Не знам...докато има толкова много деца растящи в институции е грехота да се отпращат кандидат-осиновители поради предрасъдъци! Много деца навършват и пълнолетието си в такива институции и в един момент се озовават на улицата, без никаква финансова подкрепа, да не говорим за емоционална. Смятам, че по-възрастните осиновители биха били добър вариант за едно по-голямо дете, което така или иначе има много малък шанс да бъде осиновено от младо семейство! По-добре една любяща баба отколкото да си съвсем сам!

Не съм гледала предаването, затова ще коментирам по принцип.

Моята прабаба почина на 106 години. От старост. Не боледуваше от нищо сериозно, за дребните болежки си пиеше лекарствата, почти до последния си земен ден работеше - готвеше за всички, переше, гледаше животни и копаеше в градината. Погреба съпруга си и повечето си деца.

Колежката ми почина миналия месец на 38 години от рак на черния дроб и остави малкото си дете сираче.

Та хайде да не си играем на Господ и да решаваме кой колко ще живее и кой кога ще умре.

Охх, Мели, знам за тази ваша колежка .... много съжалявам, че си отишла . Знам, че беше много борбена жена. А за децата й.... ужас.


За тази баба-осиновителка... честно казано ми се стори доста нахално от нейна страна. Аз на нейно място бих се опитала да си дам ясно сметка какво започвам, колко време се очаква да продължи, каква отговорност ми предстои да поема и за колко време. Сега, на 35 ми е трудно да го направя, какво остава на 71. Приемам го като безотговорно капризно и необмислено решение на жена, която се опитва да запълни някакви дупки в живота си с неподходящ материал.

Не е нужно да си играем на Господ. Достатъчно е да погледнем нещата, които е написал. Имам предвид таблиците за смъртност от страницата на статистиката. Там пише, че за жена на 71 години, средната продължителност на живота е под 18 години.
Предлагам да си поиграем на интелигентни и да не защитаваме и малкото безумия, които не са се случили в България.
Някой да си търси детегледачка над 70? Или някой тук да си мисли, че ако до 71 не са я хванали склероза, паркинсон, алцхаймер, диабет, старческа дименция и т.п., вероятността това да се случи в близките 10 години е нищожна. Ако е така то той определено си играе с авторитета си.

Хората с диабет и хората с Паркинсон според моите скромни разбирания за справедливост имат същите права както и другите, хм, питам се кои други - здравите, нормалните?

Да се дискриминира някой само на основата на хипотетична вероятност да се разболее от нещо е грозно. А дори и в момента да е болен, пак е грозно да бъде дискриминиран. И изобщо сме много далече като общество от правилното разбиране за справедливост, за дискриминация и за толерантност. За съжаление, тоталитарният строй е сложил своя отпечатък върху начина ни на мислене много по-сериозно, отколкото предполагаме.

Наскоро бях на семинар на ХИВ позитивни хора. Един от тях ме попита - е добре, дори и да гарантирате забременяване и износване на здраво дете, как ще гарантирате, че родителите ще са здрави? Та нещо подобно е и в този казус. Ми няма как да се гарантира. Никой не може да го гарантира на никого, включително и на младите и здравите. Но и никой не може да погледне в бъдещето с ясновидски способности (е, поне аз не мога) и да предрече кой, колко и как ще живее, от какво ще боледува и кога ще умре. Повече смирение е нужно мисля. 

Имам десетки млади пациенти, които няма да доживеят и до 70 - с диабет, с ХИВ, с хепатит, раково болни, зависими. С тях какво да правя - да им откажа лечение ли?

Не мога да защитавам евгениката, независимо от нейните проявления.
Но и няма да влагам енергия в тази кауза. В този живот съм решила да защитавам репродуктивните права и може би към края му ще се боря за легализиране на евтаназията.
В другия си живот ще видим ... 

Добре щом не е станало ясно - аз пак да поясня. Не подкрепям тази идея на тази жена. Зная че други ще я подкрепят.
Ама ето това:

Та хайде да не си играем на Господ и да решаваме кой колко ще живее и кой кога ще умре.

не е така. Демографската статистика е наука, а не игра. Актюерството е професия с много силна математическа основа, а не е просто актьорска игра с правописна грешка.

Иначе за жената... ми нека да е жива и здрава да доживее не до 106, до 116 да доживее. Да надживее всички таблици за смъртност. И нека не просто да умре от старост, нека я застрелят. И нека не просто я застрелят, а да я застрелят от ревност. И нека да не е просто от ревност, а да е имало защо.

Иначе за жената... ми нека да е жива и здрава да доживее не до 106, до 116 да доживее. Да надживее всички таблици за смъртност. И нека не просто да умре от старост, нека я застрелят. И нека не просто я застрелят, а да я застрелят от ревност. И нека да не е просто от ревност, а да е имало защо.

 

Мели, никой не оспорва на жената правата, но става въпрос за детето - социалните служби имат първа грижа да защитят неговия интерес. Никой не може да каже кой какво го чака, но все пак съм изцяло съгласна с Тамара, че статистически се правят предвиждания и затова млад и здрав човек ще си направи по-евтина застраховка живот от възрастен и болен, пък не се знае дали младия няма да го бутне кола идния ден, а възрастния да стане столетник. Обаче това са изключения, а статистиката отразява масовия случай и се ползва като основа за много сфери на живота.
На Съветите по осиновяване се избират подходящи кандидат осиновители за определено дете, ред няма, а се гледа кои кандидат-осиновители са по-подходящи. По-младата възраст е решаваща дори при избор между хора на 30 и 45 например, не виждам как жена на 71 може да бъде определена като по-подходяща. По същия начин и самотните осиновители са "дискриминирани" и ако има семейна двойка кандидати, те ще бъдат предпочетени. Всичко това в интереса на детето и щом така работи социалната система, сигурно е научно обосновано.
Да се поставим на мястото на социалните, които трябва да изберат при какви осиновители да отиде едно дете...

С голямо закъснение поради липса  , се включвам и аз. Най-вече защото и аз гледах предаването и мислих по темата.
Гледам, че общо везто всички поставят въпроса "Има ли право жената...", а пък като че ли по-малко се мисли как ще живее детето със 71 годишна майка.

За мен има ли право жената или няма, някак си е друг въпрос, който идва по-скоро като отговор на това, как ще бъде отгледано едно дете от човек на тази възраст.

Аз рядко съм крайна, обаче в този случай, просто нямам съмнение - ако съм социален работник, не бих предложила за осиновяване дете на такава двойка. Категорично и абсолютно не бих.

Дори да оставим на страна въпроса ще доживее осиновителката абитуриентския бал на детето, дайте да не се лъжем човек на 71 години, вижда света ужасно различен, в сравнение с човек на 45 например. На 71 години, човек е трудно адаптивен и ужасно трудно се настройва на нова вълна. Едно дете пренастройва целия ти живот и на битово и на емоционално и на всякакво ниво. Един човек на 30, 35 или 45 години преодолява този емоционален шок по един начин, един човек на 71 по друг. Хора на тази възраст не могат да бъдат добри родители на 3 годишно дете, ама никой не може да ме убеди в противното

Друг е въпроса, как социалния доклад на въпросната двойка е бил добър. Социалния доклад следва да отразява факта - подходяща ли е една двойка да осинови, а не просто добри хора ли са нли не, симпатични ли са или не са.

Тази тема едва ли ще приключи... тъй като става въпрос за човешки съдби.
Аз в момента съм изправена пред дилема - да предприема ли тази съдбовна крачка? Няма ли да сгреша? Няма ли да объркам нечий и моя живот? Въпросите, които ме връхлитат са ужасно много и са твърде болезнени...
Действително може ли някой да отговори какъв е по-добрия вариант за едно изоставено дете - да остане такова или все пак да получи закрила, дом?
Не знам каква е статистиката, въобще изнасяни ли са такива данни - да се съпостави броя на децата в домовете, кандидат-осиновителите, ако щете и т.нар. стерилни двойки (и аз съм била под този параграф доста дълго време). Доколкото ми е известно в момента закона позволява да оставиш детето си в дом, но да не се откажеш от родителски права и по този начин да го обречеш завинаги. Не знам какво чакат великите законодатели - това е някакво безумие.
И още - много ме стъписа темата "Среща с дете". Но как да избереш, това да не са ябълки и круши. Мислех си, че съм узряла за идеята, но разбирам, че това няма да разреши терзанията ми. Защото знам, че мога да стопля само две очи, а другите ... как да спрем да мислим за тях? Как да им помогнем?
 

Мила Snejina,

Явно все още си много объркана - дай си време, почети тук, обмисли по-задълбочено и после реши дали си готова или не на тази стъпка.
Да, тя е значителна и променя съдби, но точно затова е толкова вълнуваща и си заслужава терзанията и безсънните нощи .

Вземането на решение да осиновиш предложеното ти дете също е трудно и (поне според мен) се взема както с разума, така и с душата. Избор има, но той е ограничен, т.е. ти виждаш само предложеното ти дете, което социалните са решили, че е подходящо за вас. Останалите тъжни очи ще сгреят други двойки или самотни родители, чиято съкровена мечта е като нашата .
Кураж .

Благодаря!
Кураж на всички!

Аз това и правя - чета и плача... и се наблюдавам отстрани.
И за мен самата е необяснимо как стигнах до този си мироглед, но явно някой ме води незабележимо за ръката...

Докато нямах все още свое дете, не можех и да си помисля за осиновяване. Трябва да е мое, пък гените, пък наследствеността и т.н. По-добре да гледам децата на сестра ми, отколкото чуждо и т.н. А сега - какво стана?

Но слава богу - има Ви вас. Не можете да си представите каква сила има този форум, при все че толкова сълзи се изплакват тук. Но силните жени също плачат, нали?!?
Благодаря!

токущо по Нова телевизия в някакъв докторски сериал преглеждаха осиновено бебче. Доктора каза браво, герой, не плаче. Майката отговори с думите на fussi - децата от домовете са се нау4или да не плачат, защото никой не им обръща внимание. Та майката каза, че иска да му даде всичката си топлота, а лекарката й предложи
- защо не го кърмите
- Как е възможно?
- Много майки осиновителки го правят, има лекарство(едикоеси), чийто страничен ефект е кърмата.

Някой от вас, момичета, чел ли е или чул за такава практика. Въпросното лекарство вероятно е хормонално, но какво са за нас още няколко дозички   

Случайно бях попаднала на един сайт и една жена кърмеше успешно осиновеното си дете.
в гугъл има много инфо по темата, например
http://breast-feeding.adoption.com/

http://www.biberonbg.com/info/karmene_na_osinoveno.htm
ето и на български.
Имат се предвид новородени деца, което е по-скоро изключение в действителността.
Изглежда че такова кърмене е по-скоро емоционално полезно, отколкото здравословно. 

И сега ако 71годишната баба реши и да кърми?
май по-добре да заключваме,а?

Защо да заключваме? Не виждам причина - никой никого не обижда, само изказваме мненията си, дори и да са екзотични.
Кърменето е възможно дори и от жени, които не са родили, вкл. и от мъже. И от възрастни жени (аз не ги наричам, дори и да са 101).

Не знам колко от вас са били в дом за изоставени деца. И колко често. Обзалагам се, че много малко от вас са го правили. Не мога да искам да го направите, защото осъзнавам тънкия момент в емоцията, която би предизвикало едно и повече такива посещения. Затова само ще ви разкажа за моето първо посещение.

Влизам в дома, няма никой, а имам предварително уговорка с директорката. Знам, че някъде в края на коридора е стаята й, но няма надписи. Решавам да почукам на една врата. Няма отговор отвътре. Отварям вратата и виждам 20 деца, седят около една маса, пред тях има прибори (очевидно си чакат закуската). Децата седят и мълчат! Не знам дали ви стига фантазията да си представите нещо толкова страшно и нелепо - малки деца, което не издават и звук. Ние сме свикнали на нормалната сцена - шумни, крещящи, ревящи, смеещи се, живеещи малки деца, това е нещото, което виждаме ежедневно в училището, градината, на улицата ... Вярвайте ми, много нощи наред сънувах кошмари, в които малки деца ме преследват и мълчат.

Не зная и дали сте виждали как се хранят тези деца - в едната ръка държат прибора, а с другата обграждат чинията отстрани, за да я пазят от съседа си.

Сигурно има капани в това едно малко дете да бъде осиновено от една възрастна жена. Сигурно не е най-добрият вариант.  Сигурно ще трябва да преживее сътресенията на ненавременна (за него) болест и смърт. Но е в светлинни години по-добре да се научи да се грижи за някой друг, който го обича, да се научи на милосърдие и на страдание от загубата на близък човек, отколкото да вегетира, да страда и да се храни като помияр.

Подкрепям Мели принципно!

Отварям вратата и виждам 20 деца, седят около една маса, пред тях има прибори (очевидно си чакат закуската). Децата седят и мълчат! Не знам дали ви стига фантазията да си представите нещо толкова страшно и нелепо - малки деца, което не издават и звук.

Мели, много добре си го описала, и аз видях веднъж нещо подобно
Проблемът е, че повечето деца в тези домове имат родители и затова са там, а не са осиновени. За децата с оформени документи за осиновяване има доста кандидати (освен за съжаление за децата с увреждания и донякъде за тези от ромски етнос).