0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #100 -: Юли 12, 2008, 18:16:03 pm »
Може би защото си далече не се сбъскваш с бълкарската действителност ежечасно.

Розичка, това е много, много вярно. Само, ако се върнеш тук да прекараш няколко месеца, седмици даже, прясно пренесла се от Англия...
Хубаво, ще пренесе детето ми първите си незабравими впечатления на белия лист. Рабирам те какво имаш предвид. Но нямаше да е лошо, като се проектират строежите на сгради, ей тъй, по едно китно парченце зеленинка да се оставяше, за две пейчици, за една люлка, за три дървета, зад които да се скриеш и около които да се гониш. Ти нямаш представа може  би за безумния начин, по който се строи у нас. Та те децата и да искат, няма къде да излязат "навън", а то това си е половината детство...
« Последна редакция: Юли 12, 2008, 18:27:01 pm от tzvetenze »
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #101 -: Юли 12, 2008, 18:49:21 pm »
Цветенце, така е. Не оспорвам, че отделните детайли от цялостната картина поразяват с абсурда си. Но няма как да е по-добро, като и картината е нацапана с неподходящи цветове и повече навява шизофреничност със сюрреалистичното си неразбираемо внушение. Но пък детското око е различно от окото на възрастния. То вижда красивото, тайнственото, магията и вълшебното там, където възрастният ще види само дефектите в строителството например. Просто, нашите пораснали очи са повече напръскани от нескопосаната четка, с която пляскаме боите върху общата картина, за чиято крайна уродливост предполагам сме отговорни всички ние.
Но детското око е чисто, то ще види и запази от днешното време онова, което за нас е невидимо.
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #102 -: Юли 12, 2008, 19:28:28 pm »
да бе, розе, разбирам ти мисълта :) ама каква е действителността като навържем тези детайли - симонка няма къде да излезе да играе, няма къде да си консумира детството, освен м/у стените у нас и в детските центрове в моловете. само и единствено за това коментирам сега, щото просто не ми се започва да нищим отвсякъде защо и как се получава тази действителност. иска ми се детското й око да хване много повече неща, да има повече устрем, повече пространство, повече движение, повече въображение. а затова трябва да има "навън". 
сега нещата ги виждаш малко повече на теория, но живот и здраве, след година и нещо например, ако прекараш известно време с детенцето си на наша почва, ще видиш как всички тези детайли, затрудняват страшно много нормалното битие - твоето и на детето ти. изобщо излизам тук от някакви сравнения генерални за "преди" и "сега".
« Последна редакция: Юли 12, 2008, 19:37:57 pm от tzvetenze »
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #103 -: Юли 12, 2008, 19:45:41 pm »
А ти защо мислиш, че Симонка не ги вижда онези невидимите неща, за които си говорим?!  :D Едва ли са и нужни няколко декара лична площ, за да се вихри на воля детето там и тогава, като и стане просторно около вратлето, да почне да трупа спомени.  :D Колкото и ти да си мислиш, че само тогава ще и е просторно и свободно.  :D Децата си знаят какво да виждат, забелязват и запомнят!
Я, виж, нашите родители (на някои от нас поне). Детството им е минало през следвоенните петдесетте години, като към глада от войната се прибавя и ужасът за някои от колективизацията и национализацията. Но за майка ми например, която е родена 1949 г., това е най-хубавото време и нашето със сестра ми детство даже не можело да се сравни с него. За това говорим. Детската впечатлителност и способност да подбират нещата от пейзажа, които да формират спомените от времето, са различни от нашите. Нищо, че ти си мислиш, че местата на които я водиш,  не са и достатъчни. И почти никога не става въпрос за материални неща или презадоволеност с предмети от бита. Аз лично съм спокойна за твоята Мона, че някой ден ще разказва такива неща за времето си, за които ти даже няма да имаш и представа, че ги е имало.  :D Ако, разбира се, постоянно не им се повтарят и внушават на децата негативните неща от живота и да им се представя страната ни като нещо, което презираме; защото има и такива родители, сигурно и ти си виждала. Не се тревожи за детето.
Абе, дълъг е този разговор! :D
« Последна редакция: Юли 12, 2008, 19:48:36 pm от DivaRoza »
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #104 -: Юли 12, 2008, 20:00:22 pm »
абе ела си ти тук за малко с детето догодина, ще си говорим пак, бас държа  :wink: :)
не ща декари, розе, но не е нормално да няма градинки за децата ни, щото се превръщат в нещо друго. тук всичко става от абсурдно по - абсурдно.
иначе, то е ясно, че като си имаш обичащо семейство + безгрижие, детството си е най-хубавия период.
« Последна редакция: Юли 12, 2008, 20:03:24 pm от tzvetenze »
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #105 -: Юли 12, 2008, 20:06:25 pm »
абе ела си ти тук за малко с детето догодина, ще си говорим пак, бас държа  :wink: :)

OK! С най-голямо удоволствие ще участвам в такава среща и ще споделя конкретни впечатления!  :D Обаче си поговорихме хубаво с теб! То, колкото хора, толкова и образи на света има! И си съществуват паралелно...

А сега отстъпвам трибуната на някой друг, че днес хората не могат да се вредят от мен в тази тема!  :D А и малко работа да свърша...  :D

Лека вечер!
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #106 -: Юли 15, 2008, 14:59:35 pm »
Само да ви кажа че сайта на Нашето детство е вече с нов адрес: http://detstvo.noviniteb.com/. Ние сме там и ви чакаме..
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #107 -: Август 27, 2008, 22:10:13 pm »
http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=4122

помните ли тази игра, в нашето семейство беше голям купон да я играем, заедно с майка и татко, както и Не се сърди човече
липсват ми онези моменти
нищо, че татко винаги ни биеше
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #108 -: Август 27, 2008, 22:57:02 pm »
Не бяха ли малко по-други клечките?   :ask:  Едни остри такива?
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #109 -: Август 28, 2008, 19:32:26 pm »
Не бяха ли малко по-други клечките?   :ask:  Едни остри такива?

 :wink: Острички,бяха и в двата края...Ама ,тогава производителя(български беше)едва ли е "мислил" за безопасност при игра с тях... :wink:
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #110 -: Август 28, 2008, 23:40:59 pm »
Тези клечоци и сега се намират из магазините. Дървени с някакви цветни ленти в двата края ;)
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #111 -: Август 29, 2008, 01:17:40 am »
Я за по-младите пояснете, това не бяха ли едни пръчици дето ги изсипваш и се опитваш да изтеглиш най-долната без да мръднеш другите...нещо такова ми се върти в главата... :oops: :oops: :oops:

А иначе това помните ли?
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #112 -: Август 29, 2008, 10:52:24 am »
"Хоп-Стоп" се казваше играта. :D
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #113 -: Август 29, 2008, 10:56:38 am »
Ама същата ли е, за която говоря аз?
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #114 -: Август 29, 2008, 11:02:28 am »
Същата е Мимка.
Побеждаваш ако не ти треперят ръцете. :lol:
*
Re: с малко носталгия и усмивка
« Отговор #115 -: Август 29, 2008, 11:06:04 am »
Йеееееееееее, тя е малка, но знае! :lol: :lol: :lol: