Здравейте мили момичета. Отварям поредната тема, която ще е изпълнена с тъга и болка и знам, че не съм единствената и знам, че ще ме разберете и затова реших да пиша та да ми олекне поне за малко.
Боли момичета и чувствам, че силите ми се изчерпват и че с всеки месец болката става все по голяма.Защо е тази мъка, с какво сме го заслужили? След 9 дни ми предстои втората ми лапароскопия и вчера ходих до лабораторията на болницата за изследвания преди операцията.Точно в този ден като че ли беше деня на бременните момичета, докато чаках да ме извикат в чакалнята се напълни само с бременни жени поне около 15 бяха и аз между тях свита в един ъгъл и ми идеше да крещя и вия от болка и безсилие.
Постоянно ми се плаче,и все се крия от съпруга си за да не ме вижда,за да не го разстройвам,и защото няма да ме разбере понеже той си преживява нещата по негов си начин.Страхувам се,че със всеки неуспешен опит инсеминация всеки месец сметките растат и всеки месец се приближавам до ин-витро а как ще намеря финансовата възможност за това, като тук където живея цените са просто ужасни и усещам как мечтата ми да имам едно малко слънчице се отдалечава заради пустите му финансови причини.Да пари се изкарват,но в момент на трудност как да стане.Всеки месец като дойде сметката за лекарства вкъщи и назрява едно огромно напрежение в нас. Невиждам светлина в тунела, всеки месец се моля и всеки месец боли ужасно след поредния неуспех. Какво ли ще открият сега на лапароскпията,дали тази гадна болест ендометриозата се е върнала наново.Нощем немога да спя,седя с отворени очи и мисля ли мисля,ако пък заспя все болници,все доктори все операции и ей такива ги сънувам.
Спомням си, че някъде в някой постинг бях чела едно мнение и си мисля, че на Лали беше.Спомням си какво каза тя тогава: "много боли след всеки неуспешен опит, но страшно много боли след всеки неуспешен опит инсеминация, а как ли ги боли момичетата след неуспешен опит ин-витро". Възхищавам се на всички вас, които намирате сили и не се предавате, защото аз май ще изляза слаба. Незнам дали се разбира всичко написано до момента,защото пиша на посоки с премрежен поглед от сълзи,пиша изливайки мъката си, може би без смисъл, без никаква яснота за което много се извинявам момичета.Дано пишейки всичко това се почувствам малко по добре днес поне,защото се чувствам изпаднала в една огромна черна дупка и чувствам как пропадам все по повече. И много други неща исках да напиша, но нещо блокирах.Извинете за глупавия постинг, но почувствах, че трябва да си напиша емоциите,защото вие сте единствените, които можете да разберете благодаря ви за което.

Здравей, Sunnyflower. Не мога да кажа, че разбирам как се чувстваш. Ние тепърва започваме с опитите и нямам идея колко време ще отнеме. Но ми става мъчно като чета написаното от теб.
Знаеш ли, тези дни като се рових из форума из разни по-стари теми от 2005-та и 2004-та, ми направи впечатление, че графиките на голяма част от момичетата, писали там, завършват с бременна графика по някое време на годината. Те също звучат доста натъжени и обезверени там, но съдейки по това от кои месеци са последните им (бременни) графики, много от тях вече са майки И това е много повече от обнадеждаващо- направо си е страхотно.
А те също са с дълги и многократни опити за бебе.
Може би Господ е решил да те поизмъчи малко повечко, за да си още по-щастлива, когато бебчето дойде.
А що се отнася до многото бременни, според мен в момента има някакъв бум на бременни жени. Следващия път като видиш някоя, вместо да ти става мъчно, погали я по коремчето, казват, че се прихваща
Може да стане някое чудо.

Сънифлауър,

никак даже не е глупав постинга ти, на мен, а предполагам и на всяка от нас, переодично се случва да изпадам/е в подобни състояние на отчаяние, безнадеждност, потиснатост, депресия, както искаш го наречи. Хубаво е, че споделяш, аз те разбирам прекрасно. Място за отчаяние няма, просто продължаваш напред и толкова. Може и да се откажеш, разбира се, това също е избор, всеки преценява за себе си. Лично аз - нямам сили да го направя, защото за мен по-силни са хората, които се примиряват със ситуацията и продължават живота си, но вече без болници, хормони, изследвания, фоликуметрии, спермограми, анализи, Арт и т.н.
Борбата със стерилитета е скъпо струващо "удоволствие" навсякъде. От това, което си написала не разбирам само защо помежду ви се трупа напрежение когато пристигнат сметките за медицинските разходи? Може би е добре да поговориш с половинката си по този въпрос, в крайна сметка, борбата е обща, без значение на кой се налага да се лекува. Без да претендирам, че съм права, струва ми се, че това те натоварва още повече психически - някакво потиснато чувство, че правите всички тези разходи заради твоето лечение, което като че ли не среща разбиране от страна на партньора, права ли съм или греша? Ако е така, просто поговори съвсем откровено с него, за това как се чувстваш и т.н. Аз лично в края на една много дълга и тежка депресия, когато ми беше изключително тягостно (а и още не бях открила Зачатие), споделих с мъжа ми - казах му, че понякога сякаш се чувствам непълноценна като жена и съпруга - че не мога да му родя деца и това много ме тормози. За щастие, срещнах неговата подкрепа, нещо повече - отношенията ни преминаха на едно друго - много по-дълбоко ниво, станаха истински. Колкото и мелодраматично да звучи, той ми каза, че дори и никога да нямаме наше дете, за него ще си остана най-пълноценната жена на света - единствена и неповторима; от този момент насетне тези терзания не стоят пред мен, дори и да ги изпитвам, не ги споделям с него, защото вече не изпитвам вина, че го лишавам от потомство, той сам е направил този избор, не съм отнела правото му да си тръгне и това е истинско, чувствам го. Нещо повече, казвал ми е, че каквото пожелая ще направи, заради мен, за да бъда удовлетворена и щастлива, ако за мен е важно да имам дете - доколкото зависи от него, защото по думите му - ако аз реша да престана с борабата - той няма нищо против и би ме разбрал. Но преди да проведа този разговор съм имала много "черни" моменти, на съмнения, самообвинения и какво ли още не - а колко лесно е било - просто сядаш и говориш, изливаш си душата - изцяло, без да скриеш и частичка от това, което е вътре и ти олеква. Защо не опиташ? Не че след това болката спира, пак ми е мъчно, пак се тръшам, пак имам трудни моменти, но вече не изпитвам вина, не се самообвинявам, не се самосъжалявам, а това е голямо облекчение.

Съни,
всеки има моменти на отчаяние - и аз, и ти , и всяко момиче, което е тук. Важното е след емоционалния срив да възкръснем като Феникс от пепелта. Точно тези, които го могат - те успяват. Поне така мисля аз.
Колкото за бремените - надживей го, не е лесно,  но им се радвай, защото утре или  след месец, след година ,ти ще бъдеш /дай боже - от цялото ми сърце ти го пожелавам/  бременна - искаш ли да ти завиждат най -благородно /дори/ за това че си отишла и си се върнала от ада? Предполагам, че не. За тези 15 бременни, чакащи с теб - ти знаеш ли колко са чакали да видят двете четрички на теста за бременност,  знаеш ли дали една от тях не е било момиче, пишещо тук и бременно  въпреки проблемно забременяване.  
За гадната ендометриоза - разбирам страха от лапарото. Но избърши сълзи, вдигни гордо глава и приеми резултата от изследването. Може пък не всичко да е толкова черно. Аз знам едно - в живота след всеки период на лоши неща, които ти се случват, идва едно завладяващо всичките ти сетива щастие! Искренно ти го пожелавам, но и ти трябва да направиш малкото усилие да се съвземеш и да продължиш напред, дори и със страх, но да правиш поредната крачка!
Избърши си сълзите и се усмихни поне заради мен - Лейдито!

Всичките сте прави момичета.

Zazu, пожелавам ти от все сърце никога да не стигаш до болката и мъката, която преживяваме голяма част от момичетата.Дано скоро се сбъдне мечтата ти.
Искаме ми се да вярвам в чудесата, но като че ли неуспявам след всеки месец неуспех. Със сигурност ми е писано да се мъча, и знам че после радоста ми ще е голяма, но жалкото е че в този мой живот всичко до момента съм постигнала със адска мъка и накрая си мисля че, когато и моето време дойде да бъда майчица аз няма да съм пълноценен здрав човек а ще съм една развалина от нерви.Дано не съм права, дано греша.

Рали, права си и то много права.Това адски ми тежи и измъчва, чувствам се адски виновна, че заради мен са всички тези разходи. Говорила съм със моята половинка много пъти,споделяла съм как се чувствам, но той си ги разбира и преживява нещата по негов си начин,той си страда също,но пак по негов си начин. Аз имам прекрасен съпруг и за мен той е всичко най-скъпо, и наистина незнам от какво се получава това напрежение, може би защото в момента аз останах без работа и нещата станаха по трудни, може би и защото борбата ни е доста дълга и трудна и това в един момент се отразява.При някои хора нещата стават с говорене, при нас не е точно така.Колкото повече говоря не се оправят нещата, при нас е по добре мълчание въпреки,че аз съм от хората, които обичат да говорят споделят и да си излеят душата, но при половинката ми не е така. Затова понякога е по добре да не говоря и нещата си минават от самосебе си, но аз преживявам всеки момент много тежко понеже съм изключително емоционален човек.

Лейди, може би постинга ми е прозвучал по този начин все едно завиждам на тези жени. Но с ръка на сърце не е така,разбира се,че им се радвам и дори капка завист няма в мен, но просто вчера, когато чаках между тях изпитах много голяма мъка и болка за мен самата,и нищо лошо за тези момичета.Ти си абсолютно права като казваш, че всяко едно от тях може да е постигнало бременоста си с много мъка също.
Опитвам се да вдигна глава, опитвам се да се боря и да бъда силна, но понякога неуспявам и се чувствам сама.
Искренно се надявам и моля този период когато щастието, ще завладее сетивата настъпи скоро, но защо ми е толкова трудно да го повярвам,защо се страхувам, че накрая всичко ще завърши с разбити нерви. Готова съм да дам всичко от себе си за да продължа на пред колкото и да ми е трудно на моменти.

Благодаря ви момичета.

Съни, писаното от теб мога да го кажа и аз за себе си.В момента съм дълбока депресия.От три години ходим по доктори.Правили са ми цветна снимка, лапароскопия,спермограми,множество стимулации, даже и две автоинсеминации.Резултата беше кухо яйце.Като един месец живях със заблудата, че съм бременна.Шокът от това беше огромен.След това решихме да си дадем почивка от половин година.Аз съм от Плевен и като разбрах за доц. Конова решихме да си направим в нейният център и имунологични изследвания и генетични.Всичко това свързано с много разходи.Тя ни насочи към друг доктор.С него се чувствах спокойна и обнадеждена.Проследи ми овулацията и ми биха Прегнил.Пропуснах да кажа, че в дотук направените изследвания нямаше отклонения и проблеми.И Прегнила не помогна, а най-лошото е, че новият ми доктор е получил инфаркт и не знам кога ще се оправи.Дано да е по-скоро.Той ми беше казал, че причината може да се окаже ендометриоза, но неможа да ми обесни симптомите и лечението.Моля те кажи какво изпитваше ти.И извинявайте ако сам ви отекчила, но имах нужда да споделя.

Той ми беше казал, че причината може да се окаже ендометриоза, но неможа да ми обесни симптомите и лечението.

Пишеш, че си правила лапароскопия и че досега всичките ти изследвания са били добри. Ако имаше ендометриоза - щеше да се види на лапарото, така че не се шашкай. Успех.

Мила Sunnyflower, няма човек тук, който да не е минал през такъв период. Аз циклично стигам до ръба на силите си, но след това събирам остатъците надежда и продължавам да правя планове за бъдещето. Ще стане при теб и при мен и при всеки от нас, който полага усилия за това. Обаче ще трябва време и пари и много търпение.. Приеми го и намери сили да продължиш. Въпросът с парите навсякъде е много труден. Видях, че си в Канада - там поне има свестни застраховки. Аз съм в Щатите и знам за какви цифри говориш, но ние с теб имаме избор - ако се наложи може да се върнем в България и там да правиме ин-витро. Изборът е много важно нещо!
Успокой се и вярвай, че всичко ще си дойде на мястото - дръж се за мъжа си и за нас. Утре ще е по-хубаво от днес.
От сърце ти пожелавам скоро ти да си една от майките в онази чакалня! А дотогава може винаги да намериш разбиране и сродна душа в този форум.
 

Мили момичета!
Мила sunnyflower!
Скоро ми разказаха една притча,и търсех повод да ви я споделя!
Четейки твоя постинг се сетих за нея!
"Станало така........................
На един човек започнали да му се случват само нещастия!
Загуба на родители,загуба на вече постигнато с работа имане,
останал сам и без семейство!И не знаел какво да прави!
Бил съкрушен,нещастен и не виждал път напред!
Стигнала до него мълва за старец,който давал мъдри съвети!
И той тръгнал да го търси с последна надежда за помощ!
Когато го открил,стареца му дал един сгънат лист и му казал:
"-Прочети го когато отидеш в дома си!"
Прибрал се човека отворил листа и прочел:
..........."НЯМА ВСЕ ДА Е ТАКА!".................
И с последната останала му надежда и много усилие,
постигнал всичко отново!И решил пак да отиде при мъдреца!
За да му благодари и даде дар за помощта!
Старецат обаче приел благодарностите,но не и дара!
И казал:"-Не забравяй,...........НЯМА ВСЕ ДА Е ТАКА!"
Може да звучи тривиално и много банално,но е така!
Ще бъдем щастливи!
 sunnyflower  :sunshine:и за миг не забравяй това!
Имаме любовта на близките си!И тази на момичетата тук!
Затова напред!Кураж и сили!
Ще минем и през ада и през рая,но ще бъдем МАЙКИ!
Желая го на всички ВИ!

И аз в съм изпаднала в безкрайно дълбока черна дупка,мъжът който обичам безкрайно не може да има деца,двете донорски инсеминации бяха неуспешни просто съм съсипана.
Но въпреки всичко нещо дълбоко в мен не вярва че всичко ще свърши по този начин,че моето огромно желание да имам дете ще си остане несбъднато.
Приех мисълта че независимо по какъв начин ще имам дете и вече нищо не е толкова страшно.
Не се предавай!

Zdravei mila sunnyflower!!!!
Az sashto nemoga da pochyvstvam tova koeto stava s teb,no te razbiram mnogo dobre....da imash problem koito da te tormozi i da te kara da stradashe gadno...
  Triabva da znaesh che nai vajnoto e parvo da se yspokoish,posle triabva da viarvash i da se vaorajish s vazmojno poveche pozitivna energia...samo taka neshtata se podrejdat dobre....Az ne sam imala podobni problemi,no vsichkite si problemi se staraia da reshavam spokoino,da sam maksimalno obtimist(kolkoto i vsichko da e zle) i...vinagi sam imala rezyltata koito e pone 80% ot tova koeto iskam...a poniakoga 100%...
   Maika mi ne e imala vazmojnost da zabremenee 9 godini..-bolnisi...lekari...manipylasiii...vinagi sa otkrivali po nehto problemno...i v edin moment tia se e otchaiala napalno i bashta mi ia e yspokoil che shte si osinoviat dete,che tova ne e problem,vajnoto e da sa zaedno i tia da ne se izmachva poveche....Maika mi se e yspokoila ,veche ne mislela za problemite si,mislela si samo kak shte osinoviat deteto,kak shte se griji za nego...i....takmo kogato da otivat za da podavat  dokymenti za osinoviavane-tia se okazala bremenna!!!I tova sam az!!!Imam i sestrichka...po malka s 5 godini!!!!
  Mila moia kogato imam trydni momenti vinagi si mislia za mama i tova koeto e prejiviala togava-izvoda e che kogato e bila spokoina i zaredena s pozitivno mislene-chydoto e stanalo!!!!I pri men stava...samo kogato prodaljavam borbata si spokoino i s pozitivno mislene!!!Dori i finansovi problemi sa se reshavali taka!!!
  Badi optimist!!!Otchaianieyto  ne vodi do reshavane na problemi!!!Otchaivai se maksimym za chas(taka pravia az)i posle kragom i pak napred!!!!

Съни, така или иначе човек си има собствена Голгота, която трябва да извърви. Явно ти сега си стъпила на твоята. Знам какво е да си отчаяна, да не стигат парите, да си без работа... Да нямаш шанс за нищо. Ние с моя съпруг имахме същите моменти, в добавка с намесата на разни роднини и приятели. Ние сме същите като двойка - аз говоря много, емоционална съм, споделям повече, докато той мълчи и таи в себе си. В деня, в който за пръв път говорихме за деца - той ми каза, че знае че имам един аборт и че дори и да нямаме деца, заради мен - той ме обича и иска да е с мен, не му пречи да осиновим дете. Тогава, аз наивно си мислех, че след като съм "хванала" веднъж без проблем, то и следващия път ще е така. Ти знаеш, че не стават така нещата.... И започна нашата одисея. Ходихме при специалист, който му каза, че няма шанс да бъде баща... Изпаднахме в ситуацията аз да го успокоявам и да вярвам, че нещата ще се наредят... Изнизаха се 5 дълги и ужасни години в битка със времето, стерилитета, със самите нас. Животът ми претърпя много промени, много сътресения. Повечето ни приятели имат деца на по 3-4 години. В деня, в който отидохме да вземем бебето на най-добрия приятел на мъжа ми от родилния дом - ми дойде. Моя мъж се обърна и ми каза - Ей, пак не си бременна и ще почивам 5 дена. Вярвай ми, света беше свършил тогава... Само че като видях малкото чуденце - събрах сили и тръгнах пак напред. Миналата година останах без работа. Мъжа ми е в чужбина от 2004. Реших, че не мога повече да живея разделена с него и че с дете или без дете оставаме заедно. След като ми откриха двурога матка си мислех - край. Ето и при мен има проблем, и при него - шансовете са никакви. В България, един лекар ми каза - стара си, с тая матка и тоя мъжки фактор - събирай пари за инвитро. Е, това беше капката, която преля чашата. Както бях против заминаването - така реших, че е време и аз да питам някой друг. Заминах за Германя с идеята за инвитро там. Седмица след като съм стъпила там съм забременяла. Чакахме инсеминация. Така и не я дочаках... Така че, мила, стегни редиците и не се отчайвай. А колкото до притесненията за изхабяването - човек получава такава енергия и сили от детето си. Не можеш да си представиш колко много разтоварва. И аз имах такива притеснения, но сега съм даже по-спокойна от преди. Пожелавам ти късмет и много сили!

Здравейте мили момичета,
 Благодаря ви, че сте ми писали и че всички ми давате кураж и сили, но да ви призная днес съм много по зле от вчера.Снощи по незнайни причини се развихри страхотен скандал между мен и мъжът ми не съм очаквала,че човека когото обичам може да ме нарани така, чух толкова грозни думи, обиди и нападки че ми идеше да умра и болката да свърши. Знам, че той преживявя нещата по негов си начин, но защо излива всичките си нерви върху мен, той неможе да разбере тежкото състояние в което се намирам, той говори само за себе си,че той е изморения,че той работел и че аз съм лошата която не го разбира и подкрепя,а аз му дадох всичко,всичко, което можех да дам,дадох всичката си любов а той не я разбира и не я оценява. Играе си със мен като ми казва тежки и лоши думи и ме докарва до лудост да викам от безсилие а после казва "ти нали ме познаваш защо се вързваш" а аз страдам ли страдам.Искам само малко съпричасност с болката, но не той е уморения който по цял ден работи а аз си клатя краката и съм пей сърце, аз съм лошата,която трябва да се променяла.Останах без работа в момента, в чужда държава съм, в която дойдох без да знам грам език,изкарах по голяма част от времето си да уча за да проговоря този език и накрая успях кандидатсвах и ме приеха в колеж, но за него това не е нищо.За него аз съм мързелива,без амбиция и хъс и сега и безплодна се оказах с две думи провалих се и като съпруга и като майка защото немога да бъда такава. И въпреки всичко, аз го обичам и за мен той е всичко най скъпо,за мен той е живота и ако живея е за него за нашето семейство.Може би това е моментно състояние,но доста зачестиха от както поведохме тази тежка борба. Аз знам,че ме обича и въпреки всичко написано по горе от мен аз пак мога да кажа че е добър съпруг и че немога без него и знам че всяко това идва от тази отчаяна борба и се събира ли събира и се казват тежки думи които не са истина. Незнам какво да правя,само едно знам 'НЕИСКАМ ДА ЗАГУБЯ СЕМЕЙСТВОТО СИ' а съм безсилна вече, дадох всичко от себе си,единственото което неможах да дам са материалните неща.
Сърцето ми кърви и това ме убива.

Мила Съни благодаря ти за отговора.В такъв случай излиза , че нямам проблеми.Може да се окаже и на психична основа.Ние живем със родителите на мъжа ми.Нямаме сериозни проблеми, но аз съм много емоционална и от най-малкото се притеснявам.При нас положението  същото,мъжа ми е по-мълчалив и не умее да ме успокои, а аз имам нужда от това.В същото време той не иска да излезем на квартира,защото няма да можем да си го позволим парично. В омагщьосан кръг и в дълбока депресия.Стигам до извода, че ако си осиновим нещата ще се оправят.Аз нямам нищо против, но ме е страх да говоря със съпруга ми,защото той смята, че е твърде рано за това.

sunnyflower ,мила,ти в нищо не си се провалила!
Нито като съпруга,нито като майка!
Никой не е виновен за този неуспех!
Запомни това е БОРБА,водена от двама!
И ако имате нужда от почивка,дайте си я!
Проблема с който тук всички се борим или събира,
или повярвай ми разделя!А това не бива да се допуска!
Аз минах през това,и когато го осъзнах щях да умра!
И не защото бебето не идваше,а защото губех НЕГО!
Всичко се промени когато спрях да искам това на всяка цена!
Това не е отстъпление,напротив сега съм по-сигурна от всякога,
че ще станем родители!Искам любов,а не ПЛАН за действие!
Затова спрях,когато съберем сили,започваме пак!
И не е важно в кой е проблема,той е общ!
Ако ще имаме дете,то трябва да има МАМА и ТАТЕ!
МАМА :heartbeat:и ТАТЕ ,които се обичат!
 yahoo_17Тези мои думи,не са съвети,те са моя опит!
И той не е панацея,просто го споделих!
И незная дали ще ми повярваш,но ТОВА МЯСТО е  !
Откакто съм с вас момичета,имам много повече ВЯРА!
                           

Sunny мила,
много ми е мъ4но за теб! Рали много правилно ти е казала да говориш с оби4ания от теб мъж, за да разбере той какво 4увстваш. Това е помогнало в нейния слу4ай, защото 4овека до нея е 4ул и разбрал какво е в душата и . Но като те 4ета имам 4увството 4е твоята половинка  не иска да те 4уе и разбере (при условие естествено 4е си говорила с него), защото е прекалено зает със собствените си изживявания и мъки които го изпълват и му пре4ат да поме 4уждите пък били те и на най-оби4ания 4овек. На мен това ми се е слу4вало- да реагирам така егоисти4но и да не мога да споделя и да опитам да помогна на най-оби4аните си хора, въпреки 4е се мразех за това , просто понеже аз самата се с4итах за най-ощетената от съдбата. За жалост реализирах 4е съм егоистка, когато наистина повярвах и разбрах 4е рискувам да изгубя мъжа си. Аз си дадох сметка 4е го пренебрегвах и бях егоистка спрямо него, когато разбрах 4е ще го изгубя. Другата при4ина да те обвинява така и да не те разбира би могла да бъде, дано не съм права, е това 4е се отдале4ава от теб.
 Но ти щом не искаш да го изгубиш, недей да се примиряваш - търси си работа; свържи се с други българи ако е възможно за да си по-малко самотна и колкото и мъжа ти да не е приказлив не се затваряйте в мъката си; не прекъсвай комуникацията. Знам 4е писаното от мен може да е объркано, даже нахално, но не искам да те наранявам , а да ти помогна някак (аз също живея в 4ужбина, ако имаш желание да ми пишеш на ли4ни когато имаш нужда, ще се радвам).
 

ddi_mar, нямаш място за притеснение,щом при направената лапароскопия не са ти открили ендометриоза значи наистина нямаш.

mishanta, в очите на моя съпруг съм се провалила във всичко, колкото и да давах,давах,давах от себе си за да докажа безрезервната си любов, накрая излязох неразбрана и сам самичка в тази борба, защото борбата е моя, той участва само финансово без никаква съпричасност а само упреци и нападки за хиляди други неща и глупости. Явно съпричасността му е вътре в него само че аз искам да я усетя. За мое огромно съжаление и с огромен страх си мисля че ние ще сме от двойките които няма да оцелеем,а ще завъши с дълбока трагична раздяла.Страх ме да си го помисля дори. Хиляди пъти съм му казвала,че искам любов,обич и разбирателство че това е важното за мен което ме поддържа силна и да се боря, но не той не го разбира.

Viarvam, Опитвала съм да говоря с него по хиляди начини, но винаги съм оставала неразбрана,а най много да изляза виновна и аз да съм тази която неразбира.Нестава с разговори при нас, незнам какво да правя вече. Права си,че той е прекалено зает със собствените си изживявания и говори само за себе си като най изстрадалия човек. Страх ме е да си помисля че се отдаличава от мен и не ми се вярва,защото ми е казвал че много ме обича и че без мен неможе, но когато започне да се държи по този начин се питам така ли е наистина.Снощи например ме докара до лудост, просто неиздържах и откачих започнах да плача и крещя и накрая направих глупост взех един нож и му казах, че ще си срежа вените, той се изплаши и започна да ме успокоява,после когато си легнахме той ме прегърна за секунди и ми каза " Ти незнаеш колко много те обичам" и се обърна на другата страна и това беше. Моя отговор беше "покажи го защото не го виждам". Днес сутринта сякаш не ми беше казал тези думи снощи,държа се засегнато и обидено защо така съм се държала снощи и колко лоша съм била без да се замисля че той ме докара до това състояние и ако се помъча да му обесня той ще ми каже " Че аз какво съм направил"
Не съм спраяла да си търся работа,защото не съм от хората които обичат да си стоят вкъщи, но понякога не става така лесно а е нужно време. Нима това е причина да се отдалечи от мен. Аз треперя над него,добре ли е,как е, винаги се грижа за него,хиляди пъти съм му казвала че живота си бих дала за него, но явно тази борба ни взе всичките сили и нерви, незнам какво ще стане накрая, Обичам го, без него бих умряла.
Съжалявам момичета попрекалявам с писането, но болката ми е огромна.

Sunny,
не знам какво то4но трябва да направиш във вашия слу4ай, но едно знам - НИКОЙ, НИКОЙ не залужава да си прережиш вените заради него !
  Колкто и да го оби4аш, колкото и да ти е трудно сега да вярваш 4е живот без голямата лоиубов има - това е така. Аз се разделих с една голяма лиубов, която ми изневери, но живота продължи и срещнах друга...
  Мисля 4е е добре да продължиш да се градиш като ли4ност, знам 4е лесно не се намира работа, но който търси намира! и може би е добре и ти да се погрижиш пове4е за себе си, а не да се фокусираш през цялото време върху неговото благоденствие. Кой знае той може да реализира тогава какво става  , когато по4увства 4е може да те изгуби... както казах от ли4ен опит говоря , не ме мрази...

sunnyflower :balk_122:само едно ще ти кажа,имате труден период!
Подайте си ръка,влез и ти в неговите мисли!
Те,мъжете, се притесняват и го изживяват,не по-малко от нас!
И не ставайки,те също получават част от този комплекс-безплодие!
Неудовлетвореността от неуспеха ги прави лоши!
Болката, лошите мисли и думи,не са добър съветник!
Лошата дума оставя такава рана и не се забравя!
Спестете си поне това!Имате много по-важна задача!
Да се съхраните!Малкото ЧУДО ще има нужда от вас!
Разговора,спокойния разговор,помага повече от всичко друго!
Обидите,не са помогнали на никого!
Ако трябва не го провеждайте сега,изчакай да отмине бурята!
И после,на спокойна от объркани мисли глава,ще изясните всичко!
Общуването е в основата на всеки успех!
Пожелавам ти го най-искренно!

Sunnyflower, аз съм съгласна с мишанта. Според мен това при вас е труден период и е много важно да намерите начин да минете през него и да се съхраните. Според мен мъжът ти те обича и просто преживява нещата по свой начин. Опитай се да го разбереш. Сега той е единственият, който ви издържа - нормално е да го притеснява финансовата страна. Той също се чувства нереализиран и безсилен, че не може да ти помогне, въпреки че се опитва по неговия си начин. На мен ми се струва, че ти сама се обвиняваш, обаче истината е, че няма виновни - проблемът е общ и трябва да си помогнете взаимно да го решите.
Разбирам и теб, че се чувстваш ужасно - без работа и бореща се за дете и имаш нужда от допълнително внимание. Лошото е, че като си в чужбина той е единствения човек, който може да ти даде това, а той самият в момента има нужда от същото.
 Била съм в същата ситуация - и аз съм си стягала багажа, викала и заплашвала - но това до нищо не води. Простете си вчерашните думи и си поговорете - покажи му и ти, че го обичаш и че оценяваш това което прави за вас. Обясни му, че сега си пред операция - изнервена си и имаш нужда от него.
Трябва да застанете от една и съща страна срещу проблемите си, а не един срещу друг. Много успех ти желая, знам че преживяваш ужасен период.