Здравейте на всички, искам да споделя с вас моята история.
Мога много да пиша, но ще се опитам да бъда по-кратка.2006г. решихме със съпруга ми да не се пазим вече пък каквото стане ( аз бях на 29г).От вторият път забременях още същият месец - радост.Никакви проблем през бременноста до 24-25 г.с. - мъртъв плод.Шок, ужас, болка и сълзи.Нямах контракции -със секцио го извадиха,момченце.2 години да се пазим. 2008г.-август бяхме на море, слънце, вода - спонтанен аборт без да знам че съм забременяла.Октомври пак бременна - всички възможни симтоми на бременоста. Оказа се кухо яйце - аборт със вакум -добре мина, но сълзите не.

2009г. отново бременна -лека и нормална бременост до октомври - изоставане на плода.Отидох в София,приеха ме за изследвания,системи и хапчета - бебето пак изостава.на 21,10,209г. док. каза че има часове в мен -спешно секцио - неописуем шок,но вече и страх от операцията и упойката.Молех се само да е живо,2 часа не бях на себе си докато не изплака, момченце, 0,590гр.33см.в 7-ми месец.Изобщо не ме интересуваше какво ще стане с мен -молех Господ да е с него, да му даде сили, да не го остави.Всеки ден ходех да го видя в ковиоза, а то като ме чуе мърда с ръчички и краченца.страха за бебето го гонех с молитви и надежи - всяка минута, всеки час.На 27,10,сънувам един гласми казва - почина -станах със свит стомах и пак молитви и надежди.На 30,10 отидохме да го видим -дават 1 път в седмицата-коремчето му пълно с въздух от интобирането, отекло и синьо - док.кзва -нормално, има си дишане но ние му помагаме, всички органи работят, А то пак мърда като ни чуе.На 31,10 -по тел ми казаха че е починало от кръвоизлив в стомахчето.Господ ни беше оставил, болка, сълзи които още не спират.Обвинявам себе си , че не го задържах в мен 9 месеца ,както трябва да е.Обвинявам лекарите, че му напълниха стомаха с въздух от грешно интубиране.Обвинявам и Господ че не чу молитвите ми и си взе детенцето ми при него.Но това не ми помага.Как да го преодолея?Помогнете със съвет

Ирата, миличка, отдавна не бях чела такъв тежък постинг във форума.

Мила, какво да ти кажа, с моите скромни човешки думи какъв съвет да ти дам... Зачеването и износването на дете са най-голямото тайнство в живота на една жена. Опитай да гледаш напред и колкото горчивина ти е поднесло до тук ежедневието, двойно по-силно се бори за детенце. Майчиното лице е белязано с най-дълбоките линии на неволи, несигурност, страх, притеснения, но именно задето е майчино е толкова уважавано и обичано.

Сигурна съм, че си премислила всичко много пъти, но евентуално помисли за генетични изследвания, базирай се на някаква документация, на изследвания, подтиснете емоциите и търсете фактологията. Ходила ли си при специалист за проблемите си? Погледни за адреса на д-р Конова в Плевен. Помислете за клиника, за специалисти. Клиниките по стерилитет не са само за хора, които забременяват трудно, но и за комплицирани бременности с лош край. Потърсете помощ от професионалисти, някой да ви обясни къде е причината.

И не се затваряйте в себе си! Сърцата ви могат да са пълноценно родителски. Могат. Стига да искате!

Успех и късмет ти желая, мило момиче! Следащата ти бременност да е успешна до край и да се радвате скоро на една малка ваша душица!

имам имунологични изследвания -ок са, чакам сега резултати от генетични.Правила съм ги в София. 3-ма лекари вече ми казват -Господ си знае работата, срещу природата сме безсилни.Каква е тази природа, какво е това наказание?
Момичета - вие не се предавайте.

Ира и ти не се предавай мила ще успееш.Marie го написала страхотно всяка една дума е истина, за съжаление някой път мечтите се постигат много трудно с много болка и сълзи, но важното е да продължиш напред и да не се отказваш от мечтата си.Имаш силна прегръдка от мен, ще успееш.

Ира и ти не се предавай мила ще успееш.Marie го написала страхотно всяка една дума е истина, за съжаление някой път мечтите се постигат много трудно с много болка и сълзи, но важното е да продължиш напред и да не се отказваш от мечтата си.Имаш силна прегръдка от мен, ще успееш.

Ще подкрепя този пост. Съжалявам, миличка. И аз не мога да си обясня, защо някои хора трябва да извървят толкова трънлив път, за да получат щастието, което заслужават. Моля се всички тези нещастия, които са ви се случили да останат зад гърба ви. Дано скоро, радостта от прегръдката на едно малко съкровище, те накара да забравиш всичко. Късмет!

Мила Irata, много ме натъжи твоята история!  
Не знам, какво да кажа... Прегръщам те и ти пожелавам скорошно щастливо събитие, което да намали болката от случилото се!

Преди време попаднах на една интернет-страница, която ми се стори интересна. Погледни я и ти, ако искаш... Предложена е от Mmary ето тук:  

За тези, които намерят време
http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=167
Всеки може да се разпознае на кой етап от приемане на промяната е в момента, оттук и океана от емоции, който ни залива.
Някои момичета имат таланта да го изразят красиво, както четем по-горе.

Аз лично съм на етап: Аз ще променя стерилитета, а не той мен  
Пък ще видим.

 

Ира, пожелавам ти цялата сила на Земята, за да можеш да се съвземеш и продължиш.
Може би генетичните изследвания ще ти дадат отговор на много въпроси - макар, че могат и да не ти дадат...
КОнсултирай се с най-големите специалисти и продължи борбата...
Единственото, което мога е много силно да те прегърна. Успех миличка, от цялото си сърце ти го пожелавам.

Мила Irata, много ме натъжи твоята история.
Аз също имам два аборта в 20-та и 24-та г.с., но поне при мен се знае какъв е проблема.
Търси причината. Не може да няма, след като това се повтаря. И не вярвам на "Господ си знае работата......"
Пишеш, че си направила имунологични - пълния набор ли са? Къде ги прави?
Генетичните дано покажат нещо...
Правихте ли със съпруга ти хромозомен анализ/кариотип/?
Пуснете всички инфекциозни....
Изключена ли е прееклампсия по време на бременностите?

Желая ти много сила и вяра! Силно те прегръщам! Дано всичкото зло е било до тук!

Мила irata, незнам какво да ти кажа...Не мога да си представя ужаса, който изживяваш неколкократно, а последният е направо страшен.Дано по- скоро се установи причината за всичйко това и още повече- да я излекувате, и в много скоро време да станеш мама на здраво(и) дете(дечица)!

Мила Ирита,

напълно те разбира, защото аз минах през същия шок, само че загубих 2 бебета. И аз се обвинявах цяла година, че съм виновна, че не можах да ги износя, че не направих нищо да ги спася. После си викам, че всичко е Божа работа. За да стане така е имало причина, ние ще страдаме, много, но е по-добре за тях. Да не живеят в мъки цял живот. Ходих скоро на една номероложка, тя ми каза, че когато аз страдам тук, децата страдат там където са. Ние никога не губим връзката с тях, тя остава завинаги.
Когато реши, детето се връща при нас.

Бъди силна, гледай напред и мисли много позитивно. Не се давай. Ние сме силни и можем. ТИ МОЖЕШ!!! И ще стане чудо. Не губи вяра.

Почини психически и физически. Аз посещавам и психолог и това много ми помогна. Не крия болката. Не се затваряй, не се измъчвай.

Късмет и на добър час.

Ира и ти не се предавай мила ще успееш.Marie го написала страхотно всяка една дума е истина, за съжаление някой път мечтите се постигат много трудно с много болка и сълзи, но важното е да продължиш напред и да не се отказваш от мечтата си.Имаш силна прегръдка от мен, ще успееш.

Когато писах тези редове нямах представа, че на следващия ден ще разбера, че бебето което нося е мъртво   в момента и аз си задавам същия въпрос като теб как да продължа, след три спонтанни аборта в 5-6 седмица и сега мъртъв плод в 18-та седмица хаосът в главата ми е пълен и въпреки това вярвам в написаното в цитата и че ще намеря правилния път и ще успея, повярвай и ти, вярата помага поне малко да намалее болката.Прегръщам те мила, не се предавай.

Дени и аз вярвам в това! Признавам те за един от най-силните хора, които познавам и се гордея много, много, че те познавам /макар и задочно/! Прегръщам те силно и знам, че ще се изправиш и ще продължиш напред с нови сили, защото вече лошото е зад гърба ти, а от тук нататък те чака само хубавото!!!

 

Ира, мила, прегръщам те. Изживяла си ужасни моменти, направо кошмарни. Но, вярвам, че с малко помощ от лекарите и от гсопод, следващият път ще е успешен. Ще се молим за теб! Успех и горе главата! 

дано момичета сте прави, много ми е мъчно а като видя малко бебе - все за моето се сещам. Благодаря за милите думи,  благодаря и за вашата подкрепа, трябва ми време май.

Aз си мисля че човек не трябва да се отказва от идеята за дете,колкото и да са тежки перипетите през които ще мине.Рано или късно ще се сдобиеш с дете и когато това стане,когато вечер те прегръща с ръчички заспивайки и те затиска да те целува когато си играете и казва мама си е мама,разбираш че всички мъки са си стрували и нещастията от миналото някак си избледняват.