Понякога много мисля. Мисля, мисля, и чак главата ме заболи от питанки, чуденки, ама защо така, ама защо иначе. И мъжа ми все ми се кара, да спра да мисля, да ми почине главата. Е, такава съм. Не знам дали съм умна, дали съм интелигентна, дали съм просто прекалено любознателна и любопитна. Та сега се чудя, тази слънчева, но студена сутрин, какво е любовта. Какво значи обич, и къде е разликата между двете. Малко банално е, но си мисля, че любовта е най-силното и най-истинско чувство.
Седя си и мисля, добре де, защо се раждаме, като ще умрем. Мислите ми хвърчат мнооого напред, и това много ме натоварва. Ще трябва да се преборя с тях. Искам да обичам днес!!! И да спра да се тревожа, дали след 100 години мъжа ми още ще ме обича. Просто защото тогава няма да съм жива. Поне няма да съм същата. Кой знае къде ще отлети душата ми. Ама искам пак да обичам, безрезервно и истински, като в този живот. Вчера се видях с един човек, който преобърна живота ми последните две години. Срещата ми с него ме наведе на тези мисли днес. Значи си е струвало всичко, което преживях. Значи съм мноооого по-богата от вчера!
Тази сутрин мъжа ми ми подари една книжка, по-точно стихосбирката на Дамян Дамянов „Обича ме, не ме обича”. В първия момент си казах, егааати подаръка. Просто хем е романтичен, хем – не. Е, аз какво искам, парфюм, поредната дрешка. Не, не съм такава префърцунена. И разбрах, че всъщност, подаръкът му е много ценен. Бих казала вечен. Седнах и зачетох. Пия кафе и чета. Не са лесни Дамяновите стихотворения. Не можеш да четеш и да забравиш, или да станеш и да продължиш с домакинската работа. Открих любимото си стихотворение ”И пак тръгни”, прочетох го 3-4 пъти и се почувствах по-щастлива. Жива!
Прочетох няколко стихотворения, все за любовта, за жената, малко тъжни, но истински. Избрах да напиша ето това тук:
Ела до мен с целувката безкрайна
На наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
От сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел!
Но следа подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
Вселената ще ни обезсмърти.
Това е. В това стихотворение, откривам смисъла на моя живот.
Обичам синовете си, обичам съпруга ми, обичам мама, обичам татко, обичам сестра ми, обичам нейното детенце като свое, обичам толкова много приятели и близки. Чувствам се обичана, чувствам се щастлива. Влюбвала съм се няколко пъти, и все мислех, че ще умра без тази любов. Е, не умрях, ето ме тук, по-мъдра и не същата вече! С повече преживявания и като че ли с повече хубави спомени. Защото това остава след любовта между мъж и жена, между приятели, между роднини. Болката отлита, някъде далеееч, там където не можеш да я срещнеш, защото така сме създадени ние простосмъртните. Запазваш обаче близо до себе си хубавите мигове, спомените за сълзите от щастие, за целувките, за погледа, за протегнатата ръка. Защото те топлят и те карат да се чувстваш жив!
Мисля с любов за хората, които вече ги няма на този свят. Спомням си как почивните дни ходех при баба и дядо, четяхме преказки. Спомням си още когато бях в трети клас, как моя дядо преподавател по литература, ми четеше вечер „Под игото”, разказваше ми също за Крали Марко. И колко много се гордееше с мен, че исках да чета дебели книжки, да чета „Ян Бибиян”, когато децата щурееха навън зад блока. Ей такива спомени ми нахлуват в главата, и все с умиление. И разбирам, че съм била обичана. Поех по пътя на дядо ми, обичам да чета, да пиша и да разказвам на хората. Избрах тази професия, и съм много горда и щастлива.
Ето, и това е любов! Да правиш това, което обичаш! Значи има смисъл да живея.
И макар, че дядо си отиде от този свят, когато бях едва на 10 годинки, знам, че той сега се радва, че съм поела по неговия път, единствена от неговите внуци.
Имам много приятелки, някои оттях срещнах тук, в този форум, и се моля приятелството ни да бъде вечно. Свърза ни една борба, една мечта, една болка. Когато преминеш през такова изпитание, ставаш по-мъдър, по-земен. Разбираш, че живота не напразно ти е биел шамари. Защото те е научил да цениш това което има смисъл в живота. Любовта.
И един човек да обичам, пак си е струвало да живея. Аз обичам много повече. Ей, така казвам: Обичам те! На мъжа ми почти всеки ден, на децата ми, на племенницата ми, на приятели. Сигурно съм луда, но съм такава и се чувствам жива.
Отварям сърцето и душата си пред вас и ви питам: Какво според вас е любовта!? Какво означава за вас да бъдете обичани? Имате ли любими стихотворения за любовта, за силата на човешкия дух? Колко пъти сте се влюбвали? Променила ли ви е с нещо любовта?
Колко често казвате на хората, които обичате: „Обичам те!”.
Ваш ред е......
С най-хубави чувства: Касси
