Цитат на: blue_sky в Декември 29, 2014, 01:23:08 am

но когато детето е мое и на мъжа ми, смятам, че е редно ние да му изберем име.

Точно. Другите са роднини и нямат право да се месят.

Точно така. Направо изумявам от намесата на роднини в този жизнено важен акт от страна на родителите.
За второто ни дете сме избрали името от години. Сега решихме да дадем едно българско и едно френско име. Второто е неофициално, тоест като порастне ще реши дали иска да си казва двете имена при запознанство или само едното. При нас спора е за ортографията на българското име.

Но като коментари не се разминахме и то баш от страна на зет ми и снаха ми. Теглих им една на ум и забравих. Те в началото не искаха да казват какво име са избрали за тяхната дъщеря, защото държаха да е на свекър ми, един вид най-много нея да обича и най-много за нея да се грижи. Смятам че детето трябва да си има негово име и обичта не произлиза от това дали е кръстено на някой.

И според мен ти и мъжът ти сте тези, които трябва да избират името на детето.
Ние си бяхме направили списък за сина ми с 3 имена - Борис, Виктор и Мартин. На никой не ги казахме до края. Но аз от самото начало информирах родителите си, че детето няма да е кръстено на никой (по нашия край много се държи на това). От самото начало ми направи впечатление, че свекъра все подмята детето да е с неговото име и казах на мъжут ми да предупреди баща си, за да няма изненади накрая, но той не ме послуша. Роди се малкият и ние като го видяхме че ще е Мартин, за нас беше много важно детето да е с интернационално име, защото сме в чужбина. И какво се оказа че свекъра е сърдит защо не сме го кръстили на него (той се казва Митко). И в България да живеехме не бих си кръстила детето пак на него. Но като видя внука си след 5 мес. веднага му мина. А защо трябваше да са тези циркове. Детето си е наше и ние си му даваме име, каквото сметнем за най-добро. За дъще ря ни постъпихме по сущия начин, като фаворита ни за име беше Стела, но малката се роди на Гергьовден и сега носи името Габриела. Този път нямаше недоволни. И ние имаме приятели, прикоитоединия е мюсулманин, а другия християнин и децата им са с по две имена - мюсулманско и християнско, но на запад това е нормално, осбенно в Австрия дори местните са с най-малко две лични имена.
Да са живи и здрави децата ни, а другото за мен са си отживелици.

И по нашия край от време уно има традиция да се кръщава детето на свекърите или на родителите на майката,било уважение към тях.Мен това особенно не ми харесва,а и живеем вече по съвременно и не виждам смисъл да кръстя дето на някой от уважение,та това значи ли,че ако не му дам определеното име не уважам човека,глупости.Сега като не съм кръстила на майка или на татко трябва да ми се сърдят,че не ги уважам,няма такова нещо.Добре,че и нашите и те са по дипломатични та не обръщат много внимани  на тези неща,а свеки уж казва,че и тя така ама знам ли може тайно да се е надявала,че малката ще носи нейното име.
Ние с мъжа ми избрахме името Виктория единодушно заради значението- хареса ни и на двамата,мислим ,че може да се приеме на вякъде дори и в друга страна.Е получи се малко съвпадение защото името на свекърва ми е Валентина,та някои си мислят,че е кръстена с буквата на нея,но това не е така.Ние сме си казали,че не е кръстена на никой.Всички много харесаха името,а свеки не поздрави за хубавото име което сме дали.
Решете вие с мъжа ти как искате да кръстите детето,то е ваше и вие  ще му дадете името,което ще го представи пред обществото,вие сте се мъчили да го създадете и имате пълното право.Така мисля аз.
Да се роди живо и здраво,пък на другите ще им мине като го видят.

След дългото чакане на внуче, на майка ми и беше абсолютно все едно как ще се казва. Искаше само дeцата да са здрави.
Името едното го знаех от самото начало, другото го избрахме към шестия месец.
Каквото и да изберете, вярвам, че правото е ваше и не позволявай да ти се помрачава този хубав момент с препирни и сръдни.
За мен самата родителите ми са били определили едно име, което без обяснение на майка ми, при записването в родилния дом е сменила. Просто е решила, че това е моето име. Името ми е прекрасно и всички са го харесали, макар половината роднини да не са го запомнили от първите ни срещи.
Възможно е недоволни винаги да има, важното е ти и таткото да сте в хармония с името, което изберете.

И аз смятам,че е редно вие с мъжа ти да решите независимо дали ще се сърдят родителите,детето си е ваше,не тяхно...свекърва ми се казва Велика,а свекъра Иван,е няма да си кръстя детето Величка или Иванка..колебаехме се между Виктория и Вера и накрая Вера,че е кратко,защото и двамата с мъжа ми сме с дълги имена за второто винаги съм казвала,че ако имам момче ще е Александър и е така те пък решиха,че на мен съм си го кръстила аз съм Александрина,ами не е така....а,дори и да е така след 5 опита инвитро все съм заслужила и на мен да е кръстен си мисля аз 

Аз също подкрепям мнението, че родителите избират името на детето си. Но понякога има едно НО!
Зависи от традициите в семейството, от възпитанието, от много неща.
Името на нашето дете го избрахме единодушно с баща й. Още като забременях се знаеше, че ще е София или Никола. Малко след като се роди София брат ми кръсти дъщеря си на майка ми 
В България на доста места все още мисленето е консервативно, аз също не си обяснявам как една баба заплашва, ако детето не се кръсти еди как си нямало да има баба.
Обмислете добре, все пак вие ще живеете с бабата. Не казвам да й угодите, но ви пожелавам да намерите компромисен за всички вариант 
Моето име също е претърпяло промени, първите няколко дни съм била НиколЕта, но баща ми решил да го смени на НиколИта. Майка ми много се е ядосала, но е отстъпила. Цял живот ми го бъркат, но си го харесвам и вече и мама е доволна 
Успех и леко раждане!

Аз обичам традициите, но най-вече обичам две жени в живота си -
моята майка и моята свекърва. По тази причина едното ми дете е кръстено
на баба Станка - Станислав, а другото на баба Неда - Недислав. 
Много съм доволна от избора си, а най-вече от светещите очи и
гордостта в тях на двете ми обични жени, че единствените им внуци,
носят техните имена.

bistrikus, много харесвам това, че за вас е важно значението на името. Именно заради значението на името моята дъщеря се казва Теодора. Свекърва ми се казва Тянка и много хора си мислят, че детето е кръстено на нея, но дори тя знае, че това не е така  . Двамата с мъжа ми избрахме името и още преди да се роди я наричахме Теодора, а не просто бебето  .
Сигурна съм, че ще изберете име с прекрасно значение за дъщеря си и всички ще са доволни.

Извинявам се за спама, но и ние ги наричахме по имена от към шестия месец нататък, когато избрахме име и на момиченцето.

Здравейте всички!Роди се нашата дългоочаквана рожбичка на 12.01.2015г!
Името и е Бушра, и всички сме много щастливи (включително и бабата). Дано винаги ни носи добри новини и озарява дните ни!!!На всички,които се включихте в темата сърдечно благодаря!

  Видя ли, bistrikus, че бабата не е успяла да си спази заканата. Ама то е така - ежат се, перят се, докато погледнат малкото вързопче и .... се разтапят.
Да ви е жива и здрава малката принцеска и да носи много радост в дома ви!

Поздравления! Да ви е жива и здрава! Името не ми е познато, но ми звучи силно, запомнящо се. Дано да й е на късмет!

  Честито бебенце bistrikus! Късмет, обич и много сила й пожелавам!

Тук в Гърция има ясно изразени традиции и никой не помисля да се бори срещу тях. Нещата са приети от векове и до сега не съм се запознала с грък или гъркиня на когото това да му се вижда странно или да мисли че е отживелица.

Когато се роди бебчето се изписва с акт за раждане в което пише имената на мама и тате, но не и на детето. То е бебка или бебчо до момента на кръщенето, около година и нещо. Немислимо е да се кръсти в църква от свещеник, ако името е странно, модерно, без всякакаква връзка със семейството.

Ако вече децата ви или племенниците са взели името на бабите и дядовците, то тогава имате право на избор на име от кръстника, брат или сестра ако имате и от православния календар се търси име на светец около деня на раждането на детето.

Когато аз съм се родила(в БГ) е имало разправии как да се казвам. Кръстили са ме на 1-ва буква на баба ми, но с модерно продължение. Сега често ме питат: Името ви християнско ли е? Християнка ли сте?
Затова бих предпочела, за моето дете, да избера обикновено християнско име, което и на полски и на гръцки и на руски звучи по един и същи начин, като: Мария, Ана и т.н.
ММ няма претенции, стига да не е овъртяно много и да звучи добре на всички езици, не като неговия колега от Индия, който се казва Гупа 

 

Аман от идиотщини!
Кой носи бебето 9 месеца - майката, тя дава живот, тя дарява името. Според мен и бащата трябва да има участие - да го изберат двамата.
Всяко същество идва със своето име на този свят, а не да носи съдбата на лелята, бабата, свекървата или нам коя си, или кой си.
Още повече пък да се кръсти на починал човек, в никакъв случай.
Хора, слагайте граници на обкръжението около вас, никой няма право да ви тормози и да влияе на личния ви избор:)