Здравейте, бих искала да споделя с вас сънищата си и ако някой може да ми разтълкува поне част ще съм много благодарна.
Първият ми сън беше няколко месеца преди да забременея. Сънувах, че съм бременна и влизам да раждам, всичко мина бързо и ми съобщиха, че имам син (а ние си мечтаехме за момиче), но радостта ми беше огромна. Помня, че в съня си ставам и хуквам по коридорите на болницата да го търся, за да го видя, и майка ми повтаря "имаш си момче, имаш си син" и аз бях невероятно щастлива. Сънят беше страшно реалистичен, и когато се събудих изпитвах абсолютно щастие.
Свекърът ми почина август миналата година. Три месеца по-късно забременях, беше дългоочаквана и много желана бременност. Нямах никакви проблеми, всичко вървеше идеално, бебето ни беше така мечтаното от нас момиченце, и си растеше, и бяхме на 7-мото небе, докато не дойде време за втората фетална морфология.
Вечерта преди прегледа сънувах свекъра ми, изключително пребледнял и притеснен. Нищо не каза, само ме изгледа ужасно натъжено, и помня, че си помислих "боже, колко е притеснен горкия!". Събудих се с неприятно чувство, но бързо забравих всичко. На прегледа ми съобщиха ужасната новина, че бебето ни има заболяване и по-добре ще е да се предизвика раждане
Сега си мисля дали той не е дошъл да ме предупреди по някакъв начин?
От както загубих бебето си имам чувството, че полудявам. Всяка вечер сънувам - първата вечер след раждането сънувах как плача, а някой идва и ми казва "не плачи, бебето е живо!" и аз "как така??" и те пак, "живо е, ти си майка, имаш си дъщеря, жива е!". В този момент се събудих
Скоро сънувах 3-4 годишно момиченце, с дълга тъмна коса (като моята) на две опашки. Решавам да ги разплета и започвам да я сресвам.... Вчера сънувах, че съм бременна с тризнаци, но скоро след това нещо става и отново съм на магарето за кюретаж.
Не знам какво да мисля, полудявам ли, да търся ли помощ.. не знам. Ще ви бъда благодарна за всяко мнение.
