Розичке,на мен някой от лекарите ми каза,че е много рядко срещано заболяване,но може да е имал впредвид конкретно за мястото на което излезе при моя син.Но сред децата заченати след стерилитет явно е често срещано и това ми напомня за думите на аптекарката,която навремето ме снабдяваше с прегнил и мерионал,че от вагиналния утрогестан ставало натрупване,което води до вродена предразположеност към хемангиом. Макар че аз винаги съм била на дуфастон,освен при неуспешното инвитро месец и половина преди да забременея. Тогава го слагах още преди пункцията до 2-3 дена след първия отрицателен тест 3Х2.Така че аз не съм го ползвала системно, но ако е вярно че той е причината значи трябва да се преразгледа ползата от прилагането му и да се предписва основно дуфастон или ако има и други добри прогестеронови препарати.
Малкото го водихме на лекар,но още от вратата при вида на зелената хирургична дреха на лекаря изпадна в ужас, вкопчи се в мен и не даваше нито да го пипне, нито да го види на ехограф. Плачеше,пищеше,тръгна сам да си облича блузата за да си ходим. Доктора /хирург-онколог, първия път той го прегледа най-напред/ опита да го прегледа така както е заврян в мен, но пипаше на сляпо, а с ехографа беше ужасна мъка и не знам къде успя да погледне, но каза, че от това което е успял да пипне и да улови на ехографа смята, че новото образувание е различно от първото и според него е реакция на организма от операцията /която беше преди почти 6 месеца/ и с растежа на детето ще се оправи. Каза да го наблюдаваме. Само че детето продължава да си хваща гърлото и да казва че раната го боли, даже сам каза да го водим на доктор. Смятам в понеделник пак да опитаме, при друг лекар, който надявам се ще е поне с бяла престилка. Не че не се плаши от тях, но поне не е изпадал в такова шоково състояние. Толкова се беше уплашил, че цялото му телце беше вир вода, не можеше да поема въздух от рев и писъци. Едвам се удържах да не заплача и аз.
Искренно се надявам да не стигнете до операция, защото освен физически, децата го изживяват и много тежко психически. Да не говорим за безмилостното бих казала жестоко отношение на старшата и още 1-2 сестри в детското отделение на Пирогов. 3 месеца след като се прибрахме още разказваше как сестрите му дупчили ръчичките и крачетата и че има рана на вратлето. Ако има макар и малка надежда от лечение без операция опитайте, защото и във вашия случай мястото на което се намира хемангиома е много рисково. Ще се моля за всички вас децата да оздравеят, като хемангиомите претърпят обратно развитие и никога да не стигате до операция.