0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

имам усещането че съм на ръба полудяването !!!
« Отговор #60 -: Февруари 20, 2006, 19:18:15 pm »
Благодаря Ви много момичета,за топлите думи ,надеждата и окуражаването.
Не исках да ви занимавам с моите глупости,но изведнъж се почувствах ужасно самотна и наранена.Мечтата ми беше разбита на парчета,съпругът ми беше бесен ,беше късно през ноща-единствената приятелка която имах тук напусна завинаги страната,родителите ми спяха може спяха може би 5ти сън,а аз имах нужда да споделя мъката си с някого.   Надявам се нещата да се оправят,въпреки ,че може би това би отнело известно време.
 НО още веднъж бих желала да благодаря ,че ви има.Топли,сърдечни,отзивчиви и разбиращи болката на другия.
Прегръщам ви от сърце  :bighug: ,желая ви щастие и докрая на годината да се похвалите с най-желаната вест preggo
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
имам усещането че съм на ръба полудяването !!!
« Отговор #61 -: Февруари 21, 2006, 20:15:09 pm »
Миличка,сигурно си усетила,че оревах наскоро форума заради семейни скандали. Направо срам ме хвана. :oops:  Разбирам те прекрасно. Въртиш се в един затворен кръг и искаш някой от някъде да ти помогне...но уви,колкото и сълзи да изплачеш полза няма. Гадно е ,но е така. Искам да съм силна,да се усмихвам,да дишам леко,да съм небрежно спокойна и..абе просто човека ,който бях преди - човека в който мъжът ми се влюби. Наскоро ми призна,че не изпитва вече влечение към мен.  А аз пресмятам овулацията :twisted: за какво ? Дълго време се държеше студено и накрая ми каза,че незнае какво му става...и просто има нужда от малко време и т.н. /нали се сещаш понякога какво означава това../ Изнесох се за около две седмици - ревах в чата  :) -момичетата знаят. После се върнах с нови надежди сега по препоръка на Лали опитвам женски хитрости  :wink: ,мила ,нежна и добра ,а сърцето ми плаче и треперя пак да не стъпя на криво,да не го ядосам,да не се скараме.  Това ни е орисията,мила Илианас - трябва да си носим кръста и да сме силните. Писна ми да се мисля за не достатъчна жена,не стига,че немога стана майка,а и мъжът ми вече не иска да ме докосне. Срутвам се от ден на ден,но ...просто няма как,няма изход,ще се борим докрай. Ние сме с теб ако искаш да поговориш с някого. Успех !!! :)
имам усещането че съм на ръба полудяването !!!
« Отговор #62 -: Февруари 22, 2006, 01:27:21 am »
Скъпа Ели ,разбирам напълно болката ти ,мъката която се опитваш да избуташ на дъното на душата си и стремежа си да бъдеш такава каквато някога си била,плюс и да се съобразяваш с желанията на физически силният,но психически слаб мъжки пол-имам предвид съпругът(те май повечето мъже са такива :lol: ).
Просто на нас се пада тежката мисия да сме много в 1:майка на пораснал мъж,любовница,психолог,добра домакиня и т.н.
И към това като се добави и неосъществената за нас задача да станем майки и е нормално в един момент да си изпуснем нервите.Просто би трябвало да ни е простено.Защото тях(мъжете) какво ги занимава?Да ходят на работа и като имат къде да се приберат у дома ,да почувствуват топлината на домашният уют,да задоволят своите нужди и потребности.И дотам...
  Затова се опитай да бъдеш себе си,направи нещо за себе си или си купи-опитай се да се заредиш отнякъде с нова сила.Но това го прави заради себе си,защото така ще можеш да се справиш много по-добре.А ако иначе непрекъснато се чудиш какво да направиш,само и само да му угодиш,първо,че тази роля ще те изнерви още повече от "страх да не стъпиш накриво" и второ губиш своята идентичност.
 А за скандалите винаги ще ги има.Факта дори и че има поговорка:"Семейство без скандал е като къща без комин".Просто при някои идват и отминават по-бързо,а на други им трябва повече време за да се възстановят.
 А ако имаш нужда да споделиш,тук сме ,успех с хитринките и горе главата!Силни сме ,подкрепяме се едни други и имаме сили да преминаваме през препятствията на живота.
Пожелавам ти  :balk_602: и неговото скорошно признание :youwoman:
имам усещането че съм на ръба полудяването !!!
« Отговор #63 -: Февруари 22, 2006, 13:19:15 pm »
Ляне, Ели, съвместното съжителство е постоянни взаимни компромиси, доверие и уважение...Не познавам двойка, която да не е карала за нещо/а причини-много/. Когато пък времето минава, а бебе няма, всяка крачка е като по мина, бум, стъпиш и се почва...
Мъжете много ги е страх, нищо че не признават,страх ги е заради вашите прегледи, манипулации, болезнени всячески...И сексът отива в друго измерение...Дано и при двете ви да няма камъчета, които отново да обърнат колата ви :D!