Скъпа Ели ,разбирам напълно болката ти ,мъката която се опитваш да избуташ на дъното на душата си и стремежа си да бъдеш такава каквато някога си била,плюс и да се съобразяваш с желанията на физически силният,но психически слаб мъжки пол-имам предвид съпругът(те май повечето мъже са такива
).
Просто на нас се пада тежката мисия да сме много в 1:майка на пораснал мъж,любовница,психолог,добра домакиня и т.н.
И към това като се добави и неосъществената за нас задача да станем майки и е нормално в един момент да си изпуснем нервите.Просто би трябвало да ни е простено.Защото тях(мъжете) какво ги занимава?Да ходят на работа и като имат къде да се приберат у дома ,да почувствуват топлината на домашният уют,да задоволят своите нужди и потребности.И дотам...
Затова се опитай да бъдеш себе си,направи нещо за себе си или си купи-опитай се да се заредиш отнякъде с нова сила.Но това го прави заради себе си,защото така ще можеш да се справиш много по-добре.А ако иначе непрекъснато се чудиш какво да направиш,само и само да му угодиш,първо,че тази роля ще те изнерви още повече от "страх да не стъпиш накриво" и второ губиш своята идентичност.
А за скандалите винаги ще ги има.Факта дори и че има поговорка:"Семейство без скандал е като къща без комин".Просто при някои идват и отминават по-бързо,а на други им трябва повече време за да се възстановят.
А ако имаш нужда да споделиш,тук сме ,успех с хитринките и горе главата!Силни сме ,подкрепяме се едни други и имаме сили да преминаваме през препятствията на живота.
Пожелавам ти
и неговото скорошно признание