Магичка,
Да ти кажа откровено аз не приех някои съвети от моята майка и сгреших, бабите за някои неща имат право
Е, специално за извеждането и повиването не, но все пак да не забравяме, че и те деца са отгледали, ей ни здрави-прави...
Мисля, че в този случай много помагат книгите за гледане на бебета, аз лично имам три, доста дебелички, но мойта майка ни е отгледала с тяхна помо и истината е че там има адски много полезни съвети и напътствия
Мога даже да ти дам загалвия. Много помагат да прецениш правилно съветите, които дават бабите. Честно казано до сега съветие от майка ми съвпадат почти на 100% с всичко в книгите и се радвам че съм се вслушвала в тях. Ще ти дам един красно речив приме. Както вече ти казах свекърва ми не е чела книги и до сега ми твърди, че и да захраня бебка с бобена вода и хляб в 4месец нищо няма да й стане, защото тя така захранила мъжа ми, пък нищо му нямало.
Но примера ми беше друг:
Един уикенд беше, те са ни на госи(свекърв ами) и бебка отказа да хапва, не че отказа на 100% просто хапваше по-малко от обикновено и само като види бибата рев, та се къса, изпиваше по стотина грама и спираше, това ми се случи за пръв път. Естестено за лекичко се притесних, но понеже бях чела по книгите че е нормално от време на време бебетата да стачкуват, може да им е тежко, може да им се ака пък да немогат и така си почиват, но пак - майка притеснявам се
, както и да е. Идват свекър ми и свекърва ми, започваме да храним бебка и тя пак изпива колкото си иска и пак рев, при което единственото, което те можеха да повтарят нон стоп беше:"Абе да не е нещо болно това дете" и то естествено че като ти повторят нещо такова 10пъти, започваш и ти да си мислиш че е болно, макар че тя едиснтвено тогава плачеше, през останалото време радост голяма, смях на почивки. Притесних се аз, разплаках се, тогава се чух с майка ми и учудването ми беше голяма как бързо се успокоих-тя поговори много спокойно с мен и ми каза да не насилвам нещата, да сменя шишето, и разни такива подходящи съвети, които ме накраха да се успокоя, най-вече ми напомни че апетита на бебчетата не е постоянен, както и нашия на големите хора.
Надявам се разбираш, колко подходящи колко неподхоящи могат да бъдат съветите. Свекър ми и свекърва ми за малко да ме изкара от равносвесие и да ми докарат сериозен стрес, а това е изключително противопоказно както за теб, така и за двете ти слънчица. Най-важното е да си спокойна, колкото по-спокойна и уверена си ти - вяравй ми толкова по-лесно ще си гледаш дечицата. Те усещат адски много когато майка им е притеснена и реагират остро. Така че поговори добре с майка ти и не спирай докато не се увериш,че тя е наясно кой ще командва.
Последното което искам да кажа, звучи ми сякаш не иска да приеме, че малкото и момиче е станало зряла жена, затова се държи така. Така че твойта задача е да покажеш че можеш сама да се псравяш и че решенията които взимаш са единствено правилни. Не позволявай да се бърка и най-вече не позволявай това да проваля отношенията с мъжа ти, защото, колкото и грубо да звучи, след години нашите родители няма да ги има, тогава ще останем ние със съпрузите си и ще е голяма грешка ако позволим да останем сами само зардаи погрешни разбирания на хората около нас.
Още веднъж успех, пак се отнесох, но се надявам това да ти помага малко по малко.