Аз имам приятелка психолог и когато се видим на кафе, усещам, че клоним към професионален разговор
Но е много по-успокояващо, когато е познат, защото по-скоро аз я възприемам като приятел, отколкото като психолог. При непознат не бих отишла, защото ще съм един от поредните "случаи". Докато моята приятелка ме познава от години, тя знае още като ме види в какво настроение съм и дали ме тревожи нещо, колкото и да се опитвам да се усмихвам никога не успявам да я излъжа. Преди операцията ми пихме кафе и тя ми каза, че ме вижда доста уверена и позитивно настроена, което я успокоява, че ще се справя и ще има успешен край. Тя ми казва нещата с истинските им имена и никога не ме е подвеждала - дори ако се наложи да ме нахока
. Викала ме е и в кабинета си, но никога не съм ходила, защото предпочитам да я възприемам като приятел, каквато я познавам, отколкото психолог.