Незнам от каде да започна, такава буца ми е заседнала в гърлото и душата ,че не мога да я преглътна. Днес би трябвало да ми е щастлив ден, но на мен ми плаче душата и в прякия и преносния смисъл. Имам рожден ден, но не го празнувам, нямам желание за нищо- то имам ли стимул. Свекървата поиска да организира нещо, но аз отказах, мъжкото отиде на работа, а аз си седя сама и рева като пълна идиотка. Защо е толкова несправедлив живота, като че напук, всички ми пращат снимки на децата, а аз какво да им пратя - снимките на котките ли? Мисля, че колкото повече минава времето, става все по-болезнено. Извинямам се, че вкарвам чернилка след тези хубави новини, но няма на кой да си излея душата, поне да ми олекне за момента, а и като за капак кумата ми е бременна - тя има 2 деца и най-вероятно ще го махне. Това направо преля чашата.