Най-дългото ми чакане е било около час. Като цяло гледам да съм спокойна, макар не всеки път да успявам и се нервирам .Но като видя доки да притичва по-коридора ми минава. Нещото което мен по-скоро ме изкарва извън нерви е отношението.
В първата клиника се налагаше да чета в нета като луда и да си записвам мед. терминология на лисчета за да може на прегледа да задавам правилните въпроси и евентуално да получа някакви отговори(в противен случай не ми обясняваха нищо).Отивам по спешност и ми се задават въпроси
„Ти сега какво искаш, да те прегледам ли?“-е не не искам, защо съм дошла в противен случай.
След известно време смених клиниката.
Сега поне усещам, че това е моя доктор, но в цялата организация остава един горчив вкус от време на време.
Първия път беше на пункцията. Кой по дяволите е решил да извика 14 двойки в един и същи час? При положение ,че всички жени минаха на преглед през 1 кабинет, после отидоха да плащат на 1 гише. След това 14 жени бяха затворени в една малка стая и чакаха своя ред за манипулация. Защо не извикаха тези двойки през 5 мин., защо трябва на така или иначе напрегната ситуация да им се причинява всичко това?
Втората ситуация беше вчера(в др. тема обясних на кратко)позволих си да си направя теста по-рано. Ейй щяха да ме изядат на регистратура,че било много рано. Дайте ми тел. на доки да звъня след резултата, не ще звъниш на спешния. Защо го правя по-рано ли ? Еми защото предишния ден се прививах от болка, въпреки че приемам 3*2 нош па и звъня на спешния“ Щом нямате кървене е добре, продължи с хапчетата, нищо друго не можете да направите. Лек ден“. А не съм лигла, прага ми на болка е доста висок. Е да ама психиката ми не издържа, исках да знам поне защо минавам през всичко това, да намеря някаква вътрешна сила, защото сега не е времето да се сдухвам. След резултата се обадих на спешния и пак едно каране „защо?“. Хора я се стегнете защо, та защо аз вече съм го направила, за добро или за лошо. Успокойте ме с нещо, вместо да ме разстройвате. Но явно само аз мисля така.
А момичетата, момичетата който минават за N ти път през това. Моля се на онзи горе, който и да е той ,да не ми/ни се налага да минавам/е през това многократно. А ако е решил да минем то поне да ни даде много сили и търпение.
Ей такива неща ме ми вгорчават деня, добре че ми минава бързо