Имаш всички основания да ме критикуваш, разбирам го и не мога да се оправдая!

О, не. Съвсем не те критикувам.

И точно защото общуването изведнъж прекъсва, от добри намерения или от вина (която за мен е неоправдана и неоснователна) започват да се задават въпросите: "Какво става? Защо ги няма предишните контакти?". Общуване му е майката  Без диалог сме за никъде и обикновено стават ненужни недоразумения

Добре казано, това е и моето мнение  Очевидно и двете групи се отдръпваме подсъзнателно едни от други заради скрити притеснения, които би трябвало да се преодоляват с открити разговори.

А на въпроса дали сме заразни... Ми за много хора сме заразни. Някои изпитват суеверен страх от общуване с хора, на които "не им върви", "странни", болни и др. Страх ги е, че ще ги "урочасаме", "прокълнем", че ще им предадем лош късмет и т.н. Спомням си сега как една наша посестрима от друг форум беше писала по повод едно брутално мнение относно програмата ин витро на НЗОК: "Внимавай какво пишеш, да не те прокълне някоя бездетна жена"  Беше го написала в наша защита, но прозвуча като че ли сме вещици на кладата.

Ако един приятел ти е искрен такъв - не се отдръпва от теб при първата срещната трудност. Ако е искрен такъв не се пази от теб като чумав.
Аз бих се радвала за всичките си приятелки, независимо как са забременели. Не бих се дърпала от тях, дори ако посегнат да ме пипнат по корема, когато и ако отново забременея. Даже бих им казала да ме пипнат за късмет. Ако са ми много близки - не бих се дръпнала, както и те не биха се отдръпнали от мен. Аз поне така го разбирам приятелството. В приятелството е много важно да се говори за тези неща, а не да остават недоизказани.
П.С. Надявам се, че Наха и Мишето не ми се сърдят, за това че си позволих да пипна техните кореми

Явно има два вида хора. За едните е нормално да ги докосват, за другите - не. Например аз цялата настръхвам като някой се доближи много до мен - имам си лично пространство, в което допускам само най-близките. Може да не го покажа, но ми е много неприятно и не е задължително да не харесвам човека. Просто е някакво подсъсзнателно чувство на самозащита. Вярвам в това, че всеки си има аура и като се доближи много някой и ти навлезе в аурата, я нарушава по някакъв начин. Така си го обяснявам  Кореми не съм пипала, освен като са ми предлагали и пак не съм се чувствала комфортно, даже преди да правя опити за забременяване. Не ми е кеф да пипам всички хора и мен да ме пипат. Същото е и с гушкането на чужди деца - не налитам да прегръщам и целувам, ако детето само не покаже, че му е хубаво с мен и иска да го гушна. То иначе на никоя от страните няма да и е приятно.

Въпроса е да не търсим вината само в другите, защото те са успели.

За нас забременяването е успех , за други физиология , а за трети провал.
Не , това не е причина , за вина!
Причината е рязка смяна на отношението , без НИКАКВИ ОБЯСНЕНИЯ , та било то и "не ми е приятно да ме докосват" , примерно.

Приятелство не се губи, ако е истинско - така мисля аз.

Аз също ,но едва ли някой е застрахован срещу фалшиви такива.


И по темата.

Напълно сподялям ,казаното от Лора.Д.
Болката се появява ,колкото и да съм искала да бъда благородна.
НО ,

 Боляло ме е заради мен самата, не е било никога чувство, насочено към другите. Моето чувство е оставало винаги затворено в мен и не съм причинявала с това зло на друг, освен на мен самата.

Много точно , казано !

но приятелките ми са друго нещо и техните деца са мои деца.

Пълен съвпад на мнения!

Efirche, 

И аз мисля, че приятелството не се губи току-така, ако е истинско, както и че никой не е застрахован от фалшиви приятели. Времето и най-вече трудните моменти, в които попадаме, а понякога и най-щастливите, успяват да ги пресеят тези фалшивите, но разочарованието остава дълго да наболява, за жалост.
Искреността в отношенията е важната и нищо от това, че можем понякога или често да мислим различно. Ако сме честни в отношенията, то те са спасени.
И никой никога не трябва да се чувства виновен заради хубавото, което му се случва или обратно, да държи отговорен успелия заради провала си.
Ако само се научим да мислим повече за чувствата на хората около нас, близки или чужди и да проявяваме само минимум усилие да не ги нараняваме, светът би се разхубавил. Греша ли?!

Ако само се научим да мислим повече за чувствата на хората около нас, близки или чужди и да проявяваме само минимум усилие да не ги нараняваме, светът би се разхубавил. Греша ли?!

Никак! :blowingdust2:

И кажи ми как да не изпитвам вина за това, че съм забременяла?

какво ли е наказанието за побой на бременна жена

галила съм коремите на доста бременни около мен. посягала съм без питане и без предупреждение. правила съм го съвсем инстиктивно в моменти на особена радост и щастие от това че ги виждам и че са в такова положение. една единствена сред тях освен че се дръпна дори ме плесна през ръката и тя не беше от зачатие...естествено. искрено съжалявам ако някоя от потърпевшите се е почувствала обидена или застрашена от мен и поведението ми. след тази тема, и след като вече знам никога повече няма да правя така.

Цитат на: Диана в Юли 25, 2007, 17:04:26 pm

И кажи ми как да не изпитвам вина за това, че съм забременяла?

какво ли е наказанието за побой на бременна жена

Да ти кажа доста трудно ще ти е, да не кажа и невъзможно 
А за пипането, който както го чувства. Аз нямам против при положение, че го очаквам.
Ако аз започна да пипам хората на разни места, където ми харесва, как мислите, че ще реагират?

ти по-добре не ме пробвай

Аз пък се оказах в обратната ситуация. В момента в който забременях и от мен се отдръпнаха. Не обвинявам никой, но не искам и мен да ме обвиняват. Много ме заболя от злобните подмятания и намеци. Винаги съм подържала приятелите си, но и моето търпение и доброжелатество си имат граници.

И мен постоянно идват да ме "заразяват",обаче аз явно имам "здрав имунитет".

Жекова,и аз съм като теб,и двете ми най-близки приятелки са бременни.Едната ме изолира още от началото дори не съм я виждала с корем,въпеки това се вълнувам за нея,но там приятелството приключи,е чуваме се от ..и аз незнам от хорски срам!Другата е с мен и до мен през цялото време,повече от всичко иска да ме зарази!Живот,бе ,хора разни..дай Боже по една зараза на всички нас !

Истинските приятели са и за добро, и за лошо.