Ще си го напиша тука,защото в момента наистина не знам с кой мога да си споделя - а ужасно, ужасно много ме боли.
Значи решихме след 5 годишни проблеми от всякакъв характер че вече няма за кога да чакаме и започнахме "уж" да работим за второ дете. Казвам "уж" защото аз впрегнах всичките си сили (знам отдавна че имам репродуктивни проблеми.) отидох на лекар започнах да правя какви ли не изследвания - цветна снимка (заради ендометриозата), свързах се със свестен ендокринолог (заради хашимотото) и т.н. и започна моята надежда. Една такава истинска и реална надежда всеки божи месец. Мъжът ми "уж" е до мен, с мен - "уж" съпричастен. Казвам "уж", защото ми коства неимоверни усилия да го убедя, че има огромно значение за зачеването общо взето 4 конкретни дни в месеца.!!! След около година за мой късмет - забременях (за малко). Загубих бебето (в 8 г.с.) светът малко или много се срина и се чувствах ужасно сама. Тогава освен болката която не ме напускаше изпитах през главата ми прелиташе мисълта, че няма да мога повече да се справя с мъжа ми... той вечно е уморен, отегчен, тежко му е или му се спи... перманентно и естествено точно в тези четири конкретни дни. Опитах всичко - първо не исках да му обяснявам подробности за дати, температури и т.н. - не е нужно и него да обременявам с толкова инфо, но се наложи. След като му разясних за какво става въпрос нещата се пооправиха, но сега отново егоизма му си казва думата. Може би той е спокоен защото имаме едно дете, може би след 15 години брак нещата вече са по-различни и това си оказва влияние, може би това или онова... но аз наистина се уморих. Не мога повече да съм артистка. да пия тоновете лекарства, да давам луди пари за лекари в името на една моя мечта и надежда за бебче, в която явно съм сама. Боли ме, наистина, защото излиза че или мъжът ми ме е подвел, или аз криво съм го разбрала...и се чувствам толкова много сама.

Добре дошла в клуба   
Спокойно миличка - тук няма едно момиче с повече от 1 година стерилитет, което да не знае за какво говориш. Сега нямам време да пиша, но ще ти изровя стари теми по тоя въпрос.
Горе главата

Изтрих втората ти тема, предполагам по погрешка си я пуснала втори път

виж това
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=16955.0

http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=16314.0

Добре дошла в клуба   
Спокойно миличка - тук няма едно момиче с повече от 1 година стерилитет, което да не знае за какво говориш. Сега нямам време да пиша, но ще ти изровя стари теми по тоя въпрос.
Горе главата

Благодаря ти! Този път наистина изпаднах в дупка и имам нужда да споделя с някого. Ная-тъпото е че наистина малко хора могат да разберат за какво става дума. Явно вече разбирането /ако изобщо някога го е имало/ е приключило от негова страна. и сега трябва да си реша дали да спра и моята борба.... какъв е смисълът аз да се лекувам, а с негова помощ да пропускаме четирите важни дни!!! Въпросът е там че при нас това не е период - при него е много силно засилено чувството "че всичко се случва когато той реши". За това нямам надежда за промяна.

Ха  не съм сама. И аз имам същият проблем. Казвам му на мъжО - може да има 0.00001% да стане по нормален начин, ама давай да се стягаме и да се пробваме, моичкия ужким е мноого навит и като дойдат въпросните дни - ееее нема такъфффф дроб. Даже почнах да си мисля, че е нарочно... ама явно е под стрес душата, пък и аз не му помагам особено като се здръвча и засумтя... За съжаление не мога да дам съвет, защото както виждаш и аз съм в такава ситуация  Мисля, че дори не трябва да му казвам кои са тези дни и май вече така ще процедирам, явно му действа зле на психиката, че "трябва" . Пробвай и ти пък да видим другият месец 

Така и при нас е същото,явно на мъжете им е трудно да я вършат тая работа под строй дори два пъти се случи изобщо да не му.... :oops:много му беше терсене на милия и от тогава не му казвам просто поемам инициативата и всичко е наред.Успех

...... пропускаме четирите важни дни!!! ...

Между другото, аз като забременях (извънматочна)в пълен разрез на въпросните дни бяхме правили секс само 2 пъти - веднъж в началото и веднъж в края на цикъла, така, че не знам до колко е редно да лежим само на "четирите важни дни" 

Здравейте,момичета! Странно защо, но май на мъжете това "трябва" им влияе точно обратното.Ето ние правим опити за бебе вече 4 години, посещаваме лекари, специалисти и баби, които щели да ни помогнат, но най-важното СПОКОЙСТВИЕТО ОТСЪСТВА.На мен не ми се налага да му казвам кога са най-подходящите дни за нас в месеца, защото той вече е мнооого вещ в тия работи, но все пак психиката му понякога му играе лоши шеги и ... оставяме за след някое време, но възможно по-скоро.Ако и това не помогне, пробвам с вечеря на свещи, масаж, ароматерапия, дори и неприлични филми.При нас се получава.Опитайте, може и да ви хареса ...

Здарвейте,момичета.И аз като вас...."кои са дните","давай да :bed:че да не изпуснем дните","ами лежах ли достатъчно...." и подобни такива.

 Ето тази тема за пореден път ми показва, че жените са много по-силни от мъжете. Мъжете ни и те искат деца, но като че ли по-лесно се отказват от борбата или казано по-иначе губят търпение. Лично на мен секса май вече не ми носи удоволствие, а се е превърнал в стремеж за дете. Знам, че и за мъжете след няколко годинки страст си е само това, но нали трябва да има борба. Иначе като съвет, който мога да дам е, че изобщо не съм запознала мъжа ми с темата за фертилни дни, базални температури и т.н. Може и да се досеща, но така поне не ми се налага да му чупя и на него хатъра
 

Общо взето всички мъже са едни и същи.Когато на тях им се иска ти трябва да си винаги готова иначе се сърдят,а за тях това не се отнася.Аз мисля,че трябва да спреш да мислиш за това и каквото стане.Донякъде и него го разбирам-наистина правенето на секс по график и на мен не би ми харесало.Престани да му говориш за това и нека да си помисли,че вече си забравила,а в същото време се опитай съвсем непринудено тези дни да го накараш да го направите.А пък и вярно казват момичетата дали винаги е вярно това за тези четири дни.Има най-различни случаи.Дано съм ти полезна и УСПЕХ!

И при нас беше така. След три години и кусур и изследвания в който всичко уж беше наред реших след цветната снимка да направим веднага инсеминация точно поради тази причина. При нас проблема беше, че аз се изнервях, той почваше да се заяжда и винаги в тези дни бяхме скарани  Закон просто.Следващия месец някак си си знаехме че точно тогава пак ще сме скарани, дали защото ни беше писнало да не става и искахме поне да знаем защо  . Луда работа но си е точно така.

Мила, j_j_ana, ужасно е, когато някой дава всичко от себе си за сбъдване на "уж" мечтата на двама, а се оказва сам в реализирането й, което пък точно в това начинание няма как да стане...За съжаление в много голяма част от двойките идва проблема при наличието на подтикването за определените дни и присъствието на думичката "трябва". При нас също така се случи.
За съжаление съвет как да преодолеете проблема не мога да дам...
Но искам да ти пратя моите искрени пожелания за успех!
Бъди силна! Горе главата! Не се предавайте, сигурна съм че скоро отново ще бъдеш бременна, този път до края!

Правете любов, момичета, а не просто секс в строго фиксирани дни. Наистина мъжете не обичат да са просто донори. Използвайте въображението си. Е, аз все още не съм забременяла, може и никога да не ми се случи, но пък ... е много по- приятно и за двамата!

Леле леле. Значи не са моя мъж е такъв "дрооооб" . Разликата при нас обаче е , че според мъжът ми от3 до 5 пъти в месеца е нормално да прави секс. Тази реплика я чух и миналия месец и избухнах. Попитах го " От 3 до 5 пъти с жена ти , а с другата?". Ама то не се издържа вече. Аз съм същата като вас- следя БТ, ову, ходя по лекари,на изследвания...Ми то вече от работа ще ме изгонят, но няма значение. Уж всичко е ОК и гинеколожката ми казва:" Ама как така не става?" Ми като й казах - тя жената се опули. Наистина в дните , в които имаме най-добър шанс да хванем яйцето- ние двамата все се караме или него го няма , или ако си е у дома- заспива  на дивана. Е....и аз съм се отказала да се боря с неговото его. Като стане, ще стане.
Горе главата момичета!!!!!!!!!!!!!!!!!

Благодаря ви много момичета, Наистина трябва да спра да правя бакалски сметки и каквото има да става ще стане... Но някак си не мога да преценя къде е границата от която да не мисля!? Ето например миналия месец направих вливане с Имуновенин, което хич не е евтина процедура /около 400лв./. След това наистина много се надявах, поне този месец да направим каквото е необходимо... но уви - спането на дивана, умората, преяждането и куп други простотии възпрепятстваха мъжа ми!!! Е добре следващия месец ако се наложи още един разход от 400 лв. и той да ми продължава да спи пред телевизора.... аз как бих могла да си въздействам и да не ми пука. Пък да става каквото ще. Да така е, ама не и в нашия случай. Живота много пъти ме е научил че по случайност най-много веднъж да имаш късмет - той просто не идва два пъти. Така че моят късмет вече се сбъдна преди 10 години и сега трябва да си го извоювам. Така вървейки по този път тъй като аз не съм първа младост предполагам че бързо ще стигнем до инвитро... и стигнем ли до там - това ще е. Скъпият еднозначно ми обясни че той за спермограма няма да отиде НИКОГА. Та чудя се как бих могла да си взема материал от такъв див инат.!!! Та така мили момичета ... от една страна знам и искам да оставя нещата на природата от само себе си и може би ще се получи. Но от друга преценката на лекаря е че без лечение не мога да очаквам нищо хубаво. А лекуваш ли се - го мислиш няма как иначе.
Благодаря ви още веднъж. Някак си странно спокойно ми е когато видя че има и други такива като моят любим... Желая ви следващия месец вашите половинки да са си отпочинали и готови да правят чудеса!!!

Един съвет и от мен. Не мислете кога трябва и кога не, правете го защото искате, а не защото трябва. Ние сме също от хората с репродуктивни проблеми в началото аз също се чудех при кой доктор да отида и какво да направя, не съм мерила температура, но се научих да си усещам тялото кога съм в овулация и честно да ви кажа на мен ми беше гадно че "трябва" да правя секс в точно определени дни. Незная как, но това премина, като преди това си поставих за цел да не мисля кога трябва ако тогава ми се прави и на двамата да, ако ли пък не да не се тормозя. Сега всичко е по-добре и психологическия фактор го няма. Първото нещо, което трябва да се направи при такива проблеми е мъжа да си направи спермограма /най-лесното и безболезнено изследване за установяване на евентуален проблем при двойката/ и ако всичко е наред тогава да се търсят други причини, а не да ходите при разни лекари и да търсите причини които може и да ги няма.

Първото нещо, което трябва да се направи при такива проблеми е мъжа да си направи спермограма /най-лесното и безболезнено изследване за установяване на евентуален проблем при двойката/ и ако всичко е наред тогава да се търсят други причини, а не да ходите при разни лекари и да търсите причини които може и да ги няма.

Жени, аз съм тази която е с доказани проблеми... не знам защо си останала с впечатление че не знам какво ми е. Мойте проблеми са реални, а не измислени... Тъй че в нашият случай спермограмата е на заден план поне засега. И мила ако мислиш че има някаква схема за забременяване и някакъв план-програма която всички двойки с проблеми трябва да следват - да знаеш не е така. При едни спермограмата е на първо място, при други цветна снимка на жената, при трети се разминават само с хормонални изследвания - при всяка двойка е строго индидвидуално. В противен случай бъди сигурна че щяха да регистрират най-обикновени фирми които предлагат  консултации за безпроблемно забременяване и изработване на график за зачеване. Радвам се за теб че си намерила баланса, че можеш да усещаш тялото си и така се чувстваш по-добре. Искренно ти пожелавам успех и дано и аз спра да се самонавивам и да броя някакви дни. Но на тялото отдавна вече не мога да си вярвам - след като с постоянно поддържана температура над 37гр. във втората фаза цикълът ми си идва все едно че е абсолютно нормално.... как да му вярвам на това мое сбъркано тяло!
хайде успех

j_i_ana, не съм искала да засегна никой и да зная че при всеки е строго индивидуално. Просто исках да споделя моите терзания, които бяха свързани със смятане, ходене по лекари, следене на овулация и в крайна сметка се оказа, че сме с мъжки фактор за това и скоро ще правим ICSI. При нас се получи така и аз споделям моя опит, в никакъв случай не съм си мислила, че при всички е еднакво и че при вас трябва да е така. Успех на всички и скоро да си гушкате бебчетата.

Мила j_j_ana, мъжете са странни "животни"...Не си мисли, че защото нищо не става точно в заветните дни той не иска да си имате бебче или се е отчуждил от теб! Много вероятно е да блокира именно поради силното си желание баш в този период да се представи перфектно. И типично по мъжки да не иска да си го признае от някаква криворазбрана гордост и да се опитва да замаскира нещата с фалшива незаинтересованост.  Въоръжи се с търпение и най-добре не съсредоточавай внимението му върху определени дати. Желая ти успех