Като те чета все едно гледам себе си преди две години..
Мъжът ми след 7г връзка и брак и няколко неуспешни процедури,който ми отключиха автоимунно заболяване реши че не му харесва да е женен и предпочита да си живее необременявано от мен.
Бях на 30,нямах къде да живея и почти никакви пари,преживях страхотен срив просто не виждах изход на никъде.
След няколко месеца се запознах с друг,оказа се че е всичко това което съм търсила,заживяхме заедно,имаме дете.
Много ме е яд на себе си че толкова страдах при развода,изобщо не си е струвало,сега съм щастлива със семейството си и не съжалявам за нищо.
Не ти трябва страхлив мъж,който се чуди как да се измъкне от отговорности и проблеми-такъв ще те зарязва при всяка следва неприятност и проблеми дори да се съберете сега.

Реала ,Много е важно да се вземещ бързо в ръце. Да поплачи си ,знам това не минава лесно. Няма точна формула за това "Как да се вземеш в ръце" ,но е много важно да не му се обаждаш дори и под предтекст за дребни неша ,така само ше храниш нещо към него и ще се надяваш а пък той може вече да си е направил бъдещи планове. Прави това което ще те разсейва но признавам че е необходимо време.
Аз имам 20 годищна връзка но нещата в началото не бяха никак розови напротив. Мъжът ми е бохем по натура. Аз бях на крехките 20г и въобще не разбирах за какво става въпрос. Ще пропусна подробности за това че когато сме били заедно в компания той обръщаше внимание на всички др жени но не и на мен въпреки че той ме е завел там.
След 4год връзка и аз като теб започнах да не издържам и непрекъснато му натяквах за това и онава ,накрая последва раздяла и то каква. Дълго е за разказване но ако държиш ще го направя. И така разделихме се и той каза че не издържа на напрежението от моя страна. Аз се прибрах при родителите ми и така живота продължи.Всяка нощ сълзи ,всяка сутрин съшото. След около три месеца си казах че това неможе така. Помислих си как той си живее щастливо с другата а аз плача за най-малкото нещо и така ,започнах да излизам с причтелки . Вначалото ми беще досадно но продължих. Ресторанти ,дискотеки.Но като се прибирах вкъщи пак същото .Така един ден един колега ,който аз също харесвах ме покани и тогава си казах .Това е спасена съм. нямах чувства към него просто го харесвах, излизахме той ме забавляваще докато един ден се хванах че аз вече повече от месец не се бях сещала за моя Димитър. Така минаха почти 2 години и стози мой колега обсъждах ме свадба ,когато един прекрасен ден Димитър ми се обади .Връщането му към мен беше трудно. Но той успя и така,вече 20 г.В периода на раздялата не му се обадих нито веднъж ,казах си че това е под моето дастойнство.Защото не аз го напускам а той мен. Много ми се е искало да го направя но се устисках. Не съм имала никаква надежда че той ще се върне,просто си продължавах живота без него.

Остави го може би иска малко време . Дори да си намери друга ,значи така е трябвало да се случи. Разбирам те много добре и затова не губи време в самосъжаление а се мобилизирай използвай всички възможни средства за това .


Една връзка е много критична в първите 5години. после към 15 пак е критична ,но тогава по др причини .