Наскоро много се бях отчаяла поради тази причина.Сексът за мен вече не е удоволствие,а цел!
Всеки път си казвам,че само веднъж да забременея,няма да правя секс повече!
Което е ужасяващо.Плаша се от себе си и мислите си,а съм само на 26!!!
И аз отдавна не споделям с мъжа ми ,кога и защо.След близо 5 гд.опити и 3 гд.секс по график, и на любимия вече не му се иска.Омръзна ми да се правя на палячо 4 дни в месеца и да измислям някакви чудесии за да събудя желанието му.Понякога се чувствам като блудница.
То или гледа Хорейшио или Джак Бауър,или пък съм сготвила мнооого вкусно и е преял и има чувстбото ,че ще повърне
.Ама ги и измисля едни...
Имаше моменти в които избухвах в рев и си мислех,че вече не ме обича и че съм му противна.После разбрах,че не е това.С времето мъжът ми става все по нежен и обичлив,постоянно ми го повторя.Дори и след 8 гд. съвместен живот,винаги като излизаме заедно се държим за ръка.Вече не се съмнявам в любовта му.Просто вече сексът ни куца.А как беше преди...
.
Преди все ми повтаряше да се успокоя и че дори и да не стане за него не е проблем.Казваше ,че не е с мен ,заради репродуктивните ми способности.А аз се вбесявах от това.После започна да ме критикува,че заради лудостта и фикс идеята ми да имаме дете, не става.А сега след лапарото,което показа,че всичко ми е ОК и няма причина,направо започна на шега да го избива.И май се оказва прав,че съм ,,малко,, лудичка.
.Идва ми да направя ин витро,че да се свърши веднъж завинаги.
Явно,че при всички ни е така.Успокоява ме мисълта,че секса вече не е хубав,не защото сме си омръзнали и не се обичаме,а защото имаме проблем и думичката ТРЯБВА не ни излиза от умовете!
Е ,и аз си изплаках мъката.Това ме тормози от много време,но не мога да споделя с мъжа ми.Мисля,че ще го обидя много,макар да знам,че и той се чувства като мен.
Съжалявам,ако съм ви отегчила,но няма с кого другиго да споделя,а знам че вие ще разберете.
j_j_ana,при теб наистина е доста по-сложно и наистина те разбирам!Прегръщам те силно и се надявам скоро да намериш решение.Явно изборът ще си е лично твой,дали да продължаваш с лекарствата, опитите и борбата с мъжа,или да се откажеш от желанието за второ дете .Явно си опитвала много пъти да говориш с мъжа си,но остава като глас в пустиня.
Аз лично не знам как бих постъпила.Гледам от друга страна.Сега си казвам,че искам Господ да ме дари поне с едно детенце ,макар че искам да имам най-малко две.
Надявам се, не се сърдиш за това последното,което написах.Успех ти желая!!!