Здравейте ,момичета !! Аз съм нова тук и се надявам да станеп приятели !! Казвам се Димитричка ! На 34 години съм ! От няколко месеца се омъжих и се опитвам да забременея ,но не се получава ! Вече не мога нито да ям нито да спя нито телевизия да гледам и за нищо друго не мисла освен -защо не мога да забременея !! Не вдигам телефона ,не излизам с приятели постоянно се караме със съпруга ми ! Даже съм станала отвратително ревнива и чувствителна ! Явно не мога да губя !! Дори онзи ден стигнах дотам че му казах да си върви защото съм ялова а той направо изтръпна от неочакваната ми реакция !! Това вече е параноя или лудост ! Не мога да престана да мисля -как да се справя !!!??? Зная ,че не е лесно да се дават съвети ,но ви моля ако някоя го е преживяла да ми каже как да го преживея и аз !!!

Ох, миличка.... много е трудно да се дават съвети, з-то всеки човек преживява нещата и реагира по различен начин. Аз загубих два пъти бебетата си, вярно в начални месеци - 8 и 12 седмица, но болката е голяма. Твоят проблем е сходени напълно те разбирам. Мога само да ти кажа, че само позитивната нагласа ще ти помогне. И аз в началото реагирах като теб - затворих се в къщи, криех се от приятели, карах се с мъжа ми и наистина се чувствах все по-зле и по-зле психически. А и колегите си неможех да понасям.  И в един момент си казах - защо пък трябва вечно да съм намръщена и нещастна, какво ми е виновен мъжа ми или който и да било. Просто ми писна да съм нещастна. И в един момент погледнах на нещата по друг начин - излизам, ходя по купони с приятели, излизам с колеги, правя така, че мъжа ми да  се чувства добре с мен. И да ти кажа - успявам. Сега трудностите само ни сплотяват и като че ли се обичаме повече.
Болката я има естествено, но я подтиснала дълбоко в мен, и страха също.
Незабравяй, че психиката е много важен момент при опитите ви за бебче. Я се усмихни, успокой се, направи мъжа си щастлив. Не го карай да се чувства виновен и объркан. Бъди момичето, за което се е оженил. И най-важното - не се затваряй в себе си. Говори с него, но не го товари излишно. Мъжете са по-слаби от нас, дори и да не го показват. От теб зависи всичко - нищо не се постига с лошо отношение и негативна нагласа.
Ще видиш, че щом се успокоиш и си върнеш усмивката, нещата ще се наредят. Търпението е формулата за успеха!!!

определено си се нашашкала прекалено и вземи сериозни мерки да си намериш работа или други занимания!

медицината казва, че за евентуални проблеми може да се мисли, ако след ЕДНА ГОДИНА РЕДОВНИ ПОЛОВИ КОНТАКТИ БЕЗ ПРЕДПАЗВАНЕ не настъпи бременност! някъде даже говорят за 2 години.

при жени над 35 години се препоръчва посещение при лекар след по-кратък срок - 6 месеца.

шансът за оплождане в рамките на 1 цикъл е само 20%. това не е толкова много, защо всички жени си мислят, че е достатъчно мъжът един път да се изпразни в тях и ще забременеят!? това го има само по филмите и при 18-годишните тийнейджъри...

Благодаря ви за съветите момичета !! Сега когато прочетох мненията ви съм по -спокойна ! Зная ,че понякога нещата не се нареждат така както ги искаме  !! Ще почакам още няколко месеца и ще отидем със съпруга ми на лекар ! Дано не се наложи ,но ще го направя  в името на толкова желаното бебче ! Пожелавам на всички ви късмет и щастие ! Целувки  

Ако това ще те успокой,всички тук сме така.Е хайде да не говоря чак от името на всички момичета,но когато влязох за пръв път в сайта се изумих колко еднакво преживяваме всичко.Видях,че има и други като мен със същите терзания и това малко ме успокой.Вече не мислех,че съм единствената с подобни "убийствени" мисли.Всяка сутрин се събуждам с мисълта дали някога ще стана майка и си задавам един и същи въпрос :"Токова ли съм лоша,че Бог е решил завинаги да ме затрие от лицета на Земята?"Но има моменти на "възход и падение".При мен /а доколкото знам и при другите момичета /са свързани с момента преди,по време или след М.Върху емоциите влияние си оказват и нивата на хормоните в различните етапи.Ако имаш истинска подкрепа в лицето на съпруга си,знай че това е най-голямото богатство.Не го отблъсквай,не го плаши,колкото и да ти е трудно.Я се опитай да си представиш,че и той се обърне срещу теб или го нямаше.Тогава?Затова се опитай да съхраниш любовта ви каквото и да ти струва,защото тя ще те топли и крепи в борбата ви за бебе.Ако я убиеш или изгубиш ще съжаляваш още повече.Стискай зъби и продължавай напред!!!Докрай!Успех!

Можеш да прочетеш в този сайт секцията "От къде да започна", да си направиш план за действие и да решиш кога точно искаш да почнеш да търсиш проблем. При теб още е много рано да се говори за проблем, така че слушай Jam и дай на природата нужното време .

Помисли си и за това - сега са ви първите месеци след брака, а и сигурно не си се омъжила само за да имате деца. Затова не си струва да ги разваляш с постоянна свръхчувствителност. Сигурно със съпруга ти имате още много общи неща, които ви интересуват и вълнуват - концентрирай се върху тях, това време няма да се върне назад, няма никаква причина да го запомняш с лош привкус.

Искрено ти желая хич да не стигнеш до прилагането на плана в действие

Димиди, и аз да се присъединя към призива на другите момичета - да не се шашкаш, да си гледаш съпруга и любовта.
Всички минаваме малко или много през подобни състояния. Пишем си тук, помагаме си. За мен най-тежкия момент беше горе долу този, в който си в момента. После си казах - ОК, давам още 3 месеца на природата, избирам си този и този лекар за започване на изследвания... - въобще съставих си план за действие и веднага се почувствах по-добре. Сега си го следвам и вече не съм толкова чувствителна на тази тема и не съм толкова тъжна  Знам, че правя най-доброто, получавам най-добрите медицински услуги и знам, че не може да няма резултат
Преди 1-2 месеца имахме една мъничка раздяла с мъжо - недоразумения някакви - но тогава осъзнах, че без него много неща не биха имали смисъл. Така че радвай се на любовта и на половинката си, на неговата подкрепа.

Успех

определено си се нашашкала прекалено и вземи сериозни мерки да си намериш работа или други занимания!

медицината казва, че за евентуални проблеми може да се мисли, ако след ЕДНА ГОДИНА РЕДОВНИ ПОЛОВИ КОНТАКТИ БЕЗ ПРЕДПАЗВАНЕ не настъпи бременност! някъде даже говорят за 2 години.

при жени над 35 години се препоръчва посещение при лекар след по-кратък срок - 6 месеца.

шансът за оплождане в рамките на 1 цикъл е само 20%. това не е толкова много, защо всички жени си мислят, че е достатъчно мъжът един път да се изпразни в тях и ще забременеят!? това го има само по филмите и при 18-годишните тийнейджъри...

Jam-4e, откъде вземаш толкова сила да отговаряш и да се изказваш винаги толкова точно и неемоционално? Възхищавам ти се искрено.

Горе главата Димиди!  
Вслушай се в съветите на момичета преди мене и бъди сигурна, че ще се почувстваш много по-добре!
Само факта, че си ни открила е крачка към успеха. Ако имаш въпроси или някакви други притеснения, споделяй ги с нас. Щади съпруга си!
Обичайте се и успешно бебеправене!:balk_21:

Благодаря ти за пожеланията ,мила Таня !! Опитвам се да бъда по -спокойна и успявам до деня в който ми дойде -тогава отново откачам но вече не е толкова зле както в началото !!! Радвам се че ви открих ! Вие сте моите сродни души и новите ми приятели !!! Обичам ви !!

Мила Димиди, за мен самата беше прекрасно, когато открих този форум и започнах да чета и усетих, че не съм сама с тоя род мисли и терзания.
Тук ще намериш момичета с най-различни проблеми от различни градове и професии, и повярвай нито една от нас не е виновна, както и ти разбира се, за това, че не можем да имаме деца по лесния и бързия начин. Просто така се е случило, и то на нас! Е, не честно и не е лесно - ама това е положението и колкото повече си повярваш и се заредиш с търпение - толкова по-добре!
Стегни се и си подари нещо, поглези себе си и мъжа си - гушнете се и си кажете, че се обичате!  

Благодаря ти Бора ,за подкрепата ! Истина е ,че тук в този сайт аз открих  приятели и разбиране но виждам и толкова много болка ! Дано на всички ни се усмихне щастието да гушнем в ръцете си едно малко ,беззащитно ,мило същество за което сме готови да направим всичко !Ти си истинки борец -възхищавам ти се !  

dimidi,
какво стана с лекаря? какво ти каза?

Здравей Гъбка !! Благодаря ,че питаш !! Взеха ми цитонамазка и кръв за хормони и хламидии и утре /четвъртък /ще са готови резултатите !!! Когато ги видя ще ти кажа какво има /дано да няма нищо лошо / !Още веднъж ти благодаря за загрижеността ! Обичам те !?

Още веднъж ти благодаря за загрижеността ! Обичам те !?

Моля,моля:)
И чакаме добри резултати:)

Момичета и аз благодаря за хубавите отговори.Все едно сте ги писали и към мен.Аз съм в същият момент на откриване на причини,но явно не мога да приема,че има нещо,което не зависи само от мен.Така всичко си го изкарвам на мъжлето и много се дразня,когато той не реагира като мен.Май наистина ще се науча на търпение.Благодаря ви и се надявам ,че ви предстоят само хубави неща.

Мила Данидан, колкото по-бързо откриеш причините толкова по-добре и толкова по-скоро ще имате стратегия за действие.
Най-важната стратегия е обаче да се държите с мъжлето здраво и да се подкрепяте, че става доста напечено...
И кекс разбира се

Благодаря ти,Бора!Права си,разбира се.Ние сме в процес на откриване на причини.Открихме две засега.Но много е трудно,всички го знаете.Мисля все пак да направя всичко възможно да възвърна чувствата му,защото сме в почивка в момента и в крайна сметка осъзнавам,че той е по-важен от всичко друго,но вече сме толкова далеч един от друг,че ще е доста трудно.
И все пак,вярвам,че ще се науча да бъда по-спокойна и всичко ще се оправи скоро.
Желая ви го и на вас!

Данидан,май това е грешка която допускаме без да си даваме сметка,че пренебрегваме любимия мъж.И на мен моя снощи ми призна,че го губя по този начин въпреки че не го иска.Мисля да престана да смятам постоянно фертилни дни и да се отпусна малко(е поне няма да му повтарям постоянно )пък то ще стане,няма начин да не стане