И аз да кажа:). Винаги съм била открит човек и всички мои близки и приятели знаят, че при нас бебето все още не става, споделям с тях, всеки дава свои съвети, като, предполагам се сещате, най-често срещаният е "успокой се и ще стане, съседката на бабата на моята съученичка от началното у-ще, например, или еди кой си, толкова години нямаше, а като се успокоил - и - хоп 2-3 броя поне", но мен това - по-скоро ме забавлява, отколкото да ме дразни. Но, определено, е факт, това, което Мели пише, че хората, които не са се сблъсквали с такъв проблем, просто не знаят, че действително има такъв. Например, една приятелка, неотдавна ми намекна, че може би, мъжът ми не се стараел достатъчно. Но аз вече отбивам такива некомпетентни мнения, като кажа, не, нищо подобно, просто имаме стерилитет, с неустановени, засега, причини, но имаме още не малко изследвания да проведем. Забелязала съм, че това, не рядко, стряска хората, кара ги да замълчат и дори да не повдигат повече темата, опитайте. Аз например нямам задръжки да кажа това и на не толкова близки хора,чиито коментари ме дразнят. А що се отнася до близки приятели - например, бременни оплакващи се приятелки, правя остра забележка, че не ми е приятно да слушам мрънкания, имайки предвид, че давам всичко да съм на тяхно място, обикновено се усещат. Има случаи, например, една много близка и любима моя дружка ми каза, така говориш, ама ще видиш като стане, няма да ти се ще, но като и обясних своята гледна точка, се съгласи с мен, че най-вероятно съм права и повече не се е оплакала, поне пред мен. Т.е. хората, които ни обичат и ги е грижа за нас ни разбират, останалите - опитвам се да не обръщам внимание на глупостите им, защото, ако не ме дразнят по този въпрос, ще е - за нещо друго, т.е. винаги ще има недоволни от това, което вършиш/не вършиш, важното е да си остава това тяхна работа. Що се отнася до съзнателно отправена злобна забележка, лично аз, поне досега, не съм се сблъсквала с такива. А що се отнася до питания на роднини - мисля си, че това го правят, в повечето случаи, от загриженост, аз например не се изморявам да обяснявам. Все пак, Мели е много права, това е вид заболяване, няма нищо срамно в това да си болен, не мислите ли, напротив; и тъй като според мен, повечето хора са добри и състрадателни - когато споделиш болката си - получаваш съчувствие и разбиране, когато не го направиш - няма как да те разберат правилно и да очакваш адекватна реакция. С това нямам предвид, че сядаш и на всеки срещнат обясняваш ситуацията си, достатъчно е само на тези, които правят намеци по въпроса или директно питат?Пробвайте с моята реплика - безплодна/стерилна съм, направо се смайват, даже започват да те убеждават в обратното:).Замислете се дори за себе си, мислели ли сте си някога, че ще имате такъв проблем, преди да се сблъскате с него, аз - не, дори не бях допускала, сега като се върна назад почти 2 години, имам познати, които нямаха дълго време дете и си мислех, че не искат:), а те са имали проблеми - сега имат близначета ин-витро, но като не съм знаела:), така че, сигурно и другите хора около нас - също не знаят, нека им обясним и ще страдаме по-малко:) от неадекватни коментари/забележки.