Ели, Ели, не си само ти, душко, не се чувствай "изоставаща". Всеки има отговорности и напрежение, аз например винаги като трябва да изляза от работа, за да отида на лекар, се чувствам ужасно притеснена какви обяснения ще давам /предпочитам за сега да не е истината/, кога ще се върна, какво ще кажат колегите и т.н. Отделно пред лекарския кабинет стоя на тръни и броя минутите. При мъжа ми е още по-лошо с излизането. Ами то само лекар ли е, нали и други работи се налага да свършиш, а като си цял ден на работа как ще се справиш? Отделно е самото напрежение, което създава проблема.
И ние не сме полови атлети, вечер като се върнем пребити, понякога насила правим кекс пък дано се получи... Понякога пък и на мен ми е все едно, лягам и заспивам. Общо взето любовната муза ни посещава все в неподходящите дни
И така вече сума ти време
Не е лесно, абе кофти си е направо, ама вървим напред, какво да правим.