Защо да заключваме? Не виждам причина - никой никого не обижда, само изказваме мненията си, дори и да са екзотични.
Кърменето е възможно дори и от жени, които не са родили, вкл. и от мъже. И от възрастни жени (аз не ги наричам, дори и да са 101).
Не знам колко от вас са били в дом за изоставени деца. И колко често. Обзалагам се, че много малко от вас са го правили. Не мога да искам да го направите, защото осъзнавам тънкия момент в емоцията, която би предизвикало едно и повече такива посещения. Затова само ще ви разкажа за моето първо посещение.
Влизам в дома, няма никой, а имам предварително уговорка с директорката. Знам, че някъде в края на коридора е стаята й, но няма надписи. Решавам да почукам на една врата. Няма отговор отвътре. Отварям вратата и виждам 20 деца, седят около една маса, пред тях има прибори (очевидно си чакат закуската). Децата седят и мълчат! Не знам дали ви стига фантазията да си представите нещо толкова страшно и нелепо - малки деца, което не издават и звук. Ние сме свикнали на нормалната сцена - шумни, крещящи, ревящи, смеещи се, живеещи малки деца, това е нещото, което виждаме ежедневно в училището, градината, на улицата ... Вярвайте ми, много нощи наред сънувах кошмари, в които малки деца ме преследват и мълчат.
Не зная и дали сте виждали как се хранят тези деца - в едната ръка държат прибора, а с другата обграждат чинията отстрани, за да я пазят от съседа си.
Сигурно има капани в това едно малко дете да бъде осиновено от една възрастна жена. Сигурно не е най-добрият вариант. Сигурно ще трябва да преживее сътресенията на ненавременна (за него) болест и смърт. Но е в светлинни години по-добре да се научи да се грижи за някой друг, който го обича, да се научи на милосърдие и на страдание от загубата на близък човек, отколкото да вегетира, да страда и да се храни като помияр.