0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

През м.12.08г. сина ми беше опериран от доброкачествен тумор-хемангиом или още го наричат хамартом.Пет месеца по-късно горе-долу на същото място отново има образувание,макар и по-различно.Моля ви,ако има и други майки минали през такъв проблем да ми пишат на лични,за да ми помогнете да се ориентирам какво следва и има ли повод за притеснение.
*

    Vali :)

  • *****
  • 1376
  • Вярата и надеждата винаги са с мен!
Живе,само
ще се моля за вас всичко да е добре.
Ако с нещо друго мога да помагам,насреща съм! :bighug: :bighug: :bighug:


Д-р Стаменов,обичаме ви!
*
Джи -джо и ние имаме отзаде на тила ,третираме го  с криотерапия засега .Хемангиомите  до 18 месеца  растът и след това започват да се смаляват(разграждат) ,ние успяхме да  задържим формата и не се увеличи кой знае колко ,даже сега започна и да си сменя цвета .Вече става година и половина го третираме по 1 път на месец ,но си седи все оЩе като топче меко и издуто и все оЩе много внимавам като я сресвам да не го закача с гребена  .По принцип хемангиомите са доброкачествени тумори ,мисля като поотрасне малко да пробваме с лазер(много добри резултите дават като гледам) ,тук оперативно не са ми предложили да го махат .Успех
Entre ce que je pense, ce que je veux dire, ce que je dis, ce que tu veux entendre , ce que tu crois entendre et ce que tu entends, il y a au moins 6 bonnes raisons de ne pas se comprendre....

Je suis  sous le choc et endeuillé des faits dramatiques qui se sont déroulés dans la crèche "Fabeltjesland" à Termonde.SINCERES CONDOLEANCES AUX FAMILLES DES VICTIMES ....
*
И Алекс има на кръста от ляво, прилича на дренка. Аз също съм имала и мислехме, че  нещо наследствено. Няколко лекари питам дали ще се наложи да го махаме и как да процедираме, но всички викат, че е рано да се мисли за това. Моето се е уголемявало с разстежа и затова е махнато, но неговото ми се струва, че спря да расте и си промени даже и цвета. Избледня и като  чели започва да се обезличава. може и да си въобразявам де.
А кога трябва да се маха, на каква възраст и операцията може ли да е с месна упойка.
При моя син е на врата,на кръвоносните съдове и го оперираха 1м. след като се появи.Появи се за една нощ и много бързо порастна и се промени.На първата ехография изглеждаше киста с бистра течност,два дни преди операцията на ехограф изглеждаше като моята ендометриозна киста-пълно с кръв и с големината на половин кайсия,като над повърхността стърчеше "костилката",а останалото беше вътре и явно притискаше нещо,защото детето /тогава на 1г. и 3 м. показваше,че го боли гърлото и започна да кашля.

Шакира,а какво представлява тази криотерапия и къде живеете вие.Нито тук в Б-с,нито в Пирогов споменаха за нея
Джи-джо, ние все още не сме стигнали до операция....в момента изчакваме да видим дали ще расте още или не. В момента не се е променял от няколко месеца. При нас е на долният клепач от вътрешната му страна във външният край. Появи се изведнъж към 3тият месец, забелязах синината в края на окото. Ходим на прегледи, защото се опасяват, от нарастването му да не даде отражение на зрението - ако му пречи, това око да стане мързеливо и да натоварва повече другото....за момента няма проблеми. Разбира се не може точно и те да предвидят какво би станало, защото това което се вижда в окото, е една част, а навътре (ако мога така да кажа)има още от хемангиома. Ако се наложи интервенция ни казаха или операция или кортикостероидна терапия - инжектиране направо на мястото, което се прави на няколко пъти защото много боляло. Но ми казаха че има странични ефекти, опасяват се в усилията да оправят хемангиома, да не се навреди на зрението, което било твърде вероятно, също имало и пигментирне на кожата на мястото и т.н. За лазер също стана на въпрос, но за момента всички са на мнение да изчакаме, защото след фазата на бърз растеж, в някакъв процент от случаите след застоя, следва регресия и може напълно да се свие.
Хемангиома бил проблем на съдовата система - оплитане на капилярчета, и оставам с впечатление че е доста срещано.
Разбира се в случай,че започне да пречи на зрението, ще трябва да вземем някакво решение за лечение.....
Надявам се при всички Ви нещата да се развият максимално добре и без проблеми !
« Последна редакция: Юни 02, 2009, 17:32:37 pm от Black_rose »
Розичке,на мен някой от лекарите ми каза,че е много рядко срещано заболяване,но може да е имал впредвид конкретно за мястото на което излезе при моя син.Но сред децата заченати след стерилитет явно е често срещано и това ми напомня за думите на аптекарката,която навремето ме снабдяваше с прегнил и мерионал,че от вагиналния утрогестан ставало натрупване,което води до вродена предразположеност към хемангиом. Макар че аз винаги съм била на дуфастон,освен при неуспешното инвитро месец и половина преди да забременея. Тогава го слагах още преди пункцията до 2-3 дена след първия отрицателен тест 3Х2.Така че аз не съм го ползвала системно, но ако е вярно че той е причината значи трябва да се преразгледа ползата от прилагането му и да се предписва основно дуфастон или ако има и други добри прогестеронови препарати.
Малкото го водихме на лекар,но още от вратата при вида на зелената хирургична дреха на лекаря изпадна в ужас, вкопчи се в мен и не даваше нито да го пипне, нито да го види на ехограф. Плачеше,пищеше,тръгна сам да си облича блузата за да си ходим. Доктора /хирург-онколог, първия път той го прегледа най-напред/ опита да го прегледа така както е заврян в мен, но пипаше на сляпо, а с ехографа беше ужасна мъка и не знам къде успя да погледне, но каза, че от това което е успял да пипне и да улови на ехографа смята, че новото образувание е различно от първото и според него е реакция на организма от операцията /която беше преди почти 6 месеца/ и с растежа на детето ще се оправи. Каза да го наблюдаваме. Само че детето продължава да си хваща гърлото и да казва че раната го боли, даже сам каза да го водим на доктор. Смятам в понеделник пак да опитаме, при друг лекар, който надявам се ще е поне с бяла престилка. Не че не се плаши от тях, но поне не е изпадал в такова шоково състояние. Толкова се беше уплашил, че цялото му телце беше вир вода, не можеше да поема въздух от рев и писъци. Едвам се удържах да не заплача и аз.
Искренно се надявам да не стигнете до операция, защото освен физически, децата го изживяват и много тежко психически. Да не говорим за безмилостното бих казала жестоко отношение на старшата и още 1-2 сестри в детското отделение на Пирогов. 3 месеца след като се прибрахме още разказваше как сестрите му дупчили ръчичките и крачетата и че има рана на вратлето. Ако има макар и малка надежда от лечение без операция опитайте, защото и във вашия случай мястото на което се намира хемангиома е много рисково. Ще се моля за всички вас децата да оздравеят, като хемангиомите претърпят обратно развитие и никога да не стигате до операция.
Когато търсех в интернет нещо по въпроса, намерих доста информация и снимки, но снимките бяха основно на хемангиоми, по главата, лицето, тялото.....никъде не срещнах информация, мнение или снимка за такъв в окото. При вас също може мястото да е рядко срещано. Но просто от прочетените теми и мнения, от срещани хора и деца по улиците, затова ми изглежда че е доста разпространено. Честно казано не мисля че има връзка с ин витрото, но може и да греша. Аз и това питах де, дали е резултат от начина на зачеване...лекарката отрече и ми обясни това, което вече бях чела като информация в разни сайтове и статии. Питах и дали е наследствено, не че знам да имаме такова проявление някъде из роднините....
Дано наистина с времето се облекчи състоянието на детето и преодолее стреса...Дано не се налага нова интервенция и всичко свърши час по-скоро.
« Последна редакция: Юни 06, 2009, 00:39:17 am от Black_rose »
*
Наистина често се срещат. Дъщеря ми имаше много малък, който се появи като беше на 1 месец и нарастваше до максимум 2 см, като след известно време се скри. Дъщерята на братовчедка ми обаче се роди с много. На главата, на крака, на врата, на дланта -  къде ли не. Даже я гледаха на ехограф да видят дали няма вътрешни. Този на главата беше като огромна цицина, но за година и половина стана почти плосък. При нея слава богу регресират. Надявам се и при вашите дечица да е така.

п.п. Аз бях на утрогестан близо 4 месеца 3х2, не мисля че има връзка. А моята братовчедка не е вземала нито 1.