Аз мисля,че осиновеното дете трябва да бъде отгледано с мисълта че е осиновено.Как едно дете на самотна майка отраства с мисълта,че неговото семейство се състои само от него и мама и пораства нормално дете.По същия начин може да порастне детето,което расте с мисълта,че неговите мама и татко не са го създали,но го обичат така както са обичани децата на всички разновидности семейства.По този начин въпросите му относно био родителите няма да го връхлетят изведнъж,а ще идват един по един и ако му се дадат разумни отговори,то ще приеме разумно факта че е осиновено.А когато стане пълноправен член на това общество,нека потърси информация за произхода си,ако желае-ТОВА Е НЕГОВО ПРАВО.
Био родителите трябва да имат право на анонимност,в момента в който изоставят детето си,но трябва и да знаят,че информация за тях ще бъде предоставена ,ако детето им след години поиска.
Сигурна съм,че повече от родителите,които изоставят децата си,не спират да мислят за тях през целия си живот.Така им се дава шанс,да живеят с мисълта,че евентуално един ден ако детето им пожелае те няма да са попречили да ги намери.
А относно осиновителите-ако правилно възпитат детето си,не мисля че имат право на страхове и терзания.Ако са отгледали детето си с любов и грижи,то ще го оцени и ще отвърне със същото.

Аз си мисля, че майките не трябва да са анонимни... Децата винаги искат да знаят за произхода си и това е неизбежно... Имам една приятелка, която обожава родителите си, които са я осиновили..., но като разбра се разтърси и почти успя да разбере каква е била майка и... Незнам просто. Мисля, че детето трябва да знае, че е осиновено и да се пази това в тайна е голяма грешка..