2009г. отново бременна -лека и нормална бременост до октомври - изоставане на плода.Отидох в София,приеха ме за изследвания,системи и хапчета - бебето пак изостава.на 21,10,209г. док. каза че има часове в мен -спешно секцио - неописуем шок,но вече и страх от операцията и упойката.Молех се само да е живо,2 часа не бях на себе си докато не изплака, момченце, 0,590гр.33см.в 7-ми месец.Изобщо не ме интересуваше какво ще стане с мен -молех Господ да е с него, да му даде сили, да не го остави.Всеки ден ходех да го видя в ковиоза, а то като ме чуе мърда с ръчички и краченца.страха за бебето го гонех с молитви и надежи - всяка минута, всеки час.На 27,10,сънувам един гласми казва - почина -станах със свит стомах и пак молитви и надежди.На 30,10 отидохме да го видим -дават 1 път в седмицата-коремчето му пълно с въздух от интобирането, отекло и синьо - док.кзва -нормално, има си дишане но ние му помагаме, всички органи работят, А то пак мърда като ни чуе.На 31,10 -по тел ми казаха че е починало от кръвоизлив в стомахчето.Господ ни беше оставил, болка, сълзи които още не спират.Обвинявам себе си , че не го задържах в мен 9 месеца ,както трябва да е.Обвинявам лекарите, че му напълниха стомаха с въздух от грешно интубиране.Обвинявам и Господ че не чу молитвите ми и си взе детенцето ми при него.Но това не ми помага.Как да го преодолея?Помогнете със съвет