Здравейте. Ще опитам накратко да разкажа моята история. Есента на миналата година решихме, че искаме да си имаме бебе. През Октомври 2006 отидох на гинеколог, обясних и направихме микробиология, излязоха гъбички, лекувахме се и двамата, от тогава правим опити, но без успех. Не знаех кога ми е овулацията и за това си правехме секс нормално когато ни се иска, но гледахме да не пропускаме дните около предполагаемата дата (по метода за 14-я ден). След първите няколко месеца без успех, започнах да се следя повече. Започнах да чета в интернет всичко що се отнася до признаците за фертилност. Не зная защо, но не мога да определя когато имам цервикална слуз. Ако някоя от вас може да ме посъветва как точно да се науча да я определям. След това започнах са си купувам тестове за овулация. Първия медец тестовете не показаха да е имало овулация. На втория месец имах положителен резултат, съответно бебеправихме доста през целия период. Резултат отново нямаше, макар че за последните 6 месеца цикъла ми много се промени и вече не знаех какво да очаквам, усъмних се че може и да съм успяла все пак (имах някои двузначни симптоми). Отидох на лекар, преди да ми закъснее, имах неменструално кървене, примесено с някаква слуз. Тя естествено не погледна на мен много сериозно, попита ме защо отивам след като още ДОРИ не ми е закъсняло. Кръвта била вероятно от това че ще ми идва, а слузта – да отида като ми свърши за да ме изследва, вероятно било от гъбички. Каза ми да започна да си меря БТ и да отида когато минат 2 месеца и съм записала всички стойности. Така вече втори месец си меря температурата, и си бебеправим почти целомесечно, с малки изключения. За съжаление резултат още няма.
Днес моя любим си прави спермограма, от резултата му доктора е заключил, че при него няма сериозни отклонения, т.е. проблема не е при него.
Скоро смятам и аз да започна да се изследвам, но не знам къде и с какво да започна. Той ходи в клиника Малинов, може би и аз трябва да отида там, но имали свободни часове чак за следващата година...
Моля ви да ме посъветвате как да постъпя и да споделите вашите впечатления.
Много искаме бебе, и до сега се стараехме да сме спокойни, да бебеправим, пък то ще си дойде... но вече започвам да се притеснявам, и да ви призная това започва да ми действа на психиката. Не искам да се превръщам в истеричка на тази тема. Близките ми обаче единствено ме успокояват, казват ми да го мисля и то ще си стане като му дойде времето... но това далеч не ме успокоява, а само ме кара да се затворя повече в себе си. За това моля вас, които сте минали по един или друг начин по този път, да ме посъветвате.
Благодаря ви за отделеното време