Мила Cice,
за първи път се включвам във форума и не съм в течение на събитията около твоята бременност. Съчувствам ти с цялото си сърце! Преди месец чух за първи път за missed abortion, а преди около две седмици имах жестоката участ тази диагноза да ми бъде поставена категорично и да бъда подложена на оперативно отстраняване на ембриончето, което трябваше да се превърне в моето първо бебе...
Тъй като имах сериозни съмнения относно професионалните качества на лекаря, на когото попаднах (допуснах, че съм бременна десетина дни, след като пристигнах на специализация в Германия), реших да изчакам максимално дълго (края на 10 г.с.), въпреки увещанията на т.нар. гинеколог. След като втори лекар потвърди липсата на пулс, не изгубих надежда, а си записах час за завеждащ отделение Ултразвукова диагностика на Университетска клиника и чинно изчаках 10-те дни до термина. Вярата ми беше на приливи и отливи, но знаех, че ако се съглася на кюртаж преди да са изтекли тези осем седмици от началото на бременността, нямаше да си простя никога. След като и доцентът потвърди missed abortion и след като осемте седмици бяха изтекли, ... нататък е ясно.
Извини ме, че ще ти дам съвет, без да съм запозната с историята ти, но ако има дори искрица надежда, изчакай! Мен лекарите се опитаха да ме стресират с обещанията за всевъзможни ужаси, които щели да ми се случат едва ли не, след като напусна кабинета и за да съм откровена, трябва да призная, че думите им ме разтърсиха до вдън душа и се страхувах не само за бебето си, ами и за себе си. И всеки миг се питах дали постъпвам правилно, изчаквайки. Но сърцето ми знаеше отговора. Междувременно научавах за случаи в България и Германия (следях форуми само на bg- и de-сайтове), при които жени с диагноза missed abortion изчаквали и ... раждали здрави деца! Но при мен не се състоя това щастие.
Доколкото ми е известно от форумите, в България няма практика след първи аборт да се прави изследване, но ако съм разбрала правилно, при теб не се случва за първи път. Смятам, че би било целесъобразно да поискаш изследване; колкото и малко информация да даде, все ще бъде повече от нищо. На мен ми казаха само, че причините не са генетични, което е добрата новина на фона на целия ад.
Искам да споделя нещо с теб. Както много хора, и аз вярвам, че всяка душа, независимо от кармата си, сама избира родители, които да я доведат на този свят. Ужасяващите аборти, които ни се случват, вероятно са следствие от някаква наша негативна карма, но тази душа, която иска да се въплъти с наша помощ, няма да се откаже и просто да си отиде завинаги! Само ще изчака по-подходящи условия и може би по-съвършено тяло, за което трябва да се погрижим ние, потенциалните родители.
Никога не забравяй, че някой иска точно ти и твоят съпруг/приятел да бъдете негови мама и татко! За тази цел са нужни много сила, вяра и любов. Пожелавам ви ги от все сърце!