Какво друго мога да кажа момичета освен да се съглася с вас защото сте прави.
jam, аз не живея в приказка с мислите, че всичко ще е цветя и рози, нито се заблуждавам, че след появата на детенцето всичко ще се оправи, защото знам че след един проблем винаги идва друг.Ние сме заедно с моята половинка от 8 години а от 3год. сме семейатво и просто го познавам много добре и знам от какво идва основния проблем сега, знам че не е от стерилитета ( той само като че ли допълнително подклажда) Основния проблем е, че неработя в момента и не вкарвам нищо в семейния доход, за което аз не съм виновна,а и не съм спряла да търся работа защото е много важно за мен.Но той просто е нетърпелив и обича да пришпорва и много да мърмори за всичко, дори постоянно за себе си мърмори как нищо не бил направил, как искал това да направи и като му се вдигнат нервите аз съм най удобната да излее всичко върху мен с обиди и нападки.Знам, че ако намеря работа няма да е така, е разбира се ще има и други сдърпвания то без тях неможе, но няма да е същото. Просто с две думи, половинката ми е от хората, които много обичат да мърморят и недоволстват за всяко нещо и знам как е било преди между нас знам от какво е и сега.
Но наистина това което знам най-добре е че той ме обича и се страхува да не го напусна,защото много пъти ми е казвал "ти ще си със мен завинаги нали" , не е от хората които да показват чувствата си много,въпреки че поняко се изтърва.Плакал е казвайки ми, че никой не го е обичал колкото аз него.Нашите отношения са добри,но има такива периоди в които той попрекалява. Принципно за всичките ни години са се случвали много рядко, но сега зачестиха именно от проблема "безработна" заедно в комбинация с други неща.
evro,искам да го направя искам да започна да живея за себе си, ще ми е трудно, но някак си трябва да го направя,защото знам, че това ще ме направи силна а аз искам да съм такава.
cygnus , знам че ще ме разбере, но няма да ми го покаже, вътре в себе си ще го запази и знам че на много моменти той се усеща че прекалява, но пак не си го признава а само идва при мен с думите "Ти за звяр ли ме мислиш,аз лош ли съм"
Viarvam ,аз имам може би съдбата на майка ти, но и аз като нея бих казала, че сега ако се върна в началото пак бих се омъжила за него,защото аз имам един неуспешен брак зад гърба си и знам какво беше тогава,какво е сега въпреки че както Джам казва не е цветя и рози.
Рали, права си съпругат ми усеща слабоста ми и затова прекалява,той на няколко пъти ми е казвал че се държи така със мен за да ме научел да бъда силна, но незнам това ли е начина,явно това му е подхода.Точно това започнах да правя от вчерашния скандал, колкото и да ми е трудно започнах да се държа на ниво, не му говоря много,отговарям кратко с няколко думи, не го и закачам и той сам пита дали не му се сърдя.Трябва ми много сила, но ще я събера.
Момичета неудобно ми става да ви занимавам повече с моите проблеми а то като че ли темата се изчерпа вече,защото всички ми казахте много важни неща.
Като заключение ще кажа само: Благодаря ви,получих ценни съвети от които ще се възползвам.Ще започна от себе си,да поправя себе си.Любовта между мен и съпругат ми е голяма,колкото и странно да звучи след всичко написано от мен по горе, но е така защото се познаваме доста дълго и сме преминали през много,но хубавите ни моменти са много повече.Знам,че това е криза която ще отмине,и пак ще си продължим по старо му.Знам че с идването на детето, няма да е розово но няма да е същото по простата причина че съпругат ми е расъл без баща и е страдал много.Знам че един без друг неможем, въпреки че аз го показвам а той не.
Благодаря ви мили момичета, от все сърце.
