А ти защо мислиш, че Симонка не ги вижда онези невидимите неща, за които си говорим?!
Едва ли са и нужни няколко декара лична площ, за да се вихри на воля детето там и тогава, като и стане просторно около вратлето, да почне да трупа спомени.
Колкото и ти да си мислиш, че само тогава ще и е просторно и свободно.
Децата си знаят какво да виждат, забелязват и запомнят!
Я, виж, нашите родители (на някои от нас поне). Детството им е минало през следвоенните петдесетте години, като към глада от войната се прибавя и ужасът за някои от колективизацията и национализацията. Но за майка ми например, която е родена 1949 г., това е най-хубавото време и нашето със сестра ми детство даже не можело да се сравни с него. За това говорим. Детската впечатлителност и способност да подбират нещата от пейзажа, които да формират спомените от времето, са различни от нашите. Нищо, че ти си мислиш, че местата на които я водиш, не са и достатъчни. И почти никога не става въпрос за материални неща или презадоволеност с предмети от бита. Аз лично съм спокойна за твоята Мона, че някой ден ще разказва такива неща за времето си, за които ти даже няма да имаш и представа, че ги е имало.
Ако, разбира се, постоянно не им се повтарят и внушават на децата негативните неща от живота и да им се представя страната ни като нещо, което презираме; защото има и такива родители, сигурно и ти си виждала. Не се тревожи за детето.
Абе, дълъг е този разговор!