Здравейте, мили посестрими...Като при всички нас и в мойта глава бушуват толкова неща, че полудявам..Накратко историята: Със съпруга ми сме женени от 3 години и половина, оттогаваи правим опити за дете, неуспешни...Проблем при него, проблем при мен, лекува се той, аз чакам при него да видим резултатите, може бе ще стигнем и до инвитро, но едва ли ще е скоро...Аз съм на 30, той на 37. Бяхме колеги, аз бях с друг мъж, но се влюбих, набързо заживяхме заедно, оженихме се...Интересите ни са много общи, обичаме да прекарваме времето си заедно, само присъствието ни стигаше...Голяма любов. Той ми казваше, че ме обича всеки ден, подкрепяше ме при сълзите за дете...Но от няколко месеца, нещата като че ли се скъсаха...Отчуждени сме, той е постоянно на работа, измести си приоритетите...Поговорихме тогава. Каза неща, които ме нараниха - от сорта на - обича ме, но не сме щастливи, не е сигерен за нашето бъдеще заедно и така...На другия ден, каза че всъщност по-добре да сме заедно и да се опитваме да сме щастливи...Питах за друга жена - категоричен отказ.
Минаха още няколко месеца, продължаваме да сме чужди...И аз почнах да се побърквам, рева всеки ден, сърдя се, ревнувам до безобразие - намирам десетки признаци, които ме карат да ревнувам...Той казва,че ревноста и липсата на доверие е мой голям проблем и ще доведе до нещо лощо... Отпорна реакция в него, един вид...Карам го да вземе решение - да ми доказва, че ме обича и да сме заедно или да се разделим...Но той не може, обича ме, не иска да се разделяме, но нещо в нас куца и не знае как ще свършивсичко...И така...аз полудявам, как ще правим инвитро, ако той изведнъж реши, че все пак няма да се получи...Общо взето иска да оставим нещата така, пък времето ще покаже...Но мойта ревност го влудява, както и мен...Не знам всичко в главата ми ли е, или ме лъже...Как да си върна доверито в него, аз го обичам до полуда, но явно го задушавам...Само това ми е в главата...Дайте някой съвет, моля...

Какъв съвет да ти дам. Ти сама виждаш нещата. Престани да тровиш с истериите си живота на човека. Осъзнай се малко. Всичко се върти около теб и желанията ти. В семейния живот се правят компомиси. А ревността води до развод. И моят мъж в началото беше като теб, в един момент се разбрахме и приключихме с това. Пак си ревнуваме но не тормозим с глупостите си другия. Едно е да го попиташ, в работата ли е закъснял, едно е да попиташ с коя беше. Второто е дразнене и заяждане и мори ужасно. Когато стане ежедневие е нетърпимо. От теб зависи. Мисля и мъжа ти го е казал. Така както си описала нещата, човека се е видял в чудо от твоите депресии и нервни изблици, казва ти, че те обича, но му е трудно да издържи дълго така. Помисли малко. По ясно от това няма как да е. Или се променяш или на него му писва и стигате до развод. Третия варянт е той да те приеме мрънкаща и да се опитва да се съобразява и да ти ходи по гайдата, но вярвай ми такива са много рядко.

Остави го, не го тормози с влудяващата си ревност. Измести гледната си точка, излизай с приятелки, спортувай, не може да затвориш живота си само с един човек.

Потвърждавам горе казаните неща. В допълнение не позволявай ревноста да замъгли съзнанието ти и да изкриви действителноста т.е. да те заслепи и ти да виждаш друго а не това което е . Никога не го упреквай защо е закуснял . Можеш деликатно да го питаш в подходящия мпмент .какво е правил и как е минал денят му. Ако той те излъже ще те излъже ,дори и ти да го знаеш почти нищо неможеш да направиш освен да се развихри скандал .Обаче стигне ли се дотам в много кратко време се стига и до раздяла.
Никога не му рови в джобовете или в телефона ,не му подслушвай разговорите.Така ще напрягаш само себе си .Ако нещо се усъмниш опитай се да му го кажеш но някак си под формата на шега .Ако все пак намериш нещо случайно което да издава изневяра ,знай че мъжете изневеряват в няколко  случея,
 поне за мен е така . Когато искат да намалят напрежението защото нещо куца в сем . Някои са си просто такива ,-авантюристи и търсят разнообразие или просто вече връзката е скусана с теб и ще последва раздяла.

Знай много ясно че един мъж искали да си тръгне от някоя жена няма какво да го спре .Той просто го прави без да расъждава да ли греши или не. Така че ти в такъв случей нама как да застанеш на пътя му ,той просто си събира багажа и излиза.А в повечето случей просто излиза."Насила хубост нестава"

Дай му свобода ,така ще го обвържеш най-силно към себе си. Остави го да прави каквото на него му е приятно и си направи равносметка за себе си можещ ли това да го приемеш или не .Разбира се това нетрябва да е в противоречие с твоите интереси и достойнство . Много е важно как ги чувстваш ти нещата. Ако не, значи тогава ти се раздели с него ,защото така само ти ще се тормозиш ,ще правиш скандали и накрая пак раздяла.
Понякога най-безпереспективната връзка става най-успешния брак и обратно .
Успокой се щом ще предстои такава процедура и не се вторачвай ,това само ще те изтощи





Успокой се и расъждавай трезво особенно ако ще правите процедури за инвитро.

Съгласна съм с другите момичета. Ако искаш да изгубиш един мъж - направи така, че да не му се прибира в къщи при теб и неминуемо ще му видиш гърба.
Откровено казано, ако съпругът ми се държи с мен, по начина по който описваш, че се отнасяш с мъжа си към момента - ще си вдигна багажерките на първия месец още, ако ще и с малко дете на ръце.

Явно си наясно, че поведението ти е безумно и няма да доведе до нищо добро - така, че се овладей и престани. Припомни си как си се държала, когато всичко между вас си е било наред и прекрасно и пак започни да се държиш по същия начин.
Когато така желаното бебе не идва и не идва - наясно съм какъв стрес е това за двойката и колко може да напрегне отношенията между двамата. Всеки обаче, преживява този проблем по собствен начин и търси спасението от него - също по свой си начин. Може би съпругът ти е намерил решението за себе си, във съсредоточаването върху работата, понеже там има контрол, за разлика от другия проблем. Ако продължаваш в същия дух обаче - с ревности, скандали и панаири - и да няма алтернативна връзка в момента, никак няма да е чудно, ако наистина ти намери "дубльорка". Преди години, съпругата на близък приятел започна да прави същите панаири като теб, а човекът просто блъскаше като вол, за да осигури на семейството си добър стандарт - тя не, та не, ти ми изневеряваш, пренебрегваш, то беше ровене в телефони, дебнене по улиците, чудеса. Е, в един момент този човек, който по принцип е моногамен и адски свестен тип - наистина си хвана любовница и ми каза - "така и така има скандали постоянно за това, поне да й дам реално основание". След по-малко от година се разведоха, а освен нейната налудничева ревност - нямаха никакви проблеми, той я обичаше, но вярвай ми - наистина беше превърнала живота им в ад с истериите си.

Сега си поовладей емоциите и прояви здрав разум, всичко ще си дойде на мястото между вас, ако малко се успокоиш. И бебето ще дойде все някога, осигури му хубава семейна среда и горе главата!

Раела, разбирам как се чувстваш ...
Всичко, което са ти написали момичетата е така, но .... знам, че е лесно да се каже, трудно е да прехапеш устни и да го направиш.
Опитай се да оставиш нещата да се движат от самосебе си за известно време, все едно ги наблюдаваш от страни. Това не е гаранция за щастлив край, но поне ще получиш ясност за ситуацията. В момента пресираш нещата.
Стискам палци всичко да се нареди по най-добрия възможен начин!

и както Зарина е казала - Свободата е най-здравото въже.

и както Зарина е казала - Свободата е най-здравото въже.

В предната си връзка реших да следвам този пример, точно защото човека беше много свободолюбив и излизаше от брак с доста ревнива съпруга. И като разбра, че има пълна свобода реши, че всички жени са негови . И в края на краищата се разделихме, щото аз се побърках от ревност. В малки дози нищо не е прекалено, трябва да се усещаш значим за пъртньора си.

Да не бъркаме свободата със свободията

Да така е .Има някакви граници.   Обаче какъвто и да е един мъж ,ти неможеш да го превъзпиташ. Да му правиш забележки и да стъпчеш накрая егото му. Тогава за каквоти е такъв.
Мъжът е слаб емоционално а физически силен . Жената обратно .Затова се казва че жената крепи семейството.А на мъжът му били слаби ангелите. Създаден е за е Рицар да побеждава да покорява да пази и това иска да го прави непрекуснато. Ако му се отнемат тези качества с порицание, упреци ,забележки по-силния ще си тръгне ,по-слабия ще остане но ще бъде като безгласна буква във вашия живот.
Естествено ако този мъж започне да потъпква вашето достойнство ,застрашава здраветови.и занижава качеството ви на живот ,то тогава не го чакайте той да си тръгне ,тръгнете си вие първа. Ако нямате сили да го направите ,само ще си увеличавате агонията. Много е важно жената как ще се постави пред мъжа,така че той да я уважава  . Това обаче нестава с натякване ,мърморене,изпадане в истерични ситуации,преследване и т.н.

В тази ситуация аз бих се опитала да поговоря с него. Да се опитам да изградя план за справяне със стерилитета да обсъдим възможните решения. Доколкото разбирам това също е довело до отчуждението ви. Би трябвало той да участва във всичко. Ако има проблем в него, както си писала, бъди сигурна че му е много трудно. Ние сме с мъжки фактор и аз положих доста усилия да му обясня че той е много важен за мен че имам нужда от него и това че има проблем не го прави по лоша партия.
Ако заедно се справяте с проблема и говорите за него той ще ви сплоти и в никакъв случай не го упреквай, примерно че не те разбира, че не го интересува.
Ние се сплотяваме когато имаме проблем подкрепяме се и си показваме че и в трудни моменти се обичаме, не само за стерилитета. Но хората са различни при някой като се появи проблем започват да се карат!
И аз както са писали по-горе мисля че ревността много вреди на връзката
Успех дано намерите решение и отново живеете в онзи розов свят изпълнен с много любов който си описала и дано скоро добавите нов член на семейството

Привет и от мен .Скъпа Raela ние сме женени от 4 години и половина вече.И нашето желание за бебче е голямо-проблемът е в мен.Опитваме все още да стане на естествен цикъл. Аз бях със сраствания след операция от апендисит-после лапаро.  Мъжът ми много адекватно досега реагира на всичко,свързано с моите проблеми-подкрепя ме,но искам да кажа ,че и аз имам принос за това.
Не бива толкова да го обсебваш и ревнуваш-мъжете мразят това. В някои моменти ми се е ревало, но съм му се усмихвала, за да не разбере, че ми е гадно.Налага се понякога и това. Не искам да кажа, че трябва да си лицемерна с мъжа си, но мъжете са такива- не обичат сълзи и плач,поне моя не ги обича. Не се изнервяй толкова-нищо няма да постигнеш с нерви и припряност, намери си някакъв начин да не мислиш толкова за тези неща- знам, че на подсъзнателно ниво мозъкът работи, но се опитай да не се навиваш толкова.
И аз съм ревнувала, но съм гледала да не ми личи-боляло ме е и мен. Досега съм направила много компромиси и сигурно занапред ще направя още-научих се и на търпение, защото не винаги първата реакция е най-правилната. А и ако го обичаш истински любовта ти ще ти покаже кой е верният път. И да ти даваме съвети, сърцето ти сигурно ще е по- право.  :)Сега ти се струва , че проблемите са ти големи, но помисли си занапред колко още моменти ще имаш, в които трябва да се изправяш пред препядствия-нали и двамата трябва да ги преодолявате заедно,поне аз така ги разбирам нещата. :)Дано да имаш успех и да се успокоиш.

Момичета...мерси много за всичките мнения и опитът, който споделихте...но..се разделихме още на следващия ден...Оказа се, че наистина не си измислям...а да ме държи за ръката и да ме лъже право в очите, с насмешка...е, дойде ми в повече...Пиша си от телефона, като събера сили да си прибера компа, ще съм по-подробна...

Раела, съжалявам ... но дано е за добро.

Раела, много съжалявам за случилото се. Тези дни следих развитието на историята ти, защото много ми напомняше за изживяно от мен в недалечното минало. Мислех да пиша, че когато женската интуиция работи и подсказва, че нещо не е наред, обкновено не греши(поне в моя случай), винаги съм усещала и когато съм разпитвала и ревнувала не е било плод на моето въображение . Но всички тук се надявахме на обратното в твоя случай и когато момичетата ти вдъхваха спокойствие, реших да замълча... Все пак както Снежи е написала дано да е за добро, защото когато в една връзка липсва доверие и откровеност рано или късно се стига до това, а както казват хората "по-добре кошмарен край отколкото кошмар без край". Лично аз се борих доста време за моята връзка и единственото, което постигнах беше да си докарам здравословни проблеми.
Така, че горе главата!!! Пожелавам ти от сърце скоро да намериш щастието, което заслужаваш! 

Съжалявам Раела - давай напред  стискам ти палци да си намериш правилният човек Давай го по-леко,всичко ще е наред.успех 

Поздравявам те че си го разкарала бързо от живота си и не се налага да го търпиш примерно 10 или 15 години за да разбереш че е лицемер.
Съжалявам че ще страдаш известно време ,но няма начин .Жената обича със сърцето...
Сигорна съм че някой друг ,достоен мъж ,скоро ще застане до теб и ще изтрие всички сълзи и няма да се предава по най-бързия начин пред първият изпречил се пред него проблем. Дръж се и бъди силно момиче.
Включително и аз съм преживявала любовни терзания и раздели . След като тези неща са отдавна минали си давам сметка че всичките ми сълзи са били напразни.
Сега е много важно да не изпадаш в самосъжаления спрямо себе си и да знаеш че си също толкова красива както си била винаги. Ще видиш след време ,когато си вече с истинския човек че тези терзания са без значение дори ще си казваш .Как съм могла да страдам толкова.

Здравейте, момичета, аз писах преди няколко вечери, ама явно от мъка съм затрила поста...Та така - краят е факт,седмица откакто сме разделени, днес се срещнахме и той, макар че плака с мен, каза, че му е по-добре така, по-спокойно..Ще си живее ден за ден и така....Бях готова, ако поиска, да се върна веднага но... Аз една седмица ревах, още рева, умирам от болка и мъка...Обичам го безумно, но ние никога няма да сме заедно..Той не издържа, защото се е задушил от цялата ни ситуация, лечение, нерви, от мен...Настина ме е излъгал за някои неща, но твърди че друга няма...Мисля, че вече е без значение има или не...Може би е по-добре да има, за да го намразя и да ми е по-лесно, не знам...Сега, аз съм на 30, живея с родителите си отново,почти нямам останали приятели там където съм, с репродуктивни проблеми и разбито сърце...Това, което трябва да направя е да спра да превъртам лентата и някак да почна да се събирам в едно цяло...Ако знаете как, моля ви, помогнете...

раела, може да ти прозвучи грубо, но животът на никого не е лесен. Ами, ако нямахте репродуктивни проблеми, щяхте сигурно да имате две деца и малко пари, за да ги издържате или малко време, за да сте тях? Той пак ли щеше да избяга? Тази битка е трудна и дълга и немалко семейства са се разделили, но много повече са се сплотили. Не се отчайвай! Концентрирай се в нещата, които ти доставят удоволствие! Ще срещнеш друг човек. В този подфорум има и тема за консултация с психолог. Можеш да пишеш там.

Знам, че сега ти се струва, че светът е свършил, но ти пожелавам скоро да откриеш, че това не е така. Сигурно го знаеш, но само любов за една връзка не стига. Трябват и други неща.

...Сега, аз съм на 30, живея с родителите си отново,почти нямам останали приятели там където съм, с репродуктивни проблеми и разбито сърце...Това, което трябва да направя е да спра да превъртам лентата и някак да почна да се събирам в едно цяло...Ако знаете как, моля ви, помогнете...

Този форум познава историите на поне две момичета, които се бориха с репродуктивни проблеми неуспешно, разделиха се с партньорите си, преживяха раздялата, а сега, години по-късно, са много влюбени, щастливи и отново се борят за дете. А, едната всъщност вече е бременна. Много тъжни истории имат добър край.