0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
За любовта и смисъла на живота ни!
« -: Февруари 14, 2008, 10:25:03 am »
Понякога много мисля. Мисля, мисля, и чак главата ме заболи от питанки, чуденки, ама защо така, ама защо иначе. И мъжа ми все ми се кара, да спра да мисля, да ми почине главата. Е, такава съм. Не знам дали съм умна, дали съм интелигентна, дали съм просто прекалено любознателна и любопитна. Та сега се чудя, тази слънчева, но студена сутрин, какво е любовта. Какво значи обич, и къде е разликата между двете. Малко банално е, но си мисля, че любовта е най-силното и най-истинско чувство.
Седя си и мисля, добре де, защо се раждаме, като ще умрем. Мислите ми хвърчат мнооого напред, и това много ме натоварва. Ще трябва да се преборя с тях. Искам да обичам днес!!! И да спра да се тревожа, дали след 100 години мъжа ми още ще ме обича. Просто защото тогава няма да съм жива. Поне няма да съм същата. Кой знае къде ще отлети душата ми. Ама искам пак да обичам, безрезервно и истински, като в този живот. Вчера се видях с един човек, който преобърна живота ми последните две години. Срещата ми с него ме наведе на тези мисли днес. Значи си е струвало всичко, което преживях. Значи съм мноооого по-богата от вчера!

Тази сутрин мъжа ми ми подари една книжка, по-точно стихосбирката на Дамян Дамянов „Обича ме, не ме обича”. В първия момент си казах, егааати подаръка. Просто хем е романтичен, хем – не. Е, аз какво искам, парфюм, поредната дрешка. Не, не съм такава префърцунена. И разбрах, че всъщност, подаръкът му е много ценен. Бих казала вечен. Седнах и зачетох. Пия кафе и чета. Не са лесни Дамяновите стихотворения. Не можеш да четеш и да забравиш, или да станеш и да продължиш с домакинската работа. Открих любимото си стихотворение ”И пак тръгни”, прочетох го 3-4 пъти и се почувствах по-щастлива. Жива!
Прочетох няколко стихотворения, все за любовта, за жената, малко тъжни, но истински. Избрах да напиша ето това тук:

Ела до мен с целувката безкрайна
На наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
От сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел!
Но следа подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
Вселената ще ни обезсмърти.


Това е. В това стихотворение, откривам смисъла на моя живот.

Обичам синовете си, обичам съпруга ми, обичам мама, обичам татко, обичам сестра ми, обичам нейното детенце като свое, обичам толкова много приятели и близки. Чувствам се обичана, чувствам се щастлива. Влюбвала съм се няколко пъти, и все  мислех, че ще умра без тази любов. Е, не умрях, ето ме тук, по-мъдра и не същата вече! С повече преживявания и като че ли с повече хубави спомени. Защото това остава след любовта между мъж и жена, между приятели, между роднини. Болката отлита, някъде далеееч, там където не можеш да я срещнеш, защото така сме създадени ние простосмъртните. Запазваш обаче близо до себе си хубавите мигове, спомените за сълзите от щастие, за целувките, за погледа, за протегнатата ръка. Защото те топлят и те карат да се чувстваш жив!

Мисля с любов за хората, които вече ги няма на този свят. Спомням си как почивните дни ходех при баба и дядо, четяхме преказки. Спомням си още когато бях в трети клас, как моя дядо преподавател по литература, ми четеше вечер „Под игото”, разказваше ми също за Крали Марко. И колко много се гордееше с мен, че исках да чета дебели книжки, да чета „Ян Бибиян”, когато децата щурееха навън зад блока. Ей такива спомени ми нахлуват в главата, и все с умиление. И разбирам, че съм била обичана. Поех по пътя на дядо ми, обичам да чета, да пиша и да разказвам на хората. Избрах тази професия, и съм много горда и щастлива.
Ето, и това е любов! Да правиш това, което обичаш! Значи има смисъл да живея.
И макар, че дядо си отиде от този свят, когато бях едва на 10 годинки, знам, че той сега се радва, че съм поела по неговия път, единствена от неговите внуци.

Имам много приятелки, някои оттях срещнах тук, в този форум, и се моля приятелството ни да бъде вечно. Свърза ни една борба, една мечта, една болка. Когато преминеш през такова изпитание, ставаш по-мъдър, по-земен. Разбираш, че живота не напразно ти е биел шамари. Защото те е научил да цениш това което има смисъл в живота. Любовта.

И един човек да обичам, пак си е струвало да живея. Аз обичам много повече. Ей, така казвам: Обичам те! На мъжа ми почти всеки ден, на децата ми, на племенницата ми, на приятели. Сигурно съм луда, но съм такава и се чувствам жива.

Отварям сърцето и душата си пред вас и ви питам: Какво според вас е любовта!? Какво означава за вас да бъдете обичани? Имате ли любими стихотворения за любовта, за силата на човешкия дух? Колко пъти сте се влюбвали? Променила ли ви е с нещо любовта?
Колко често казвате на хората, които обичате: „Обичам те!”.
Ваш ред е......   

С най-хубави чувства: Касси       

                                               


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #1 -: Февруари 14, 2008, 15:11:33 pm »
Каси, поздравявам те за чудесната тема!
Провокативно ми подейства-да се замисля за най-хубавите неща в живота на човек, обърнах се назад-към миналото.И се оказва-/пред себе си го казвам/, че всъщност съм щастлив човек.
...Защото имам прекрасна майка и сестричка,  верни приятели, защото оценявам слънчевият ден и това ме кара да се усмихвам,защото малките дребнички случки и неща ме насърчават да вървя напред.И да вярвам! Оказва се,че при мен съществена роля са изиграли моите баба и дядо /баба, за съжаление вече не е сред нас, но аз живея с образа й,със спомена -толкова е цветен!/
Все си мисля,че винаги съм обичала.Още от детството си обичам книгите,изкуството, обичам и хората.Тази обич и усещането,че човек трябва да е полезен и добър ме подтикват да се опитвам да съм такава...
Смятам,че е нужно да казваме на любимите си хора,че ги  обичаме....на съпругът ми,като се замисля, доста често казвам :"Обичам те!".И наистина е така-обичам го-смехът му, очите, излъчването и силата, и спокойствието,което ми дава ежедневно.Той отвръща със същото- това допълва мнението ми,че в едно семейство е нужно да има хармония.Възхищавам се, не когато видя двама влюбени млади хора , а когато видя двама възрастни, хванати под ръка в парка-красиво е.
Моят дядо често носеше на баба цветя,а бяха над 70годишни хора!Значи е възможно и съществува тази любов!
Любовта направи мен по-добър човек, малко по-уравновесен, готов да прощава.
Обичала съм преди .... но не беше така както сега, така цветно и плътно!
Осъзнавам,че човек не може да има всичко ,но пък може да се бори за това равновесие, от което лично аз се нуждая ,за да се чувствам жива, което откривам ежедневно в нечии любими очи-на близък или приятел, или роднина....
Ежедневно се нуждая от това да покажа емоцията си и любовта си. Веднъж, пътувайки за работа  с автобуса-в една дъждовна сутрин изгря слънце,появи се чудесна дъга...хей така исках да направя съпричастен още някой-казах на жената до мен-„Вижте- каква дъга”, няма да я забравя- толкова  искрено се усмихна и каза,че това  една от най-хубавите й сутрини досега! Ето от това се нуждая и се опитвам да го дарявам на любимите си хора!
Вяра, Надежда и Любов- всичко е скрито в тези три думи!

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
     Евтим Евтимов
„Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее. „
"Когато изпълваш живота на другите със светлина не може да не бъдеш озарен и ти"
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #2 -: Февруари 15, 2008, 00:55:23 am »
Интересна тема, Каси :)
Моя отговор в момента е събран в едно стихотворение на Дора Габе, любимата ми поетеса. Това чувства душата ми в момента и това я вълнува...

Раздяла

От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам -
тя е вече помежду ни двойна.

Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.

Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.

Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.

И нещо, което за мен казва какво е любовта:

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов
    Аз назаем не съм те прегръщал
    и назаем не съм те мечтал,
    всяка ласка под брой да ми връщаш.
    Мен ми стига, че нещо съм дал.
    Може днес да не дойдеш на среща
    но след ден,
    но след два,
    но след три
    да потрепне в душата ти нещо
    и за мен да преминеш гори,
    над които небето поклаща
    обгорено от бури платно.
    Може дълго писма да не пращаш,
    но да сложиш две думи в едно
    то за двеста писма да вълнува
    и за двеста да има цена.

    Може само веднъж да целуваш
    ала тази целувка една
    до последния дъх да гори,
    до последния дъх...
    и до гроба.

    Стига заеми!
    Стига везни!

    Искам
    обич за обич.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #3 -: Февруари 15, 2008, 08:51:27 am »
Mimche, всичко което казваш е така. Вярата, надеждата и любовта са тези, които ни крепят и ни карат да се чувстваме живи!

Гане, благодаря ти за хубавите стихотворения. И особено този куплет :D:

 Може само веднъж да целуваш
    ала тази целувка една
    до последния дъх да гори,
    до последния дъх...
    и до гроба.

    Стига заеми!
    Стига везни!

    Искам
    обич за обич.


Бях убедена, че ти ще се включиш в темата ми. Интересно защо? :wink:
« Последна редакция: Февруари 15, 2008, 08:53:38 am от kassi »


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #4 -: Февруари 15, 2008, 09:39:59 am »
Рокля!
-Първан Стефанов

Чудото се случи много рано
тя не доумяваше сама,
просто се огледа във герана
и разбра,че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди-
Колко хубав беше тоя сън!
Но бащта й рано я събуди,
че овцете чакаха навън.
Рокличка детето не получи,
рокля и девойката не взе,
младостта отбяга като ручей
и опари босите нозе.
След години влезе в чужда къща
в плитките й пламна есента,
а в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта,
но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадки и молив,
а за нея все ще дойде време
само той да й е жив.
Колко пъти върза и развърза
възелчето с белите пари,
а на дните хукналият бързей
с вадички лицето и покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнездо,
а синът изучи и наскоро
с рокля я зарадва от града.
Цяля от уплаха отмаляла
тя понечи да направи кръст
и за първи път пред огледало
се изправи с целият си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело,
в шията,в дълбоките бразди...
в онзи бистър кладенец край село-
тях ли беше гледала преди?
Боже!Колко скъпо я плати!
Нещо безпощадно я удари,
образът се люшна и разби,
сякаш в кладенецът беше паднал
лист от разлюлените върби.
И си спомни неживяна младост
и разбра през кипналата жал,
че часът на тая тиха радост
страшно много беше закъснял..

*****

Това стихотворение подготвих за един изпит преди години и посветих на моята Майка -
заедно с една рокля на пламъци, защото тя самата е ПЛАМЪК!
Силен и жарък, без който не мога!
И без който не бих могла да бъда, това което съм!
Ако не беше тя никога нямаше да замина да уча
да осъществя мечтата на татко, да срещна там любовата,
и да ми се случи всичкото щастие после!

Всяка сутрин щом се събудя и погледна в ококорените очи на моето малко човече се моля от все  :heartbeat: за две неща!
Във всеки дом където живее мечтата за ЧУДО то да се случи!
И още да бъда поне малко толкова всеотдайна към детето си,
както Майка продължава да бъде и сега към нас!


Да са ни живи и здрави Майките!
А тези който вече не са между нас-Дълбок поклон!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #5 -: Февруари 15, 2008, 09:45:33 am »
Касита  :flower:
Благодаря ти, че ме върна в тези спомени и провокира тези мисли в мен!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #6 -: Февруари 15, 2008, 09:57:49 am »
А мен пък Мишето ме провокира да напиша и аз нещо.
Каси, темата е безкрайно обширна и аз малко ще се отдалеча, включително и във времето, поглеждайки много напред - към старините.

РОДИТЕЛИТЕ
Валери Петров

Закарах ги с кола към вилата,
където трябваше да спят,
но нещо й не стигна силата,
та спрях я нейде насред път.

Сега по склона жълт на Витоша
как качват се следя ги плах
и се учудвам: кой се питаше
дали привързан бил към тях?

В едно от старите ми якета,
което аз не нося сам,
галантно той крепи й лакътя,
макар да се държи едвам.

А свила кока под панамата,
с бастунчето си тя върви
и гледам аз как бавно двамата
напредват в сухите треви.

И вече чезнат зад рътлината
ведно с угасващия ден,
и тя - по-ниска от двамината -
по-първа скрива се от мен,

а още миг предизвикателно
косата негова стърчи,
дорде изчезва окончателно
и той от моите очи.


Иска ми се, когато не съм вече млада, устремена, пълна с плам, очкавания и надежди, да има някой, с който двама да вървим бавно и спокойно и да крепи ми лакътя по пътя.
« Последна редакция: Февруари 15, 2008, 09:59:24 am от tzvetenze »
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #7 -: Февруари 15, 2008, 10:00:54 am »
Мише, ти си невероятен човек, и толкова чиста душа, невинна, някакси по детски. Силно ценя твоите думи, и аз се присъединявам към твоите мисли за мама.
И аз не мога без моята майка, и дано бъда с нея възможно най-дълго.

Стихотворението ти е прекрасно. Разплака ме, мила приятелко.
Ти ще бъдеш най-добрата майка за Митаче!!

Цветенце, няма значение каква е темата ми, понякога в забързаното ежедневие, забравяме за истинските неща в живота. Така че, ще се радвам да пишем за всичко онова, което не се вижда с просто око. Благодаря ви!
« Последна редакция: Февруари 15, 2008, 10:04:17 am от kassi »


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #8 -: Февруари 15, 2008, 13:12:38 pm »
Каси, не знам, може би си усетила нещо, което аз не съм успяла да скрия :)
Знам само, че ми е трудно да живея без любов. Знам, че и аз без любовта на родителите си като Мишето не бих била това, което съм. И аз като Цветенце искам да имам рамо, на което да се опра като остарея...
Има нещо, което винаги ме е карало да се чувствам странно, почти като воайор тук в Германия...И винаги ме кара да сравнявам...
Разхождайки се често в парка срещам едни красиви и достолепни старци и старици, вървящи ръка за ръка, целуващи се, радващи се на живота и на това че са живи...
В България вървят семейни двойки, колкото заедно, толкова и разделени... От трудното ежедневие, от борбата за насъщния, от трудностите, дори от това, че чувствата им вече не са същите и няма какво да споделят заедно...
Тъжно ми е и ми става сиво на душата...
Моля се един ден да съм като стариците тук...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #9 -: Февруари 15, 2008, 15:02:09 pm »
На мен ми се иска да напиша текста на една много любима моя песен на Сигнал:

Лодка ли е любовта


Веднъж ми каза ти,
Погледни в очите ми
Прилив там блести
Докосни вълните му.

Веднъж ми каза ти:
Погледни в душата ми,
Лодка там блести,
Улови веслата й!

Очи в очи се отразяват,
Става чудо без слова.
Душа в душа се отразява
Лодка ли е любовта?!

Защо ми каза ти?
Погледни в очите ми,
Прилив там блести,
Докосни вълните му!

Защо ми каза ти?
Погледни в душата ми.
Лодка там блести,
Улови веслата й!

Очи в очи се отразяват,
Става чудо без слова.
Душа в душа се отразява
Лодка ли е любовта?!
<br />[link=http:
*
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #10 -: Февруари 16, 2008, 18:44:51 pm »
Мария Николова,
от стихосбирката Сбогуване с болката

Не се залоствай в немота като отшелник,
не потъмнявай облачно от болка.
Минутите ни тук са пестеливо отброени
и щастие е, че не знаем още колко...

Ако поискаш с нещо аз да те запомня -
разблъскай с рамене тълпата от проблеми.
На кон ела и да се любим върху коня,
а не в постелите, от скука вледенени.


Касита:bighug:

Трудно е да се обхване една такава тема - толкова много има и може да се говори... и ми се иска да я поддържаме дълго време - да се зареждаме и прегръщаме с нея.

Гане, една от любимите ми гледки са възрастни хора - двойка, за ръка или не, един до друг, крепящи се, любуващи се... има нещо страхотно специално, нали?

А аз? - Аз обичам!

*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #11 -: Февруари 16, 2008, 21:08:38 pm »
Ако ми позволите ,бих искала да споделя с вас едно от любимите си стихотворения.

СРЕЩА
       на  Иван Пейчев

 
 Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.

 Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.

 И си спомня деня своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.

 И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.

 Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.

 Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.

 Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.

 И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.


ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #12 -: Февруари 19, 2008, 21:11:34 pm »
Каси, прекланям се пред това вълшебно чувство - любовта и те поздравявам за темата.

Имаше време когато пазех всички чувства дълбоко скрити в себе си за да не ме нараняват и да не ме боли.А ме е боляло много, но зная, че не съм единствената и не с най-големите болки.
Толкова се бях затворила в себе си, че забравях и не исках да кажа "обичам те" дори и на родителите си, на брат си.Най-добрите които съм можела да имам в живота си.Така до деня (преди 5 години) в който татко ми получи инсулт и докато стигна от София до Шумен (родният ми град), той вече беше в кома а аз никога не успях да му кажа, колко много го обичам и колко ме боли. И до днес немога да си простя страха да казвам , че обичам. и зная, че цял живот ще съжелявам че не го казвах по често.
След смърта му промених това.Казвах, че съм влюбена, че обичам, какво чувствам...
вероятно е имало много хора които са ми се присмивали или мислели за наивна,луда,глупава, но аз бях щастлива, че не се страхувам да кажа какво изпитвам.За първи път от много време се чувствах свободна.
Така беше и когато се запознах със съпруга си преди близо 3 години.Така е и днес и се чудя защо съм си причинявала такава мъка когато е трябвало да се правя на...безчувствена:)
имам и един любим стих, но ще ви го напиша утре защото сега главата ми ще се пръсне от болка:)
*
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #13 -: Февруари 19, 2008, 22:10:08 pm »
Касси, темата ти провокира и мен. Никога не съм си падала особено по поезията, но има едно стихотворение, което според мен казва всичко - Прощално на Вапцаров. Написал го е минути преди да бъда разстрелян и е с посвещение на жена му. Ще цитирам по памет.

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.
 
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #14 -: Февруари 20, 2008, 07:09:37 am »
Ето го и моят любим стих.Не винаги е имало кой да ме накара да се чувствам така, но си е заслужавало да живея и да продължавам даже и заради един единствен път:)

Христо фотев
На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!

Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
*
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #15 -: Февруари 20, 2008, 20:53:48 pm »
Момичета, успяхте да изпълните деня ми. Накарахте ме да се върна към толкова любими думи. Благодаря.
Мише, това стихотворение ме разплака. Сия, а ти ме накара да чуя топлия глас на татко, който често ми повтарял словата на Вапцаров.
Накарахте ме да оставя всичко и да разгърна стихосбирка на моя любим поет - Яворов.

Не си виновна ти

От други свят съм аз - не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти:
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди  на страстта, а дух кристален мраз.
От тебе исках аз да бъдеш огледало
на моята мечта сред ясна самота:
вълшебно огледало, живот и образ дало
на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

Не си виновна ти,от други свят съм аз,
не зня прах и дим в приоблачния мраз;
от други свят съм аз, що можеш стори ти
за моя снежен сън и ледени мечти!
Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна
за тайната в тъма ридаеща сама -
не арфа яснозвучна с душата ми, съзвучна,
дозела песента на радост-горестта!...
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #16 -: Февруари 20, 2008, 22:48:51 pm »
Каси, на мен определено тази темичка много ми харесва. Поздравления за добрата идея! Ще си позволя да ви напиша един сонет от творчеството на Шекспир. За мен той е от малцината,съумели да разкрият ЛЮБОВТА във всичките и нюанси. Шекспир много трудно се превежда, и затова прилагам и оригинала.


Сонет 130
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети


Sonnet # 130
My mistress' eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red then her lips' red;
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wire, black wires grow on her head.
I have seen roses damask'd, red and white,
But no such roses see I in her cheeks;
And in some perfumes is there more delight
Than in the breath that from my mistress reeks.
I love to hear her speak, yet well I know
That music hath a far more pleasing sound:
I grand I never saw a godness go,
My mistress, when she walks, treads on the ground:
And yet, by heaven, I think my love is rare
As any she belied with false compare
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #17 -: Февруари 22, 2008, 00:00:02 am »
Пропуснах да спомена, че солучливият превод е на Валери Петров!
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    maggi4ka

  • ***
  • 440
  • Няма невъзможни мечти....
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #18 -: Февруари 22, 2008, 18:31:54 pm »
Мломичета бих искала и аз да се включа. Любим поет ми е Дамян Дамянов още от 5 -ти клас. Може би той ме е вдъхновил по някакъв начин....знам ли? От 16 годишна аз самата пиша стихове. Ще напиша трите ми любими, въпреки че са за забранената любов и е малко неуместно....но все пак....Надявам се да ви харесат.


Не ме целувай, че боли
от допира на твоите устни!
Не ме докосвай, че гори
където минат твоите пръсти!
Не ме обичай - ти си грях!
Не ми припомняй, че съм жива!
Да те забравя не успях,
за теб да мисля - не, не бива!
Не ме поглеждай, че потъвам
на дъното на най-красивите очи!
А там със нежелание откривам
все още живи нашите мечти...
Не ми нашепвай нежни думи!
Не ща да чувам твоя глас!
Не събуждай всичко помежду ни -
НЕ МОГА ДА СЪМ ТВОЯ АЗ!!!


              #

Горя от погледа ти! Цялата изгарям...
Умирам бавно в твоите очи...
Красиво е, но пък и толкова е грешно...
От този грях неистово боли.
Боли да бъда твоя...ти си чужд!
Не искам да те гледам - моите очи принадлежат на друг!
Отдавам ти се, но животът ми е свързан с него...
Целувам те! От таз целувка спира ми дъха...
Обрекох се на него пак заради тебе!
Сега сама си нося кръста на греха...
Изгубих ли те, или те спечелих?
На кръстопът съм - няма в тъмнината брод...
Хаоса обзема всичко покрай мене...
Защо се върна? Нима не бе щастлив и този път?
Нима сега, когато вече съм ти забранена
осъзна, че искаш ме, че няма друга да ме замени?!
Върви си! Не ме поглеждай с тез очи!
Не искам да умирам пак когато си отидеш!
Върви си! Няма смисъл от красиви думи...
Върни се! Прегърни ме!...



              #


Вечната...
Дали била съм някога за някого
онази - вечната любов?....
Онази, дето дава ти крила
и осмисля целия живот...
Дали била съм някога за някого,
това което беше ти за мен?...
Дали оставам в мислите на някого,
тъй както в мислите ми ти си всеки ден.
Онази - вечната, незабравимата,
настани се във душата ми
и няма намерение да тръгне някога...
Тормози ме, припомня ми, отчайва ме!!!
Дъха ми спира и безпаметна оставя ме...
И всеки миг напомня ми за теб - единствения!!!
Ела и я вземи!Отведи я в твоя свят!
Съберете се със нея двамата...
Аз имам свой живот!!!





« Последна редакция: Февруари 22, 2008, 18:33:26 pm от maggi4ka »

*
Re: За любовта и смисъла на живота ни!
« Отговор #19 -: Февруари 23, 2008, 01:57:38 am »
Аз мисля че любовта е всичко, за мен живота е любов. Живея за любов .Всеки трябва да намери любовта за него , дадения писател я е открил за себе си и е се е опитал да я опише в стих.За мен любовта е всичко , едва ли мога да живея ако един ден я няма в мен. Всеки ден казвам на съпруга ми че го обичам , но и всеки ден мисля го показвам,имам и лоши дни но пак любовта ме кара да продължа.Обичам да обичам:)