!

От цялото си сърце го пожелавам и на тебе и на всички момичета във форума